143 поучения върху стария завет
ПАДЕНИЕТО НА ПЕТЪР: ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ВЯРВАЩИТЕ
Изтегляне 1.27 Mb.
|
|
ПАДЕНИЕТО НА ПЕТЪР: ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ВЯРВАЩИТЕ (Матей 26:69-75; Марк 14:66-72; Йоан 18:27; Римляни 11:20; 1 Коринтяни 10:12) Докато Христос бе разпитван и подиграван, Петър правеше стъпки, които щяха да го доведат до падението му и до изпълнението на Писанията. От преживяването на Петър разбираме, че няма ниво на духовен опит или постижения, които да те застраховат срещу отпадане. Той бе солидно обърнат към вярата и бе проповядвал благовестието на другите. Той бе свидетел на зрелищните чудеса на Христос и дори самият той бе вършил някои от тях. Той бе ходил по водата с Исус и бе видял Неговата превъзходна слава на хълма на преображението. Петър бе оня, който направи важната изповед за Христос чрез божественото откровение, и само няколко часа преди трагичното му падение взе участие в първата Господня Вечеря. Но въпреки всички тези преживявания и привилегята да бъде член на най-вътрешния кръг от Христови ученици, той падна и то така скоро. “Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне” (1 Коринтяни 10:12). Трябва да маркираме стъпките, които доведоха Петър до отричнето му от Христос, и да ги избегнем. Първо, Петър се гордееше и хвалеше, че никога няма да се отрече от Христос. Сравнявайки се с другите, той се чувстваше толкова твърд и готов да умре за Христос (Матей 26:33; Лука 22:33). Но ние сме предупредени, че “Гордостта предшества погибелта и високоумието – падането … Който уповава на своето си сърце е безумен, а който ходи разумно, той ще се избави” (Притчи 16:18; 28:26). Самоувереността води до невнимание. Второ, когато Христос го предупреди за предстоящото му падение, Петър започна да спори. Той бе неосведомен относно себе си, но Христос не беше и вместо да се смири пред Христовото предупреждение, той оспори онова, което Христос каза, че ще се случи. Ние никога не трябва да спорим със Словото на Бог, дори когато ни се струва, противно на нашите възприятия. По-добре да изоставим нашите собствени мисли за нас или онова, което другите казват за нас, ако то е в противоречие с това, което казва Христос. Трето, Петър и другите ученици спяха, докато Христос им беше казал да бдят и да се молят. “Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение” (Матей 26:41). Една от главните стратегии на Сатана е да накара вярващите да спят, докато трябва да се молят. Чрез молитвата ние разпознаваме и воюваме срещу сатанинските хитростите против живота ни. Затова и в един химн се казва: Християнино, почивка не търси Забрави мечтите за живота лесен Ти стоиш всред много врагове “Бди и се моли”! Грехът на “безмолитвеност” е корен на всички други грехове.
Трябва да отбележим, че падението на Петър е резултат от две нечестиви сили. От една страна, имаше поквара в собственото сърце на Петър. От друга, противникът, Сатана, се опита да пресее Петър като жито. Бедата в цялата работа беше там, че Петър беше неосведомен за този мащабен заговор за неговото унищожение между ада и плътта. Дори когато Исус му говори за това, той бе прекалено самоуверен, за да Го слуша. И стана така, че Петър се отрече от Исус от Галилея. След първото си отричане, той бързо се придвижи от двора в преддверието, мислейки си да се скрие от онези, които го подозираха. Но и там “видя го друга слугиня, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина” (Матей 26:71). Петър се отрече с клетва. Той заяви “Не познавам човека”. Той нарече Исус “човека”. Накрая, всички хора наоколо станаха против Петър. При третото противопоставяне всички уверено твърдяха, че Петър е “един от тях”. Те се позоваваха на Галилейския му акцент като доказателство за връзката му с Исус. Освен това, роднините на Малх (чието ухо Петър отсече) потвърждаваха, че са видели Петър с Исус в градината (Йоан 18:26). Но, за да направи отричането си твърде убедително, Петър започна да “проклина и да се кълне”. Той се позова на проклятие върху себе си и клетва в Бога, че той не е един от тях и че не познава човека. “И веднага пропя петел”. Един отпаднал от вярата не би могъл да стигне по-далеч от Петър. Седмата стъпка в падението на Петър е страхът от хората. Страхът от това, което човека би му направил, ако се разбере, че познава Исус. “Страхът от човека туря примка, а който уповава на Господа ще бъде поставен на високо” (Притчи 29:25). Петър направи осмата си стъпка към отпадането, когато излъга. Той излъга и под претекст, и като лъжесвидетелстване (лъжейки под клетва). Вярващите никога не трябва да лъжат, а винаги да казват истината, дори ако резултатът от това да е загуба на временни привилегии. Петър набързо извърши и последната си крачка проклинайки и заклевайки се. Обобщавайки Петровото отричане от Христос сме принудени да се съгласим, че ако някой не се отрече от себе си, не вдигне кръста си и не последва Христос, не може да бъде Негов ученик. Този, който не се отрече от себе си, впоследствие ще се отрече от Христос.
ПОКАЯНИЕТО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ЕДИН ОТПАДНАЛ (Матей 26:75; Исая 57:15; Лука 22:31-34) Незабавно, след третото си отричане, петелът пропя. Тогава Петър си спомни думите на Исус, които предсказаха неговото трикратно отричане, и в същия този момент Исус се обърна и погледна към него (Лука 22:61). В резултат, разкаяние обзе сърцето му и той излезе, леейки горчиви сълзи на покаяние. Забелязваме колко меко беше сърцето на Петър и разбираме, че той се отрече от Христос поради слабост, а не поради злоба. И всичко, от което имаше нужда, за да се обърне и разкае, бе пропяването на петела, думите на Христос и Неговият любящ поглед. Петър трепереше и плачеше. Бог каза “Но пак, на този ще погледна, на оня, който е сиромах и съкрушен духом и който трепери от словото Ми” (Исая 66:2б). Христос се бе молил за Петър, за да не отпадне неговата вяра. Но Петър трябваше да откликне към Бог с изповядване на греха си и обръщане от него. Не може да има прошка или възстановяване за отпадналите, които отхвърлят и се противопоставят на изобличението на Словото и Духа Божий. Онези, които винаги нагаждат и обясняват Словото на Бог, така че да покрият своето отпадане, не са с меко сърце. Те са с вкоравено сърце като Юда, който се отрече от Исус по-скоро от злоба, а не от слабост. Това е разликата, която трябва да правим между отпадналите: “А към едни, като правите разлика, бъдете милостиви” (Юда 22, KJV).
В момента, в който Петър бе изобличен за греха, той се покая, въпреки че бе на публично място. Освен това, той призна греха си пред другите ученици. Той би могъл да го прикрие, тъй като нямаше никой от тях наоколо, когато се случваха подробностите от неговите отричания. Но Петровото истинско покаяние се удостовери с публично разобличаване на неговите грехове. Тези, които се отпаднали, като Петър, трябва да предприемат подобни стъпки, за да бъдат възстановени. Не бива да има нито отлагане, нито колебание относно покаянието, възвръщането и изоставянето на греха. Изповядването на греха трябва да е цялостно и усърдно, преди да можем да очакваме, Бог истински да съживи сърцето на разкайващия се и да бъде милостив.
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 27:1-31 След задържането на Христос Той бе разпитан и осъден на смърт от Еврейския религиозен съвет. Но понеже по онова време еврейският народ беше под римско управление, беше необходимо потвърждението на смъртната присъда и от Римския управител. Поради това Исус беше доведен за разпит пред Пилат Понтийски. Има четири главни личности в нашето учение днес; и от тях ние научаваме някои съдбоносни уроци. Те са: Юда Искариотски – пример за неправилно покаяние; Юдейските началници – крайно лицемерие и безчестие; Исус Христос – упражнено себе-владение и пълно предаване на Бог; Съдията, Пилат – пример за нерешителност и слабохарактерност. ЕДИН ПРИМЕР ЗА ПОГРЕШНО ПОКАЯНИЕ (Матей 27:3-5; 2 Коринтяни 7:9-10; 1 Царе 15:24-28; 24:16-22; 26:17,21) След предателството, Юда Искариотски стана свидетел на несправедливия разпит и жестоката подигравка, на които беше подложен Исус Христос. Той видя последиците от своите постъпки и сърцето му беше завладяно от съжаление и угризение. Първо, в опит да поправи това, което бе извършил, той “се разкая и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините”. Но беше твърде късно. Покаянието на Юда не беше искрено, защото той се обърна към хората, вместо към Бога. Юда изповяда греха си пред главните свещеници и старейшините; той не се обърна към Бог. Второ, той само съжаляваше и имаше угризения заради последиците от греха. Юда се покая само защото видя, че Исус беше осъден на смърт. Той не се покая от корена на греха вътре в себе си. Има голяма разлика просто да кажеш “аз съгреших” и да кажеш “аз съм грешник”. Трето, той направи изповед, без да се обърне от греха. Всъщност, след публичната си изповед, той все пак тайно отиде и извърши ужасния грях на самоубийство. Онези, които придобиват навик постоянно да изповядват греховете си пред другите, не са се покаяли искрено, докато не престанат да съгрешават. Четвърто, той не беше склонен да се срещне лице в лице с хората, срещу които бе съгрешил. Той би могъл да се върне при Исус Христос и при групата на апостолите, вместо при свещениците. Но той не го направи. Пето, макар да се изповяда, на него му липсваше вярата, че Бог би му простил. Той беше така смазан от отчаянието, че отиде и се самоуби. Сълзите на искреното покаяние никога не ослепяват окото на вяра.
