22 март 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Г-н Добрев, какви промени ще направите в министерството и дружествата, на които сте принципал?

- Предложих на премиера Валентин Николов за зам.-министър с ресор "Енергетика". Разделям се с един от зам.-министрите - Димитър Чохаджиев. Смятам да оставя Жулиета Хубенова на поста и съм казал, че трябва да е много активна по Оперативна програма "Конкурентоспособност", като тя ще поеме и функциите на г-н Чохаджиев. Смятам да имам нов началник на кабинета и няколко съветници по определени теми, едната от които е усвояване на средствата по еврофондовете. Другата седмица ще има промени в част от дружествата, на които съм принципал. Както в някои енергийни дружества, така и в сектора на икономиката. Смятам, че за определени дружества има по-подходящи кандидати. Искам малко по-различни темпове на работа. Става дума за някои от изпълнителните директори, промените няма да са толкова масови.

- След няколко дни изтича поредното допълнително споразумение по АЕЦ "Белене". Какво ще се случи в близките месеци?

- Българо-руски проект няма да има. Има опция реакторът да стане VII блок в АЕЦ "Козлодуй". За това обаче ще са нужни поне няколко години. Съвсем скоро ще обявим ясен план за действие с ясни стъпки.

- Свързан ли е този план с доклада на HSBC?

- Всички факти, с които разполагаме към момента, ще бъдат сложени на масата. Със сигурност ще има открит дебат не само в Народното събрание, а и в обществото.

- Кога се очаква окончателният доклад?

- В рамките на месец трябва да ни го представят.

- Вярно ли е, че в преговорите, които водим с "Газпром" за намаляване на цената на газа от 1 април, руснаците са поискали нещо в замяна?

- В договора е записано, че цената се определя по формула. А това намаляване означава, че трябва да има допълнително споразумение, от което имаме интерес ние, но руската страна може и да не го направи. Вече отправихме настойчиво и мотивирано искане. Отговорът на "Газпром" засега е, че във всички европейски държави, в които беше намалена цената, това е станало за сметка на определени отстъпки на купувача.

- Стана ли ясно при визитата в Анкара дали след изграждането на газовата тръба до Турция ще купуваме газ от тях или от Азербайджан?

- Не сме навлизали в подробности. След като изградим интерконектора, ще имаме и двете опции и винаги ще избираме най-изгодното за нас. По-важното е, че тази връзка има изключително голям смисъл, защото ни дава съвсем друг източник на газ и ще имаме конкуренция и алтернатива.

- Това автоматично ли ще свали цените и от двата източника?

- Мисля, че да. Винаги, когато има конкуренция, цените са по-ниски. Възможно е Русия, виждайки, че ние имаме алтернатива, да намали цените до нива, по-ниски от конкуренцията. Но е възможно и обратното. Не трябва да пропускаме и местния добив. Преди два месеца стартирахме процедура за търсене на газ в дълбоко море в блок "Хан Аспарух". А той е изключително перспективен, защото в подобна геоложка структура в румънската част от Черно море OMВ обявиха, че са открили между 42 и 84 млрд. куб. метра залежи. Нашият блок е няколко пъти по-голям и имаме много сериозен инвеститорски интерес от "Ексън Мобайл", "Репсол", ОМВ и "Тотал", но очаквам те да станат повече.

- Предстоящото от лятото сериозно поскъпване на тока няма ли да повлияе негативно на икономиката ни?

- Ние подадохме национален план и заявление за дерогация по купуването на квоти за парниковите газове. Надяваме се от следващата година да плащаме само 30% от квотите за въглеродни емисии, а с останалите 70% да се правят инвестиции за екологизация на ТЕЦ-овете. Има обаче обективни фактори, които ще доведат до покачване на цената. Това са квотите, доста по-големият дял на зелената енергия, покачващите се цени на газа, американската ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" ще работи на пълна мощност, а нейният ток е скъп. Но ние правим всичко възможно да ограничим скока. От една страна, с дерогацията, а от друга - с опитите да ограничим сектора на ВЕИ. Това става с последните промени на Закона за енергията от възобновяеми източници до инвестиции, които са полезни за системата. Например най-малките, които са до 30 киловата - фотоволтаиците върху къщите. Това ще даде на хората възможност за някакъв алтернативен доход, а и ще намали загубите по мрежата.

- Поставихте си приоритет развитието на малкия и среден бизнес. Как ще стане това?

- За мен най-голямата тема в министерството не е енергетиката. Икономиката е много по-голяма и важна тема. Кризата постави предприятията в много тежко положение и ние трябва да обърнем повече внимание на малкия и средния бизнес, да го подкрепим. И не само с реформи, облекчаване на регистрационните режими и лицензионните процедури, а и с пари. Хубавото е, че тях ги имаме по "Конкурентоспособност". Трябва да направим така, че тези пари да стигнат до фирмите възможно най-бързо. Една от целите, които си поставих, е да финансираме фирмите с 800 млн. до 1 млрд. лв. до края на годината, което е постижимо.

- Как можем да подобрим енергийната ефективност в индустрията, по която сме далеч от останалите страни в ЕС?

- До края на април стартираме по ОП "Конкурентоспособност" процедура за енергийна ефективност в предприятията, по която има 150 млн. евро като грантове и още 50 до 150 млн. евро като кредити. За тези суми няма да има почти никакви документи за кандидатстване, те ще се разпределят през банките. Няма да се пишат апликационни форми по 30-40 страници, а ще се подава само едно заявление до банката. По тази процедура ще се отпускат между 30 и 50% от стойността на проекта като безвъзмездна помощ. Останалите ще са от собствени средства, а за тези, които не могат да си го позволят, има гарантирани кредити от ЕБВР.

- Ще помогне ли това за ръста на икономиката?

- В следващите години трябва да имаме икономически растеж от 5 и над 5%, за да го почувстват хората по джоба си. И това е начинът - подкрепата на малкия и средния бизнес. Това става чрез безвъзмездната помощ, отпускана по програмата за модернизация и енергийна ефективност, и с различните инструменти по JEREMIE, които ще дават кредити за инвестиции и нисколихвени оборотни заеми, за да могат фирмите да се изправят на крака. Ако успеем да съживим малките и средните предприятия, те ще намалят безработицата и ще увеличат доходите на хората, което е най-важното. Ние вече гарантирахме финансова стабилност, излязохме на едно от челните места в Европа в това отношение. Сега трябва да насочим усилията си към икономически растеж. Трябва активно да работим и с чуждестранните инвеститори.

- Чакате ли големи чуждестранни инвестиции през тази година?

- В момента работим по една такава. Има сериозен интерес от американската компания "TRW Automotive", която се занимава с производство на автомобилни въздушни възглавници. Тя закрива заводите си в Испания и Англия и иска да се премести. Имаме конкуренцията на Сърбия, Чехия и Унгария. В момента американците оглеждат фабрики в Сливен, Стара Загора и Първомай.

- За колко голямо производство говорим?

- Планира се разкриването на 1000 работни места.

- А кои марки автомобили ползват продукцията?

- "Мерцедес", БМВ и други немски марки.

- Какво още може да се направи за повече чужди инвестиции?

- Да съкратим сроковете на административни процедури. И то не само за чуждестранните инвеститори, а и за секторите с висока добавена стойност, иновативни дружества, експортни компании. Агенцията за инвестиции може да назначава персонални отговорници, които да наблюдават и помагат в инвестиционния процес както на български, така и на чужди фирми. С изпълнителния директор на БАИ Борислав Стефанов съм говорил, че сертификат за инвеститор клас А трябва да се дава максимум за 3 седмици.

- Ще имаме ли нов закон за туризма?