17 януари 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

През 2011 и 2012 г. започват масови проверки на одитори за усвояването на евросредствата. Ако има некачестве­но построяване на сгради и инфраструктура, може да бъдат налагани финансови санкции в размер до 25% от стойността на обекта. На среща в четвъртък ми­нистърът по еврофондовете Томислав Дончев е обяснил подготвяната в момента ме­тодология за налагане на финансови корекции при некачествено изпълнени проекти, основно в стро­ителството. Той е поискал становището на браншовата организация по подготвения документ. От Националното сдружение на общините в България признаха, че вече има налагани санкции за некачествено изпълнение на обекти, но не можаха да кажат нито обектите, нито точните размери на глобите.

Регулиращата мярка

За да не се стига до такива наказания, от Камарата на строителите в България ще правят типови догово­ри. За това се договориха от Камарата на строите­лите в България и минис­търът по еврофондове­те Томислав Дончев. От браншовата организация съобщиха за в. „Пари", че са си дали 1 месец срок, за да изготвят типовите договори. Те ще бъдат предоставени на всички засегнати министерства и институции - на регио­налното развитие, на То­мислав Дончев, на Аген­цията за обществените поръчки, на сдружението на общините и т.н.

„Договорите ще бъдат по видове дейности - за стро­ителство в енергетиката, за сградно, ВиК и пътно строителство", обясни из­пълнителният директор на камарата Иван Бойков. Тези договори ще бъдат от полза не само за изпълнителите на обществените поръч­ки, а и на възложителите - държавни ведомства и общини.

Причини за лошото качество

Ако те се спазват, трябва да се строи качествено, твърдят от браншовата

организация. Според него за некачественото стро­ителство не били винов­ни само изпълнителите. „Когато една обществе­на поръчка се спечели на дъмпингова цена, тя трябва да бъде „избита" с некачествен строеж. Дъм­пингът обаче се залага в тръжните условия от въз­ложителя", твърди Бой­ков. Преди време обаче строителите се оплакваха и от това, че има случаи, в които общини, като възло­жители на обществени по­ръчки, записват гаранцио­нен срок от 20-30 години на построените обекти, а това е безумно дълъг срок. Идеята на бъдещите типови договори е именно да се избегне поставянето на подобни условия.

В същото време преките инвестиции в чужбина към края на ноември се увели­чават със 134 млн. EUR. Година по-рано те са отчели спад от 114.8 млн. EUR.

Коментари и прогнози

„Спадът на чуждестран­ните инвестиции в Бълга­рия се дължи основно на намалените вложения във финансовата сфера, както и секторите търговия и недвижими имоти", комен­тира Борислав Стефанов, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. Според него към декември можем да очакваме малко по-добри резултати на годишна база, тъй като тогава по традиция се съживяват инвестициите в търговията и производствените сектори. „Смя­там, че годишният спад на инвестициите към края на 2010 г. ще бъде около 70%", прогнозира Стефанов.

По данни на статистиката

Привлеченият дялов капи­тал през първите 11 месеца на 2010 г. възлиза на 1054.4 млн. EUR, като той е по-нисък с 13.6% на годишна база, показва статистика­та на централната банка. Постъпленията от инвес­тиции на чуждестранни лица в недвижими имоти са в размер на 215.8 млн. EUR, или почти наполо­вина по-малко в сравнение със същия период на пред­ходната година, когато са възлизали на 513.9 млн. EUR. Според предварител­ните данни реинвестираната печалба към ноември се оценява на 185.5 млн. EUR при 198.8 млн. EUR за съ­щия период на 2009 г.

Холандия продължава да е лидер

Холандия продължава да е лидерът по инвестиции в България, като обемът

им възлиза на 1273.1 млн. EUR. След нея се нареж­дат Кипър и Русия. Към Австрия, Холандските Антили и Великобритания нетните плащания са в размер съответно на 825.4 млн. EUR, 102.1 млн. EUR и 186.2 млн. EUR. По-големите нетни постъ­пления от Холандия и съ­ответно нетни плащания

към Австрия се дължат основно на движения по револвиращи вътрешно-фирмени кредити, обяс­няват от БНБ.

►Само за октомври изно­сът el.5 млрд. EUR, което представлява ръст от 21.11% на месечна база.

►Вносът към края на октомври възлиза на 15.29 млрд. EUR, или С 8.96% повече на годишна база.

