17 юли 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Вместо облекчаване на бизнес средата малките и средните предприятия ще бъдат натоварени с допълнителни такси. Това предвиждат промените в Закона за малките и средните предприятия, лансиран от Агенцията за малкия бизнес. Идеята е ведомството на Марияна Велкова да прави по поръчка пазарни, маркетингови и други бизнес проучвания, в замяна на които фирмите да си плащат. В проекта е заложено дори агенцията да предоставя услуги по цялостно консултиране на малкия бизнес във връзка с износа и да оказва съдействие за реализирането му в съответната страна - нещо, което би трябвало да се случва безплатно. Според работодателските организации държавна структура не би трябвало да предоставя подобни платени услуги най-малкото защото е на бюджетна издръжка. От Българската стопанска камара считат, че ако предложението бъде утвърдено, агенцията ще се превърне в отявлен конкурент на редица подобни фирми, в това число и на малки компании, а от ведомството увериха, че ще обсъдят предложенията с браншовите организации. Таксите, регламентирани със закон, ще се превърнат в ненужен "еталон" на цените на пазара на консултантски услуги, отбелязват от БСК. Все пак оттам допускат, че агенцията би могла да изготвя дадени проучвания и да предоставя определени услуги, но само ако те не попадат в обхвата на консултантските фирми. "Тези доклади, информации, прогнози и т.н. обаче трябва да са със свободен достъп, а не платени, като таксата може да покрива единствено разходите за носителя на информация", смятат от БСК. От Българската търговско-промишлена палата пък смятат, че ако Агенцията за малкия бизнес започне да събира такса "анализ", това би довело до изкривяване на пазара и до нелоялна конкуренция от страна на държавата. Наред с въвеждането на такси, промените в Закона за малките и средните предприятия предвиждат и стимули за малките и средните фирми, макар че част от тях са неприложими. Една от идеите е да се въведе изискване възложителите на обществени поръчки да работят единствено с български предприятия. Предложението не е ново, но то няма как да се реализира, тъй като подобно изискване би изкривило конкуренцията на пазара и би довело до санкции от ЕС. От ведомството на Марияна Велкова предлагат също провеждането на търгове до 200 хил. лв. за доставки или услуги и до 500 хил. лв. за строителство да става с публична покана, а не както досега - с отделна процедура.

Собствениците на обработваеми земи, които не са ги дали под наем, трябва да заявят в местните служби по земеделие дали ще използват имота си до 31 юли. В противен случай нивите им ще бъдат разпределени служеб­но на арендатори в района, информира БНТ след серия от сигнали на притеснени граждани. От Минис­терството на земедели­ето и храните успокои­ха, че регистрацията в никакъв случай не нарушава правата на хората. Напротив -собствениците трябва да декларират терени­те си в поземлените комисии, само ако искат да ги обработват лично, или пък изрично не желаят те да бъдат използвани от друг. Ако не го направят, нивите им ще бъдат разпределени на база на служебно споразумение между едрите арендатори и собстве­ници в землището. Това се отнася само за имоти, които са изос­тавени от стопаните си. И собствениците ще спечелят от това, твърдят в министерст­вото.

„Земеделският стопанин чрез това споразумение е задъл­жен да плаща за ползването на този имот. Той плаща сума, която е в размер на средното рентно плащане за района. Сумата се изплаща в извънбюджетна сметка на общината и в 3-годишен период собст­веникът може да отиде и да си получи пари­те", разясни Лилия Стоянова от Главна дирекция „Земеделие и поземлени отноше­ния". Ако теренът вече е отдаден под наем или аренда, той не може да се разпреде­ли за служебно полз­ване, уточняват от земеделското минис­терство. Когато нивите се разпределят слу­жебно, интересът на собствениците е най-добре защитен, обяс­няват експертите. Причината е, че поня­кога земята се обра­ботва, без стопаните й да знаят, и не получа­ват нищо в замяна. Сега това нямало как да се случи, защото ако в земеделската служба няма официа­лен договор за аренда на съответните ниви, те автоматично ще се разпределят към коректен арендатор. Новият Закон за собствеността и полз­ването на земеделски земи е лобистки и

заробва собствениците към определени арен­датори, заяви пред БНР Минчо Петров от Националното сдруже­ние на собствениците на земи - арендодатели. От сдружението протестират срещу изискването на закона към собстве­ниците да декларират как ще стопа­нисват земята си до 31 юли. Ако срокът не бъде спазен, държавата ще я разпределя служебно на арендатори. „Това е в противоречие с конституция­та! Правото на собственост е непри­косновено, а сега в момента се вкарват закони, лобистки закони, които направо бъркат в джоба на човека и го карат отново и отново да бъде застопорен в определен ресор и определени олигарси", каза още Минчо Петров.

Това показват данните на Българската народна банка, от които личи още увеличение с 61.5% в инвестициите за последните дванадесет месеца (юни 2011 - май 2012) в сравнение с предходните.

Чуждестранните инвестиции са важни, защото се приемат като първия фактор, който ще събуди икономическия растеж в България и по линия на заетостта и доходите, за да се отпушат потреблението и банковото кредитиране.

Макар и тенденцията да е положителна, ръстът идва от много ниска база и впечатляващите проценти не се пренасят в икономически растеж, който през първото тримесечие бе само 0.5% на месечна и 0% на годишна база. Вложенията на чуждите компании в България за първите пет месеца са едва 18% от сумата, инвестирана през същите месеци на предкризисната 2008 година.

Затова и анализаторите не бързат с оптимистичните прогнози, като за положителни новини разчитат главно на летните и есенните месеци, тъй като през второто тримесечие все още липсваше сигурност за разрешаването на дълговата криза в Гърция, Испания и Италия.

Къде отиват парите

Централната банка посочва месечни данни само за инвестициите в недвижими имоти, а за останалите сектори разбивка се публикува веднъж на всяко тримесечие. Така се вижда, че общо 20% от чуждите инвестиции (98 млн. евро) са насочени в сектора на недвижимите имоти.

Според източници на "Капитал Daily" най-много средства са насочени в енергийния сектор, като става въпрос основно за вложения в мощности за възобновяеми източници. За януари-март в сектора са вложени 27% от всички чуждестранни инвестиции, като търговията и други сектори също изпреварват недвижимите имоти (вижте графиката за пълна разбивка).

Колкото и да е малък мащабът им, структурата на преките инвестиции също се подобрява. Увеличение от 204 на 346 млн. евро има при вложенията в основен капитал, което отразява по-дългосрочни намерения на една чужда компания да се ангажира с местни дейности.

При вътрешнофирменото кредитиране също има положителен поток от 104.7 млн. евро, след като за петте месеца на миналата година чуждите фирми бяха върнали 171.8 млн. евро повече от новополучените кредити. Забавяне има при реинвестираните печалби, чийто размер е 22.5 при 39.4 млн. година по-рано.

Положително, но недостатъчно

Икономистите, които "Капитал Daily" потърси за коментар, оцениха положително данните на централната банка, но уточниха, че въпреки увеличението техният размер все още е малък и могат да се разглеждат като предвестник за положителни процеси през следващите години.

Макроикономистът от анализаторското звено Industry Watch Георги Стоев аргументира тази позиция с факта, че все още инвестициите като цяло – български и чуждестранни, бележат спад на годишна база.

"Увеличението се дължи на това, че тази година няма толкова много върнати кредити, колкото миналата година през същия период. Данните като цяло също са добри, но няма основания да се очаква бомбастично съживяване на икономиката. Има съживяване на инвестициите и то се вижда по вноса на инвестиционни стоки. Това са добри сигнали, но са бегли и плахи, като не са достатъчни да компенсират общото свиване на инвестициите в България", каза той.

Главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов също видя много положителни сигнали.

"Виждаме доказателство, че България може да бъде по-добро място за правене на бизнес, отколкото много хора и инвеститори са готови да признаят. Ние продължаваме да имаме предимства от рода на ниски данъци, ниско равнище на публичен дълг, приемливо ниво на корупция за стандартите на развиваща се икономика и евтина работна ръка. Има инвестиции в експортно ориентирани отрасли и дейности, заместващи вноса, което също е положително", обясни той.

Икономистът изтъкна и няколко фактора от международно значение, които ще влияят положително на инвестициите у нас. Такъв е фактът, че България и Румъния са последните държави в ЕС, за които се очаква ръст на доходите, и тези перспективи ще привличат чуждестранни инвеститори. Другите предимства на България са, че предлага едновременно условия за бизнес в страна - членка на ЕС, и близост до Турция, която по много прогнози ще е сред най-бързо растящите икономики на следващото десетилетие.

Според Кристофор Павлов обаче, докато годишният обем на инвестициите не достигне дял между 28 и 30% в брутния вътрешен продукт, няма да има предпоставки и за увеличаване на производителността на труда, защото новите инвестиции ще са по-малки от амортизацията на вече натрупания капитал в икономиката.

През първото тримесечие на тази година общият размер на инвестиции, мерен през брутното капиталообразуване, е 22% от БВП.

Валутните резерви растат и през май

Валутните постъпления в страната превишавали изходящите парични потоци с 112 млн. евро през май, показва още публикуваният от БНБ платежен баланс.

Това потвърждава, че изтичането на капитали от България се забавя, като основно тенденцията се наблюдава във финансовата сметка. Тя е с 397.4 млн. евро дефицит при 1049.7 млн. евро за януари-май миналата година. Това обаче се компенсира с ръст на дефицита по текущата сметка, който вече е 671 млн. евро при 99.9 млн. за същи предходен период.

Крайният резултат от входящите и изходящите капиталови потоци за петте месеца на годината пък сочи излишък 119 млн. евро при дефицит от 703.5 млн. за петмесечието на миналата година. Все пак данните трябва да се приемат с особено внимание, тъй като може да предстоят ревизии за сметка на графата грешки и пропуски, която набъбва до над 1.1 млрд. евро от началото на годината.
Графика на три колони – без текст


17.07.2012 г., с. 14
Цветан Василев увеличава контрола си в „Агро финанс"
Свързаната с банкера „Бромак инвест" е купила 20% от дружеството за земя.

Продавачи са пенсионни фондове на „Алианц България
Продажбата на акциите е част от цялостната ни стратегия за излизане от дружествата със специална инвестиционна цел.
Весела Николаева

Компанията „Бромак инвест", която е свързана с банкера Цветан Василев, е купила 20% от фонда за земедел­ска земя „Агро финанс", става ясно от бюлетина на Централния депозитар. Смяната в собствеността е вписана на 12 юли, а про­давачи на по-голяма част от акциите са пенсионни­те фондове на „Алианц България". След сделката „Бромак" вече е собственик общо на 25.6% от капитала на „Агро финанс", а Кор­поративна търговска банка (КТБ), която също се контролира от Василев, при­тежава пряко още 7.8% от фонда. Отделно дружества, свързани непряко с банкера, също са акционери в „Агро финанс", с което контролът им вече е над 50%.

Излизане от инвестиция

Изпълнителният директор на пенсионно дружество „Алианц България" Стра­хил Видинов обясни пред „Капитал Daily", че про­дажбата на акциите е част от цялостната им стратегия за постепенно излизане от дружествата със специ­ална инвестиционна цел (АДСИЦ). „Законодател­ната рамка, в която работят АДСИЦ, е остаряла и ние решихме да ликвидираме всичките си инвестиции в такива дружества", обясни Видинов. По думите му не става въпрос за няколко текста, а за проблем на целия закон, който трябва да се преработи.

„Агро финанс" е един от големите фондове за земе­делска земя - в края на юни той притежава 141 хил. дка земя, в които са инвестира­ни над 43.2 млн. лв. По-го­ляма част от земите се намират в Северозападна България и в централната северна част на страната. Общо 94% от нея са отда­дени под аренда при сред­на цена 27 лв. на декар. За първото тримесечие дру­жеството има 496 хил. лв. печалба при 427 хил. лв. го­дина по-рано. С почти 30% са нараснали и приходите на фонда за това време, со­чи още отчетът.

Цената на акциите

Трите пенсионни фонда на „Алианц" - универсалният, професионалният и добро­волният, държаха по 6.95% от капитала на „Агро фи­нанс", а след сделките ве­че нямат никакво участие. Голям пакет от общо над 8 млн. акции на фонда беше изтъргуван на регулирания пазар на фондовата борса на 10 юли, а два дни по-къс­но е станала и промяната в Централния депозитар. Изтъргуваните тогава ак­ции са 25.6% от капитала на дружеството и цените им са били от 1.17 до 1.25 лв. От „Алианц" не са съобщавали на какви цени са купували акциите, но според Види­нов излизането им е било на печалба. „Дори да ни се наложи да излезем от някоя позиция на загуба, по-добре така, за да избегнем още по-голям спад", коментира той. Последните сделки с кни­жата на фонда са сключени при цена 1.28 лв.

Рокади на собствеността

Фондове на „Алианц" са били сред учредителите на „Агро финанс", а мина­лата година те увеличиха участието си общо до над 20%, разказа още Видинов. Другият голям акционер в „Агро финанс" с 30.35% е фирмата „Никкомерс 01", която е еднолична собстве­ност на Николай Георгиев Николов, сочи справка в Търговския регистър. Николов има индиректни връзки с Цветан Василев - до края на януари 2009 г. тя е била регистрирана на ул. „Дебър" 17 в София, където се намира и „Бромак" ЕООД.

Последното е еднолична собственост на Цветан Ва­силев и чрез него той е ак­ционер в Корпоративна търговска банка (КТБ), а до миналата година - и на „Бромак инвест". В нача­лото на 2011 г. Василев взе­ма решение „Бромак" да продаде участието си на „Технологичен център -Институт по микроелек­троника" (ТЦ-ИМЕ) чрез акции от увеличение на капитала. Купувачът ТЦ-ИМЕ е свързан с Василев. Отделно КТБ държи пряко 7.84% в „Агро финанс", а чрез договорните фондове на управляващото дружество „КТБ асет менидж­мънт" притежава още 0.82%. Минимално учас­тие от 0.43% има и застрахователно дружество „Виктория", в чийто над­зорен съвет е Василев.