22 март 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Роден е на 26 май 1971 г. във Варна

По образова­ние е юрист, завършил е и публична ад­министра­ция

Депутат от ГЕРБ, член е на парламен­тарните ко­мисии по правни и по европейски въпроси и контрол на евро­пейските фондове

Владее немски,руски и английски език
Снимка на три колони – без текст


22.03.2012 г., с. 3
Без големи земеделци в търговете за държавна земя
Поредното непазарно решение
Сериалът от непазарни идеи на властта продължава. Поредната серия е за ограничаването на големите арендатори от участие в държавни търгове за наем на земя. Идеята е на земеделската парламентарна комисия, залегнала е в закона за собствеността и ползването на земеделската земя и вече е окончателно гласувана на 14 март. Без много дебати тя се е промъкнала между други маловажни текстове.

Мотивът на депутатите е добронамерен - да се намерят стимули за по-малкия бизнес. Но начинът не е обмислен. Защото се ограничава конкуренцията и текстът е дискриминационен. И вместо да се лимитират търговете, могат да се намерят други финансови модели и опростени процедури, които да подкрепят стартиращите предприемачи.

Освен това резултатът от ограничението може да е нулев. Забраната лесно може да бъде заобикаляна например чрез участие на поставени лица. Ако пък големите компании не рискуват със скрито участие, то губеща ще е държавата, защото през последните две години рекордните цени на рентите бяха постигани именно заради конкуренцията на "големите". И в двата случая приетото ограничение изглежда ненужно - или ефектът ще е никакъв, или ще е неизгодно за държавата.


22.03.2012 г., с. 5
Наеми ме
Държавата предлага на търгове 800 хил. дка земеделски земи. Но не допуска големите арендатори
Нова, при това голяма порция земя си търси стопанин. Предлага се от държавата, но не по най-перфектния начин, защото големите арендатори няма да бъдат допуснати, което ще свие конкуренцията или ще вкара подставени лица.

Новината е, че за втора поредна година държавата ще обяви търгове за отдаване под аренда на около 800 хил. дка земеделски земи, които са част от държавния поземлен фонд. За целта до края на месеца ще бъде издадена заповед на министъра на земеделието. Това сочи информация на земеделското министерство, поискана от "Капитал Daily". В момента над 900 хил. дка са отдадени под наем на частни лица и фирми.

Конкурси по места

Предлаганите 800 хил. дка са или свободни, или с изтичащи договори. По информация на агроминистерството терените се намират в цялата страна. След като до края на март министърът издаде заповедите за стартиране на процедурите, областните дирекции по земеделие ще провеждат търгове с тайно наддаване. По предварителния план те трябва да приключат до началото на новата стопанска година през есента.

От земеделското министерство съобщиха, че все още не са обявени началните цени за наддаването. По неофициална информация на "Капитал Daily" и през тази година те ще варират в зависимост от конкретната област и културите, които може да бъдат отглеждани върху тях. Очакванията са най-скъпите парцели да бъдат в Североизточна и Централна България. И през тази година фермерите прогнозират най-сериозен интерес да има към нивите, които са подходящи за зърнопроизводство. През 2010 и 2011 г. рентите за такива парцели достигнаха рекордните около 80-90 лв. за дка.

Големите са изгонени

Тази година ще бъде първата, в която големите фермери няма да могат да се включват в държавните търгове. Промяната е съвсем прясна - на 14 март бяха гласувани текстове в закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с които се въвежда ограничение фермерите, обработващи над 10 хил. дка, да нямат право да наддават за държавните парцели. Гласуваните текстове още не са обнародвани.

Промяната беше аргументирана с възможността по-малките стопанства да имат достъп до земите. Но големите арендатори разкритикуваха новите предложения. Членове на асоциацията на зърнопроизводителите коментираха пред "Капитал Daily", че предложението не е било обсъждано с бизнеса и на практика ще доведе до "черен пазар", в който малки фирми ще се явяват формално вместо големите.

"Очакваме тази промяна да се отрази доста негативно", каза и председателят на асоциацията на собствениците на земеделски земи Борислав Петков. По думите му "подобен тип социалност" не е необходима на сектора и ще доведе до спад на държавните приходи от ренти, тъй като в предходни години най-високите цени в търговете са постигнати в конкуренция между големите играчи.

От земеделското министерство отказа да коментират промяната и евентуалните ефекти от нея.

