В параграф 1.2. „Методологични подходи и проблеми в изследването на психичното здраве при увреден слух” са систематизирани теоретични и емпирични изследвания на психичните разстройства при деца и възрастни с увреден слух, които следват общия преход от медицински към социален модел. Почти до края на ХХ в. проблемното поведение в популацията на глухите хора се свързва директно с причини, които са вътрешни характеристики на индивида – биологически фактори, липса на слухов вход и контрол, проблемно езиково функциониране. Въз основа на това в методологията на психологическите изследвания доминират главно сравнителни изследвания на глухи и чуващи извадки, насочени главно към негативните ефекти от действието на независимите променливи слухови умения и езикова компетентност. Усилията на обществото са насочени към изучаване на етиологията на глухотата, към разширяване на слуховия вход чрез нови биомедицински технологии, към създаване на специални условия за развитието на компетентностите в устен език и повишаване на образователния статус в системата на специални училища за деца с увреден слух. Въпреки тези усилия на обществото специалните проучвания не регистрират особено подобрение в психичното здраве на децата и възрастните с увреден слух. На база обширен мета-анализ на научно-психологически изследвания, провеждани до 70-те години на ХХ век, Lane (1988)обобщава очертания в специализираната литература негативен личностен профил на глухия човек. В него се вписват следните квалификации:
