19 март 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница8/14
Дата24.07.2016
Размер2.25 Mb.
#3556
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14

Отговор: Съвсем конкретно:

При направената от страна на АСП проверка по фактите, изнесени в писмото на Сдружение "Майки срещу дрогата", не са установени пропуски, неправомерни действия или некоректно отношение към Сдружението.

Чрез сключения договор BG051PO001-5.1.06-0056, на Сдружение "Майки срещу дрогата" е предоставена безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект "Рестарт" на обща стойност 82 195,37 лв. Дейностите по проекта са стартирали на 01.01.2011 год. и са приключили на 31.01.2012 год.

До настоящия момент е внесено само едно искане за междинно плащане на 15.06.2011 г., като са отчетени дейности и разходи за периода 01.01.2011 г. до 31.05.2011 г. С искането за междинно плащане е поискано възстановяването на 13 606,72 лв., от които са верифицирани и изплатени 11 727,06 лв.

Искането за междинно плащане е внесено с некоректни документи и финансов отчет. Поради тази причина докладът е връщан официално неколкократно, като последните документи са представени на 09.08.2011 г.

Сред непризнатите разходи няма хонорар за 500 лв., непризнат заради техническа грешка при изписване на годината.

Разходите за закупуване на материали и консумативи не са правилно бюджетирани в описа на платежните документи. Същите могат да бъдат поискани при финален отчет.

Документите, които трябва да придружават искането за плащане са приложения към Договора за БФП и Ръководството за бенефициенти и са задължителни за всички бенефициенти, независимо дали са НПО или общини. Декларацията по ДДС е образец, който придружава всяко искане за плащане.

Въпрос 22

Дата: 7 март 2012 г.

Автор: Cococobg

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Уважаеми г-н Дончев,

Не смятате ли, че следващите наказания и съдебни дела от страна на Европейския съюз ще са заради груби извращения по процедурите на ЗОП.

1. Не се обявяват тръжни процедури.

Поръчките силно се раздробяват и се прокарват без търг по Чл. 2 от НВМОП.

2. Залагат се безумни изисквания- Сертификат за това , че строителите не бият работниците ; Документ от малки фирми с 3-ма работника, подаващи еземесечни докуминти до НАП и Статистиката за личния си състав, че нямат назначени чужденци. За доставката на 1 метла от естествена метличина се иска:

- Сертификат за качество

- Сертификат за произход

- Декларация за съответствие

- Инструкция за ползуване на български език

3. Клаузата за НЕ променяемост на цените се прилага само за малките фирми. Тотално договори се печелят от фирми със смешни показатели:

- Най- ниска цена

- Спешност на доставката на сапун за пране и веро на 15 -тата минута от заявяването.

- Най- голямо забавено плащане- то достига до 2 години.

- Най- добро качество, без да има критерии и компетентни хора за оценка в комисиите.

Два месеца след спечелването на търга , въпреки условията се подписват серия от Анекси, които елиминират всички условия с които е спечелен търга.

Отговор: От 26.02.2012 г. са в сила новите изменения на Закона за обществени поръчки, чрез които се цели подобряването на процеса на възлагане на обществени поръчки и се създават предпоставки за повишаване ефективността на усвояването на средства от европейските фондове.

ЗОП изрично забранява разделянето на поръчките с цел да бъде избегнато прилагането на предвидените в закона процедури. Прилагането на тази разпоредба е обект на контрол от съответните компетентни органи. В новата редакция на закона е предвидено намаляване вида на процедурите и броя на режимите, чрез които се възлагат договорите за обществени поръчки в страната. Това се постига чрез отмяна на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /НВМОП/, съответно отпадане на предвидените в нея процедури. С оглед на намаляване на допусканите нарушения на закона в новите изменения на ЗОП е предвидено засилване на ролята на Агенцията по обществени поръчки при осъществяване на предварителния контрол на поръчките, финансирани напълно или частично със средства от ЕС, включително и по отношение на наличието на завишени или дискриминационни изисквания към участниците. В допълнение имаме и методика за налагане на финансови корекции, приета с постановление на МС за определени категории нарушения, допуснати от възложители при възлагане на обществени поръчки, финансирани със средства от европейските фондове. Непрекъснато влагаме усилия да подпомогнем управляващите органи и бенефициентите с оглед осъществяването на необходимия предварителен контрол и минимизирането на нарушенията във връзка с прилагането на ЗОП.

Въпрос 23

Дата: 7 март 2012 г.

Автор: Йори

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Според годишният доклад на Световния икономически форум в Давос "Глобална Конкурентноспособност - 2011", България е спаднала от 71-во на 74-то място.

Основна причина за това е ниската иновативност, а една от основните причини за ниската иновативност са сроковете, които са необходими на органите да разгледат един проект за иновации от приемането му до евентуалното му одобрение. През което време иновацията трябва да е замразена, за да получи финансиране.

Г-н министър, къде греша?

И последно: Спрямо разполагаемите европейски фондове, какъв е размерът на договорените и какъв - на реално изплатените суми?

Към възможно най-актуална дата.

И от реално изплатените суми каква част са върнати обратно или са изискуеми, поради открити нарушения.

Отговор: Мой личен приоритет е да се скъси "пътят" за финансирането на иновационни проекти.

Позволете ми да отбележа, че директното финансиране на фирми не е единственият механизъм, който може да подкрепя процеса на иновации в страната. Тук трябва да добавя изключително високо приоритетната научно-изследователска инфраструктура, създаването на високотехнологичен парк, създаването на източници за достъпно нисколихвено кредитиране за стартиращи и малки и средни предприятия. Също така не считам, че иновационният процес трябва да се базира само и единствено на публично финансиране.

Относно договорените и изплатените средства: Според последната справка към 29.02.2012 г. България е получила 1 571 327 874 ? от ЕК, от тях 634 872 084 ? са aвансови плащания. Получените междинни плащания са 936 455 790 ?.

Общият брой на нанесените финансови корекции до момента поради нарушения (включително и такива в ЗОП), е: по данни на ИСУН към 16.03.20012 г. е 794 по 503 договора на стойност 36 070 449.11 лева

Въпрос 24

Дата: 7 март 2012 г.

Автор: Doctora

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: България отново е сред страните с най-слабо усвояване на фондовете за сближаване в ЕС за 2011 г. и заема предпоследното 26-о място по усвояемост за Европейския социален фонд и 25-то място при усвояемост за Европейския фонда за регионално развитие и Кохезионния фонд. Справката за изпълнението на графиците по политиката за сближаване към 1 януари 2012 г. показва влошаване на позициите спрямо миналата година.

От Европейския социален фонд, чрез който се финансират програми за заетост и подобряване на условията на труд, България е получила едва 19,99% от полагаемите й се за периода 2007-2013 г. 1,19 млрд. евро. От Кохезионния фонд и от Европейския фонд за регионално развитие са усвоени 24,31%. При това в тези проценти са включени не фактически получените средства, а договорените суми, авансовите плащания, които са под условие и средствата, разплатени за сметка на издъхващия национален бюджет.

Господин министър,

имахте достатъчно време за служебна адаптация. Какви са вашите виждания по няколко основни слабости:

- практиката да се назначават представители на НПО, вместо възможността те да номинират такива (чрез прозрачна процедура)

- липсата на реален и бърз достъп до информация

- липсата на яснота и устйчивост на "правилата на играта"

- липсата на гарантиран прозрачен процес за избора на проекти

- липсата на достатъчно капацитет за пълноценно усвояване на фондовете

- корупционните практики

Отговор: Докторе, както вече казах, в усвояването на средствата от ЕС има огромен ръст през последните 2 години. Не знам от къде ви хрумна идеята за "влошаване". Разбира се, има още много какво да се желае и моята работа е да го реализирам.

По въпросите ви: Не съм сигурен, че разбирам първия. Къде се назначават представители на НПО?

Най- бързият достъп до информация е през мрежата. Считам, че в момента както на единния информационен портал, така и на страниците на различните управляващи органи, има достатъчно информация - за предстоящи, текущи и за минали схеми. Основно предизвикателство е предоставянето на информация да е по-интерактивно.

Откриването на 27-те Информационни центъра в страната значително ще подобри информираността на всички за възможностите за финансиране, както и по всички други въпроси, свързани със средствата от ЕС. Информацията ще се предоставя безплатно от експерти, които в момента подбираме и подготвяме.

Ако правилата се променят, това е само в посока опростяване, прозрачност и по-ефективен контрол.

Капацитетът не е като таланта - имаш или нямаш. Той се създава. Инвестираме много усилия и пари в създаването и поддържането на капацитета както на централните звена, така и на бенефициентите - например общини. Не само информираме и обучаваме експертите, но ги подкрепяме.

Въпрос 25

Дата: 7 март 2012 г.

