1в. Произход и история на институтите на мнп

В последните няколко години тероризмът се утвърди като социално-правен феномен, който силно привлича вниманието на учени, политици и законодателите на цялата световна общност. За да се ефективна борба с тероризма е необходимо да бъдат анализирани възникването, развитието и най-вече основните причини за терористичната дейност. Корените на това асоциално явление са заложени още в древността, когато са извършвани терористичи действия, главно под формата на атентати и заговори, завършващи най-често с убийство на владетели и високопоставени държавници.

Същинското международно сътрудничество в борбата с тероризма, започва през 30-те години на 20 век.

В литературата няма единно определение за тероризъм. Тероризмът е обществено опасно явление, което се изразява в използването на сила или заплашване с крайно насилие, за постигане на конкретни политически цели. Характерно за съвременните терористични актове е това, че освен политически цели, те могат да преследват и други – чисто криминални цели (най-често искане на паричен откуп). За тази цел се вземат хора за заложници, използва се шантаж на властите за взривяване на сгради и т.н.

Отличителни черти на тероризма са :

-подкопава и отслабва държавните структури и създава проблеми за тяхното нормално функциониране.

-широко популяризиране на идеите на съответните терористични организации.

-внезапност на действието – изненада-конспиративност (секретност) на терористичните групи.

-шантажиране на властите, с оглед получаване на определен резултат.

Посочените основни черти на тероризма дават възможност да се направи разлика между него и организираната престъпност. При извършването на терористичните акции се използват много от типичните за криминалните деяния механизми, но съществената разлика трябва да се търси в стратегическата цел, която преследват терористите, а именно – осъществяване на политически задачи (подкопаване на вътрешния ред; на сигурността; на законността и т.н.).

По отношение на въпроса: “Какво деяние представлява тероризма в системата от престъпления – международно престъпление ли е или престъпление от международен характер?”, в международната правна общност се е формирало становището, че тероризма е престъпление от международен характер.

Международните престъпление (каквито са престъпленията против мира; против човечеството и военните престъпления) са с по-висока степен на обществена опасност от престъпленията с международен характер (каквото е тероризма) и засягат в различна степен световния мир и сигурността на човечеството.

11в. Видове тероризъм.
Тероризма може да бъде разделен на видове, по различни критерии.

1.)според политическата ориентация на неговите членове, той бива – ляв и десен. Левия тероризъм се отличава с идейно-политическата си насоченост, за която е характерно примитивна омраза към демократичните общества. Извършителите се вдъхновяват от илюзията “да се взриви и разруши капитализма, с един удар”. Тези идеи се изповядват от младата интелигенция – млади хора, голяма част от които студенти, които са силно разочаровани от явната социална несправедливост, вина за която според тях носи капиталистическия строй. Най-известни леви терористични организации са “Червените бригади”- (Италия), “Пряко действие”- (Франция), “Революционни ядра”- (Германия). Една от най-характерните черти на съвременния ляв тероризъм се изразява в това, че действията на неговите последователи са насочени предимно срещу ръководния политически елит на западните демокрации, срещу структурите на НАТО и представителите на едрия бизнес.

Десния тероризъм, като самостоятелен вид също се проявява в много държави. Той е най-радикалната активна форма на екстремизма. Специфичен вид тероризъм е “Арабския тероризъм”, който има подчертано религиозен характер и фундаментализъм. По известни организации на арабския тероризъм са “Хизбула”, “Хамас”, “Ислямски джихат” и др.

2.)според методите, които използва, тероризма бива:

-въздушен (въздушно пиратство). През последните 25 години са извършени над 900 терористични акта на отвличане и взривяване на самолети, с 3000 загинали.

-морски тероризъм (морско пиратство). Изразява се в нападение или обстрел на морски съдове, насилие върху екипажи и пътници, отвличане и вземане на заложници и др.

-компютърен тероризъм –Все по-често националните информационни системи стават обект на истинска агресия, от страна на т.н. компютърни вируси. В Р България най-разпространени и най-агресивни са вирусите “Питон”, “Скорпио”, “Джак”.

-телефонен тероризъм – Чрез него е възможно да се създаде паника сред обществото и да се разстрои функционирането на много държавни дейности. Обект на това престъпление у нас са най-вече училищата, съдебните палати и др. важни административни учреждения.

