143 поучения върху стария завет

В Йосиф ние виждаме един преобраз на Исус Христос, който беше унижен и отхвърлен от човеците. Той ще се яви отново, не в унижение, а като Господар на господарите и Цар на царете. Точно както Йосиф бе презрян, гонен и отхвърлен, така Исус бе намразен и презрян от хората.

Но, все пак, ще дойде време, когато грешниците ще осъзнаят своята грешка и ще се преклонят пред Онзи, Когото отхвърлиха (Захария 12:10). Но онези от грешниците, които днес се поклонят пред Исус и Го приемат за Господ и Спасител, и бъдат умити и чисти чрез скъпоценната Му кръв, ще получат дара на вечния живот.

Въпрос 4: Сравнете униженията на Йосиф и на Христос. Какви уроци има за вярващите, които днес са малтретирани, гонени и отхвърляни заради вярата си?

ТАКТИКАТА НА ЙОСИФ ЗА СЪБИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

(Битие 42:7-24; Второзаконие 8:2; Псалм 105:17-19)
“А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна … Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.” (Битие 42:7,9)
Йосиф познаваше братята си, но той подейства като че ли не ги познаваше. Той говори грубо с тях и ги обвини в шпионаж. Това обвинение бе тежко в Египет и се наказваше със смърт. Затова братята му силно се разтревожиха и започнаха да дават на Йосиф така нужната му информация относно техния дом. Трябва да отбележим, че причината Йосиф да се отнесе така с братята си, беше с цел да се добере до колкото се може повече информация за тях и в същото време да запази скрита самоличността си до определеното време. Това не бе план за отмъщение или наказание на неговите братя.

Използвайки тази тактика и многократно обвинявайки ги, че са шпиони, той успя да разбере, че баща им, Яков, и брат му, Вениамин, бяха още живи. И още – те бяха излъгали баща си, че той (Йосиф) бе умрял (стих 13). Друга причина Йосиф да се държи “враждебно” с братята си беше, че той искаше да разбере, дали те са променили характера си или не. И днес знаем, че повечето хора разкриват истинската си природа и характер, когато са под емоционално напрежение или са принудени да се защитава. Бог направи точно това с Израел, за да ги опита и да види какво има в сърцата им (Второзаконие 8:2). Даже и Йосиф премина през същия изпит (Псалм 105:17-19). Когато Йосиф се раздели с братята преди двадесет и две години, той бе дълбоко наранен от тяхната жестокост. Той не беше сигурен дали те са се променили или бяха все още така нечестиви, както преди.

Въпреки това, ние не трябва умишлено да подлагаме нашите ближни, подчинени или деца на тормоз под предлог, че ги опитваме. Само Бог знае мярката на изпитанието, която всеки би могъл да понесе. Важно е да отбележим, че до три дни Йосиф изведе братята си от ареста, с думите “Аз се боя от Бога”. Йосиф се боеше от Бога и когато беше унижаван, и когато беше въздиган. Ние също трябва да имаме страх от Бога в сърцата си, когато сме във взаимоотношения с хората около нас. Ако се боим от Бога в сърцата си, ние няма да подтискаме, да изнудваме, да се подиграваме или да се възползваме от нашите братя и сестри. Това ще премахне от нас и всяка склонност към отмъщение или разчистване на сметки чрез връщане зло за зло.

Накрая на трите дни арест, всеки един от десетте братя имаше изобличение за представлението, което си бяха разиграли, продавайки Йосиф в Египет. Те говореха на еврейски език, без да знаят, че Йосиф ги разбираше. От разговора им, той разбра, кой каква роля бе изиграл, когато го продадоха в Египет. Йосиф върза Симеон в присъствието на останалите и го остави обратно в ареста. Тогава той поиска да доведат Вениамин, за да докажат, че наистина говорят истината. В изпитването на братята си, Йосиф бе внимателен, предпазлив и мъдър. Не прибързваше да вземе решение. Макар да нямаше злоба към тях, той искаше те да покажат, че са наистина променени хора.
БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ И ЧУВСТИТЕЛНОСТТА НА ЕДНА ПРОБУДЕНА СЪВЕСТ

