16 ноември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Всеки нормален човек, бил той юрист или не, би се изсмял на едно подобно твърдение. Явно обаче всеки опит за налагане на някакви законови съображения върху циганската анархия, се посреща с заплахи и апокалиптични картини.

Кой от тези цигани може да докаже колко пари е броил за апартамента си, а и в какво състояние му е предадено жилището? И ако жилища действителност са били собственост на мургавите вандали, не би ли трябвало общината да наложи административни глоби на собствениците за мръсотията в околоблоковото пространство, глоба за неподържане на фасадата, глоба за неодобрени с проект изменения по конструкцията и какви ли още не глоби?

И как му роди в главата на този клоун Кутев, че циганите ще съдят България за това, че сами са разбили и разграбили подареното им от нас имущество. Или червеният депутат тепърва ще търси начин да им помогне?

Въобще чудя се защо управляващите удостоиха с отговор тези комични твърдения. Ако добре си спомням, дори имаше самопризнания на циганите пред камерите на телевизиите, че сами са извадили паркета и дограмата в блока, за да ги изгорят. Ако тръгнем да отговаряме на всеки един от лунатичните позиви на комунистите, едва ли ще остане време, за да се свърши някаква реална държавна работа.

Крайно време е да спрем да се тревожим толкова за циганските права и да принудим тези хора да спазват законите на държавата, в която живеят.

Вчера Милка беше шокирана -щели да я съдят за 11 млн. лв., откраднати от нея и двама й апапи от общо 19 млн. лв. за ремонт на социалния дом в Стара Загора. "Правя всичко за хората", проплака Масларова. Права е жената, нали и тя, и Венцислав Драганов, и Михаил Методиев, с които е врътнала схемата, също са хора. Споко, Милке, в Сливенския затвор ще те оценят по достойнство.

Вчера Масларова се сравни с червения герой от Лайпцигския процес - Георги Димитров. С пословичната си скромност Милка обяви: "Колкото Георги Димитров е запалил Райхстага, толкова Масларова е присвоила 11 милиона!" Все пак можеше да се сравни с някой световен връх от човешката история. Но тя реши да остане вярна на идеята и избра само "вожда и учителя на българския народ".

Но скромността на Масларова свършва дотук. По отношение на външния си вид тя винаги се е стремяла към световните върхове. Като Савската царица и Милка обича позлатата и разкоша. Сакото й от сурова коприна най-често е в златисто. От истински черен жакард от Дамаск са полите й -скромни, прави и винаги малко над дебеличките трапчинки на коленете й. Тежко злато краси позавяхващата й шия, заоблената китка, издутия като бухтичка безименен пръст.

За разлика от Македа - както се е казвала Савската царица, Масларова не ходи с неепилирани крака върху скъпоценни камъни, а хвърля цяло състояние, за да поддържа външния си вид. Никой не знае цялата истина за процедурите й за разкрасяване - деликатно е

някак си, но се твърди, че поне два пъти месечно оставя по 300 лв. ту в салоните за красота на червената Евгения Живкова, ту в тези на синята Надежда Михайлова.

Но обувките й - те са черешката на милкината тортата. Тя има невероятна слабост към луксозните и скъпи италиански чепици, затова рядко купува чифт за по-малко от 1000 евро. Като истинска представителка на поколението "Афтър Джаки Онасис" Масларова задължително ги комбинира с чанта Вотон, ракавици от марокен и очила Диор. "Аз съм скъпа на своите избиратели! ", обичала да казва бившата социална министърка. Права е, дрехите и аксесоарите по нея рядко струват по-малко от 10 000 евро.
Снимка на две колони – Цялата в бяло, Емилия Масларова, бившият социален министър на труда от тройната коалиция, обясни от далечно Хасково, че не е въртяла далавери в Стара Загора и също като Георги Димитров е невинно обвинена.


16.11.2010 г., с.24
Бургас е най-добрият град за живеене
Бургас е най-добрият град за живеене през 2010 г.! Това го знаят всички. Само варналии не го признаваха. Но вече няма как да го отрекат, защото тази световна истина е скрепена с подписа на министър Росен Плевнелиев и е подпечатана с печата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Както се очакваше, Варна също се кандидатира за приза, но да уважим загубата на достойния противник... За утеха всъбота бургазлии им уредиха чрез руския премиер Владимир Путин "Южен поток" да излиза на Варненския бряг на Черно море. Най-красив се оказа Велико Търново, най-зелен Смолян. Закономерно градът на бизнеса е София.