-ядрен тероризъм – Напоследък зачестиха случаите на контрабанда с ядрени материали, от които терористичните групи могат да изготвят атомно оръжие. Утвърди се мнението, че ядрен терор грози света.експертите са категорични, че контрабандата с плутоний и високо обогатен уран са придобили високи мащаби и представляват световна опасност, включително и за народите на Балканите.

-химически тероризъм – разновидност на ядрения, но с химически вещества.

-международен тероризъм – Той е особен вид тероризъм, който се вгражда в конструкцията на другите видове тероризъм – въздушен, морски и т.н. същността на международния тероризъм се изразява в извършване на терористичен акт, с който се цели да се предизвикат политически изменения и усложняване на международните отношения. Обект на международен тероризъм могат да бъдат лица, ползващи се с международна защита (държавни глави, министри и др.), както и официални помещения, жилища или превозни средства на тези лица, а така също и обществени сгради и съоръжения.

12в. Международноправни форми и средства за борба с тероризма.
През последните 20 години тероризмът придоби особено опасни размери. Терористичните актове затрудняват държавните структури, пречат на провеждането на международни форуми, създават напрежение,страх и несигурност в отделните държави. Най-сериозни последици от тероризма са икономическите загуби и гибелта на хиляди невинни и беззащитни хора. Всичко това поражда необходимост от обединяване на усилията на международната общност за противопоставяне на тероризма. Възниква потребност от сътрудничество между държавите, с оглед изграждане на юридическа база и изработване на ефикасни международни форми и способи за борба с това явление. Първа сериозна стъпка в това направление е Конвенцията относно преследване на тероризма, подписана в Женева през 1937г. независимо, че Конвенцията е подписана от 24 държави, тя е ратифицирана само от Индия и то под въздействието на Великобритания, с оглед подтискане национално-свободното движение в тази страна. Следователно тази конвенция не влиза в сила и не поражда правни последици поради политически съображения.

През 1971г. е подписана Конвенция за предупреждение и наказване на лицата, извършили терористични актове. Това е един документ, приет от 13 държави – членки на Организацията на американските държави, който документ е призван да осигури юридически, един геополитически район, в който често се извършват терористични акции. В конвенцията е предвидена възможност, която дава право на всеки член на ООН, да се присъедини към тази конвенция.

В днешно време заложници се вземат от членове на терористични организации, т.е. това престъпление може и да е форма на тероризъм. Терористите прибягват до този способ, за да удовлетворят някои свои искания – да получат откуп в големи размери, да бъдат освободени от затвора техни съмишленици и т.н.

С оглед предотвратяване, преследване и наказване на всички действия на вземане на заложници, през 1979г. Общото събрание на ООН прие Международна Конвенция за борба срещу вземането на заложници. В нея е регламентиран въпроса за привличането към наказателна отговорност. Посочено е, че всяко лице, което извършва действие на вземане на заложници “подлежи на наказателно преследване или екстрадиране”. Конвенцията задължава всяка страна да предвиди съответни наказания за тези престъпления. Р България, която ратифицира Конвенцията през 1987г. изпълни това изискване, като включи в НК два състава.

14в. Престъпления, извършвани на борда на самолет.
Международната правна уредба на тези престъпления обхваща :

-Токийската Конвенция за правонарушенията и някои други действия на борда на въздушния съд – приета през 1963г.

-Хагската Конвенция за борба с незаконното завладяване на въздушните съдове – от 1970г.

-Монреалската Конвенция за борба с незаконните актове, насочени против гражданската авиация – от 1971г.

Обект на престъпленията, предвидени в трите конвенции са обществените отношения свързани с нормалното осъществяване на транспортните контакти между държавите, живота и здравето на пътниците и екипажа, а също така и сигурността на хората на земята, които могат да бъдат засегнати от евентуална въздушна катастрофа. В повечето случаи тези престъпления са проява на международен тероризъм.

Горепосочените конвенции предвиждат универсална юрисдикция над тези престъпления. Ако престъплението е на борда на военен или др.,държавен самолет, престъпниците подлежат на екстрадиция, в страната по регистрация на самолета. В останалите случаи (самолети на частни авиокомпании), ако не бъдат екстрадирани в някоя от заинтересованите държави, извършителите подлежат на съдене от тази държава, която има фактическа възможност да упражни юрисдикцията си върху тях.

Конвенцията предвижда следните престъпни състави :

-получаване, използване, предаване другиму или разпиляване на ядрен материал, което може да доведе до причиняване на смърт или телесна повреда на друго лице ;

-кражба, грабеж, получаване с измама на ядрен материал ;

-заплаха за използване на ядрен материал, като шантаж, насочен към дадена държава.
16в. Наемничество.
През 1989г. Общото събрание на ООН приема Конвенция за борба с вербуването, използването, финансирането и обучението на наемници. До този момент та не е ратифицирана от България.

Наемник е лице, което :

-е специално наето на място или в чужбина да се сражава във въоръжен конфликт.

-взема пряко участие във военните действия.

-подбудителен мотив за наемника е личната облага. Тези лица получават материално възнаграждение, значително надвишаващо онова, което се изплаща на други воюващи с подобно звание и длъжност.

-наемникът не е гражданин на участваща в конфликта държава, нито живее на нейна територия. Той принадлежи към въоръжените сили на воюващата държава, но не е част от личния й състав.

От изложеното до тук следва да се направят следните изводи:

-не са наемници лицата, които участват във военен конфликт в чужбина, с политически, религиозни и други мотиви, както и с цел да се противостои на агресия. Такива лица се наричат доброволци.

-наемниците са обявени извън закона и следователно нямат статут на “комбатанти” (законно воюващи) и не могат да се ползват с правата, предоставени от Женевските конвенции от 1949 г. (при попадане в плен).

17в. Незаконно радиоразпръскване.
Международната правна уредба на това престъпление се намира в :

-Европейско съглашение за радиопредаванията, излъчвани извън националните територии – от 1965 г.

-Конвенция на ООН по морско право – от 1982 г.

Същността на това престъпление се състои в установяване (монтиране) на радиопредавателни станции, на кораби и самолети, от които се излъчват вредни смущения на радио-разпръскващата служба на друга държава.

Субекти на тези престъпления могат да бъдат както физически лица, така също и юридически лица (радио- и тв-станции, осигуряващи излъчването)

Виновните носят отговорност съобразно нормите на вътрешното право. Българският НК не съдържа подобни норми.

По силата на тази конвенция престъпление са :

-всички действия по изготвянето или подправката на парични знаци.

-изготвянето или придобиването на средства за създаване или подправка на парични знаци.

В българският НК това престъпление е визирано в чл.243.

19в. Незаконни операции с наркотични и психотропни вещества.
Международните правни документи, които инкриминират тези деяния са

-Единната конвенция за наркотичните средства – от 1961 г.

-Конвенция за психотропните вещества – от 1971 г.

Тези две конвенции кодифицират материята, свързана с борбата с незаконната търговия с наркотици и психотропни вещества и очертават насоките за сътрудничество между държаните по този проблем. В чл. 354 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 10 години и глоба за извършителите на тези престъпления.

В Иран, Ирак, Малайзия и други страни не само за разпространение , но и за употреба на наркотици се предвижда смъртно наказание.

20в. Пране на пари и други форми на легализация на доходи.
Тези престъпления са характерни за страните с развита пазарна икономика. Тяхната международно-правна уредба е предвидена в Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления, която е приета в рамките на Съвета на Европа. Конвенцията задължава държавите да предприемат законодателни марки за конфискация на облагите от престъпления.

Текста на чл. 215 НК (вещно укривателство) донякъде отговаря на изискванията на тази конвенция.

Изпълнителните деяния на тези престъпления са :

-замърсяване на водни басейни

-замърсяване на почвата и въздуха с нефтопродукти или радиоактивни вещества;

-унищожаване на тропическите гори, на живите морски ресурси и т.н.
24в. Престъпни посегателства върху културни ценности.
Правната уредба на тези престъпления се съдържа в :

-Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт – от 1954г. прилага се само във военно време.

-Конвенция за мерките, насочени към забрана и превенция на незаконния внос и износ на собствеността върху културните ценности от 1970г.

-Конвенция за опазване на всемирното културно наследство – от 1971г.

Посочените конвенции предвиждат наказателна отговорност за престъпни посегателства (унищожаване, повреждане, кражби, незаконен износ) срещу паметници на културата.

Във вътрешното право, въпросите относно защитата на културното наследство, са уредени в чл. 278 от НК.

-сводничеството (даже и със съгласието на склоненото лице).

-съдържателството, управлението и финансирането на публични домове.

В българския НК има съответни състави за склоняване към проституция и отвличане на лице от женски пол, с цел да бъде предоставено за развратни действия. Самата проституция не е престъпление.

Що се отнася до правния статут на децата, в Конвенцията за правата на детето от 1989г., са инкриминирани следните деяния :

-склоняване или принуждаване на детето за всяка сексуална дейност.

-използване на деца в проституцията или при изготвянето на порнографски материали.

В българското законодателство – чл.188 от НК е инкриминирано деянието “принуждаване на непълнолетно лице към проституция”.

В Конвенцията за престъпления са посочени деянията :

-изготвяне и съхранение на порнографски издания с цел продажба и разпространение.

-внос и износ на такива издания, с цел да бъдат пуснати в обръщение.

-рекламиране на порнографски издания.

Конвенцията не дава определение на понятието “порнография”. Този въпрос следва да се реши от националните законодателства.

У нас правния режим на това престъпление е даден в чл.159 от НК, където също липсва дефиниция на “порнографията”.
27в. Подлагане на мъчения, изтезания и други форми на нечовешко отношение
през 1984г. Общото събрание на ООН прие Конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. По-късно Съвета на Европа приема Конвенция с аналогично наименование. По силата на тези конвенции изтезание е всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него сведения или признания.

Субект на престъплението може да бъде само официално длъжностно лице, имащо функции в наказателното преследване.

От субективна страна деянието е с пряк умисъл и специална цел – да се получи някакво признание от измъчвания.

Конвенциите изрично указват, че никакви извънредни обстоятелства (войни, заповед на началник и др.) не могат да служат за оправдаване на изтезанията.

Държавите имат задължение да съдят и наказват виновните лица, които са извършили изтезания, или да ги предадат на държава, която е поискала екстрадирането им.

Всички държави се задължават да не използват като доказателство в наказателен процес онези изявления и показания, които са били изтръгнати чрез изтезания.

-Конвенция на ООН по морско право – от 1982г. В нея, под пиратство се разбира всеки неправомерен акт на насилие, задържане или грабеж, в открито море, извършен от екипажа на частен плавателен съд, с лични цели и насочен срещу друг плавателен съд, неговия екипаж или имущество.

По данни на международната морска организация през последните 10 години са извършени над 200 пиратски акта.

Основни характеристики на морското пиратство :

-то може да бъде извършено само в открито море, т.е. на територия, над която нито една държава не упражнява юрисдикция ;

-пиратския кораб може да е само частен ;

-пиратството е съпроводено с насилие или със заплаха от насилие ;

-пиратските действия се извършват за постигане на лични цели и от користни подбуди.

През 1988г. в Рим бе подписана Конвенция за борба с незаконните актове против морското корабоплаване. В нея освен типичните актове на пиратство са инкриминирани и следните деяния :

-разрушаване на плавателен съд или причиняване на него или на товара такива повреди, които застрашават безопасността на плаването.

-поставяне на борда такива устройства или вещества, които могат да го разрушат или сериозно да го увредят.

-подаване на неистински сигнал за бедствие.

-или от съда по флага на кораба ;

-или от съда на държавата, по неговото гражданство.

През 1978г. е приета Конвенция за охрана на човешкия живот на море, която задължава капитана и другите длъжности лица на кораба, да оказват помощ на попаднали зад борда. Предвижда се наказателна отговорност за капитана на кораб, който е могъл да окаже помощ на лице, паднало зад борда и не го е сторил, въпреки, че това не е криело сериозна заплаха за екипажа му или за кораба.

В по-ново време тази материя е доразвита от Конвенцията по морско право, която разширява кръга от защитените обекти, като включва към тях и тръбопроводите и високоволтовите кабели. Посегателството върху тях се наказва и когато е по непредпазливост.

Днес с основание се счита, че юридическата база на съвременното международно наказателно правосъдие са проведените в миналото Нюрнбергски и Токийски военен трибунал.

Международния Нюрнбергски трибунал е създаден въз основа на съглашение, подписано на 08.08.1945г. в Лондон,между правителствата на САЩ, СССР, Великобритания и Франция. Идеята е била да се организира и проведе международен наказателен съд, срещу лицата виновни за извършване на престъпления против бира и човечеството (планиране, подготовка и водене на агресивна война, убийства и изтезания на гражданско население и др.). В съглашението се посочва, че “организацията, юрисдикцията и функцията на международния военен трибунал се определя в устава на трибунала”. Устава е перфектен материално правен и процесуален документ, в който подробно са регламентирани :

-целта на трибунала, а именно – “справедливо и бързо съдене и наказване на главните военни престъпници в европейските страни”.

-състав на съда – състои се от четири души и техните заместници.

-разработен е комплекс от права, относно правата на съда и воденето на съдебните заседания.

-предвидено е право на защита и право на последна дума на подсъдимия.

-гарантиран е принципа за равенство на всички граждани пред закона, като се подчертава, че виновните лица, заемали най-висок пост в служебната и държавна йерархия, също ще носят отговорност, за извършените от тях престъпления.

Устава на трибунала има фундаментално значение, не само за дейността на самия трибунал, а и за развитие на международното наказателно право. Неговите принципи и разпоредби имат актуално звучене и днес. В наказателно-правен и процесуален аспект, постановената от първия в историята международен наказателен съд присъда, е образец на международното правосъдие. В мотивите на присъдата е даден възможно най-обоснования и компетентен отговор на понятията – “престъпление против мира”, “военни престъпления” и “престъпления против човечеството”.

Първото заседание на Нюрнбергския военен трибунал е открито на 20.11.1945г. в заседателната зала на двореца на правосъдието в град Нюрнберг. Председателят на съда е прочел обвинителното заключение и е дал думата на подсъдимите, да вземат отношение по обвиненията. Според стенограмата от процеса, нито един от подсъдимите не се е признал за виновен. Следват разпити, представяне на доказателства, и накрая обвинителните речи на четиримата главни обвинители (по един от всяка държава). Те обосновават правната квалификация на извършените от подсъдимите деяния, правят искания за вида на наказанията, размера им и начина на изтърпяване. Следва съвещание на съда.

На 01.10.1946г. съдът постановява присъдата. Осъдени са на смърт 11 човека между които Рибентроп, Гьоринг. На доживотен затвор – 3 ; на различни срокове лишаване от свобода – 4. Други 4 са оправдани. Смъртните присъди са били изпълнени чрез обесване. Известно е, че Гьоринг се е самоотровил с цианкалий в навечерието на изпълнение на присъдата, а Хитлер, Гьобелс и Химлер се самоубиват още преди приключването на Втората световна война.

32в. Токийски международен военен наказателен съд за Далечния изток.
След Нюрнбергския трибунал, Токийския международен военен наказателен съд е друг ярък пример и доказателство за ефективно международно наказателно правосъдие. Той заседава от 03.05.1946г. до 12.11.1948г. Подсъдими са 28 отговорни лица от висшата военна и политическа йерархия на Япония в това число бившия министър председател, генерали, адмирали, дипломати и министри. Спрямо тях са предявени множество доказателства относно участието им (пряко или косвено) в убийства, изтезания, грабежи и насилие над много невинни хора, както в почти всички райони, където са били разположени японските войски, така и в самата Япония.

Съдът осъжда на смърт чрез обесване 7от подсъдимите, на доживотен затвор – 16 и 2 на различни срокове лишаване от свобода.поради географската отдалеченост на мястото на провеждане на процеса (Токио), той в известна степен остава в сянка на Нюрнбергския процес. Независимо от това, дейността на Токийския трибунал има важно значение за развитието на международното наказателно правосъдие. Това е втория по обем и по наказателно-правни последици форум, който показва, че независимо от своите политически, религиозни и идеологически възгледи, съдиите и прокурорите могат да постигнат сътрудничество и да поставят принципите на правото над останалите фактори.