ПОЛЗИТЕ ОТ ДОМАШНОТО ОБЩЕНИЕ

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

		Урок № 142	БИБЛЕЙСКИЯТ ПОРТРЕТ НА ДОМАШНОТО ОБЩЕНИЕ
Стих за запомняне: “Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници” (Изход 18:25)

Обикновено, множества хора присъстваха на събранията с Господ и понякога оставаха с Него за повече от един ден. Също и апостолите от ранната църква имаха големи събрания от последователи. В деня на петдесятница три хиляди се стекоха пред престола на благодатта, бяха новородени и се прибавиха към църквата. Малко по-късно, пет хиляди приеха Господа и така растеше църквата на длъж и на шир. Подобен размах на растеж сме виждали и при служенията на Божиите служители в миналото, а също и в днешно време.

Тези големи събрания, особено в настояще време, правят църквата да загуби виждането си относно важността и ролята на малките групи всред голямото събрание. Забележително е, че големите събрания с времето са изчезвали. Затова трябва да пренасочим фокуса си от големите групи към малките групи вътре в големите събрания. Църквата не може да продължава да пренебрегва многовековния принцип на работа на малки групи вътре в голямото тяло. Истината е, че силата на голямата тълпа е в малките групи вътре в нея. И устойчивостта на малките групи се поддържа чрез голямото събрание. Едното не може да замени другото. Малките групи, когато са си на мястото, спомагат за динамиката, растежа, духовността, единството и влиянието на голямото събрание. Обаче, малките групи не могат да останат устойчиви, стабилни и твърдо вкоренени, без да са част от голямата църква.

Въпрос 1: Кое е по-важно за духовното благополучие на вярващия – домашното общение и грижи или главното събрание на църквата? Обосновете отговора си.

БИБЛЕЙСКИ КАРТИНИ ЗА МАЛКА ГРУПА

(Изход 12:3-4; 16:16-18; Исус Навиев 7:14)

“Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом. Но ако домашните са малцина за агнето, тогава домакинът и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците в тях; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде” (Изход 12:3-4)

Случаят на Пасхата в Египет и начинът, по който тя бе проведена, разкрива колко ползотворни са малките групи. Цялата нация трябваше да отбележи събитието, но това се извърши в “бащините домове”. Всеки дом (податливо на управление звено) сформираше малка група от хора. На това ниво главата на дома можеше убедително и задоволително да отговаря на въпросите на всеки член на групата.

В организирането и администрирането на израилевите чеда за малки или големи дела принципът на работа в малки групи е установен изключително ясно. При съблюдаването на Пасхата, при събирането на маната, и при раздаване на правосъдие, нацията бе групирана на малки, податливи на управление единици (Изход 18:25-26).

Начинът, по който беше разкрит Ахан, след като бе взел от обреченото, ни убеждава колко здрав и значим е принципът на малките групи сред израилтяните. За да разкрие Ахан, Бог започна от “църквата в пустинята”. Тогава Той издири, първо - по племена, второ - по семейства, трето - по домове, и четвърто - по личности, “човек по човек”. Тези нива на групиране облекчават бремето на водачите и се справят с проблема на обезличаването в едно изключително голямо събрание. Това със сигурност ни обяснява защо нашите църкви и събрания се сформират в групи, простирайки се от групиране по райони, по зони, по домашни групи и накрая по отделни членове.

Използването на малките групи, както вече видяхме, заемаше особено важно място в организацията и управлението на чедата на Израел в пустинята. Във времето на Мойсей и Исус Навиев, се използваха групи, което подпомагаше разрешаването на проблемите. След Исус Навиев неколцина съдии преминаха през управлението, а по-късно Самуил пое управлението на нацията. Някой би си помислил, че за стотиците години между управлението на Исус Навиев и Самуил концепцията за малките групи е била забравена. Но не. Ползата от малките групи бе спечелила сърцата на водачите в Израел и това бе станал главният и основен метод в управлението, политиката и правораздаването в нацията.

Изборът на цар отново стана чрез използване на малките групи. Процедурата започна на племенно ниво, после се сведе до родово ниво, след това до домашно ниво и окончателно до индивидуално ниво. Важно е да се отбележи, че повечето от нещата, казани в естествен смисъл за географската общност Израел, може да се каже и за духовния Израел, който е църквата.