Автор: toki4

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Здравейте г-н Дончев. Бих искал да ви задам няколко въпроса относно следващия програмен период. Ясно ли е вече колко и какви ОП ще има през него и съответно бихте ли споделили. Каква е визията, на Вас и на Вашите колеги, относно държавните структури ангажирани с управлението на структурните фондове - ще съществуват ли Управляващи органи и Междинни звена, каквито има в настоящия програмен период. На какъв етап от реализация е идеята Ви за една централна структура отговорна за управлението и усвояването на средствата от ЕС. Благодаря предварително!

Отговор: Както коментирах и в друг въпрос по-горе, оперативните програми през следващия програмен период вероятно ще бъдат по-малко - 5 или 6. Сред тях ще има такава за инвестиции в "тежка" инфраструктура - пътища и железници (сегашната "Транспорт"), Оперативна програма, която да инвестира в секторите води и отпадъци (сегашната "Околна среда"), Регионално/Градско развитие, Иновации и конкурентоспособност, "Човешки ресурси"- като програма, финансирана от европейския социален фонд. Вероятно "Техническа помощ" и "Административен капацитет", ще бъдат обединени в една програма, предвид сходните си бенефициенти.

Основната матрица с дялово разпределение на средствата за финансиране по линия на политиката по сближаване за следващия програмен период може да се разглежда мащабно като обем от 100 единици. Предложената към момента система предвижда около 30 от тях да бъдат използвани за тежки инфраструктурни проекти (пътища, железници и инвестиции във водния сектор), 25 единици да бъдат за финансиране по европейския социален фонд (социално включване, образование и професионално обучение, по-ефективна публична администрация), а останалият ресурс да бъде за Европейски фонд за регионално развитие. Половината от него (близо 22 единици) се предвижда да бъдат използвани за ниско въглеродна икономика, малки и средни предприятия и научно развойна дейност.

Повече от година тече дискусия, както по приоритетите, така и по структурите за следващия програмен период, която включва НПО, академични среди, бизнес и разбира се местните власти. Наскоро приключи открита процедура за НПО, които да участват в работните групи за разработване на отделните оперативни програми.

Визията е политиката по сближаване през следващия програмен период да се развива в три основни насоки - като инструмент за търсене и гарантиране на по-добра бюджетна дисциплина, като средство за мотивиране и натиск за провеждане на реформи в редица ключови сфери и като начин за преодоляване на различията между регионите с цел постигане на това Европа да бъде по-свързана и по-координирана.

Въпрос 26

Дата: 7 март 2012 г.

Автор: RalitsaK

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Г-н Дончев,

аз не искам да Ви занимавам с мой проект или да задавам някакви сложни и "компетентни" въпроси, защото голяма част от информацията за европейските фондове нито я разбирам, нито ми е работа да я разбирам в детайли, все пак това е ваша работа. Аз също като всички българи съм на мнения, че трябва да се търсят начини за по-значителна усвояемост на тези фондове и по всички данни си личи, че от както сте Вие на този пост процентите са в наша полза увеличени и чест Ви прави, че търсите и мнението на обикновените хора като нас за развитие. Аз не мога да разбера два факта:

- защо има десетки консултантски фирми, които в настоящия момент дават различна информация за мерките и графиците им. Това създава в мен впечатлението, че пак някои ще се уредят и техните проекти ще спечелят, а други ще останат само с мечтите си и проекта им дори няма да има възможност да бъде разгледан от тези, които трябва.

-второто нещо, което не мога да разбера е свързана с моята родна област Враца - защо ние трябва да продължаваме освен да бъдем най-бедния регион в Европа, но и да се наричаме СЕВЕРОЗАПАДНАЛА област, а богатите области в България да стават по-богати.

Отговор: Ползването на консултанти не е задължително, даже и често не е наложително. Разбира се, не е и забранено - това е свободен пазар. Не мисля, че работата с консултант дава гаранции, че проектът ще бъде одобрен. Когато капацитетът на кандидата не стига, той може да наеме фирма или експерт да му помага за подготовката или изпълнението на проекта. Ако има достатъчно вътрешен капацитет, може да го прави сам. При всички случаи съветвам общините да развиват такъв. Дори и да се налага да ползват консултанти, те трябва да имат капацитета да ВЪЗЛАГАТ, да бъдат "господари на играта", да формулират целите и задачите, да отстояват интересите и нуждите на града, а не те да се формират от професионалната фантазия на външен изпълнител. Вътрешният капацитет е важен, за да може да се преценява кое е качествено и кое не е.

По отношение на Враца и Северозападна България: Факт е, че това е най-изостаналия район в България. Факт е и, че в Областите на Северозападна България не се ползват достатъчно европейски средства (макар че точно Враца има голям проект за интегриран воден цикъл за над 130 милиона лева). Причините за това са много, сред които е и фактът, че за много от малките общини от този район е по-трудно да издържат на конкуренцията с останалите общини на страната. Планирам за следващия програмен период да бъде ограничено конкурентното начало, а да се работи със списък от предефинирани проекти. Това би дало равни възможности и на общините от този край на България. Допълнително смятам, че този район трябва да бъде обект на целенасочена политика от страна на държавата, не само от гледна точка на финансиране на общините, но и чрез инвестиции в "тежка инфраструктура" - пътна и железопътна по коридор № 4 (ще стана все по-важен след завършването на Дунав мост 2), активното представяне на възможностите му пред инвеститори и др.

Въпрос 28

Дата: 8 март 2012 г.

Автор: Yantar

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Господин Дончев - можете ли ясно да ни разясните колко европейски пари са предвидени за България в периода 2007-2014, колко реално са били усвоени от България 2007-2011та и по какви сектори? Също какъв механизъм има за следене и докладване на усвояемостта - т.е. каква прозрачност има (като %, като конкретни реализирани проекти и т.н.). Моля не ме препащайте към страницата на ЕУФЪНДС защото вече съм бил там и такава прозрачност няма.

*

Смисълът на въпроса е, че е необходимо мерило за успеха. България или се справя с реализацията на проекти или е в нелогичното положение на нетен платец на ЕС при положение, че е най-бедната държава в Съюза.



Отговор: Колко пари са "усвоени" можете лесно да разберете от http://www.eufunds.bg

Не знам какво ви е затруднило. От публичния модул на ИСУН можете да научите стойността, бенефициента и дори подизпълнителите на ВСЕКИ проект в България. Това е според мен истинска прозрачност. Ако нещо не е ясно, разбира се, остава правото Ви да задавате въпроси.

Нетната финансова позиция на България към 31 декември 2011:

Разликата между платено от ЕК към България и платено от българска страна - (млн. лв.)

Фонд/програма* Получени траншове от ЕК Платено, ЕС финансиране Разлика

(1)(2)(3)=(1)-(2)

СКФ 3 073.30 2 458.50 614.80

ПРСР 1 494.50 1 352.70 141.80

ОПРСР 30.60 13.10 17.50

*включена е информация само за основните програми, финансирани от ЕС през настоящия период.

Разликата между платено от ЕК към България и вноската към ЕС - млн. лв.

Траншове 2007-2011** Вноска 2007-2011 Разлика

(1) (2) (3)=(1)-(2)

7 481.30 3 510.40 3 970.90

**Поради липса на информация, при анализа не са отчетени всички траншове по програми финансирани със средства от ЕС (напр. програма ФАР, Фонд връщане, Леонардо, Сократ, Ерасмус, Програмите за трансгранично сътрудничество по външни и вътрешни граници и др.). Следователно траншовете от ЕК за периода 2007-2011 са по-високи. Отклонението е средно между 500-800 млн. лв.

Т.е. България е нетен получател на средства и то милиарди.

Колкото до корупцията, сигурно още се случва да има подобни случай, но България отдавна не е лошото момче/или момиче на Европа и държава, която злоупотребява с европейски пари. Това е заради жестоката контролна система, така и заради изкоренените лоши навици, надявам се.

Въпрос 29

Дата: 8 март 2012 г.

Автор: Hamer

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Г-н Дончев,

Интересува ме имате ли наблюдения, статистики или въобще информация в резултат на усвояването на средства по предприсъединителни програми и програмите след влизането ни в ЕС и съответно реализиране на финансираните с европейски пари проекти колко работни места са създадени в България, какъв е приносът в БВП, каква добавена стойност е създадена, колко данъци са платени в бюджета?

Задавам този въпрос, защото съм с впечатлението, че усвояването на средствата е самоцел и не се търси релация между тези влезли пари в България и тяхната ефективност за икономиката. Защото колкото и малък да е проценът на усвоените средства по всички програми, все пак той се измерва в милиарди лева. Би трябвало през годините да проличи някак вливането на тези милиарди в икономиката, да се отрази на заетостта, на нарастването на БВП, на събираемостта на данъците и т.н. Някак ми се струва, че българската икономика е като онзи басейн - от ЕС се наливат пари от една тръба, а се източват от три.

Отговор: Винаги съм твърдял, че когато говорим за средствата от ЕС, най-важен е ефектът и въздействието върху икономиката, социалната сфера и качеството на живот.

Оценяването на ефектите от европейските структурни фондове върху всички икономически сфери се прави в ЕС с помощта на специализирани макроикономически модели, какъвто вече е разработен и за България. Повече можете да научите тук http://www.eufunds.bg/bg/page/872

Към момента проследяваме ефектите върху 170 икономически променливи. Направените плащания по структурните фондове за периода 2007-2011 г. са допринесли, допринасят и ще продължат да имат положителен ефект върху икономиката. Така например, нетният ефект на плащанията върху реалния БВП е 1.4% за миналата година, като агрегираният ефект от миналите плащания върху реалния БВП за тази година е оценен на близо 2%. На практика, това означава, че без тези плащания, реалният БВП ще е по-нисък. Нетният ефект върху частното потребление за последната година е също близо 2%. Направените плащания за периода са допринесли за повишаването на заетостта през миналата година с 2.8% (без плащанията, тя щеше да е по-ниска с 2.8%). Наблюдаваме и позитивен ефект върху средната годишна работна заплата - тази година този ефект е оценен на 4.31%, а направените плащания в периода 2008-2011 ще доведат до агрегиран ефект върху доходите в края на 2015 г. възлизащ на близо 11%. Това са ефекти от реализираните към момента плащания. Разбира се, нетните ефекти ще бъдат още по-значими при успешно усвояване на фондовете и през следващите години.

Въпрос 30

Дата: 8 март 2012 г.

Автор: Академия

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Уважаеми г-н Дончев,

Съгласно Постановление № 5 от 18 януари 2012 г. МОМН трябва да изготви, а Вие да съгласувате Механизъм за избор на представители на академичната общност, които да участват в състава на работните групи за разработване на всяка от програмите за периода 2014-2020 г. Моят въпрос е: Изготвен ли е такъв механизъм и ако да - къде може да бъде намерен? Поздрави и успешен ден!

Отговор: За целите на участието на академичната общност в предвидените в постановлението работни групи, Министерство на образованието, младежта и науката изготви пул от специалисти, номинирани от отделните висши училища, БАН и Селскостопанската академия. МОМН се ангажира да предлага конкретни експерти от този пул за всяка от работните групи според тематичната им насоченост и профила на съответните специалисти. Информация за техния подбор може да бъде изискана от Министерството.

Въпрос 31

Дата: 8 март 2012 г.

Автор: Hamer

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Г-н Дончев,

извинете, но ще попитам още нещо: Какво е отношението Ви към проектите за фотоволтаици, перки и пр.ВЕИ - имам предвид с какво те допринасят за икономиката на България, колко работни места създават и каква принадена стойност? Освен, разбира се, приносът им към оскъпяване на сметките за ел.енергия.

Отговор: Факт е, че всички проекти, свързани с инвестиции във възобновяеми енергийни източници - фотоволтаични централи, вятърни генератори и т.н., не създават голям брой работни места. Скромен е и приносът им към местната икономика. Факт е също, че енергията, придобита от ВЕИ, влияе пряко на цената на електроенергията в България. Наред с това е факт, че ВЕИ са стратегически ресурс предвид непрекъснато растящите цени на горивата и държавата трябва да поддържа един разумен темп на инвестиции в тях. Може би конюнктурното им значение в момента е слабо, но стратегическото им в дългосрочен период е по-голямо.

Въпрос 32

Дата: 8 март 2012 г.

Автор: OLDMAD

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Уважаемият г-н Томислав Дончев е на възрастта на сина ми, и би следвало много да не се церемоня с него.

Въпреки това обаче, най-уважително искам да го попитам - какво стана с прословутата фраза на г-н Борисов, "На тях им ги спират, а на нас ги пущат"?! Щото напоследък като гледам какво е дереджето с Еврофондовете, и отпуснатите суми за БГ, нещо май-май... а?

Отговор: Възрастта не може да е нито предимство нито недостатък. Освен, ако не си неприлично млад или съвсем стар. Надявам се говорите на сина си по-ясно, защото "май- май" не е съвсем ясно послание. По- горе ясно отговорих какъв е напредъкът на България с използването на средствата от ЕС.

Въпрос 33

Дата: 8 март 2012 г.

Автор: Василева

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1



Въпрос: Уважаеми г-н Дончев, Към момента максималния размер на заплащане на работата на българските координатори и експерти по съответните проекти е 40 евро на ден. За Сърбия и Турция, например, са предвидени по 90 евро на ден!?, за Румъния -111 евро, за старите страни-членки дори не искам да коментирам. Смятате ли, че е нормално? И че това улеснява по-доброто усвояване на европейските средства? Кое наложи при все пак някакъв догонващ размер от 76 евро на ден до миналата година, от тази година да бъдат намалени на 40? Изключително унизително е чувството за водещ координатор от България, който е в основата на инициирането и реализирането на определен партньорски проект с тези и други страни, когато се съпоставят в общия бюджет на проекта тези цифри! За оперативните трудности, произтичащи от това ще трябва да се отвори нова тема. Крайно време е да престанем сами да се поставяме и да приемаме да ни поставят в положение на хора "трета ръка". Изключително лицемерно и цинично е, не смятам, че който и да било го заслужава. Бих искала също така да Ви информирам, че процедурата за набиране на персонал за ОИЦ София-град и София-област наподобяваше долнопробен водевил. Кандидатите не бяха равнопоставени. И тук нямам предвид само явното лобиране и фаворизиране на кандидати без никакъв стаж, някои с все още неполучени дипломи и т.н., а и явната несправедливост да бъдат допускани лица, които са се явявали на тестове и в други градове и в този смисъл са запознати с естеството на въпросите /може да се види при елементарна справка в Гугъл/. Събеседването беше целенасочено много ниска летва /а може би и толкова си беше капацитета на комисията?/. Спирам дотук. Поздравявам Ви за инициативата и Ви желая успех! Отговор: Ако говорите за хоризонталните инструменти, които се управляват директно от ЕК, вече съм получавал сигнали за разлика в ставките на българските експерти и съм писал до ЕК и съм разговарял с нейни представители по темата. Ако говорите за програмите за трансгранично сътрудничество, ще ми е необходимо време да проверя ситуацията с колегите от МРРБ. Не съществува забрана един експерт да кандидатства за работа в повече от един ОИЦ. Ако имате конкретни данни, свързани с нарушения, сте в правото да ме сезирате като ръководител на Управляващия орган, както и като ръководител на Централния информационен и координационен офис. Адресът, на който можете да го сторите, е: eufunds-public@government.bg Във връзка с конкурсите за избор на екипи е важно да се знае, че тестовете за конкурсните процедури се изготвят самостоятелно непосредствено преди провеждането на конкурса и са различни за всеки отделен ОИЦ. Тестовете се изготвят от Централния информационен и координационен офис и се предоставят на конкурсната комисия в деня на провеждане на теста. Конкурсната комисия има за задача да провери съответствието на кандидатите с предварително зададени критерии за образование и професионален опит, както и специфичен опит в определени сфери на дейност. След класирането на кандидатите на база на приложените от тях документи, получените точки на тест и представянето на интервю, копие от цялата процедура за подбор се изпраща за съгласуване до Централния информационен и координационен офис. Като краен етап, документацията от процедурата и съответно - класирането на кандидатите - се одобрява от Управляващия орган на Оперативна програма "Техническа помощ". В този смисъл, в случай на установени нередности или пропуски в процедурите за избор на екипи на ОИЦ, те ще бъдат констатирани при съгласуване и одобрение. Конкурсните комисии се ръководят от ясни правила, разписани в Процедура за подбор на персонал в областните информационни центрове и в Инструкция за провеждане на конкурси за управител и експерти в областните информационни центрове.

Въпрос 34

Дата: 8 март 2012 г.

Автор: анастаси сиров

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3

Въпрос: Г-н Дончев,аз съм евроскептик.

След като вдигнахме акциза на цигарите, горивата и въведохме дискриминационни мерки срещу пушачите..След като въведохме стандарти за "щастливи"кокошки и прасета. След като в резултат на всичко това се повишиха цените на цигари,горива,месо,яйца и т.н. Очаквате ли,като специалист най сетне ЕС да въведе стандарти,ако не за "щастливи"хора поне за нормални заплати,пенсии и достоен живот? Отговор: Стандарт за щастливи хора (или щастлив човек) не трябва да има. Защото има много различни представи за това какво е да си щастлив. Стандартизирането на щастието би било вид диктат върху индивидуалните представи какво е щастие. Цел на всичките ни усилия - моите, както и на колегите от Европейската комисия, е хората да живеят по-добре. И защо не да бъдат по-щастливи.

Въпрос 35

Дата: 8 март 2012 г.

Автор: Отеца

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3

Въпрос: Moят въпрос е министър Дончев има ли здрава каска и мрежа против оси като е приел да влиза насам?

Отговор: Имам няколко строителни каски. Имам и каска за велосипед.

Въпрос 36

Дата: 9 март 2012 г.

Автор: rorik

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3

Въпрос: Мммм дааа,

На Господин Дончев , ще му трябва не само каска и мрежа , а цял космонавтски костюм. Подкрепям предложенията за съкращаване сроковете за одобрене на проектите.Имам въпрос.

Организиран ли е ефективен и своевременен контрол за правилното усвояване на фондовете?

Отговор: България има ефективна система за контрол на използването на средствата от ЕС. Правят се множество контроли и проверки на всички нива- предварителни, както и по време на реализацията на проекта, така и след приключването му (да се проследи устойчивостта). Следят се документи, законосъобразност, качество, ефективност, ефикасност, добро финансово управление, качество на инвестицията, достигане на планирания ефект върху целевите групи. Контрол се прави на много нива (може би трябва да са по- малко)- междинно звено, управляващ орган, сертифициращ орган, одитори, както и стратегически мониторинг, който се осъществява от централното координационно звено, както и от представители на Европейската комисия. Резултатите от този контрол са налице- процента грешки е нисък, много по- добър от повечето държави членки, всяка нередност с финансово изражение води до финансова корекция. Според мен съществените въпроси са два- първо, как този ефективен контрол да стане по "лек" и да не влияе на скоростта и достъпността, и втория е как да приложим същите строги стандарти към разходите, които не се финансират с европейски пари. И последно- не бива да забравяме, че най- важния контрол е гражданския. Хората които виждат и които ползват дадената инвестиция. Публичния модул на ИСУН е важно оръжие за ефективен граждански контрол.

Въпрос 37

Дата: 9 март 2012 г.

Автор: Алото

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3

Въпрос: Господин Дончев, какво наследство заварихте по усвояването на фондовете от тройната коалиция и има ли по-голям напредък сега? Благодаря

Отговор: Към 30.06.2009 г. договорените по ОП възлизат на 2 360 758 598 лева (15.05%), реално изплатените средства са 146 126 174 лева (0.93%), а верифицираните разходи са 87 841 293 лева (0.56 %). Към 01.03.2012 г. Договорените по ОП възлизат на 10 914 264 815 лева (69.59%), Реално изплатените средства са 3 151 923 482 лева (20.10%), а верифицираните разходи са 2 499 307 464 лева (15.94%). В допълнение в момента в България няма спряна оперативна програма, имаме оценки за съответствие за всички ОП, един от най- ниските проценти грешки в ОП.

Въпрос 38

Дата: 9 март 2012 г.

Автор: MKDV

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3

Въпрос: Уважаеми г-н Дончев,

Първо бих искала да Ви адмирирам, за прието предизвикателство да дискутирате и отговорите на нас читателите на вестник "Сега". Темата, която предизвика моя интерес, а предполагам и на много български граждани е отпускането на 3000 лева за газификация по международен фонд "Козлодуй". Във тази връзка моля, да дадете уточнение какъв ще бъде размера на средствата отпуснат по международен фонд "Козлодуй" за битова газификация на домакинствата. (в печатните медии се коментираха суми м/у 10 и 20 мил.евро) Има ли някакво разпределение за брой домакинства, по градовете определени да получат коментираната субсидия от 3000 лева на домакинство? По какъв механизъм, критерии за участие, домакинствата ще могат да се да се възползват? Какви документи ще са необходими за кандидатстване? Има ли някакви ограничения за кандидатите? Как реално ще се отчитат домакинствата, че са преминали на природен газ и на кого? Фиксиран ли е размера на субсидия от 3000 лева или може да бъде променлив? Какво обхваща субсидията? Покупка на газови уреди или изграждането на газовата инсталация. Възможна ли е комбинация от двете? Кога ще стартира програмата и къде, ще можем да се запознем с изискванията и правилата? Предвиждат ли се и има ли други програми или фондове, които да подпомогнат и компенсират критично изоставане на газификацията на българските домакинствата?

И ако има какви са те?

С уважение,

Мариана Димитрова



Отговор: Относно размера на средствата, отпуснат по международен фонд "Козлодуй" (МФК) за битова газификация на домакинствата: Схемата за финансиране, процедурите и изискванията за кандидатстване на домакинствата за отопление с природен газ са в процес на разработване и съгласуване с ЕБВР, администратор на средствата по МФК. Същите ще бъдат представени за одобрение на Асамблеята на донорите през м. юни т.г., след което домакинствата ще могат да се кандидатстват за финансиране около м. септември 2012г. В 27 общини са регистрирани нарушения на нормите за допустимо съдържание на фини прахови частици, което води до системно превишаване на нормите за качество на атмосферния въздух (КАВ), поради което предвиждаме домакинствата от тези общини да имат приоритет при подбора. По въпроса има ли някакво разпределение за брой домакинства по градовете, определени да получат коментираната субсидия от 3000 лева на домакинство: След проведена в МИЕТ среща с Консултанта и представители на газоразпределителните дружества бяха обсъдени необходимите средства за финансиране на вътрешна газова инсталация. Уточнено бе, че средната индикативна стойност е между 5000-6000 лв. за домакинство. В резултат на срещата и предложеното разпределение на грантовите средства от Консултанта се взе решение на всяко домакинство да се отпуснат 50% от необходимата сума (или до 3000 лв.) По другите въпроса - по какъв механизъм, критерии за участие, домакинствата ще могат да се да се възползват? Какви документи ще са необходими за кандидатстване? Има ли някакви ограничения за кандидатите? Как реално ще се отчитат домакинствата, че са преминали на природен газ и на кого? Отчитането на домакинствата ще се осъществява след присъединяване към съответното газоразпределително дружество и представен в МИЕТ платежен документ за поне 1 месец. Какво обхваща субсидията? Покупка на газови уреди или изграждането на газовата инсталация. Възможна ли е комбинация от двете? – да Кога ще стартира програмата и къде, ще можем да се запознаем с изискванията и правилата? Предвиждат ли се и има ли други програми или фондове, които да подпомогнат и компенсират критично изоставане на газификацията на българските домакинствата? И ако има какви са те? - След одобрение на Асамблеята на донорите през м. юни 2012 г., домакинствата ще могат да се кандидатстват за финансиране - около м. септември 2012г. Информация за това ще бъде предоставена на страницата на МИЕТ, както и на програмата Обща информация: Международен фонд "Козлодуй" (МФК) е създаден с Рамковото споразумение между ЕБВР и Р България, подписано на 15.06.2001г. и ратифицирано със Закон, обнародван в ДВ бр. 38 от 12.04.2002 г. Администратор на средствата на МФК е Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР), а управление на усвояването им от българска страна се осъществява от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. МФК е създаден с цел управление на безвъзмездната помощ, отпусната от ЕС за намаляване на последиците от предсрочното извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй", чрез финансиране и съ-финансиране на подготовката и изпълнението на проекти в следните две области:

- Дейности за извеждане на блокове 1-4 от експлоатация (проекти в "ядрения" прозорец) и

- Мерки за намаляване на негативните последици в сектор енергетика, които произтичат от взетото решение за затваряне и извеждане от експлоатация на блокове 1-4, и които подпомагат необходимото преструктуриране, рехабилитация и модернизация на секторите производство, пренос и разпределение на енергия, както и повишаване на енергийната ефективност (проекти в "не-ядрения" прозорец). Първоначалната договорената безвъзмездна помощ от ЕС възлиза на 550 млн. евро (до края на 2009 г.), от които 60 % за "ядрен" прозорец и 40 % за "не-ядрен прозорец". В допълнение, за периода 2010-2013 г. е договорена помощ от 300 млн. евро, от които 120 млн. евро за сектор "не-ядрена" енергетика. Общо условие за всички проекти, финансирани от фонда е да допринасят за намаляване на негативните последици от предсрочното спиране на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй". Приоритетите на Фонда в "не-ядрен" прозорец са:

- Сигурност на енергийните доставки

- Рехабилитация и модернизация на секторите производство, пренос и разпределение на енергия

- Енергийна ефективност

- Околна среда

В "не-ядрения" прозорец на МФК се финансират проекти, предложени от МИЕТ, подкрепени от ЕБВР и одобрени от Асамблеята на контрибуторите на фонда, в която решаващ глас има ЕК. Процентът на финансиране от МФК се определя на индивидуален принцип за всеки един проект и варира от 20 % до 100 %. На 15.02.2012г. стартира процедура за набиране на проекти в сектор неядрена енергетика по Международен фонд "Козлодуй" (МФК), като индикативният размер на грантовото финансиране е 109.5 млн. евро. Пълният пакет от документи за кандидатстване, в т.ч. насоки за кандидатите, е публикуван на интернет страницата на програмата http://www.mfk-consultant.eu. В резултат на извършен преглед на потреблението на природен газ от домакинствата в страната, се отчита много ниско, около 3% от общото потребление. Обсъжда се стартиране на проектната линия, която да стимулира битовата газификация чрез подпомогане на първоначалната инвестиция на около 10 000 домакинства за присъединяване към газоразпределителната мрежа. Реализирането на проектите ще има ефект върху няколко общини и голям брой крайни потребители. Ще се постигне намаляване на замърсяването на въздуха в тези райони, чрез заместване на горива с високи нива на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух с природен газ. Схемата за финансиране, процедурите и изискванията за кандидатстване на домакинствата за отопление с природен газ са в процес на разработване и съгласуване с ЕБВР, администратор на средствата по МФК. Същите ще бъдат представени за одобрение на Асамблеята на донорите през м. юни т.г., след което домакинствата ще могат да се кандидатстват за финансиране около м. септември 2012г. При определяне на приоритетните проекти за финансиране ще бъде отделено специално внимание на 27-те общини със системно превишаване на нормите за качество на атмосферния въздух (КАВ). Предложенията за проекти в тези общини ще имат допълнителна тежест в оценката, ако проектите им включват задължително промяна на горивната база (в случаите, когато сградите не се отопляват на газ, биомаса или не са топлофицирани), с цел използване на горива с по-ниски нива на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, като при наличието на газопреносна мрежа ангажиментът да бъде за преминаване на природен газ.

