19 март 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Проблемът с липсата на места за паркиране в София се засилва последната година, оплакват се столичани. Особено в центъра и в кварталите, където имаше мащабно строителство в годините на бума. Вдигнатите нови сгради се понапълниха и почти всеки обитател пристигна с колата си. Нарасна и броят на автомобилите. Някои семейства имат по 2, че и повече.

Свободните пространства пък намаляват усилено - заради нови строежи, поставяне на колчета по тротоарите, за да остава място за пешеходците, увеличаване на синята зона. Не помага дори и нахалното паркиране в зелените площи, превърнали се в прашни, а в мокро време - в кални пространства.

На все повече шофьори се налага да обикалят дълго след работа вечер, преди да намерят къде да оставят колата си за през нощта. Дори и платените паркинги не решават въпроса. Те или са отдалечени, или също нямат свободни места.

Ето защо шофьорите започват да се замислят за алтернатива. Някои от тях я виждат в покупката или наемането на паркомясто или гараж.

Проверка на "24 часа" установи, че продажните им цени доближават тези на апартаментите. Така например кв. м площ за паркиране излиза между 303 и близо 600 евро (данните са обобщени за всички видове площи и пространства за паркиране).

Най-скъпи са гаражите в Гео Милев, Красно село, Хладилника, Белите брези, центъра. Те надхвърлят 550 евро и стигат до 633 евро/кв. м. (Подробности виж в таблицата). За толкова може да се купи жилище, и то дори ново строителство нелош квартал.

Обикновено гаражите са около 20 кв. м, но паркоместата може да са и по-малки - около 15-18 кв. м. Крайната средна цена на площта за паркиране излиза около 9000 -10 000 евро, изчислиха експерти.

И докато цените на жилищата паднаха в годините на кризата и се върнаха на нивата от 2005 - 2006 г., то местата за паркиране ги държат. Собствениците им (в повечето случаи строителни и инвестиционни компании) не ги намалиха, а тези, които го направиха, ги смъкнаха съвсем леко (с по около 1000 евро). Въпреки че продължават да стоят празни.

Собственици на апартаменти се чудят защо не получават по-сериозни отстъпки при покупката и на паркомясто или гараж. Други дори смятат, че трябва да ги вземат безплатно. Те се питат дали строителят не иска двойна цена за местата за паркиране - веднъж да е калкулирал площта им в общите части, които се разпределят върху всички собственици и се плащат при покупката на апартаменти, а след това да им е сложил отделна цена и да ги продава самостоятелно.

Масовото мнение е, че местата за паркиране остават недостъпни за масовите клиенти. Онези, които тепърва оглеждат да купуват апартамент, предпочитат да вземат малко по-голям за още 10 000 евро, отколкото да дадат парите за паркомясто или гараж. Онези, които вече имат нов дом и спестени пари пък, са по-склонни да си ги държат в банка и да продължат да се мъчат с паркирането, отколкото да ги инвестират. Да не говорим, че статутът на паркоместата е проблемен.

Въпреки това обаче все се намира по някой мераклия да си купи гараж или паркомясто в кризата. Според запознати това са «, .4 хора, които успяват да намерят изгодна оферта или договарят сериозна отстъпка. Има случаи, когато живеещ в панел, ЕПК или по-стара тухла си купува място за паркиране в съседна нова сграда. Избира такава, която е близо до дома му.

Другият вариант, към който пристъпват изпатили шофьори, е да наемат Т2 гараж или паркомясто. Все по-често по блокове и стълбове висят обяви с такива оферти. Обикновено цените са между 80 и 120 лв. Могат, разбира се, да се намерят и по-скъпи, но и поевтини в зависимост от района, сградата и самото място - дали е гараж, гаражна клетка или само паркомясто (надземно или подземно). Последните две разновидности са най-евтини, но и най-непредпочитани. (Какви проблеми срещат собствениците на гаражи и паркоместа - виж в карето).