Въпрос 3: Защо малките групи, като например системата на домашни общения и грижи, са важни за устройството на църкви, като нашите.

МАЛКИТЕ ГРУПИ В НОВИЯ ЗАВЕТ

(Марк 3:14-15)

Множества следваха Господ Исус Христос. Но и в тази многобройна навалица, в която се губеше представата за личността на отделния човек, Исус, търсейки ефективност, трябваше да организира хората в малки групи по сто и по петдесет. Това беше забележителен начин за управление на множествата, които трябваше да бъдат нахранени, особено като се има пред вид, че те наброяваха, първо, пет хиляди, а после - четири хиляди. Когато Христос имаше работа с множество хора, до които трябваше да достигне и да им помогне, Той ги групираше в малки групи за по-ефективно благовестие. На най-главното ниво Той имаше група от дванадесет човека, които призова и определи “да бъдат с него”, а по-късно ги “разпрати да проповядват” и “им даде власт над болните да ги изцеляват и да изгонват демони”. Изборът на дванадесетте, като една малка група служители, бе направен измежду множество хора, които бяха покорни на учението и бяха кръстени във вода.

Но, в още по-близък кръг, Исус избра трима измежду дванадесетте, които имаха привилегията да общуват с Него още по-отблизо. Това бяха Петър, Яков и Йоан, които в крайна сметка изникнаха като малка група, и тяхната значимост и роля присъства навсякъде в Новия Завет. Във втора глава на Деяния, Петър, един от тримата, стана и проповядва. В трета глава, Петър с Йоан бяха при портата, наречена “Красна”, където се извърши чудо над куция човек и имаше вълнение сред народа. В четвърта и пета глава Петър и Йоан бяха задържани, освободени с ангелска намеса, отново задържани и пак освободени. Яков, един от тримата, бе обезглавен (Деяния 12:2), но в Деяния 15:13 друг Яков бе определен (Галатяни 1:19). И Павел наричаше тази малка група от трима апостола “стълбове на вярата” (Галатяни 2:9).

Въпрос 4: Как идеята за домашните групи и грижи функционираше в Новия Завет?

СЛУЖЕНИЕ ЧРЕЗ МАЛКИТЕ ГРУПИ

(Матей 17:1; Марк 5:37,42; Лука 10:1; 2:42-44; Матей 26:37-38)

Христовият метод на служение бе завещан на църквата от първи век и, по-късно, на другите поколения чрез малкия вътрешен кръг от Петър, Яков и Йоан. Те бяха с Него на хълма на преображението, където за миг зърнаха частица от славата Му и получиха потвърждение за това, че е Божий Син и Бог. Възкресението на мъртвите се извършваше в присъствието на Петър, Яков и Йоан в Евангелието от Марк. И в ранната църква Петър следваше същия образец, който бе видял у Господа, когато се сблъска със смъртта на Тавита (Деяния 9:36-42).

Пак, при благовестието сред нацията, Исус използва същия принцип на малките групи. От множествата, които Го следваха, Той избра дванадесетте (Лука 9:1).

Въпрос 5: По какви начини принципът на домашното общение и грижи може да се използва в благовестието в нашето общество?

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА МАЛКИТЕ ГРУПИ

(Деяния 6:1-3)

В малките групи откриването на нуждите на отделните хора става по-лесно и по-бързо, както и предприемането на съответни мерки. Силното наблягане на ученията, динамичното молитвено служение в църквата и мощното проповядване не могат да прикрият факта, че сред членовете има непосрещнати нужди. В малката група проблемите биват атакувани в зародиш, причините за оплакване и роптаене биват разкрити в най-ранен етап и страдащите светии биват забелязани. Вдовиците в ранната църква бяха пренебрегнати в ежедневното раздаване. В църквата днес също има други малки групи, които се нуждаят от помощ. Такива групи са младите семейни двойки, младите родители, издигащите се хора в бизнеса, а също и ергените и момите, болните, самотните, вдовиците и хората в лишения.

Малките групи още са и начин за нас и начин да разпознаем нуждите и да почувстваме с другите отговорността да носим бремето си един на друг. Освен че ще разпознаваме нужди, това ще подбуди и желание в нас да снабдим тези нужди. След като нуждите са идентифицирани, логично е да се направи план за посрещането им. Това предполага обобщаване на нуждите в програми с ударение върху преодоляване на пречките в снабдяванията на нуждите и практическо посрещане на нуждите.

Организацията е тясно свързана с планирането. Тя се състои от конкретни методи, които ще помогнат в решаването на проблемите. Това е мобилизиране на всички членове на малката единица с цел да се решат проблемите на страдащите членове. Това прави малките групи много жизнени в църквата, както са били и в Израел. Функциите на малките групи ги правят незаменими в съвременната църква. Какви са тези функции?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 143

ПОЧИТ КЪМ БОГА И НЕГОВИЯ ДОМ

В петокнижието Бог установява поклонението, съпроводено с едно особено чувство на величественост, сериозност, благоговение и страхопочитание. Неговото Име, Неговото присъствие и Неговото поклонение бяха на почит и уважение. “Свято и преподобно и Неговото Име”. Особеното благоговение спрямо Бог и най-вече към Неговото име бяха заповядани в третата заповед: “Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му” (Изход 20:7). Подобно благоговение беше характерно за всички предани, свети души: Исус Навиев (Исус Навиев 7:9), Мойсей (Изход 3:13-14), Мелхиседек (Битие 14:19-20). Равините и техните Фарисеи, за да изразят благоговението си пред Бог, ритуално почистваха върха на писеца си винаги, когато искаха да изпишат Йехова, еврейското име за Бога. Може да се каже, че благоговението пред свещеното Име бе ключовия елемент в юдейската религиозна и социална система.

Едно от обвиненията към Стефан беше, че той е изговорил богохулство против това свято място, мястото на поклонение. Извън юдейската система, всички в днешно време знаят и разбират израза “Божий дом”. Даже и идолопоклонниците знаят, че местата, наречени “Божии домове” са свети и затова трябва да се почитат. Ето защо те са сдържани винаги, когато се намерят в църква или в църковна сграда. Дори правещите маскаради също имат това знание, че Божия дом е свято място и че не трябва да се осквернява.

Въпрос 1: Споменете няколко библейски пасажа, в които се говори за благоговението пред Бог и пред Неговия дом и посочете предупрежденията в тях, ако има такива, за които вярващият трябва да внимава.

БЕЗПОРЯДЪКЪТ, ВНЕСЕН В ПРАЗНИКА НА ПАСХАТА

(Йоан 2:13-14; Изход 12:1-14; Второзаконие 16:1-6)

Бог установи Пасхата повече от хиляда години преди идването на Христос и заповяда на израилтяните да я спазват, като възпоменание за избавлението им от Египет, където те бяха роби. Това трябваше да е време за благоговение пред Господа, заради начина на тяхното избавление.

Приготовлението за Пасхата включваше купуване на животни за жертването и приносите. Но поради факта, че някои от тях идваха от градове и земи извън Ерусалим, за тях не бе удобно да идват с юнци, агнета и кози за жертвите. Така, че те трябваше да идват с пари, с които да си купят животни за жертва. И някои от тях, които идваха от други страни, в които валутата бе различна от използваната на територията на Израел, трябваше да отидат при обменителите на пари, за да си обменят парите в местната валута, така че да могат да си купят всичко, което им бе необходимо за Пасхата. Също трябваше да обменят чуждата си валута, за да могат да си платят таксата за храма.

Въпрос 2: Проследете историята на купуване и продаване в храма, по време на еврейската пасха. Какъв урок трябва да научи Църквата от това?

Но, в крайна сметка, във времето когато Господ разчисти храма, темата за тези удобства и улеснения за поклонниците бе станала по-важна от почитта към Божия дом, дотолкова че за обменянето на пари и за продаването на животни за жертва бяха създадени най-модерни условия. Практиката на търговия и обменяне на пари, която очевидно трябва да е започнала в околностите на храма, сега бе внесена вътре в самия храм, в двора на езичниците по времето на Христос. И това внасяше безпорядък в мястото за поклонение, защото част от храма бе превърната в обменни бюра и в животински пазар. Присъствието на буйния, надменен и шумен начин на живот на продавачите и купувачите на животни и обеменителите на пари, бе достатъчно, за да оскверни храма. Така храмовото поклонение загуби своята сериозност и благоговение. Това видя Исус и незабавно се залови да поправи. Нямаше ли хора там, на които Исус да проповядва? Със сигурност имаше. Но Той остави всичко и се концентрира върху въвеждането на някакъв ред и проявяването на някакво благоговение в Божия дом.