(Битие 42:24-26; Псалм 105:7; Битие 22:13,14; 3 Царе 17:4;

Матей 6:25-33; Деяния 24:16)
“Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така. А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там” (Битие 42:25-26)
Йосиф бе дълбоко докоснат от разкаянието и съжалението, което братята му изразиха относно миналата си зла постъпка. Той се скри и плака тайно. Какво нежно сърце имаше Йосиф! Повечето хора, на които им липсва благодат от Бога, не биха изтълкували думите на братята, като доказателство, че са се разкаяли. Но Йосиф, с готовност го видя и прие за искрен и най-малкия белег за промяна в отношението на братята си.

След като се върна при братята си, той заповяда на слугите си да напълнят чувалите им с жито и да върнат парите им там. Освен това им даде храна за из път, докато се върнат в Ханаан. Във всичко това не бива да пропуснем да осъзнаем промисъла на Бог и верността Му към Неговия народ. Бог беше наясно с глада, който върлуваше по всички околни земи по онова време. Нещо повече, двадесет години по-рано Бог изпрати Своя човек в Египет и го подготви адекватно с цел да може да се погрижи за Неговия народ. Това трябва още веднъж да ни увери, че всички наши нужди сега или в бъдеще, са вече снабдени и Бог се е погрижил за тях (Матей 6:25-33).

Когато те се върнаха у дома и разбераха, че всичките им пари са в саковете им, те знаеха, че това не беше случайност. Преди те бяха обвинени, че са шпиони и нечестни хора, и сега те се уплашиха, че ще бъдат обвинени в умишлено изнасяне на жито от Египет, без да го заплатят. Безспорно, срещата им с Йосиф беше събудила съвестта им относно лошите последици от греха. Те знаеха, че не бяха виновни, но не можеха да си обяснят, как това се беше случило.

Те взеха решение да върнат парите при следващото си отиване. Братята на Йосиф определено вече не бяха предишните. Обръщането ни от греха ни променя. Не можем да си останем предишните и да казваме, че сме се обърнали към вярата. Чувствителната съвест е благословение от Бог, което пази вярващите от злото.

Когато братята се върнаха при баща им, Яков, те му разказаха преживяното по време на пътуването им до Египет. Те също му казаха, че ще трябва да вземат Вениамин с тях при следващото си пътуване до Египет. Яков се възпротиви. Той направи прибързано и погрешно заключение “върху мене падна всичко това” (стих 36).

Той предположи, че Симеон (който бе оставен вързан в Египет) е вече умрял, точно както и Йосиф. Той грешеше. Те и двамата бяха живи в Египет. Трябва да избягваме прибързаните заключения, докато се мъчим да си обясним как Бог работи с нас. Това, което изглежда като разочарование, може да се окаже възможност Бог да изпълни Своите обещания в нашия живот. Някой с право е казал “Приближаващата се светлина хвърля сенки пред себе си”. И всички знаем, че преди живителния дъжд идват облаци и силен вятър.

Мисълта за следващо пътуване до Египет, включващо и Вениамин, беше прекалено трудна за възприемане от възрастния Яков. Той беше преживял прекалено много неща през жизнения си път, за да би могъл да предположи, че всичко това се случва за добро. Понякога, когато ни връхлитат много проблеми и отрицателни преживявания, ние, вярващите, започваме да считаме, че всичко е против нас. Но ние трябва да се окуражим. Все още има надежда. Господ, Който поддържа вселената, е нашия Бог. Той все още е на престола; Той не може да се провали. Той ще ни преведе. Ние пак ще се усмихнем. Ние няма да влезем във вечността с тъга.

