2007 – 2013 г. Април, 2005 г. Съдържание I. Увод обща характеристика на общината



страница2/6
Дата06.05.2017
Размер1.16 Mb.
1   2   3   4   5   6
    Навигация по данной странице:
  • Гори

Почви

Като цяло може да се каже, че поземлените ресурси на община Аксаково са добри, както в количествено и структурно отношение, така и в качествено отношение. Почвообразуващите скали в района са предимно глинест льос и по-малко типичен льос, върху които са образувани предимно излужени черноземи, карбонатни черноземи и чернозем-смолници, които се характеризират с по-високо количество хумус /3,4%/ и по - тежък механичен състав.

За характеристиката на почвите са използвани проучванията на специалисти от института по почвознание и агрохимия "Н. Пушкаров" София, както и досегашните разработки на територията. Преобладаващите почви са черноземи и сиви горски във всичките им разновидности.

Черноземните почви значително са разпространени в землищата на гр. Аксаково и селата Игнатиево, Слънчево, Доброглед, Кичево и Климентово. Имат слабо, до средно мощен хумусен хоризонт, като хумусното съдържание е от 3 до 3.5 %. Механичният състав е средно до тежко песъкливо - глинест, имат рохкав строеж, добър въздушен и топлинен режим, лесно се обработват. Въпреки добрата водопропускливост имат слаби водозадържащи свойства и съответно влошен воден режим. Реакцията им е алкална.

Типичните черноземи имат почти същите свойства, както карбонатните, поради което са в една агропроизводствена група. В община Аксаково са слабо разпространени в селата Слънчево и Припек. Карбонатните и типичните черноземи са подходящи за отглеждане на култури с вегетационен период, съвпадащ със зимно - ­пролетния максимум на почвената влага.

Излужените черноземи се cpeщат в землищата на селата Осеново, Доброглед и Изворско. Имат мощен хумусен хоризонт - 40-80 см. при неерозирани и ЗО - З5 см. при ерозирани почви. Хумусното им съдържание е от 1.6 до 3.8 %. Механичният им състав е глинесто ­песъклив, имат алкална реакция, средно висока водозадържаща способност и добра снабденост с азот. Подходящи са за отглеждане на почти всички култури, особено тези с по-дълъг вегетационен период - царевица и слънчоглед.

Оподзолените черноземи са характерни за землищата на селата Изворско, Въглен, Кичево, Климентово, Ген. Кантарджиево. Имат хумусен хоризонт - ЗО - 60 см, слабо до средно кисела реакция, добре са аерирани, имат средна водопропускливост и водозадържаща способност. При влажно време стават лепкави и трудно се обработват, а при сухо време се спичат, поради това не са подходящи за кореноплодни растения. Подходящи са за пшеница, царевица, слънчоглед и люцерна.

От сивите горски почви са разпространени само тъмно сивите. Те заемат територии в землищата на селата Водица, Засмяно, Зорница, Любен Каравелово, Ботево, Крумово, Въглен, Кап. Радево, Яребична, Доброглед и Ген. Кантарджиево. Имат плитък - 40-45 см. хумусен хоризонт, от 1.5 до 2 % хумусно съдържание в него, средно до тежко песъкливо - глинест механичен състав, слабо кисела реакция. През влажно време се мажат и лепнат, а при суша се спичат. Подходящи са за отглеждане на царевица, люцерна, слънчоглед, фий, костилково-овощни насъждения.

Останалите типове почви са незначително представени и нямат важно място в разглежданата територия.

Районът на община Аксаково има силно изразен селскостопански характер и играе важна роля за задоволяване на част от потребностите на един такъв голям консумативен център, какъвто е гр. Варна с прилежащите към него курортни комплекси.



Водни ресурси

Водните ресурси на територията на общината са незначителни.

В Черно море директно се вливат р.Батова и р.Осеновска.

Във Варненското езеро се вливат Харамийското дере и Игнатиевското дере. Губят водите си две дерета - Аксаковското и Слънчевското. Река Суха се влива в р. Дунав.

