22 март 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Престъпното прахосничество на огромни национални ресурси е същественото и най-типично явление, характерно както за периода преди икономическата криза, така и в годините на низходящо циклично развитие. Последиците от това прахосничество са многообразни и еднозначно негативни.

Не се използват в производствения процес голям брой работници (над 327 хил. в края на 2011 г.) за създаване на продукти и услуги; много незаети загубват своята квалификация. Замразени са значими инвестиции във вид на веществени активи. В туризма например преди началото на кризата (2007 г.) са въведени в действие обекти с обща площ 976 хил. кв.м, а използваемостта им през 2008 г. е едва 30,1% и спада на 26,2% през 2010 г. Площите, въведени в експлоатация на офис сградите, са 1 млн. кв.м, но много от тях са без наематели. За периода 2006-2008 г. новата жилищна площ е 2,6 млн. кв.м, продължителността на една жилищна сделка е около месец, а в годините на рецесия - над година. По престой на имоти на пазара, т.е. първи сме в ЕС по замразен капитал.

Високата печалба на строителите (250-280%), разбира се, се запазва.

Чувствителен е спадът на доходите на домакинствата, главно поради съществени различия между създадения брутен вътрешен продукт (БВП) и фактическото трудово възнаграждение. В натрупаното лично богатство притежателите не са въплътили усилия, равни на неговия паричен размер. В голяма степен богатството е продукт на измама и грабеж, източник е на спекулативна печалба, средство за задоволяване на илюзорни потребности от власт, могъщество, престиж.

Невежите, псевдомъдрите и спекулантите досадно уверяват, че причините и факторите, предизвикали икономическата криза, са общи, предимно външни, и произтичат единствено от световната криза. Необходимо е да се изтъкне, че в периода на преход, на икономически растеж и на низходящо движение на производството и доходите, управляващите, използвайки безнравствени средства, предпоставиха и създадоха дълбоки стопански дисбаланси и несъразмерности. Съчетавайки своите интереси и цели с интересите на партиите и корпорациите, те предопределиха разрушителната същност и негативните последици от рецесията.

Кои са основните дисбаланси? Какво е отражението им върху обхвата и продължителността на кризата и върху икономическото развитие през 2012 г.?

Сред най-съществените се откроява дисбалансът между ръста на инвестициите и на БВП. В периода на ускорено натрупване на доходи от капитал (1998-2010 г.) инвестиционните разходи за създаване на активи, предназначени да доставят продукти и услуги в бъдеще, нарастват 5,9 пъти и достигат значимата за страната сума от 175 млрд. лв., докато производството се увеличава 3,2 пъти.

Една от основните причини за това несъответствие е необосновано високата инвестиционна активност както преди, така и през годините на рецесията. Това се потвърждава от статистическите данни за страната и международните сравнения. При среден годишен относителен дял на инвестиционните разходи в общия им размер за разглеждания тринадесетгодишен период 7,7%, за последните две години този дял е 11,8%. Международните сравнения показват, че непосредствено преди началото на световната финансово-икономическа криза ръстът на активите в нашата страна е изключително висок. Отнесен към средния за Европейския съюз през 2008 г. (спрямо предходната), този ръст е 29,7%. За Румъния той е 21,3%; за Унгария - 9,8%; за Австрия - 6,7%; за Люксембург - 3,4%; за Германия - 3,1%. Отрицателен е ръстът за Великобритания, Италия, Естония и др.

Поради свръхинвестиционността и непълното използване на активите прирастът на БВП на единица от тях намалява от 0,88 лв. на 0,14 лв.

Непосредствено свързан с това е дисбалансът между основните компоненти на добавената стойност - доходите от труд и доходите от капитал - които по съдържание и предназначение са различни. Доходите от труд се използват за лично потребление и определят жизнения стандарт и работоспособността; доходите от капитал формират печалбата - и в определена степен - размера на инвестициите.

Професионалният анализ на статистическите данни показва, че за периода 1998-2010 г. доходите от капитал нарастват 4 пъти, а общата им стойност е впечатляваща - 249 млрд. лв. Същественото е, че темпът на увеличаване на печалбата е 1,3 пъти по-висок от този на БВП и 1,4 пъти по-висок от трудовите доходи.

В противовес на типичните за икономическите кризи явления, у нас печалбата расте изключително бързо и достига най-високото си равнище: през 2009 г. - 33,4 млрд. лв., през 2010 г. - 36,5 млрд. лв. В общия размер на доходите от капитал обаче делът на инвестициите намалява от 86,7% (2008 г.) на 55,9% (2010 г.). В годините на криза печалбата приема формата на спестявания, превръща се в банкови депозити, които през 2010 г. достигат 26,7 млрд. лв., а през 2011 г. са вече 29 млрд. лв.; 68% от тях принадлежат на 4,8% от разполагащите с банкови сметки.

Високият темп на нарастване на доходите от капитал и нерационално структурираните инвестиции са основни причини за дисбаланса между количеството и качествения състав на работната сила. До началото на кризата (2008 г.) в състава на работната сила се наблюдава: увеличаване на икономически активните лица; влошаване на съотношението между заетите по сектори и отрасли; отклоняване на фактическото равнище на безработица от неговата естествена норма.

В периода на рецесия относителният дял на икономически активното население чувствително спада; безработицата се повишава и е в границата 9,6-10,2%. През 2011 г. обезкуражените безработни, т.е. икономически неактивните, са почти 230 000 човека.

Предопределени или производни на посочените са дисбалансите между: цената и обществената полезност на продуктите; стойността, произведена в отраслите на материалното производство и в сектора услуги; обемът на износа на стоки зад граница и вноса на стоки. Те показват, че за анализираните тринадесет години инфлацията се е повишила двукратно, а през 2010 г. спрямо 2008 г. - с повече от 10%; делът на новата стойност, създадена в индустрията, в селското и горското стопанство, намалява с 13,3 процентни пункта за сметка на стойността, създадена в сектора услуги; разликата между общия внос и общия износ продължава да бъде съществена.

Стопанските несъразмерности и преди всичко основните дисбаланси (без да омаловажаваме чисто външните обстоятелства) са непосредствена и най-важна причина за превръщането на обикновеното циклично забавяне в неизбежна, дълбока и продължителна криза. Чиито неприсъщи черти и нетипични явления се отразяват отрицателно върху икономическото развитие и през 2012 г.

Според прогнозните данни производството се увеличава с 2,9%, а равнището на безработицата е 11%. Съпоставянето на тези важни показатели на държавния бюджет показва не само несъразмерността им, но в определен смисъл и тяхната противоположност. Първо, прогнозираният БВП е далеч по-малък в сравнение с реално възможния (потенциалния). Изчисленията, извършени на базата на официални статистически данни, свидетелстват, че при балансирани макроикономически показатели, естествено ниво на безработица и пълно натоварване на веществените активи (при индекс на използване на производствените мощности в преработващата промишленост 0,86) производството и доходите през 2012 г. биха могли да се увеличат почти двукратно. Второ, нелогично и практически трудно обяснимо е - при неравномерно и незначително повишаване на производителността - едновременното нарастване на БВП и на безработицата.

Съгласно закона на Окун (Okun's Law) най-високата безработица съвпада с времето, когато реалният брутен национален продукт е в положение на най-голям разрив с потенциалния брутен национален продукт. Прогнозната безработица, намерила място в бюджет 2012 г., е най-високата в сравнение с фактически отчетената през последните шест години (2005-2010 г.) и показва съществуващия дълбок разрив между максимално възможния и очаквания икономически продукт.

Посоченият разрив е съществен индикатор за досегашното и предстоящото престъпно прахосничество на големи за страната ни финансови, материални и човешки ресурси.

Дефицитът в бюджета 2012 г. отразява очакваните приходи и увеличаването на разходите, главно от забавения ръст на производството и нарастващата безработица. Върху размера на приходите съществено е влиянието на плоския данък, необходимостта от който се оказа илюзорна. С неговото прилагане не се постигнаха очакваните социално-икономически и финансови резултати. Използването на десетпроцентната данъчна ставка не направи "неефективно" прикриването на данъци; делът на сивата икономика остава висок - 25%, а в някои дейности достига 50%; стимулите за повече инициатива и инвестиции предизвикаха свръхинвестиционност, а по-късно - разточителство и увеличаване на банковите депозити; влаганият труд не е повече, нито е по-качествен.

Бюджетът е разработен при инфлация 2,5%, равнище, което не съответства на другите макроикономически показатели. Установено е, че инфлация настъпва, когато паричната маса нараства по-бързо от продукцията. От тази гледна точка прогнозната инфлация е твърде оптимистична. Тя не отчита редица фактори, обезценяващи валутата: възходящото развитие - внушавано ни постоянно - предполага покачване равнището на инфлация поради конкуренция между отраслите и потребителите, които трябва да купуват ограничено (в момент на криза) количество продукти и услуги; намаляващият интерес от влагане на финансови средства в реални материални ценности; запазеният стремеж към спекулативна печалба; покачващият се дял на нискокачествения труд; повишаването на минималната заплата. Посочените основни фактори вероятно ще предизвикат съществени различия между фактическата и прогнозната инфлация.

В бюджета се предвижда ново увеличение на минималната заплата. В резултат при лицата с най-ниско образование и квалификация тя ще се повиши с повече от 20% само за 8 месеца. Съществено е, че тази промяна не се отнася единствено до стандарта на живот на една категория наемен персонал, а до цялостния механизъм за определяне на заплатите. Главно по тази причина тя ще се съпътства от влошаване качеството на работната сила и увеличаване на разходите за труд и капитал в единица икономически продукт; понижаване интереса и стремежа на работниците да издигат своето образователно и културно-техническо равнище; по-бързо повишаване на работната заплата от производителността на труда. Поради това по-високата минимална заплата ще задълбочи разрива между текущия и потенциалния БВП, ще предизвика спад на покупателната сила на националната валута.

Следователно в бюджет 2012 г. намират отражение нарушените икономически пропорции и дълбоките дисбаланси - продукт преди всичко на антисоциална частнособственическа дейност, нерядко на ограбване, опустошение и безотговорно разхищение на стопански блага с цел натрупване на лично богатство. То обаче ражда не само охолство и разкош, но и безработица и бедност.

Дяконеску изяви претенции и за правата на „румънското малцинство" в България .

София няма териториален спор с Букурещ, обяви вчера говорителят на МВнР Весела Чернева. Двете страни водели конфиденциални преговори по делимитацията на черноморската граница от 20 години, последният кръг е бил през декември м.г.


22.03.2012 г., с. 2
Един ден някой ще загине
Квартален отговорник съм на района по ул. „Раковски" и от години приканваме общината да събори тази сграда, защото от цялата й фасада се ронят тухли, керемиди, всякакви парчета. Ето, из ония дни парче тухла удари един от работниците по чистотата, докато изпразваха контейнера. Момчето има късмет, че парчето го уцели по рамото, а не по главата, щеше да си замине. Като спре тук сметовозът, и цялата сграда се тресе, а това са два етажа все пак - каквото пада, пада отвисоко. Оттук е пътят и на тировете на фабриката „Шуменско пиво", всеки път, като мине натоварен някой камион, и нещо пада от сградата. А от общината инженерите само идват, гледат и... нищо.

Ако сте се разгневили на някого и искате да се оплачете - вашето място е вестник „Преса". Очакваме вашите сигнали и снимка на gniav@presa.bg

Правителството се опита вчера да постави рекорд по скоростно гласуване на решения на изнесено заседание в Кюстендил. Половин час бе напълно достатъчен на премиера Бойко Борисов и на министрите, за да обсъдят задълбочено дневния ред от общо 33 точки. Това прави средно по 54 секунди за приемането на едно решение. След това Борисов изслуша за 15 минути кметовете от областта, дошли на среща с него, и отпраши по неотложни дела. „На педал" правителството прие например отчета на мерките в програмата за реформи до 2015 г, освобождаването на Иван Драшков от зам.-председателското място в ДАНС и доклад за състоянието на отбраната за 2011 г, както и структурни промени в състава на НОИ.

Министрите гласуваха на фона на музикалните изпълнения на Николина Чакърдъкова, която пееше на площада. „Много неща се правят на музика - от любов до заседания", коментира за „Преса" културният министър Вежди Рашидов. Кабинетът избра Кюстендил за третото си поред изнесено заседание в страната, понеже 21 март е празникът на града. В чест и на двете събития улиците бяха отрано измити, а центърът - окупиран от полиция. МВР се бе разположило във всички посоки около областната администрация, в която бе заседанието.

Борисов и министрите отидоха първо в общината, като гардове им проправяха път измежду струпалите се хора. Вътрешният министър не успя да влезе в сградата, понеже 80-годишната Малинка Гюрова през сълзи му разказа, че станала жертва на телефонни измамници, на които дала 9000 лв. Докато плачеше, жената дърпаше ръката на министъра, който пък обеща да й върне парите до дни.

Точно в този момент Борисов се показа от балкона на общината, помаха на Цветанов и извика възторжено „Цецо!". След като се порадва от високо на народната любов, премиерът даде старт на тържествата на площада. Настоя хората да мислят, когато гласуват. „Със свито сърце гледам един прекрасен град - за каквото и да го попитам кмета, все казва: „Това го взе този, това - онзи." Горе-долу същото представлява и държавата след тези 20 години", обясни той.
Решенията

5 военни имота за града

Пет имота на Министерството на отбраната дава правителството на община Кюстендил за изграждането на център за спорт, отдих и игри. Това ще се прави съвместно с НСА, съобщи вчера военният министър Аню Ангелов. Там ще могат да ходят на практика и студенти от Софийския и Медицинския университет.

Още не е подготвена процедурата за купуването на осем многоцелеви изтребителя, коментира Ангелов. Той обаче уточни, че самолетите, които България ще вземе, най-вероятно ще са втора употреба. Доставката им може да започне през 2015 г. и ще завърши през 2019 г.
Снимка на три колони - От терасата на общината Борисов събра погледите на стотиците граждани, дошли да отпразнуват „Кюстендилска пролет". „Бойко, Кюстендил те обича", извика жена от множеството.
Снимка на две колони - „Цецо!", провикна се вчера премиерът, помахвайки с ръка от балкона на общината в Кюстендил. Вътрешният министър, който по това време беше долу сред хората, реагира и веднага му се усмихна.
Снимка на две колони - Вътрешният министър Цветан Цветанов уважи с охота молбата на момченце да се снима с него. „Такова нещо не се бе случвало в града дори и по Живково време -всички министри, барабар с министър-председателя, да дойдат", коментираха вчера местните.


22.03.2012 г., с. 4
Властта видя и недоволни
Антоан ВЕЛЕВ

И на гражданско неподчинение станаха свидетели министрите на Бойко Борисов в Кюстендил. „Поисках от общината и от полицията разрешително за протест, но не ми дадоха. Стоя тук с плакатите, а колегите дойдоха да ме подкрепят морално", обясни съкратеният от пътностроителната фирма „Вия Апия" Александър Васев. Той чака от бившия си работодател заплати на обща сума над 6000 лева.

„Парите закъсняваха още преди да ме съкратят. Протестирахме всички, даваха ни обещания. Говорихме с областния управител, с депутати - нищо", оплаква се Васев. Той е завел и дело, след което съдът постановил фирмата да изплати дължимите суми. Заради многото кредитори обаче Васев не е получил и стотинка. В деня на местните избори през есента той заплаши да се самозапали. Спрял го журналист, който дълго разговарял с него и успял да го разубеди. „Чаках и внуче и заради него не драснах клечката", разказа Васев. Минути преди пристигането на министрите той получи предупреждение да се изтегли и да махне забитите в земята плакати. Въпреки това мъжът успя да издебне социалния министър Тотю Младенов, който увери, че властта вече е направила ключови законодателни предложения. Според едната работниците ще имат право да искат обявяването в несъстоятелност на предприятието, ако не плаща, другата гарантира техните вземания да са на първо място. С промени в ГПК ще стане възможно с изпълнителен иск да се запорира имущество на фирмата длъжник, което да позволи служителите да получат парите си.


22.03.2012 г., с. 5
БСП затяга колана, за да върне 2 млн. лв. заем
Ваня ДРАГАНОВА

БСП ще затяга колана, за да изплати тегления за последните местни и президентски избори заем от 2 млн. лв. и да получи правото да вземе нов кредит за следващия вот. Това обяви Сергей Станишев в Пловдив. Той подчерта, че икономиите щели да бъдат за сметка на централата на партията, а не на местните структури.

Перифразирайки Бисмарк, лидерът на БСП атакува основния си опонент Георги Първанов, който преди дни поиска да вкара 140 червени депутати в следващия парламент. „Не съм човек, който следва максимата: „Никога не се лъже толкова, колкото преди избори и след лов." Първо, на лов не ходя, а и смятам, че да се казват конкретни данни преди изборите, не е почтено към хората", обяви Станишев, намеквайки за ловните страсти на Първанов. Той добави, че ГЕРБ ще направят всичко възможно да смачкат БСП преди изборите, за да не бъде партията му толкова силен опонент, колкото е сега. „За тях всички средства са позволени", каза той в отговор на въпрос лидерската му битка с Георги Първанов част ли е от опита на ГЕРБ да разцепи БСП.
Снимка на три колони - Станишев отказа да коментира изявлението на Стефан Данаилов, че има и силна трета кандидатура за лидер на БСП, като отбеляза, че мисли за Ламбо с любов.


22.03.2012 г., с. 7
ДПС иска нов Студентски град в София
По четири нощни заведения работят за един блок със студенти
Теодора ЙОЛЧЕВА

Нов Студентски град да се построи в София. За това се обяви вчера зам.-шефът на ДПС Лютви Местан по време на заседание на образователната комисия в парламента. Според Местан издигането на нов кампус за бъдещите висшисти може да се финансира с пари от оперативните програми заради липсата на достатъчно средства в националния бюджет. „Ще разговарям с министъра на еврофондовете дали има такава възможност", заяви в отговор образователният министър Сергей Игнатов. Според главния архитект на столицата Петър Диков обаче подобна задача е на практика невъзможна. „Такъв строеж би глътнал 2 милиарда евро", изчисли Диков. Той призова вместо да се мисли за нов квартал, ректорите на висши училища да изгонят от имотите си всички собственици на нощни барове.

Студентският град повече от заслужено носи името си Българския Лае Вегас, стана ясно вчера. Според данни на шефа на просветната комисия в парламента Огнян Стоичков в района работят 191 заведения. За сравнение, общежитията са едва 51. На практика това означава, че за всеки блок със студенти работят по четири кръчми. По данни на СДВР дискотеките са 22, бистрата - 33, кафенетата - 42. На територията на студентското градче има и три казина.

От полицията отчитат, че за миналата година в общежитията са станали 190 скандали и сбивания, а в заведенията - 258. Статистиката на 7-о РПУ сочи, че всички подобни инциденти са между прекалили с алкохола студенти. Често изгонените от дискотеката заради размяна на юмруци причаквали „вражеската" компания между блоковете. При подобен инцидент преди малко повече от 2 години издъхна студентът по фармация Стоян Балтов, който беше ритан до смърт от пияни нападатели.

„Като съседи ние ще бъдем винаги до България. Няма да позволя да имате повече проблеми с газа, винаги ще ви се притечем на помощ." Тези думи на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган, които чу Бойко Борисов пред повече от 30 турски и още 20 български медии, сигурно са най-хубавото, което се случи по време на 8-часовата му визита в Анкара във вторник. Българският премиер не скри задоволството си от твърдата подкрепа, която комшията му даде - все пак това беше най-голямата загадка, която тормозеше придружаващите го журналисти.

Какви са конкретните измерения на тази визита и само газовата връзка ли беше съществена?

Премиерът, осем министри и още неизбраният по това време Делян Добрев, номиниран за наследник на Трайчо Трайков, имаха доста наситена програма. И то само за 8 часа! За това време в турската столица бяха предвидени срещи една след друга и не беше ясно ще се стигне ли до заветната цел - Турция да се ангажира с подпис за изграждане на обща междусистемна газова връзка.

Информацията за всички разговори бе различна - през деня тя се люшкаше от слухове до уклончиви неофициални изявления. Всеки питаше: „Какво става с тръбата, подписваме ли?" Чуваше се за увъртания до последния момент на преговорите. Докато не дойде вечерта, когато минути преди 20 ч. двамата министър-председатели не заявиха в общ глас, че газовата връзка с Турция е договорена.

Борисов изрично натърти, че благодарение на личния жест на колегата си Ердоган вече има обща политическа воля за решаване на всички неясноти, свързани с диверсификацията на снабдяването с газ.

Дотук добре. Обаче остават неизяснени още много въпроси. Сроковете, например.

Проблемът с изграждането на тръбата за газ от Азербайджан не е от вчера. Двете страни вече имат няколко срещи на най-високо ниво, за да обсъждат как това да се случи. Засега обаче нещата все зациклят.

За уклончивостта на Турция стана ясно и на пресконференцията на двамата премиери. Запитан за подробности - срокове и изпълнители, и защо се бавят нещата, след като вече има подписан меморандум по въпроса, Ердоган най-спокойно и твърдо отрече пред българските журналисти да е поставян подпис под такъв междуправителствен документ. „Вие говорите за въображаеми фирми, няма меморандум, подписан от наш министър на енергетиката." И толкоз. Всъщност първият договор, подписан за тази тръба, е още от 2010 г, а текста дори го има качен на сайта на икономическото министерство. Но Ердоган не трепна и... каза друго.

Всичко това навява едни други по-песимистични мисли -дали работата пак няма да зацикли. Това е въпросът, който българското правителство ще гадае в близките месеци. Защото нещата от наша страна са ясни, подготвени са, но отсреща още умуват. Затова скептиците май са повече от оптимистите.

Кошницата от изнесеното правителствено заседание в Анкара може да се каже, че е

по-скоро пълна, отколкото празна.

Има обаче едно голямо „но". И то зависи повече от турска страна. За нас остава да се надяваме на мъжката дума на Ердоган. Между другото за пореден път става ясно каква висока топка е турският премиер.

Пред своите министри и десетки медии от България и Турция той направи много силно

изявление, с което повдигна националния дух на южната ни съседка. Поводът - тези дни Турция преживява поредна драма с 12 загинали свои войници в Афганистан. Реджеп Ердоган буквално смрази залата за пресконференции в Министерския съвет в Анкара, като даде да се разбере, че войната изисква свидни жертви и Турция и народът й трябва да бъдат готови за това.

Посещението в Турция извън решението на газовия въпрос не създаде кой знае какви новини. По време на 8-часовата визита най-доволен остана културният министър Вежди Рашидов. Дори мнозина съвсем на сериозно казаха, че денят е минал под знака на културата. Първо, Рашидов имаше лична покана от президента на Турция Абдула Гюл да бъде негов гост по време на разговорите с Борисов в президентския дворец.

Освен това премиерът Ердоган също изтъкна като едно от най-успешните решения по време на визитата - меморандума за откриване на български и турски културни центрове, както и програмата за опазване на недвижимото културно наследство. Остава да се случи и проектът за съвместни копродукции между двете страни - и кошницата на Рашидов ще е напълнена съвсем. „Големият плюс във вашия кабинет се нарича Вежди", бяха буквалните думи на Ердоган, който не забрави да уточни, че притежава като дар негова скулптура.

Какви са останалите документи, които подписаха министрите, участници в съвместното заседание? От 17 на брой повечето звучат много обтекаемо и не е ясно какво точно съдържат. Като например подписаното „Съвместно изявление на министрите на външните работи на двете страни".

Остана впечатление за отхвърляне на много работа, но без необходимото качество. Разбира се, бъдещето ще покаже ефекта от такова бързане и от сложените парафи под всички споразумения.

Въпросът за газовата тръба като че ли омаловажи някои други новини, които са добри. В края на май ще има тристранна среща между трима премиери - на България, на Турция и на Гърция, а темата ще е ускоряване на хидроенергийните проекти „Тунджа" и „Марица". Пак същия месец Борисов ще събере във Варна Ердоган и катарския си колега на специален форум за възможните инвестиции по инфраструктурни проекти.

Беше съобщено и за друго -възстановяват се корабчетата комети, които ще возят туристи от Варна и Бургас до Истанбул. Освен това - каза премиерът Борисов - четирилентово шосе ще свърже България и Истанбул. Нона Караджова и колегата й пък се разбраха за разработване на съвместна програма за предпазване от наводнения.

След такива визити премиерът и министрите обикновено правят среща с българските медии, на която уточняват свършеното, дават подробности. Това обаче не се случи. Дори остана впечатление за избягването на журналистите. Единствен земеделският министър Мирослав Найденов даде повече яснота за проведените срещи. Оказа се, че той е разговарял с колегата си за спрения внос на наши агнета в Турция.

„Шефът на Агенцията по безопасност на храните Йордан Вой-нов остана в Анкара и съм му казал - докато не уреди да пуснат агнетата ни, да не се връща", пошегува се той.
Снимка на три колони - Реджеп Ердоган и Бойко Борисов минават пред погледа на строените войници в Анкара.
Снимка на две колони - Рашидов получи похвала от Ердоган, който го нарече „големия плюс" на кабинета.
Снимка на три колони - Няколко десетки турски телевизионни камери чакаха появата на двамата премиери.