Въпрос 39

Дата: 9 март 2012 г.

Автор: IlianaVasileva

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3

Въпрос: Проблем с усвояването на средства по евро фондове.

Уважаеми г-н Дончев,

Кандидатствах по програма Reecl за енергийна ефективност, по две мерки газификация и отопление. От страна на банката за координиране на проектите и отпускането на кредита нямах никакви проблеми, както и за изготвянето на офертите от фирмите за изграждане на отоплението и газовата мрежа. Най големият ми проблем се оказа ваденето на разрешението за строеж от община Велико Търново(2 месеца), което беше съпроводено с допълнителни изисквания за изваждане на други документи и такси. Костваше ми много усилия да се преборя с общинската администрация и за малко щях да изпусна срока, в които да отчета приключването на проектите. Според мен ваденето на разрешението за строеж бави и утежнява много процеса на газифициране. Хубаво е държавата да помисли в тази насока и вместо да утежнява процесите да ги подпомага няма нужда от допълнителни административни тежести. Моля, да коментирате тази бариера поставена от общината и смятате ли, че разрешението за строеж трябва да отпадне за да се ускори газифицирането. Предварително Ви благодаря за отделеното внимание.

Илиана Василева

Отговор: Програмата REECL е кредитен механизъм, разработен от Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие и Агенцията за енергийна ефективност. В този смисъл тя не е оперативна програма на ЕС и като такава не подлежи на пряко въздействие от мен в качеството ми на министър по управление на тези средства в България. Поемам ангажимент при срещи с колегите от ЕК да им обърна внимание за посочените от Вас проблеми.

Въпрос 40

Дата: 9 март 2012 г.

Автор: SIIB

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3

Въпрос: Уважаеми Господин Дончев,

Знам, че голяма част от въпросите се припокриват, но в основата си проблемите се свеждат до следното:

1. Много и почти неразбираема, в по-голямата си част излишна бумащина , заедно с бюрократичните спънки, които са направени единствено и само консултантски фирми да вземат съответния процент и същевременно подхранване на корупционни практики. Трябва да се намали до минимум тази бумащина, за да може един средно интелигентен управител на фирма да може да попълни необходимите документи. Това ще доведе и до разтоварване на администрацията, която проверява дадения проект, освобождавайки я от ненужни и почти с едно и също съдържание документи.

2. Така направеното райониране на селски райони обрича всички населени места в големите общини, независимо, че са села или малки градове на невъзможност да кандидатстват за каквато и да е програма характерна за селски район. Това води от една страна на затормозяване на общинските центрове с отделяне на суми от без това недостатъчното финансиране, и за тези населени места. От друга страна, някои населени места в селски райони се чудят какви проекти да измислят, по някой път направо безмислени, само защото има отпуснати средства за такава програма.

3. И не на последно място. Хората, които оценяват дадени проекти, да имат иновативно мислене т.е. да не се търсят тривиалния очакван ефект, а да се оценяват проектите по това, не само какви близки икономически приходи ще донесат, но и в по-далечен план, както и в социален, здравен, особено за общественото здраве, аспект. И да се даде възможност на проекти, които имат голяма ефективност, но поради това, че дадената фирма няма необходимия първоначален капитал за да извърши даден етап , не могат да видят никога бял свят. И един личен въпрос. Как е възможно да получа възможност за лична среща с Вас, защото имам проект, за който за съжаление няма програма, а е изключително полезен и необходим, касаещ здравето на много хора.

Отговор: Отговарям на въпросите Ви в реда, в който са зададени:

1) В следствие на последователните усилия в последните две години считам, че броят и обемът на изискваните документи е намалял. Също така нека да напомня, че вече съществува възможност за кандидатстване и за отчитане по електронен път. Считам, че все още има потенциал и за опростяване на процедурите и за намаляване на обема на изискуемите документи. Разбира се, редно е да се знае, че този процес има определени граници. Все пак говорим за публично финансиране и за система за контрол, която да гарантира правилното разходване на парите на българските и на европейските данъкоплатци. Не считам, че ползването на консултантски фирми е задължително, нито пък наложително. Съветвам бенефициентите - както публичните, така и частните институции, ако им е възможно, да развиват собствен капацитет вътре в самата институция. Това при всички случаи гарантира по-високо качество на проекта поне от гледна точка на съобразяването му с нуждите на съответната институция.

2) Направената съществуваща към този момент демаркация (т. е разпределение) между Програмата за развитие на селските райони и ОПРР не е съвършена. Работим по по-изчистен и по-справедлив модел за следващия програмен период. За съжаление за този програмен период е почти невъзможно демаркацията да бъде променена.

3) И аз бих искал оценителите, както и като цяло служителите в публичните администрации, да имат повече иновативно мислене и да не търсят обезателно само и единствено тривиалния ефект. Моля да не забравяте, че за зло или за добро оценката е процедура. И каквито и да било съображения, включително и иновативното мислене, трябва да бъдат сведени до отделните стъпки на процедурата. Това със сигурност предполага редица ограничения. Лично аз обаче считам, че има още потенциал и оценители, и служители да могат да вкарват в процедурата повече креативност и повече иновативно мислене.

4) По отношение на личния въпрос, моля да пишете на адрес minister.eufunds@government.bg

Въпрос 41

Дата: 9 март 2012 г.

Автор: Evroboresta

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3

Въпрос: Г-н Дончев,

Ще се улесни ли реално и кога кредитирането на малкия и среден бизнес при спечелен проект и подписан договор. Не е ли абсурдно да не можеш да изтеглиш кредит и да получиш банкова гаранция поради някакви свръхестествени банкови изисквания? Имате ли информация колко от одобрените проекти не са реализирани поради проблеми с финансирането? Защо разните там гаранционни фондове, Джереми и прочие не работят директно с бенефициентите, а наливат пари в банковата система? Европа дава пари за да се развие малкия и среден бизнес. А те отиват само при богати хора - онези, които могат да бръкнат в джоба си и да извадят 30 процента от сумата на проекта, с който са кандидатствали. Ще се промени ли нещо или не. Това ме интересува.

Отговор: Съфинансирането от страна на кандидатите е изискване, произтичащо от регламентите, поради факта, че гарантира устойчивост и ефективност на инвестицията. Различните интензитети на помощта от 60 до 85 %, а по някои от схеми процентът е 50 % (когато помощта е за големи предприятия) произтичат от приложимите режими за държавна помощ. Делът на одобрените проекти, договорите за изпълнението на които се прекратяват поради проблеми с финансирането е голям особено в условията на икономическа и финансова криза. При някои програми той достига средно 20%. Решения на проблема са търсени и продължават да се търсят, правят се опити банките да се включат в процеса на изпълнение на Програмите.

Въпрос 42

Дата: 9 март 2012 г.

Автор: Сирко

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3

Въпрос: Какво можете да правите без разрешение от Дянков?

Отговор: Работим, дискутираме и понякога спорим с колегата Дянков. Не искам разрешение от него за действията си.

Въпрос 43

Дата: 10 март 2012 г.

Автор: A Bulgarian in the USA

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3

Въпрос: Г-н Дончев,

1. Ще оцелее ли България като единна държава при този тотален, чудовищен софиоцентризъм? Отговор: Има няколко белега на слаба държава. Сред тях са: строги закони, които не се спазват, и свръхразвит център (столица) и неразвита периферия. Факт е, че София е не само столица, но и най-големият град, най-важният икономически център и т.н. Това не е резултат от целенасочена политика, а ефект от естествените процеси през последните десетилетия. Не е въпросът да се ограничава развитие на столицата, а да се инвестира целенасочено в развитието на българските общини и региони. Специално по отношение на европейските пари се следи изключително внимателно за този баланс. Както не може да бъде ограничаван най-големият град в страната (инвестиции в метро, ВиК, система за третиране на отпадъци), така и по-голямата част от инвестициите не са в София, а в десетките други български градове. Имаме общини с над 15, дори 20 изпълнени проекти или проекти в изпълнение.

Въпрос: 2. Има ли договореност между България и Румъния за Северна България - те да се съгласят да строим Дунав Мост 2, ние да не развиваме модерна инфраструктура в Централна и Източна Северна България, за да не им правим конкуренция?

