17 януари 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Очаквам SOFIX в края на годината да бъде на плюс. Но по-добре ще се представят по-малките дружества извън индекса, тъй като ниската ликвидност на пазара спира чуждите инвеститори от нови покупки. А не виждам как това ще се промени скоро.

През 2011 г. ключов проблем за Българска фондова борса ще остане вялата търговия и ниската ликвидност. От тази гледна точка можем да очакваме развитието на пазара в две направления. От една страна, да се вземат мерки, които да повишат интереса на инвеститорите към родния ни пазар. Подобни мерки бяха споменатите още през 2009 г. приватизация на държавните дялове в енергийните дружества или други атрактивни компании с държавно участие. От друга страна, могат да се създадат нови инструменти, които да се търгуват на БФБ и които биха активизирали инвеститорите отново да търгуват повече на фондовата ни борса. Такива инструменти са започнатите през 2010 г. маржин покупки и къси продажби, а защо тази година да няма и фючърси и опции.

През тази година очакваме световните пазари да запазят позитивния тон и да останат стабилни. Отново прогнозите за силно представяне са насочени към развиващите се пазари в Азия и Латинска Америка, които през 2010 г. регистрираха значителен ръст (Аржентина: +51%, Индонезия: +46%, Тайланд: +39%). Позитивни сме и за пазара на стоки (commodities), особено селскостопанските стоки, металите и енергийните носители. Естествено, разочарования от темпа на икономическото възстановяване могат да настъпят в даден момент и да бъдат повод за корекции.

С по-висок патентен данък ще бъдат ударени дори санитарните възли под аренда. Всички обществени тоалетни в столицата, които преминават в по-скъпа зона, ще плащат с между 5% и 10% по-висок данък. Например обектите в "Дружба 2", които минават от четвърта в трета зона, ще плащат по 320 лв., вместо досегашните 280 лв. За "Банишора", Зона Б18, Драгалевци, Симеоново, Малинова долина, Княжево, Киноцентър 3-та част и района около Централна гара, които отиват във втора зона, патентният данък се вдига с 90 лв. и става 410 лв.

Именно заради това обаче вече втора година в страната не може да се открие паралелка за асансьорни техници. "Няма желаещи да усвояват тази професия. В същото време се знае, че всеки блок с асансьор трябва да сключи договор с техници, които да го обслужват в случай на авария. След още някоя и друга година бизнесът няма да има откъде да вземе такива работници", каза Дамянова. Много печална е и ситуацията в минното дело - там също миналата година в цялата страна не са могли да сформират дори една паралелка. Най-трагичното и парадоксалното е, че подобно нещо има и в пътното строителство - мераклиите да строят магистрали намаляват от година на година. "Предполагам, че положението ще се промени сега с отварянето на европроектите", каза Дамянова. Много професионални гимназии разкриват обучение по атрактивни професии поради това, че учениците не желаят да се обучават по непривлекателни и трудни професии. Например гимназия по селско стопанство спасила положението с приема, като разкрила паралелка за екскурзоводи разказа още зам.-министърът.

Нейната идея е в близко бъдеще училища, общини и фирми сами да определят какво да се учи в професионалните гимназии. "Не може, ако в региона има три големи шивашки предприятия, професионалното образование да не е съобразено с това и да подготвя примерно газови техници", каза зам.-министърът. Това обаче означава, че след някоя година профилът на много от професионалните гимназии може да бъде сменен, тъй като най-масово учениците търсят паралелки по икономика, ресторантьорство и хотелиерство.

Друго революционно нововъведение ще вкара бизнеса и в класните стаи. Той ще участва в разработването на учебните програми и учебните планове, разказа Дамянова. "В Германия видях ученици в гимназия по текстил, които

стажуваха в "Хуго Бос"

Мечтата ми е у нас да стане нещо подобно, заяви Дамянова. "Чрез промени в закона за професионалното образование ще създадем нови пътеки за обучение на ученици и възрастни от различни целеви групи. Ще се осигури възможност за тясно сътрудничество между училище и фирма при изготвяне на специална учебна програма. Тя ще съчетава общообразователно обучение и работа на конкретни работни места в предприятието за изпълнение на предварително планирани задачи. Този вариант може да се прилага само на места, където има предпоставки за реализирането му: фирма с желание и възможности за активно участие в учебния процес, регионална потребност, застрашени от отпадане или отпаднали ученици. Реализирането на тази възможност е свързана със създаването на образователни клъстери, а това ще даде възможност на малки и средни предприятия да се включат в процеса на обучение."

Предвижда се разработването на рамкови учебни планове по отделните професии, като по този начин се създават възможности за по-голяма автономия на училищно ниво. Тоест директорите на училищата, организиращи професионално образование и обучение, сами ще разпределят седмичния брой учебни часове по различните предмети чрез училищните учебни планове. Разработването на училищните учебни планове ще се извършва с участието на местния бизнес, като целта е да се осигурят по-големи възможности за организиране и провеждане на практическо обучение, обвързано с реалните потребности и възможности на бизнеса.

Обмисля се и идеята по време на ученическите практики учениците да получават заплащане. По този начин министерството смята да върне в клас учениците, които сега отпадат последната година, понеже са социално слаби и им се налага да работят.

- Има ли поръчки по време на криза?

- Най-важното нещо за свършването на една работа е започването, имаме достатъчно работа, която сме започнали или предстои да започнем. Да, трудната финансова обстановка е проблем. За мен лично е недопустимо да се успокояваш, че това е нормално в условията на криза и да не търсиш решения на проблема. В този аспект се стремим да сме взаимно толерантни с нашите клиенти и да постигнем баланс, който да удоволетворява и двете страни, без това да се отразява на качеството и пълнотата на проектите, по които работим.

- Има ли у нас потенциал за строеж на екокъщи и и зелени селища?

- Екокъщите не са само мода, а един продължителен тренд в архитектурата. Те са бъдеще. Ако погледнем възрожденските къщи, ще открием, че те са напълно екологични. До момента, когато през зимата не се запали печка и коминът не забълва сажди. Тогава вече въздухът се замърсява, има въглеродни емисии. Разположението на къщата, ослънчаване и т.н. са принципи, развити в архитектурата много отдавна. Но това не значи, че сега трябва да се върнем в каменната ера и да започнем да правим в голям град като София къщи на един етаж от дърво и камък. Всеки ден излиза някакъв нов иновативнен продукт. Строителните системи и технологии напреднаха много. Но идеята на устойчивата архитектура е построеното от нас да не пречи нашите деца след 50 години или на децата на нашите деца, да ходят и да се наслаждават на това, на което в момента ние се наслаждаваме - природа, земя, светлина. Факт е, че демокрацията заедно със свободната пазарна инициатива доведе и до измиване на ценности, в частност и липса на култура към професията на архитекта и градостроителя. Архитектурата е еманация на човешкото познание. Тя формира среда, която малко или много рамкира социалната прослойка, която я обитава. Ако живееш в София, ти си в една среда, с която си свикнал, и когато отидеш примерно в Ботевград - ти е леко дискомфортно. А там живеят същите хора, просто сменяш средата. Англия, Германия, Франция, САЩ, всички големи европейски страни са стигнали до точката на осъзнаване, при която модата вече не е релевантен фактор и започват да се оглеждат в заобикалящата ни екзестенциална устойчивост на природата.

- Бихте ли посъветвали хората как да избират жилището си, така че да отговаря на принципите за устойчивост, да е в хармония с природата и да не допринасяме за разрушаването й.

- Това е практически въпрос, на който няма универсален отговор. Правила за ориентация на сградата, естествено ослънчаване и вентилиране, дограмата да е 5 или 7 камерна, стъклото нискоемисионно, еди-каква си изолация, и т.н. е информация, достъпна за всеки в интернет. Това, което ние, архитектите, правим е да комбинираме всички тези многообразни фактори в един устойчив баланс на функция, естетика, технология и хармония със заобикалящата ни среда. Ще дам пример с това: да осъзнаеш, че производството на 1 кг алуминий струва около 70 пъти повече като въглеродни емисии, отколкото рециклирането му и по тази причина да започнеш да изхвърляш боклука си разделно, е устойчиво развитие. Архитектурата по абсолютно същия начин е свързана с изискването за устойчиво развитие, в доста по-интелигентна система. Защото в конструкцията на една сграда са навързани алуминий, стомана, бетон, желязо. След това тази сграда консумира, излъчва, изхвърля енергия. Ако отнесем тези връзки и принципи към здание, улица, квартал, град, към цяла държава, към цялата цивилизация, системата става много сложна. Колкото по-рано се опитаме от простите системи да осъзнаем принципите на устойчивост, толкова по-лесно ще ги пренесем и към по-сложните системи и ще бъде облекчена природата.

- Много ли архитекти в България сега са се ориентирали към т.нар. зелено строителство?

- Мисля, че всички колеги осъзнават идеята зад това пониятие. По-важен е въпросът дали обществото, инвеститори и потребители са зелено ориентирани. За много хора понятията "ЕКО" и "БИО" са пазарна мода, която продава добре. За мен е по-скоро абстрактна и подвижна идея, която еволюира в една нова социална култура. Изключително съм щастлив от факта, че някои от нашите корпоративни клиенти, бих дал за пример "Пропъртис Мениджмънт Груп" на г-н Петър Христов, са изключително добре запознати с тенденцията и от давна работим в тази насока.

- ЕС постави цел - до 2020 г. всички нови сгради да са с нулева въглеродна емисия.

- Да, наистина сроковете 2016-2020 г. всички нови сгради да са с нулева въглеродна емисия са нереални. Особено за нашата страна. Нека да бъдем реалисти. В практиката това може да не се случи в близките 10-15, да не казвам 20 години. Но е хубаво да не живеем с мисълта, че тъй като няма да се случи след 20 години, дайте да си правим каквото си искаме.

Ще дам пример с реализиран проект на "Стивън Джордж Интернешънал". Върху замърсен терен на стар металургичен комбинат компанията е изградила жилищен квартал изцяло съобразен с принципите за екологично строителство. Това също е вид рециклиране, но в по-голям мащаб.

- За "Кремиковци" не се намери купувач. Предизвикателство ли е там да се изгради зелено градче?

- По принцип е предизвикателство, и то не само за архитекта, а за всички, които имат отношение към този капиталоемък процес - правителство, инвеститори, проектанти, стройтели и т.н. Говорим за среда, която ще създава среда, нови работни места, общество, култура. "Стивън Джордж Интернешънъл" са специалисти в решаване на точно такива предизвикателства - почистване на силно замърсени терени, ново функционално осмисляне. Няма нерешими задачи. Ако си с нагласа, че не можеш нещо, ти наистина не го можеш.

- И все пак не може без пари, за да платим за труда на архитекта, инженера, строителите, да се купят строителните материали и те да отговарят на екологичните изисквания. Как да надхитрим кризата?

- Не бих казал да надхитриш кризата, а по-скоро трябва да я победиш, като създаваш продукт, който работи. В този аспект ние постоянно се стремим да увеличаваме нашия потенциал, знания и квалификации. Ето например от скоро сме BREEAM акредитирана архитектурна практика и ключов партньор на BREEAM България.