17 октомври 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Снимка на две колони - Съвсем малко е нужно едно банално u добре познато място да се превърне в ново визуално преживяване, твърдят Стефан Маринов и Елена Героска, които се представят с изложбата „Невидима София". Всяка композиция от проекта се състои от две фотографии, разкриващи различни гледни точки към познат обект, направени от двамата автори. Познахте ли тук паметника „ Св. София"?

Снимка на две колони - „Нов живот за панелните комплекси" е изложба на проекти, участвали в конкурса на ArchModule, който се проведе тази година. Селектираните за изложбата предложения са част от пилотен проект, в който ще бъдат анализирани техните финансови параметри и възможностите за реализацията им.


17.10.2011 г.,с. 36
Изчезнал актът за собственост на колодрума
Нотариалният акт за собственост на столичния колодрум е изчезнал от държавния архив, съобщи Венелин Хубенов, шефът на колосъюза (БКС). Липсват документите, които удостоверяват, че през 1928 г. БКС придобива 30 декара в Борисовата градина, прави проект и се започва строежът на обекта. „През 1971 г. имотът е одържавен - каза Хубенов. - Но държавата няма документ за собственост." В момента БКС е в спор с „Национална спортна база (НСБ)" ЕАД, която запечата офисите на организацията за дълг от 77 000 лв. „Апетитите към колодрума са големи -каза Хубенов. - Искахме да погасим задълженията поетапно, но адвокатите на НСБ се крият и не стигнахме до споразумение. Преди 20 месеца БКС и НСБ подписали протокол за прекратяване на договора за колодрума. Оттогава колосъюзът се разпорежда там без правно основание.

Казусът вече е в съда.

Столичната община най-накрая проведе успешен конкурс за наемане на фирма, която да сваля незаконните билбордове и преместваеми обекти (павилиони, маси, столове). За процедурата, която беше обявена през август, документи подадоха няколко фирми - общинската „Столичен електротранспорт", дружеството „Дисмаунт" от фирмите „Имидж адвъртайзинг" (работила е по договор с общината) и „Маргарита-П-Петрун Костадинов" и компанията „Евроинвестмънт консулт диада инженеринг". Последната отпадна още на първия етап от конкурса и до отваряне на ценовите оферти миналата седмица стигнаха общинското дружество и „Дисмаунт". Най-реалистични цени и срокове за премахване на рекламите и преместваемите обекти има в офертата на „Електротранспорт" и вероятно тя ще спечели конкурса, казаха от общината. Трета поредна година общината няма договор с фирма, която да премахва незаконните билбордове и павилиони. Разчита се на инспекторите на Столичния инспекторат и на дирекция „Архитектура и градоустройство", както и на доброволно премахване от страна на собствениците. През 2009 и 2010 г. бяха обявени конкурси, но и двата се провалиха. Бюджетът на общината по това перо за тази година е около 350 хил. лв. В момента всички билбордове на общински терени на практика са незаконни, защото от година няма действащи договори за тях За изминалия мандат в София отново не беше проведен конкурс за рекламата в общински терени и не беше сложен ред във външната реклама в града. Кметството получаваше годишно по около 2 млн. лв. от тази дейност при планирани за всяка година по 6 млн. лв. От пролетта се чакат резултатите от обявения конкурс за билбордове в общинските терени и въпреки обещанията на кмета Йорданка Фандъкова резултат до изборите нямаше. За пореден път процедурата е обжалвана в съда от рекламни агенции. Тези които продължават да поставят рекламни пана по булевардите и други общински терени, плащат т.нар. финансово обезщетение по договорка с кмета. Фандъкова дори осигури по-ниски начални цени в конкурса, след като спря предишния с мотива, че се чакат промени в Закона за общинската собственост, които ще разрешават на общината да направи договорите с агенциите 10-годишни. Преди промените общинска собственост можеше да се отдава под наем само до 5 години. „Бизнесът е единодушен, че при по-дълъг срок ще се направят подобри инвестиции в рекламните съоръжения. Ние пък ще заложим по-високи наемни цени", обяви тогава Фандъкова. За новия конкурс обаче беше поръчана нова оценка на пакетите, направена от фирмата „ЛС-консулт" ООД, и в крайна сметка началната им цена се оказа по-ниска спрямо предишния конкурс.