Погрешното покаяние е продукт на светската скръб. То е много плитко и кратковременно. Саул, царят на Израел, е друг пример за погрешно покаяние. Макар да се изповяда пред Самуил, той даже плака и говори красиви думи пред Давид, но пак скоро се върна в злото си лудеене (1 Царе 15:24-28; 24:16-22). Само искреното покаяние може да привлече Божията милост и прошка. Истинското покаяние изисква пълно изповядване на греха, обръщане от него, упражняване вяра в Бог и готовност да се направи необходимото възвръщане спрямо засегнатите лица (Лука 19:8). Ако Юда се беше обърнал към Христос, както направи Петър, след отричането си, щеше да му се прости. Но той загуби надежда за Божията милост. Той съгреши до такава степен, че не можеше повече да упражнява вяра в способността на Бог да прощава дори и най-тежкия грях. Това е същината на отпадането и на непростимия грях. Ако човек непрекъснато отклонява изобличението на Святия Дух, скоро може да достигне до точката, от която няма връщане. Там грешникът губи способност да се доверява на Бог за прощаването на греховете. Ето защо, всеки грешник или отпаднал трябва да преустанови неговия или нейния греховен път и да се върне при Бог, в момента, в който Святия Дух го изобличи (Притчи 29:1; 2 Коринтяни 36:15,16; Евреи 6:4-8). Юда се самоуби и подпечата вечната си гибел. Той изпадна от служението и апостолството поради беззаконие и “отиде на своето си място” (Деяния 1:25). Всичко започна с “малко” користолюбие, после крадене и накрая предателство. Трябва да сме нащрек за така наречените “малки” грехове и да ги избягваме. Никой, обаче, не бива да допуска отчаянието и обезсърчението да го доведат до самоубийство. Бог може да помогне и на най-безпомощните и да промени и най-безнадеждната ситуация. Независимо, колко ужасен е бил животът ти, ако го предадеш на Исус, Той ще ти помогне да се измъкнеш. КРАЙНОТО ЛИЦЕМЕРИЕ И БЕЗЧЕСТИЕ НА ЮДЕЙСКИТЕ НАЧАЛНИЦИ (Матей 27:6-10, 12-20; Лука 23:1-6, 10-25; Матей 23:23-24; Исая 9:16-17) В много ситуации главните свещеници и старейшините проявиха неимоверно безчестие и лицемерие. Първо, когато Юда им изповяда греха си, те му отговориха толкова коравосърдечно: “Нам що ни е? Ти му мисли!”. Колко жалко, че свещениците, които бяха определени от страна на хората да служат на Бог, биха могли да бъдат толкова безразлични и да отхвърлят една отчаяна душа. Постигнали целта си, те обърнаха гръб на Юда Искариотски и отказаха да му помогнат. Това би трябвало да е предупреждение за всички онази, които се оставят да бъдат използвани от Сатана. Те, в крайна сметка, ще бъдат изоставени и сами ще се изправят пред осъждането си. Второ, когато Юда хвърли тридесетте сребърника в храма, те казаха “Не е позволено да ги поставяме в храмовата каса, понеже са цена на кръв. И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци” (Матей 27:6-7). За тях не беше незаконно да вземат парите от храмовата каса, за да организират предателството на изпратения от Бога Пророк. Нито сметнаха за незаконно да осъдят и убият невинен човек. Но те бяха толкова “загрижени”, да не би да поставят кървавите пари обратно в касата. Те използваха парите да купят нива за погребване на чужденци. Външно изглеждаше, че вършат някакво добро за обществото. Но трябва да отбележим, че вършенето на социални дейности, обществени благодеяния, религиозни действия и т.н., никога не може да изкупи греха. Това, което лицемерите би трябвало да направят, е да се покаят и да бъдат спасени, чрез вяра в Исус Христос. Трето, Юдейските началници приведоха лъжливи обвинения срещу Исус и принудиха Пилат да го осъди (Йоан 19:12). Те бяха непоследователни в обвиненията си срещу Христос. Докато в Юдейския съд Го разпитваха за религиозно престъпление, пред Пилат повдигнаха против Него политическо обвинение. Те Го обвиниха за размирици и развращаване на народа, т.е. че подбужда народа срещу римското управление. Второто им обвинение беше в икономически саботаж – че забранява плащането на данък на Цезар. Третото обвинение беше в измяна – че Той нарича Себе Си Цар, вместо Цезар. Но, всички тези обвинения бяха неверни. Исус казваше на народа да отдава на Цезар това, което принадлежи на Цезар (такси, данъци, мита и т.н.); и да отдават на Бог това, което принадлежи на Бог (посвещение и поклонение). Той също беше казвал не веднъж, че Неговото Царство не е от този свят. Всъщност, когато хората искаха да Го направят Цар, Той се оттегли от тях и се скри на планината (Йоан 6:15). Но главните старейшини и свещеници обърнаха думите Му, за да Го обвинят. Четвърто, те подбудиха множеството да изискат да им се пусне Варава, един известен затворник, който бе извършвал размирици и убийство. И да поискат Исус да бъде разпнат. Те предпочитаха да живеят заедно с крадеца и убиеца, отколкото с Начинателя на живота (Деяния 3:13-15). Те така подстрекаваха народа, че мнозина, които само до преди няколко дни викаха “Осана” на Христос, сега викаха “Разпни Го!”. Виждаме колко променливо и ненадеждно е човешкото естество. Както правеше Христос по време на земното си служение, така и ние не би трябвало да се доверяваме на никой човек (Йоан 2:24-25). Лъчите на човешките похвали не бива да ни топлят, защото същата тълпа, която ни аплодира, ще започне да ни се присмива, когато бъде настроена против нас.
