Имоти на Георги Илиев в Кюстендил на тезгяха

Преди няколко години вторият, третият и четвъртият етаж от комплекса бяха продадени на местния клон на НОИ. (24 часа)

чрез приватизация от РМД. Ресторантът от години не работи, а в сградата са настанени канцелариите на фирмата собственик. Първоначално ловният

дом е строен за административна сграда на Държавно ловно стопанство "Узана" - Габрово. При сливането му с Горско стопанство - Габрово, от 1 януари 1991 г. тя преминава в неговите активи. На 1 януари 1999 г. се създава РМД "Узана 99", което поема стопанската дейност. Дружеството се оглавява от дотогавашния директор на държавната структура Руси Русев. В активите му влиза и Ловният дом. По-късно РМД-то участва в приватизацията и сградата става собственост вече на "Узана 99" АД.
Снимка на две колони-Ловният дом в Габрово
Много оферти в Бургаско, няма купувачи
Масово изтегляне на инвестиции от хотелиерството като бизнес се наблюдава по морето. Стотици обекти са изкарани за продан, но офертите залежават с месеци.

"Продажбата е на точката на замръзване", казва брокерът Валентин Градев. "Само нашата агенция продава над 100 хотела по Южното Черноморие.

Бизнесът им не е рентабилен, а печалбите са колебливи в различните сезони, затова се принуждават да продават", обяснява Мария Христова от "Асавия". Според нея не били много тези, притиснати от лоши кредити.Цените, които искат обаче са доста солидни. 4-зведен хотел в Слънчев бряг със застроена площ от 17 хил. кв. м. например е офериран за 13,5 млн. евро."Имаме интерес за него от чужди инвеститори, но на този етап сделка нямаме", каза столичният брокер Владимир Тинчев.Такъв тип преговори обикновено продължавали около 6 месеца."Никой не иска малките семейни хотели, въпреки, че вървят доста изгодно. Сега например може да се купи обзаведен хотел на цената на луксозен мезонет", посочва Николай Анестев от агенция "Омега". Интересът на чужденците е насочен към хотели - висока класа с 4-5 звезди. По желание на инвеститорите от списъка с примамливи предложения изрично били изкарани обектите в най-големия ни морски курорт Слънчев

бряг. "Та няма да купят и без пари да продават. Всичко е презастроено държавата направи много грешки' убеден е Градев.Често Купувачи на хотели се търсели без въобще офертата да се обявява публично. "Моментът е деликатен и собствениците не искат да се разгласява, че продават' , подчертава Мария Христова от ''Асавия".

Сред хотелите> които си търсят нови собственци; е бутиковият "Тринити'■ в Несебър, който получи отличие за сграда на 2005 година.

След безуспешни опити да бъде продаден от брокери, сега е предаден на; Съдия-изпълнител. "Това е по информация от собствениците, преди това дълго време го предлгахме безуспешно", казаха от агенция традев".

Четири|хотела се продават този месец от частни съдебни изпълнители в Бургас, показа проверката за един от тях –три звездния "Делта Палас" в южната часч на Слънчев бряг, ще се наддава 7,4 млн. лева първоначална дена. "Това е първа продажба, 3 знам все още има ли кандидатл ще отваряме пликовете на 28 януари", каза частният съдебен изпълнител Трифон Димитров.Продаваме хотел в центъра на Бургас за 1,7 млн. евро, но не мога да ви кажа кой е, заяви брокер от фирма "Херкулес М". Според обявата хотелът е тухлен, с РЗП 1500 кв. метра, разполага с локално отопление и е отлично обзаведен. Снимки обаче няма.Доста по-скъп - 2 250 000 евро, е другият бургаски хотел, който е обявен за продажба от фирма за недвижими имоти "Марк"."Той се намира в комплекс "Лазур", но продавачите не искат да споменаваме името му", обясниха от агенцията.

От фирмата допълниха, че уговорката им с продавача е да водят на оглед само ако има.реален интерес от страна на клиента. Офертата обаче била пусната преди 2 месеца и нямало запитвания за нея.Според "Марк" интересът при хотелите е слаб. Българи и най-вече руснаци отправяли запитвания, но търсенето е насочено към по-скромни имоти до 280 -300 000 евро.

В местността Журналист например хотел, строен през 2004 г., се продава за 1,6 млн. евро. Той е на 5 етажа с разгърната площ 2000 кв м. Има паркинг, две конферентни зали, зимен и летен ресторант.Посочени са изрядни документи и разрешителни за работа. С други думи - вземаш работещ бизнес в движение. Само преди половин година същият хотел се е предлагал за 2,3 млн. евро.Хотел 4 звезди на 150 м от плажа на втора линия на "Златни пясъци" се продава за 11 млн. евро. Той е със 140 двустайни апартамента и 27 студиа и е строен преди 5 г. Може да го продадете като хотел, а може и да разпродадете апартаментите като ваканционни и през другото време да приемате в тях туристи, казват брокерите.Друга апетитна оферта в района на "Златни пясъци" е за хотел на 250 метра от плажа. Почивната база е на 5800 кв м и има 5 дка. Предлага се за 5,5 млн. евро. Казано с други думи - за 550 евро на квадрат си купуваш хотел с екстри плюс голяма градина в морския курорт.В същото време цената на жилищна площ в широкия център на Варна не пада под 770 евро на квадрат. И то на промоция.

смятат да го развиват. Сега има такива възможности по европейските фондове. Тук не се продава само хотелът, а целият бизнес. Това е нова тенденция, която на¬бира скорост у нас през последната година", коментира брокерът Стефан Георгиев от "Адрес" недвижими имоти. На тезгяха има и няколко хотела в Арбанаси. По-малките са на цена около 500 000 евро

В града се продават общо 7 хотела, но стойността им е под 1 млн.евро.

На фона на скандалите с подслушвания 1 н, които са първият сериозен тест за пре­миера Бойко Борисов как той ще излезе от тази ситуация, данъчните обявиха рекордно повишение на търговски­те обороти през декември (повече подробности на стр. 9). Това е сигнал, че нещата в икономиката бавно тръгват нагоре. Фактът, че тази Коледа българите са пазарували повече от миналата, е сигнал, че те все пак са положително настроени за 2011 г. Да, обаче, за да може икономиката по-бързо да се задвижи, за да има отново растеж, ключова роля има правителството. А на него сега хич не му е до това да ми­сли как да стимулира иконо­миката. Нещата са оставени на автопилот. Да, обаче България не е Германия и управлява­щите не могат да си позволят да се разсейват със скандали. И докато германската ико­номка вече отчита сериозни икономически ръстове, у нас Борисов и екипът му сега мъдрят как да потушат пожара с подслушванията, така че да излязат сухи от водата. Явно политиката е по-важна от

икономиката.

Данъкоплатците имат пропуснати ползи. Вместо с парите им да бъде подкрепен бизнесът и да се стимулира икономиката, парите от данъци се използват за далеч по-различни цели. Колкото по-бързо се изясни казусът около записите, толкова по-добре за всички. Така вниманието на премиера Борисов ще се на­сочи там, където трябва - как по-бързо България да изплува от рецесията и да се съживи икономиката.

Само със строежи на магистрали локомотивът няма как да се задвижи. Най-важното е да се стимулира потреблението, защото, както вече на всички ни стана ясно, с еврофондовете няма да си помогнем. Данните за продаж­бите през декември са поло­жителен сигнал, но те далеч не са начало на позитивен тренд. Гръмките слова на Борисов, че усвояването на средствата от ЕС ще стигне до 100%, придобиха друго изражение -сега изведнъж летвата рязко се смъкна до 40%. И за тях обаче не е сигурно, че ще ги стигнем. Липсата на чужди инвестиции също допълнително утежнява ситуацията. А и докато в чуж­дата преса излизат заглавия, че „В България послушват члено­вете на кабинета" и че „кому­нистическото минало продъл­жава да преследва българската дипломация", имиджът на България рязко се влошава.

Публикациите в някои чужди медии бяха още по-остри. Според „Дойче веле" България не се нуждае от Wikileaks поради простата причина, че скандалите там си ги създават сами. Минист­ри безскрупулно се нападат помежду си по телефона - и всичко това се записва. Други медии стигнаха дори по-далеч. Според тях Танов гейт по­твърждавал правотата на Гер­мания, Франция и Холандия, които настояват за отлагане на присъединяването на България към Шенгенската зона. А за­главията можеше и да са други - „Българската икономика вече отчита сериозни ръстове благодарение на мерките на правителството".

До март трябва да стане яс­но как ще изглежда един от най-чаканите и обсъждани проекти след този за АЕЦ „Белене" - хидроенергийна­та каскада „Горна Арда". В момента се гледат няколко технически проекта, от ко­ито до два месеца ще бъде избран този, който е изцяло съобразен с екологичните изисквания. Съвсем скоро се очаква и австрийската енергийна компания EVN да изкупи целия дял на тур­ското дружество „Джейлан холдинг". Така в хидрое­нергийната компания „Гор­на Арда" участие ще вземат австрийското дружество със 70% от капитала и На­ционалната електрическа компания (НЕК), която ще притежава останалите 30% от собствеността.

По всичко личи, че вед­нага след като се появи конкретният проект, пречки пред реализацията му няма да има - както на местно, така и на държавно ниво. Администрация и общини са в очакване „сделката" на миналия век да възкръсне през този, а екоорганизациите изчакват обявяването на новия технически проект, за да видят дали ще бъде нарушен биологичният ба­ланс в района.

С поглед към ясно бъдеще

Оказва се, че с изключе­ние на екоорганизациите бъдещото реализиране на хидрокаскадата не среща противници. Най-облаго­детелствани от строежа му ще бъдат жителите на община Ардино, където безработицата е два пъти по-голяма от средната за страната. „Районът е и със слаба инфраструктура, коя­то след стартиране на стро­ителството ще се развие", коментира за в. „Пари" кметът на общината Ресми Мурад. Според него наред с намирането на работа за хиляди подем ще има и за местния туризъм. „Няма да има и проблем с отчужда­ването на земите, тъй като всички в района попадат в Държавния горски фонд", заяви Мурад.

Позицията на екоорга­низациите пък може да се очаква едва след като бъде представен новият технически проект. Преди години, когато трябваше да стартират строежите на язовирите, зелените организираха множество протести. „Тогава нямаше никаква нормативна база, с която можеше да се направи оценка на въздействието на проекта върху биологично­то разнообразие в долината на река Арда", каза Христо Николов от „Зелени Балка­ни". Според него от доста години има такава норма­тивна база и оценката вече може да е точна. По думите на Николов, след като ста­не ясно как ще изглежда хидрокаскадата, екоорга­низациите ще настояват за провеждането на оценка по съвместимост със зоните от Натура 2000, както и за взимането на мерки за възстановяване на унищо­жените местообитания и видове.

Deja vu

Първият договор за строежа е подписан още през 1999 г. от тогавашния изпълните­лен директор на НЕК Ва­лентин Иванов и президен­та на турската „Джейлан" Махмуд Джейлан. Година по-рано сделката е дого­ворена от министър-пред-седателите на България и Турция Иван Костов и Месут Йълмаз. „Сделката на века" създаде големи очаквания за местната и националната икономика. После проектът замръзна, а с него и надеждите на хиляди. Доволни бяха само екоорганизациите.

Промени в годините

Дали проектът ще е по-ев­тин от първоначално обяве­ните 500 млн. EUR, ще ста­не ясно скоро. Безспорно най-чакан е техническият проект на хидрокаскадата, който трябва да бъде избран от двете страни, участващи в проекта, до март 2011 г. Тогава ще стане известна и точната цена. С появата си новият инвеститор даде за­явка и за напълно нов проект, които да не нарушава екологичните изисквания. Миналата година влязоха в сила промени в Закона за водите и плановете за упра­вление на речните басейни в страната. „Горна Арда" трябва да се съобрази с изискванията, разписани в Плана за управление на речните басейни в Източно-беломорския район. През 11-те години от старта на проекта бяха определяни и зоните от Натура 2000, част от които попадат в обхвата на хидрокаскадата. Те нало­жиха преосмисляне на пър­воначалния вариант, който предвиждаше строежа на 3 язовира в горния участък на река Арда - „Мадан",

„Ардино" и „Сърница", с три водноелектрически централи към тях. Общата инсталирана мощност на хидрокаскадата трябваше да бъде 170 мегавата, а средногодишното произ­водство на енергия - 440 гигават часа.

Екологосъобразен

НЕК и EVN обсъждат няколко варианта на тех­ническо решение, като се оценяват екологичността, икономичността и целе­съобразността на всеки един от тях, казаха от ав­стрийската компания за в. „Пари". Те са категорични, че ще дадат приоритетно значение на екологичните аспекти на проекта и ще се придържат към всич­ки законови изисквания, свързани с изграждането на „Горна Арда".

Според източници на в. „Пари" най-вероятен е тех­ническият проект, който предвижда изграждането на 2 язовира - „Мадан" с ВЕЦ „Бял Извор" към него и „Ардино" с ВЕЦ „Ардино".

