"Експушачите са неудържими"

Пасивното пушене също убива, категоричен е еврокомисарят по здравеопазване Джон Дали. Той обяви тази своя позиция през септември т.г.

Всеки четвърти европеец, починал от рак, го дължи на тютюна, което прави 26% от заболелите. Той е отговорен за 85% от белодробния рак. Общо към 650 000 човека в ЕС всяка година умират заради тютюна. В световен мащаб са 6 млн. загубени преждевременно животи. Според прогнозата скоро те ще са 8 млн.

Дори когато хората не пушат, могат да бъдат засегнати от т.нар. пасивно пушене. Анализите показват, че всяка година към 79 000 непушачи в ЕС умират заради цигарен дим. Въпреки тези числа 29%, от европейците още пушат цигари, пури или лула.

"В новата си кампания ще акцентираме върху предимствата, които ни осигурява отказването от вредния навик", казва Дали. Тя няма да е назидателна, а прагматично ще изтъква ползите от живота без цигари. "Експушачите са неудържими" е насочена главно към хората от 25 до 34 г. - това са около 28 млн. души в ЕС.
Има надежда

До преди 10-ина година за лечението на белодробния рак е имало минимални надежди. Днес има лекарства, които могат да гарантират не само по-дълъг живот на пациентите, но и по-добро качество на този живот. На 5-годишна преживяемост с рак на белия дроб са се радвали едва 13% от болните в периода 1974-1976 г. и този процент се е увеличил само на 15 в периода 1996-2004 г.

Не по-малък причинител на болестта е и азбестът - широко използвана строителна добавка след края на Втората световна война, за да подсилва изолационните качества на строителните материали. Дори се твърди, че причиненият от дълготрайна работа с азбест рак на белия дроб почти не се отличава от този, който е причинен от тютюнопушене.

Освен това учените са единодушни, че радонът също причинява рак на белия дроб у човека. Съвременните изследвания са съсредоточени към определяне на ефекта от радона в жилищата за риск от този вид карцином.

И все пак по безспорен начин е установено, че ако хората не пушат, хиляди живота годишно могат да бъдат спасени.

Трайчо Трайков се е държал не като български министър, а като агент на "Шеврон", Николай Младенов пък се е подмазал на всички - от премиера и Трайков до американската компания. Екоминистърката Нона Караджова пък обяснила, как България ще черпи шистовия газ след 300 години. Дори и през уми не й е минало да зададе поне един въпрос за безопасността на технологията на колегата си Трайков. От едното голо любопитство - да знае има ли все пак шистов газ у нас, Караджова изглежда готова да жертва живота и здравето на българите. Тя е толкова щастлива, че "Шеврон" ще дупчи Добруджа, сякаш щатската корпорация, а не българските данъкоплатци й плаща заплатата. Всъщност, кой знае кой, на кого и колко е платил...

Сред приоритетите на управляващите са иновациите и новите технологии, каза вчера от парламентарната трибуна премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос на Яне Янев. Той виждал България да направи пробив в тази сфера, защото бъдещето били “резервните части на човека”.“На много места от стволови клетки, да, не могат да направят цяла ръка, но от стволова клетка произвеждат яйцеклетка. Ако ние тук се съсредоточим, като държава имаме страхотни специалисти в тази област, може да заявим един приоритет за в бъдеще, който да е иновативен за света”, разясни премиерът.“Да, ще боли, ще се режат пенсии, заплати, социални придобивки, отвсякъде”, призна още Борисов, но залогът бил растежът на държавата.Според него българите разбирали това, което управляващите искали да направят. Още повече че и новините много помагали на правителството, защото хората виждали, че и другите премиери по света също режели социални придобивки заради кризата.Министър-председателят уточни пред депутатите, че доказателства за безопасност на проекта за нефтопровода Бургас-Александруполис към момента няма и затова той не стои на дневен ред. Екоминистерството не е дало одобрение за реализирането на инвестиционното предложение, а само е оценило положително доклада за въздействието на проекта върху околната среда.Предстояли и обществени обсъждания по него.

Срокът за издаване на решенията на ТЕЛК и НЕЛК ще бъде съкратен до един месец, обяви вчера здравният министър д-р Стефан Константинов.Това ще стане възможно от началото на 2013 г. , когато ще бъде окончателно завършена единната информационна система на медицинската експертиза. Сега хората чакат около 3 месеца, колкото е и законовият срок, обясни шефът на Националната експертно-лекарска комисия (НЕЛК) д-р Кънчо Райчев. Имало обаче случаи, в които се чака по 1,5-2 г., както е при очните заболявания. Причината за огромното забавяне в тези случаи била липсата на достатъчно офталмолози в комисиите.Изграждането на новата информационна система вече започна по проект на Оперативната програма за развитие на човешките ресурси на стойност 798 хил. лв.Освен че ще пести време, тя ще позволи и да се избегнат ненужни изследвания и така да се икономисат милиони на НЕЛК, каза министърът.Сега трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) имат около 100 информационни модула в цялата страна, но те не са свързвани нито помежду си, нито с НЗОК, НОИ и министерството на труда, обясни д-р Райчев. Новата система щяла да доразвие тези модули и да ги обедини, свързвайки ги със социалните и осигурителните институции.В нея ще има електронен архив, в който ще се пазят досиетата на всички хора с увреждания. Очакванията са потребителите да бъдат около 700 хиляди. Всеки от тях ще притежава индивидуален код, с който може да проверява данните си, както и да следи докъде е стигнало придвижването на документите му за медицинската експертиза. В по-дългосрочен план идеята на Министерството на здравеопазването е тези електронни досиета да станат част от т.нар. голямо електронно досие на пациента.За работа с новата система ще бъдат обучени 360 лекари и 250 немедицински специалисти.

Категорично се опровергава теорията за тюркския произход на българите. Ние сме европейци, а не азиатци. В генетично отношение заемаме междинна позиция между славяните и средиземноморците. Близки сме до поляците, украинците и хърватите, но и до жителите на Северна Италия и до гърците. Най-типичните славяни са руснаците, но ние не сме плътно до тях. Славяни сме, но особен вид.Прабългарите са индоевропейци, а не алтайци. Носим и техни гени, и гени на траките.Така в общи линии директорът на Института по микробиология към БАН акад. Ангел Гълъбов синтезира резултатите от най-голямото генетично проучване, правено досега сред българите, при представянето му неотдавна.Още същия ден форумите кипнаха

Заради това, че ни оприличиха със славяни, учените бяха обвинени в русофилство, манипулации и изпълнение на политически поръчки, но без да стане ясно какви. Имаше и коментари, че дори генетичните изследвания показвали разкраченото положение на българите и неспособността ни да се определим. Затова сме били "хем така, хем онака". С много малки изключения коментарите показаха абсолютно неразбиране на смисъла и резултатите от изследването.Причините за това са най-малко две. Първо, генетиката е сложна наука и разбирането й наистина е проблем. Същото с особена сила се отнася за популационната генетика, която освен това е твърде непопулярна у нас - занимаващите се с нея се броят на пръсти. За постиженията й много се шуми на Запад, но не и тук.

Второ, когато научни изводи трябва да бъдат представени на популярен език, често възникват недоразумения. Объркването става още по-голямо, когато се смесват понятия от различни науки - в случая на генетиката, лингвистиката и антропологията. Затова, изглежда, някои заявиха, че изследването напразно е харчило пари, понеже и с просто око се виждало, че очите на българина не са дръпнати като на азиатец. Залитнаха и тези, които твърдяха, че не може да бъдем определяни за "нещо като славяни", защото славяни нямало - археологията не откривала нищо специфично славянско, следователно нямало как да бъдем сравнявани с нещо несъществуващо.

" 24 часа" се запозна подробно с резултатите от изследването, за да се опита да отговори на въпроса какво всъщност ни казва то. И как генетичният портрет, които ни рисува, осветява произхода ни.Но нека първо се договорим какво е правилно да се разбира под различните понятия.Когато генетиците говорят за славяни, те имат предвид тези съвременни народи, които говорят славянски езици.Езиците нямат нищо общо с гените. (Краен пример - братя близнаци, осиновени в различна езикова среда, говорят различни езици, макар генното им наследство да е еднакво. И обратно - за мнозинството негри, индианци и европейци, които очевидно имат различно генно наследство, английският е майчин в САЩ.)Генетиците обаче са установили, че има връзка между определени езикови групи и определени комплекти генетични варианти. Например сред говорещите индоевропейски езици са по-разпространени едни, а сред говорещите тюркски езици - други. (Тюркските са в друго езиково семейство - алтайското.)Гените не са пряко свързани и с етноса.Той е въпрос на самоопределение и зависи не само от произхода, а от още много неща. Но учените са установили, че сред някои народи определени генни вариации се срещат с по-голяма честота, отколкото сред други. И колкото са по-близо географски народите (дори да говорят езици, спадащи към различни езикови семейства!), толкова е по-вероятно да са сравнително близки и в генетично отношение. (Освен ако след геноцид не е имало тотална подмяна на населението,което в историята се случва рядко.) Но като всяко правило и това си има изключения -с турците сме географски близо, но се различаваме

Ако два народа са съседни, това не значи автоматично, че напълно си приличат. Винаги има нюанси, които се дължат на различната им история и свързани с нея миграционни събития - проникване на друго население, идващо отдалече.Учените са прави за това, че българите сме индоевропейци, а не тюрки, доколкото българският е индоевропейски език, а не тюркски. Ако в него има такива заемки, те не са чак толкова много. Когато генетиците казват, че нашите гени ни определят като индоевропейски народ, имат предвид, че нашият генетичен пул и този на повечето други народи на Стария континент, говорещи днес езици от индоевропейското езиково семейство, доста си приличат. Приликата е в това, че в тези генетични пулове почти липсват някои типично източноазиатски генетични линии, които се срещат със значителна честота сред народи, говорещи езици от тюркското езиково семейство. Но и връзката език-гени не бива да се абсолютизира.Показателно изключение са циганите,

чийто език е индоевропейски, а сред тях са разпространени в голям процент типично азиатски генетични линии.Голямо изследване на Института по експериментална морфология и антропология към БАН с ръководител чл.-кор. Йордан Йорданов доказа, че българинът е типичен европеец и в антропологично отношение

У него няма нищо азиатско. Той е не просто европеид, но и с типични за Стария континент антропологични характеристики. Българите определено се различаваме по липсата на типично азиатски черти от някои народи, говорещи тюркски езици. Някои, подчертаваме! Защото турците говорят тюркски език, но в антропологично отношение те също са европеиди.Правят грешка тези, които твърдят, че няма нужда от генетични изследвания, понеже очевидно българите не сме азиатци, щом мнозина от нас са синеоки и светлокоси - нещо, което при азиатците не се среща. Грешката им е в това, че

смесват 2 типа характеристики.Единият тип са тези, които се отнасят до видими белези като цвят на очите и косите. Те, грубо казано, зависят от рекомбинацията - кръстосването на майчините и бащините гени. Популационните генетици обаче се интересуват от друг тип характеристики - които се предават от родителите на поколението непроменени, защо-е то не участват в рекомбинацията. За това доколко двете неща не са пряко свързани, добър пример е наш сънародник, чиято майчина генетична линия е типично о африканска, но той има най-бялото лице, което можете да си представите. Когато в този текст говорим за генетичния портрет на българите, трябва постоянно да помним, че става дума за този аспект от него, който

показва произхода ни по майчина линия.За този по бащина картината може да е по-различна!) Изследването, за което става дума, е на митохондриалната ДНК. Тя се предава непроменена от майката на децата й и от двата пола. В случая са изследвани само мъже, но такова изследване може да се прави и на жени. За разлика от изследването на бащината линия чрез У хромозомата, която се предава само по мъжка линия - от баща на син. При него се изследват само мъже, защото жените нямат У хромозома."Непроменена" ДНК също е условно. Ако беше съвършено статична, нямаше да се поддава на мутации, а тя, макар и бавно, мутира под въздействие на околната среда. Популационната генетика се интересува от неболестотворните мутации, които водят до варианти, устойчиви във времето. Всъщност точно комплекта от тези варианти следят генетиците, за да отличават една популация от друга. При отделните популации те са различни.Мутациите, които определят даден вариант, стават рядко, а с помощта на т.нар. молекулярен часовник генетиците изчисляват кога точно се е случило това. Порядъкът е от хиляди години назад. Могат да определят и точното място, на което е възникнала една мутация, както и трасето, по което са се движили носителите й при миграциите си. Популациите, които споделят еднакви комплекти варианти, са били родствени някъде много назад във времето, измервано в хиляди години. Много важно е да се има предвид и че представеният генетичен портрет не е на цялата нация. Формулировката "българска популация" подведе тези, които не обърнаха внимание, че резултатите не се отнасят до пялото население на страната.

В изследването не са включени български турци и цигани,

а само наши сънародници, които етнически са се самоопределили като българи. Това важи и за изследваните българомохамедани.Изследването е проведено от българоиталиански екип със съдействието и на ВМА и е финансирано от фонд "Научни изследвания" и италиански фондации.Изследвани са кръвни проби от 855 души, които не са роднини. Установените сред тях генни варианти спадат към 45 хаплогрупи. Ще ги означаваме с главни латински букви, а подгрупите им - с цифров индекс след тях, както е и в научната литература.Най-разпространените хаплогрупи сред българите - на 19-а стр.Използваме хаплогрупа и майчина линия като синоними, за да избягваме повторенията и за да напомняме, че става дума за произход по женска линия.

Изследването установява, че генният ни пул" се характеризира с изключително висока честота на генетичните линии, характерни за Западна Евразия". Характерно за него е слабото присъствие на типично азиатски линии. Това се отнася и за повечето други европейски народи. Не е така при турците обаче.(Какви са те - в карето горе.)

"С тях не си приличаме, затова и са далече от нас на графиката", подчертава акад. Гълъбов. Той е категоричен и че трябва окончателно да бъде отхвърлена тезата за тюркския произход на българите. "Не сме тюрки, а индоевропейци", твърдо заявява ученият.

Как генетичните данни работят за опровергаването на тезата за тюркския произход на българите?


Как се сравняват народи

Портретът ни е оформян хилядолетия, но се моделира и в момента
Данните на българите са сравнени с тези на 57 съвременни популации от Европа, Азия и Африка. Как обаче се прави това, след като във всяка се откриват стотици варианти, които от своя страна се класифицират в десетки хаплогрупи. (Според варианта, който носи, всеки човек може да бъде класифициран в определена хапло-група.)

"Не сравняваме отделните популации по хаплогрупи, а със статистически метод, който отчита всички генни варианти ан блок. Много е важно при интерпретацията да не се вземат отделните компоненти, а да се търси комплексният образ

Той се е оформил в резултат на натрупване на множество варианти във времето - възникнали в далечно минало, но и такива, които стават и сега. Интересуват ни тези, които маркират събития от миграционната история", обяснява проф. Драга Тончева, ръководител на Катедрата по медицинска генетика към Медицинския университет - София, и шеф на българската част от екипа, провел изследването.

За да стане още по-ясно, представете си го като сравняване на коктейли. Всички са направени от ром, кока-кола, лед, лимонов сок и подправки. На пръв поглед са все "Куба либре". Само че при един е наблегнато на колата, при друг на рома, при трети ледът е повечко. И във всеки коктейл има различно количество подправки. Генетиците не просто гледат по колко процента е всеки продукт, а сравняват коктейлите на ниво "химически състав". Така преценяват доколко са близки коктейлите "българи" и "поляци" примерно."Поставихме си за цел да видим и какво е разположението на България върху митохондриалната карта на Европа и света по отношение на голямото й разнообразие от намерени мутации в нашия "коктейл". Разположението на България на графиката показва къде е популацията ни сред другите, което дава представа дали сме по-приближени, или по-отдалечени от тях. Колкото е по-малко разстоянието ни с друга популация, толкова сме по-близки.Вижда се, че българите сме близо до групата на славяните,но не сме далече и от средиземноморските, което пък показва тяхното влияние. Затова казваме, че ние сме в междинно положение между средиземноморските и славянските народи", обяснява проф. Тончева."Далече сме от турците. Но сме близки с европейската популация, много близо сме до народите, които днес говорят славянски езици, но сме близо и до някои средиземноморски народи - в Северна Италия и Гърция примерно", допълва акад. Гълъбов.

В научната публикация за изследването авторите пишат, че междинната позиция на българите между сегашните източноевропейски и средиземноморски популации "е в съответствие с историческите събития".Те подчертават, че "макар генетичният пейзаж на Стария свят да се е оформил главно от праисторически демографски събития, когато характеризираме българския митохондриален ДНК състав, не можем да пренебрегнем някои по-скорошни миграции".Пишат още:"Средиземноморското наследство би могло

да е от траките - първото (според авторите - б.а.) местно население на Балканите, обитавало нашите земи. Източният принос вероятно е по линия на прабългарите, чийто произход е от Средния изток, и от славяните, придошли от Североизточна Европа."

Знаем ли нещо за гените на траките, прабългарите и славяните?Сравнителни изследвания на съвременни популации с образци от древни населения се правят доста по света. Но за сравняването на траки с днешни народи в електронен вид е достъпна само 1 публикация от 2004 г. на румънски екип. Той изследва митохондриана ДНК, извлечена от зъби и кости на 13 индивиди от бронзовата и ранно-желязната епоха, определени от изследователите като "траки" и погребани в Югоизточна Румъния (Добруджа). Те са сравнени с 5 съвременни популации -румънци, българи, гърци, албанци и италианци. Изводът на изследователите е, че има "очевидна генетична прилика между траките и съвременните населения от Югоизточна Европа". И че "древното тракийско население би могло да е допринесло за формирането на съвременния генетичен пул в Румъния".Когато сравнили траките с всяка популация поотделно, учените установили, че "италианците, албанците и гърците показват склонност за по-голямо генетично сходство с траките, отколкото румънците и българите". Няма "славянски" ген,категорични са изследователите. Всяка популация е пъстра, дори сред най-еднородната - баските, има множество майчини линии. Има обаче хаплогрупи, които са по-чести сред дадена популация.

Хаплогрупа U например е по-честа сред славяните, най-висок е процентът й при руснаците и белорусите - до 33-35%. Учени го обясняват с нейната древност (т.е. имала е много време да се разпространява) и с това, че тези народи обитават територии, които се намират на най-прекия и с най-малко географски препятствия път от Азия към Европа. А Старият континент е населен откъм Азия. Вероятно хаплогрупа U е дошла в Европа с първата вълна хомо сапиенс сапиенс (съвременния човек) преди 45-40 хил. г. Към хаплогрупа U спадат 22% от българите.Но ако при славяните най-разпространена е нейната подгрупа U4, у нас тя се среща само в 3,9%. Тук измежду подгрупите на U преобладава U5 - при 6,7%. За нея учените смятат, че вероятно е най-древната линия, възвикнала на място в Европа - някъде през късните фази на палеолита, доста след като първите хора вече са колонизирали Стария континент.Има ли хаплогрупи, които можем да свържем с прабългарите, като знаем къде са живели и откъде са минали, преди да стигнат до Балканите?"Не можем да съдим за това по отделна хаплогрупа, но по съвкупност от хаплогрупи - да", казва проф. Тончева.

"Едно население не носи само 1 хаплогрупа, а няколко. И всички те се движат заедно при миграция. От първото заселване на дадена територия до наши дни движенията се наслояват едно върху друго. Много трудно е да ги различиш. Затова не е коректно да се казва, че тази хаплогрупа ни е донесена от славяните, а онази -от прабългарите", казва Сена Карачанак от българската част на екипа, провел изследването. Тя е докторант в Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София.

Има ли обаче в генетично отношение нещо отличително за районите, в които според исторически източници са живели и преминавали прабългарите?

Според хипотезата за тюркско-алтайския им произход те са от източните части на Средна Азия, а според индо-иранската хипотеза - от западните й части - Памир и Хиндукуш.В Централна Азия присъстват майчини линии, характерни и за Източна, и за Западна Азия. Но в сегашната българска популация източноазиатски линии практически липсват.Значи прабългарите не са ги донесли.Ако въобще са имали такива примеси, те са били толкова минимални, че са се размили. Щом прабългарското наследство не може категорично да се отграничи в сегашния ни генетичен пул заради някаква фрапираща особеност, значи то е като него - от линии, характерни за Западна Евразия.Има ли обаче западноевразийска линия, която хем се среща в Югоизточна Европа, хем я има и в западната част на Централна Азия и която би могла да е индикативна за движението на прабългарите, ако са я носили. Генетиците не се ангажират с такива обобщения.Затова тук само ще нахвърляме няколко факта без коментар. Измежду многобройните разклонения на най-разпространената в Европа линия - Н (хаш), само Н6 се среща често в Централна Азия - до 21%. В Европа е много рядка. Тя е една от най-древните подгрупи на Н. Възникнала е в Близкия изток или в югозападната част на Централна Азия преди около 40 хил. г, но се е появила в Европа последна - не по-рано отпреди 3400 г.