Трябва да забележим, че тълпата каза, кръвта на Исус да бъде на тях и на чедата им. Те произнесоха проклятие над себе си, без да го осъзнават. В резултат от това проклятие, много антисемитски водачи по целия свят са избили милиони евреи. Проклятия и клетви не бива никога да се чуват от устатата на един християнин.
УПРАЖНЯВАНЕ НА СЕБЕВЛАДЕНИЕ И ПЪЛНО ПРЕДАВАНЕ НА БОГ (Матей 27:11-14, 26-31; Йоан 18:33-38; 19:1-11; 1 Петрово 2:21-23; 4:12-14) Докато стоеше пред Пилат, Исус беше напълно покорен на съвършената воля на Своя Баща. Той претърпя лъжливи обвинения, жестоко бичуване, подигравки от войниците, заплювания, удари, позор и несправедлива присъда. Пилат Го попита, дали Той е Цар. Христос му отговори утвърдително и му обясни, че Неговото Царство не е от този свят. После главните свещеници Го обвиняваха лъжливо. Но Той запази мира Си. Мълчанието му учуди Пилат, защото той очакваше Исус трескаво да се защитава, за да се измъкне от наказанието. Но Исус мълчеше пред лицето на лъжливите обвинения.
Христос мълчеше, първо, защото обвинителите Му вече бяха решили да Го убият. Никаква самозащита не би променила намерението им. От тук научаваме, че е безполезно да спорим с хора, които вече са заключили умовете си за истината. Трябва за избягваме безполезните спорове, които само ще ни въведат в грях (Тит 3:9; 1 Тимотей 6:3-5; 2 Тимотей 2:23-26). Второ, часът Му да умре за греховете на човечеството бе настанал. Затова не беше нужно да се бори, за да се “измъкне” от съвършената Бащина воля. Трето, Пилат разполагаше с достатъчно доказателства, за да се убеди в невинността на Христос. Той беше чул свидетелството от устата на Христос, както и предупреждението от жена си. В допълнение, той вече знаеше, че началниците се бяха подигнали против Исус от завист. Затова Исус не се нуждаеше от по-нататъшна самозащита. Четвърто, Той мълчеше, за да се изпълни писанието. “Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си: Както агне водено на клане и както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си” (Исая 53:7). Исус беше бит, въпреки че Пилат засвидетелства Неговата невинност. Бичуването тогава се е извършвало с кожени камшици, към които са били прикачени твърди предмети като счупени кости или парчета желязо. Отгоре на това и войниците Му се подиграваха. Те Го съблякоха и Му поставиха корона от тръни. Облякоха Го в мораво (облеклото, което носеха царете по онова време) и му поставиха подигравателен скиптър в ръката му. Те Го удряха по главата с пръчка, правейки тръните да пробождат плътта Му. Те го заплюваха и коленичеха пред Него в подигравателен поклон. Докато Исус преминаваше през всичко това, “лицето му бе толкова погрозняло, повече от лицето на кой да бил човек, и образът му, повече от образа на кой да е от човешките синове”. Той даде гърба си на биене и не скри лицето си от срама и заплюванията. “Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме”. Исус издържа всички тези неща, за да бъдат спасени грешниците. За съжаление, и днес болшинството хора презират това, което Той направи за човечеството. В съдния ден такива хора няма да имат извинение, защото Исус ще ги запита “Какво повече можеше да се напави на лозето ми, което не му направих?” (Исая 5:4).
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.27 Mb. Сподели с приятели:
|