Отговор: Не. Не знам от къде ви хрумна. Северна България е също толкова важна, колкото Южна.

Въпрос: 3. Какво ще стане със Северна България, ако транспортните потоци от Варна се отклонят през Южна България (напр. построи се магистрала Черно Море, а не се построи Хемус?

Отговор: Държавата трябва да развива балансирано и севера и юга. Затруднение е, че голяма част от европейските транспортни коридори се намират в южната част на страна, а ние имаме възможност да влагаме европейски пари от кохезионния фонд само в тях. Въпреки това, има много какво да се направи и за севера с европейски пари- коридор № 4, Коридор № 9, както разбира се и Хемус.

Въпрос: 4. Защо магистрала Хемус беше понижена в неясния скоростен път?

Отговор: Неизградената част от автомагистрала "Хемус" в участъка от град Ябланица до пресичането северно от град Шумен с път I-7 "Граница Румъния - о.п. Силистра - о.п. Шумен - Върбица - о.п. Ямбол - Лесово - Граница Турция" е предвидена от МРРБ за доизграждане с автомагистрален габарит през периода 2014-2020г.

Въпрос: 5.Защо пътят Русе -Търново не е магистрала, макар че има повече трафик от много от магистралите в Южна България?

Отговор: По данни на МРРБ се предвижда пътят Русе-Търново-Маказа да бъде изграждан като скоростен път с габарит Г20 в периода 2014-2020г., т.е. с две ленти за движение във всяка посока, с разделителна ивица между тях. Пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии, както и вливането и отливането на движението ще се осъществява на различни нива.

Въпрос: 6. Кое е по-важно за България - река Дунав или софийското метро?

Благодаря Ви предварително

A Bulgarian in the USA

Отговор: Не бих сравнявал велико творение на природата като река Дунав с човешко творение, дори това да е чудесният проект за Софийското метро. Ако говорите за инвестиции по река Дунав - мостове, навигация, подобряване на условията за корабоплаване - те са не по-малко важни от метрото. Друг е въпросът, че понякога реализацията им е по-трудна заради необходимостта от организиране на "огледални" дейности на нашите съседи от север.

Въпрос 44

Дата: 10 март 2012 г.

Автор: Мишо Черничкия

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3

Въпрос: Имате ли предварителни данни за какви проекти кандидастват общините за европейско финансиране или гледате да набутате всичко пък каквото излезе? Знаете ли ,че сдружението на общини от Великотърновска област ще изграждат депо за отпадъци върху защитена територия по "Натура-2000" "Търновски височини". Този проект е продължение на старо сметище ,което 40 години трови местността и две села ,като се планира да продължи още 30 години. Защо без да знаете за какво става дума ходатайствахте пред председателя на ВАС да се утвърди незаконен ОВОС за този проект ,който едва ли може да бъде приет за финасиране от Еврофондовете? Толкова ли няма други места, че ще се прави депо за отпадъци върху защитена територия ? Можете ли да обясните на Европейците защо от 2003 г. тези общини нищо не са направили за да се изгради новото депо на приемливо и безопасно място? Такъв ли е капацитета на бългаските властници, че не разбират кога и какво е допустимо и да търсят с непозволени мерки решение от съд?

Отговор: Уверявам Ви, че не съм разговарял с председателя на ВАС по повод описания от Вас проект.

Въпрос 45

Дата: 10 март 2012 г.

Автор: Deutschmann

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3

Въпрос: Здравейте г-н Дончев,

от няколко години работихме заедно с община Видин по " Проект за осигуряване на съвременни социални жилища за маргинализирани груни ". Прес месец юли миналата година е внесен формуляра за този проект. Аз съм представител на партньора Нр. 3 NH ProektStadt Франкфурт на Майн, Германия. Аз имах възможноста да Ви представя на кратко този проект, заедно с бившият кмет на Видин, г-н Видов. Може ли да ми кажете какво е станало с този проект? Колко средства за отпуснати и от кога може да се работи по този проект? Ще Ви бъда много благодарен за отговора, за да можем да плануваме нашите действия.

Mit freundlichen Gru?en aus der Opelstadt

Reinhold Jude

65428 Russelsheim Feuerbachstr. 25

Tel. 0049 6142 95 02 07 Fax. 0049 6142 95 02 09

Mobil 0049 172 68 010 61

E-Mail rjude@rjude.de

Отговор: В рамките на преселекцията на проектните предложения по схема "Подкрепа за осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение" е одобрен и проект на община Видин, с бюджет 4 млн.лева. Предстои оценка на предложението в срок до 15.05.2012 г. През м.август 2011 г. беше отворена процедура по Оперативна програма "Регионално развитие" за директно предоставяне на конкретни бенефициенти, вкл. за община Видин. Периодът за подаване на проектни предложения изтече на 01.03.2012 г., като на 12.03.2012 г. стартира работата на съответната оценителна комисия, която следва да приключи в срок до 2 месеца. Надявам се договорът с общината да бъде сключен до началото на лятото, за да се използват възможностите на сезона за съответните строителни дейности

Въпрос 46

Дата: 10 март 2012 г.

Автор: Секулов

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3

Въпрос: Г-н Министър,

Утре е 11 март и е последният ден от срока за задаване на въпроси през форума. Използвам максимално тази чудесна възможност, защото надявам се тези въпроси и отговори ще се виждат и от поколенията след нас. Предвид това че, не сте унаследили ничие чуждо бреме като министър и ще Ви е трудно да прехвърлите отговорността на този преди вас имам още два въпроса: Как бихте се самооценили в този кабинет от началото на работата ви до този момент по тези няколко примерни критерии: усвояване на европейските средства(EС), борба с измамите свързани с ЕС, борба с корупцията при усвояването на ЕС, определяне на държавни приоритети за финансиране с ЕС, стимулиране на държавните служители с ЕС, промяна на бюрокрацията при държавната и общинска администрацията оперираща с ЕС. Какво сте променили и в каква посока за тези години? Вторият ми въпрос е по-конкретен. Кои области от икономиката на България са държавен приоритет и с какво сте помогнали те да се развият? Един пример, ако може да дадете.

Успех!


Отговор: Нямам устойчиви рефлекси да си деля отговорността с друг - сегашен или предишен. Ако трябва аз да обясня какво съм свършил, това вероятно означава, че почти нищо не съм свършил. А оценката за работата ми я дават и ще я дадат преди всички и най-вече българските граждани. Няколко думи по конкретните въпроси. За "усвояването" (предпочитам думата използване) на средствата - вече бяха посочени данни, които са красноречиви. Разликата е от порядъка на пъти. Системата от Управляващи органи, междинни и контролни звена е стабилна (последните години отчитаме много малко текучество). Макар и да има изключения, спазването на разумни срокове за одобряване и плащане вече не е щастливо изключение, а стандарт. Корупцията, злоупотребите и нарушенията вече не са отличителна черта на България, когато говорим за Европейските пари. Бенефициентите вече са сигурни, че ще си получат парите до 3 месеца от тяхното заявяване, като това, ако по една или друга причина не се случи те могат да си търсят правата по съдебен ред. Резултатите от борбата с корупцията, измамите и бюрокрацията най-лесно може да бъде оценена чрез докладите на различните одитиращи институции. Тази оценка към момента е най-добрата която е получавана за България от началото на програмния период. Колкото до държавни приоритети за финансиране със средства от ЕС, такива се разработват за следващия програмен период (2014- 2020). Приоритетни за финансиране по ОП "Конкурентоспособност" са секторите, които съвпадат с новия модел за икономическо развитие на България, както и с приоритетите на ЕС. Това са секторите с висок дял на иновации, които могат да осигурят дългосрочен икономически растеж. Приоритет е даден на информационните и телекомуникационни технологии, еко и енерго-спестяващи технологии и технологии, свързани със здравето. Като пример ще посоча, че при кандидатстване по ОП "Конкурентоспособност" на предприятията от тези сектори се дават допълнителни бонус точки на етап оценка.

Въпрос 47

Дата: 10 март 2012 г.

Автор: NITA

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3

Въпрос: УВАЖАЕМИ,Г-Н ДОНЧЕВ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

КАНДИДАТСТВАХ ПО ПРОГРАМА''САПАРД''ОТ 2003 Г.ЗАПОЧНАХ ПОДГОТОВКАТА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ ПО ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОГРАМА. 2008Г ОБЕКТА ЗАРАБОТИ .ПОЛУЧИХ ЦЯЛОСТЕН ОТКАЗ ОТ ДФЗ.ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА СУБСИДИИТЕ ПОРАДИ ЗАКЪСНЯЛА ФАКТУРА ОТ ДОСТАВЧИКА С 4 КАЛЕНДАРНИ ДНИ ОТ КРАЙНИЯ СРОК ПО ДОГОВОРА С ДФЗ./2от които бяха почивни/И ЧАСТИЧНО ПЛАЩАНЕ ОТ МЕН ПО СЪЩАТА ФАКТУРА/обяснено в споразумение с доставчика с конкретни условия и правила/РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ОБЕКТА Е ИЗЦЯЛО С ПАРИ ОТ БАНКА.БАНКАТА МЕ ОСЪДИ И ВСЕКИ МОМЕНТ ВЕРОЯТНО ЩЕ СТАРТИРА РАЗПРОДАЖБА НА ИПОТЕКИРАНИТЕ МИ ИМОТИ.НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ!!!!!!!!!!!!!!!!ЕВРОПА УДЪЛЖИ ДЕЙСТВИЕТО НА ТАЗИ ПРОГРАМА С ГОДИНА А НАШТА АДМИНИСТРАЦИЯ ЗАЩО ДА СЕ ХАБИ........................И ДА СИ СЪЗДАВА ГЛАВОБОЛИЯ,КАТО НАЙ-ЛЕСНО Е ДА ТЕ ЛИКВИДИРА ОТКОЛКОТО ДА ТРЪГНЕ ДА ТЕ ЗАЩИТАВА.................. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ В ГРАДА НИ УСПОРЕДНО С МОЯ ПРОЕКТ СЕ СТРОЕХА ОЩЕ 2 НА ВЕРОЯТНО НЕ СЛУЧАЙНИ ХОРА,КОИТО НЯМАТ НИЩО ОБЩО С НАШИЯ ГРАД.ТЕ ВЕЧЕ ЗАБРАВИХА ЗА "САПАРД''И ЧАКАТ ДА МИНАТ 5 ГОДИНИ ЗА ДА СЕ ОСВОБОДЯТ ОТ НЕНУЖНИТЕ ИМ ХОТЕЛИ.

АКО ВСЕ ПАК ИМАМ НЯКАКЪВ ШАНС ПОМОГНЕТЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Отговор: Във Вашия договор с ДФЗ-Агенция САПАРД, за който не сте посочили конкретни данни, би следвало да има клаузи, обосноваващи постановения отказ за плащане и ако става дума за представена фактура, издадена след изтичане срока на договора, то отказът не би трябвало да бъде изненада. Без да мога да Ви гарантирам нищо, Ви съветвам да изпратите по-подробна информация за проекта, така че да инициирам справка за аргументи, цитирани за отказа за плащане. Адресът, на който можете да го сторите, е: minister.eufunds@government.bg.

Въпрос 48

Дата: 11 март 2012 г.

Автор: Ideyazabulgaria

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3

Въпрос: Уважаеми г-н министър,

Бихте ли ни разяснили как държавата осъществява контрол над харчените обществени средства от еврофондовете? Бихте ли направили сравнение между практиката в правовите държави на Европа и държава България? В 8-те най-развити икономически и признати за най развити социални и правови държави в Европа, с най-развит модел демокрация"реалната демокрация" и които имат общ социален модел( членки и не на ЕС)- Швейцария, Швеция, Дания, Финландия, Норвегия, Холандия, Германия и Австрия за контрола на харченето на обществените средства се използват две институции-1) съдебната система- независима от политическата /изпълнителна власт и която се явява надстройката на обществото-наблюдава и коригира действията на политическата и в изпълнителната власт, и 2) специализирания орган Агенция за финансов контрол( също независима от изпълнителната и политическа власт ), която прелиминарно контролира и подава сигнала до съдебната система. Съдебната система в тези страни съблюдава и жестоко прилага т.н. европейско"четвъртото разделение на властите"( отделяне на корпоративните интереси от властта и политиката)обвито в закон, у нас познат като "конфликт на интереси", което не позволява политиците да използват властта си за лобиране за икономически интереси или собствено облагодетелстване. Няма да измервам случаи с висши държавници в тези страни на Европа, които в последните години са попаднали под ударите на този закон, само един пример-току що за неспазване на този закон си отиде президентът на Германия, срещу който се води следствие. Известно е, че в България съдебната сисетма и Агенцията не са независими от политическата и изпълнителна власт институции, те продължава по почина на тоталитарната държава да се намира под шапката на политическата власт на деня. В момента съдебната система сега се намира под мишницата на г-н Премиера, Агенцията за финансов контрол се намира под мишницата на министър Дянков, а законът за конфликт на интереси приет 2009 г. е без наказания с пожелателен характер. ideyazabulgaria.org

Отговор: Не се наемам да споря с Вас по отношение на това кой какво държи под мишницата си. Считам, че в последните години и в България има достатъчно примери за това как ако някой не спазва правилата може да се раздели с поста си и да бъде разследван, без значение от позиция, заслуги и т.н. За контролната система, свързана със средствата от ЕС, вече отговорих в рамките на въпроса на "rorik". Позволете ми да повторя. Въпросът е как този ефективен контрол, как тези стандарти за отчетност и прозрачност да станат стандарти за целия публичен сектор в България.

Въпрос 49

Дата: 11 март 2012 г.

Автор: DianDimitrov

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3

Въпрос: Г-н министър,

1. Избройте няколко основателни причини, един млад човек да остане да живее в България, вместо да емигрира в някоя нормална държава.

2. Ако една нова власт има намерение да прави реформи, тя ги прави в първите 6-12 месеца от началото на мандата. До тук минаха повече от две години и половина. От тук нататък, освен да ви свърши мандата и да си ходите, какво друго може да очакваме от това правителство?

Отговор: По първия Ви въпрос: Имаме хоризонтален принцип, както и човешко право от ЕС, свързано със свободното движение на хора. Разбира се, на мен ми се иска в България да живеят, работят и учат повече млади хора, а защо не и талантливи млади хора от други страни. Съзнавам добре, че условията в България често са непривлекателни за младите. Но освен добра работа и семейни причини, понякога трябва още една причина човек да остане да живее в България. Защо не малко вяра например...или оптимизъм, че България я чакат добри времена. Все пак и аз съм почти млад човек и съм взел решение да остана да живея в България. Не ме контрирайте, че съм останал да живея тук като министър - такъв съм само от две години. Що се отнася до втория въпрос, мисля, че имате грешна концепция за планирането и извършването на реформи. Реформите не са инцидентно събитие, което се случва веднъж на няколко години. Реформите са част от процеса на съществуване на системата и те трябва да се правят непрекъснато. Защото средата се променя, защото всяка система (включително и публичната администрация) има лошия навик "да натрупва тлъстинки". Така че реформи трябва да се правят непрекъснато, за да може системата да съответства на изискванията на средата. Специално в сферата на средствата от ЕС планирам да се случат още реформи. И не смятам да спирам или да се ограничавам предвид изборите, които предстоят след година и половина. Кой ще си ходи и кой идва, в крайна сметка решава българският народ.

Въпрос 50

Дата: 11 март 2012 г.

Автор: Konsultant

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=3

Въпрос: 1. Във всички досегашни дейности по усвояването на евросредствата от ЕС, а също и от ЕО (Швейцария, Норвегия, Лихтенщайн) главните причини за забавянето на процеса са: * дефицит на диалог между държавната администрация и кандидатите за тези средства от бизнеса, науката, общините, НПО.

* неподготвеност на същите тези кандидати да изготвят качествени и, съответно, конкурентни проекти, както и да управляват изпълнението им.

Въпрос: Как смятате да преодолеете тези проблеми през следващия програмен период "2014 - 2020г."

Отговор: Съгласен съм с Вас, че диалогът с т.нар заинтересовани страни не е каприз на публичността, както и претенция за прозрачност, а е гаранция за подготовка и изпълнение на качествени проекти. Няма гаранция, че държавните администрации винаги знаят най-правилните отговори. Добрият диалог с НПО, бизнес и академичните е стандарт в работата ми. Разбира се, трябва да припомня, че няма значение какво с кого се консултира - финалната отговорност е моя. Всички важни промени в нормативната база, всички нови правила и решения, са били и ще бъдат обект на обществени консултации. Има редица НПО, които пряко участват в работните групи за разработване на ОП и договора, също и представители на академичните среди. Председател съм на нарочна работна група за създаване на нов модел за финансиране на НПО от страна на държавата. Имаме задължение и възможност целенасочено да инвестираме в капацитета на публични институции - общини, агенции, министерства. Въпреки по ограничените възможности за инвестиции в подготовка и капацитет на НПО, фирми и т.н съществуват и редица такива възможности осъществявани от ОПАК и ОПРЧР, Финансовия механизъм на ЕИП, Швейцарска програма.

Въпрос: 2. По-важно е не колко са усвоените евро средства, а каква е тяхната ефективност, т.е. какви са реалните конкретни резултати от това усвояване в икономиката и социалната практика!

Въпрос: Как ще се направи оценка на тази ефективност, например, още през 2014 г. ? Изводите от такъв анализ биха били много поучителни за следващия цикъл!

Отговор: В момента по проект по ОП "Техническа помощ" се извършва текуща оценка на степента на изпълнение на целите на Националната стратегическа референтна рамка - това е стратегическият документ на България за Кохезионната политика през този програмен период. Оценката включва няколко основни аспекта - релевантност, ефективност, ефикасност, въздействие и устойчивост на интервенциите и се надяваме, че ще послужи като добър ориентир при програмирането за следващия период. Освен това до края на настоящата година всяка държава-членка трябва да представи на Европейската комисия стратегически доклад за 2012 г., в който трябва да представим степента на постигане на целите на Кохезионната политика и ефектите от европейските фондове върху социално-икономическото развитие на страната.

Въпрос: 3. В предишното правителство г-жа М. Плугчиева беше Вицепремиер по управлението на еврофондовете и назначаването й се отрази положително на този процес. Назначаването Ви на поста Министър по управлението на еврофондовете беше много полезно, но си позволявам да кажа, че резултатите биха били още по-добри, ако Вие също сте Вицепремиер!

Отговор: Това не беше въпрос, а мнение. Благодаря Ви за положителния коментар.

Въпрос 51

Дата: 11 март 2012 г.

Автор: Eneq

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=4

Въпрос: Уважаеми господин Дончев,

Имам добри впечатления от Вашия подход и начин на говорене, затова се надявам разговорът Ви с аудиторията на вестник "СЕГА" да стане интересен и съдържателен. Моите въпроси към Вас са свързани по-конкретно с Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", но и с някои по-общи въпроси.

1. В последните 2 години виждам тенденция за рязко намаляване на откритите процедури за кандидатстване (по-специално в ОП "Развитие на човешките ресурси", в които да могат да участват повече и разнообразни бенефициенти, за сметка на процедурите с конкретен бенефициент, който е държавна структура (например, Министерство на образованието, младежта и науката). Каква е причината за тази тенденция? Основава ли се тя на анализ на участието на отделните бенефициенти, ползите за тях и добавената стойност към програмата? Ще продължи ли тази тенденция и в следващия програмен период? Моите наблюдения (аз работя в НПО-сектора от 2002 г., в областта на образованието) са, че възможността за кандидатстване по проекти, особено по схемата "Да направим училището привлекателно за младите хора" в продължение на 3 години се отрази много положително на училищата и на НПО-тата в този сектор - много хора се обучиха да пишат и да реализират проекти (добри проекти!), педагози и деца се мотивираха от постигнатите резултати, започнаха да се създават партньорски мрежи и да се обменят добри практики, или с други думи, започна да се изгражда капацитет. Мисля, че по тази схема имаше много голям интерес (подаваха се много предложения), нямаше неусвоени средства, и реално нямаше корупционни практики (при проекти на стойност между 15 000 и 390 000 лева това не е сериозно). Защо в такъв случай и от кого се взе решение тази схема да се замрази за 2 години (2010, 2011), а сега, в последния отрязък от програмния период, останалите средства по нея да се насочат към МОМН както конкретен бенефициент по проект "УСПЕХ"? Въз основа на какви анализи и данни и от кого резултатите от реализираните в продължение на години стотици проекти за извънкласни и клубни дейности от стотици бенефициенти - училища, общини, НПО - са били оценени като слаби и незадоволителни, а капацитетът на МОМН - като достатъчен за управление на мегапроект с 12000 клуба и близо 160 000 ученици? Исках да ви пратя линк към форума на проект "УСПЕХ", за да видите колко проблеми с управлението на този проект споделят хиляди педагози от цялата страна, но като го отворих, се оказа, че форумът... е спрян http://uspeh.mon.bg/?m=9

2. Моля да разясните конкретните начини , по които организации и хора, които имат опит и желание да го споделят, биха могли да участват в обсъжданията на приоритетите и схемите за новия програмен период.

3. Моля да споделите, ако е възможно, вашите виждания за приоритетите за новия програмен период, и по-специално приоритетите, свързани с образованието.



Благодаря Ви предварително!

Отговор: Структурните фондове през следващия програмен период трябва да изиграят ключова роля за постигане на целите на Стратегията за Европейския съюз Европа 2020. От тази гледна точка в съответствие с целите на стратегията като приоритети се извеждат научноизследователската и развойна дейност, повишаване на равнището на заетост, повишаване достъпа до образование, социално включване, както и преминаването към нисковъглеродна икономика. По отношение на образованието е предвидена възможността за финансиране на мерки за достъп и качествено образование, по отношение на всички негови етапи, включително предучилищно, начално, основно, средно и висше образование. Също така има възможност за финансиране на програми за учене през целия живот, осъвременяване на уменията и квалификацията на работната ръка и подобряване на адекватността на системите за образование и обучение спрямо пазара на труда. Конкретните дейности, които ще се финансират по отношение на образованието ще се уточнят в процеса на програмиране. Така наложената тенденция по ОПРЧР се дължи на стремежа за пълно обхващане на образователната система, съответно типовете образование и видовете училища. Това може да се постигне единствено чрез конкретния бенефициент - МОМН, съответно специализираните дирекции в неговата администрация. Пример за такъв тип схеми са "Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес", "Квалификация на педагогическите специалисти" и др., които, съгласете се, биха имали ефект единствено в случай, че бъдат обхванати всички образователни институции - което не би могло да се постигне чрез процедури за конкурентен подбор на отделни проекти. Независимо че конкретен бенефициент се явява МОМН, на практика крайни бенефициенти са всички училища, ученици и педагогически персонал. В тази връзка в средата на миналата година бяха направени промени в законодателната база (Постановление на МС № 228 от 28.07.2011г. за допълнение на ПМС № 84 от 06.04.2009г.), така че Регионалните инспекторати по образование и училищата, създадени съгласно Закона за народната просвета, могат да участват в техническото и/или финансово изпълнение, включително и да извършват разходи по проектите, финансирани по приоритетни оси 3 и 4 на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013 г. чрез конкретен бенефициент МОМН. Т.е. на практика финансирането по тези схеми е сведено до ниво отделно училище, като се осигурява възможно най-пълен обхват на целевите групи. Разбира се, неправителственият сектор не е изключен от обхвата на интервенциите по Приоритетни оси 3 и 4 на ОПРЧР, тъй като партньорството с НПО е допустимо по множество от отворените схеми. Проектите на общини и НПО в сферата на образованието не са оценявани като слаби - напротив в началото на програмата именно схемите за този тип бенефициенти дадоха реален тласък на изпълнението на ОПРЧР. Специално за следващия програмен период, считам за най-удачно продължаване на използването на смесения подход, т.е. прилагането на големи схеми за двата типа бенефициенти - конкретни от системата на МОМН, и такива за НПО и общини. За втория въпрос: Неправителствените организации, желаещи да участват в дейността по изготвяне на Договора за партньорство, бяха поканени да представят заявление за участие в избора на представители на неправителствения сектор в работната група. Заявление за участие в изборa можеха да подават следните групи неправителствени организации в обществена полза: социални организации; екологични организации; организации, работещи в сферата на образованието, науката и културата; организации, работещи в сферата на политиките за развитие. Заявления се набираха в срок до 27.02.2012 г. Основният принцип, който се спазва по отношение на НПО е тяхната саморегулация, т.е. от страна на администрацията ще бъде осъществен само преглед на спазването на поставените изисквания към НПО (да имат опит в съответната сфера), докато одобрените НПО следва с консенсус да излъчат свои представители в работната група, които ще имат задължението да информират за напредъка всички заинтересовани организации от неправителствения сектор. Информация за тази процедура можете да намерите на http://www.eufunds.bg/bg/pubs/1627, като този механизъм ще бъде приложен и по отношение на работните групи за разработване на отделните Оперативни програми. В тази връзка Ви препоръчвам да следите редовно единния информационен портал http://www.eufunds.bg, на който ще бъдат публикувани съответните обяви. По третия въпрос: Образованието е ключов момент в Европа 2020, като основен инструмент за постигане на заложените цели за увеличени нива на заетост и намаляване на бедността и това несъмнено ще бъде отразено със съществен размер на финансирането през новия програмен период. В момента протича интензивен процес на преговори по предложенията на Европейската комисия за Регламенти за следващия програмен период, като в първоначалните варианти на законодателната рамка като в отделните приоритети фокусът беше основно върху подобряване на качеството и достъпа до висше образование. Със задоволство искам да отбележа, че съобразно изразената българска позиция (разбира се подкрепена и от други страни-членки) като друг основен приоритет се наложи и равният достъп до висококачествено предучилищно, основно и средно образование, т.е. ще продължат инвестициите в подобряване на качеството и материалната база на училищното образование. Наред с това считам за важен и фокуса върху превенция на отпадането от училище и реинтеграция в образователната система на отпаднали ученици. Ученето през целия живот също следва да остане в основата на интервенциите в сферата на образованието.

Въпрос 52

Дата: 11 март 2012 г.

Автор: Meat

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=4

Въпрос: Г-н Дончев, какво си мислите най-често, когато се погледнете в огледалото?

Отговор: Не знам какъв е подтекстът на въпроса, най- често си мисля, че имам тъмно кръгове под очите или пък "Ех, не можеше ли да съм малко по- хубав" : )






Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница