22 март 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Да се засили приложното поле на наказанието „конфискация" в Наказателния кодекс, предлага депутатът Михаил Миков (БСП). Той е внесъл законопроект, в който предвижда конфискация на част или цялото имущество да се налага едновременно с лишаването от свобода за определени престъпления. Това са убийство по

поръчение на престъпна група, отвличане, продажба или държане на акцизни стоки без бандерол, изпиране на пари, използване не по предназначение на средствата от европейските фондове в големи размери и особено тежък случай, организиране и ръководене на престъпна група, производство, преработване и разпространение на наркотици, устройване на незаконни хазартни игри и др.

„Законопроектът е отговор на препоръките на Европейската комисия за по-репресивни мерки при отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност", е записано в мотивите на проекта. Това изискване може да бъде изпълнено само със средствата на наказателното право, защото единствено с налагане на осъдителна присъда може да бъде определено, че едно имущество е престъпно, смята депутатът. Това е и единственият легален способ за конфискация, който българската конституция позволява, категоричен е Миков.

Социалистът е категоричен противник на проекта за гражданска конфискация без присъда, който мина на първо четене. Миков критикува прокурорите, че в недостатъчна степен упражняват правомощието си да искат обезпечения на имущества по висящи дела, за които има предвидена конфискация.
Снимка на две колони – Михаил Миков


22.03.2012 г., с. 12
Испанци харесали завод в Септември
Мила ДЕЯНОВА

Испанска фирма се спряга за един от участниците в търга за продажбата на завода „Стоманени тръби" в град Септември. Преди два дни Националната агенция по приходите обяви, че слага на тезгяха бившия металургичен гигант, купен през 1997 г. с бонове от тогавашния фонд „Златен лев".

В добрите стари времена заводът произвежда близо 100 хил. т годишно спирално заварени тръби. В последните години преди приватизацията производството стига 15-20 хил. тона. Продукцията е основно за Италия, Македония, Албания и бивша Югославия, а заетите са близо 800 души.

Някогашният соцкомбинат бе гордостта на машиностроенето в региона, докато не премина в частни ръце преди 15 г. Тогава се говореше, че зад сделката стоял родственик на ковчежника на ирански шейх, който живеел в британската столица Лондон.

„Ще се радваме, ако най-сетне се появи купувач, който да се ангажира да започне някакво производство и да открие работни места за хората в района", каза зам.-кметът на община Септември инж. Васил Мезов. Тръжната цена, на която се продават 490-те дка земя, обособена в 4 имота и 23 сгради, е 7,470 млн. лв. Между отделните имоти има изградена жп линия, която свързва завода с местната гара. Обявен за продан е и благороден метал, който се намира в завода.
Снимка на две колони - Заводът за стоманени тръби в гр. Септември, който се предлага отново за продан, някога бе гордостта на машиностроенето в региона.


22.03.2012 г., с. 14-15
Младен Мутафчийски:
Безумие е да се пипа Сребърният фонд
Интервю на Деница БОЯДЖИЕВА с един предприемач, загубил доверието си в българския бизнес
Младен Мутафчийски е роден на 30 юли 1961 г. в София. Той е един от най-крупните бизнесмени в областта на туризма. Завършил е ВИАС, а след това ВИИ „Карл Маркс", специалност „Външна търговия", доктор по икономика. Има 25 години трудов стаж във външната търговия, част от които в „Кинтекс" и „Тератон". Работил е известно време и в „Интерпред". Мутафчийски е почетен консул на Сан Марино у нас.
-Г-н Мутафчийски, повече от седмица обществото се занимава с политическите последици от един икономически форум. Как изглежда във вашите очи представянето на родния бизнес в Катар?

-Просто фамозно. Имам приятели в емирството, те ми разказаха, че помпозната ни делегация е предизвикала такъв смях, какъвто не е имало от години. Първо, от тези 100 български бизнесмени около 80 са доста спорни. Предполагам, че катарците са си направили справка предварително за тях. И след нея е напълно нормално не само да не стъпват на форума, ами да тичат в обратна посока. Гледам лъснати на първа страница на вестниците целият род Баневи - майката, бащата, детето... Щом на бизнес форум си завел и децата си, то катарците много правилно са преценили да не го уважат. Общо взето, делегацията ни беше на зей пазар. Отиваме да търсим възможност да се инвестира у нас, а вечер всички сноби дефилират по най-скъпите заведения и се опитват да покажат какво луксозно битие могат да си позволят.

-Е, все пак договорихме едни 100 млн. евро и потенциален износ на агнета...

-Само по един единствен проект за разработване на златни находища Гърция получи от Катар 1 млрд. долара. А говорим уж за рухнала страна! Иначе агнетата са хубаво нещо.

-Българският бизнес в Катар се провали, а какво е положението на българския бизнес у нас? Сърдечно се засмяхте, когато ви попитах за бизнес климата.

-Как да не се засмея... На дневен ред в държавата са някакви виртуални проблеми, а реалните остават в сянка. Обществото активно се занимава с историята за бонусите. Истината е, че целият този водевил се създаде, защото не дават на всички. Просто част от администрацията, която не е получила нищо, издаде ГЕРБ на опозицията. В същото време фискалният резерв е изчезнал.

Похарчен е, въпреки че в него вкараха и резерва на здравната каса. Сега се гледа лакомо към Сребърния фонд. Това е безумие! Ако се посегне на фонда, моментално ще се намали кредитният рейтинг на страната. Призна го и шефът на финансовия надзор Стоян Мавродиев, който все пак е човек на ГЕРБ. На Кристалина Георгиева също й проработиха рефлексите на банкер и направи забележка на Дянков. Преди две години той се зарече, че от мита и акцизи ще спечелим 7 млрд. и нагоре. Нищо подобно! Държавата затъва все повече. В момента имаме около 3,7 млрд. лв. задължения, за които няма откъде да намерим пари. Външният ни дълг е нараснал до 6,5 млрд. лв. Непрекъснато преговаряме с руснаците, но природният газ ни струва 590 долара, докато другите европейски страни плащат 300 долара.

-А състоянието на туристическия бранш какво е?

-Все още мърда. Страшно некомпетентно е ръководството. Заместник-министърът Иво Маринов беше нискоразряден чиновник. Кога изведнъж доби знания и опит да управлява, не знам. Да не говорим и за спорните рекламни кампании.

Голям проблем е битовата престъпност по курортите. Специално в хотелските комплекси по морето тя нарасна лавинообразно.

-Водят се усилени дискусии за промените в Закона за Черноморското крайбрежие. Ще стане ли Слънчев бряг по-приветлив за туристите?

-Въобще не смятам да се включвам в тези дискусии. Накрая този закон, който в началната му форма може би е добър, така ще се изроди, че по-добре да не го въвеждат. Нещата циклично се въртят. Предишното ръководство на „Слънчев бряг" АД ни обвиняваше, че не искаме да прехвърлим безвъзмездно инфраструктурата на общината. Ние им обяснявахме, че в нея има и миноритарно участие на редица частни акционери, които няма как да бъдат компенсирани за прехвърлянето на акциите им.

Тогава ни обвиниха в какво ли не.

В момента новото ръководство, което беше най-големият апологет на прехвърлянето на собствеността, съди общината. При правителството на НДСВ се направи всичко възможно енергопреносната система на Слънчев бряг да бъде дадена на ЕВН на силно подценена пазарна цена.

Сега не се инвестира в инфраструктура, няма поддръжка. Цените на парното, тока и храните се увеличават, а туроператорите не приемат поскъпване на хотелските услуги. Има хотелиери, които предлагат пакет „ол инклу-зив" за 10-12 евро на ден. Аз не мога да си обясня това по друг начин, освен като пране на пари.

-Описвате апокалиптична картина на икономиката. Да се притесняваме ли, че може да фалирате?

-Няма да фалирам, защото се занимавам предимно с бизнес извън България. В Италия, в Швейцария, в Сан Марино. Все места, в които има регламент и правила, за разлика от тук.

-През тази година предстоят големи приватизационни сделки. Говори се, че заедно с Младен Михалев-Маджо проявявате интерес към завода „Арсенал" в Казанлък и ВМЗ-Сопот.

-Никога не съм имал бизнес предложения от Младен Михалев. „Арсенал" отдавна е в ръцете на едно предишно РМД, което сега държи по-голямата част от процентите. За какво да купувам някакъв дял, от който не зависи управлението на предприятието? Това е антипазарно. Така стои и въпросът с ВМЗ-Сопот. Най-добрите късове бяха продадени. Тъй като познавам обстановката там, никога не бих инвестирал. Това е

едно обезкръвено предприятие.

-Какво е състоянието на военната ни промишленост в момента?

-Почти нямаме собствено производство. Нароиха се над 100 оръжейни фирми, които се стремят към реекспорт. Те започнаха да изнасят продукция, събирайки я от складове от бившите републики на СССР. Положението обаче е деликатно, защото е възможно нашите износители да попаднат на нелегитимни доставчици. Затова напуснах този бизнес.

-Разделяте се с „Тератон" по времето на Иван Костов. Какво се случи тогава?

-Костов ме уволни. Той освобождаваше по политически причини. Смяташе, че съм ориентиран вляво на политическия спектър, въпреки че това не е така. Но аз съм му благодарен, защото това ми даде силен начален тласък да работя в частния бизнес. В противен случай може би още щях да се мотая в разни държавни структури. А и аз виждах, че нещата се изчерпват. Нямаше подкрепа от страна на правителството. „Тератон" вървеше по пътя на днешните предприятия. В онези години развихме страхотен пазар с натовска държава - Турция. Изнасяхме и за Латинска Америка. Печелехме търгове наред с най-големите немски, американски и английски производители.

-Защо се оттеглихте от емблематичния клуб Г-13?

-Първоначално поканата беше за сдружение на българския бизнес, без да се уточнява частен или държавен. Оказа се, че Илия Павлов и другите учредители държаха да е частен, а по това време представлявах държавното предприятие „Тератон". А и в Г-13 всеки искаше да покаже, че е по-голям от другия. Бързо разбрах, че не ми е там мястото.

-Били сте в една ложа със собственика на ФИАТ Джани Аниели. Как се обърнахте към масонството?

-Това се случи още по времето на развития социализъм. Мои приятели в Италия ме препоръчаха и бях приет в Торино. По-късно предложих в същата ложа да бъде приет Владо Грашнов (покойният шеф на М-Тел - бел. ред.). За мен масонството е една приказка. У нас, уви, вождизмът е много силно изразен и деленето продължава. Ако ценностите са едни и същи, не би трябвало да има две Велики ложи. Масонството трябва да възпитава добродетели, а в България се изражда в особен вид кариеризъм. Друго си е да се похвалиш, че хем си голям бизнесмен, хем си масон.

-Какви точно са връзките ви с американските служби и бизнес?

-Те не са някаква особена тайна. Ако говорите за Дик Столц, бившият външен министър Виктор Вълков ме запозна с него. Столц работеше в посолството в София, но бе човек на ЦРУ. После го пратиха в Москва, откъдето го обявиха за персона нон грата. После стана шеф по операциите в ЦРУ. Преди години се запознах със сенатор Джон Тауър, много известен лобист, близък до фамилията Буш. Искаше чрез Робърт Максуел да внедри в България електронна система, която да картотекира секретните служители в службите, факт е, че Огнян Дойнов беше негов представител, както и това, че се срещаше с Андрей Луканов. Доколкото съм запознат, Максуел внедри системата, но позволи в нея да се вкара и вирус, чрез който от МОСАД подслушваха службите ни. После знаете за мистериозния инцидент, в който той падна от яхтата си.

Самият Тауър пък загина в самолет заедно с една от дъщерите си. Той дойде няколко пъти у нас по покана на „Тератон". Съвместната ни идея беше да преоборудваме телекомуникационната система на България с помощта на огромната корпорация AT&T. Тауър ме запозна с висшия й мениджмънт. Щяхме да се превърнем в център за прехвърляне на трансокеанските телефонни разговори, което носи огромни печалби. Всичко това обаче не се случи, защото тогава немското лоби в България беше по-силно. По онова време Стефан Софиянски беше шеф на БТК, докара „Сименс" и те ни продадоха остарялата си техника.
Снимка на четири колони – без текст


22.03.2012 г., с. 18
В Кърджали
Мустафа сменя Азис в сърцето на Доган
Красимир АНГЕЛОВ

Крепостта на Доган - Кърджали - е разцепена. Това, което не успяха да направят нито Жан Виденов, нито Иван Костов, сега е дело на самото ДПС. „Сталинградската битка" за Кърджали отдавна е в миналото. Битката сега е за самото ДПС.

Кметът на Кърджали Хасан Азис е уморен и тъжен. Не му се говори за политика. „Нека мине малко време, нека нещата се успокоят", казва той. Доскорошният любимец на Ахмед Доган сега като че ли е изоставен. Строителният инженер от село Мост е сред учредителите на младежкото ДПС, той има зад гърба си два мандата като кмет на Кърджали и доскоро пълната власт в местната структура. Нещата обаче се промениха. „Аз изграждам мостове, не ги руша", казва Хасан Азис. Мостовете в Кърджали обаче май вече са разрушени.

Бившият заместник-министър на вътрешните работи Раиф Мустафа е самоуверен. От шест месеца походът му към властта в Кърджали изглежда успешен. Зад него стои централата ДПС. С факс от София той беше избран за председател на местния общинския съвет. Сега отново с намесата на централното ръководство са отстранени, макар и временно, най-яростните му опоненти в общинското ръководство на движението. 58-годишният зооинженер има само няколко години стаж по специалността. Кариерата му минава основно в МВР. По време на възродителния процес е кадрови офицер от Държавна сигурност.

След демократичните промени продължава в службите, бил е секретар на община Кърджали и заместник-началник на окръжното управление на МВР в града.

При управлението на тройната коалиция достига най-високото положение в кариерата си - заместник-министър на вътрешните работи. Вероятно от стажа в специалните служби му е останал навикът да стои далеч от прожекторите, да говори малко и да избягва срещи с медиите. Раиф Мустафа е човек, който със сигурност знае какво иска и как да го постигне.

Скандалът в Кърджали избухна с изненадващото решение на Централното ръководство на ДПС да изключи от партията за три месеца четирима членове на общинското ръководство - Бахар Палова, Ехлиман Чобан, Ве-ляйтин Вели и Юсеин Раим. Те нямат право в продължение на една година да заемат ръководни постове в ДПС. Други двама

- Ниази Шакир и фаик Мурад, бяха наказани с порицание.

Централното ръководство сформира временно оперативно бюро, което трябва да подготви и проведе отчетно-изборна конференция в Кърджали. И шестимата наказани са сред най-близкото обкръжение на кмета Хасан Азис. Във временното бюро доминират близките до Раиф Мустафа. „Старата гвардия" се завръща, само че от сблъсъка с „младотурците" зейна пропаст.

Всъщност проблемите на ДПС в Кърджали започнаха миналото лято. Движението

Проведе предварителни избори, на които местните жители трябваше да посочат кандидатурите за кметове на села, общински съветници и кмет на общината. Хасан Азис вече имаше зад гърба си два мандата. И почти стопроцентова подкрепа на оглавявания от него общинския съвет на движението. Амбиции да бъдат издигнати за кандидат-кметове на общината обаче изявиха бившият зам.-министър Раиф Мустафа и бившата директорка на данъчното управление в града Елван Гюркаш. Над 90 процента от организациите на ДПС посочиха Хасан Азис. Общинският съвет на движението определи и листата за съветници, съставена основно от близки до кмета активисти и кадри от младежката структура на ДПС.

И тогава дойде най-големият скандал - тотална подмяна на кандидатската листа в последния възможен момент за регистрация за местните избори. В нея противниците на Азис вече са изтеглени на челни позиции. Освен Раиф Мустафа и Елван Гюркаш на избираеми места са бившият кмет Расим Муса и Мю-мюн Емин - бивш заместник на Доган. В ДПС се говори, че лично Ахмед Доган е пренаредил имената за Кърджали. И когато Хасан Азис се опитал да се противопостави, Сокола му обяснил с леден тон: „Или приемаш тази, или аз издигам друг кандидат за кмет на Кърджали."

И без автобусите с изселници от Турция ДПС спечели изборите в Кърджали. Хасан Азис отново се почувства силен. Посочи за председател на общинския съвет на Кърджали Ниази Шакир. Но факс от София изрично нареди на поста да бъде избран Раиф Мустафа. И ДПС се подчини.

Въпреки това Хасан Азис беше свален от председателското място в общинската организация на движението, а за временно изпълняващ тази длъжност беше избран Мухарем Мухарем, кмет на село Повет. Говори се, че бил посочен лично от Доган.

Конфликтът в ДПС се разрасна, в общинския съвет са стигна до прояви на лична нетърпимост. Временният председател Мухарем Мухарем докладва за опити да се бойкотира дейността му и последва санкцията на Централния съвет. Опит на Доган да овладее Кърджали. И да наложи ред и дисциплина, като използва старото римско правило „разделяй и владей". Това е една от версиите за случилото се в Кърджали.

Хасан Азис, единственият кмет на областен град, излъчен от ДПС, за двата мандата успя да натрупа авторитет и влияние в партията. Точно затова се превърна в потенциална заплаха за заместниците на Доган.

И в един от силните претенденти за лидерското място. С условна присъда за посредничество при предлагане на подкуп Раиф Мустафа трудно може да се домогва до политическа кариера. Но със задачата да оглави недоволните от управлението на Хасан Азис и да създаде втори център на властта в местното ДПС явно се справя.

Ожесточената борба за власт в управляващата Кърджали партия има и друг много важен мотив. Подсказа го самият Хасан Азис, когато се похвали, че до края на тази година в общината ще започне изпълнението на проекти за над 100 милиона лева. Почти всички са свързани със строителство и изграждане на инфраструктура. Проекти за 100 милиона означават много обществени поръчки и много възможности за изправените пред фалит местни фирми.

В Кърджали вече се оформят два обръча от фирми около двата центъра на власт в управляващото ДПС. Един от най-известните строителни предприемачи - Ерол Касим, дори беше включен във временното оперативно бюро, което трябва да подготви и проведе отчетно-изборната конференция в Кърджали. А от нейния изход ще зависи и кой ще разпределя паричните потоци в общината. Икономическите напрежения се изостриха и заради предстоящото откриване на пътя за Гърция през прохода Маказа. Кърджали се превръща във важен транспортен и търговски център, очакват се засилен инвеститорски интерес, повишено търсене на имоти, а заедно с това и възможности за получаване на облаги от тези, които овладеят общинската власт.

Крепостта на Доган е разцепена. Една част от доскоро „желязната" организация

тръгна на открит бунт срещу централното си ръководство, като заплаши да докара автобуси с протестиращи пред сараите на Доган. 38 кметове на села и председатели на партии-ни организации дръзнаха с писмо да се противопоставят срещу решенията на централата. Други пък заплашиха, че ще преминат към структурата на Касим Дал в Кърджали. Временното оперативно бюро успя да се събере на първото си заседание едва след три неуспешни опита. И веднага тръгна по селата да успокоява разлюлените партийни организации.

Трябва да мине време, за да се уталожат страстите. Сега ДПС е във фазата на „бурна ферментация". Нека хората се поуспокоят, казва Хасан Азис. И за първи път допусна, макар и теоретично, че част от ДПС може да се прелее към Касим Дал.

„Няма разцепление в ДПС. Има няколко недоволни, но сега всички сме обединени около провеждането на конференцията", обяснява Раиф Мустафа. „Централният съвет води политика, резултатите от която ще станат известни на парламентарните избори", казва Хасан Азис. А дотогава остава малко повече от година. И една конференция, която ще реши въпроса за властта и парите в ДПС.
Снимка на три колони - „Водното огледало" в Кърджали глътна милиони левове. Инвестициите в общината продължават - до края на годината ще започне изпълнението на проекти за над 100 милиона лева.
Снимка на две колони - Раиф Мустафа - председател на общинския съвет
Снимка на две колони - Хасан Азис – кмет



22.03.2012 г., с. 20
Ще получа ли изцяло апартамента от баща ми?
Имам възрастен баща, за когото се грижа, и той иска да остави само на мен цялото си имущество, включително и апартамента. Сестра ми, която е другият му наследник, от години живее в чужбина и не се интересува от нас. Но не съм сигурна, че няма да си търси правата върху наследството. Мога ли да изпълня волята на татко и да получа само аз имота, така че да съм напълно защитена от евентуалните претенции на сестра ми?

В. Г„, Перник
Вергиния БАНОВА, адвокат

Важно е здравословното състояние на баща ви да позволява осъществяването на сделка с апартамента още приживе.Прехвърлянето на апартамента от баща ви, но не с дарение, а с възмездна сделка, е единственият начин да неутрализирате претенциите на сестра си. Продажбата и прехвърлянето срещу задължение за издръжка и гледане са възможните възмездни сделки и препоръчвам втория вид. Добре е в нотариалния акт да се отрази, че прехвърлянето се прави както заради полаганите досега грижи и издръжка, така и срещу бъдещото обгрижване.Този акт може да бъде атакуван в съда, но той може да бъде развален само ако не сте изпълнявали докрай поетото задължение. Стигне ли се до разваляне на договора, имотът ще се върне в наследството и вие ще получите половината от него като законен наследник.Ако сте омъжена и нямате брачен договор за режим на разделни имуществени отношения, имотът ще бъде собственост и на двамата със съпруга ви поради възмездността на сделката.Другият вариант е завещанието. Ако баща ви е в състояние да напише саморъчно завещание или да изрази волята си пред нотариус, той може да ви завещае цялото си имущество, включително и апартамента. Важно е нотариусът да се убеди, че баща ви разбира и желае последиците от отчуждаването или завещаването на имота. В случай на саморъчно завещание то трябва да е изцяло ръкописно и да е подписано от него.

Завещанието може да се атакува в съда. Но е възможно сестра ви да се съобрази с бащината воля и да не го оспори или да приеме, че няма достатъчен материален интерес от съдебни дела. Има вероятност да пропусне и 5-годишния срок за оспорване на завещанието, който тече от неговото обявяване.
Малка портретна снимка на една колона – без текст


22.03.2012 г., с. 27
Букурещ иска 17 кв. км от морето ни
Външният министър Кристиян Дяконеску настоява за „румънско малцинство"
Външният министър на Румъния Кристиан Дяконеску обяви вчера, че Букурещ иска 17 кв. км от българския континентален шелф в Черно море. Пред тв „Диджи 24" той каза, че „съществува спорна зона" между Румъния и България по отношение на държавната граница, предаде АФП. Дяконеску добави, че трябва да бъде обсъдено и положението на „румънското малцинство" в България.„Съществува една спорна зона с България по отношение на държавната граница, на териториалните води на двете държави. Става въпрос за 17 кв. км от континенталния шелф в Черно море, за които се предполага, че са богати на газ и нефт. Наистина не е много, но между европейски държави с общи интереси не виждам защо тези неща да не могат да бъдат решени", каза министърът. Преговорите се водят от 1980 г.Континенталният шелф е част от близкото до брега дъно; щом е под териториалните води, върху него се простира суверенитетът на прилежащата държава. Териториалните води са собственост на прилежащата към морето държава. Обикновено това е ивица от 12 морски мили.

Дяконеску уточни, че Букурещ не е влязъл в етапа на предявяване на претенции. „Това са сфери от национален интерес и за двете страни, защото се появяват проблеми, да речем, с експлоатацията, с концесията", посочи той. „Така, както имахме преговори с Украйна, и с България има няколко нерешени въпроса", заяви Дяконеску.

През 2009 г. Румъния спечели подобен спор с Киев за границата в Черно море в Международния съд в Хага. Той даде 9700 кв. км, или 79% от целия спорен район на Букурещ. В края на февруари т.г. „Ексон Мобил" и „О Ем Ви" откриха там природен газ.Последният кръг от преговори за определянето на континенталния шелф между Румъния и България се водят от 2009 г. насам при пълна конфиденциалност. Дипломати, пожелали да останат неназовани, коментираха вчера, че поведението на Дяконеску е необяснимо, имайки предвид, че преговорите не са влезли в задънена улица, но не споделиха повече подробности. Подобен спор България имаше с Турция. Той обаче приключи успешно през 1997 г, когато след преговори бе - подписано споразумението за определяне на границата и делимитацията на морските пространства между двете държави.
Снимка на две колони- Сонда за природен газ в Черно море на „Ексон Мобил".