►Само за октомври е отчетен внос в размер на 1.75 млрд. EUR, или с 11.84% повече в сравнение със същия месец година по-рано.

Около 2.2 млрд. лв. е об­щата стойност на евро­пейските средства, раз­платени през 2010 г. от Националния фонд към Министерството на фи­нансите (МФ) по седем­те оперативни програми, предприсъединителните фондове, Инструмента „Шенген" и Европейското икономическо простран­ство (ЕИП). Това съобщи­ха от финансовото ведом­ство. От тях по предпри­съединителните фондове, Инструмента „Шенген" и ЕИП са разплатени 1.025 млрд. лв., а 1.175 млрд. лв. са били свързани с плаща­ния от структурните фон­дове. Статистиката показ­ва, че само през декември са били извършени около 20% от всички плащания. Дирекция „Национален фонд" в МФ е сертифициращ орган и орган, отгово­рен за получаване на сред­ствата от структурните и Кохезионния фонд на ЕС през програмния период 2007-2013 г.

Какво се промени

През 2010 г. беше подо­брен достъпът до финан­сов ресурс на публични бенефициенти по три оперативни програми, по които се осъществяват инфраструктурни проекти - „Околна среда", „Транс-

порт" и „Регионално раз­витие", отчитат от МФ. Освен това бе увеличен и размерът на авансовите плащания към публични бенефициенти до 35% от стойността на проектите. В резултат на това общият размер на плащанията към бенефициентите по трите програми възлиза на 1.2 млрд. лв., или три пъти повече спрямо 2009 г.

От МФ отговарят пряко за изпълнението на Опе­ративна програма „Адми­нистративен капацитет", като за нея посочват, че в края на 2010 г. вече са изплатени 30% от бюдже­та й. Разплащанията са били „ударни" в края на годината, тъй като разме­рът им само за декември е равен на 28% от всички субсидии, платени през 2010 г.

На скорост

Съществен напредък бе­ше постигнат във финан­совото изпълнение при проектите по Кохези­онния фонд (Регламент 1164/94)/ИСПА, като само за декември 2010 г. са разплатени 102 млн. EUR. В рамките на десетгодиш­ния период на изпълнение на предприсъединителната програма една трета от плащанията са извършени само през последната го­дина. Общият размер на платените разходи до края на 2010 г. възлиза на над 70% от общо договорени­те средства по ИСПА.

Застрашени

За едно от осемте друже­ства - ЗОФ „Вайс Медика", дори има вероятност да бъ­де закрито. Компанията, където 80% от капитала са

в ръцете на производите­ля на алуминиева дограма „Вайс Профил" ООД, е с най-ниския капитал в секто­ра. Здравноосигурителният фонд има издадени акции за 650 хил. лв. при мини­мално изискване от 2 млн. лв. Предложенията за про­мяна в Закона за здравното осигуряване предвиждат частните фондове да имат минимален капитал от 4.6 млн. лв. От „Вайс Медика" обясниха пред в. „Пари", че все още не е ясно каква ще е съдбата на дружеството, ако се приемат по-високите изисквания за акционерен капитал. Бизнесът на ос­новния собственик е под натиск, дошъл с финансовата криза и свиването на строителството, което при бума движеше производ­ството и продажбата на алу­миниева дограма. За януари - октомври 2010 г. „Вайс Медика" има премиен при­ход от 241.6 хил. лв., което е 0.7% пазарен дял.

От здравните фондове под шапката на нефинансови компании единствено ЗОК „Надежда" има капитал, който няма нужда да се уве­личава, тъй като в момента дружеството е емитирало акции за 5 млн. лв. Акци­онери в здравния фонд са „Ви-Веста холдинг" ЕАД на Виктор Серов с 87.2% и „Перла" АД с 12.8% от капитала.

Кой кой е

Проблеми има и за „ДОМ - Здраве", макар компа­нията да е най-близко до евентуалните по-високи изисквания за капитал, тъй като има 3.3 млн. лв. капитал. Дружеството е с много раздробена акци­онерна структура между 122 физически и 4 юриди­чески лица. Най-малкият фонд по пазарен дял в края на октомври миналата година е ЗОФ „Европа", където основен акционер е хасковската публична компания „Химмаш" АД. За десетте месеца друже­ството е събрало едва 0.1% от премиите в сектора. Нефинансовите компании обаче не са соб­ственици само на малки здравно осигурителни дру­жества. „Общинска здравноосигурителна каса", ко­ето е третото по големина дружество в сегмента, е собственост на Христо Ковачки, който чрез „Ел Ем Импекс" ЕООД има 41.9% от капитала. Другите го­леми акционери са „ТЕЦ Марица 3" ЕАД с 37.7% и Общинска банка АД с 4.2% от капитала.

„Доверие-Обединен холдинг" има участие в два частни здравни фон­да. Публичната компания е собственик на 8.7% от ОЗОФ „Доверие" АД и на 90% от ЗОФ „Медико - 21"

АД. Двата фонда са с общ пазарен дял от 20.2%.

ЗОД „Всеотдайност" АД, което е собственост на бившия концесионер по сметопочистването на столицата „Волф" АД, е с 1.5% пазарен дял. Другите акционери са „Авангард-строй" АД с 30% и „Главболгарстрой" с 3%. „Волф" има 65% от акциите.

Изход

И ако за здравните фондове под шапката на банка едва ли ще е проблем да отговорят на новите изисквания чрез наливане на капитал, бизне­сът на дружествата в порт­фейла на производствените компании изглежда поставен на сериозни изпитания. От осемте компании пет са с капитал от 2 млн. лв., един е с 3.3 млн. лв. „Вайс Медика" е с едва 650 хил. лв. и само ЗОК „Надежда" няма за как­во да се притеснява. Здрав­ните фондове във финансова група със застрахователни компании вече обявиха, че най-вероятно ще се слеят, тъй като акционерите няма да са съгласни да поддържат по две общозастрахователни компании. Сега всичко зави­си от това дали предлаганите промени ще се приемат, или както в много случаи досега ще останат само на етап иде­ен проект с много медиен и обществен шум.

Все още е твърде рано да се каже какво ще пра­вим. Намеренията ни са да развиваме този бизнес. Ка­то членове на Асоциацията на дружествата за добро­волно здравно осигуряване споделяме позицията, която беше изказана от д-р Мими Виткова. Все още не сме обсъждали какви действия ще предприемем. Право на акционерите е да решат какво да направят, ако се приеме предложе­нието за по-висок капитал. Засега няма да предприе­маме действия.

Първо ще се анализират нещата

и ще се види дали е

по-добре да има слива­не с друго дружество в групата. Това не е мое ре­шение, а на акционерите. Рано е да кажем какво ще направим, защото доста предложения за промени в законите си останаха само проекти.

Все още има по-голям шанс да не се приемат предложенията за пререгистрация на частните здравни фондове. Нищо обаче не е ясно. Затова сме в изчаквателна позиция и работим по сегашното законодателство. Ако се промени нормативната уредба, ще работим според новите изисквания.

За продажба на дружествата за добровол­но здравно осигуряване сме категорични, че няма да продаваме. Дали ще слеем двата фонда, в които „Доверие-Обединен холдинг" е основен акционер, не сме мислили все още по този въпрос.

Засега нещата не са се променили и всичко е

предложения за промени. Трябва да се изчака дали ще се приемат новите изис­квания. Ако се приемат, със сигурност ще се съобразим с тях. Частният бизнес е гъвкав и ще се адаптира и към новите условия. Не само компании в портфейла на, Доверие - ОХ" са клиенти на двете здравно-осигурителни дружества в групата. Съвсем естествено е нашите компании да осигуряват служителите си в нашите здравни фондове, но имаме и много други клиенти.

Flash mob в буквален пре­вод значи "внезапна тълпа" и представлява организи­рана масова акция, в която голяма група хора се появя­ва внезапно на обществено място и в продължение на броени минути изпълнява някакво абсурдно действие, след което се разотива също така внезапно, както се е събрала. Целта на подобни акции е промяна в поведе­нието на хората и заемане на активни политически позиции.

А сега помните ли кам­панията за запазването на природен парк "Странджа" през 2007-а? Част от нея се състоеше от такива проте­сти. Но нито един от тях нямаше да се състои, ако не беше онлайн инициативата на малцина смели блогъри и интернет активисти.

У нас съществуват доста работещи онлайн мрежи от неформални обединения и неправителствени органи­зации, които успешно си сътрудничат пробоно. Най-изявените и разпознаваеми са в областта на природо-защитата, но ефективни са и културни, етнически, за мониторинг на еврофондовете и на човешки права. Всички те ефективно из­ползват интернет - органи­зират спонтанни събития, подпомагат журналистите с уникална информация, работят помежду си и с институции.

Полицейщина

"Това явление е заплашено от опитите за следене и манипулиране на информа­цията от страна на властта, съдебен натиск и изземване на техника под претекст, че дейността на организации­те е незаконна, опити фор­мално да бъде затруднена

дейността на интернет про­екти, които нарушават ста­туквото", коментира Влади­мир Иванов от информаци­онната мрежа BlueLink. Те насърчават ползването на информационни техноло­гии за силно гражданско общество и опазване на околната среда.

"Полицейщината е на­следство, от което трябва да се отървем", казва Янина Танева, инициатор на мно­жество онлайн протестни кампании като "Да спа­сим Иракли" и "Да спасим Странджа". "Мисля, че рас­те ново общество от хора, които дори не подозират с какво си имат работа, и тази наша наивност е всичко, което ни позволява да действаме", допълва тя. Според нея онлайн органи­зацията е направила нашето общество доста по-демо­кратично.

Активистите смятат ин­тернет пространството за независим и достъпен ка­нал за разпространяване на информация, организиране и получаване на обратна връзка. Блогърът Констан­тин Павлов-Комитата обаче твърди, че активните хора в българското общество са малко и затова още не се осъзнават огромните възможности, които дава интернет като инструмент за промяна.

"Единственото, което ни е нужно, е да повярваме, че можем да реализираме целите си", твърди Комита­та. "Имаме отлична връзка към интернет, безброй въз­можности за участие чрез социални мрежи, медии, лични блогове, можем да черпим от световния опит, да се свързваме с хора по света, с които да си помага­ме, можем да се оплакваме, да се организираме, да пи­шем, да обясняваме. Имаме все още всички граждански свободи и права и трябва да ги опазим", категоричен е блогърът.

Няма кой да ни пази от лошите

"В никакъв случай не трябва да се позволява да се наруши свободният и неу­трален характер на мрежата с каквито и да е аргументи за повишаване на сигур­ността", смята Комитата. Според него течащите в момента скандали показват, че държавата не може да опази чувствителната си информация.

Иванов от BlueLink също е на мнение, че ако се на­ложат открити стандарти за обмен на информация в интернет и се ограничат опитите за цензура и огра­ничаване на свободата на словото, успехът за Бълга­рия ще е голям.

Трябва u офлайн

И все пак онлайн активизмът не е самодостатъчен. Иванов казва, че Facebook е ярък пример за това. "Групите и съби­тията там събират хиляди привърженици, които се

ограничават с кликането на "like" бутони", твърди той. Групата за спасяването на Кара дере има хиляди при­върженици, "плажът про­дължава да "виси на косъм" от реалното му застроява­не," допълва Иванов.

Инструментариум

"Просто ако сме наясно с всички нови инструменти, които излизат, и се "ъп-дейтваме", ще можем да ги ползваме за социалната промяна, за която работим и офлайн", казва Танева.

BlueLink работи върху създаването на сайт за по­даване на сигнали по про­блеми от градската среда като незаконно застроява­не, управление на зелени площи, оптимизиране на паркиране, придвижване, чистота и т.н. Това би тряб­вало да улесни сътрудни­чеството на гражданския сектор с общинските вла­сти в София за опазване и развитие на чиста градска среда. "Целта ни е съз­даването на новаторски, работещи онлайн инстру­менти за офлайн устойчиви

решения. Проектът ще даде възможност и ще стиму­лира хората да се включат сами, без да разчитат на институции - чрез он-лайн инструменти за наблюде­ние, сигнали към заинтере­сованите, съвместна работа и обратна връзка", пояс­нява Владимир Иванов от BlueLink.

Подобен, вече работещ проект на BlueLink е "Спа­си гората" (spasigorata.net). Това е уебсайт за сигнали за незаконна сеч, на който има информация за това какви са сечта и проблемите в горския сектор. Сигналите се подават с имейл, чрез собствен акаунт в сайта и чрез sms. Видът и закон­ността на сечта се оценя­ват от експертна група от представители на непра­вителствени организации, които участват в съвместни проверки. Сайтът дори си партнира с Изпълнителната агенция по горите.

Други онлайн инструмен­ти, създали вече заинтере­совани офлайн общности, са сайтът grajdani.eu, както и картата на веломаршрутите в София www.sumc. bg/bg/cycling.

Теодора Мусева

Днес ДвиЖението срещу либерализирането на сле­денето на лични данни 6 интернет и подслушва­не на телефони ще полу­чи годишната награда на BlueLink за "Онлайн гражданска активност" За 2010 г. Щабът на про­тестите срещу Закона за електронните съобщения беше воден от блогъра Асен Генов. Дви­жението е обединение на много организации като "Електронна граница -България", svobodata.org и др. Миналата година наградата беше връчена на Константин Дичев от "Зелени Балкани", който се бори срещу т. нар. гор­ска мафия и промишлени замърсители.

Според плановете това трябва да стане до 30 юни 2012 г. Борисов обаче даде срок първият етап на съоръжението да завърши до началото на летния сезон сега ­ 15 юни, а финалът ­ максимум до 1 юни следващата година.

Борисов предупреди кмета Димитър Николов и областния управител Константин Гребенаров да си приготвят палатки и денонощно да наблюдават строителните дейности. „Тук ден и нощ кмет и губернатор спите и живеете тук”, поръча им премиерът.

Новият пътен възел, добил известност като „Детелината“, ще бъде изграден на мястото на сега съществуващото кръстовище Бургас – Средец – Созопол.

Инвестицията в проекта е на стойност 4,2 млн. евро, които са осигурени от правителството чрез заем от Европейската инвестиционна банка. „Изпълняваме си стриктно ангажиментите към Бургас. Извинявам се предварително за неудобството, което ще бъде причинено, но това с водни боички не може да се нарисува”, каза Бойко Борисов.


17.01.2011 г., с. 2
Външно продава имоти за 17,5 млн. лв.
Търсят купувачи за мисиите, предвидени за закриване
ПЛАМЕНА ТОДОРОВА

Имоти с първоначална оценка 17,5 милиона лева продава Министерството на външните работи. В списъка са 15 вили, апартаменти и бивши търговски представителства в 4 държави – Мексико, Австралия, Дания и Германия, научи „Монитор”.

Външно ще търси купувачи и за сградите на седем от мисиите ни зад граница, които предстои да бъдат закрити до март.

На тезгяха е голям имот към консулството и апартамент в Сидни, оценени съответно за 5,2 млн. лв. и 1,1 млн. лева. Двата имота ще бъдат разиграни на явен търг, както е предвидено в австралийското законодателство.

В Мексико се продават 9 имота на Външно, като

СРЕД ТЯХ Е И СГРАДАТА НА ПОСОЛСТВОТО НИ

която също е в списъка за закриване. Освен нея, на тезгяха са изкарани и 6 апартамента, оценени на 25 млн. песос, които се равняват на малко над 3 млн. лева. Обявени за продан са и още 3 сгради за 5 млн. лева. По време на продажбата за българските интереси ще се грижи местна адвокатска кантора.

МВнР ще се раздели с екстърговската ни служба в Копенхаген. Тя е оценена на около 7,7 датски крони, или 2 млн. лева. За продажбата є също се грижи местна брокерска фирма, а към сградата вече имало проявен интерес.

В списъка за продажба е включена и

ВИЛА В НЕМСКОТО КУРОРТНО ГРАДЧЕ ШВЕРИН

Сградата е оценена едва на 160 000 евро, или 300 бона, тъй като е в лошо състояние. Преди да се извърши сделката, обаче трябвало да се решат някои проблеми с кадастъра.

Сградата на старата ни търговско-промишлена служба в Бон също е извадена на масата за продажба. Оценката є е 600 000 евро, или 1,2 млн. лева.

Освен посолството ни в Мексико, което ще бъде закрито, се правят проучвания за

ПРОДАЖБА НА ИМОТИТЕ НИ И В ОСТАНАЛИТЕ МИСИИ

които трябва да хлопнат кепенци – в Судан, Камбоджа, Зимбабве, Ангола и Тунис. В Тунис се проучва пазарът за 3 имота. Мисията ни в Камбоджа пък може да бъде продадена или отдадена под наем на друга държава само за целите на дипломацията, тъй като е придобита с двустранна спогодба. В посолството в Тайланд, което също ще се закрие, сме под наем.