143 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.27 Mb.
|
Текст: Битие 44:1-34 В предходното учение, видяхме Йосиф да угощава братята си у дома си, в Египет. Макар и да бяха заедно, имаше няколко фундаментални въпроса в отношението между тях, които трябваше да бъдат изчистени. Да започнем с това, че братята не знаеха действителната самоличност на този, с когото обядваха. Макар, че се веселяха заедно с него, те не знаеха истинската цел на храната и напитките, които споделяха. Второ, храненето с Йосиф бе един символ на общение, но проблемът с греха им спрямо Йосиф, поради който таяха гузна съвест, все още си оставаше нерешен. Ала, понеже те получиха временно облекчение и отмора, като че ли забравиха за нуждата си от покаяние, опрощение и възстановяване, чрез които щяха да могат да поддържат това общение. Тук виждаме възможността да сме толкова близо до Господ и въпреки това, да имаме така ограничено познание за Него. Исус попита веднъж един от дванадесетте си апостола, “От толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме, Филипе?” (Йоан 14:9а). На практика е възможно някой да е получавал благословения от Господ, и все още да има спънки, които трябва да се премахнат, за да подобри и запази истинското си общение с Него. Човешкото сърце може лесно да омекне и да се задоволи с някакво повърхностно лечение на една много сериозна болест. Болестта “грях” изисква цялостно общо лечение. Ето защо, както ще видим в нашето учение днес, Йосиф трябваше да преведе братята си през някои сериозни изпитания, за да ги изпробва и да ги доведе до цялостно опрощаване и възстановяване.
ОТПЪТУВАНЕТО НА ЙОСИФОВИТЕ БРАТЯ (Битие 44:1-12; 31:32-36; Псалм 139:23,24; Еремия 17:9-10; Плачът на Еремия 3:40) “После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни саковете на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в сака му и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в сака на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф” (Битие 44:1-2) Преди да изпрати братята си, Йосиф нареди да напълнят саковете им с толкова храна, колкото можеха да поберат, и каза на иконома си да върне парите им в саковете им. В добавка, сребърната чаша на Йосиф бе поставена в сака на Вениамин. След това те бяха отпратени да се върнат при баща си в Ханаан. Скоро след като напуснаха града, Йосиф нареди на иконома си да ги преследва и залови, като ги обвини, че са откраднали сребърната му чаша. Естествено, братята отричаха обвинението и смело позволиха да ги претърсят. Те отбелязаха, че заслужават да им се има доверие, понеже бяха върнали парите, които бяха намерили в саковете си първия път. Те бяха толкова уверени в своята невинност и казаха “Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, също и ние нека бъдем роби на господаря си” (стих 9). Братята, наистина, не бяха повече себични. Дори невинните искаха да понесат част от наказанието, ако някой от тях би се намерил виновен. Икономът на Йосиф се съгласи с предложението им. Но той добави, че само виновният ще бъде отведен в плен, докато останалите ще бъдат освободени. Братята на Йосиф охотно се съгласиха да бъдат претърсени, защото бяха сигурни, че никой от тях не е взел чашата. “... те бързо снеха саковете си на земята, и всеки отвори сака си” (стих 11). Второто пътуване на братята изглежда вървеше добре и те бяха щастливи, че се завръщат у дома със Симеон и Вениамин. Изведнъж този нов проблем ги завари неподготвени. Тяхната самоувереност в правотата им им попречи да се замислят над ситуацията. Докато праведността произвежда смелост, опитът ни учи на предпазливост. Преди лекомислено да осъдят виновния на смърт, а останалите – на робство, те първо трябваше да си припомнят, че (1) При първото си пътуване, бяха намерили парите си в саковете си. Кой ги бе поставил там? Защо им бяха върнати? Кой бе заплатил вместо тях и защо? Имайки пред вид това, те би трябвало да спрат и да се замислят, преди да произнесат присъдата. (2) Те трябваше да си спомнят, че при предишното си пътуване, бяха погрешно обвинени в шпионаж и (3) те трябваше да помнят, че старият им баща ги очаква да се завърнат у дома.
Много пъти, поради нашата самонадеяност, правим прибързани изказвания, които, в крайна сметка, ни поставят в неудобни положения. Братята на Йосиф страшно се изненадаха и бяха поставени в изключително неудобна ситуация, разбирайки, че обвинението е истина. В миналото, Яков също бе виновен за прибързано обещание – да не остане жив оня, у когото се намерят боговете на Лаван. Макар Лаван да не ги видя, те бяха у Рахил, майката на Йосиф (Битие 31:32-36) и цар Давид се намери в подобна ситуация във 2 Царе 12:1-13. Писанията съветват вярващите да са бързи в слушане, бавни в говорене и бавни в разгневяването, защото има повече надежда за глупака, отколкото за онзи, който говори прибързано (Яков 1:19; Притчи 29:20). Други изводи, които можем да извлечем, са: Първо, животът на святост прави вярващия смел в предизвикването на обвинителя – Сатана. Ако нямаме нищо, за което да бъдем изобличени, това ни дава възможност да му се съпротивим твърдо във вярата, всеки път щом дойде (Йоан 14:10; Лука 4:13). Второ, ако не позволим на Бог да ни претърси и да изпита живота ни, може да имаме петна и недостатъци, затаени дълбоко в природата и в характера ни, за които искрено сме били в неведение. Като братята на Йосиф, ние може да правим смели заявления, но въпреки това, да сме в пълно неведение относно скритото ни отношение и наклонности, които остават напълно прикрити чрез нашия религиозен живот. Именно тук е ролята на освещението - изкореняването на Адамовата природа, която лежи в сърцето на всяко човешко същество, чрез всемогъщите ръце на Бог. Всеки от нас трябва да побърза да свали сака на живота си на земята и да го разтвори пред Господа, за да може Той да премахне, не сребърната чаша, поставена там от приятелски ръце, а корена на греха, засаден там от врага на нашите души (Псалм 139:23-24). Трето, претърсването започна от най-големия и стигна до най-малкия. Никой не бива да бъде изоставен в това дело на пречистване. Старейшините в църквата, както и младите, трябва да претърсят живота си и да позволят Бог да ги пречисти. С право се казва, че рибата се вмирисва откъм главата. Затова, пречистващият огън на Божията святост трябва да започне от главата и да достигне до най-отдалечените части на тялото (Езекил 8:11-12; 9:6). Четвърто, в края на претърсването, чашата бе открита у Вениамин. Това бе фаталният резултат от самонадеяността и увереността на братята. Те никога не предполагаха, че това би могло да се случи и сега бяха наистина обезсърчени. По същия начин, щом са открие грях у Божиите святи хора, това води до слабост и затулва устата на нашето силно говорене. Това повлиява на нашето свидетелство и на увереността ни пред критичния и търсещ грешките свят. Това е причината, поради която всеки вярващ трябва да избягва всякакъв вид зло (1 Солунци 5:22).
МЪДРОСТТА И КОЛЕКТИВНИЯ ДУХ, ПРОЯВЕНИ ОТ Йосифовите БРАТЯ (Битие 44:13-17; Исая 63:9; Съдии 10:16; Галатяни 6:2; Римляни 15:1-3) При “разкриването” на Вениамин реакцията на Йосифовите братя бе колективна скръб. “Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града” (стих 13). Братята не знаеха, че преминаваха през изпитание, организирано от Йосиф, за да ги опита. Чрез своят отклик, те доказаха на Йосиф, че бяха надраснали егоизма и омразата спрямо синовете на мащехата им. Те поеха обща отговорност за нещастието, което бе сполетяло Вениамин. Те също бяха загрижени и за стария си баща, и за въздействието, което новината за смъртта на Вениамин, щеше да има над немощното му тяло.
Съдбоносните въпроси, които вълнуваха Йосиф, бяха на път да бъдат отговорени. Още повече, че братята му свързаха настоящите си проблеми с греха си от преди много години. От това Йосиф разбра, че съвестта на братята му бе силно изобличена и че сега те бяха достатъчно зрели за опрощаване и възстановяване. Несъмнено те бяха променени. Но ние трябва да спрем и да се запитаме, имаме ли такъв дух на колективизъм и такава зрялост, каквито проявиха братята на Йосиф? Ако брат или сестра изпаднат в грях, имаме ли искрено съжаление в сърцата си? Или виждаме в това, свежа тема за клюки и обсъждания? Даваме ли си сметка как новината за падението на нашия брат се отразява на нашия небесен Баща (или даже, на бащите ни в Господа)? Това са сериозни въпроси, с които трябва да се справим в живота си, ако очакваме Господ да има благоволение към нас и да ни благослови. Решението, да страдат наред с “нарушителя”, разкри новата природа на братята. Те осъзнаваха, че трябва да бъдат “пазачи на брата си” (Битие 4:9). Отношението им бе, че “ако нещо засяга някого, засяга всичките”. Чедата на Израел проявиха същото отношение, когато Бог се беше разгневил на Мариам за това, че говори зло против Мойсей. Целият Израел чака седем дни, докато Мариам се очисти (Числа 12:9-16). Христос доброволно понесе нашия позор и очаква и ние да носим един на друг бремето си и да не се радваме в неправдата. От вярващите се очаква да скърбят за греховете в живота на другите църковни членове. Предложението на Юда и братята му да станат роби на Йосиф бе отхвърлено. Йосиф искаше само “виновния”. Това беше в съгласие с Божията воля, която заявява “онзи, който е съгрешил против Мен, него ще залича от книгата Си”. Но Вениамин беше ли откраднал? Не. Йосиф все още изпитваше братята си. Най-добрите качества у братята на Йосиф започнаха да заблестяват. Те не можеха и да си помислят за завръщане у дома без Вениамин. И Юда пристъпи напред.
ТРОГАТЕЛНАТА МОЛБА НА ЮДА (Битие 44:16-34; 43:8-9; Езекил 18:12-23; Притчи 28:13) “Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон” (Битие 44:18) Докато братята стояха пред Йосиф, Юда представи трогателна молба, на която Йосиф не успя да устои. Когато Юда свърши, Йосиф не можа да сдържи сълзите си пред хората. Той беше замислил изпитанията, за да разкрие истината за настоящето състояние на сърцата на братята си. Молбата на Юда, бе всичко, от което той се нуждаеше, за да се увери, че братята му се бяха променили. Акцентите в молбата на Юда към Йосиф са, първо – молбата бе не относно случая с кражбата на настоящата чаша, а относно предходния им грях, когато продадоха Йосиф, техния брат. Когато той каза “Бог откри неправдата на слугите ти” (стих 16), той говореше за една определена неправда, която всички заедно бяха извършили в миналото. Второ, когато Йосиф отхвърли предложението на братята всички да му станат роби вместо Вениамин, Юда се приближи и говори умолително, като разкри едно наистина състрадателно сърце към баща им, Яков, и към Вениамин. От това, Йосиф можа да научи повече за това, как те бяха прикрили въпроса с изчезването му пред баща им. Трето, Юда застана като ходатай и се предложи да бъде заменен с Вениамин. Той направи същото и пред Яков в Ханаан (Битие 43:8-9), а сега и пред Йосиф в Египет. Той пое напълно случая и умоляваше Йосиф да освободи Вениамин и останалите си братя, а той да остане в робство вместо тях. Тук виждаме картината на един преобразен Юда. Той бе загърбил всякакъв безнравствен и разпуснат живот от миналото. Макар той да бе онзи, който предложи Йосиф да бъде продаден в Египет преди много години (Битие 37:26-28), благодатта на Бог възтържествува над греха и срама в живота му. Не е чудно, че той стана праотец на Исус Христос, Великият Ходатай и Заместител за грешниците. Исус зае нашето място пред съдебния престол на Бог. Всеки грешник, който искрено се покае и Го приеме за Господ и Спасител ще бъде спасен и преобразен като и Юда.
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 26:57-75 След задържането на Исус Христос, Той незабавно бе доведен пред първосвещеника, за да бъде разпитван пред Синедриона, религиозното съдилища на евреите, състоящо се от седемдесет и един члена, с председател – първосвещеника. Докато Исус преживяваше презрителните подигравки от тяхна страна, Петър, някогашният прям и самоуверен Негов ученик, се отрече от Него три пъти. В този смисъл ни се дава да видим, от една страна, ужасните дълбини, в които може да затъне един виден Христов последовател и безкрайните дълбочини на Божията благодат, която може да възстанови и най-лошия случай на отпадане от вярата.
ИЗПИТАНИЕТО НА ИСУС ХРИСТОС ОТ ЕВРЕИТЕ (Матей 26:57-68; Марк 14:56-65; Йоан 18:12,13;19-24) В Синагогата подложиха Исус на презрение и подигравки, още през нощта, в която Той бе задържан. Книжниците и старейшините вече се бяха събрали в дома на първосвещеника в очакване Исус да бъде доведен от шайката, която трябваше да го хване. Още от самото начало заговорът на религиозните водачи беше ясен и този разпит беше просто една инсценировка, за да прикрият злобната си омраза към Исус и решимостта си да Го убият. Първият им проблем беше да намерят поне двама свидетели, чиито показания против Исус да са в съгласие. Трудно им беше да намерят, защото лъжесвидетелствата рядко могат да са в съгласие. Накрая, двама лъжесвитетели се появиха и казаха “Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя” (Матей 26:61). Но това беше изопачаване думите на Исус. Той беше казал “Разрушете този храм, и за три дни аз ще го издигна … но той говореше за храма на тялото си” (Йоан 2:19,21). За отбелязване е, че макар да имаше много лъжесвидетели срещу Исус, не се намери никой, който да даде истинско свидетелство за Него. Той беше изцелявал и хранил множествата и за повече от три години “ходеше и правеше благодеяние и изцеряваше всички угнетявани от дявола”. Но в часа на разпита Му, не се намери нито един, който да стане и да Го защити пред злодеите. И днес дори, има много лъжесвидетели против Христос. Те обръщат наопаки думите Му и изкривяват представите за Неговата личност. И днес все още Той се нуждае от верни свидетели. Както бе тогава, така е и сега: онези, за които Той живя, не са готови да умрат за Него; и онези, за които Той умря, не са готови да живеят за Него.
