Огнян Донев с обвинение за данъчно престъпление

Обвинението е второ поред за авера на Пъпката в рамките на малко повече от месец.

През юни съиздателите на „24 часа” и „Труд” Донев и Любомир Павлов бяха подведени под отговорност за пране на пари, а Пъпката – и за документна измама и използване на подправени документи.

Новото обвинение на Донев най-вероятно е по разследването в СГП, стартирано по сигнала на един от австрийските съдружници в пресгрупата, издаваща „24 часа” и „Труд” ­ Христо Грозев. Той сезира миналата година парламента и прокуратурата, че Донев и Павлов са направили сложна схема за пране на пари и укриване на данъци чрез свързани фирми и офшорки. Според данните в сигнала едно от дружествата на Донев ­ „Елфарма”, което е и сред основните акционери в „Софарма”, е извършило сделки със свързани лица, с които е ощетило хазната с над 62 млн. лева. В рамките само на месец през 2006 г. „Елфарма” сключва 7 сделки за продажба на акции от „Софарма” с 4 други дружества от обкръжението на Донев ­ „Телсо”, „София”, „Софстрой” и „Телекомплект”. Всички дялове са продадени на номинална цена. Това е драстично занижаване спрямо пазарната им стойност, става ясно от сигнала.

Обвинението срещу Донев идва само ден след като стана ясно, че прокуратурата извършва обиски в офисите на „Елфарма” и „Телсо”. След като е подведен под отговорност, вчера на скандалния бизнесмен е наложена мярка за неотклонение ­ парична гаранция. Сумата, която трябва да плати, е рекордна ­ 500 000 лева.


Според сигнал до варненската полиция

Общинар троши болнична бариера
Общинският съветник във Варна д-р Ивайло Бояджиев е счупил бариерата на входа на университетската болница „Св. Марина”, твърдят от здравното заведение в сигнал, който са подали в полицията. Общинарят от своя страна контрира, че е вдигнал съоръжението, защото е превозвал пациент.

От пресцентъра на лечебницата светкавично разпространиха снимки от охранителните камери, според които инцидентът е станал по обед на 13 юли. На заседанието на комисията по здравеопазване в градския парламент в сряда нароченият за хулиган общинар обвини болницата, че таксува дори линейки, които влизат на нейна територия. Бояджиев, който работи за частната клиника, обясни, че във въпросния ден нейна линейка е превозвала двама пациенти. Единият бил с диабетна кома и бил оставен в терапията. Другият пък имал прорезна рана и трябвало да бъде транспортиран до МБАЛ „Св. Анна”. На излизане от паркинга на „Св. Марина” обаче охраната поискала такса от 1 лев на съветника. След като отказал да плати, разразил се спор, а накрая Бояджиев изскочил да вдигне сам бариерата. „Не съм я чупил. Бях възпрепятстван да си свърша работата. Линейките имат специален режим на движение, а ние бяхме с включена сирена. Понеже нямах пари в себе си, казах на охранителя да начисли сумата на картата ми. Караме на болницата пациент, от когото по здравна пътека ще вземат 600 лв., а се разправяме за 1 лев”, оправда постъпката си Бояджиев. От „Св. Марина” пък обясниха, че линейката на частната клиника има карта за свободен достъп, чийто срок обаче е изтекъл.

намират начин да пафкат скришом в дворовете на болниците и поликлиниките. За сравнение проф. Маркова изтъкна факта, че като цяло само 39 на сто от населението пуши.

Актуално проучване показва, че лекарското съсловие застарява. Средната възраст на докторите у нас е 45-50-годишна възраст. Това пък съобщи заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Юлиан Йорданов. Младите медици масово заминават за чужбина. По думите му от януари досега 256 лекари са напуснали страната, като от тях 32-ма са се дипломирали тази година. Той се базира на броя заверени документи от съсловната организация, които лекарите задължително прилагат към дипломите си за започване на работа зад граница. За 2011 г. напусналите лекари били 507.

За другите държави нашенци заминавали вече и без специалност, тъй като там също се чувствал глад за лекари и не придиряли. Във Великобритания, Германия и Франция пък, където отивали най-много от нашите лекари, болниците предлагали освен добри заплати и възможности за специализация безплатно или с преференциални такси в съответните медицински университети.

Европейският съюз е пред криза за медици. Само към 2020 г. страните в него ще имат остра нужда от общо 2 млн. такива специалисти, тъй като те масово се изнасят към САЩ и Канада, където условията са значително по-добре, съобщи още д-р Юлиан Йорданов.

Според проучване на „Отворено общество” пък отишлите в странство наши доктори през миналата година били 1000. Те били най-много от специалностите вътрешни болести, хирургия и анестезиология и интензивно лечение. Заминаващите били на възраст предимно между 31 и 45 години. Освен по-високото заплащане, като причини да работят в чужбина нашите медици изтъквали възможността да се развиват като специалисти, да работят с нова техника и да са в постоянен досег с новостите в медицината.

Не всички от лекарите, заверили документите си, заминават в чужбина, заяви Иванка Василева от дирекция „Квалификации и специализации” в Министерството на здравеопазването. По думите й много от тях правели това, за да се включат в месечни специализации зад граница, или да станат членове на международни медицински организации и сдружения.

Има тенденция младите лекари да продължават образованието си в чужбина. От 2007 до 2011 г. са отпуснати 11 000 места за специализации, но за 9000 от тях няма кандидати, подчерта Василева.

От тази година личните лекари имат право да издават направления директно за такива изследвания, за да не губят време в чакане за талони за специалист.

В последните три месеца в Националната здравноосигурителна каса не са постъпвали сигнали от пациенти или лекари, свързани с липса на достатъчно направления. В случаите, когато лекарите преценят, че имат необходимост от допълнителни направления, те трябва да подадат искане до директора на съответната районна здравноосигурителна каса, припомниха от финансовата институция.

От Управителния съвет на НЗОК увериха, че до края на годината пациентите ще могат да се консултират със специалист или да си направят необходимите изследвания, без да се бавят заради липсата на талони.

„Проличава пропускът да се отчете, че детето има право на живот не само след раждането си, но и преди своето раждане“, се казва в становището. Архиереите ни припомнят християнското разбиране, залегнало в каноните както на православната, така и на католическата църква, че още със зачеването „Бог дарува безсмъртна душа и живот със специално предназначение”.

Българската православна църква се обяви и против текстове от проектозакона, които забраняват на подрастващите да участват в религиозни дейности. Според Светия синод така де факто децата ще бъдат лишени от възможността да опознаят духовните традиции на дедите си, тъй като църковните тайнства като кръщение, изповед, причастие също представляват вид религиозни дейности.


По 500 лекари напускат България всяка година

Надяват се на месечна заплата между € 1350 и 5000
МИЛА ГЕШАКОВА

До две години 13 на сто от медиците ни ще емигрират, а всеки пети планира някой ден да работи в чужбина. Това показва съвместно проучване на институт „Отворено общество", Българския лекарски съюз и Българската асоциация на специалистите по здравни грижи от октомври 2011 г., обявено вчера. Над 70 на сто от възнамеряващите да работят извън страната се надяват на заплата между 1350 и 5000 евро. Според ръководителя на изследването Боян Захариев от институт „Отворено общество" очакванията им са реалистични. Владеенето на езика на съответната държава е на последно място, показват данните. От страната излизат предимно специалисти по обща медицина, анестезиолози, хирурзи и акушери. Предпочитани за работа държави са Великобритания, Германия и Франция. Медсестрите отиват на работа най-често във Великобритания, Италия и Испания. По данни на Българския лекарски съюз работещите лекари у нас са 32 000, а от тях годишно за чужбина заминават по 507 души. От Асоциацията на специалистите по здравни грижи (медицински сестри, акушерки и рехабилитатори) посочват, че броят им е 47 000, като само през миналата година страната са напуснали 1293-ма. Само една на всеки 3 емигрирали медицински сестри е получила признание на образованието си в чужбина. Останалите работели като болногледачи. По думите на Минка Василева, председател на асоциацията, голяма роля за емиграцията на медицинските сестри играе "унизителното отношение към съсловието". Отливът от работа в български лечебни заведения е мотивиран от лошо възнаграждение, дисбаланси в заплащането по специалности, недостиг на помощен медицински персонал, липса на добро оборудване и консумативи, показват данните. Слабо е и попълнението от млади кадри в системата. Лекарите до 30 г. са едва 5 на сто, тези между 31 и 40 г. -25,2 на сто, а във възрастовата група 46-60 г. - 48,4 на сто. Над 60 г. пък са 20 на сто от докторите в цялата страна. Или с други думи съотношението млади-стари лекари у нас е 1:2. При медсестрите ситуацията е подобна - 45 на сто са между 46 и 60 г. „Няма кой да замести онези в бранша, които ще се пенсионират през следващите 20 г.", коментира Захариев. „Намаляването на медицинските специалисти у нас в един момент ще се окаже лимитиращ всякакви здравни политики фактор", коментира Даниела Дариткова, председателка на здравната комисия в парламента. Данните показват неравномерност в разпределението на лекарите - всеки втори работи в София, Пловдив и Варна. Само в столицата пък се трудят 29 на сто от лекарите и 21 на сто от медсестрите. Данните показват още, че 43 на сто в медицинското съсловие са пушачи срещу 39 на сто димящи в национален мащаб. Според световни статистики лекарското съсловие е сред най-застрашените от синдрома на професионалното изпепеляване, т.нар. бърнаут синдром. А към 2020 г. ще има дефицит на 2 милиона медицински специалисти в целия свят.

Синдромът Burnout на тоталното изтощение, липса на мотивация и невъзможност за справяне с иначе рутинните задължения застига почти всички лекари и медицински сестри у нас. Това каза пред „Телеграф,, заместник-председателят на лекарския съюз д-р Юлиан Йорданов. Burnout е синдромът на „прегарянето„ вследствие на свръхнатовареността на медиците. От една страна до него се стига заради липсата на достатъчно лекари, които да обхванат цялото население на страната. От друга страна - ниските възнаграждения на медиците ги карат да работят на по 2-3 места и повече от 12 часа на ден. Често обаче синдромът се проявява в лека форма и понякога лекарите не разбират, че са станали негова жертва. Самият д-р Йорданов е изпитвал Burnout на свой гръб. „Чувството е ужасно. Човек се чувства смазан, демотивиран„, каза той. Според него недостигът на специалисти води до натрупване на умора и понякога рефлектира върху качеството на лечението. На фона на това емигрантските процеси сред медицинското съсловие у нас не стихват. Те обхващат около 5% от лекарите и сестрите. Проучване на Институт „Отворено общество» сочи, че 13% от тях са заявили, че имат намерение да си потърсят работа в чужбина през следващите две години, а около 20% имат нагласи да работят зад граница, но без конкретно оформени планове и срокове. Данните сочат още, че близо половината от лекарите и професионалистите по здравни грижи у нас са на възраст между 46 и 60 години. 20% от лекарите и 15% от сестрите са в пенсионна възраст. Едва 5% от лекарите и 4% от сестрите ни са на възраст до 30 години.