2 Петя Красимирова Ангелкова

5
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННОТО ИЗСЛЕДВАНЕ
Научните изследвания на психичното здраве при деца и възрастни с увреден слух отдавна установяват по-голяма честота на емоционалните и поведенческите проблеми, в сравнение с популацията на чуващите. От позициите на медицинския подход, доскоро прилаган в психиатрията и специалната педагогика, причините се търсят в индивида - увреден слух, етиология на глухотата, закъсняло овладяване и използване на устната реч. Образователните и терапевтичните стратегии са насочени към подобряване на чуването, усъвършенстване на слухово-речева рехабилитация, овладяване на езикови компетентности и др. Съвременните проучвания показват, че от началото на ХХІ в. има съществени подобрения във вътрешните характеристики на глухите деца и възрастни, които се дължат на ранно откриване на глухотата чрез слухов скрининг, подобряване на слуховата функция чрез кохлеарна имплантация или дигитални слухови апарати, признаване на жестовия език и субкултурата на глухите общности, въвеждане на билингвистични образователни програми. Въпреки това, изследователите продължават да докладват, че емоционалните и поведенческите проблеми в цялата популация имат по-голяма честота.
Научно-теоретична обоснованост на изследването
През последните 25 години социалният подход в медицинските и педагогическите науки намира все по-широко утвърждаване. Признават се аргументите на психологическите теории, че детерминантите на социо-емоционалното развитие и неговите нарушения са многофакторно обусловени. Това означава, че причините за психичните нарушения се отнасят не само до вътрешните характеристики на растящото дете (биологически и психологически), но и до средата, в която протича неговото развитие. Основната идея е, че стратегиите в превенцията и терапията на емоционалните и поведенческите нарушения трябва да бъдат насочени към овладяване на дезадаптивното поведение чрез промяна на взаимодействията на индивида с неговата конкретна социална среда – семейство, връстници, училищна среда, професионална, културна среда и т.н.
Вродените/рано придобити увреждания на слуха често поставят в риск взаимодействията на детето със социална среда още преди те да бъдат забелязани от родителите или установени от специалистите. Проблемното емоционално общуване с родителите изпреварва непълноценното общуване с езикови средства. Това е предпоставка за поява на емоционални и поведенчески проблеми от най-ранна детска възраст (Шлезингер и Медоу, 2000). Популацията на глухите деца и възрастни обаче не е хомогенна по отношение на рисковете за психичното здраве. Теоретичните изследвания (Браден, 1994,
Попзлатева, 2010) показват, че съществуват специфични за глухотата фактори, освен слуха и езика, които могат да имат протекционен или неблагоприятен ефект върху социо-емоционалното развитие.
Предполагат се различия не само между глухи/слабочуващи и чуващи лица, но също и значими вътрешногрупови различия. Емпиричната аргументация предполага количествен тип изследване с репрезентативна извадка от деца и възрастни с увреден слух, което много трудно се постига в относително малобройните национални общности на глухите деца и възрастни. От друга страна, научните изследвания на този проблем срещат трудности в избора и прилагането на стандартизиран изследователски инструментариум, поради вариациите на комуникативните компетентности на тази популация. Настоящото дисертационно проучване прави опит да преодолее тези препятствия, което е важно за обосноваване на нуждата от диференциран подход към прогнозата, превенцията и терапевтични дейности.
Научно-приложната обоснованост на изследването
Психичното здраве в детско-юношеска възраст става особен фокус на приобщаващото образование и проблемите с неговата защита са актуални не само за случаите на увреден слух, но и за чуващите деца. Скорошно изследване показва, че при чуващите деца само 25% от случаите на психопатология са идентифицирани, а липсата на специализирана помощ е риск за тяхното задълбочаване в следващите възрастови периоди. Приобщаващите процеси предполагат нов тип

6 психоконсултативни и психотерапевтични стратегии, съобразени със специфичните комуникативни проблеми и компетентности в междуличностното общуване на растящите деца с увреден слух.
Вариациите в профилите на психичното здраве на децата са изходен момент при избора на възрастово специфични възпитателни стратегии в семейната и училищна среда, но от друга страна, те са резултат от тях. В случаите на увреден слух рисковите фактори за психичното здраве са увеличени и психоконсултативните училищни и клинични центрове да разполагат с достъпен и стандартизиран диагностичен арсенал от методи за идентификация и проследяване на граничните и клиничните случаи на емоционално-поведенчески отклонения. Своевременното откриване на съпътстващи глухотата психични нарушения е предпоставка за индивидуално планиране на терапевтичните дейности. Останали без внимание или приписани на глухотата или езиковите особености, тези проблеми повишават вероятността да бъдат задълбочени или да се появят нови психични нарушения със смяната на социалните групи и новия тип взаимодействия с тях (Попзлатева, 1999, 2010). Дисертационното проучване е насочено към апробиране на стандартизирани методи за индивидуална диагностика на психичното здраве, чрез които се извеждат неговите позитивни и негативни характеристики. Заедно с това, извеждането на обобщени психологически профили за възрастово диференцирани периоди от развитието позволява сравнения на индивидуалния статус с този на чуващите или нечуващите връстници.
Общата насоченост на дисертационното проучване е към задълбочаване на познанието за закономерностите в социо-емоционалното развитие и функциониране при увреден слух. Тази проблематика се вписва в предмета на специалната педагогика, която изучава условията и методите за ефективно посрещане на специалните образователни потребности. Съвременният преход от интегриран към приобщаващ тип образование разширява междудисциплинарните връзки на специалната педагогика с медицинските, психологическите и социалните науки, за да осигури холистичен (цялостен) подход към детското развитие чрез новата практика в училище на екипна дейност на специалисти от различни области.
Обект на изследването са защитните и рискови фактори за психичното здраве на деца, младежи и възрастни с увреден слух. Това са условията, които влияят върху адаптацията/дезадаптацията към социалната среда, като стимулират възрастово съответните емоционални и поведенчески умения или са причина за поява на съпътстващи глухотата психични нарушения.
Главният изследователски въпрос е, как се променя конфигурацията от фактори във вътрешната и външната среда, която стимулира социо-емоционалното развитие при увреден слух и тази, която създава рискови условия за психичното здраве. Основната цел е да се проявят факторите, влияещи върху специалните потребности, свързани с психичното здраве на деца и възрастни с увреден слух.
Проучването е съобразено със следните методологични подходи към психичното здраве и психичните нарушения:

Мултифакторен модел на психичното здраве и психичните нарушения

Системно-структурен подход към психичното здраве/психичните нарушения

Възрастов подход (генетичен) към психичното здраве при увреден слух

Конструктивистки подход към психичното здраве и емоционално-поведенческите проблеми при увреден слух

Социален подход към появата и диагностиката на психичните нарушения в детско- юношеска и зряла възраст при увреден слух

Комплексен терапевтичен подход.
В хода на изследването се поставиха следните задачи:

Да се планира и направи стратегия за подбор на репрезентативна извадка от цялата страна, в която да бъдат представени лица с увреден слух в широк възрастов диапазон и от различни образователни структури;

7

Да се проучи и направи избор на стандартизиран за българската култура психологичен инструментариум за събиране на структурирана емпирична информация относно емоционалните и поведенчески проблеми в детско-юношеска възраст;

Да се прояви общата картина на психичното здраве при увреден слух в детска, училищна и зряла възраст спрямо изведени нормативи за психичното здраве в чуващата популация;

Да се проучи влиянието на възрастовия фактор върху профила на психичното здраве, представен чрез система от психологични синдроми и система от нозолгичните единици на психичните разстройства;

Да се проучи влиянието на комплекс от специфични за глухотата фактори върху психичното здраве в предучилищна, училищна и зряла възраст;

На базата на получената информация за психичното здраве при увреден слух да бъде направено обобщение за актуалните терапевтичните стратегии.
За събиране на емпирични данни е формирана представителна извадка от глухи и слабочуващи лица от цялата страна на възраст от 1г. и 6 м. до 65 г. Базата данни обхваща общо 484 индивидуални профила на психичното здраве на деца и възрастни с увреден слух. За оценката на индивидуалното поведение е използван новият стандартизиран за български условия диагностичен инструмент - Система на Акенбах за емпирично оценяване на поведението (ASEBA) в детско-юношеския период (Станкова,
2012; Пачолова, Станкова, Тодоров, 2017). Той кореспондира с най-съвременните научни представи за психичното здраве в детско-юношеска възраст и диагностичните критерии на най-новия международен медицински класификатор на психичните нарушения (DSM -V, 2013). Към възрастните лица с увреден слух са приложени стандартизираните форми на личностните въпросници на Spilberger и на Zung.
Резултатите и техният анализ са представени в трета глава чрез три основни параграфа.
Емпирични аргументи са систематизирани в съответствие с издигнатите изследователски хипотези.
Потвърждава се че:
1). Емоционалните и поведенческите проблеми при деца и ученици с увреден слух са по-силно силно изразени, в сравнение с тази техните чуващи връстници. Това повишава рисковете за поява на психопатологични разстройства и изисква вниманието на специалистите.
2). Възрастовите промени в рисковите и защитните фактори при увреден слух следват общите закономерностите на социо-емоционалното развитие и във всеки възрастов микропериод се наблюдават специфични профили на психичното здраве, което изисква прилагане на възрастово диференциран подход в превенцията, диагностиката и терапията.
3). Популацията на хората с увреден слух не е еднородна. Върху състоянието на психичното здраве действат общи, но също и специфични за глухотата рискови и защитни фактори – етиология, степен на слухов дефицит, комуникативни компетентности, рехабилитационна и образователна среда, слухов статус на семейството, овладяване на жестов език и приобщаване към културата на глухата общност. Съществуват субгрупи, които се отличават със съществено различен по структура и интензивност на симптоматиката психологически профили.
4). Съществува тенденция за ограничаване на емоционалните и поведенческите проблеми в зряла възраст, което показва потенциалът на хората с увреден слух да изграждат адекватни стратегии за справяне със стресогенните ситуации в своя живот.
Проведеното изследване апробира научно признат в международните изследвания и диагностичната практика метод за оценка на психичното здраве в популацията на лица с увреден слух.
Това повишава надеждността на направените в дисертацията обобщения, но също е стъпка към решаване на важни за училищната и клинична консултативна практиката проблеми за ранното откриване, превенцията, терапията и контрол над възрастовите промени в рисковите и защитните фактори за психичното здраве при увреден слух.

8

Изтегляне 1.83 Mb.

Сподели с приятели: