ПОЛОЖИТЕЛНИЯТ ОТКЛИК НА ФАРАОНА

Тук има важни поуки. Първо, много е полезно да си служим с мъдрост, когато разясняваме деликатни въпроси с негативни последици за хората. Второ, меки и окуражаващи изрази могат да отпуснат напрежението и да помогнат на хората да преодолеят проблема. Трето, Божият Дух в човека му дава достъп до божествената мъдрост.

Издигането на Йосиф е неповторимо в много отношения.

Както бе предсказано, седемте години на огромното изобилие настанаха. Следващата задача на Йосиф бе да “съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада” (Битие 41:35-36).

Изобилното снабдяване на новозаветния вярващ е в Исус. Господ има на склад всичко, от което имаш нужда. Ако дойдеш при Него с вяра, Той ще снабди всичките ти нужди и ще те издигне. Нашето задоволство е в Него (2 Коринтяни 3:5).

1. 
   Точно както Йосиф не лобира за поста си, вярващите не би трябвало да лобират за своите позиции, като хитруват или по някакъв друг начин, но ако бъдем натоварени с отговорности, ние трябва да дадем всичко, на което сме способни, за да извършим възложената ни работата (Еклесиаст 9:10).
   

2. 
   Способностите и уменията на Йосиф определено бяха божествени. Успехът във всичките ни начинания е сигурен дотогава, докато оставаме с Господа. Бог ще даде мъдрост на онези, на които не им достига.
   

3. 
   Фараонът даде на Йосиф египтянка за жена. Имаше ли Йосиф право да вземе за жена египтянка, знаейки че дядо му изрично бе забранил на потомците си да се женят за чужденки (Битие 28:1-2)? Ако и женитбата на Йосиф с египтянка тогава би могла да се оправдае с робското му положение, за женитбата днес на вярващия с невярващ няма никакво извинение. Никой вярващ не би трябвало да е непокорен към Бог, само защото го принуждават или заплашват. Вярващият трябва да се покори на Бог по всяко време (Деяния 4:17-21).
   

4. 
   В годините на изобилие хората положиха усилия да съхранят запаси от храна за годините на глада. Вярващите трябва да са старателни в управлението на ресурсите, които са в тяхна власт, за да избегнат разсипията. Разсипничеството и леността са другари (Притчи 18:9).
   

5. 
   Вярващият трябва да знае, че благодатта не може да се складира. Тя трябва ежедневно да се обновява. Както гладуващите египтяни отиваха редовно при Фараона и при Йосиф за свежо снабдяване, така и вярващите трябва редовно да идват при Извора на Живота, за да пият от Живата вода. Христовото спасение е за всеки, който дойде (Исая 55:1-2). Нека всички гладуващи души дойдат, за да ядат и пият “без пари и без плата”.
   

6. 
   Трябва да обърнем внимание, че характерът и поведението на Йосиф не бяха без значение за неговото издигането.
   

7. 
   Йосиф бе верен към баща си, покорен и съблюдаващ задълженията си. Той се боеше от Бог. Такъв бе характерът му, преди да бъде предаден в робство. Йосиф не би могъл да се издигне в земята на Египет, ако се бе отклонил от пътя на почтеността и благочестието. Макар, че Потифер повярва на жена си и хвърли Йосиф в затвора, Бог знаеше че той е невинен и го почете даже в затвора. Какво мислите са почувствали Потифер и неговата зла жена? Трябва да са били ужасени от издигането му, но Йосиф не потърси никакво възмездие за тях.
   

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

		Урок № 133	БРАТЯТА НА ЙОСИФ ОТИВАТ В ЕГИПЕТ
Стих за запомняне: “Защото видението се отнася към едно определено време, но бърза към изпълнението си и няма да излъже. Ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее” (Авакум 2:3)

Този световен глад засегна също Яков и семейството му в Ханаанската земя. Като чу, че в Египет имало жито, той реши да прати десет от децата си, с изключение на Вениамин, за да купят жито и да оцелеят.

Този световен глад спомогна да се осъществят две божествени цели: (1) да се изпълни пророчеството, дадено от Бог на Авраам (Битие 15:13); (2) Да се изпълнят сънищата на Йосиф за това, как братята му ще му се поклонят (Битие 37:5-10). Божиите чеда може да са спокойни и сигурни, че Бог винаги ще доведе до изпълнение всичко, което е обещал да направи в живота на онези, които Му се доверяват и търпеливо Го очакват. “Бог не е човек та да лъже, нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го направи добре?” (Числа 23:19).

Десетте синове на Яков побързаха да изпълнят заповедта на баща си да отидат в Египет, за да купят жито. В Египет, синовете на Яков, по силата на обстоятелствата и нуждата, застанаха лице в лице с техния брат Йосиф, когото бяха продали на исмаиляните.

Бяха изминали повече от двадесет години, откакто техният брат бе продаден в Египет. Те изглежда бяха забравили всичко за него и за неговите сънища. Но тъй като определеното време за изпълнението на сънищата приближаваше, Бог доведе братята да слязат в Египет, за да се срещнат лице в лице с човека, когато бяха отхвърлили. Този път не като с малко безпомощно момче, а като с управителя на земята.

Главната причина, поради която синовете на Яков слязоха в Египет, беше да купят жито за изхранване на семейството си. Те не отидоха, за да останат да живеят там. Имаше глад и ако те не си бяха набавили храна, можеше да измрат. Те имаха пари, но нямаха храна за ядене. Бог винаги е предупреждавал Своя народ, да не отива в Египет, но е имал отделни случаи, когато Бог е допускал те временно да остават там (Матей 2:13-15). Египет представлява света днес и от вярващите се очаква да не са част от света, но те могат да работят благочестива работа в света, докато се приготвят за посрещането на Господа (Йоан 17:15-16).

Йосиф разпозна братята си, но те не го разпознаха. Стана така поради няколко причини. Първо, физически, вида на Йосиф твърде много се беше променил. Последният път, когато те го видяха, той бе едва на 17 години. Сега беше на 39 години – 22 години разлика. Второ, той беше облечен в египетски дрехи, а не в неговата шарена дрешка, както когато го видяха за последно. Трето, те очакваха той вече да е умрял като роб или все още безпрекословно да слугува на своя робовладелец, вместо да управлява икономиката на Египет. Четвърто, той говореше с тях чрез преводач на египетски език, така че, от всяка гледна точка изглеждаше, че той е египтянин и то египтянинът, от който зависеше животът им.

“затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята” (стих 6)
Най-накрая, неговият сън, в който той видя снопите на неговите братя да се покланят на неговия сноп в полето (Битие 37:7-8), се изпълнен. Нито завистта и омразата на братята му, нито изкушенията и оклеветяването от Потиферовата жена, успяха да предотвратят изпълнението на този сън. Нещо повече, болките от несправедливостта на Потифер, трудностите в затвора и неблагодарността на виночерпеца на Фараона, не бяха достатъчни да убият Йосифовия сън. Какво насърчение е да знаем, че всеки сън, който Бог е положил вътре в нас, ще се осъществи, докато ние оставаме верни на Бог и твърдо във вярата. Това също е и предупреждение за онези, които се противопоставят на Божиите служители и на техните, дадени им от Бога, сънища. Бог има цялата сила, за да осъществи намеренията Си, без значение кой се опитва да му се противопостави. Обещанието на Бог за всички Негови чеда е, че Той ще ни направи глава, а не опашка, и че ще бъдем винаги горе, а никога долу (Второзаконие 28:13).

Въпрос 3: Какво насърчение може да получи вярващият от изпълнението на Йосифовия сън?