На кв. м площ за паркиране излиза между 1,46 и 4,25 евро. Тук обаче най-скъп излиза кв. Дружба. Едно от обясненията е, че предлагането е малко и наличното държи високи цени. Най-евтини са в Бъкстон.

След посредствена игра през по-голямата част от първото полувреме "Левски" стигна до стопроцентово положение в продължението. Пинто изпълни корнер, Димов игра с глава и прати топката към Диамутен, който стреля красиво със странична ножица, но топката срещна напречната греда. През втората част "Левски" заигра по-добре. След контраатака в 55-ата мин Гаджев излезе сам срещу вратаря Цветковски, който отрази удара му. Но се беше хвърлил вдясно, а топката отиде у Старокин, който леко, но точно я прати в левия ъгъл на вратаря за 0:1. 3 мин по-късно Жуниньо центрира, а нахлулият към наказателното поле Гаджев вкара втори гол за "сините".

В 67-ата мин "Левски" остана с човек по-малко. Николай Николов спъна в гръб Жуниор. Бразилецът хвана топката и тръгна да иска обяснение от българина, който се струполи на земята. Николов получи жълт картон, а Жуниор - червен. След свободния удар Иван Цветков вкара трети гол за столичани, отменен заради спорна засада.

"Не изглеждахме добре преди почивката, защото искахме да напипаме темпото. Ние да сме водещият отбор, да играем по лидерски. Доста поизморихме момчетата на "Ботев". Показахме добра дисциплина и колективна игра", заяви треньорът на "Левски" Николай Костов. Босът Тодор Батков пък отвърна на ЦСКА за "държавната намеса": "Кой ни е помогнал на нас? Господин Борисов е препоръчал на ВТБ да погледне сериозно на марката "Левски" като добра инвестиция за PR, без да се ангажира държавата с това.А с какво се издържа ЦСКА? С публични финанси по концесиите за боклука, като имат 19 концесии. Това са пари на българския данъкоплатец, така че да си гледат тях, а не нас.

Всички реституции в столичния Студентски град са извършени по закон основно през 1996-1998 г., а ако има нарушения, изтеклият срок за давност не позволява да се образуват съдебни дела. Върховната касационна прокуратура не уважава исковете реституирани терени да останат за публично ползване и върху тях да не строят частни собственици. Дори жалбата срещу частен строеж в двора на Лесотехническия университет не е уважена. Единствената реална мярка за три години досега спрямо безобразията в софийския Лас Вегас са 15 премахнати бараки пред Студентската поликлиника. Това става ясно от отговорите на министерства и ведомства на въпрос, който им е изпратил председателят на просветната комисия в НС Огнян Стоичков - какво е направено в изпълнение на решението на парламента за мерки в Студентския град, публикувано в ДВ на 2 юни 2009 г.

През 2009 г. след убийството на студента Стоян Балтов в академичното градче парламентът прави временна комисия и по нейно предложение приема решение, с което задължава МОМН, МРРБ, областната управа и Столичната община да направят проверки за законността на реституциите в студентския кампус и да вземат всякакви мерки за прекратяване на безобразията в построените или ползвани увеселителни заведения там. От МРРБ сега отговарят, че МОМН не ги е молило за никакви мерки, макар че просветното министерство няма ангажимент да уведомява други ведомства за решение на НС. Зам.-министър Николай Нанков съобщава, че Административният съд в София дори отменил решение на СОС терени в кампуса да се ползват за нужди на вузовете, вместо на реститутите. А издаденият през 2010 г. от СОС устройствен план (ПУП) на Студентския град не може да влезе в сила, защото се обжалва от собствениците на реституирани имоти.

