16 август 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Центрове за лъчетерапия и отделения за ранна диагностика на рака ще бъдат открити в десет болници в страната. За тях Министерството на здравеопазването е осигурило 148 млн. лева. Това съобщи здравният министър Десислава Атанасова вчера, след като подписа договорите за сумите с директорите на лечебните заведения. Средствата, осигурени по оперативна програма „Регионално развитие", се предоставят на болниците безвъзмездно, уточни Атанасова. С парите ще бъдат изградени комплекси за лъчетерапия, ще бъде купена нова апаратура за тях и ще бъдат открити отделения за ранно откриване на онкологичните заболявания. В Специализирана болница за активно лечение по онкология в София ще бъде разширен лъчетерапевтичният комплекс в клиника по лъчелечение. Предвижда се той да започне да приема пациенти през 2014 г. Ремонтът ще глътне 8,737 млн. лв. Това е най-крупната инвестиция в болницата, откакто тя е създадена преди 60 години, отбеляза директорка й доц. Здравка Валерианова. Старият линеен ускорител се разваля твърде често, така се нарушават графиците за работа. Тежко болни, които веднага трябва да започнат курс на лъчетерапия, се налага да бъдат записвани чак за януари и февруари тъй като нямаме надеждна апаратура, разказа доц. Валерианова. Онкоспециалистът подчерта, че за новия комплекс за лъчелечение се говори от десетина години, но едва сегашното правителство предприема конкретни мерки за изграждането му. Всяка година от ракови заболявания си отиват около 5000 човека. Със създаването на новите комплекси, центрове и отделения за борба с рака в десетте болници ще спасим не по-малко от 200 000 живота всяка година, каза още доц. Здравка Валерианова. Онкологичен и лъчетерапевтичен център ще бъде изграден и в Университетска болница „Св. Марина" във Варна. Договорът е на стойност 3 348 103. Общо четири линейни ускорителя ще бъдат закупени за здравните заведенията в столицата и Варна. В Александровска в София и многопрофилната „Д-р Стамен Илиев" в Монтана ще се построят и оборудват центрове за ранна диагностика и лечение на онкологични заболявания. За тях двете болници получават съответно 183 669 лв. и 331 261 лв. Съвършено нова, от висок клас апаратура за диагностика и лечение на раковите заболявания, сред която и скъпи томографи, ще бъдат купени още за болниците във Велико Търново, Русе, Сливен, Бургас, за университетските в Пловдив и в Плевен. След проведените търгове по програмата бяха спестени 26 млн. лева. С тях ще бъде купена допълнителна медицинска техника за болници, които имат най-остра нужда, съобщи още министър Десислава Атанасова.

Телки дере в пазарджишкото село Гелеменово, което при снеготопене или проливен дъжд залива близките къщи, ще бъде укрепено с пари от ЕС. Сумата от 1 млн. лв. е осигурена от програма „Регионално развитие. Сега текат обществените поръчки за избор на строител и надзор. Коритото на Телки дере в частта, попадаща в регулацията на село Гелеменово, ще бъде почистено. Ще бъдат изкоренени и храстите, които са затлачили водното съоръжение, както и всички боклуци, изхвърляни от недобросъвестни местни жители. Телки дере е едно от опасните места в региона, но най-страшното преживяване за хората в Гелеменово беше наводнението на 5-6 август 2005 година, последвано от още няколко сериозни затлачвания на коритото и придошли води през последните една-две години,.

Почти всеки четвърти договор за лизинг не е обслужван редовно, показват данни на Българската народна банка (БНБ). „Лошите" контракти са за 809 млн. лв. към края на юни. Това е 24% от стойността на всички договори за финансов лизинг.

Проблемът с необслужваните контракти за лизинг се задълбочава, става ясно от данните на БНБ. Към края на юни 2011 г. „лошите" договори са били 22,3% от всички. На тримесечна база също има увеличение. В сравнение с края на март тази година проблемните договори за лизинг са се увеличили с 81 млн. лв. Това е

ръст от 11,1 на сто спрямо първите три месеца на годината.Според статистиката на централната ни банка фирмите и гражданите все по-рядко сключват договори за лизинг. Вземанията по финансов лизинг са 3,38 млрд. лв. към края на юни. През същия период на 2011 г. обаче те са били за 3,76 млрд. лв.Контрактите за финансов лизинг са най-масови. Този тип договори са 97,8% от всички. Причината е, че правото на собственост върху даден актив може да бъде прехвърлено на лизингополучателя в края на договора. Това не може да стане при договорите за оперативен лизинг

