19 декември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

До 35 дни от публикуването на решението на АП за провеждането на конкурса ще могат да се купят правилата за провеждане на процедурата. Цената им е 2 хил. лв. Пет дни по-късно ще могат да се внесат предложения за участие, като депозитът за включване е 5 хил. лв.

На консултанта ще бъде възложено цялостно консултиране и оказване на съдействие на Агенцията за приватизация по подготовката и осъществяването на продажбата на холдинга според избрания метод за приватизация.

В конкурса могат да участват международни инвестиционни банки, които са сред първите 20 финансови съветници в класации, публикувани от "Мерджър Маркет" или "Томсън Ройтерс" в периода 2007-2009 г., относно Global M&A/ World Wide Rankings of M&A; Europe M&A/ Europe Ranking of M&A; CEE M&A/ Eastern Europe Ranking of M&A;

Кандидатите за консултант по сделката за "Булгартабак" трябва да са били водещ консултант през последните три години поне по една успешна сделка за приватизация  на тютюнева компания  или да имат доказан опит в успешни придобивания или сливания на компании от бранша. С обявяването на конкурса за консултант по продажбата се слага началото на  трети опит за приватизация на "Булгартабак холдинг",Още с идването си на власт ГЕРБ заяви намерението си да продаде тютюневия холдинг, като прогнозите на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков бяха, че това може да стане до края на 2009 г. Сега очакванията са с консултанта да се реши дали дружеството ще се продава през борсата, конкурс или на търг.

След либерализацията на пазара на търговия с тютюневи изделия делът на продажбите на "Булгартабак" намаля до 60-65 на сто, а междувременно холдингът продаде две от цигарените си фабрики.

В момента в активите му са производствените дружества в София и Благоевград, преработвателно дружество в плевенското село Ясен, но най-силната му страна са лицензите за марките цигари, които заедно с двете цигарени фабрики ще формират интереса на потенциалните купувачи.
Снимка на три колони-Изп. директор на Агенцията за приватизация Тодор Николов.


19.12.2009 г., с. 14
МРРБ икономисало 132,5 млн. лв. за последните пет месеца
Строителното министерство прекратява 21 проекта
Общата им стойност е за 128 млн. лв.
ВАСИЛ НАНЧЕВ

За 21 договора на стойност 128 млн. лева се води процедура за прекратяването им. Това съобщи вчера заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Георги Прегьов. Договорите са

и работата по тях изобщо не е била започвана. Само при осигуряване на средства тяхната реализация може да бъде стартирана, уточни зам.-министърът.

Един от спрените проекти с немалка предвидена инвестиция от над 17,32 млн. лв. е за реконструкция на магистрален водопровод от пречиствателната станция в Самораново до гр. Бобов дол.

132,5 милиона лева са икономиите, реализирани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), за първите пет месеца от мандата на новото правителство, съобщи вчера министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. Сред по-големите икономии той посочи спестените средства от новия конкурс за винетки, които са на обща стойност 45 милиона лева, където

до 4,75%.

Икономии са реализирани и във ВиК сектора - 16,5 милиона лева, от предоговорени проекти по Оперативна програма "Регионално развитие" - 33 милиона лева. Други 25 млн. лева са били спестени от ремонта на сградата на министерството. Ведомството е икономисало от заплати 2,2 млн. лв. и други 1,25 милиона за представителни разходи.

Сред икономисаните средства министър Плевнелиев посочи и драстично намаления хонорар за проектирането на втория център на София. На френския архитект Доминик Перо ще бъдат платени само 300 хил. евро, за да бъде купен от българското правителство архитектурния му проект за строеж на втори център на София. Предишната договорка е била за 5,1 млн. евро и предвиждала и изготвяна на подробен устройствен план за зоната.

.


19.12.2009 г., с. 14
Спряха изграждането на залата в Студентския град
Строежът на многофункционалната зала в столичния Студентски град е спрян по заповед на ДНСК, съобщи вчера заместник регионалният министър Георги Прегьов. Проверка е установила, че градежът се изпълнява без строителен надзор, който е задължителен за обекти от четвърта категория нагоре.

Проектът е знаков за новото управление, след като лично премиерът успя да уреди над 17 млн. лв. по-ниска цена от договорените преди това 107,6 млн. лв. С тази оферта компанията "Главболгарстрой" спечели през юни конкурса на ДАМС за проектиране и изграждане на новата многофункционална спортна зала в София.

Сградата ще е със същите параметри и за същия срок - ще побира 16 500 души, заедно с правостоящите, стана ясно днес.
Снимка на две колони-От предоговорени проекти във ВиК сектора са икономисани 16,5 млн. лв.



19.12.2009 г., с. 16
С 11 на сто повече платили компаниите за наети за година
Разходите на фирмите за работна ръка забавят ход
Строителството пак бележи най-голям ръст на възнагражденията
ТЕОДОРА ТОДОРОВА

Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях служители са нараснали с 11 на сто през третото тримесечие на 2009 г. в сравнение със същия период на миналата година. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ).

В сравнение с предходните две тримесечия на годината се отчита сериозно забавяне на ръста на работодателските разходи за наетите служители. През първите три месеца увеличението им е било с 21% на годишна база, а за вторите три - 15,6 на сто, за да достигне последно отчетения ръст от 11% годишно.

Наетите в индустрията през третото тримесечие на 2009 г. са коствали с 8,2 на сто повече на работодателите в сравнение със същия период на миналата година. В сектора на услугите отчетеният скок е с 9,6%. Въпреки срива на строителството, там все пак се отчита нарастване на работодателските разходи за труд. При това процентът на увеличение е сериозен - 29,3 на сто на годишна база, с което

на този показател. Според икономическите експерти регистрираното нарастване на разходите за работна ръка точно в строителството се дължи основно на излизане от сивата икономика на част от фирмите в сектора. В сравнение с предходното тримесечие обаче и в строителството се наблюдава забавяне на този тип разходи. За вторите три месеца на годината възнагражденията на заетите в строителния бранш отбелязаха ръст от 33,1% на годишна база.  Данните на НСИ показват още, че разходите на фирмите за  възнаграждения за един отработен час се увеличават с 13% спрямо третото тримесечие на 2008 г., а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 2,6%. По икономически дейности ръстът на разходите за заплати на годишна база варира от минус 3,1% за "Професионални дейности и научни изследвания" до 31,3% в строителството.

Как ще се справите с балансирането на бюджета за следващата година? Отсега има много искания за по-големи разходи в средата на годината, отделно изникват и нови непредвидени плащания.

Бюджетът за 2010 г. ще е балансиран. Заложихме на консервативни допускания за следващата година, макар че не изключваме и вариант, при който икономиката излиза по-бавно от очакваното от кризата.

От друга страна, България трябва да подаде конвергентната си програма към ЕК (основният документ, който представя макрорамката и бюджета на страната пред Брюксел) до края на януари. Прогнозата за спада на икономиката за тази година се промени и има голяма вероятност в програмата да заложим и по-добра прогноза за 2010 г. Това автоматично ще се отрази на приходите в бюджета. Когато конвергентната програма влезе за разглеждане в Министерския съвет, ще предложа и начин, по който да се разпределят евентуалните допълнителни приходи вследствие на подобрените икономическите показатели. Например – 25% от тях да влязат автоматично във фискалния резерв, а останалите могат да се разпределят като текущи разходи през 2010 г.

Ще предложа да бъде изготвен списък с приоритетни области, които биха получили допълнително финансиране, ако наистина имаме такава възможност. При реформа в здравеопазването сме обещали още 350 млн. лв. за този сектор. Преди няколко седмици поисках от всички министри да определят кои са им приоритетните плащания. Те също ще влязат в този списък, подредени по важност.

Поискал съм от Агенцията за икономически анализи и прогнози да изготви нова прогноза за основните макроикономически показатели за следващата година. Самият факт, че тази година се очаква по-малък спад на икономиката, означава, че базата за следващата година се вдига с 1.4 процентни пункта.

Очаквам новата прогноза за 2010 г. да е готова до третата седмица на януари. На тази база ще знаем предварително с колко повече пари ще разполагаме.

Това означава ли, че няма да ни е нужно допълнително финансиране и няма да се пускат извънредни емисии държавни ценни книжа или пък да се пласират еврооблигации?

В момента се разработва цялостен анализ за това какви са различните опции за допълнително финансиране при нужда. Сформирана е работна група, в която участвати независими икономисти и представители на банковия сектор. До края на годината работната група трябва да излезе с мнение за това коя е най-подходящата от всички опции. А те са евробондове, заеми от Световната банка, ЕИБ, ЕБВР, вътрешен дълг. Четвъртата опция е да се усили ходът на листването на eнергийни дружества на борсата. Задачата на тази експертна група ще е да реши кой ще е най-добрият вариант при нужда от допълнително финансиране. Но засега аз не виждам такава нужда.

Към края си е преструктурирането на приходните агенции. Но за широката публика все още няма конкретни резултати.

Все още реформата не е приключила, за да даваме оценка на резултатите. Те ще са видими след януари, когато ще са приключили окончателно промените и в двете агенции. Но по предварителни данни за ноември и Националната агенция по приходите, и Агенция "Митници" имат по около 50 млн. лв. повече приходи спрямо предходния месец и спрямо ноември предходната година.

Спадът на събираемостта до момента се дължеше главно на намалелия внос на горива. Ако миналата година "Лукойл" е внасял около шест танкера на месец, сега вносът е около 2-3. И ако се видят резултатите на Агенция "Митници" извън София (където е регистриран например "Лукойл"), всички регионални структури отчитат по-висока събираемост. Аз съм доволен от начина, по който протича реформата и в двете агенции, и затова през 2010 г. сме предвидили около 400 млн. лв. повече приходи спрямо тази година при прогнозиран спад на икономиката от 2%.

Докъде стигна реформата в държавната администрация?

Изисках от всички министерства да си представят плановете за оптимизация. Някои министерства са предложили над 15% оптимизация на администрацията. Но има и такива, които успяха да намалят състава си само с около 3%. Например МВР. Но направеното дотук е една първа стъпка.

Оттук нататък ще се работи по две направления. Едното е по-цялостна стратегия за реформа в държавната администрация, в която фокусът ще е оптимизация откъм повтарящи се дейности или дублиращи се звена в отделните ведомства. Този анализ се изготвя от експерти от Министерския съвет и от финансовото министерство и ще е готов до средата на февруари. Дотогава трябва да е готов и анализът за системата, по която се определят възнагражденията на държавните служители. В момента например експертите, които се занимават с еврофондове, взимат повече от началника на отдел, заместник-министъра и министъра, а реално нямат по-големи отговорности от тях. Допълнително се получават някои изкривявания в заплащането чрез т.нар. допълнително материално стимулиране (ДМС).

Ще бъде изготвена нова система, по която се определят заплатите и бонусите на администрацията?

Точно така. В този доклад ще представим нова система за формиране и на базисното заплащане, и на бонусите. В момента ДМС-то в повечето министерства реално не е стимул, тъй като се дава на всички. А логиката на бонусите е да се получават от тези, които са заслужили. Трябва да има връзка между извършена работа и получено възнаграждение.

Успяхме само частично. Тези министерства, които достигнаха до 15% оптимизация, получиха 80% от спестените разходи допълнително към фонд "Работна заплата". Поощрихме отличниците, но не сме наказали останалите.

Има такъв риск, но се събраха много реформи. За мен най-важни бяха тези в приходните агенции и затова прекарах най-голяма част от времето си в НАП и в Агенция "Митници". Знае се, че в миналото там е имало и най-много корупция, особено в митниците. Ако тези системи не се изчистят, не се въведе ред и прозрачност в тях, след няколко месеца ще е много трудно. Аз съм оптимист, че имаме още 4-5 месеца оттук нататък за промени в останалите държавни структури.

Срещу всяка реформа има отпор. Понякога е гласна, понякога е невидима за медиите. Първият тест беше тази седмица, когато парламентът прие промените в Закона за здравното осигуряване. Премиерът е поставил задача до края на февруари да е готова базата, на която се остойностяват клиничните пътеки. Върху тази задача вече работи екип от експерти от Министерството на здравеопазването и от финансовото министерство. Ако това остойностяване се приеме, ще тръгне и втората част от реформата.

Много от страните в ЕС вървят към единен надзор. От глобална гледна точка големият урок от тази криза е, че нямаше достатъчна регулация върху небанковия финансов сектор. По-важното за България е, че до момента финансирането за бизнеса се доминираше от банките. А оттук нататък в страната ще се развиват останалите финансови институции и логично надзорът там трябва да се засили и концентрира.

Разговарял съм още преди три месеца с управителя на БНБ Иван Искров и той пое ангажимент неговият екип да изготви доклад, който да служи като база за обществен дебат. Докладът вече е готов. В хода на дебатите ще се реши какви ще са функциите на този единен надзор и се надявам тогава да се избистри и въпросът дали да е към БНБ или не.

Този дебат провокира още един – дали по този начин всъщност няма да се създадат предпоставки да бъдат освободени част от хората в КФН, които бяха назначени предсрочно от предишното правителство?

За мен това е вторична тема. Ако целта на единния надзор е тази, тя може да се постигне по-лесно, отколкото да се изготвят нови закони.

От тези 12 мерки, които представиха банките, като най-важни се очертават две. Едната голяма тема, около която се обединиха частен бизнес, банки и правителство, е, че трябва да има бързо решение на въпроса със закъсняващите плащания на държавата към частния сектор. След няколко разговора с премиера, представители на бизнеса и на банките решихме да изискаме всички сключени договори от ведомствата и до няколко седмици да направим пълен разбор къде какво се дължи, дали работата е свършена и дали има незаконни анекси към част от договорите. В средата на януари вече ще имаме готов списък и ще можем да започнем да се разплащаме масово. През декември също ще има някои разплащания, но те ще са основно по договори, сключени от регионалното министерство, тъй като министър Плевнелиев вече е минал през този процес.

Втората тема е, ако има нужда от външно финансиране, по какъв начин може да се направи така, че да се помогне и на бюджета, и на банковата система. Надявам се на този въпрос да имам отговор през следващите седмици.

Останалите предложения са свързани или с облекчаване на регулации, или с промяна в закони и имат за цел изчистване на някои процедури. До средата на февруари върху тях ще работят нашите юристи.

Да разбираме ли, че предложенията на банките са срещнали принципното одобрение на правителството и сега се търси консенсус как те да се случат на практика?

Точно така. Дори и консенсус по голяма част от тях вече има. Въпросът е да се изготвят предложенията за законодателни промени и след това да се прецени кога те могат да влязат в парламента и с каква мотивация.

Януари традиционно е месецът с най-големи приходи. За 2009 г. януари е бил с излишък от 900 млн. лв. Затова, ако има месец, в който е изгодно да се правят разплащания, то това е януари. Така че се надявам, че ще можем да се разплатим до март.

Една част от тези договори обаче са били сключвани с ясното съзнание, че за тях няма осигурено финансиране в бюджета. Като имахме среща с представители на строителния сектор, аз и премиерът ги попитахме защо сте подписвали такива договори, а техният отговор беше, че в миналото винаги са се плащали от излишъка. Моят отговор е, че в бюджет 2009 г. не пише нищо по тази тема. Така че аз не мога да платя нещо, което не е бюджетирано. За този тип договори може би ще трябва да минем през Народното събрание, за да изчистим задълженията. Все още се съветвам с моите юристи. Има случаи, в които част от сумите са разписани с анекси и също се проверяват. Появяват се и казуси, при които всичко е фактурирано, договорът е изряден, но услугата или доставката не е извършена.

Към момента безспорните договори са за около 230 млн. лв. От тях 110 млн. лв. са на регионалното министерство, a 120 млн. са на други министерства. Всичко останало трябва да мине през сито.

Ако трябва да обобщим – до края на тази година ще се плаща част от 110 млн. лв на строителния сектор, за които обявихме на предходното заседание на Министерския съвет. До края на февруари ще се разплатим по останалите договори, които са фактурирани и безспорни и по наши сегашни изчисления възлизат на около 340 млн. лв.

А по линия на еврофонодвете? Държавен фонд "Земеделие" ще получи през декември около половината от сумата, която е нужна, за да сеизплатят европейските субсидии за земеделците.

Разплащанията започват от 1 декември и могат да продължат до края на юли. Но, най-общо казано, се надявам да се изплатим до края на януари.

Тази седмица бях на официален обяд с премиера, с външния министър и с новия президент на ЕС Херман ван Ромпой. Целият обяд мина в разговор по темата защо България е толкова фокусирана върху кандидатурата си за ERM II и как това помага за финансова и политическа стабилност на страната. И от тази гледна точка в края на миналата седмица премиерът заяви, че влизането в еврозоната е външнополитически приоритет номер едно на правителството за този мандат. Така че вече имаме политическата воля на всички в правителството.

Ние покриваме формалните критерии за ERMII. Така че ще си подадем кандидатурата в момента, в който конвергентната ни програма бъде одобрена от ЕК.