Върховната касационна прокуратура потвърждава решенията на Софийската градска прокуратура, която пък застава зад превръщането на реституирани "земеделски" земи в строителни площадки. Апелативната прокуратура заявява, че ако има нарушения при реституцията, срокът на давност е изтекъл и нищо не може да се направи. Същото пише и областният управител - невъзможно е да се предприемат действия срещу незаконно реституирани терени. Не може например да бъде преследвана поземлена комисия в Драгалевци за терени на Националната спортна академия. Вузовете обаче имали документи за публична държавна собственост на терените си.

Единствено Цветан Цветанов отговаря, че са премахнати 15 незаконни павилиона пред Студентската поликлиника. МОМН до момента не е отговорило на питането на Огнян Стоичков. В парламентарния контрол в петък обаче министър Сергей Игнатов заяви, че текат дела на висши училища срещу нищожни актове на поземлените комисии, както и дела срещу общински и търговски дружества, в чийто капитал неправомерно са били включени държавни имоти. Той обаче заяви ясно: "Студентски град няма! В резултат на реституцията".
Вопиюща неграмотност в МВР

Тежка неграмотност цари в МВР, показва писмото на ведомството до просветната комисия в НС. Поместваме факсимиле, от което е видно, че според администраторите на МВР и министър Цветан Цветанов, подписал писмото, у нас има "образУвание".
Снимка на една колона – без текст


19.03.2012 г., с.6
Делян Добрев ще съживява малкия и средния бизнес
Номинираният за министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев ще отделя много повече време на икономиката и много повече внимание на малките и средните предприятия, защото те създават работните места и устойчивия икономически растеж. Той прогнозира пред БНР вчера, че страната ни ще постигне икономически растеж около 3% през настоящата година.

Според Добрев, който бе заместник с ресор енергетика на подалия оставка министър Трайчо Трайков, във ведомството се обръщало повече внимание на енергетиката, отколкото на икономиката. Освен това наистина имало забавяне на усвояването на средствата по оперативната програма "Конкурентоспособност", по която Европейският съюз отпуска на българския бизнес над 1 млрд. евро. По думите му тези пари трябва по най-бързия начин да влязат в малките и средните предприятия.

"Има наистина компании, които в момента са на изкуствено дишане. Така че аз лично ще съсредоточа голяма част от моето внимание точно в тази посока", обеща бъдещият министър. Според него "има още много какво да се направи по отношение на привличане на чуждестранни инвеститори точно в секторите, които нас ни интересуват, не в строителство на ваканционни имоти и в молове, както беше допреди 5-6 години, а в строителство на предприятия, които произвеждат".

Добрев смята за основно притеснение на инвеститорите, че когато стъпят в България, ще трябва сами да се оправят с цялата бюрокрация. "Трябва за всеки един голям инвеститор да има персонален отговорник, който може в буквалния смисъл да върви с инвеститора от кметство в кметство, от министерство в министерство и да му съдейства при всички административни процедури и да се уверява, че документите, които са необходими на този инвеститор, се издават в най-съкратените възможни срокове. Ако инвеститорът почувства такава подкрепа от страна на държавата, аз съм сигурен, че той ще се чувства много по-уверен в своята инвестиция", каза Добрев.

Само 15 бараки в Студентския град се оказаха незаконни! Празна врява изглежда ще остане цялото възмущение и на институциите, и на обществото след убийството на поредния студент в поредната пиянска свада в общежитие там. Празни останаха, оказва се, и възмущението, и протестите при предишното убийство през 2009 г. срещу превърнатия в територия на порока някогашен студентски кампус. Тогава парламентът взе решение да се изяснят и накажат незаконните реституции, да се отнемат терените в полза на образованието, да се отчуждят вече завзетите и т.н. Е, и? Кръгла нула.

Това показват отговорите, които куп ведомства са изпратили до председателя на парламентарната просветна комисия Огнян Стоичков на неговия въпрос какво са направили в изпълнение на решението на НС отпреди 3 години. Основният препъни-камък, с който всички си мият ръцете без сапун, е, че прокуратурата и съдът не смятат за нарушение да се реституират "земеделски" земи в дворовете на вузовете и после тези, да речем "царевични ниви", да се превръщат в жилищни блокове, ресторанти, барове и казина. Ако законите оправдават такива действия, значи тези закони са за боклука. Единственото обяснение е да са гласувани (и поправяни неколкократно) след подкупи от страна на "честни" бизнесмени, прекупвачи на "реституираните" терени в течение на поне 15 години. Няма как иначе нормален разум да приеме, че е възможно съд да оправдае строеж насред дендрариума на Лесотехническия университет или върху стадионите на Спортната академия. И да твърди, че е невъзможно да се предявят искове за нищожност!

Къде всъщност живеем? Най-близо до тоя въпрос стигна просветният министър Сергей Игнатов в петък пред парламента. Той заяви дословно: "Студентски град няма! Кампусът е разрушен в резултат на реституцията. Представете си в Оксфорд или Кеймбридж да се явят реститути, а това са кравари и воловари, и да поискат земите. Тогава вече няма да има Оксфорд и Кеймбридж. Там не се е случило, това е не е възможно някой да си го помисли". Точно така - никъде по света не е мислимо да се случи подобно нещо. Създаден, построен студентски град да бъде "опапан" от хитреци и превърнат в бардак. И отгоре на всичко - това да се окаже и ненаказуемо, и невъзвратимо. Може ли след това да остане вяра дори у един българин, че живее в нормална държава и че е възможно нещо в безумията, които ни се случват, да се оправи? И питам - колко пъти МОМН се опълчи срещу разрухата в кампуса; даде ли рамо на Столичната община, когато тя преди година се опита да запази поне нещо за вузовете в "техния" град? Колко убийства и ментална деградация трябва да преживеем, та някоя власт да си мръдне пръста поне за нещо. Какъв закон внесе МОМН за даване на изключителен защитен статут на единствената в София територия на студентите - с отчуждаване, със забрана за барове и хазарт и пр., вместо да тъпче сега в парламента напълно кухия си откъм съдържание Закон за младежта? Иначе много всички се вайкаме над лозунгите на протестиращите студенти - "Обичам България, мразя държавата". Точно така. Такава държава трябва да бъде мразена!

Както обикновено през последните години, широката общественост у нас няма как да знае за същността на предстоящите разговори между нашата официална делегация, която ще гостува в Турция тази седмица, дори и това да се нарича съвместно заседание на двете правителства. "Опорните точки" са само за участниците и обикновено медиите съобщават лаконично за рамката, за някакви съвместни икономически проекти или просто подчертават ползотворните и добросъседски отношения.

При последното посещение на нашия министър-председател при съседите изкушените от политиката не разбраха нищо за целта на разговорите, за резултатите от тях, но останаха с впечатление за нещо скрито-покрито. Но Турция е не само нашият най-голям съсед, тя е и играч на световната сцена с различно от нашето измерение. През последното десетилетие след разтегливите и неособено ясни перспективи за членство в ЕС Турция започна да гледа не само на изток, но преди всичко към близките страни на Балканите, като провежда т. нар. мултиизмерна и мултирегионална външна политика. Обявената официално политика на нулеви проблеми със съседите може и да не се реализира изцяло. Най-вече поради активната политика на Анкара в събитията, разтърсили Близкия изток, преките й ангажименти във връзка с фактически провеждана гражданска война в Сирия, ролята й на верен съюзник на САЩ и претенциите й за модел на разбунтувалите се арабски страни с ислямисткия характер на светската си държава. Икономиката на страната сякаш остана незасегната от световната финансова криза, срещите на Г-8 и Г-20 не минават без впечатляващото присъствие на Турция, министър-председателят й е с ореола на троен победител, след като на всички избори постигаше леки победи с все повече гласове на подкрепа. Външният министър Ахмет Давутоглу не само разговаря на равна нога с водещите световни политици, но е и автор на теорията за неосманизма като стратегическа доктрина за страната. В това време кметът на Истанбул е не само управляващ "град голям колкото 23 държави в ЕС взети заедно", както казва, но е и председател на Сдружението на общините в ООН и на всички общини в самата Турция. Наскоро държавният департамент постави турска депутатка сред 10-те забележителни жени, "жените на куража" от целия свят и ги отличи в присъствието на Мишел Обама и Хилъри Клинтън за ролята им в защита на правата на хората с увреждания. В Турция се прие закон за насилието над жените съвсем в духа на европейските изисквания и дори с мерки, които идват в повече - като осъждането да се носят от насилниците електронни устройства за следене или да получават присъди за по-голям срок. В същото време при направено миналия месец проучване сред 3252 жени се оказва, че 37% от тях никога не са ходили на ресторант, 50% никога не са празнували рожден ден и годишнина от сватба, 27% никога не са били на фризьор, 31% не познават услугите на козметик, 46% никога не са били на почивка, 10 от 100 жени на възраст над 18 г. не могат да четат и пишат, само 30% са завършили средно образование, 9% - висше, 62% от жените са домакини. Тази картина на турското общество е типична, но далеч от нашите представи за европейски постижения.

За редовите граждани на Балканите, в т. ч. България и Близкия изток, Турция е страната на непрестанно излъчваните турски сериали. Коментаторите по цял свет не пропуснаха да отбележат, че тази инвазия на турската филмова индустрия носи не само забележителни печалби, но и по свой начин оказва влияние най-вече в страните, където има и население с мюсюлманско вероизповедание. Стратегическият интерес на Анкара се върна към страните, които са били в бившите османски територии, и сега влиянието е икономическо и културно, но може да стане и геополитическо. Още повече, че главните газопроводи и нефтопроводи минават и ще минават през Турция. Икономическите връзки на Анкара с балканските страни през последните години укрепнаха, а турските инвеститори виждат винаги възможност да стъпят здраво на пазарите на Балканите. В Македония турската компания "ТАВ" инвестира 200 млн. евро в реконструкция на летищата, които са под нейн контрол, обещава ново летище в Източна Македония. "Шише джам", която отдавна е в България, има интерес от инвестиции от 150 млн. евро в две фабрики в Македония за производство на стъкло, в Сърбия турски делегации посещават често Санджак, населен предимно с мюсюлмани, и предизвикват страховете на Белград за намеса във вътрешните работи. В същото време Анкара съдейства за посещението на Борис Тадич в Сараево, за да стимулира процесите на диалог и регионална сигурност. И независимо от притеснението на Сърбия, анализатори смятат, че може да се създаде съвместна авиокомпания, която ще реши дългогодишните проблеми на Ят Еъруейс. За Босна и Херцеговина или Косово в това отношение не е нужно да се говори. Там влиянието на Турция във всяко отношение е безспорно и високо оценявано. По повод последната си изборна победа Ердоган направи изявление, че тя е от полза не само за Истанбул, но и за Сараево, което предизвика гневни реакции в Белград. Турция поддържа изграждането на коридор 10, който е пряката й връзка с Балканите и Европа, дори и това да не е съвсем в интерес на някои съседи. У нас наскоро кметът на Истанбул обяви, че е предоставил като подарък на София два проекта за кръстовища, като се надява да бъде на откриването им. Може би и турски фирми ще ги направят. Анкара развива отношения с мюсюлманските общности на Балканите, но твърди, че цели да ангажира всички етнически общности и религии в усилията за укрепване на стабилността в съседните държави. В тази връзка е и решението на турското правителство за връщане на имотите на територията на Истанбул, които са принадлежали на различни религиозни и етнически общности, в т. ч. български, и сред които са училища, търговски обекти, болници и т. н. Общината на Истанбул е дарила 2,5 млн. евро за ремонт на българската черква "Св.Стефан", която е сред най-често посещаваните от наши туристи обекти в мегаполиса, но е платила и същата сума за реконструкция на джамията в Пловдив. Явно тези средства не са проблем за просперираща през последното десетилетие страна, която отчита 7-9% ръст на БВП всяка година.

Респектиращ съсед е и е нормално да поддържаме добросъседски отношения във всички направления. Съвсем в духа на европейските принципи и разбирания. Друг е въпросът дали успяваме да отстояваме собствени интереси или отново играем на дребно, за момента. Защото и Турция си има своите проблеми. Картината там не е толкова розова и дори на повърхността излиза наяве тежката борба между Ердоган и ислямисткото движение на Фетуллах Гювен с неговата империя от медии, компании, училища, проникваща все повече в съдебната власт и полицията. Независимо, че живее в САЩ, Пенсилвания, Гювен създава главоболия на управляващите с твърдия си прагматизъм, смесен с крайна мюсюлманска религиозност и заплахата всеки момент да оттегли своята подкрепа за Ердоган. Съвместно пречупиха гръбнака на армията, която отстояваше десетилетия наред светския характер на държавата, но сега с арестите на висши офицери, журналисти, повече от 70 на брой, студенти, които не приемат някои действия на властите от чисто битов характер, се създава усещането, че демократичните постижения не са съвсем блестящи. Търсенето на военно решение на кюрдския проблем също е отстъпление от предизборните обещания за повече човешки права на това милионно малцинство в Турция. Неслучайно лидерът на основната опозиционна Народнорепубликанска партия Кълъчдароглу посочва многократно, че Ердоган бързо настоя за закон за защита на директора на разузнаването, набеден от "гювендистите" за предполагаеми контакти с ПКК в Ирак, но не прави нищо за онези антитерористични закони, които дават възможност да се хвърлят в затвора стотици дисиденти, в т. ч. и депутати. Липсва и прогрес на обещаната нова конституция, за чието създаване се предвиждаше обсъждане и с представители на малцинствата или от други религиозни общности. Някои икономически показатели напоследък дават знак и за прегряване, което забавя рязко и икономиката. Например дефицитът по текущата сметка е над 10% от БВП.

Дали предстоящият период ще е труден за Турция, или тя ще устои на предизвикателствата, това си е вътрешен проблем. За нас е важно да се знае какви ще са договорките на предстоящата среща, в какви насоки ще бъде сътрудничеството ни, какъв ще е приносът на всяка страна за сигурността на Балканите, защото регионът си остава потенциално тревожен и влиянието на външни сили не е останало в миналото. Енергийните коридори, инфраструктурните проекти, инвестициите могат да бъдат повече от полезни, но могат и да осигурят влияние, което в стратегически аспект може да предизвиква тревога. Като членове на ЕС ние сме длъжни да осигурим прозрачност, предсказуемост и спазване на демократичните принципи в интерес на гражданите, държавата, съюза. А сложната икономическа ситуация у нас изисква и повече мъдрост при взимането на стратегически решения. Дано и външната ни политика остане на европейско ниво. В случая е задължително. Дано, въпреки че в приетата на 11 януари т. г. от нашия парламент декларация, осъждаща възродителния процес, има толкова непрецизирани изрази, толкова внезапно се появи в залата, че постави в недоумение обществото. Защото едва ли българите могат да повярват, че тогава е извършена насилствена асимилация на българските мюсюлмани или етническо прочистване, т. е. нещо като геноцид. Редовите граждани у нас, независимо от вероизповеданието, са живеели миролюбиво и по съседски до момента, в който външни сили или политици не са се намесвали необосновано грубо в живота им. Да се спекулира с историята, с паметта на жертвите, да се робува на отживели времето си стереотипи, да се търси изгода само за едната страна, не е печеливш ход. Живеем в ново време, където старите теории и имперските амбиции не носят полза дори и за Великите сили. Събитията през последната година го доказват красноречиво.