16.11.2010 г,. с.1
Автомобили на ток – засега не и в България
Държавата се похвали с три проекта за производство на електромобили, но все още не е помислила как да насърчи тази индустрия


16.11.2010 г,. с.2
Мнения
► По темата "Трайков: До часове ще е ясен консултантът за АЕЦ "Белене"
► Комунистите похарчиха над 1 млрд. лв. в Белене досега! Групировката ГЕРБ продължава да харчи пари За този опасен и скъп, съветски, проект - било директно чрез държавата, било чрез БЕХ.

Баба ви


16.11.2010 г,. с.2
pari.bg Топ 3
■ Трайков: До часове ще е ясен консултантът за АЕЦ "Белене". Георги Гегов ще е изпълнителният директор на проектната компания "Южен поток България".


16.11.2010 г,. с.2
Коментар
Синдром на трайна управленска неориентираност
Мирослав Иванов

miroslav.ivanov@pari.bg

Във време, когато и правителството, и бизнесът, и анализаторите са единни в твърдението си как на страната са нужни ясни управленски знаци, Комисията за финансов надзор само за седмица опроверга сама себе си. Става дума, разбира се, за предложението за увеличаване на такси, които финансовият надзор обяви официално на сайта си. Че изобщо не е моментът сега да се вдигат такси, е просто и ясно. Че това не е положителен сигнал за привличане на инвеститори, включително и чужди, пак е кристално ясно. Но не това е най-големият проблем. Проблемът е в това, че комисията излъчва безпътица и пълна управленска дезорганизация. А това вече плаши.

Само няколко седмици преди да бъдат обявени новите такси, ресорният за капиталовия пазар заместник-председател на КФН Димана Ранкова предложи цялостна стратегия за развитие на пазара, в която нямаше и дума за повишаване, точно обратното. Намеренията за приоритетни усилия в развитието на капиталовия пазар обяви и финансовият министър Симеон Дянков още с встъпването си в длъжност.

Намерения, намерения и пак намерения. До момента обаче единственият реален ефект от всичките думи е едно-единствено дело - одържавяването на Българската фондова борса. Дано държавата да не е решила да става собственик и на инвестиционни посредници, управляващи дружества, застрахователни и пенсионни компании. Защото, ако новите такси на КФН се приемат, нищо чудно някои от финансовите компании у нас да бъдат изправени на ръба. Дали ще бъде по-изгодно след това те да бъдат спасявани, примерно с държавни пари. Не мисля.

Че за качествен надзор трябва добро финансиране, мисля, че няма кой да спори. В момента истински надзор в България няма. Тук обаче идват няколко "но"-та. Първо, не е сега моментът при умрял пазар да се увеличава административната тежест. Второ, по нищо не личи кой знае какъв стремеж в надзора да подобри качеството на дейността си. Пример казусът "Мостстрой".

Проблемът е, че промените в настроенията и предложенията на държавата, този път в лицето на КФН, не е изолиран случай. По подобен начин се люшкаше историята с т.нар. пенсионна реформа. Същото е със здравната. Подобно е положението с очакванията и изпълнението на бюджета.

Съвсем на сериозно всяка управленска маневра се приема за предпоследна. Това всява само неувереност в бизнеса. В резултат инвестициите остават на заден план.
Снимка на две колони – без текст


16.11.2010 г,. с.4-5
Най-скритият проектозакон в държавата
Правозащитниците са обезпокоени и критикуват, но на сляпо, защото никой не знае какво точно ни готвят законодателите с новия закон за конфискация на имущество
Ани Коджаиванова

ani.kodzhaivanova@pari.bg

Наскоро т.нар. Венецианска комисия (комисията на ЕС за правата на човека) след два отказа най-после одобри законопроекта за отнемане на незаконно придобито имущество. Проектът, добил известност като закона "Попова", променя изцяло правилата за конфискация на имущество, уредени в сега действащия т.нар. закон "Кушлев" - говорим за съвсем нов закон, а не за поправки в стария. Комисията имаше сериозни забележки относно текстовете, които твърде опасно се заиграват с правата на човека. Редица сдружения на юристи и правозащитни организации у нас пък продължават да алармират, че въпреки одобрението на комисията законопроектът е опасен, крие рискове от политически разправи и погазване на човешки права.

Липса на прозрачност

Как обаче да знаем дали това е така, когато Министерството на правосъдието е решило, че новият закон ще се държи на тъмно. Последните варианти на законопроекта не са публикувани в страницата на министерството, въпреки че министър Маргарита Попова обеща това да стане веднага след окончателната оценка на Венецианската комисия. Оттогава обаче мина точно месец. Парадоксално, но за това какво ни готвят законодателите, критикуващите юристи разбират от самия сайт на Венецианската комисия. Там са качени и проектите, и становищата по тях на английски език. Докато проектът не се появи на български език на страницата на министерството обаче, той все едно не съществува. Такъв е редът. А критиките на правозащитниците в момента са викове в нищото.

Защо е цялата тази потайност

Може би заради огромната власт, която новият закон ще даде на комисията "Кушлев". Първо, законът увеличава списъка с престъпления, т.е. дава по-голямо поле за изява на комисията, включително и в политическото поприще - тя ще се намесва и при установен конфликт на интереси или неподадена декларация пред Сметната палата. Второ, ускорява процедурите. Сега, за да се наложи запор на имущество, трябва да има повдигнато обвинение срещу лицето, а за да се отнеме имущество - влязла в сила присъда. Точно там се крие и неефективността на комисията - имущество на стойност едва 20 млн. лв. е отнето в полза на държавата от 2006 до края на 2009 г. При закона "Попова" обаче конфискацията ще може да става, преди да има присъда, и това ще ускори процесите.

Трето, според критиците в проекта вече не се говори за имущество, придобито от престъпна дейност, а се говори и за незаконно имущество.

Отворена врата за политически поръчки

Ако законопроектът наистина е такъв, какъвто го виждат правозащитните организации, тогава според тях правим огромна крачка назад към годините преди 1989. Две сдружения - Асоциация за европейска интеграция и права на човека и Български адвокати за права на човека, дори подписаха декларация, в която изреждат големите слабости в него. Най-сериозен е проблемът с твърде общото определение "незаконен", което позволява под ударите на закона да попаднат и хора извън организираната престъпност, които просто не могат да докажат произхода на имуществото си. Което пък в българската икономическа реалност никак не е трудно.

Друг проблем е т.нар. обърната доказателствена тежест. Вместо прокуратурата да доказва престъпна дейност или поне незаконност, сега обвиняемият ще трябва да доказва, че имуществото му е законно. При давност на закона 20 години назад това ще бъде много трудно. Още един много голям въпрос остава - какво ще стане с конфискуваното междувременно имущество, ако обвиняемият бъде оправдан. Според наблюдатели законът просто не предвижда връщане на имуществото при оправдателна присъда. Всичко това логично буди съмнения, че законът може да се използва за "лов на вещици". Още повече че комисията вече ще може да работи и по външен сигнал.

Има ли гаранции

Проектът все пак получи подкрепата на Венецианската комисия, но дали това означава гаранции срещу политическа разправа и потъпкване на човешки права? Според Маргарита Попова има такива. Например ще се отнема само имущество, което отговаря на размера на несъответствието. Ако комисията установи, че разликата между официалните ви доходи и притежаваното имущество е 100 000 лв., не може да ви отнеме имот на стойност 200 000 лв. Друг вид защита трябва да бъде и създаването на междуведомствен съвет, в който ще участват няколко министерства. За всеки случай Венецианската комисия препоръча и членовете на комисията "Кушлев" да се избират

не с обикновено, а с квалифицирано мнозинство в парламента, с което обаче е съмнително дали страната ще се съобрази.

Всъщност всички отговори ще дойдат, когато (ако?) министерството най-сетне благоволи да демонстрира прозрачност и да публикува проектозакона.

►От 2006 г., когато е създадена, до края на 2009 г. комисията е завела 181 дела за отнемане на престъпно придобито имущество с обща стойност 132 млн. лв. Спечелила е обаче окончателно само 4 дела и е отнела имущество на стойност около 20 млн. лв. Останалите дела се влачат от години по инстанциите. Имайки предвид, че бюджетът на комисията е по 7 млн. лв. на година (5 млн. лв. за 2010), комисията "Кушлев" все още не е изработила бюджета си.