Над 900 хил. дка вече са отдадени

Според справка на земеделското министерство в момента 912 хил. дка, собственост на държавата, са отдадени под наем. До редакционното приключване на броя обаче от ведомството не съобщиха какви са приходите от тях. Само за миналата година над 232 хил. дка (явно най-привлекателните) са спечелени на търгове за аренда, като част от договорите са за максималния срок от 10 години.

Държавата е собственик на около 2.2 млн. дка ниви, като за близо 200 хил. от тях е установено, че не са подходящи за земеделски нужди. Приблизително толкова са и площите, притежавани от големите частни фондове за земя.

През 2010 г. в антикризисния план на правителството беше записано, че държавните земи трябва да бъдат отдадени под дългосрочна аренда, а други 100 хил. дка - продадени. Опцията за купу­ване обаче не се увеличи и сделките се движат око­ло 6-8 хил. дка годишно. Към момента държавна

земя може да се купува само срещу компенсатор­ни бонове, като от земе­делското министерство съобщиха, че на този етап не е ясно колко парцели и къде ще бъдат обявени за продажба.
Снимка на четири колони - И през тази година се очаква най-сериозен интерес да има към парцелите, подходящи за зърнопроизводство.


22.03.2012 г., с. 6
Хелзинкският комитет: Правителството подчинява съда
Според доклада за 2011 г. нивото на спазване на човешките права е тревожно ниско
Управляващите се опитват по безпре­цедентен начин да подчинят съдебната власт чрез натиск и назначения на послушни инспектори към Висшия съдебен съвет (ВСС), се казва в доклада за състоянието на човешките права у нас през 2011 г. на Българския хелзинкски ко­митет (БХК). Спазването на човешките права е на тревожно ниско ниво, уве­личава се полицейският произвол, влошават се ус­ловията в арестите и затво­рите. Освен това България продължава да не изпъл­нява решенията на Евро­пейския съд по правата на човека в Страсбург, гласят най-важните изводи.

Преминаване на всички граници

Според неправителствената организация през миналата година независимостта на съда е претърпяла сериозни атаки най-вече от страна на вътрешния министър Цветан Цветанов. „Никоя институция не зае подоба­ваща позиция в отговор. Същевременно съдебната реформа не напредна и не беше постигната никаква оптимизация на управле­нието - в частност натова­реността на магистратите и тяхното оценяване", е записано в доклада.

Според зам.-председате­ля на БХК Маргарита Или­ева „атаки е имало и пре­ди, но през 2011 г. изпъл­нителната власт се е опи­тала да овладее съдебната. Наблюдава се ескалация, която мина всякакви пре­дели и се изрази в полити­ческо преследване срещу председателя на съюза на съдиите Мирослава Тодорова." Илиева посочи, че политиката на ГЕРБ за овладяване на съда тотал­но е преминала границите на допустимото след ди­ректната заплаха, че МВР започва да кръщава акции­те си на малките имена на съдии, чиито решения са се оказали неудобни за по­лицията. Другата особено притеснителна тенденция, непозната у нас в тези ма­щаби досега, е откровена­та договорка между упра­вляващото мнозинство и опозицията в парламента, след която в инспектората на ВСС са били назначени „послушни хора".

Като друг тревожен факт бе посочено наказанието, наложено на съдия Тодо­рова, в резултат на назначената проверка на наказа­телната колегия в Софий­ския градски съд (СГС). „Очевидно в този случай основната цел беше сплаш­ването на Тодорова заради последователно критич­ната й позиция към посега­телствата срещу независи­мостта на съдебната власт и порочната практика в кадруването по върховете й", заяви Илиева.

Съюзът на съдиите е представен в доклада като „силен център на прореформаторско експертно-обществено движение за деконструиране на същест­вуващите механизми на задкулисната власт в съда и прокуратурата и съот­ветната по заряд консоли­дация на инвестираните с влияние лобита, заинтере­сувани от консервиране на статуквото".

Полицаите бият все повече

Хелзинкският комитет от­белязва ръст на полицейско­то насилие през последната година. Организацията е получила много оплаква­ния за силови действия на полицейски служители, в някои случаи стигащи до изтезания. Според предсе­дателя на комитета Краси­мир Кънев тези практики са били оправдани някол­ко пъти от страна на въ­трешния министър Цветан Цветан и главния секретар на МВР Калин Георгиев. „Няма как, когато висши държавни служители защитават подобни действия, това да не доведе до подоб­ни резултати", коментира още Кънев.