Вземанията по контрактите за финансов лизинг в бранша намаляват за почти всички видове стоки.Например вземанията по стари договори за леки коли са в размер на 810 млн. лв. към края на юни. В края на първото полугодие на 2011 г. обаче те са били за малко над 1 млрд. лв.Данните показват още, че само за времето от април до юни са били сключени нови договори за покупка на коли на лизинг за 80,5 млн. лв. Спрямо същия период на миналата година има лек ръст. Тогава новите договори са били за 75,8 млн. лв.При товарните автомобили също има спад. Към края на юни старите договори за финансов лизинг на такива коли са на стойност 790,9 млн. лв. Преди година те са били за 919,5 млн. лв. Новите контракти, които са сключени през изминалото тримесечие пък са за 68,8 млн. лв.Данните показват още, че все по-рядко купуваме компютри на лизинг. Старите договори за такава техника към края на юни са за едва 21,6 млн. лв. През същия период на миналата година стойността им е достигала 28,7 млн. лв. Новите контракти, сключени през изминалото тримесечие, пък са за едва 1,6 млн. лв.Любопитното е, че се отчита ръст на вземанията по договори за финансов лизинг на недвижими имоти. Старите контракти към края на първото полугодие са за 616,7 млн. лв. Към юни 2011 г. обаче те са били за 543,9 млн. лв.
Фирмите по-активни от домакинствата
Делът на договорите за финансов лизинг, сключени с граждани, е съвсем малък, става ясно от статистиката на БНБ. Вземанията на лизинговия бранш от домакинствата са едва за 253,6 млн. лв. Това означава, че на гражданите се пада 7,5% от стойността на всички договори за финансов лизинг. Контрактите, сключени с фирми, са за малко над 3 млрд. лв.
Снимка на две колони - От април до юни са били сключени нови договори за покупка на коли на лизинг за 80,5 млн. лв.



16.08.2012 г., с. 11
Дунав мост 2 на 55 метра от финала
По-малко от 55 метра остават до съединяването на Дунав мост 2 с румънския бряг, а ниското ниво на Дунав не възпрепятства строежа на моста при Видин-Калафат, съобщиха вчера от пресслужбата на обекта.Около всяка от четирите колони в навигационния канал на Дунав се поставят по 19 двойки защитни елементи против удари на кораби и тежки предмети. Защитните елементи са с тегло около 60 тона всяка Продължават довършителните работи по изграждане на прилежащата инфраструктура към моста не българска територия, като изпълнението на тази час от проекта в края на месец юли е 96%. Дунав мост с трябва да бъде завършен i края на ноември 2012 г. припомнят от компанията.
Снимка на една колона - През ноември Дунав мост 2 ще бъде завършен окончателно



16.08.2012 г., с. 2
Акция "Ленторез" се разигра в морската столица
Диян Иванов

Бойко Борисов става все по-добър в консумирането на тържествени мероприятия. За три часа вчера във Варна той откри три обекта, провери строежа на друг и накрая се увери в способностите на военните и "Морска администрация". Всичко това се случи по повод празника на града. Част от събитията бяха планирани за други дни, но програмата бе променена в последния момент, за да може лично Борисов да ги ознаменува с присъствието си. За две от тържествата - откриването на пристройка на детска градина "Христо Ботев" и спортна зала в Първа езикова гимназия, държавата няма принос. Сградите са построени от община Варна след публично-частно партньорство. Асистент при ленторязането бе 5-годишната София, дъщеря на регионалния министър Лиляна Павлова. Борисов откри ремонтиран участък от бул. "Ген. Колев", както и околните междублокови пространства. Реконструкцията бе осъществена с пари по програма "Регионално развитие". Девойки с носии се бяха приготвили за традиционната церемония, но тя не се състоя поради бързането към следващия обект. Варненци имаха не само щастието да видят премиера, но и да узнаят с ушите си за неговото явяване в града - това стана при проверката на строежа на храм "Свети Прокопий Варненски". Пристигането и заминаването на Борисов бе съпроводено с тържествен камбанен звън. Последната проява бе на Морска гара, където Борисов, Павлова, Ивайло Московски и Аню Ангелов видяха как хеликоптерите "Пантера" и катер извършват спасителна операция. За довиждане последва мила раздяла с малката София, която през цялото време не изпускаше от ръка чичо си Бойко. "Айде, чеде, да не те загубя", подвикваше й Борисов в навалицата. Премиерът обаче отсъстваше рано сутринта, когато бе същинското честване на Деня на Варна - тържествената литургия и вдигането на флага. Встрани от церемонията граждани бяха издигнали плакати срещу кмета Кирил Йорданов.

призова да се разследват заплахите срещу варненския журналист Спас Спасов. Този път отношение по случая взе базираната във Виена Организация на медиите в Югоизточна Европа (SEEMO), филиал на Международния институт по печата (IPI). Спасов получи заплашителна бележка, подписана от М. Митев. Марин Митев е съсобственик на ТИМ, с която е свързан проектът за застрояването на "Алея Първа" в Морската градина.

