18 август 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

До май догодина да изчисти отпадните води от плажовете. Тази нетърпяща възражение задача е получил вчера сутринта министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев от премиера Бойко Борисов. Това научи „24 часа" лично от министър-председателя.

„Извиках Плевнелиев с всички ВиК дружества и им наредих да измислят

временно решение, докато се изградят пречиствателните станции, така че за следващия курортен сезон да няма нито един плаж с отпадни води", обяви той.

Бойко Борисов ще следи изкъсо туризма, защото е категоричен, че този сектор заедно с инфраструктурата ще изтеглят напред държавата и ще акумулират приход за по-високи заплати и пенсии.

Акцент върху изграждането на инфраструктура постави ден по-рано и вицепремиерът Цветан Цветанов при представянето на кандидат-кметовете на ГЕРБ.

Независимо че членовете на кабинета са в лятна почивка, премиерът нон-стоп звънял на министрите си и им спускал задачи, чието изпълнение не търпи отлагане.

„Самият Борисов си седи в кабинета и си работи на пълни обороти - все едно не сме в отпускарски сезон", споделиха неофициално служители на Министерския съвет.

Вчера премиерът се е чул с естонския си колега Андрус Ансип. „Уговорихме се като добри приятели да ни окажат максимално съдействие със софтуера за изграждане на електронно правителство", обясни той пред ,,24 часа". Естония се прочу с

опита си в тази област.

След две седмици Ансип пристигал на гости на Борисов и ще му предостави безплатно софтуерния пакет за въвеждане на електронното правителство.
Снимка на три колони - Преди броени дни Бойко Борисов откри колекторна пречиствателна станция край варненския курорт „Св. Константин и Елена".


18.08.2011 г., с. 4
Одит препоръчва да се побърза с канали и пречистване
ВИКТОР ИВАНОВ

Изпълнението на проектите за нови пречиствателни станции и канализация по оперативна програма „Околна среда" трябва да се ускори, ако екоминистер-ството иска да изпълни програмата си. Това е едно от заключенията в одит на Сметната палата как се усвояват парите за екология от еврофондовете.

45,2% от населението е било свързано с канализация и пречистване на отпадните водивкраяна2009г„като ръстът е между 1,3 и 1,6 процента на година в периода 2000 - 2009 г. Ако тази тенденция се запази, ще е сериозно предизвикателство достигането през 2013 г. на дял от 66,46% от населението, което да ползва канализация, твърдят одиторите.

Категорично не е постигната.и целта за 7 нови регионални депа, които да обслужват 1,5 млн. българи, се казва при одита на проектите за управление на отпадъците. Причините за изоставането са липса на капацитет и лошо законодателство в периода 2007-2009 г., твърдят одиторите.

Разлив от лагуната на фермата замърси с фекалии вододайната зона на града и наложи затварянето на помпена станция. Заради свръхлорирането на водата след това се натровиха 34 деца. РДНСК през април издаде заповеди за събарянето на фермата, тъй като разрешителното за строеж е нередовно. Разпорежданията бяха оспорени от Хюсмен. Сега съдът в Разград ги е потвърдил.

Жилищата са най-достъпни за българите от 6 г. насам. Сега един имот може да се купи с доходите от 3,5 г., ако от тях не се харчи, а в бума през 2007-а са били нужни 6,9 г., показва анализ на МКБ Юнионбанк.

Причините са продължаващият спад в цените на имотите и растящите доходи според статистиката. Заради безработицата обаче по-малко хора могат да се възползват от тази достъпност.

Анализът на МКБ Юнионбанк показва още, че тежестта на ипотечните кредити върху доходите намалява заради по-ниския среден размер, който се тегли. Сега 32,7% от бюджета на домакинствата отива за вноски. В Щатите например този показател е 13%. Заради по-ниските доходи на българите ипотечният кредит остава голямо бреме.

Може ли сам човек да обере строго охранявана банка, в продължение на два месеца периодично да задига крупни суми от тре-зора й и накрая да бъде заловен без съучастници?

Това ще трябва да реши Благоевградският окръжен съд по започналото преди дни дело срещу Стойне Ставрев - Кемпеса.

От година 33-годишният мъж си спечели втори прякор - Дани Оушън, но без банда, по аналогия с героя на Джордж Клуни, обрал с приятели казино в Лае Ве-гас.

Обвинен е в кражба на валута за 1,3 млн. лв. от ЦКБ, използване на чужди документи за самоличност и съставяне на документ с невярно съдържание.

Стойне е от Перник, но прекарва по-голяма част от времето си в столицата, където живее под наем. Не е семеен, не е и осъждан, въпреки че името му фигурира в, полицейски разработки.

Не е ясно кога и защо решава да обере касетите на частни лица в трезора на клона на ЦКБ в Благоевград.

Сдобил се с чужда лична карта на столичанина Страхил Радков. Мъжът я загубил, докато бил на почивка в Банско за новогодишните празници в края на 2009 г. и още в първия ден на новата година подал сигнал в полицията.

На 26 февруари 2010 г. Кемпеса сключил договор за наем на касета с банката,

като представил чуждата лична карта за своя.

Служителката въобще не се усъмнила, че човекът пред нея не е този на документа. Така перничанинът получил достъп до помещението, където са касетите с пари и ценни вещи на клиенти на банката. През целия март и до рождения си ден на 15 април той влизал 16 пъти в помещението, се сочи в обвинителния акт. Тогава е вземал отпечатъци от ключалките и е правил заготовки на ключовете.

Дни след последното му влизане първи пропищял от липсата на спестяванията си Димитър Ангелов. Не открил в касетата си с 39-и номер 23 хил. лв. и 18 хил. евро и подал оплакване до банката.

Оттам призоваха всички наематели на касети да си проверят дали оставените ценности са на мястото си. Така пропищяха още 8 души.

Съсобствениците на ме-сопреработвателната фирма " Карол Фернандес мийт" Тонка Трайкова и Тодор Наков имали касети с по 150 хил. евро в тях, но ги намерили празни.

Биляна Кишишева наела сейф 32. Там държала служебните оборотни пари на фирмата. Тя също установила, че 140 хил. лв. липсват.

Живеещите на семейни начала Дима Аламанова и Петър Колев, оставили на съхранение в 53-а касета 206 380 евро и 81 грама златни накити и монети, също се оплакали че са изчезнали.

Димитър Пъдарев се простил с 32 хил. евро, а учителят по математика Костадин Калинов изгорял със спестяваните цял живот 35 хил. швейцарски франка.

Разследващите започнали преглед на всички запи-

си на охранителните камери и проверка в дневниците, където се записва всяко влизане и излизане в помещението с касетите.

Така се спрели на съмнително лице, което винаги влиза с очила и нахлупена шапка. За месец и половина е имал 16 посещения, което било необичайно че-

сто. Посещавал банката по обяд между 12 и 14 ч. Застоявал се доста дълго. На записите се виждал силуетът му как се навежда, при-кляка и извършва доста необичайни движения. Веднъж дори два пъти влизал за един ден. Според данните за наемателите

това трябвало да е Страхил Радков

Криминалистите открили човека в столицата, но той отрекъл да има каквото и да е общо с благоевградската банка и обяснил за изчезналата му лична карта.

Тогава станало ясно, че някой друг е злоупотребил с неговия документ. От взетите отпечатъци по част от касетите антимафиотите открили, че странният посетител в трезора е перничанинът Стойне Ставрев. Обявен е за общодържавно издирване и през юли е арестуван в хотел в Несебър. Тогава у него били намерени 6000 лв.

Проверка установила, че е наел и касета в банка ДСК в София с истинското си име, а в нея имало 30 хил. евро. "Парите са от продажба на семейна къща", обясни пред съда Кемпеса.

Отново с чужда лична карта на името на Росен Велев наел сейф в клон на банка в Търново, установи разследването.

При обиск в дома на майка му Елена в Перник са намерени ключове, отвертки, клещи и др. технически средства.

"Никъде не работи, а живее охолно.

Облича се смаркови дрехи, в дома му намерихме над 50 чифта маркови маратонки, отсяда в скъпи хотели", коментираха полицаи, работили по разкриването на случая.

От юли м.г. досега перничанинът е в ареста. По време на разследването

криминалистите са имали подозрения за негови съучастници,

но категорични доказателства за другизамесени лица не били открити.

Кемпеса засега отказва да говори, твърди само, че е невинен. Загадка остава как е случил на касети с доста пари в тях. Почти сигурно е, че не е подправял наред всички ключове, а е действал избирателно. Очаква се в хода на съдебното дело да се изяснят всички въпросителни.

След ареста на пернича-нина обаче изчезналите пари не бяха намерени. Невъзможно е да ги е изхарчил за няколко месеца, няма ги в банки, нито пък ги е вложил в недвижими имоти.

Проверка установила, че 4 дни след последното влизане в трезора Ставрев си е купил старо БМВ за 9000 лв. В началото на май е наел апартамент в София, като е предплатил наема от 3600 евро за година напред.

Ужилените бизнесмени се конституираха като частни обвинители и граждански ищци по делото срещу Кемпеса. Те настояват да получат изчезналите си пари заедно с лихвите върху тях. Съдът обаче отхвърли молбата на фирма КФМ, защото според закона частен обвинител може да е само физическо лице.

Процесът ще е дълъг и тежък, прогнозират юристи.

Най-много време вероятно ще бъде отделено, когато се стигне до доказване на точните суми, държани в сейфовете. Засега твърди доказателства за размера им няма, обвинението се базира основно на твърденията на наемателите на сейфовете.

Не се изключва вариант Кемпеса да признае вина за кражбата, но да отрече огромната сума, която според обвинителния акт е взел. Предстоятразпитина няколко служители и охра-нители в клона на банката, както и на тогавашния директор Първан Първанов.

Заради приложени към делото секретни доказателства, още прединачало-то му, се наложи да бъде сменена една от съдебните заседателки, която нямала допуск до секретни материали, каза председателят на състава Иво Харамлий-ски.

Той кандидатства за преместване на работа в столичен съд, но дори и да бъде одобрен наесен, е категоричен, че ще довърши делото в Благоевград.
Снимка на две колони - Кемпеса се смееше в съдебната зала в Благоевград. На горната снимка: Съдия Иво Харамлийски
Снимка на четири колони - Съдебната охрана води Стойне Ставрев-Кемпеса, подсъдим за кражба на 1,3 млн. лв. от ЦКБ.
Снимка на четири колони – без текст


18.08.2011 г., с. 16
Братът Иван Делчев:
Защо не продадат имота му в Княжево, за да финансират музея?
- Г-н Делчев, 9 г. след смъртта на брат ви, какво става с огромното наследство, което той завеща на държавата?

- За съжаление направеното е много малко, да не кажа почти нищо.

- Какво остави той?

- Недвижимото имущество включва къща в престижния квартал Шамбези в Женева и имение от 11 дка със застроена площ от 1600 кв.м във френските Алпи, край град Жекс. Преди 5 г. инициативен комитет на българи, живеещи в Женева, направи предложение за създаване на български духовен център и църква върху терена и прилежащата постройка към него. Засега обаче то лежи в архивите и в бюрата на

някои чиновници в България и видимо движение няма. Този имот заедно с имението във Френските Алпи, чието бъдеще е напълно неясно, не се стопанисват и само бързото решаване на проблема ще ги избави от пълна разруха.

- В чии бюра лежи предложението, за което говорите?

- То е направено до президентството, Министерския съвет и Българската православна църква.

- Какво е положението с движимото имущество?

- Движимото имущество, наследено от Теодор Димитров, наброява над 45 000 единици и е разпределено между 10-те национални музеи и галерии в София. Най-крупен наследник на брат ми е Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". В нейните фондове постъпиха около 42 000 книги и ръкописи с историческа стойност, в това число старопечатни книги с гравюри, първите копия на Гутенбергова-та Библия, първите мюнхенски издания на Рембранд и Дюрер, първо издание на събраните съчинения на Александър Дюма, една от първите

световни енциклопедии от 1776 г., много редки ръкописи, карти и речници. В държавния архив са предадени над 1100 документа с историческа стойност. Националната галерия за чуждестранно изкуство получи около 850 картини, графики и рисунки, между които такива на

Салвадор Дали, Жорж

Брак, Марк Шагал 15 платна, сред които такива на Деч-ко Узунов и Златго Бояджиев, са в Националната художествена галерия. В Етнографския музей бяха предадени 750 различни древноримски статуетки, антични барелефи, египетски и асировавилонски релефи, африкански и азиатски статуетки. В наследството имаше още православни икони - византийски, гръцки, руски и български, и множество мебели с изключителна дърворезба. В Националния военноисторически музий постъпиха 410 скулптури и рисунки, много от които са от времето на Руско-турската война. Общо около 250 експоната бяха предадени в Националния исторически музей, в Природонаучния и Националния музей "Земята и хората".

- Какво стана с тези експонати днес?

- За съжаление те са разпръснати по стелажите на музейните хранилища, препълват техните фондове и според едно писмо на министър Вежди Рашидов не се съхраняват по подходящ начин съгласно изискванията. Преди около 2 г. Министерството на културата заедно с представители на община Панагюрище, откъдето произхожда нашият род, взе решение за разкриване, музей на дарителя Теодор Димитров към Историческия музей в града, но досега за осъществяването му не е направено нищо съществено с изключение на взетите мерки по физическото опазване на имуществото.

- Какви са обясненията?

- Обясненията са, че имат финансови затруднения. Но това не ми звучи сериозно, защото преди около 1 г. ние, семейството на Теодор Димитров, предложихме да се продаде 1/3 от семейния имот, собственост на Теодор, в кв. Княжево в София, което

може да осигури около 50 000 евро

Освен това би могло да се използват оставените от Теодор лични финансови средства, каквито са акции на стойност 97 000 швейцарски франка и банкови сметки за суми от 21 000 франка, 1800 долара, 800 евро, заедно с натрупаните през последните 8 г. дивиденти и лихви по тях. При по-голяма инициативност би могло да се кандидатства и по някоя европейска програма. Би могло и да се предложат на търг някои от предметите без културно-историческа, археологическа и етнографска стойност, каквито са китайски сервизи, статуетки, икони, картини и т.н. Благодаря на "24 часа" за интереса и се надявам с ваша помощ наследството на Теодор Димитров да не продължава да стои далече от полезрението на българите, на които то принадлежи. Брат ми живя скромно и инвестира в духовното. Всичките си пари харчи не за друго, а за книжни ценности и непреходни вещи, които да остави на поколенията. Смятам, че е наш общ дълг да ги съхраним и да ги направим колкото се може по-скоро достояние на всички.

- Както знаете, по-голямата част от дарението пристигна в Панагюрище през септември 2009 г. С общински средства финансирахме ремонт на покрива на училище "Сава Радулов", където са прибрани експонатите. Поставихме решетки, монтирахме COT. Мога да гарантирам, че сме обезпечили изцяло опазването и охраната на дарението. Направили сме инвестиции в рамките на това, което можем да си позволим, за да запазим полученото. Що се отнася до изграждането на музея, водим преговори с ръководството на МОК "Асарел - Медет" АД, което се ангажира с финансирането на проекта. Община Панагюрище не може да си позволи подобна инвестиция, която ще е от порядъка на 2-3 млн. лв.

- Братът на Теодор Димитров сподели, че в банковите сметки на дарителя има около 150 000 лв. във валута, които могат да се ползват от Панагюрище за създаването на музея. Има и имот в София, който да се продаде и средствата също да бъдат вложени в начинанието...

- Знам за това, но за да получим тези пари, трябва намесата на държавата, на която Теодор Димитров е завещал имуществото си. Ние няма как да изтеглим тези пари от сметките, нито пък да продадем имота му. Това трябва да стори държавата и да ни предостави средствата. Доколкото знам,

така могат да се получат около 250 000 лв. Според мен те ще бъдат достатъчни за първоначална експозиция в Панагюрище.

- Като общинско ръководство сте продложили 2 бивши училища, във всяко от които може да се направи музеят. Има ли промяна в тези предложения?

- Не, те все още са актуални. Но за да се реализират, е необходимо изготвянето на проект и последващо финансиране. За това разчитаме на "Аксарел - Медет", защото към момента ние дори не можем да отделим средства за изготвянето на самия проект. Наясно сме, че от Министерството на културата няма да получим

пари, затова разчитаме на дарители. Наближават и местни избори, чийто изход в една или друга степен, ще окаже влияние за реализирането на проекта.

- Министърът на културата съветва Историческия музей в Панагюрище да кандидатства по европейски проект за финансиране на експозиция "Теодор Димитров". Правено ли е нещо в тази насока?

- Да, ние наистина можем да кандидатстваме, и това вероятно ще стане следващата година. Но, доколкото съм запознат, става въпрос за частично финансиране. Това не решава въпроса за изграждането на истински музей, където да бъдат показани всички експонати от дарението на Теодор Димитров.