Увеличението на опла­кващите се е рекордно - за една година жалбите са се увеличили с над 8%, като през 2010 г. делът им е бил 17.4 на 100, а през миналата година достига 25.5%. „Та­кова увеличение в рамките само на една година не сме регистрирали, откакто из­общо правим подобни ан­кети в местата за лишаване от свобода", каза Кънев.

В отговор на тези данни заместник-министърът на вътрешните работи Весе­лин Вучков, който при­съства на представянето на доклада, се оправда с нормативната база, в която

имало „някои много съ­ществени пропуски".

Натиск върху медиите

В доклада се акцентира и върху все по-влошаващо­то се ниво на свободата на словото. БХК отбелязва „политическия и икономи­ческия натиск върху меди­ите, неясната собственост и финансиране, неефектив­ната медийна саморегулация, неуредения статут на политическата реклама, комерсиализацията, по-жълтяването на някога се­риозни медии, насочването на европейските средства към определени медии, ко­ито отговарят с непротивопоставяне на властите".
Оставка

Цони Цонев е подал оставка като пред­седател на етична­та комисия към ВСС поради здравословни причини, съобщиха от съвета. На него­во място е избрана Пенка Маринова от квотата на прокура­турата. Преди три месеца Цонев подаде оставка и като съдебен инспектор няколко дни след като беше избран. Етичната коми­сия на ВСС отказа да образува множество проверки срещу магистрати, включително срещу председателя на СГС Владимира Янева за бавенето на делото „Софийски имоти".

Няколко квадратни километра и едно малцинство

"Съществува една спорна зона (с България) по отношение на държавната граница на териториалните води на двете държави. Наистина става дума за 17 квадратни километра, не е много, но между европейски държави, сътрудничещи си максимално в много аспекти, с общи интереси в много области, не виждам защо тези неща да не могат да бъдат решени много бързо", заяви Дяконеску, който стана външен министър през януари. Старото правителство на Емил Бок подаде оставка в началото на годината след масови стачки в страната.

"Така, както имахме преговори с Украйна, също и с България има няколко нерешени въпроса, които ще повдигнем за разисквания с нашите партньори", подчерта той пред частния телевизионен канал Digi 24. "Не трябва никой да се сърди, не трябва никой да се ядосва, защото това са сфери от национален интерес и за двете страни, които в даден момент трябва да бъдат решени, защото се появяват проблеми, да речем, с експлоатацията, с концесията", посочи министърът. Наред с коментарите за териториалните претенции Дяконеску заяви, че Букурещ трябва да обсъди със София и положението на румънското малцинство в България.

"Не ме притеснява абсолютно нищо дотогава, докато правото на румънците да се смятат за румънци, а не за друга категория, друго наименование, произлизащо от едно възприятие на държавно ниво, се спазва. Докато това право се спазва, нямаме никакъв проблем, но трябва да обърнем внимание тогава, когато се появи размиване", коментира румънският външен министър, цитиран от Медиафакс.

Отговорът на МВнР

Няколко часа след заявленията на румънския министър ведомството на българския му колега Николай Младенов разпрати отговори. В тях се подчертава, че "правата на всички граждани в Република България се спазват стриктно, съобразно разпоредбите на българската конституция".

"Те са именно граждански, а не основани на техния етнически произход. В България съжителстват много и различни етноси, които могат да се заявяват като такива и имат равни права на вероизповедание, труд и достъп до образование", каза още Николай Младенов. Според последното преброяване българските граждани от румънски етнически произход са 891 души. Те имат свое училище и църква, които функционират традиционно у нас, коментира още Младенов.

По отношение на териториалните претенции на Румъния говорителката на българското дипломатическо ведомство Весела Чернева заяви, че разговори между двете страни текат повече от 20 години и обстановката е приятелска. "Последният кръг (седемнадесети поред) се състоя през декември 2011 г. в София. Следващият кръг предстои да бъде проведен в Букурещ тази година", каза Чернева. В съобщението също така се подчертава, че двете страни желаят въпроса да се реши чрез подписване на двустранно споразумение. Според българското правителство въпросът не представлява проблем в двустранните ни отношения.

Европейската комисия не се ангажира с коментар по позицията на румънския външен министър Кристиан Дяконеску. Петер Стано, говорител на еврокомисаря по разширяването и европейската политика на съседство Щефан Фюле, заяви, че може да направи само принципен коментар. Той отбеляза, че още в процеса на кандидатстване за членство в ЕС страните знаят добре условията да бъдат приети в съюза, сред които е и това да са решили споровете от подобно естество със своите съседи.

Не за първи път

По-рано тази година Румъния предяви претенции за малцинството си и в Сърбия. В последния момент преди заседанието на Европейския съвет на 1 март Румъния се противопостави на Сърбия да бъде даден статут на държава - кандидат за членство в ЕС, като критикува отношението на сръбските власти към влашкото малцинство. Въпросът бе уреден, след като Сърбия и Румъния подписаха Протокол за статута на малцинствата в двете страни.

Териториалните спорове също не са новост за Букурещ. През 2009 г. Румъния спечели териториален спор с Украйна, когато Международният съд в Хага определи границата между двете страни в Черно море. Според експертите зоната от около 9700 квадратни километра, или 79.34% от целия спорен район с Украйна, принадлежаща на Румъния, е богата на около 100 милиарда кубични метра газ и 10 милиона тона петрол. В края на февруари американската петролна компания Exxon Mobil и австрийската OMV съобщиха, че са открили голямо находище на газ в тази зона.| Капитал Daily


22.03.2012 г., с. 12
Двама кандидати за "Лендмарк център" във Варна
Преговорите спряха търга за продажба на офис сградата
Заради преговори с потенциални купувачи собственикът на "Лендмарк център Варна" Ричард Макдоналд е отменил насрочения за 21 март търг за имота. Новината бе съобщена от британската консултантска компания Jones Lang LaSalle, която бе натоварена с провеждането на процедурата. Пред "Капитал" Ричард Макдоналд уточни, че се водят преговори с двама кандидати за офис сградата в центъра на Варна. Обсъжданата цена е над обявените като долен праг в наддаването 6.7 млн. евро, но точната стойност е тайна.

Интерес

Предистория

"Лендмарк център Варна" е построен на мястото на стара военна болница – паметник на културата, в центъра на Варна. Сградата е на път да смени собственика си за трети път, след като през годините последователно бе придобита от Параходство БМФ и "Лендмарк". Дружеството я купи през 2003 г. за 6.5 млн. лв. и направи цялостна реконструкция, запазвайки оригиналната фасада и височина на таваните. През 2007 г. сградата стана част от портфолиото с имоти на обща стойност 210 млн. евро, придобито от тогавашните мениджъри на "Лендмарк" Ричард Макдоналд и Таня Косева–Бошова чрез компанията "Бриджкорп". Впоследствие дял в дружеството получи и "Алфа финанс холдинг", в което акционер е съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев. Сградата във Варна обаче остана еднолична собственост на Ричард Макдоналд и в момента е в активите на "Лендмарк България парк". След реконструкцията си от 2009 г. насам "Лендмарк център Варна" функционира като първокласна офис сграда. Общата разгъната застроена площ е 10 460 кв.м, от които отдаваемата част е 6350 кв.м – офиси и търговски имоти. Заетостта с наематели е 46%.

По партидата на "Лендмарк България парк" в Търговския регистър има вписан особен залог в полза на "Юробанк И Еф Джи България". Срещу него през 2006 г. банката отпусна на дружеството инвестиционен заем в размер на 6.9 млн. евро. Непогасената главница е около 6 млн. евро.

Снимка на две колони - "Лендмарк център Варна" е построен на мястото на стара военна болница – паметник на културата, в центъра на Варна.


22.03.2012 г., с. 12
Райфайзенбанк купи на търг имот на супермаркети "Калея"
Обектът се предлага от двама частни съдебни изпълнители, което може да доведе до конфликт между купувачите
Райфайзенбанк - България, купи сградата на "Калея маркетс" в столичния квартал "Дружба 2", след като спечели търг на частен съдебен изпълнител, срещу 1.828 млн. лв. без ДДС при начална цена 1.462 млн. лв. Другият участник - фирмата "Делев и Делев", която се занимава с търговия на оръжия, предложи 1.465 млн. лв. за имота от 1250 кв.м обща разгъната застроена площ и 2233 кв.м прилежаща земя. Имотът доскоро бе отдаден под наем на веригата "Т-маркет". Срещу дружеството на "Калея маркетс" обаче има активни 70 изпълнителни дела, а върху имота в "Дружба 2" има 12 наложени възбрани и ипотека именно в Райфайзенбанк- България, за 2.5 млн. лв. Така банката става собственик на имота. Засега.