Зелена светлина от държавата

От Министерството на окол­ната среда и водите (МОСВ) заявиха, че засега не виж­дат проблеми при реализи­рането на хидрокаскадата. Е комини сте рството очак­ва окончателния вариант, за да стартира оценката за въздействие върху околната среда. „Каскадата е включе­на като дейност, която трябва да се извърши в следващите 5-6 години в плана за уп­равление на Източнобело-морския район", заяви за в. „Пари" началникът на отдел „Използване на водите" към МОСВ Мая Дряновска. Спо­ред нея проектът е заложен във всички нормативни до­кументи и няма причина да не бъде реализиран, стига да се съобрази с изискванията, заложени в плана.

Така към момента карти­ната пред реализацията на хидрокаскада „Горна Арда" е повече от безоблачна.

► При него от язовир „Ардино" с тръба от северната или южната част на реката ще се отвежда вода до ВЕЦ „Китница".

►Подобно съоръжение не е новост и същест­вува и в Австрия.

► От EVN обмислят и възможността каскадата да е ПАВЕЦ (помпено-акумулираща централа), при която от долните язовири може да се връща вода в горните. Това ще помогне да се регулира употребата на електричество.

Екологичните органи­зации протестирахме, защото през 1999 п, когато беше подписан първият договор, нямаше никаква нормативна база, с която можеше да се направи оценка на въздействието на проекта върху биоло­гичното разнообразие в долината на река Арда. Не само че нямаше възмож­ност да се направи такава оценка, но и държавата не прояви никаква инициа­тива да го направи. Сега нещата са различни - от доста години има такава нормативна база.

Освен нас протестира и местното население, което трябваше да бъде изселено. Това бяха предимно махали в района, които имаше риск да бъдат наводнени. Сега районът се обезлюди. При стартирането на проекта не съществуваше понятие като Натура 2000. Въпреки това екоорганизациите аларми­раха, че ще бъдат унищоже­ни редки видове и проектът въобще не предвиждаше възстановяването на тези щети.

Сега се съмнявам да се организират такива протести. Най-сериозната причина е, че това беше най-голямото за времето си нарушение според нас. През последните 10 годи­ни се направиха няколко пъти по-големи наруше­ния по отношение на еко­логията - най-вече заменки на земи и застрояване в защитени зони. При всяко положение ще поискаме спазването на сегашното европейско законодател­ство - т.е. провеждането на оценка по съвместимост, това е една извънредна процедура, която се прави само за зоните по Натура 2000. Ще поискаме и мер­ки за възстановяване на унищожените местообита­ния и видове.

Смятам, че общината само може да извлече полза от реализацията на хидрокаскада „Горна Арда". Това е жизненоважен проект за община Ардино и сме готови да съдействаме на инвеститорите. На този етап обаче, докато не тръгне строителството, всички са песимистично настроени - веднъж вече имаше гръмки мероприятия по откриването, но строителството на каскадата така и не започна.

В очакване сме, че проектът отново ще стартира и с неговата -реализация ще се реши проблемът с безработицата в нашия район. Тя наистина е много висока в сравнение със средната за страната - два пъти по-висока от другите региони. Около 2-3 хил. души ще са заети в строителството на каскадата - това за един период от около 10 години ще бъде от голямо значение, ще бъде заета цялата налична безработна ръка. Впоследствие много хора ще бъдат включени в поддръжката на съоръженията.

Освен това проектът ще допринесе за развитието на инфраструктурата в района. Съпътстващата инфраструкура в нашата община на този етап не е достатъчна за изграждането на хидрокаскадата. Общината няма задължения към изграждането на подобна инфраструктура, предполагам, че всичко е калкулирано в себестойността

на инвестиционния проект. Предполагам, че инвеститорите са пресметнали добре какво е нужно да се изгради като пътища. Разстоянието не е много голямо -след Ардино мястото, където е проектиран да се разположи язовир „Ардино", е на не повече от 10 км.

По време на строител­ството секторът на услу­гите също ще се развие. С построяването на един язовир покрай него се раз­вива и туризмът. Очаквано може да започне развъж­дане на риба в някои за­ливи. В общината нямаме никакви съображения към екологичната обстановка.

В разговорите си с представители на

EVN разбрах, че имат намерение да започнат от язовир „Ардино". В тази връзка искам да кажа, че няма да имат никакви проблеми с отчуждаването на земите, тъй като цялата площ е на Държавен горски фонд и няма частни земи. Ш