Правителството е отпуснало още 9.7 млн. лв. на МВР за неотложни мерки за присъединяване на България към Шенген. Това тава ясно от постановление на Министерския съвет, публикувано в последния брой на Държавен вестник. Най-голямото перо е доставката и монтирането на скенери на граничните пунктове за откриване на укриващи се хора в камиони. Това ще струва над 5.9 млн. лв. С други 2.1 млн. лв. ще се построят временни бази за хеликоптери на морската и западната сухопътна граница. С около четвърт милион лева ще се купят прожектори, акумулаторни батерии, зарядни устройства, стоп-палки, бинокли, щурмови палки и ленти за принудително спиране на коли и камиони за гранично-полицейските наряди. За годишни технически прегледи на служебни коли през 2011 г. са предвидени 32 хил. лв. Още толкова ще струва изграждането на видеоконферентна връзка между звената в „Гранична полиция". Предвидени са и пари за лиценз за антивирусен софтуер NOD 32. Други по-сериозни разходи са осигуряването на резервни комуникационни канали, доставката на мобилна система за зареждане на гориво и изграждането на системи за видеонаблюдение. От пресслужбата на кабинета обясниха, че при изпълнението на спешните мерки за присъединяване към свободното от граничен контрол европейско пространство се констатирало, че „заложените средства за някои дейности са недостатъчни, а при изпълнението на други се реализират икономии". С последния транш сумата за спешни мерки от началото на 2011 г. набъбна до 11.2 млн. лв.

Борбата за разпределението на европейските средства ще започне догодина. Размерът им е само върхът на айсберга. По-важно е дали те наистина ще бъдат използвани, как и за какво ще бъдат разпределени и ще промени ли това качеството на живот в страната.

Въпреки че до 2014 г. има повече от две години, работата по определянето на приоритетите за следващия програмен период и по механизмите за разпределяне и управлението им вече е започнала. Позицията на българското правителство трябва да е изяснена скоро.

В противен случай може, както през този период, да бъдат загубени няколко години, в които да се пишат правила, да се тестват и променят в движение, да се изгражда администрация. Забавянето, което може да се обясни и с неопитност, е причината в момента България да е усвоила, т.е. реално използвала едва 16% от около 7-те млрд. евро от Европейския съюз (ЕС) в настоящия програмен период.

Приоритетите

Какво се сещате, когато чуете думите "приоритет" и "правителство"? Вероятно за магистрала (независимо от конкретното й наименование). Отсега е ясно, че магистралите и въобще големите инфраструктурни проекти ще останат приоритет и след 2013 г.

"Една значима част от финансирането през следващия програмен период ще отива за пътна инфраструктура. Пътищата, магистралите, жп трасетата, освен че подпомагат регионалното развитие на България, носят икономически ползи за Европа", смята Томислав Дончев. Също така е ясно обаче, че това не би трябвало да е основният приоритет на еврофинансирането.

Според стратегията "Европа 2020" на ЕК с предимство трябва да са инвестициите в образование и квалификация на работната сила, в иновации, информационни технологии, енергийна ефективност и опазване на околната среда, социалната интеграция и преодоляването на бедността.

В същото време единствените "сигурни" засега проекти, за които правителството се надява да получи европари, са участъците от магистралите "Струма" и "Хемус". В списъка са и жп линиите от София до Септември, части от линията Видин - София (общата му прогнозна стойност е 2 млрд. евро), както и от столицата до Драгоман.

Според вече бившия министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев България ще поиска 3.5 млрд. евро само за пътища през следващия програмен период, което би било близо половината от целия ресурс. Наследничката му Лиляна Павлова не се ангажира със сума, а само каза, че страната има възможност да получи повече пари за пътища.

"Не може да похарчим всички пари за инфраструктура", коментира Дончев. Една четвърт от европейския ресурс за следващия програмен период, или над 4 млрд. лв., ще е от Европейския социален фонд. Тези пари трябва да бъдат похарчени за образование, мобилност на пазара на труда, за увеличаване на процента на работещите, за подобряване на квалификацията им, за интеграция на малцинствата.

"Със сигурност двуцифрено число проценти ще са разходите за околна среда и специално за водния сектор. Като особен акцент няма как да подминем енергийната ефективност", каза още Дончев и добави: "Така като базисен пакет приоритети може да коментираме транспортната свързаност, образованието, енергийна независимост и ефективност, високи технологии, без да изключваме всичко останало."

Радикална промяна в начина на управление

Почти сигурно е, че през следващия програмен период ще има промяна в управлението на евросредствата не само на национално, но и на общоевропейско ниво. Вероятно идеите за обвързване на финансирането с макроикономическата стабилност на държавите членки ще бъдат възприети.

Повече от 3% бюджетен дефицит ще води до спиране на европарите. Всяка държава ще трябва да сключи договор с ЕК, в който да са записани цели, мерки и приоритети, които да бъдат постигнати през периода. Изпълнението им ще гарантира повече пари.

Радикална промяна в управлението ще се обсъжда и на национално ниво. Според министъра по управление на еврофондовете оперативните програми трябва да бъдат намалени, тъй като сега съществуващите 7 ("Транспорт", "Регионално развитие", "Конкурентоспособност", "Околна среда", "Административен капацитет", "Развитие на човешките ресурси", "Техническа помощ") са "излишно много".

Идеята му е в едно да се обединят "Регионално развитие" и "Околна среда", както и "Административен капацитет" и "Управление на човешките ресурси", защото бенефициентите и функциите им са близки. "Ще постигнем същата функционалност с по-малко административни ресурси", коментира Дончев. Той вече лансира идеята за единен орган, който да управлява всички програми, а проектите да се приемат, оценяват и следят от регионални звена.

"Един управляващ орган гарантира синхрон във всички процедури, еднаква мяра спрямо всички бенефициенти, натиск за по-бързото и качествено случване на нещата. Това е гаранция и за по-бързото движение на парите и по-малък административен товар", аргументира идеята Дончев. Добави, че предизвикателството при подобен сценарий е как ще става координацията между централния орган и отделните министерства, които правят секторните политики.

Плюсове и минуси

"Всеки модел може да работи, ако е подплатен с експерти", смята председателят на асоциацията на консултантите по европроекти Красимир Киряков. Според него централизираният модел може да подобри координацията между отделните програми, както и да намали сроковете по отделните процедури. Киряков предупреждава, че не е сигурно дали този орган ще има капацитета да се справи със специфичните проблеми на всеки отделен сектор.

На същото мнение е и зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. "Плюсът на сега действащия модел с много управляващи органи е, че има специалисти в отделните министерства. При създаването на централен орган със звена в регионите експертният потенциал или трябва да се създаде наново, или да се пренесе", коментира Колев.

"Много страдаме от липсата на координация сега – едната програма открива процедура за асфалтиране на улици, а другата след три месеца започва да събира проекти за канализация и улицата трябва да бъде разкопана", каза изпълнителният директор на сдружението на общините Гинка Чавдарова и добави, че организацията подкрепя създаването на единен орган.

Ще се обсъждат и междинни варианти за 2 или 3 управляващи органа, които да са по-близо до министерствата. "Тези модели имат част от недостатъците, които се виждат и в момента. Уж говорим за администрация, която спазва едни и същи правила, а пък времето, необходимо за верификация на едно място, е три пъти повече, отколкото на друго", коментира Дончев.

Според доклад на парламентарната комисия по европейски въпроси единният орган има потенциал да подобри координацията, да оптимизира и повиши административния капацитет и да уеднакви процедурите и документите по тях.

Недостатъците обаче са, че може да се наруши връзката между ресорните министерства и централното звено, да не се намерят достатъчно експерти за създаването на регионалните звена, да се отнеме част от правомощията на министерствата, както и да се увеличат бюджетните разходи.

Общините със списък от сигурни проекти

И след 2013 г. големите национални проекти като магистралите и жп линиите ще бъдат избрани на национално ниво. Правителството обаче смята да се намеси и във вземането на решение кои конкретни общински инициативи да получат пари, без да се налага да се явят на конкурс.

"Местните власти и през следващия програмен период ще останат сред основните бенефициенти и трябва да се намали, без да изчезне изцяло, конкурентното начало", обясни Дончев. Това означава, че за всяка община ще бъдат избрани няколко проекта, които със сигурност ще получат финансиране.

Парите ще се дават не след конкурс, в който да се оценява предложението, а след покана от управляващия орган. В момента по този начин се разпределят средствата за регионални депа и пречиствателни станции по оперативната програма "Околна среда" например.

"Най-късно през 2012 г., началото на 2013 г. всяка българска община трябва да има предварителен списък с проекти, които ще й бъдат финансирани. Те ще се избират от местната власт в диалог с изпълнителната", обясни Дончев, но не даде повече подробности за критериите.

Аргументът "за" е, че това ще гарантира, че "общината няма да хвърля пари за нещо, което няма да бъде финансирано" и ще има стимул да подготвя проектите си още преди 2014 г. Така усвояването им ще започне още от първата година на следващия период.

Практиката на подбор след конкурс показва, че оценени положително проекти не могат да получат финансиране, тъй като парите по схемата не стигат за всички желаещи. Така местните власти остават само с разходите по подготовката.

Според Гинка Чавдарова, която по принцип одобрява предложението, изпълнението му може да доведе до проблеми. "Трябва да е пределно ясно как се избират проектите, за да е сигурно, че няма да има ощетени", смята тя.

Според Камен Колев от БСК приоритетното финансиране на региони или конкретни общини е възможно и при конкурентния подбор. "Общини от определени региони може да получават повече точки при класирането." Конкретните детайли за това как ще се избират общинските проекти тепърва ще се уточняват.

Как върви договарянето на средствата от еврофондовете за този програмен период (2007 - 2013 г. и 7 млрд. евро - бел. ред.)?

- Към момента са договорени над 55% от средствата – 8.7 млрд. лв. Като разплатени суми сме над 16%, т.е. над 2.5 млрд. лв.

А как оценяването темпото на договаряне и изплащане на средствата?

- Винаги искам и вярвам, че може повече. До голяма степен темповете на договаряне и разплащане се движат според прогнозите. Нужни са решителни усилия през следващите 3 месеца, за да може да бъдат разплатени поне половин милиард лева до края на годината. Това е целта, която съм поставил, за да може да достигнем плащания от 3 млрд. лв., което ще е 20% от целия ресурс.

Това е планът, който следваме, за да няма автоматично освобождаване на средства. Ние, освен да се състезаваме с другите, се състезаваме със себе си, гоним се с времето и с правилото n+2, n+3. Ако не договаряме и разплащаме достатъчно, за да го изпълним, има опасност да загубим средства.

За следващата година ще работим за удвояване на ресурса на разплатените средства. Така трябва за една година да удвоим резултата, постигнат от 2007 г. досега. Що се отнася до договарянето - до края на годината трябва да сме надхвърлили 60% от средствата.

Има ли програми, при които темпото е по-бавно от очакваното и има опасност от загуба на средства?

- Програмите са различни. ОП "Транспорт" работи с няколко бенефициенти, а проектите са големи. Друго е при ОП "Регионално развитие", където договорите са с общини, но проектите не са по-малки от тези по "Транспорт". При ОП "Развитие на човешките ресурси" договорите са с училища, общини, неправителствени организации.

Сумите са по-малки, но пък договорите са много повече. Директно сравняване между програмите не е коректно. Всяка от тях има своите проблеми и достижения. Данните показват раздвижване в последните няколко месеца в "Транспорт".

Ако сравняваме данните към края на август, това е програмата с най-голям ръст при договарянето - 1.5 млрд. лв. за една година. Наблюдава се ръст в договарянето и при "Регионално развитие" и "Околна среда".

Като ръст в плащанията, а не като абсолютна стойност, трябва да бъде отчетена отново "Транспорт" и това пак се дължи на големите инфраструктурни проекти. По отношение на "Околна среда" най-тежките проблеми бяха преодолени и в момента програмата работи добре. Тя е и с един от най-ниските проценти грешки.

Тежкият проблем при нея е, че често говорим за огромни проекти, които са предизвикателство от техническа и процедурна гледна точка, за чието изпълнение трябва да се грижат местни власти. "Регионално развитие" стои добре и като плащания, и като договаряния. Това е програмата с най-високия дял договорени средства след "Транспорт" - почти 62%.

Малко съм в конфликт на интереси, казвайки това, тъй като съм ръководител на управляващия орган на ОП "Техническа помощ", но имаме много силно раздвижване при тази малка, но важна програма. Тя е вече с 22% плащания, което е ръст в пъти спрямо година по-рано.

Какво е положението с "Конкурентоспособност"? Там като абсолютни стойности разплатените суми са големи, но реално не са стигнали до бизнеса.

- "Конкурентоспособност" заслужават адмирации за това, което свършиха по JEREMIE като инструмент за финансов инженеринг. Там работата беше свършена добре и бързо. Има нужда от допълнително усилие при схемите за безвъзмездно финансиране за фирмите.

Обработката на документите продължава да е бавна. Сторено беше много през последната година за синхронизация на правилата, по които работят междинно звено и управляващ орган, но все още има нужда от решително подобрение на скоростта.

Предприемат ли се стъпки да се стигне до това подобрение? Беше анонсирана идеята управляващият орган и междинното звено да се обединят в обща администрация.

- Това е принципно правилното решение, но проблемът е, че една такава реформа в момента ще консумира поне половин година усилия, много труд и енергия. А ние трябва да използваме това време, за да договаряме и плащаме. Ако подобна мярка беше направена през 2008, 2009 г., сега щяхме да берем плодовете.

Сега обаче е време да се обявяват нови схеми, да се оценяват проекти, да се сключват договори и да се плаща, да се плаща, да се плаща... Приоритетът сега е пълен синхрон между междинното звено и управляващия орган. Изискванията им за одобряване на проекти и плащания да са едни и същи. Комуникацията трябва да се подобри.

Синхронизирането на изискванията и комуникацията не трябваше ли вече да са се случили? За тях все пак се говори от доста време.

- Те текат през последната година и аз съм свидетел, че от гледна точка на оптимизация на системата нещата са категорично подобрени. Това, което чакат всички обаче, е да видят резултатите от тази оптимизация. Каква е вътрешната структура в агенцията за малки и средни предприятия и в дирекцията в министерството на икономиката не интересува никого. Важно е с каква скорост се оценяват проектите и процедират плащанията.

Масово явление ли е забавянето на плащания по проектите?

- Едно плащане може да се бави по много причини – заради нередности в документацията, защото бенефициентът няма пари да плати… Има случаи на забавяне. Въпросът е, когато това се случва, да се третира като грешка, недостатък и изключение, а не като масова практика. Не искам да коментирам чия е основната заслуга за забавянията, защото приносът е солидарен и от страна на управляващите органи на оперативните програми, и от страна на бенефициентите.

Един не добре оформен отчет няма как да бъде процедиран бързо. Невинаги управляващите органи са перфектни. Понякога предпочитат да се връщат два или три пъти, за да са сигурни, че няма грешка. Според изискванията плащанията трябва да се процедират три месеца след постъпването на искането.

Изпълняваме ли препоръката на ЕК да се увеличи темпото при искането за възстановяването на средствата от Брюксел?

- Това е част от процеса. На първо място трябва да договаряме, после трябва да има плащания, на трето място трябва да се иска възстановяване на платените пари. Към момента са сертифицирани 683 739 039 евро.

Как стои това на фона на договарянето и разплащането?

- Нормално е сумата на възстановените средства да е по-малка. Като процент е 9.4. Възстановяването на парите от Брюксел е важно, за да може да "затваряме" минимално количество бюджетни пари в системата. Наскоро управляващите органи получиха задачи какво искам да бъде подадено за възстановяване до края на годината. Това означава, че управляващите органи трябва да придвижат плащанията до края на октомври.

Планът до края на годината е 424 млн. лв. да бъдат подадени за възстановяване от Брюксел. Най-големите очаквания са към ОП "Транспорт". Там задачата е за поне 300 млн. лв.; 53 млн. лв. са за ОП "Регионално развитие", 42 млн. за ОП "Развитие на човешките ресурси". Това ще промени драстично картината и ще доближим 1 млрд. евро, сертифицирани до края на годината.

Ще бъдат ли прехвърляни средства от една програма в друга, от кои ще бъдат взети средства, на кои програми ще бъдат дадени и защо се налага?

- Има направени предварителни анализи. Няма да оповестя данните от тях, защото това на този етап би звучало като присъда и би обезсмислило усилията на екипите в управляващите органи. Такава процедура обаче вероятно ще започне през пролетта на следващата година. Налага се, защото, ако някой не се движи с добра скорост, ако въпреки всички усилия резултат няма, ние нямаме право да губим това финансиране.

Може би в рамките на определения приоритет ще отидат по-малко пари, но нямаме право да губим финансирането. В същото време имаме ужасно много нужди, за които нямаме пари. Има сфери, в които има висока или пълна степен на техническа готовност, а финансирането е изчерпано. Така стоят нещата при енергийната ефективност на публични сгради, за социална и образователна инфраструктура.

Там запасът от проекти, които отговарят на изискванията, но няма пари за тях, е много голям. Освен това проектите за общински пътища, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, са в същата ситуация. Допълнително има инициатива за ремонт на няколко големи железопътни гари.

Така, от една страна, имаме нуждата, от друга, ако на някое място към пролетта на следващата година се наблюдава липса на очаквания напредък, е напълно възможно да се стигне до преместване на средства от една програма в друга. Такива движения обаче може да се правят само в рамките на един и същи фонд – Кохезионен, Европейски фонд за регионално развитие или Европейски социален фонд.

Има ли общини, чиито проекти може да бъдат спрени заради съмнения за нередности, както това се случи с проектите на Сливен "Околна среда" и "Регионално развитие"?

- Имаме система за превантивно действие - ако има сериозен сигнал за нередност спираме финансирането, докато случая се провери. След детайлна проверка се взима решение дали проектът да продължи, да бъде прекратен, както и при нужда се иска възстановяване на финансирането - т.нар. финансова корекция.

Трябва да е ясно: грешки нередности и съмнения по отношение на отделни проекти може да има във всяка оперативна програма, във всяка държава членка, това което не може да подлагаме на съмнение е имунитетът на системата, способността й да реагира при проблеми. За случая Сливен чакаме информация от различните проверки, които се извършват. Имаме сигнал за нередност, както и кореспонденция с ЕК по отношение на рамковата процедура за строителство, ползвана от общината.

Същото може да се случи на всяка община при подобни обстоятелства. Това не е заплаха, това е работещ механизъм, в който няма емоции.

Има ли развитие по проекта за завода за преработка на боклука на София и яснота кога ЕК ще има решение дали ще финансира или не изграждането му?

- Одобрена е първата част от апликационната форма. За втората фаза, която всъщност включва завода, е готов анализът на предложената технология. Той потвърждава избраната технология. Очаквам да имаме абсолютно готова и подадена апликационна форма до края на октомври. Предвид, че всички стъпки се съгласуват с ЕК и предвид факта, че голяма част от информацията вече е гледана, очаквам да имаме одобрена втора фаза преди края на годината.

Може ли да се наложи ревизия на цената и евентуално нов избор на изпълнител за строителството?