Повече от половината молби за еднократна социална помощ от 325 лв., подадени след земетресението в Перник от 22 май, са отхвърлени. Това съобщи пред "Сега" шефката на дирекция "Социално подпомагане" в града Илияна Кованджийска. Общо 11 268 души са поискали минималната помощ, за чието изплащане кабинетът отпусна малко над 2 млн. лв. 5946 молби са отхвърлени. На останалите 5322 пострадали са изплатени над 1.7 млн. лв. Останалата част от парите са изплатени на домакинства в Софийска област и Радомир.Пернишката социална служба се е вместила до стотинка в отпуснатите й средства, стана ясно от думите на Кованджийска. Най-честата причина за отказ е, че пораженията по жилищата не са били сериозни. "Имахме случай, в който молбата бе подадена, защото собственикът на жилището се чувствал психически затормозен от земетресението и трябвало да си купува лекарства", обясни Кованджийска. Към момента социалната служба в Перник изплаща помощи на около 10-15 души на ден и няма опашки и струпвания. Неизплатени са останали около 200 одобрени молби.Засега еднократната социална помощ е единственото, което перничани са получили, въпреки щедрите обещания на държавата, че няма да ги остави. Междуведомствената комисия за подпомагане към Министерския съвет е разгледала едва 300 от 5500 молби. Одобрени са 194. Общо в общината са подадени около 8500 искания за финансова помощ, които трябва да се насочат към държавата.Заради мудността на комисията днес перничани учредяват инициативен комитет и започват подписка, чрез която да накарат държавата да заработи по-бързо. Едно от главните им искания е комисията да заседава по-често, за да одобрява молбите им. Ако това не се случи, хората са готови на протести, обясниха от учредителите на комитета.

Докато от едната страна на Витоша гореше и пушеше, от другата се активизираха намеренията за строителство и инвестиции. Не в туризъм, както би изглеждало логично за планината, а в централа за зелена енергия. Ако се абстрахираме от факта, че напоследък електричеството от възобновяеми източници е сочено като главния виновник за скока в цената на тока, в това инвестиционно намерение няма нищо лошо. На пръв поглед. Иначе всички живеещи около мястото, където трябва да се изгради бъдещата електроцентрала, са твърдо против. Пернишкото село Рударци още се възстановява от земетресението на 22 май. В сградата на кметството вървят ремонти и всичко изглежда, сякаш е обърнато наопаки. В голямата зала са струпани куп столове, виждат се остатъци от строителни материали, всичко е разместено и чака да бъде подредено. Кметът Богдан Богданов вади два стола от купчината и посреща на не особено чиста маса. Същия ден в селото се раздават и помощи на пострадалите от труса, така че Богданов хич няма време да мисли за обстановката в сградата на местната власт. Рударци е известно като курортно село, макар че официално няма статут на такова. Има минерални извори, както и басейни, които са доста популярни сред перничани и софиянци. По адресна регистрация там живеят около 1500 души, но реално са два пъти повече. През уикендите на летния сезон заедно с туристите бройката става над 6000. Над селото преди години имаше снимачна площадка, където бяха заснети десетки филми. След това пожар унищожи декорите. Днес в близост до тази местност се планира изграждането на електроцентрала. На книга обаче теренът се води в землището на пернишкия квартал "Църква". Става дума за имоти на билото на нисък хълм, чиято площ се спуска в западна посока към квартала.

"Тези земи са взети още през 2005 г. чрез заменка", казва кметът на "Църква" Румен Петров. Собственик на терените е тв водещата Валя Ахчиева. Според Петров по-късно в съседство с нейната земя са купени още терени, така че общата площ на земите й заедно с тези на близки до нея става 74 дка. Според оскъдната информация, която има за тази заменка, Ахчиева е собственик на 38.7 дка. В замяна на тези площи тя е дала земи в белоградчишкото село Реянци. Данни за заменката няма в списъка със заменените земи, пуснат от земеделското министерство миналата година. Там е записано само, че в землището на "Църква" са направени две заменки. Едната е за 9.9 дка, втората - за 16.9 дка. Не са посочени дати, нито хората, които ги получават. В случая с Ахчиева става дума за имоти, граничещи със защитена зона по "НАТУРА 2000". Днес въпросните терени, върху част от които има дъбова гора, са обект на сериозен инвеститорски интерес - електрическа централа, работеща с биомаса. Най-общо казано, изгаряне на отпадъчна дървесна маса - клони, кори от дървета, стърготини от дървопреработка, както и стебла, слама, костилки и други растителни отпадъци. Според представеното пред пернишката екоинспекция инвестиционно намерение централата ще е на територия от около 7 дка. Капацитетът й е 4.5 тона биомаса на час и 33 750 на година. Предвижда се мощността на съоръжението да е 5 мW. "Отделените газове след двете горивни камери се отвеждат в атмосферния въздух посредством изпускащо устройство (комин) с височина 25 метра", е записано в намерението. Въпросният комин е най-големият катализатор на обществено недоволство. Щом го има него, значи следва и замърсяване на околната среда в един от малкото останали чисти райони около Перник, известен с индустриалната си зона и мръсния въздух. Още по-голямо недоволство обаче буди фактът, че пернишката РИОСВ отказва да направи оценка за въздействие върху околната среда на елцентралата. Кметовете Петров и Богданов са убедени, че това е дълбоко погрешно и е абсолютно задължително да има ОВОС, след като е налице подобно инвестиционно намерение. Не така смята обаче шефът на РИОСВ-Перник Пламен Ангелов. "В центъра на Банско и в Смолян има такива централи.

Смешно е да се прави ОВОС за подобно нещо.

Газовете, които това съоръжение изпуска, са равни на дима от две запалени съчки в печката", казва той. В Перник се говори, че шефът на местната екоинспекция е решил да не прави ОВОС под натиск от инвеститорите или близки до тях. Той, естествено, отрича. "Никога не съм работил под натиск, ако е имало такъв, той е бил от хората, от инвеститора - не", твърди Ангелов. Заповедта му за отказ от ОВОС се обжалва пред екоминистъра Нона Караджова, както и в Административния съд-Перник. Чака се решение. Според Ангелов големият проблем в случая е не самата централа, а мястото, на което е планирана. С това са съгласни и кметовете, които твърдят, че не искат да гонят инвеститора, но изборът на терен е крайно неподходящ. Местонахождението на бъдещото съоръжение за еленергия наистина буди учудване, тъй като Перник разполага с огромна индустриална зона, построена по цялото протежение на града. В момента голяма част от нея не се използва, на места работят стари предприятия, функциониращи на санитарния минимум. Става дума за зона с изградена инфраструктура - пътища, жп линия, ток, вода, изобщо всичко необходимо, за да се строи предприятие. Въпреки това обаче фирмата "Вал Биомас" ООД, в която съдружници са Валя Ахчиева и Валентин Велков, а управител - испанецът Хосе Оскар Лейва Мендес, е решила да строи точно на терените над Рударци и Църква.

"Ако бяха поискали да направят парк например, щях да отида да им помагам да копаят", казва Богданов. До мястото, на което трябва да изникне централата, в момента има само черен път. Което значи, че за да осигури достъп на камиони, които да карат суровина за горене, инвеститорът трябва да построи и инфраструктура. Не само това, ще му трябва и вода, която да охлажда елцентралата. За целта се предвижда изкопаването на сондажен кладенец. Според Петров обаче вода от него няма да има и ще се наложи централата да бъде включена към витошкия водопровод, от който се захранват селата Рударци, Кладница и Драгичево. Тъй като централата има нужда от 30 куб. м вода дневно, Петров се опасява, че включването й във водопровода ще остави на сухо околните села. От фирмата "Вал Биомас" ООД отказват да коментират казуса. Пред "Сега" Валя Ахчиева заяви, че монтира материал и няма какво да каже по въпроса. Преди време, когато не бе заета, тя обясни пред пернишки вестник, че е предоставила имотите си за изграждане на централата, и добави, че много кметове биха се молили за инвеститор от такъв ранг. В миньорския град пък се говори, че кметът Росица Янакиева няколко пъти се е срещала с тв водещата, за да си говорят по темата. Самата Янакиева призна пред местна медия, че наистина са се срещали, но отрече да са говорили за имота и елцентралата. Междувременно в Перник се търси решение на проблема. Общинският съвет, в който мнозинството е на ГЕРБ, заяви в декларация, че е против централата. Според кметовете на Църква и Рударци един от възможните варианти е на Ахчиева да се даде земя в индустриалната зона на Перник. Хората от близките до централата села са готови да излязат на протест и да блокират пътя за София, за да спрат строителството й. Шансът да се случи повторение на блокадите на Орлов мост в защита на Витоша не е много голям, но пък това не значи, че проблемът може да стои висящ. Според председателя на общинския съвет в Перник Владислав Караилиев вариантът да бъде дадена земя в индустриалната зона на града е напълно реален. "Това е въпрос на разговор с инвеститора", казва той. Такива разговори обаче още не са водени. В момента се чака МОСВ да се произнесе по жалбата срещу отказа от ОВОС на регионалната екоинспекция в Перник.