Въпрос 6: От всичко, което досега прочетохте за живота на Якововото семейство, как може да докажете, че всичко съдейства за доброто на онези, които любят Бога ?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 134

БРАТЯТА НА ЙОСИФ ОТИВАТ В ЕГИПЕТ ЗА ВТОРИ ПЪТ

Яков искаше синовете му да отида до Египет, но не искаше да пусне Вениамин да отиде с тях на път. Той се страхуваше да не му се случи някое нещастие, каквото, вярваше той, се случи на Йосиф и Симеон. Но Яков не знаеше, че и двамата му сина бяха живи и си бяха добре в Египет. Той бе преживял много скръб и бе пролял множество сълзи, защото не му бе ясно, че всички тези неща, които го бяха сполетяли, станаха под божествения промисъл и грижа за дома му.

Подобно на Яков, вярващите често се тревожат и скърбят за ситуации, които са твърдо под контрола на божествения промисъл и грижа. Вместо да се безпокоим или плашим в трудните моменти, ние трябва да разчитаме на Божията бащинска грижа и да възложим всяко наше бреме на Него (1 Петрово 5:7).

Въпрос 2: Защо много хора се безпокоят и плашат и какъв е лекът за това?

РЕШЕНИЕТО ДА СЕ ВЪРНАТ В ЕГИПЕТ

(Битие 43:1-10)
“А гладът ставаше голям по земята. И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна” (Битие 43:1-2)
Яков и семейството му свършиха храната, която синовете му донесоха от Египет при първото им пътуване, а гладът продължаваше. Яков се противеше на плана да вземат Вениамин със себе си, но синовете му, в крайна сметка, надделяха. Рувим предложи неговите двама сина да станат роби, ако не успее да доведе Вениамин обратно (Битие 42:37). Юда също с готовност стана гарант за неговото безопасно завръщане. Решението беше трудно - на живот и смърт. Очите на всички у дома бяха насочени към Яков, който трябваше да вземе това решение. Нужно му беше време, за да разреши тази ситуация. Понякога и ние влизаме в кожата на Яков, когато сме притиснати да направим трудно решение в кризисни ситуации. В такива времена вярващите могат да се радват на привилегията на божественото водителство. Докато се молим с вяра, Бог ни обеща да ни води и да ни изведе на изходен път (Псалм 32:8; 37:23; Притчи 3:5-6; Исая 30:21; Матей 7:7-11).

Въпрос 3: На каква привилегия могат да се радват вярващите във времена на трудни решения? Споменете някои обещания от писанията, за да подкрепите отговора си.

Яков не беше ентусиазиран от идеята Вениамин да замине с тях, но гладът силно притискаше семейството. Яков смяташе, че вече е загубил двама от синовете си (Йосиф и Симеон). Той не искаше да загуби и Вениамин. Все пак, обаче, мисълта за загуба на цялото семейство поради глада и лишенията го принуди. Той, макар и неохотно, се съгласи да изплати Вениамин с тях, при второто им отиване. Той безпомощно заяви: “А аз, ако е речено да остана без чада, нека остана без чада” (Битие 43:14^б).

Накрая, Яков реши да изпрати някои подаръци, за да придобие благоволението на “господаря на земята”. Същевременно, той изрази доверието си във Всемогъщия Бог, че ще ги защити и че ще им покаже милост. По този начин, каквото и да се случеше по нататък с Вениамин, Яков вече го беше приел като от Божията ръка. Ако само знаеше, че човекът, когото той се канеше да омилостивява и впечатлява с подаръците си, бе неговият собствен възлюбен Йосиф, той би използвал подаръците си за някоя по-благородна кауза. По същия начин, липсата на познание за Бога води много хора да предприемат погрешни религиозни дейности. Онези, които имат схващането, че Бог е жесток, коравосърдечен господар, често се впускат в жертви, които сами си измислят и налагат, за да Му угодят. Ето защо, преди всичко, вярващите би трябвало да се молят и да се стремят да имат правилно познаване на Бог.

ЗАВИСИМОСТ ОТ БОЖИЕТО ПРОВИДЕНИЕ

(Битие 43:11-14)
Няма как да не научим някои уроци от поведението на Яков. Да започнем с това, че би трябвало да внимаваме с използването на подаръците. Ако те са предназначени да купят нечие благоволение, те се превръщат в подкуп и в грях. Всеки трябва да провери съвестта си и да разпознае мотивите за подаръците, които си даваме и приемаме един на друг. Писанията осъждат общоприетата практика на даване и вземане на подкупи, която преобладава в много общества днес (Изход 23:8; Притчи 17:23; 15:27; 21:14; Еклесиаст 7:7). Вместо да се осланят на подкупите, вярващите би трябвало винаги да разчитат на Божията сила да отвори затворените врати и да им даде благоволение пред хората.

Въпрос 4: Спомете някои начини, при които хората днес могат да използват подаръците неправилно.

Второ, от поведението на Яков научаваме, че е задължение на всеки вярващ да възвърне намерените и откраднатите вещи на правомерните им собственици (Второзаконие 22:1-3). Но това наше възвръщане не трябва да бъде с погрешен мотив. Ако правим възвръщането просто, за да се сдобием с благоволението на водачите в църквата или за да впечатлим някого, ние заблуждаваме себе си. Такова възвръщане никога няма да доведе до очакваното очистване на съвестта ни пред Бог. Бог е доволен от нашето възвръщане, само ако то идва от истински разкаяно и обновено сърце.

Познанието на божественото провидение би трябвало да насърчи вярващите да се доверят на Бог във всяко време. Много преди да дойдат годините на глада, Бог бе пратил човек от самият дом на Яков в Египет, с цел да съхрани народа на Израел. Бог знае всичко за бъдещето ни и той е направил съответното снабдяване. Относно всеки аспект на неизвестното бъдеще пред нас и жизнения ни път, Божието обещание е: “Аз ще ходя пред тебе и ще изравня неравните места; Ще разбия медните врати и ще строша железните лостове” (Исая 45:2).

Въпрос 5: Какво окуражение могат да извлекат варващите от познаването на Божественото провидение?

БОЖЕСТВЕНАТА МЪДРОСТ В ИЗПИТВАНЕТО НА ХАРАКТЕРА

(Битие 43:15-34)
Най-накрая братята на Вениамин стигнаха в Египет. Те бяха отведени в дома на Йосиф да чакат неговото пристигане. Това благоволение беше толкова неочаквано и незаслужено, че братята стигнаха до заключение, че това е план за погублението им. Те смятаха, че Йосиф ще ги обвини и осъди за парите, върнати в саковете им при първото пътуване. Но те не знаеха, че намерението на “господаря на земята” беше да ги изпита, дали са се променили за добро или не. Бог използва различни тактики и стратегии, за да изпитва хората. Дори и Йосиф бе изпитан по много начини и издържа изпитанията. Поканата да дойдат и да обядват с Йосиф разтревожи братята. Онези, които таят скрит грях в сърцето си, винаги се чувстват неудобно, когато стане въпрос за нещата от Божието Царство. Прибързаният стремеж на братята да доказват своята невинност относно парите, намерени в саковете им, е подобен на прибързания стремеж на грешника да брои “добрите” дела, които е вършил, вместо да се покае за греха си и да приеме изчистването. Всеки трябва да разбере, че нашите “добри” дела не могат да отмахнат греха. Само искреното покаяние от греха и вярата в Христос могат да направят това. Само Исусовата кръв може да премахне греха.

За да предотвратят каквото и да било обвинение за кражба на парите и да се оправдаят предварително, те бързо обясниха ситуацията на иконома на Йосиф. Но той успокои страховете им и ги увери, казвайки “Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви...” (Битие 43:32).

Това изречение разкрива много относно начина на живот и поведение на Йосиф в Египет. Първо, знанието му за истинския Бог беше предадено на неговия персонал в Египет. Вярата и посвещението му спрямо Бога не бяха угаснали след дългите години на изпитания, нито бяха охладнели поради изгодите от службата му, когато го повишиха. За много хора днес повишението в службата става причина те да ревизират посвещението си към Бога. Веднага щом започнат да се ползват от облагите на новия си пост, те моментално забравят за всичкото си посвещаване и поуки, които са научили в училището на несгодите.

Второ, Йосиф трябва да е платил житото, купено от братята му при първото им идване, понеже икономът каза “Аз получих парите ви”. Очевидно, Йосиф трябва да е заплатил за житото от собствените си пари. Това е голям урок срещу присвояването на публични и църковни пари от онези, на които е поверено да ги пазят. Не бива да опорочаваме службата си, използвайки я, за да обогатяваме нашите семейства.

Трето, гостоприемството към братята си, което прояви Йосиф, е практическа демонстрация на новозаветното учение за не-отмъщение и великодушие спрямо онези, които ни онеправдават. Той не се възползва от поста си, за да се разправи с онези, които някога го бяха наранили. Това бяха изпитания, които Йосиф преодоля, преди да може да се удостои да изпитва собствените си братя.

Въпрос 6: (а) Какви изводи можем да си направим като набюдаваме поведението на Йосиф в Египет? (б) Какви предизвикателства поставя пред вярващите начинът на живот на Йосиф?

Йосиф прояви голяма мъдрост при изпитването характера на братята си. Той прояви щедрост, като им върна парите в саковете, след като си бяха платили житото. Но той използва това обстоятелство също и за да ги изпита. Фактът, че те показаха парите на баща си и ги донесоха обратно в Египет, доказваше, че братята вече не бяха алчни, както преди, когато продадоха Йосиф за двадесет сребърника. От друга страна, изискването на Йосиф – да доведат Вениамин с тях в Египет – беше с цел, да се открие, дали те се бяха грижили добре за своя по-млад брат. Като го доведоха невредим в Египет, те доказаха, че отношението им е наистина променено, по-специално отношението им към най-младия им брат, син на тяхната мащеха.

Когато Йосиф си дойде у дома, братята му принесоха дарове си и му се поклониха до земята. Тогава той ги попита за баща им и те му отговориха “Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха” (Битие 43:28). Сънищата на Йосиф от преди много години се изпълниха за пореден път. Но, когато Йосиф видя братята си, той се изпълни със сълзи и отиде да си поплаче скришно, понеже искаше да запази скрита самоличността си до определеното време.

Последните изпити, на които Йосиф подложи братята си, бяха с цел да узнае, какво щеше да е отношението им, ако Вениамин получеше повече благоволение, отколкото те, или пък, ако го застрашаваше беда. Като щеше да им се сервира храната, те бяха наредени да седнат на масата според възрастта им. Те се изумиха от това (Битие 43:33), но най-малко биха предположим, че човекът, който стоеше пред тях, бе Йосиф. Тогава той прати порции храна към братята си от своята трапеза, така че всеки да види порциите на другите. Той нарочно направи порцията на Вениамин да е “пет пъти по-голяма от техните”. Но вместо да започнат да му завиждат, те всички ядоха и пиха, и бяха весели. След това, остана само още един изпит, който щеше да докаже, че братята наистина бяха коренно променени и пред любовта на Йосиф към братята му нямаше да има повече въпросителни.

Завършвайки главата, виждаме промените, които се бяха случили в живота на Йосифовите братя. Гладът и странните случки в Египет събудиха тяхната съвест. Страхът от възмездие за греха им срещу Йосиф завладя сърцата им. Някой може да се чуди, защо Йосиф отложи разкриването си пред братята си. Вероятно, защото искаше да види искрено променения характер у братята си и вероятно, за да подготви египтяните за окончателното идване на неговите хора в Египет, близо до него. Вярващите трябва да осъзнаят, че всичко наистина съдейства за наше добро.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя