16 август 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Вторият етаж от вилата на Веселин Марешки на плаж Кабакум-север2 е незаконен и трябва да бъде разрушен, съобщиха от регионалното министерство.

В събота министър Лиляна Павлова установи нередности и затвори обекта под името "Фитнес клуб". Инспекторите установили, че вместо разрешените 56 кв. м са вдигнати 112 с надстройка. Освен това в нарушение на закона на плажа, чиято концесия държи Марешки, мястото е посочено с табела " Частен клуб", въпреки че по договор зоната е за обществено ползване. Павлова е разпоредила на кмета на Варна премахване на надстройката. Изпратен е и сигнал до комисията за защита на потребителите за проверка по ползването на зоната.


16.08.2012 г., с. 9
17,01% средна лихва по кредит без поръчител
17,01% са лихвите по потребителските кредити без поръчител през юли, като това е понижение с 0,01 %, показва индексът на "Моите пари". При заемите с поръчител има леко повишение с 0,02 на сто до 16,06%. Слаби корекции надолу е имало при индекса на ипотечните кредити. Така лихвите по тези в левове са станали средно 8,63%, а в евро - 8,72%.



16.08.2012 г., с. 11-12
Кое помпа ръста на депозитите
Увеличаването им показва, че икономиката ни е в застой и. още е далече от възстановяване
Емил Хърсев

598 станали депозитите на домакинствата за по над 1 млн. лв. 9,3 милиона били най-малките депозити - до 1000 лв. Те били най-многобройни, но като стойност -по-малко от на милионерите. Спестяванията на домакинствата се били увеличили и като брой, и като сума. Това показвали данните на БНБ.Само добра ли е новината, че има ръст на депозитите? Едва ли. Защото този ръст показва също и свито потребление и отказ от инвестиции.Преди всичко трябва да се зададе въпросът откъде са се взели тези пари. Очевидно не само от капитализирани лихви. Има хора, които живеят от лихвите по влоговете си. Твърде популярен продукт са влоговете с предплатена лихва - получаваш лихвата предварително, още в момента. Така че не всички лихви са капитализирани. Но дори и да бяха, това би обяснило максимум около 1/3 от увеличението на сумата, натрупана в депозитите.Със сигурност това увеличение не би могло да е от доходи и от трудови възнаграждения, тъй като имаме данни за домакинските бюджети, които еднозначно показват, че сумите от заплати, които отиват за спестяване, са символични.

Увеличаване на спестяванията на българина се наблюдава от години. Една от причините за това е декапитализацията на дребните търговци.Като не върви

бизнесът, парите се изтеглят от него и се слагат в банка,поне да носят някаква лихва. Примерно семейството е имало малък магазин и е разполагало със стотина хил. лв. оборотен капитал за него, с които е купувало стоки, за да го зарежда. Когато под ударите на конкуренцията собствениците на магазина го ликвидират, те разпродават стоката от него и слагат парите от него в банка. Но не по сметки на фирмата, а по лични сметки. Така им е по-изгодно, защото за е дни и същи срокове на вложенията банките плащат на гражданите (личните спестители) по-високи лихви, отколкото на фирмите.

Защо ли? Доказан факт е, че средната срочност на спестяванията на гражданите е по-висока. Всяка банка знае, че ако дръпне един клиент и му предостави депозит за 3 месеца, най-вероятно ще го държи като клиент между 6 и 7 г. А ако фирма направи годишен депозит, най-вероятно средната му срочност ще е 2 г. Поради по-голямата ефективност на вложенията на гражданите банките са склонни да плащат по-високи лихви за техните депозити, отколкото за депозитите на фирми за същия номинален срок.Някои се питат защо най-малките депозити - до 1000 лв., са най-многобройни. Това е нормално, защото гражданите си разпределят вложенията в различни банки и всеки път се спират на тази, която за момента предлага най-висока лихва. Но това са относително бедни хора с пари за черни дни, защото, ако имаха повече, вероятно биха ги разпределили в единични депозити с по-големи суми. Но това няма никакво значение, защото дори едно домакинство да има спестявания, да речем, от 10-20 хил. лв. и с лихвите от тях си помага,домакинството обикновено ги дели на няколко влога

Най-голям ръст се отчита в броя на депозитите между 5 и 30 хил. лв. Това са пари на една малко по-заможна класа, по-средна ръка хора и на такива, които вече са на възраст, но пял живот са спестявали и са успели да натрупат някой лев. Най-елементарната инвестиционна страте-ги, която първа хрумва на някого, който е набрал за целия си живот някакъв мъ-ничак собствен капитал, е т.нар. карусел. Примерно старец, който е работил 50 г., спестявал е цял живот и е събрал да речем 100 хил. лв., обикновено ги разделя на 12 равни части и прави 12 депозита, за да може всеки месец да се падежира по един и да "снася" годишната си лихва. Така хората живеят от лихвите и ако не дай си боже нещо стане, чак тогава вадят от парите в депозита. Т.е. колкото повече пари има един спестител, следвайки правилото да ги дели най-често на 12, толкова повече ще му се качва средният размер на депозита.

Близо 600 са депозитите на домакинства с над 1 млн. лв. и броят им е нараснал спрямо предишния отчетен период. Значи ли това, че богаташите у нас са станали повече? Не, защото ТОЗИ С 1 МИЛИОН в банката не е никакъв богаташ

Милион лева на влог в банката и милион лева годишен доход са много различни неща. Милионът на влог е капитал, т.е. натрупване от минал доход. И според мен това очевидно е продукт на декапитализацията на бизнеса, за която стана дума. Той показва по-скоро невъзможност за инвестиции.

Представете си едно класическо семейно предпритие или една плочкаджийска бригада, създала предприятието "Я, брато и аверите" ООД. Такова предприятие си има мъничък капитал, с който си купуват инструменти и материали, най-вероятно притежава някоя и друга машинка и един микробус, така че капиталът му е поне 300-400 хил. лв. Ако извършва някаква по-специализирана дейност, този капитал спокойно може да бъде 1 милион. Когато има поръчки, капиталът се тегли от банката и с него се работи. Като поръчките секнат, всичко се разпродава и парите се вкарват в банката поне някаква лихва да изкарват. Т.е. това е капиталецът на тези, които депресията изрита от пазара Друг източник за влоговете са средствата, които хората получиха от наследствените имоти - продадоха на баба си къщата на село или нивите й. Сега продажбите на недвижимости са паднали и неголяма част от новите натрупвания във влоговете са от

сделки с недвижими имоти. Но точно продажбата на собствени имоти е източникът, от който са се взели всички тези около 40 и няколко милиарда брутен обем на спестяванията на домакинствата. За никого не е тайна, че беше национален спорт имотите официално да се продават по занижените данъчни оценки, а в действителност да се получават значително по-големи суми. В това число и в брой.

Изключително важни за ръста на депозитите са трансферите от чужбина. Има маса българи, които работят зад граница, включително и нелегално, които получават доходи и ги трансферират тук, в България. Не са само онези милиард и кусур, които БНБ сочи като трансфери от чужбина, много повече са, тъй като БНБ сочи само тези, които вижда - миналите през банковата система и специализираните институции за парични преводи като "Уестърн юниън".Парите на работещите в чужбина внасят в куфари

в брой. Връща се Пешо от Испания, събрал е заработеното от земляците си в една торба и като се прибере на село за ваканцията пачка по пачка ги раздава по къщите на гастарбайтерите.Такава сума може да стигне и 500 хил. лв. Този трансфер за БНБ е абсолютно невидим, но е огромен - минимум 2-3 пъти по голям от трансферите, които БНБ отчита. Тези пари влизат в банките. Да не забравяме и спечерленото от криминални дейности. Една част от тези пари очевидно са изпрани и са влезли в банките като спестявания. Какво показва за икономиката ръстът на депозитите? Трябва да сме наясно - той показва една икономика в продължаваща депресия, при която никакво подобрение не се забелязва. Или ако го има, е съвсем леко и в никакъв случай не може да се говори за възстановяване на предишни нива.

45 млн. лева за строеж на храмове е отпуснал кабинетът, като правителството ще продължи да подпомага изграждането на църкви. Това декларира вчера във Варна премиерът Бойко Борисов, който бе придружен от министрите на регионалното развитие, на транспорта и на отбраната Лиляна Павлова, Ивайло Московски и Аню Ангелов. Тъй като посещението му бе навръх Успение Богородично, визитата на министър-председателя започна тематично с инспекцията на новостроящия се храм „Свети Прокопий Варненски". Свещ Премиерът обиколи храма, хванал за ръка 5-годишната дъщеря на Лиляна Павлова - София, а след това запали свещ за здраве. „Правете! Идвам, виждам и давам още пари", каза Борисов. Неотдавна ГЕРБ даде 100 хиляди лева за градежа на храма във Варна, но за завършването му са необходими още 1,6 млн. лева. Според Борисов обаче в момента за строителството на храма има повече пари, отколкото могат да бъдат усвоени. Той посочи, че се отпускат и 100 000 лева за ловешката църква „Св. Св. Кирил и Методий". Решението да помогне за храма той взел, след като прочел в пресата, че Ловчанският митрополит Гавриил планира да продаде колата си, за да финансира църквата. „Не може владика без автомобил", отсече Борисов и обобщи: „ГЕРБ, вместо да прави плакати, дава пари за църкви." След което се отправи към току-що ремонтираната и разширена детска градина „Христо Ботев". „Правителството прави много неща за Варна и ще продължи и за в бъдеще", заяви Борисов, след като резна лентата на разширената забавачка, а регионалният министър декларира готовност кабинетът да даде допълнително 5 млн. лв. на Варна за благоустрояване на градската среда. Обещание Обещанието Павлова направи при откриването на следващия обект - реконструирания участък от бул. „Ген. Колев". Докато регионалният министър разясняваше бъдещите инвестиции във Варна, премиерът беше заобиколен от граждани, които искаха да стиснат ръката му и да се снимат с него за спомен. Жена на зряла възраст така се развълнува, че забрави да натисне спусъка на фотоапарата си и се наложи Борисов да я успокои, докато успее да си направи снимката. Малко по-късно премиерът вече беше в Първа езикова гимназия, където откри новата многофункционална спортна зала на училището. Проектът е осъществен чрез публично-частно партньорство и струва 1,870 млн. лв.

Удължен ще бъде маршрутът на автобусите до столичния квартал Драгалевци, така че те да стигат до станцията от втория лъч на метрото на бул. „Джеймс Баучър", съобщи зам.-кметът по транспорта Любомир Христов. Целта е жителите на баровския квартал да имат достъп до подземната железница. В момента рейсовете, обслужващи района, стигат до „Хладилника". Отделно до самата метростанция на „Джеймс Баучър" ще бъде открит подземен паркинг за 620 коли. Целта е именно хората от кварталите под Витоша да могат да оставят там автомобилите си и да стигат до центъра с метрото. В първия месец след пускането си паркингът ще е безплатен, за да свикнат гражданите с него. След това без пари ще се паркира само през първите два часа, а след това цената ще е 50 стотинки на час. Предвижда се да бъде променен и маршрутът на част от автобусите в „Надежда", така че също да осигуряват достъп до втория лъч на метрото.

По-малко от 55 метра остават до съединяването на Дунав мост 2 с румънския бряг, съобщиха от пресслужбата на обекта. Стартирало е изграждането на средната диафрагма, която „стяга" защитните елементи при стълб РВ 9, плавателния участък на реката. Около всяка от четирите колони в навигационния канал на Дунав се поставят по 19 двойки защитни елементи против удари на кораби и тежки предмети. Защитните елементи са с тегло около 60 тона всяка. Ниските води на реката в момента благоприятстват работата по изграждането им, тъй като тези части не са под вода. Продължават работите по изграждане на жп естакадата към и на моста, в ход е строителството на връхната й конструкция. Доизграждат се насипите за пътния и железопътния подход към моста. Изпълнението на проекта по изграждането на моста към края на месец юли е 91,6%. Дунав мост 2 трябва да бъде завършен в края на ноември 2012 г.

Пет пъти по-бързо ще се преминава през едно от най-задръстените кръстовища в София -това при Телевизионната кула, след като бъде пусната изграждащата се там естакада. Съоръжението ще бъде завършено до края на ноември, увери кметът на София Йорданка Фандъкова. „Строителството върви в срок. Ще преминем на работа на три смени, за да може да се използва максимално дълго хубавото време", обясни тя, след като посети обекта вчера. Време В момента преминаването през района на Телевизионната кула отнема на автомобилите между 8 и 10 минути. След пускането на естакадата времето за престой там ще е максимум 2 минути, изтъкна и зам.-кметът по транспорта Любомир Христов. Самото кръстовище ще бъде абсолютно безконфликтно, като на горното ниво ще се изгради кръгово движение. Освен че ще се спестява време, естакадата ще доведе и до намаляване на вредните емисии във въздуха с около 15-20%, показват разчетите на общината. Настилката в този участък от „Драган Цанков" пък ще бъде цялостно подменена. Ефект Ефектът от това кръстовище ще бъде виден догодина, когато се направи и следващото - при Семинарията, изтъкна Фандъкова. Двата обекта са част от цялостен проект за изграждане на движение на две нива. Предвижда се след реализирането му разстоянието от гара „Подуяне" до „Красно село" да се взема само за десетина минути. До края на годината ще бъде завършено друго кръстовище на две нива, включено в тази програма - това при Военномедицинска академия. Догодина започва и изграждането на последната от естакадите - на булевардите „Иван Гешов" и „България". Днес пък ще бъде пуснато движението по изцяло ремонтирания булевард „Мария Луиза" в участъка от Лъвов мост до Централна гара. По него са изградени и велоалеи.

Областният управител на Кюстендил инж. Владислав Стойков ще изпрати на николичевския мост над река Бистрица комисия от специалисти, които да преценят дали е опасен. Николичевският мост бе изграден миналата година с държавни пари. Той бе разрушен при голямото наводнение на 10 ноември 2009 година. Проверката се налага след сигнали от граждани, които твърдят, че мостът е напукан, а при движение автомобилите пропадат. 1,1 млн. лв. отпусна правителството за възстановяване на моста тогава. Той бе пуснат в експлоатация съвсем скоро, през юли 2011 г. Изграждането му бе възложено на фирма „Люко-К,,. Съоръжението е важна връзка за селата Николичевци, Скриняно, Копиловци, Шишковци и Раждавица.

Над 600 раковоболни чакат ред за лъчетерапия в националната онкологична болница в София, установи „Телеграф” Директорът на лечебното заведение доц. Здравка Валерианова обяви вчера, че в момента се записват пациенти чак за месец февруари 2013 г. Терапията при част от болните трае пет седмици по пет дни в тях, а при други - 7 седмици, или средно по 30 дни. В онкологията на ден през линейния ускорител минават по около 110 души, което означава, че точно толкова могат да се лекуват в рамките на месец. При положение че листата на чакащите започва от месец септември, то броят на хората на опашка за лъчетерапия надминава 600 души. Данните сочат, че на година от ракови заболявания в страната умират между 16 и 17 хил. души. Ново заболелите са около 36 хил. на година. Апаратура Опашката е толкова дълга, защото в момента онкологията разполага само с един линеен ускорител. До две години в болницата трябва да заработят други два апарата. Те ще бъдат купени с пари от Средносрочната рамкова инвестиционна програма на здравното министерство, която се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и държавната хазна и е с бюджет от около 148 млн. лв. За целта онкологията получава над 14,7 млн. лв. за доставка на различни видове апаратура и над 8,7 млн. лв. за разширяване на лъчетерапевтичния комплекс. На по-късен етап ще се търси финансиране и за още два линейни ускорителя. Обновяване По линия на програмата ще бъдат обновени и други лъчетерапевтични клиники от национално значение. Така например болница „Св. Марина,, във Варна получи над 3,3 млн. лв. за изграждане на онкологичен и лъчетерапевтичен център. Предвидени са и над 14 млн. лв. за закупуване на апаратура, включително и 2 линейни ускорителя. Столичната болница „Александровска,, ще изгради център за ранна диагностика и лечение на онкологични заболявания за над 183 хил. лв. Лечебното заведение ще получи и 10 млн. лв. за апаратура. Център за ранна диагностика на онкологични заболявания за над 331 хил. лв. ще бъде изграден и в болницата в Монтана, която ще получи и около 8 млн. лв. за апаратура. Здравното министерство е одобрило общо проекти за 122 млн. лв. С тях ще бъдат извършени строително-ремонтни дейности в 10 областни болници, университетските болници в Плевен и Пловдив и 8 дома за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 г. Останалите 26 млн. лв. ще бъдат инвестирани в апаратура за други лечебни заведения, Междувременно здравният министър Десислава Атанасова съобщи, че продължава преговорите с финансово министерство за намаляване на ДДС-то на лекарствата.