На всички тези лъжливи обвинения, Христос не отговори ни дума в Своя защита. Тази рядка проява на кротост е ни учи как трябва да посрещаме лъжливите обвинения и гонения. Има време, в което да се мълчи и време, в което да се говори, но са нужни кротост и разум, за да се разбере това време “Затова разумният млъква в такова време Защото е зло време” (Амос 5:13). Пророк Исая също каза “Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си, както агне водено на клане, и както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си” (Исая 53:7). Мълчанието на Исус безпокоеше и объркваше обвинителите Му. Накрая първосвещеникът се изправи, досега не видял подобна кротост, искреност и спокойствие у човек, обграден с толкова лъжливи обвинения. Тогава той се опита да сплаши и насили Исус да отговори на фалшивите Му обвинители. Но Исус мълчеше.
Тогава първосвещеникът постави Исус под клетва, казвайки “Заклевам те в живия Бог да ни кажеш, ти ли си Христос (Помазаника), Сина на Бога” (Матей 26:63). На това Исус отговори утвърдително. Да замълчеше на това, би било равнозначно на мълчаливо отричане на истината и пропускане на възможността да даде ясно свидетелство за това, че Той е Помазаникът и Синът. Тук, в съкратена форма, Христос загатна за Своето възкресение, възнесение и второ пришествие, за силата и славата на Своето идващо Царство. ОСЪЖДАНЕТО И ОПОЗОРЯВАНЕТО НА ХРИСТОС (Матей 26:65-68) В отговор на заявеното от Христос, първосвещеникът си раздра дрехите, в знак, че беше видял и чул хула против Божието име (4 Царе 18:37; 19:1; Деяния 14:14; 16:22). Той обвини Исус в богохулство и престана вече да търси други свидетели. Тогава свиканият съвет обяви своята присъда, осъждайки Исус на смърт. Тежката присъда беше последвана от унизително опозоряване на Исус. Той беше физически насилван. Те се подиграваха с Него, и го наричаха “помазаника”. Те му закриваха очите, удряха Го и искаха Той да им пророкува, кой Го бе ударил. Но, всичко това ставаше в изпълнение на писанията (Исая 50:6; Михей 5:1б). Няколко нередности бяха допуснати в разпита и осъждането на Христос. Религиозните водачи изопачиха закона, за да могат да убият Христос на всяка цена. Първо, разпитът се извърши през нощта. Те искаха набързо да Го разобличат, преди надигането на тълпата, идваща за празника на Пасхата (Матей 26:4-5). Второ, разпитът се извърши тайно в дома на първосвещеника, вместо в съдилището. Трето, разпитът не се проведе, както бе нормално – след Пасхата (Деяния 12:3-4). Вместо това, виждаме как домът на първосвещеника, който трябваше да бъде място за съвършена закрила и център за духовно посвещение във времето на Пасхата, беше превърнат в сцена на безчестие. Четвърто, те доброволно намериха лъжесвитетели срещу Христос; и когато свидетелствата им не бяха в съгласие, те не бяха наказани, както би трябвало, според закона. Те нарушиха деветата заповед в лицемерната си ревност да защитят третата заповед. Пето, не беше спазена нормалната процедура и протокол на съвета при разпити. Например, никакви свидетели не бяха повикани в защита на обвинения, въпреки че се изискваше първо да бъдат разгледани доказателствата, които биха оправдали обвинения. Шесто, първосвещеникът и неговата група бяха и обвиняващи, и съдии едновременно. Никой не доведе Исус пред тях, а самите те поръчаха Неговото задържане на мястото за молитва. Седмо, тяхната присъда се основа на “вие как мислите?”, вместо на “какво казват писанията?”. Затова, наистина може да се каже за Исус, че “в унижението му отне се съда му” (Деяния 8:33а).
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.27 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
