15
Международната каласификация на болестите (МКБ-10) определя тежестта на слуховите нарушения в шест категории:
леко слухово увреждане - 26 – 40 dB (за деца 20-40 dB)
умерено слухово увреждане - 41 – 55 dB;
умерено тежко - 56 – 70 dB;
тежко - 71 – 90 dB;
дълбоко - над 90 dB;
тотална загуба на слуха – липса на реакция на акустични стимули.
От психолого-педагогическа гледна точка състоянието на слуховата функция се определя според възможностите да се възприеме устната реч. С голяма популярност се ползва класификацията, която обособява децата с вродени или рано придобити увреждания на слуха в две основни групи - глухи и слабочуващи.
Глухите деца са тези, при които активна реч не се появява спонтанно. Въпреки че много от тях могат да възприемат силни звукови стимули, реч с нормална, разговорна сила не се възприема. От
друга страна, като слабочуващите се дефинират тези, при които се появява спонтанно реч, независимо че е с много недостатъци. Обособените подгрупи на глухи и слабочуващи деца имат различен потенциал за овладяване на устния език и съответно към тях се прилагат диференцирани стратегии на слухово- речева рехабилитация и езикова терапия. Слабочуващите деца (20 - 70 дб) са в състояние да използват своите слухови остатъци в говорна
комуникация с родителите, но езиковите правила на фонологията, лексиката, граматиката и
прагматиката се учат трудно, поради ограничения езиков вход и промененото качество на речевата информация.
Сподели с приятели: 
