16 ноември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

В центъра на София, в студено и тъмно хранилище се намират две стъкленици - в едната е сърцето на Иван Вазов, в другата - мозъкът му. Формалинът е изветрял. Няма пари за подмяната му. Черен пример за разрухата в къщата-музей на класика, чийто роман "Под игото" оглави преди година класацията на най-любимите книги на българите.

За плачевната ситуация в музея разказва уредничката му - поетесата Мирела Иванова. Какво се случва още там в юбилейната 160-а година от рождението на поета?

Служителите периодично са в неплатен отпуск. Няма отопление, няма телефон, електричеството също не е платено, респективно няма СОТ, за интернет сайт никой не си и помисля. По стените е избил мухъл. Мебелите са покрити с прах. Музеят най-често не може да приема посетители, а предварителните заявки са технически неосъществими. Затворен беше и в Деня на народните будители. Замразени са ред инициативи, например учебен център с аудио- и видеотехника (която вече е купена от фондация "Просвета", но така и стои неразопакована). Интериорните картички, брошурите, сувенирите, дисковете - всичко онова, което прави един музей музей, в случая звучи като фантастика.

"Това са фактите за съжаление - коментира и директорката на Националния литературен музей Румяна Пашалийска. - Но емоциите ни не трябва да се съсредоточават само върху тази къща-музей. Към нас са асоциирани 15 отделни обекта. Между тях са 8 мемориални къщи-музеи - шест в София и два в провинцията, плюс три литературни кабинета. Всички те в момента преживяват изключително тежки времена".

Пашалийска твърди още, че не вижда никаква икономическа логика в начина, по който е формиран бюджетът на Националния литературен музей. В началото на 2010 г. Министерството на културата отпуснало 167 428 лв. От тях фонд "Работна заплата" - 132 824 лв. Перо за ремонти - 0. На 03.08.2010 г. е гласуван актуализиран бюджет в размер на 142 312 лв., от които - 112 900 лв. за заплати. За ремонти - отново 0. Абсурдът е, че новият по-нисък бюджет е спуснат със задна дата от 01.01.2010 г. Т.е. след като музеят практически е изразходвал по-голямата част от предишния си (бездруго мизерен) бюджет, се оказва, че всъщност го е надвишил. "Препоръчаха ни да ограничим броя на служителите - казва директорката. - Да, но той е свит до абсолютния минимум - в къщите-музеи щатът е само за един уредник. Това е причината колегите да са принудени да излизат един след друг в неплатен отпуск.

Чест им прави, че дори през това време не изоставят грижите за поверените им обекти, работят с личните си телефони, организират мероприятия... Но нали разбирате, че това са възрожденски усилия и не може да продължават безкрай?!".

На възрожденски принцип минава и целият Вазов юбилей. 160-годишнината му е отбелязана през март с голямо честване в Народния театър "Иван Вазов"; после с тържество в НДК; с изложба с над 150 оригинала на патриарха от фонда на Народната библиотека; с поклонение пред паметника на поета в деня на рождението му; показа се ремонтираната за първи път от 23 години документална експозиция. "Всички тези събития - подчертава Мирела Иванова, която стои зад тях, - се състояха без нито една стотинка. Нито писателите, които произнесоха словата, нито актьорите, нито музикантите са повдигали въпрос за възнаграждение. Всички го направиха в името на Вазов. Но нека не се лъжем - това е самодейност".

Логично е в тази ситуация Националният литературен музей и подопечните му къщи-музеи да започнат да търсят по-гъвкави мениджърски решения. Спонсори обаче не прииждат (появяват се бели лястовици като фирмите, финансирали частичния ремонт на къщата-музей на Никола Вапцаров, но те са единици). На този фон с радикално предложение, касаещо музея на Вазов, излиза директорът на Народния театър Павел Васев.

Той предлага къщата-музей да мине под управлението на Националния културен институт "Народен театър "Иван Вазов", който се намира в непосредствена близост. Мотивите са, че театърът разполага в своя щат с ателиета и служители - художници, декоратори, дърводелци, електротехници, хигиенисти и т.н., които могат да поддържат сградата и помещенията в идеален вид (да осъществяват ремонтите, почистването, поддържането). Но по-съществената част от предложението са съвместните културни проекти. Театърът може да освободи зали за лекции, литературни вечери, концерти, изложби и т.н., посветени на творчеството на Вазов. Павел Васев е готов да предостави 400 кв. м площ във фоайетата на втори балкон, където да се развие експозицията на музея, която в момента е в хранилищата. Предложението е отправено като докладна записка до министъра на културата Вежди Рашидов с изходящ №168 на 13 август тази година. До момента няма отговор. Причините най-вероятно са две.

"Не съм привърженик на идеята - бори се срещу проекта Румяна Пашалийска. - Аз съм по-прагматично настроена. И Националният литературен музей, и Националният културен институт "Народен театър "Иван Вазов" са второстепенни бюджетни разпределители и няма основание само защото къщата и театърът са близо един до друг, а патронът им е един и същ, те да се съберат. Но сериозните ми възражения се базират на факта, че това са два различни вида дейност. Да, Народният театър разполага с повече персонал, с повече материални ресурси, с ателиета и т.н., но музейното дело има съвсем друга специфика. В един литературен музей могат да работят само оторизирани от Националния институт за културни ценности реставратори. Там нямат място какви да е дърводелци, тапицери и железари. Да не забравяме още, че освен работата с публиката музеят има своята "скрита" дейност - комплектуване, описване на фонда, картотекиране. Социализацията на ценностите, разбира се, е много важна, но все пак е само една от функциите".

"По повод предложението ми имахме среща със зам.-министър Митко Тодоров - обяснява Павел Васев. - Той каза, че отговорът може да се забави, защото в близко бъдеще в Министерството на културата започва анализ на това кои обекти са национални културни институти и кои не, тъй като те трябва да покриват определени критерии (например да не функционират само в определен регион и т.н.). "В този ред ще се разгледа и статутът на Националния литературен музей, тъй като неговите обекти всъщност не произвеждат нищо, нямат научна дейност и нямат приходи от посещения и други инициативи. Съществува вариант тези къщи-музеи да преминат към Народната библиотека, в което има логика, тъй като тя се грижи като цяло за писателските архиви. Ако Националният литературен музей, респективно стопанисваните от него къщи-музеи, загуби статута си на национален културен институт, според Закона за закрила на културата ще бъде и различно финансиран. Тогава ще трябва да покрива, да речем, 50%, от разходите си и ред други условия. Аз наистина съм против на този етап да се разтуря Националният литературен музей. Но и мисля, че не е невъзможно да се намери форма Народният театър да се грижи за поддържането на къщата-музей.

конни, защото в близкото минало „само определени проекти на определени хо­ра са получавали одобре­ние от отдел „Паметници на културата". Според органи­заторите на протеста лип­сата на ясни правила за строителството и неизпъл­нените обещания на инсти­туциите през изминалите 20 години за издаване на стро­ителни разрешителни са довели до проблем, засягащ над 100 семейства в Несе­бър. Евентуалното разруша­ване на къщи, предвид предстоящата зима, ще ос­тави много семейства бук­вално на улицата в студа, допълват недоволните.

От общината твърдят, че вина за ситуацията има не­съществуващият вече Инс­титут за паметници на кул­турата, чийто тромави про­цедури са попречили на хо­рата да действат според за­кона. „В Стария град е ста­нал един лавинообразен процес - един е видял, че някой комшия е построил, казва: „На него нищо няма да му направят - и на мене и така" а пък тя процедура­та е доста дълга, с години", коментира кметът Николай Димитров. Междувременно общинските съветници в Не­себър приеха декларация за отлагане събарянето в Ста­рия град. Това стана на из­вънредно заседание на Об­щинския съвет. Разрушава­нето на незаконни построй­ки обаче може да спре са­мо с обезпечителна заповед от съда. Който и да е съдия, ако издаде такава заповед, ние сме длъжни да спрем, заяви директорът на РДНСК - Бургас инж. Георги Георги­ев. Акцията на инспектори­те на ДНСК включва шест надстроени къщи и два ма­газина. Хотели няма да бъ­дат събаряни, уточниха от ведомството.

През 1956 година Несе­бър е обявен за архитекту­рен резерват. Повечето къ­щи в стария град са памет­ници на културата, при кои­то не се допуска промяна на архитектурния облик.

Манастирът е бил отстъ­пен за ползване на архитек­тите през далечната 1981 г. от тогавашния владика Варлаам под натиск на Окръж­ния комитет на БКП в Плов­див. Така според тях с бла­гословията на Партията през 1982 г. те получили руини, върху които митрополията се съгласила да се построи твор­чески комплекс. Сега само грубото строителство на обекта би струвало на мит­рополит Николай поне 6 млн. евро, пресметна зам.-председателят на САБ Здравец Хай­тов. От Съюза на архитекти­те обвиняват митрополията, че иска да извършва дейност с цел печалба в построения от тях обект.

През 1981 г. САБ е склю­чил един договор, който и по тогавашните и по сегашните закони е напълно ясен, спо­ред адвоката на Църквата Ра­домир Чолаков. „Аз ти давам нещо мое, за да го ползваш за определена твоя си цел и като ти го поискам обратно, ще ми го върнеш. Ако меж­дувременно си го поправял и поддържал, то си е за твоя сметка, защото си длъжен да се грижиш за чуждата вещ", обясни той. Недоумение бу­ди несъгласието на САБ с то­ва просто правило, важащо за нормалните човешки от­ношения, категоричен е ад­вокатът.

„Ако има много монаси, които няма къде да служат, ние с удоволствие бихме дарили базата на църквата", пък дек­ларира арх. Иван Станишев, бивш председател на съюза. Обаче САБ не изпълнява обе­щанието си. Още през 2000 г. Пловдивската епархия е во­дила дело за собствеността на имота, но тогава на три инс­танции искът е бил отхвърлен. Според църковните служите­ли пък делото е спечелено от епархията, но тогавашният митрополит Арсений бил под­веден от адвокати и не вля­зъл във владение.

Чуцесно би било САБ да направи жест на помирение с църквата и да предостави ба­зата за музей на църковната архтектура, след като проек­тът за международна архитек­турна академия за каквато са си мечтаели от САБ не се слу­чи, каза адвокат Чолаков. По думите му манастирът, освен функцията си на църковно огнище би могъл да върши чу­десна работа за семинари, обу­чения, детски почивки, които сега Пловдивската миторополия не може да си позволи в базите, които има, коментира­ха от митрополията.

За самия манастир има

сведения, че е построен над Асеновград за първи път през XIV в. в близост до лековито аязмо. Разрушен е наред с редица други манастири и църкви по време на насилствената ислямизация през XVII в. Малко по-късно старият манастир „Св. св. Ки­рик и Юлита" е възстановен. През 1810 г. той е опожарен и разрушен от кърджалии. Възстановяването на сегаш­ния манастир започва през 1816 г. и продължава до 1835 г. В борбите за църковно-национална независимост ма­настирът попада в гръцки ръ­це в средата на XIX в. и е върнат отново на българска­та църква чак през 1930 г. Сериозни щети понасят сгра­дите по време на пожар през 1924 г. и земетресение през 1928 г. През 1920-те и 1930-те години в „Св. св. Кирик и Юлита" се помещава богос­ловско училище. През 1943-1944 г. манастирът служи за концентрационен лагер, но­сещ името „Свети Кирик".

„Ще успее ли Църквата да изгони търговците от храма и да превърне манастира в едно кътче на все повече лип­сващата душевност в трудните ни времена, в огнище на вя­рата и място за молитви и съзерцание. Надеждата е, че нашата църква е оцеляла при много по-тежки условия на гонения, пожари, мъчения ве­че 1000 години и е била па­зител на българщината и ду­ховността. Ще успее и този път да запази едно от огни­щата си от посегателствата на „търговците", които искат да поругаят храма", надява се адвокат Чолаков.

сочи анкетата.

Наградата за най-до­бър град за живеене в интернет гласуването получиха Варна и Бла­гоевград. Тази година специални призове взе­ха и още три града-Со­фия за „Бизнес град", Смолян за „Зелен град" и Велико Търново -„Красив град". Послед­ни в класацията са Ям­бол, Силистра и Пер­ник.

През миналите три години, откакто се пра­ви проучването, Варна два пъти спечели пър­вото място в класация­та - през 2007 и 2008 г, а през 2009 г. беше из­брана столицата.

По отношение на „Южен поток" Трайков заяви, че газопроводът ще носи печалби на България още от първия ден. Нормалният срок за възвръщане на инвести­ция от този мащаб е между 10 и 15 години. Очаква се от българска страна изпълнителен директор на дружес­твото за газопровода да е Георги Гегов, който в момен­та е в управата на „Булгартрансгаз". Синът на дългого­дишния бивш шеф на .Булгаргаз" Кирил Гегов преди това беше в борда на „Булгаргаз" работил е и по смя­тания за конкурентен на „Южен поток" проект „Набуко".

Инвестиционни кредити търсят фирми от областта на производство, търговия, услуги. Две основни цели имат предприемачите, ко­ито подават искане за ин­вестиционен кредит. Едни­те планират да разширят съществуващия си бизнес. Другите желаят да се въз­ползват от икономическа­та ситуация и да закупят обезценени бизнес активи. Делът на исканията за финансиране на ново бизнес начинание е незначителен, допълват от компанията.

„Нарасналият интерес към кредити за нови инвес­тиции показва, че фирми­те започват да мислят ве­че за бъдещото си разви­тие, а не само за „справя­не" с текущото положение, коментира Мария Цукровска, директор „Кредитира­не" в небанката. Над 2/3 от отпуснатите от дружество­то кредити са за малкия и средния бизнес. Заемите са дългосрочни, до 25 го­дини, и нямат ограничение в целта.


16.11.2010 г ., с. 5
„Булгаргаз" u „Газпром” започват за цената на газа
Още тази седмица предстоят разговори меж­ду „Булгаргаз" и „Газпром" за намаляване на цените на газа, съобщи вчера пред БНР изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Мая Христова.„Разбира се, ние очакваме намаление на цените на газа, но аз лич­но не бих се ангажирала с какъв процент би се слу­чило това. Така че ще бъ­де въпрос на търговски преговори и умения, за да постигнем максималното, към което се стремим всички", обясни Христова.

Няма опасност страна­та ни да загуби европейс­ките средства за изграж­дането на междусистемните газови връзки с Румъ­ния и Гърция, каза още Христова. По думите й „съвсем скоро ще стане факт и създаването на смесената компания за българо-гръцката връзка, може би до края на ноември тази година". В срок сме, тъй като Европейска­та комисия първо изпра­ти официална документа­ция, че ние сме одобрени за предоставянето на та­къв грант. От друга стра­на, има възможност за удължаването на получа­ването на средствата с още три месеца. Това е аб­солютно официално заяве­но в документацията, коя­то получихме, така че ня­ма опасност за загубване­то на европейските пари. Това важи както за междусистемната връзка с Гърция, така и за между-системната връзка с Ру­мъния, допълни Христова. По повод казаното от ръ­ководителя на „Газпром" Алексей Милер, че руската компания е готова на пър­во време да финансира про­екта за газопровода „Южен поток" изпълнителният ди­ректор на БЕХ заяви, че официално не е отправяно подобно предложение.

С оглед на точното при­лагане на указанията за предоставянето на кредит на животновъдите за заку­пуване на фураж и/или фуражни компоненти през 2010 година, УС на ДФ .Зе­меделие" прие уточняваща корекция в текста. Според нея запис на заповед мо­же да се издава, както след­ва - за кредити в размер до 70 000 лв. за крави и биволици, до 50 000 лв. за овце и кози майки, или до 120 000 лв. при кандидатст­ване от един фер­мер за различни видове животни. Прилаганият целе­ви кредит няма елемент на дър­жавна помощ, тъй като част от кре­дитите се отпускат по смисъла на

Минимална помощ de minimis в рамките на инди­видуалните прагове от 7500 евро, а друга част при референтен лихвен процент. Средствата в размер на 3,8 млн. лв. се прехвърлят от Целеви кредит за заку­пуване на минерални торо­ве за производство на пше­ница, реколта 2011 г.