19 март 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Отговор: Липсата на достатъчно количество добре подготвени специалисти е факт. Мен повече ме тревожи липсата на достатъчно мениджъри, които могат да управляват процесите, дори и липсата на лидери - такива, които да водят процесите.

Иначе вече мобилизирахме подкрепата на Европейската инвестиционна банка, Световна банка, като допълнение към помощта на ДЖАСПЪРС за подготовка и управление на качествени проекти.

Не считам, че трябва да си каним "външни" експерти, които да заместват "нашите". Това би размило отговорността. Иначе съм от инициаторите да бъде възстановена инициативата Twining, вкл. и за държавите-членки, което да даде възможност представители на администрации от различните държави да обменят добър опит и практики.

Допълнително една от посоките на административната реформа трябва да бъде създаването на система за непрекъснато професионално обучение на служители в държавната администрация, както и система за кариерно развитие.

Въпрос 4

Дата: 5 март 2012 г.

Автор: kaily

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Г-н Дончев,

Бихте ли предали на г-н Борисов, че форумът иска да се срещне с него, моля.

П.С.

Част от форума иска да се срещне с него. Пиша това по настоятелна молба на форумец, въпреки че не виждам пречка който не иска да се среща, да не влиза в темата.

Въпреки това, обещавам да му предам за настоятелната молба.

Въпрос 5

Дата: 5 март 2012 г.

Автор: divini

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Г-н Дончев, защо се отказахте от идеята за разпределянето на средствата от Структурните и Кохезионния фонд на регионален принцип, тоест чрез регионални програми, а не, както и досега чрез секторни? Регионалните програми не дават ли по-голям шанс на общините, независимо колко са големи, да се развият и на бизнеса, особено малкия и средния по места, да съществува?

Отговор: Работя върху това в следващия програмен период да има силни териториални структури, които да изпълняват една голяма част от функциите по отношение на бенефициентите. Регионални програми е друго - това означава управляващ орган на общинско ниво, разбира се и регионални цели, приоритети, изцяло регионални или местни проекти. Практиката показва, че обикновено регионалните оперативни програми са по-бързи. Нормално е - за изпълнението им има политическа енергия, като освен това те са сред най-рисковите програми. Тук процентът грешки обикновено е по- висок, както и рискът от корективни действия. Считам, че трудно бихме създали капацитет за регионални оперативни програми, както и че ще се появят нови проблеми, свързани с координацията. За да се отразят максимално регионалните приоритети, трябва качествено планиране, както и използването на широк списък с предефинирани проекти.

Въпрос 6

Дата: 5 март 2012 г.

Автор: Туткалчев

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Г-н Дончев, наближава следващият програмен период. Областите на финансиране биха могли да бъдат съвършено различни от сегашните: например лъвският пай от европейските субсидии да отидат за образование и здравеопазване. Кой ще реши кои да бъдат тези области - една малка групичка хора ли, зад които стоят корпоративни интереси? Или това би трябвало да се направи след всенародно обсъждане? Включително с някаква форма на референдум.

И моля, не казвайте, че отговаряте за вече договореното, а за това ще решават други хора. Иска ми се да чуя Вашето мнение като човек, който е най-вътре в тази проблематика.

Отговор: Дебат за това какви да са приоритетите на България до 2020 тече през последната една година. На http://www.eufunds.bg има информация за някои от събитията, мненията и позициите. "Всенародно обсъждане" не се получи. Темата за бъдещето е подозрителна за повечето ни сънародници, особено, ако е спрягана от политици : )

Колкото до разпределението на средствата, заедно с националните приоритети и цели е редно да имате предвид следното:

От цялата финансова рамка по политиката за сближаване за България, според предложението на Европейската комисия, 30% ще са отделени за Кохезионен фонд - т.е. инвестиции в тежка инфраструктура (пътища, железници на международни транспортни коридори, както и инвестиции в сектор води), 18% за Европейски социален фонд - тук са голяма част от инвестициите в образование, здравеопазване, социална сфера, публични администрации. 52% са за Европейския фонд за регионално развитие, който покрива множество сфери, но половината от тези 52% задължително трябва да се разходват за научни изследвания и иновации, конкурентоспособност на МСП, както и преход към нисковъглеродна икономика. Това е рамката, в която трябва да "вместваме" нашите национални цели и приоритети. Аз лично я намирам за добър "микс" между различни видове политики и инвестиции.

Съгласен съм с Вас, че по темата как да се разпределят милиарди левове, дори и в бъдеще, трябва да бъде обект на широки граждански дискусии. В този смисъл аз екипът ми сме отворени за всякакви разумни предложения.

Въпрос 7

Дата: 5 март 2012 г.

Автор: КОСТАДИНКА ИВАНОВА

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Г-н Дончев,

1. присъединявам се към въпроса на г-н divini и допълвам - защо областните структури на държавата не бяха ПРАКТИЧЕСКИ ангажирани в процеса по усвояване на еврофондовете.

Отговор: По много причини - скромни правомощия на областните администрации - те нямат преки отговорности в инвестиционната политика, както и по предоставянето на важни обществени услуги. Също така те нямат пълна бюджетна самостоятелност - т.е трудно могат да авансират и съфинансират проектите си.

Лично аз считам, че в правомощията и обхвата на областните администрации е необходима реформа. Също така имах конкретно предложение да бъдат ангажирани в процеса на управление на средствата (координация и контрол). Това разбира се са въпроси на една по-сериозна реформа, която ще отнеме повече време и за нея все още няма взето политическо решение.

Въпрос: 2. Защо се позволява на общински чиновници да изготвят, кандидатстват и особено, да управляват проекти по оперативните програми? Резултатът от това е десетки милиони "глоби", които в крайна сметка ще се покриват от нещастните бюджети на общините, т.е. от данъците на хората. Но, това е ефектът от "двете дини под мишницата". Друг рецидив е, че кметовете са превърнали общините в консултантски фирми, зарязали са и не си изпълняват бюджетите. Бил сте кмет и добре знаете защо Най-добре, мисля, беше създаването на общински консултантски фирми, които са с принципал ОбС, но, това е друга тема и за друг разговор.

Отговор: Общините са от основните бенефициенти на оперативни програми и така трябва да бъде - предвид отговорностите и възможностите, които имат. Не на последно място те са и много "по-чувствителни" на граждански натиск - имат избран политически ръководител, проектите минават през общинския съвет.

Всеки ръководител решава как да подготвя проектите - със собствени ресурси или да ползва външна консултантска помощ. Това, което е важно според мен освен техническата подготовка на проектите, е предварителното им оповестяване и съгласуване с гражданите - като гаранция, че това, което се планира, е най-необходимата и важна инвестиция.

Когато бях кмет, си изпълнявах бюджета.

Въпрос: 3. Не смятате ли, че на практика "изолирането" на малките бюджетни разпоредители, НПО, малкия бизнес и малкия човек, са една от основните причини за ниския процент усвояемост по еврофондовете? Нали в крайна сметка тези еврофондове са за да изравним стандарта на живот на българина със западноевропееца?

Отговор: Не бих казал, че по-малките публични и частни институции са изолирани. Факт е, обаче, че на тях им е много по-трудно да изпълняват проекти и заради технически капацитет и като финансови възможности.

Въпрос: 4. С мащабните и понякога грандомански инфраструктурни проекти /говоря на общинско ниво/ в крайна сметка какво подобряваме за отделния жител на общината? След като приключи този етап 2007-2013 с ниското съфинансиране, знаете ли какъв ще е резултата? Ще гледате голи, боси и гладни българи, които гордо пристъпът върху модерна инфраструктура. Но, както казва чукчата - "с чувство на благодарност" . Още по-лошото е, че от този масов българин, общинската хазна ще се пълни с все по-малко и пари, а такава ще са необходими за увеличеното съфинансиране по т.нар. програма 20-20. В крайна сметка, програма 2007-2013 или по-скоро общо ниския процент усвояемост и харченето на пари по "спечелените" програми заради самото харчене на пари - това с нищо няма да подобри икономическия и социалния статус на жителя на общината, а самите общини ще продължават и в бъдеще да не могат да се самофинансират. С две думи - нито ще спрем, нито ще обърнем низходящата спирала на развитие на общинско ниво.

Отговор: Задължение и на общините-кандидати, както и на управляващите органи, е да разработват, а другите да одобряват такива проекти, които решават проблемите и създават нови икономически възможности. В крайна сметка от транспортната свързаност, от чистотата и от състоянието на другата публична инфраструктура зависи колко атрактивен за живот, туризъм и инвестиции ще е един град. Разбира се, инвестициите в инфраструктура трябва да се комбинират със социални мерки - такива в сферата на образованието и културата. В противен случай, както каза Проф. Данюта Хюбнер, "ако правите само хубави пътища, единственото, което ще се случи, е чудесните ви млади хора да си заминат по тях".

Въпрос: 5. Индикативните таблици на общините отдавна са кухи, пожелателни и не са обвързани с никакви местни стратегии, цели и планове за развитие. Кметовете се хвърлят на всяка новопоявила се и отворена програма и ако мерките по тази програма не отговарят на приетата индикативна таблица - послушковците от общинските съвети гласуват и променят за да се нагодят нещата. Пълен хаос с единствената цел - да продължават да текат едни явни и скрити комисионни и др. финансови екстри.

Отговор: Вероятно говорите за общинските планове за развитие. Не бих могъл да коментирам всички 264 плана по отделно. Факт е, че задължително изискване при кандидатстване за проект е той като цели да съвпада с това, което е заложено в общинския план за развитие. Нямам впечатление кметовете да "се хвърлят" на всяка новопоявила се програма. Напротив - изискванията и ангажиментите от страна на общините са такива, че според мен те по-често внимателно преценяват всеки проект, който инициират, включително от гледна точка на възможностите общината да го изпълни. По отношение на комисионни и други финансови екстри моля да ме информирате, ако знаете за конкретен случай, свързан с такива.

Въпрос: 6. Не съм против големите инфраструктурни проекти и по тази причина ви питам - защо прохода Беклемето от десетки години зимно време е затворен? Някой дава ли си сметка какви загуби търпят многото общини, хората и бизнеса по оста Плевен-Пловдив? Изграждането на козирки и няколо наземни тунелни прохода нито е скъпо, нито е тежко строителство. Зададохме този въпрос в Парламента на г-н Плевнелиев като министър на МРРБ, само че получихме много странен отговор.... според пътните Агенции в Ловеч и Пловдив, през зимата там било много студено и имало сняг и вятър. Ами какво да има през зимата - калинки и пеперуди?

Имам много други въпроси, но и тези не са малко.

Пък и не съм наясно до колко един габровец и един "белгиец" ще стигнат до общо съгласие

Поздрави!

Отговор: Пътните връзки в посока север-юг са изключително важни от гледна точка на регионалното развитие на страната и също така предвид факта, че на юг наблюдаваме концентрация на транспортна инфраструктура. За съжаление възможностите за инвестиции в пътни връзки между севера и юга се ограничават само по отношение на тези, които се намират на европейски транспортни коридори - т. е такива, които са част от т. нар. "ten-t мрежа", което означава коридор No. 9 и прохода Шипка. Искрено се надявам в следващите години със средства от държавния бюджет да се подобрява състоянието на всички останали проходи през Стара планина.

Въпрос 8

Автор: calipso

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Г-н Дончев , спечелихме проект по ОПАК /Надграждане на съществуващата електронна административна система съгласно Закона за електронното управление , внедряване на пилотни електронни административни услуги, унифициране на Интернет страницата , създаване на механизъм за електронно обслужване и механизъм за обратна връзка с потребителите на административни услуги/.В крайна сметка имаме САМО нова интернет страница за над 300 000 хил.лева.Дали Европа ще ни остави да крадат още богоизбрани фирми???

Отговор: Без да е ясен конкретният проект, трудно може да се даде точен отговор на Вашия въпрос. Основният проблем, който съществува при проектите по ОПАК за държавната администрация (преди всичко при общинските администрации) за въвеждане и развитие на електронни услуги, е прилагането на разпоредбите на Закона за електронно управление, според които всяко задание, а в последствие и въвеждането на самата услуга, подлежи на сертифициране от Съвета по вписванията към МТИТС, което е продължителна и тежка процедура. Поради тази причина част от проектите за е-услуги, изпълнявани основно през 2010-2011 г., все още не са окончателно приключени, тъй като се чакат съответните сертификати. До средата на 2011 г. развитието на е-управление беше част от функциите на Съвета за административна реформа, но вече е налице самостоятелен Съвет за електронно управление, чийто председател е премиерът. Това според мен значително ускори и оптимизира работата - както по цялостното развитие на е-правителството, така и по отношение на отделните проекти за е-услуги. Лично според мен, заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов е добър професионалист в сферата и върши чудесна работа за напредъка към цялостното налагане на електронното правителство. Така че по конкретния проект мисля, че основният проблем е по-скоро в забавянето на сертифицирането на електронните услуги, които могат да бъдат предоставяни едва след съответното вписване. В противен случай, целите на проекта не биха били изпълнени и ще се стигне до непризнаване от Управляващия орган на направените разходи от бенефициента.

Ако имате данни някой да е откраднал или злоупотребил с европейски пари, включително и по цитирания от Вас проект, моля да ми ги предоставите!

Въпрос 9

Дата: 5 март 2012 г.

Автор: Секулов

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Г-н министър,

какви финансови средства от ЕС е получила ИАНСМП като доъплнителни месечни възнаграждения от началото на създаването и до този момент и проекти на каква стойност е одобрила за финансиране в областта на иновациите за същия период.

Отговор: Нямам информация служителите на ИАНМСП да са получавали възнаграждения, различни от тези на другите служители в други междинни звена и управляващи органи по програмите, финансирани от Структурните фондове на ЕС.

Данните за изплатените средства по ОП "Конкурентоспособност" в областта на иновациите към 29.02.2012 г. са - 10 311 759. 36 лв. - 0.4% от целия бюджет на Програмата и 2% от бюджета на Приоритетна ос 1. Договорените средства са в размер на 33 544 033 евро, което е 13.6% от бюджета на оста. Предстои сключване на договори по отворените през 2010 и 2011 г. процедури, които бяха обявени с няколко крайни срока, а някои и с подаване на предварителен формуляр.

Ниският процент е проблем, който не веднъж е обсъждан от моя страна с Управляващия орган на Програмата. Причините са комплексни и не може да бъде даден еднозначен отговор - от дизайна на първите процедури до дългият оценителен процес. Правят се опити процесът да се подобри, има подобрение в дизайна на по-новите процедури, но усилията трябва да продължат, както ще продължи съдействието и натискът от моя страна.

Въпрос 10

Дата: 5 март 2012 г.

Автор: Stern

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Господин министър,

колко РЕАЛНО пари от резерва са изразходвани за магистрали и колко РЕАЛНО са възстановени от еврофондове.

Благодаря.

Отговор: Откъдето и да се ползват пари за плащане по европейски проекти, те се ползват заемообразно.

Алгоритмът на плащанията е такъв - държавата заплаща разходите по съответния проект, верифицира ги, сертифицира ги и ги подава за възстановяване от ЕК. Нямаме невъзстановени разходи, включително и за магистрали.

За проекти за магистрали са изплатени 165 267 205,7 евро, а от ЕК са поискани за възстановяване 96 099 621 евро.

Въпрос 11

Дата: 6 март 2012 г.

Автор: dvama_drugari

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Уважаеми г-н Дончев,

Всички знаем поговорката "Не е хубаво многото, а е много хубавото". В превод на новобългарски, с нея Ви питам дали съм прав, че продължава монархо-комунистическата традиция да се финансират предимно скъпи проекти с ниска добавена стойност? Конкретните ми въпроси са:

1. Каква е средната стойност на един европейски финансиран проект в момента;

2. Каква е очакваната добавена стойност от един милион евро изразходвани фондове;

3. Как тези два показателя са се променили, откакто сте министър?

Защо ГЕРБ се сети едва на третата година от управлението си, че масираното финансиране на "зърнарите" е всъщност стимулиране масовия внос на майбаси? Толкова ли не бе ясно, че зърнопроизводството е отрасъл с крайно ниска добавена стойност, висока концентрация на капитала (и износ на капитал!), при крайно ниска използваемост на вложените скъпи активи.

Колко време работят през годината комбайните по 500 000 лева бройката? 500 часа? 300? И колко постоянни работни места създават? Две? Едно?

А става дума за работни места в селото и малкия град. Става въпрос за това да не изчезнем изобщо. Давате ли си сметка за тези неща, г-н Дончев?

Отговор: По първия въпрос: Не са правени подобни изчисления. Проектите са много различни. Имаме проекти за тежка инфраструктура, които са на стойност стотици милиони лева. Имаме и съвсем малки проекти (напр. тези по ОП "Развитие на човешките ресурси"). Не знам каква е добавената стойност от индикатора "средна стойност на европейски проект".

По втория въпрос: Темата за ефекта и въздействието на европейските пари е много дълга. Можем да правим анализ от социална, от икономическа и от други гледни точки. По отношение на очакваното въздействие върху макроикономическите показатели на страната, моля да се запознаете със съдържанието на следния документ за оценка на въздействието. http://www.eufunds.bg/bg/page/872

По отношение на третия въпрос: За последните две години са платени над двадесет пъти повече средства, сравнено с времето от началото на програмния период. Така че, най-малко от гледна точка на паричната стойност, ефектът от европейските пари е с пъти по-силен. Претендирам също така, че инвестираме европейските средства във високо ефективни проекти - такива, които променят живота на българските общини и региони.

Съгласен съм с Вас, че политиката по отношение на подкрепа към земеделските производители се нуждае от сериозно подобрение.

Социално-икономическото развитие на страната е основен приоритет на финансирането със средствата от ЕС. В това число и създаването на нови работни места и съживяването на българските градове и региони. Не само си давам сметка, но е и основна цел в моята работа.

Въпрос 12

Дата: 6 март 2012 г.

Автор: Letec55

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Отговор: Първите проекти по ОПАК в сферата на електронното правителство, които бяха управлявани от тогава съществуващото Министерство на държавната администрация, имат положителна оценка от страна на Европейската комисия. Факт е, че особено проектът за разработване на среда, осигуряваща електронни разплащания в процеса за предоставяне на административни услуги по електронен път, постави реално начало на усилията за изграждане на електронното правителство. Проблемът по-скоро е, че използвайки народната мъдрост "каруцата беше поставена пред коня", се пристъпи директно към разработване на оперативна среда - без да се работи преди това за създаване на референтна архитектура и стандарти за електронни административни услуги, да бъдат дефинирани и вписани в регистрите на електронното правителство услугите и данните, предоставяни от първичните администратори, липса на необходимата правна рамка и яснота относно предоставянето на комплексни е-услуги.