Река Батова - извира от територията на Аксаковската община. Напуска границите на общината югоизточно от с. Прилеп. Влива се в Черно море. Дължината на реката е 39 км, в границите на общината е 18 км. Водосборната област е 339 кв.км, в границите на общината 150 кв.км. Модул на оттока - 2,28 л/сек/км2. Среден отток 340л/сек. Максимално водно количество при 1,10 и 20% обезпеченост е съответно 100, 50 и 35 м3/сек. Времетраенето на пълноводието е 4,5-5,5 месеца, а на маловодието 3-4 месеца. Плаващите наноси са около 2 кг/м3 (I-ва категория до първото населено място, след това II-ра до вливането й в Черно море.

Река Осеновска - дължина 10,5 км, в границите на общината 8,5 км. Водосборна област - 83 км2, а в границите на общината 60 км2. Модул на оттока - 1,3 л/сек/км2. Среден отток 80 л/сек. Максимален отток при 1,10 и 20% е съответно 60,30 и 20 мЗ/сек. Времетраенето на пълноводието е 4,5-5,5 месеца, а на маловодието 3-4 месеца. Плаващите наноси са 1-2 кг/мЗ (II категория).

Река Суха - извира от с.Изгрев, навлиза в границите на общината при с.Зорница и я напуска при с. Ново Ботево. Дължина 126 км, в границите на общината около 27 км- Водосборна област 2404 км2, в границите на общината 241,4 км2. Модул на оттока - 2,34 л/сек/км2. Среден отток - 552 л/сек. Максимален отток при 1,10 и 20% обезпеченост е съответно 120,60 и 45 мЗ/сек. Времето на пълноводието е 4,5-5,5 месеца, а на маловодието 3-4 месеца. Плаващите наноси са 1­,3 кг/м3. (I-ва категория до първото населено място, след това II-ра до гр. Добрич, след града е ІІІ-та категория до вливането й в река Дунав.)

Останалите дерета, захранвани от извори, са с дължина от 3,5 до 12 км. Водосборна област от 7,4 до 47км2, модул на оттока от 0,75 до 2,0 л/сек/км2, среден отток от 5 до 94 л/сек, максимален отток при 1,10 и 20% обезпеченост е съответно 22-55, 11-27 и 8-20 м3/сек. Времетраенето на пълноводието е 4,5-5,5 месеца, а на маловодието 2-3 месеца. Плаващите наноси са от 1 до 3 кг/мЗ.

По физико-химичен състав водите на реките и деретата са хидро­карбонатни-калциево-магнезиеви, пресни и твърди.

На територията на общината са изградени 5 язовира


по ред

Язовир и населено място

Захранващи източници

Залята площ, дка

1

“Крумово” – с. Крумово

Дере – приток на река Суха

30

3

“Засмяно” – с. Засмяно

Приток на река Суха

246

4

“Осеново” – с. Осеново

Река Осеновска

23

5

“Л. Каравелово” – с. Л. Каравелово

Приток на река Суха

104

6

“Ботево” – с. Ботево

Река Суха

350

На територията на общината има и дълбоки сондажи с термална вода – температоура от 30 до 50 0С и дебит:

-Орешак при ПС “Батова” – 40 л/с;

-Аксаково 30 л/с;

-Игнатиево 40л/с;

-Любен Каравелово – 20л/с.


От тях за питейно водоснабдяване е използван известно време само този при ПС “Батова”, но поради високото съдържание на сероводород той е изключен от системата. Останалите се използват за оранжерии и др. селскостопански цели.

Изключителното разнообразие в литоложкия характер на седиментите, които изграждат Варненския район и неговите структурни особености, обуславя наличието на различни по тип и характер подземни води. В хидрогеоложко отношение те се отнасят към т. нар. Варненски артезиански басейн. Най-голямо значение имат подземните води формирани в няколко водоносни хоризонта и комплекса; малмоваланжки водоносен хоризонт, барем­аптски водоносен хоризонт; среднонеоценски водоносен хоризонт; горноеоценски водоносен хоризонт; миоценски водоносен комплекс и кватернерни води. Условията на залягане на фациалното постоянство в литоложкия състав обуславя формирането на термоминерални води само в източната част на малмоваланжкия и средноеоценския водоносни хоризонти. По мощност, по статически запаси, по динамични и експлоатационни ресурси малмоваланжкия водоносен хоризонт представлява най-водообилния и перспективен хоризонт. Този хоризонт се характеризира с блоков строеж, обусловен от тектонски нарушения, като отделните блокове са претърпели различни по знак движения. Малмоваланжкия хоризонт е представен от варовици и доломити, значително напукани, окарстени. Отделните блокове в малмоваланжкия хоризонт са свързани помежду си по тектонските дислокации и сателитни на тях .

Областта на подхранване на малмоваланжкия водоносен хоризонт има значително разпространение, предимно в западната и североизточна част на района.

Дренирането на водоносния хоризонт се извършва предимно в обсега на разломни дислокации по естествен и изкуствен път (чрез сондажи). Естественото разтоварване на подземните води от зоната на активния водообмен е двустранно - чрез извори при подпор на водоносния хоризонт с водоопорни мергели, от подводни извори във Варненското езеро и в морето и чрез подземно изливане на води в терасните отложения на р. Девненска и р. Провадийска.

Изкуственото разтоварване на подземните води се извършва чрез структурни сондажи в близост с тектонски нарушения или в крайбрежната ивица.

По физико-химичен състав водите от малмоваланжкия водоносен хоризонт са пресни до слабо минерализирани (минерализацията е от 0.6 до 0.7 r./л.) с преобладаване на калциев и магнезиев хидрокарбонат.

На територията на общината няма известни източници на минерални води, използ­вани за лечебни или други цели. Липсват естествени езера.

Поземлени ресурси

Поземлените ресурси са важна предпоставка за развитието на селското и горското стопанство, туризма и рекреацията.

Общата площ на територията на община Аксаково е 460 536 дка.

Земеделските територии заемат общо 313 200 дка, като относителния им дял е по-висок от средния за страната (58,7%). Потенциалите на земе­делските земи се оценяват като предпоставка за приоритетите в развитието на общината, един от които е свързан с формирането на модерен аграрен сектор.

Обработваемата земя в земеделските територии е с обща площ 255 596 дка. Най-голям дял заемат нивите – 228 688 дка . Трайните насаждения заемат 8 517 дка площ, мери и пасища – 18 089 дка и други обработваеми земи – 302 дка. Пустеещите, необработваеми земи са 57 604 дка.


Начин на ползване

Общо дка.

Земеделски територии

313200

Горски територии

114810

Населени места и други урбанизирани територии

23800

Водни течения и водни площи

2012

Територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци

638

Територии за транспорт и инфрастуктура

6076

ОБЩА ТЕРИТОРИЯ

460536

Източник: "Баланс на територията на община Аксаково по землища към 31.12.2000г."
Горските територии с площ 114 810 дка заемат 24,9% от територията на общи­ната, което е по-нисък % от средния за страната /33,6/.

Населените места и другите урбанизирани територии заемат 23 800 дка площ (5,2% при средно за страната 5,0%).

Водните течения и водните площи, с 2 012 дка площ, заемат 0,44% от територи­ята на общината, което е много под средния % за страната /1,8/.

Териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци /0,14%/ и тери­ториите за техническа инфраструктура /1,3%/, са с най-малък относителен дял /колкото средните стойности за страната/.

Една от възможностите за провеждане на целенасочена политика от общината е рационалното използване на земеделските земи, чиято собственост не е възстановена по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и съгласно този закон те се стопанисват и управляват от общината. След изтичането на 10-годишен срок от влизането в сила на плановете за земеразделяне тези земи ста­ват общинска собственост.



1.2 Биологично разнообразие и защитени територии:
Гори

На територията на Общината има 115 730 дка горски фонд, който заема 24,52% от територията на община Аксаково. В границите му попадат гори от две горски стопанства: горско стопанство Варна и горско стопанство Суворово, като по - голям дял имат тия от Варненското стопанство - 70,8%.

Териториално горите са събрани в два големи комплекса - "Батова" и този покриващ западната част на Франгенските възвишения. Горите са главно нискостеблени широколистни насаждения от долния лесорастителен пояс. Най- разпространени са цер, благун, келяв габър, ясен, липа и други. Въпреки, че 32,55% от целия фонд са гори със стопанско предназначение, такова не може да се отчете.

Поради това и заради близостта на курортните комплекси, трябва да се търси допълнителна възможност за увеличаване на дела на курортните гори и лесопаркове.

Горският фонд се състои от стопански и специални гори. Специалните гори са представени от:

1. Природен парк ”Златни пясъци” –намира се в най-източната част от територията на общината.



Обявен е за защитена природна територия през 1943 г. Днес площта му е 1320,7 ха. Съгласно критериите на Световния съюз за защита на природата (IUCN) паркът е поставен в пета категория защитени територии.