►По-добре стоят нещата със запорите, макар че комисията бе критикувана за няколко сериозни пропуска. Имущество в размер на над 400 млн. лв. е запорирала комисията "Кушлев" до края на 2009 г. Като прибавим към тях тазгодишните запори, сумата нараства значително.

► Новият закон ще даде възможност на комисията да свали голяма част от запорите и да ги наложи отново, но при новите условия и така бързо да отнеме имуществото в полза на държавата.

► 1. Пламен Стоянов-Пандо (единият от т.нар. Дамбовци) .....................32.1 млн. лв.

►2. Христо Ковачки........................................156.3 млн. лв.

►3. Венцислав Йорданов.................................10.8 млн. лв.

►4. ПонайСефер (депутат от ДПС)...............8.3млн.лв.

►5. Алидин Алиев-Алчо.....................................4.3 млн. лв.

►6. Николай Велков..........................................4.2 млн. лв.

►7. Аделин Дермански......................................3.8 млн. лв.

►8. Младен Пасков...........................................3.7 млн. лв.

►9. Юрий Дудински..........................................3.3 млн. лв.

► 10. Алексей Петров........................................3.3 млн. лв.


16.11.2010 г,. с.5
Интервю Александър Кашъмов, шеф на правния екип на "Програма за достъп до информация"
Нов закон за конфискация на имущество е крачка назад
Кой е Александър Кашъмов

► Александър Кашъмов е адвокат, ръководител на правния екип на неправителствената организация "Програма за достъп до информация". Роден е през 1971 г. в София. Завършил е право и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Работи в областта на човешките права и по-специално правото на достъп до информация от 1997 г. Носител е на наградата "Адвокат на годината" за 2008 г., връчвана от списание "Правен свят".

- Радвам се, че поставяте този въпрос, защото дори в юридическите среди той не се обсъжда достатъчно, а е важен. В страните, където правовата рамка е най-стабилна, се ползват закони, създадени преди векове. Когато един закон има проблем с изпълнението, трябва да се пипне точно там, където не работи, а не да се заменя с нов. Това е крачка назад. Нов закон означава нови бомби, които ще бъдат тествани и откривани в продължение на години. За мен това е инвестиция във въртенето на колелото в посока на лошата безкрайност. Реформите у нас свършиха, когато влязохме в ЕС. Вече няма какво да се реформира из основи. Трябва да се правят интервенции в съществуващите закони, в частите, които са неефективни. Така поне правят хората в напредналия свят.

►Какви са проблемите на този проектозакон?

- Когато се правят промени, на първо място, те трябва да са обосновани с анализ, който да покаже къде е точно проблемът и как евентуално да бъде решен. Аз такъв анализ не видях.

Няколко принципа трябва да бъдат спазени в един толкова важен закон. Той не трябва да дава възможност за политическа разправа. Иначе ще се отклони от целта си и ще е извращение. За съжаление историята ни познава много такива случаи, започвайки от времето на Александър Стамболийски и минавайки през още два подобни мра-кобесни закона в следващите десетилетия. На второ място, не трябва да бъдат засягани основни човешки права. Притесненията за този закон са точно, че той ще наруши правото на собственост.

► Ваши колеги коментираха, че разковничето се крие в заместването на "престъпен" с "незаконен".

- Да, това е промяна в много лоша посока. Ако трябва да има промяна в закона, тя трябва да е в посока стесняване на фокуса върху най-болните точки, върху конкретните проблеми на високата престъпност. Тази "незаконност" ни отправя във времената преди '89, когато имаше подобен закон. Той дава шанс да се гонят и тези, които примерно не са симпатични на властта.

Например някой може да е придобил имущество, без да е декларирал неговата действителна стойност, както се случва често, особено когато се купуват недвижими имоти. Аз лично не харесвам тази практика, но нея я има. Обаче не може

последицата за това да бъде отнемане на имуществото. Това е в рязък противовес с принципа на пропорционалност, който изисква наказанието да съответства на извършеното.

► Гони ли определени политически цели този Закон извън декларираната борба с организираната престъпност?

- Трудно е да се каже, преди да видим проектозакона в легитимен вид. Никоя държава не е застрахована да залитне към управление на силната ръка. За съжаление тези мерки на силната ръка най-често не носят

резултати не само у нас, но и по света. Смятам, че правителството не вижда реалните проблеми, вместо това се залага на показни акции по промяна на законите, които ще имат затрудняващ за системата ефект.

Например една от причините за бавно и тромаво правосъдие е, че системата е адски затормозена. Никой не говори за това, че в Софийския градски съд например има случаи един съдия да издава 1000 акта годишно, което не е човешко. А в същото време се разчита на други странни мерки, които се смята, че ще подобрят нещата. Като този закон, като създаването на специализиран съд и т.н.

► Нормално ли е проектозаконът да не е публикуван все още, а в същото време Венецианската комисия одобрява негов трети вариант?

- Това, че проектът все още не е публикуван, наистина е проблем. Защото единственият възможен меродавен текст трябва да бъде този, който ни показва министерството чрез интернет страницата си. Иначе не можем дори да твърдим, че има някакъв текст. Така че критиките на колегите, макар и основателни, засягат текст, който не е в легитимен режим на дискусия, който е на английски и може и да не

отговаря съвсем на българската формулировка и т.н. Надяваме се министерството да спази правилата на публичността все пак и да има публикация. Тогава ще можем легитимно да критикуваме.

► Венецианската комисия препоръча и комисията "Кушлев" да се избира с квалифицирано мнозинство. Добре ли е да се въведе такова?

- Квалифицираните мнозинства са възможност за създаване на по-независими институции. Това е идеята. Но това става с промяна в конституцията и не трябва да се прави ад хок за една-единствена институция, т.е. ако ще се въвежда квалифицирано мнозинство, то трябва да се направи в пакет за всички институции, които имат нужда от независимост. Всяко законодателство ад хок е лошо. За съжаление у нас друго аз не виждам.

Изчисления и реалност

Не 2.4 млрд. USD, a едва около 120 млн. USD ще са годишните приходи на България от транзитирането на газ през газопровода "Южен поток", изчислиха експерти за в. "Пари". След посещението на руския премиер Владимир Путин в България управляващите упорито повтарят, че тръбата ще носи над два милиарда годишно.

'Твърденията, че на година страната ни ще получава 2.4 млрд. USD, са пълна глупост, която се повтаря от всички у нас начело с премиера", категоричен е бившият шеф на "Булгаргаз" Васил Филипов.

Миналата година България е транзитирала 14 млрд. куб. м газ и е получила малко над 60 млн. USD. "Капацитетът на "Южен поток" е 4 пъти по-голям и ще може да транзитира около 63 млрд. куб. м годишно. Това означава, че и приходите от транзитни такси ще се увеличат с четири пъти и ще са 240 млн. USD. Сумата обаче трябва да се раздели на две, защото България и Русия имат равно участие в проектната компания. Така излиза, че страната ни ще получава едва 120 млн. USD на година", обясни Евгени Чачев, бивш министър на регионалното развитие в кабинета "Костов".

Само хипотетично...

Транзитната такса за газа сега е 1.7 USD за преминаване на 1000 куб. м газ през 100 км. "Таксата трябва да скочи цели 15 пъти, за да може компанията да получи 2.4 млрд. USD, a за да получи България толкова пари само за една година, таксата трябва да скочи на 30 USD. Това реално ли е", попита Явор Куюмджиев, бивш заместник-министър на икономиката и енергетиката. Според него за българското участие в изграждането на газопровода ще са нужни около 800 хил. до 1 млн. EUR, a не 400-500 хил. EUR, както твърди премиерът Бойко Борисов.

Опасности в мъглата

Според председателя на Българския енергиен форум Иван Хиновски има още много неясноти около "Южен поток". "Ако страната ни получи кредит откъдето и да било за проект като "Южен поток", който няма ясен бизнес план, това ще е нарушаване на финансовата политика на ЕС и Европейската комисия ще може да санкционира страната ни", обяви Хиновски. Други експерти пък са притеснени, че ако Русия кредитира изграждането на тръбата на българска територия, така вероятно щяла да стане техен собственик изцяло.