ПРИМЕР ЗА НЕРЕШИТЕЛЕН И СЛАБ ХАРАКТЕР

Пилат опита да пусне Христос по много начини, правейки компромиси и избягвайки да взема решения, които биха подразнили юдеите. Първо, той им предложи да избират между Варава и Исус. Но, противно на очакванията му, народът избра да бъде пуснат Вавава. Второ, той изпрати Исус при Ирод, който управляваше Галилея (областта, от където бе Исус). Той очакваше Ирод да обяви присъдата Му, но и той не го направи. Трето, той предложи да бие Исус и да Го пусне, но юдеите не се съгласиха. В резултат от всичко това, Пилат зададе важен въпрос, който се изправя пред всеки човек “Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос?”. Той се остави тълпата да решава вместо него и те всички казваха: “Да бъде разпнат”. Тълпата отхвърли всички негови нерешителни доводи и надделя над него.

Тук виждаме опасността от това да бъдем нерешителни спрямо Христос. Някои хора позволяват приятелите или плътските им роднини да определят решението им за Исус Христос. От всеки човек ще бъде потърсена лична отговорност за решенията, които взема, независимо от това кой го е мотивирал. В Пилат виждаме образа на онези, които се колебаят между две мнения. Те искат да постъпят правилно, но в същото време, искат да угодят и на множествата. С времето правят компромиси с убежденията си и се превръщат във врагове на Бог. Макар че Пилат “взе вода, уми си ръцете пред народа и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте”, Бог не го счете за невинен. Той бе част от биенето и жестоките подигравки на Исус, които се извършиха в неговия дворец и в неговата съдебна зала. Ето защо Пилат бе споменат като един от двамата земни управници, които се събраха против Исус (Деяния 4:27).

При все това, ние радостно забелязваме, че не се случи нищо различно от това, което Божията ръка и замисъл бяха планирали да бъде извършено (Деяния 4:28). Писанията се сбъднаха (Захария 11:13; Исая 52:14; 50:6; 53:5,9). Това трябва да ни окуражи, че всичко, което се случва в нашия живот, е в съответствие с плана и замисъла на Бог. Отбелязваме също и че всичко, което е било писано за нас, ще се сбъдне. В края на процеса, Исус бе осъден, но Варава бе освободен. Това дава добра картина на Исус Христос, като Заместител на грешника. Варава изобразява виновните грешници като цяло, които трябва да умрат, “защото заплатата на греха е смърт”. Но Исус Христос дойде и зае мястото на всеки грешник в колоната на смъртта. Ако си грешник или си отпаднал от вярата, не е нужно на умираш в греха, защото Исус, нашият Заместител, умря и бе възкресен. Изповядай греховете си, покай се и приеми Исус Христос като твой Спасител и Господ. Тогава ти ще бъдеш спасен.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 138

УНИЖЕНИЕТО, РАЗПЯТИЕТО И ПОГРЕБЕНИЕТО НА ХРИСТОС

Обаче, много години преди евреите изобщо да знаят за този метод, беше предсказано, че Исус ще умре именно така (Псалм 22:16-18). Всезнаещият Бог знаеше как ще се промени историята на народите и че по времето на Христос еврейският народ ще бъде под Римско управление. Именно Всемогъщият, Който управлява съдбите на народите, е Онзи, Който управлява и нашия живот. Щом веднъж предадем живота си на Него, не може да стане друго, освен Неговия замисъл да се реализира за нас. В нашия урок днес ще видим, как Исус бе унижен, разпънат на кръст и погребан. Нечестивите хора, които Го умъртвиха, си помислиха, че това е края. Но това беше само началото.

Тук виждаме физическа илюстрация на това, какво означава да бъдеш ученик. Първо, Симон трябваше да забрави за всичко, което бе планирал да прави в този момент, за да може да носи кръста на Христос. Второ, наблюдателите можеха лесно да припознаят Симон и да го помислят за престъпник. Това означава, че той би трябвало да бъде склонен да понесе срама и да бъде отъждествен с Исус в Неговото унижение. Трето, Симон трябваше да издържи тежкия натиск на кръста и всичките му неудобства. Четвърто, Симон трябваше да следва Исус по целия път до мястото на разпятието. По подобен начин, вярващите трябва да са склонни да се отъждествят с Исус и да го следват през целия път. Симон беше накаран да го направи, но от учениците се изисква те доброволно да носят кръста и да следват Исус.

Когато доведоха Исус до Голгота Му предложиха да пие оцет, размесен с жлъчка. Това средство бе изобретено с цел да се облекчават болките при разпятията. Но Исус отказа да пие. Той предпочете да почувства цялата болка, без да бъде упоен. Те разпънаха Исус на кръста. Това стана като го повалиха да легне върху кръста с лице нагоре. Ръцете му бяха разпънати до край в двете страни и всяка ръка бе закована за дървения кръст. Тогава и краката му също бяха заковани (Псалм 22:16).

В земята бе издълбана дупка. Кръстът бе издигнат и изеднъж бе спуснат в дупката. Резултата от това върху жертвата е неописуема болка. Рязкото спускане прави цялата тежест на тялото да падне върху гръдния кош и ръцете. Става трудно да се диша и се получава силно кървене. Костите се разместват и жертвата е оставена да умре отчасти от задушаване, отчасти от загубата на кръв. В случая с Исус, Той кървеше от главата, от ръцете, от краката, от тялото, от плешките и от сърцето. Наистина, разказът за кръста е разказ за кръв.

Подигравките с Исус бяха замислени от Сатана, за да Го направят презрян и нежелан от хората, и да го провокират заради срама да прекъсне спасителния план. Но Исус презря срама и издържа кръста.

Между дванадесет на обяд (шестия час) и 3 часа следобед (деветия час) имаше тъмнина по земята. По това време Христос изрече четвъртото си изказване на кръста. Малко след това Той изрече и останалите три и предаде дух. Той умря на кръста за нашите грехове.

Освен тъмнината, имаше още няколко събития, свързани със смъртта на Исус. Завесата на храма се раздра отгоре до долу. Това означаваше, че пътят към пресвятото място, към действителното присъствие на Бог, вече е отворен. С това Бог показа, че земното светилище и неговите символични жертвоприношения не важат повече. Исус, нашият Първосвещеник, влезе в небесното пресвято място със Собствената Си кръв. Ние сега можем да дойдем при Бог през новия и живия път, който Исус проправи за нас (Евреи 10:19-22).

Знаменията при Христовата смърт (Матей 27:51-54) незабавно подействаха върху наблюдателите. Те много се уплашиха и изповядаха, че наистина Исус е Синът на Бога. Колкото и значително да беше това въздействие, едва ли някои от тях са се обърнали към вярата. Човек може много да се уплаши и даже да изповяда, че Исус е Синът на Бог, без да бъде спасен. Писано е за Ирод, че той се боеше от Йоан Кръстител и че с удоволствие го слушаше, но не бе спасен (Марк 6:20). Феликс се уплаши, но отпрати Павел (Деяния 24:25). Агрипа каза, че почти бе убеден да стане християнин (Деяния 26:28), но той не взе решението за Христос. Трябва да вземем под внимание, че настоящите изблици на религиозност като емоции, треперене, разтрисане и т.н., не са централното послание на кръста на Христос. Истината е че, Христос умря за грешниците, според Писанията; Той възкръсна от мъртвите и Той изисква грешниците да се покаят, да повярват и да се подчинят под Неговото Господство.

Йосиф се срещна с Пилат и помоли за тялото на Христос, за да му направи прилично погребение. Пилат се убеди, че Исус е вече мъртъв и тогава разпореди да му дадат тялото. Йосиф взе тялото, обви го в плащаница и го положи в собствения си нов гроб, който беше изсякъл в скалата. По ирония, онези ученици, които открито следваха Исус, докато беше жив, сега избягаха. А онзи, който се страхуваше да Го следва открито, сега бе достатъчно смел, да се идентифицира с Него при смъртта Му.

Дори след като Исус умря, главните свещеници и старейшини не се успокоиха. Те продължиха да Го клеветят и да Го наричат “измамник”. Те отидоха при Пилат да поискат охрана при гроба на Исус. Целта им беше да попречат на учениците да дойдат и да откраднат тялото Му, и после да кажат на всички, че Той е възкръснал. Предприемайки тази стъпка, юдейските началници се превърнаха в първите свидетели на Христовото възкресение. Те назначиха стражи; те запечатаха с печат камъка, който покриваше входа на гробницата. Без да знаят, те предприеха стъпки, чрез които направиха разказа за възкресението на Исус още по-достоверен. Мисълта им беше, че Исус никога няма да възкръсне и че след три дни, те щяха да докажат на света погрешността на християнската вяра. Стражите, обаче бяха първите очевидци на възкресението. Наистина “човешката ярост” през цялото време на Христовото унижение, разпятие и погребение се обърна в прослава на Бог (Псалм 76:10). Много писания едновременно се изпълниха в този момент.

Въпрос 5: По какъв начин човешкита ярост може да доведе до прославянето на Бог в нашия живот днес? Подкрепете отговорите си с лични свидетелства.

Пред вид Христовата изкупителна смърт на кръста, какъв би трябвало да е нашият отговор на жертвата на Единородни Божий Син? Не бива да считаме Исус просто за мъченик или някакъв вид герой, или пък да го съжаляваме. Нашият единствен отговор, който Бог действително изисква, е да се покаем и да изоставим греховете си, да повярваме в Господ Исус, да Го приемем и да подчиним живота си на Него. С други думи, трябва да Го направим Господар на нашия живот, след като сме преживяли Неговата сила.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 139

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТОС

Има две измерения в забележителните събития по раждането, смъртта и възкресението на Господ Исус Христос. Макар Неговото раждане и смърт да бяха естествени, Неговото зачевани и възкресение бяха свръхестествени. Възкресението, в частност, което се нарича “анастазиз” на гръцки, и се превежда като “изправяне след смъртта” или “ставане от мъртвите”, в Оксфордския Речник е описано като “най-изобилно засвидетелствания факт в историята” по “времето, когато Исус се върна отново към живот след Своята смърт”.

Посредством това свръхестествено събитие Исус става единствен и неповторим, в сравнение с който и да било друг основател на т.нар. велики световни религии.

Истинското християнство и истинската християнска църква се основават на възкресението на Господ Исус Христос. Без Христовото възкресение всяко твърдение на християнството би избледнявало до незначителност сред привържениците и би ставало предмет за хули и подигравки сред клеветниците, присмехулниците и съмняващите се. То не би имало сила да привлича душите към Божието Царство. Божественият план за спасението на човечеството бе основан върху смъртта и възкресението на Христос. Христовата безгрешност и святост направиха тази велика жертва възможна. Неговото възкресение е една от най-важните истини в благовестието. Ангелите го прогласиха, стражите-войници го признаха, и Той бе видян от мнозина, преди да се въздигне в небето. Чрез това, победата над смъртта, греха и Сатана беше осигурена за всички, които са възкресени от Спасителя.

Ангелът обяви на жените: “Няма Го тука, защото възкръсна”. Ангелите не само оповестиха на жените НОВИНАТА на всички времена, но също и успокоиха страховете и безпокойствата им, казвайки “Мир вам!”. Ангелите говореха на жените послание на мир, докато войниците, поставени да пазят стража при гроба, се разтрепериха от страх и станаха “като мъртви” поради събитията при възкресението. И тъй, във време на неяснота, смут и вълнения вярващите не бива да губят своя мир. Докато светът е въвлечен в тероризъм, катастрофи и повсеместна несигурност, които са предизвикани от Сатана, поддържани от греха и извършвани от заслепените грешници, Исус казва: “да не се смущава сърцето ви … и косъм от главите ви няма да погине” (Йоан 14:1; Лука 21:18).