Горските масиви на природния парк следват крайбрежната линия, обграждат курортния комплекс Златни пясъци и в южната си част се свързат с венец от курортни гори.
Релефът в парка е хълмист, с типично изразен свлачищен, стъпаловиден характер. Отвесни скални венци маркират границата между свлачищните терени и платото. От скалните венци в посока към морето, се спускат няколко стръмни била, сред които по-характерни са билото “Аладжа манастир-Горно герме”, билото “Чиплак тепе-Златни пясъци” и “Калето-Бялата стена”.

В южната част на парка се намират няколко естествени заблатени водни площи (мочури). Те се подхранват постоянно от подпочвените води, поради което и през най-горещите летни месеци не пресъхват. Средната надморска височина е 110 м, а най-високата точка в района на парка е 269.3 м.

На територията на природния парк са разработени пет туристически маршрута с различна сложност и продължителност, които преминават през стари чешми, кътове за отдих, места с очарователен изглед към морето.

Дирекцията на парка предлага специализирани водачи, образователни програми, алтернативни форми на туризъм, организира зелени училища.




    1. Флора и фауна

Флората на ПП "Златни пясъци" включва около 500 вида висши растения. Сред тях най-голямо значение имат редките, застрашените и защитените видове, които за територията на парка са общо 21 вида.

Облика на парка се определя от дървесните и храстовите екосистеми, които заемат 90% от площта на парка. С най-голямо участие са смесените широколистни гори, в които преобладават келяв габър и дъбовете цер и благун. Срещат се и сребролистна липа, мъждрян, габър, брекиня, полски клен и др. Има растителни представители с лонгозен характер - полски ясен, цер, обикновен габър, бяла топола, елша, махалебка обрасли с увивна растителност. От тревистите видове се срещат хвощ, момкова сълза, салеп, петнист змиярник. Тук се срещат редки видове – тънкожилест пелин, плосколистно подрумиче, български клейстогенес и защитените видове като обикновена ефедра, български клейстогенес. Под защита са 20 редки и застрашени от изчезване растителни вида като снежно кокиче, кавказка иглика, орхидеи и др.


В Природния парк "Златни пясъци" се срещат два вида земноводни, 8 вида влечуги, 78 вида птици и 25 вида бозайници. Сред разнообразието от влечуги защитени са смок мишкар, голям стрелец, костенурки. От птиците най – често се срещат косове, дроздове, синигери, кълвачи, сойки обикновен мишелов и др. От хищните птици се срещат обикновен мишелов, голям ястреб, бухал, горска улулица и др. В постоянните водни площи се срещат зеленонога водна кокошка, зеленоглава патица, и др. От бозайниците се срещат сърна, благороден елен, дива свиня, катерица, белка, заек и др. Сред защитените бозайници са таралеж, златка, прилепи.

Голямо е разнообразието от насекоми. Сред най-атрактивните са еленовият рогач, а по откритите площи - пеперудите лястовича опашка, адмирал, копривна пеперуда и др.


1.2. Културно наследство

Културно-историческото наследство обхваща широк период – от античността до късното Средновековие. В природния парк се включват музейният обект Аладжа манастир , обявен за Национален паметник на културата през 1957 г., “Катакомбите” (на 800 метра югозападно от Аладжа) - голяма група пещери, разположени на три различни равнища и именовани така от археолозите братя Шкорпил, базилика и късноантична крепост от 4-7 век в местността “Калето” и останки от славянско селище – открити в района на Козгун чешма.


1.3. Туризъм

За удобство на посетителите са оформени кътове за отдих с декоративна растителност, беседки, пейки, маси, заслони и плочирани алеи.

В композицията на парка се налагат три паркови центъра с различна насоченост и характер. Първият парков център се оформя около историческото място Аладжа манастир. Вторият парков център се оформя около заведенията в обслужващата сфера недалеч от Управлението на кк кк.Златни пясъци. Третият парков център е около Вилно селище“Кукери”.

На територията на парка са изградени 10 броя паркинги с общ капацитет 135 леки автомобили. Пред Аладжа манастир има спирка на обществения транспорт.