Казус

Въпрос на добра воля

По-сериозен проблем може да възникне, ако длъжникът "Калея маркетс" обжалва първата покупка в седемдневния срок, преди да влезе в сила постановлението за възлагане. Ако в тази седмица другият съдебен изпълнител направи успешен търг, неговият купувач ще стане собственик, въпреки че е втори. Точно в рамките на този срок Чолаков е обявил своя търг. По думите на Петков това е слабост в законодателството, който не е отстранен, въпреки че законодателите знаят за него и за избягването на конфликти се разчита само на колегиалността между частните съдебни изпълнители. Засега от банката възнамеряват да изпратят молба до Иван Чолаков да не провежда търга, въпреки че няма реално правно основание той да бъде спрян.
Снимка на две колони - Обектът е с 1250 кв.м обща разгъната застроена площ и 2233 кв.м прилежаща земя


22.03.2012 г., с. 13
Акционери в "И Ар Джи-1 и 2" може да получат около 2 лв. на акция от ликвидация
Сумата е доста под пазарната цена на книжата в момента
Акционерите на "И Ар Джи Капитал-2" може да получат по 2.06 лв. на акция, а на "И Ар Джи-1" - по 1.89 лв., показват изчисления за ликвидационната им стойност по отчетите на двата фонда за имоти. Във вторник Комисията за финансов надзор одобри ликвидацията на двете дружества, която беше предварително планирана още при учредяването им. Сред дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) има такива, които се създават за определен срок от време, инвестират в имоти, след това активите се разпродават и парите се разпределят между акционерите.

Продадено и платено

И двете дружества, в които основен акционер е Българо-американският инвестиционен фонд (БАИФ), продадоха имотите си през миналата година и парите от тях се съхраняват на безсрочни депозити. Значителна част от получените суми обаче е заделена за обслужващото им дружество "Сердика кепитъл адвайзърс". По договор то получава по 20% от стойността на всяка сделка за продажба отделно от текущото му възнаграждение за управление на активите.

В момента пазарната цена на акциите на "И Ар Джи Капитал-1" и "И Ар Джи Капитал-2" е доста под ликвидационната. Последните сделки с акциите на първото са сключвани при 1.31 лв., а на второто – при 1.34 лв. Ликвидационната стойност обаче може да се промени, ако се окаже, че компаниите имат да плащат допълнителни задължения – например обезщетения за ръководството, за управляващото дружество. Към "Сердика кепитъл" двете компании дължат пари за обслужване от началото на годината до датата на ликвидация, става ясно от решения на акционерите на последните им общи събрания.

Допълнителни разходи

Венета Илиева, изпълнителен директор на "И Ар Джи Капитал-2", обясни, че едва ли тепърва ще имат големи разходи – плащанията по думите й ще бъдат малко, като например такива за счетоводно обслужване. Според договорите със "Сердика кепитъл" фондовете плащат за обслужване по 0.25% от стойността на имотите и 20% от печалбата за всяко тримесечие, същият е процентът и при сделки за продажби. В момента "И Ар Джи-1" и "И Ар Джи-2" нямат имоти, но може да натрупат печалба до ликвидацията, част от която ще бъде споделена с обслужващото дружество.

Почти всички активи на двата фонда за имоти са налични пари, но и двата имат по около 10 млн. лв. дългове в графа "Други" - това са дивидентите за миналата година, чието изплащане започна в началото на този месец, уточни Илиева. "И Ар Джи-1" дава по 3.66 лв. на акция, а второто – по 3.40 лв. Дружествата със специална инвестиционна цел са длъжни да раздават поне 90% от годишната си печалба за дивидент. Двете дружества печелеха от отдаването на сградите под наем.

Активите

В момента акционерите им са БАИФ (по 37%), Българо-американска кредитна банка (10%), няколко физически лица, които са били в управлението. Доброволният пенсионен фонд на "Алианц България" държи 5.5% в "И Ар Джи-1", а универсалният на "Доверие" - 7% във второто дружество.