2. Курортни гори – разположени са в землищата на град Аксаково, с.Игнатиево, с.Доброглед, с.Припек и с.Слънчево. Широколистните са издънкови от цер, благун, габър, акация, а иглолстните са от чер бор. Широколистните курортни гори възлизат на 16 000 дка, а иглолистните – 4 100 дка. Всички курортни гори са с висок екологичен ефект и с добри възможности за естествено развитие и възпроизводство.

3. Защитни гори – ловни райони. Териториалното им разположение е в землищата на селата Долище и Яребична. Състоят се от широколистни издънкови видове - цер, благун, габър и бук.

4. Защитни гори – вододайна зона. Разположени са в землищата на Орешак, Куманово, Долище и се състоят от габър, бук и цер.

Стопанските и защитни гори са преобладаващи в цялостния горски фонд на общината. Разпространени са в землищата на селата Ген. Кантарджиево, Осеново, Крумово, Зорница, Засмяно, Ботево, Водица и Л. Каравелово. Състоят се от габър, цер, акация, бук, благун, чер бор и др.



Защитени територии

За опазване на биологичното разнообразие в екосистемите в района и на естестве­ните процеси, протичащи в тях, както и на характерни и забележителни обекти на нежи­вата природа и пейзажи, за защитени територии в община Аксаково са обявени:



Побити камъни - Каменната гора е уникален природен феномен по-известен като "Побитите камъни", име напълно отговарящо на действителността. Това е завладяващ ансамбъл от каменни колони високи до 10 м, кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове и множество каменни късове разпилени по целия комплекс. Каменните гори в Аржентина и Индия са много по-скромни. Местността се намира на около 1 км от с.Слънчево – съставно село на община Аксаково.
В радиус от 3 км са разположени 7 различни групи. Най-внушителната е Дикилиташка група, където могат да бъдат преброени над 300 различни по големина колони разположени в основното разкритие (ивица с дължина 850 м и широчина 120 м) и около 50 структури в по малко петно на юг.

Учените отдавна водят спор за произхода на този природен фономен. В днешно време преобладава мнението за неговата неорганична природа. Учени са открили всъщност, че това са геоложки образувания, някои на възраст от 50 млн.години. През миоцена морските води нахлули по тия места и в продължение на хилядолетия морската стихия е извайвала причудливи форми.

Пясъците и оскъдната растителност придават на местноста пустинен характер. Особено ефектна е гората при залез, а на лунна светлина вида й е направо вълшебен

1.3. Културно - историческо наследство

Исторически обекти

Историческите обекти, находящи се на територията на община Аксаково в по – голямата си част са възпоменателни паметници и паметни плочи на бележити граждани от общината, дали своя принос за добруването на съгражданите си. Съществено значение имат и военните паметници на загиналите във войните – 1912, 1913, 1944г..


Религиозни обекти

  • Енорийски православен храм "Св. Успение богородично", гр. Аксаково - действащ храм.

  • Енорийски православен храм "Св. Троица", с. Игнатиево - действащ храм.

  • Енорийски православен храм "Св.Вознесение господне", с. Слънчево - действащ храм.

  • Енорийски православен храм "Св. Троица", с. Изворско - действащ храм.

  • Енорийски православен храм "Св. Арахангел Михаил", с. Зорница - действащ храм.

  • Енорийски православен храм "Св. Николай", с. Л. Каравелово - действащ храм.

  • Енорийски православен храм "Св. Арахангел Михаил", с. Новаково - действащ храм.

  • Енорийски православен храм "Св. Димитър", с. Крумово - действащ храм.

  • Енорийски православен храм "Св. Пророк Илия", с. Въглен - действащ храм.

  • Енорийски православен храм "Св. Вознесение господне ", с. Яребична - действащ храм.

  • Енорийски православен храм "Св. Дух ", с. Куманово - действащ храм.

  • Енорийски православен храм "Св.Георги ", с. Кичево - действащ храм.

  • Енорийски православен храм "Св. Пророк Илия ", с. Орешак - действащ храм.

  • Енорийски православен храм "Св. Св. Константин и Елена", с. Климентово- действащ храм.

  • Енорийски православен храм "Св. Спас ", с. Ген. Кантарджиево - действащ храм.

Манастирски комплекс "Св. Марина", з-ще с. Ботево - четири­ъгълна крепостна стена с пет кули, триабсидна, трикорабна кръстокуполна църква /10-14 век / със запазен частично стенопис. Възстановена църква през 2000 г. - действащ храм.
Археологически паметници

Крепостта „Михлюз кале” е с площ 10 дка и е разположена на стръмния южен край на Франгенското плато, на около 1.5 км северно от Аксаково, сега залесена местност. В подножието на крепостта от юг, съществуват следи от средновековно селище съществувало там до ХIХ век, под името Михалич. За първи път най- вероятно тази крепост е спомената като замък Михалич от Немския поет Мартин Бехайм през ХV век във връзка с похода на Владислав Варненчик и Янош Хуняди от 1444г. Крепостта е доста добре запазена, факт, който я прави, при едно подходящо консервиране АТРАКТИВЕН ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТ, още повече, че е в близост до Варна и курортните комплекси – но за сега достъпа е ограничен.

В с. Осеново се намира историко-археологическа ценност - отломък от римска стена в местността „Калето”. Все още обекта - общинска собственост, не се посещава от туристи, тъй като самия той не е пригоден за посещения. Представлява своеобразен културно-исторически резерв за общината и последващото му развитие ще подобри визията за граждани на общината, както за наши и чужди туристи.


2. Демографско и социално развитие
2.1. Човешки ресурси, икономическа активност и динамика на населението
Данните от проучването на динамиката на населението от 1946 до 1994 г. по периоди между две преброявания показват, че населението на община Аксаково до 1965 г. намалява, в периода 1965-1975 г. нараства и в периода 1975-1985 г. отново намалява. През периода 1985-1994 г. населението на общината нараства със средногодишен темп 0,78% при средногодишен темп за Варненска област с отрицателна стойност - 0,83%
Естествен и механичен прираст на населението.
Динамиката на населението е резултат от естествения и механичния прираст. За периода 1986 - 1994 г. естественият прираст на населението в община Аксаково е отрицателен - -2.8о/оо при 13.6о/оо раждаемост и 16.4о/оо смъртност. Раждаемостта от 14.0о/оо в началото на разглеждания период спада на 10.8о/оо в края. В около 60% от населените места /Ботево, Доброглед, Долище, Засмяно, Зорница, Климентово, Крумово, Новаково, Орешак, Осеново, Припек, Радево и Яребична/ почти липсват раждания през този период. Сравнително висока раждаемост има в селата Изворско, Л. Каравелово и Игнатиево (20-25 о/оо), Въглен (12.8 о/оо) и в центъра на общината гр. Аксаково - 10.4о/оо .

За периода 2002-2004г. динамиката на населението в резултат на естествения прираст има следните параметри:



  • 2002г. - Раждаемост – 13 на хиляда, смъртност – 11 на хиляда;

  • 2003г. - Раждаемост – 11 на хиляда, смъртност – 11 на хиляда;

  • 2004г. - Раждаемост – 11 на хиляда, смъртност – 12 на хиляда;

За годините в периода 2002-2004г. раждаемостта спада.

С положителен естествен прираст за последният период 2001г. – 2004г. са населените места от общината - гр. Аксаково и селата Въглен, Игнатиево, Изворско и Л. Каравелово. Механичният прираст за същия период е положителен. С положителен механичен прираст са всички населени места, вкл. и гр. Аксаково.

Така от подробния анализ на естествения и механичния прираст населените места в община Аксаково могат да бъдат групирани по следния начин:

Населени места, увеличаващи броя на населението си в резултат на:

- положителен естествен прираст, превишаващ механичния отлив - с.Игнатиево и с. Л. Каравелово;

- положителен естествен и положителен механичен прираст – гр. Аксаково, с. Въглен, с. Изворско, с.Игнатиево и с. Л.Каравелово;

- положителен механичен прираст, превишаващ отрицателния естествен прираст - селата Доброглед, Засмяно, Зорница, Кичево, Новаково, Припек, Радево, Слънчево, Яребичнa, Куманово и Крумово.

Така през 1999 г. населението на община Аксаково възлиза на 17 754 души. В петте населени места с положителни тенденции на демографско развитие е съсредоточено над 75% от населението, като само в центъра й - гр.Аксаково, то е около 40%.



2.2. Етнически състав на населението.
Проучванията за етническия състав на населението на община Аксаково, е че 90.2% от обитателите са българи, 6.6% цигани, 1.5% турци и 1.7% други, което не е обективно според институциите, занимаващи се с проблемите на малцинсвата. По неофициални данни в община Аксаково живеят около 7.2 хил. души от малцинствата. В селата Л. Каравелово, Изворско и Въглен 95% от населението е с малцинствен произход, от които 80% са безработни.

Обвързвайки направения дотук анализ по населени маста с етническия състав на населението се вижда, че положителен естествен прираст, стабилен ръст на населението и прогресивна възрастова структура има само в центъра на общината - гр. Аксаково и населените места със съсредоточено население от малцинствата .

От анализа на демографските процеси се очертават следните основни изводи:

- През последните 9-10 години населението на община Аксаково нараства, макар и с много ниски темпове. Тази тенденция ще се запази и в перспектива като резултат, както на сравнително високия естествен прираст на населените места в близост до гр. Варна и по агломерационната ос Варна-Девня, така и на механичното нарастване на населението в селищата за индивидуален отдих в Батовската долина. Това е голяма по площ територия с малко население, богати почвени ресурси и специфичен климат, която в перспектива трябва да се развива като сериозен екологичен ресурс с производства и дейности, осигуряващи тила на курортните комплекси в крайбрежната част на общината и съседните общини Варна и Балчик.

- Еднообразният характер на производството /развитието главно на селско стопанство/, осигурява ниска заетост на населението, наличие на безработица, свободни трудови ресурси и висока подвижност на трудовите кадри, измерена с ежедневни трудови пътувания извън общината, които представляват резерв за развитието на приоритетна перспективна функция на общината.
2.3 Възрастова структура на населението.
Както за проучването на динамиката и прирастта на населението, така и за проучване на възрастовия му състав е обхванат значително по-дълъг период - от 1975 г. насам, с оглед търсене на устойчивост или промяна в процесите на демографско развитие.

Възрастовата структура към 2003 г. (т.е. в периода 1975-1994г.) е запазила характера си на стационарна, но с тенденция на непрекъснато намаляване на относителния дял на населението в подтрудоспобна възраст и нарастване на населението в надтрудоспособна.

Икономически активното население, формиращо се от заети и безработни, представлява около 56% от населението на общината.

Интерес представлява изследването на икономическата активност на трудоспособното и надтрудоспособното население, поради което и проучването е извършено в тази насока. Събраната информация показва, че около 80% от населението в трудоспособна възраст е икономически активно и 20% - неактивно. Ако към последното се прибавят и безработните, се оказва, че почти 1/3 от населението в трудоспособна възраст е незаето. По - значителен контингент незаето трудоспособно население има в гр. Аксаково и селата Игнатиево, Л. Каравелово, Изворско, Въглен и Кичево .

Следователно в община Аксаково и то главно в описаните по - горе населени места може да се разчита на резерв от трудов ресурс.

По анкетни данни, безработните в община Аксаково са с нисък образователен ценз. Около 75% от тях са с основно и по-ниско образование, което предполага създаване и развитие на производства и дейности, изискващи по-ниска степен на образование и професионална квалификация.

Образователното равнище на населението на община Аксаково е ниско, около 65% от него е с по-ниско от средното образование. Такава е характеристиката и по населени места с изключение на гр. Аксаково, където с висше образование са над 5%, с полувисше – над 3% и със средно образоване – над 35% от населението.

Обвързвайки направения дотук анализ по населени места с етническия състав на населението се вижда, че положителен естествен прираст, стабилен ръст на населението и прогресивна възрастова структура има само в центъра на общината гр. Аксаково и населените места със съсредоточено население от малцинствата.


2.4 Безработица
Данни за безработицата /средногодишни стойности/ Община Аксаково


Показатели

1999 г.

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

2004 г.

Равнище на безработица(%)

12,81

19,22

17,73

17,16

14,06

13,49

Регистрирани безработни

973

1460

1347

1377

1128

1082

1. Жени

536

763

715

756

657

630

относителен дял (%)

55%

52%

53 %

55 %

58 %

58 %

2. Безработни до 29 години

340

518

455

547

425

360

Относителен дял (%)

35 %

35%

349%

40%

38%

33%

3. Образователна структура на безработните



















- с висше образование

34

48

42

44

42

38

- със средно образование

259

423

362

349

277

246

- в т.ч. със средно професионално образование

203

338

281

256

211

181

- с начално и по-ниско образование

681

989

943

984

809

798

4. Продължително безработни (над 1 година)

110

989

350

351

455

506


От анализа на демографските процеси се очертават следните основни изводи:

Тенденциите в развитието на заетостта и безработицата не показват съществени изменения през последните години. Наблюдава се запазване броя на заетите лица и рав­нището на безработица. Предвид спецификата на заетото население в туристическия отрасъл и съпътстващи го дейности, се наблюдават тенденции за лек спад равнището на безработица, както и увеличение на заетите през летния сезон.

Тази тенденция ще се запази и в перспектива като резултат, както на сравнително високия естествен прираст на населените места в близост до гр. Варна и по агломерационната ос Варна-Девня, така и на механичното нарастване на населението в селищата за индивидуален отдих в Батовската долина.

Тенденцията на сближаване на показателите за раждаемост и смъртност ще се запази в близките 10 години, което в края на периода може да доведе до минимизиране на отрицателния естествен прираст и преодоляване тенденцията на намаляване на населението в резултат на естествените демографски процеси.

SWOT ANALIZ на демографските процеси


Силни страни

Слаби страни

1.Положителен механичен прираст.

2.Сравнително еднородна етническа структура.



1.Намаление на раждаемостта в по-голямата част от общината.

2.Спад на населението в подрастващата възраст 5-15 години като бъдещ трудов потенциал и в активната трудоспособна възраст 35-55 години.

3.Застаряване на населението като цяло.

4.Наличие на нискоквалифицирана работна сила.



Възможности

Рискове

1.Привлекателност за заселване на чуждестранни граждани.



1.Продължаваща миграция на населението към други по-привлекателни региони.

2.Приток на нискоквалифицирана р. сила.



2.5 Образователна инфраструктура

Община Аксаково разполага с достатъчна мрежа от учебни заведения, с оптимална за досегашните потребности структура за общо образование. Предвид близостта на общината до гр. Варна може да се каже, че населението е обезпечено с учебни заведения за професионална и висша образователна степен.



Предучилищно образование

В общината има 8 детски градини, от които 7 целодневни (ЦДГ или ОДЗ) и 1 седмична ЦДГ. Въпреки намалението на деца в предучилищна възраст в някои от населените места, броят на функ­циониращите детски градини се запазва. За разлика от националната тенденция към нама­ляване, броят на децата в тези заведения се увеличава. Образователното ниво на детските учителки е високо.- с висше и полувисше образование.

Физическото състояние на фонда по експертна оценка не е задоволително, почти всички се нуждаят от основен ремонт. От обновяване се нуждае и материално – техническата база.

Училищно образование, Общински училища

През учебната 2004/5 г. в общината функционират общо 8 училища, всички общински, от които - 1 начално, 6 основни и 1 средно общообразователно, като в тях учат към 2004-2005 – 1723 ученици, като нама­лението спрямо 2000 г. е 14 %. Тревожно е намалението на учениците в началните кла­сове на обучение. Административната мярка (детски надбавки срещу удостоверение от учи­лище) даде резултат, но не реши същностни проблеми - пределна бедност, риск и неудобства при транспортиране от села без училище. Таблицата по-долу показва изменението на учащите за периода 2000-2005 г.




Училище

Уч.год.

1999/2000



Уч.год. 2000/2001

Уч.год. 2001/2002

Уч.год. 2002/2003

Уч. год. 2003/2004

Уч. год. 2004/2005

Общо

СОУ гр.Аксаково

693

676

626

564

513

580

3652

ОУ с.Игнатиево

559

554

551

505

492

477

3138

ОУ с.Изворско

151

128

124

130

130

127

790

ОУ с.Водица

76

67

130

56

52

53

434

ОУ с.Въглен

159

169

159

157

144

128

916

ОУ с.Кичево

102

92

81

96

93

92

556

ОУ с.Л.Каравелово

227

238

213

245

231

234

1388

НУ с.Слънчево

36

36

37

30

29

32

200

Общо

2003

1960

1921

1783

1684

1723

11074




Каталог: stranici -> strategii -> obstinski -> Aksakovo
obstinski -> Общински план за развитие на община
obstinski -> Съдържание увод 4 резюме 8 анализ на социално -икономическото развитие 10
obstinski -> Г. Общински план за развитие
obstinski -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
obstinski -> Общинският план за развити
obstinski -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
obstinski -> Община бяла


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница