22 октомври 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Кризата свали с 15-25% крайните цени на проекти на 18 общини, кандидатствали за еврофинансиране по Оперативна програма Регионално развитие. Това съобщи зам.-министърът на МРРБ Лиляна Павлова. Така вместо 163 млн. лв. общините ще получат 133 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ. Освободените средства се пренасочват към предвидените нови 80 млн. лв., за които общините ще могат да кандидатстват с проекти за подобряване на градската среда до 8 януари догодина.

Пазар

Свиването в крайните цени на проектите е заради поевтиняването на продуктите в строителството, обясни Павлова. Проектите са за изграждане и ремонт на паркове, детски площадки, пешеходни и вело-

Министерството на регио-

налното развитие подписа вчера договори по осигуряване на финансиране на проекти с кметовете на София, Русе, Пловдив, Белослав, Благоевград, Велинград, Горна Оряховица, Гоце Делчев, Кърджали, Ловеч, Лом, Нова Загора, Пазарджик, Петрич, Попово, Разград, Хасково и Шумен.

Кметовете имат 10-дневен срок, в който да предоставят график за провеждане на обществени поръчки за избор на изпълнители. Трябва да се действа бързо и търговете да приключат през зимата, а строителството да започне напролет, обясни Лиляна Павлова. Тя уточни също, че е взето решение от управляващия орган на оперативната програма Регионално развитие общините да може да правят малки промени в проектите си, без да е нужно всеки път да се сключват анекси, което забавя плащанията.

Искания

Обжалванията на търговете за избор на изпълнители не трябва да спират изплащането на средствата към нас, така както не се отменя изпълнението на проектите, смята кметът на Попово Людмил Веселинов. Нашата община е малка, а имаме много спечелени проекти, които се оспорват от фирми, участнички в търговете, и сега не можем да плащаме за строителството. Така фирмите са изправени пред фалит, заяви Веселинов.

Годишно у нас трябва да бъдат изграждани по 150 MW мощности от фотоволтаична енергия и още толкова от вятър, за да бъде постигнато изискването на ЕС до 2020 г. да произвеждаме 16% зелена енергия. До момента в България обаче са инсталирани едва 3 MW слънчеви мощности. Тези данни бяха съобщени от новоучредената Българска фотоволтаична асоциация. В нея членуват 17 фирми, занимаващи се с производство на слънчева енергия, консултанти в тази област и производители на фотопанели.

Цел

Основната цел на асоциацията е да инициира промени в законодателството, в което има значителни пропуски, каза председателят на асоциацията Никола Газдов.

Основният проблем, който инвеститорите искат да бъде разрешен от държавата, е начинът на определянето на преференциалната цена за енергията от слънчеви централи. В момента тя не е фиксирана, както иска браншът, а се определя от енергийния регулатор всяка година. Това притеснява инвеститорите, тъй като те не могат да планират дългосрочно. Законът позволява тарифата да бъде сваляна всяка година с до 5% на година, което обезсмисля инвестицията в подобни проекти. Това притеснява и банките и затова голяма част от проектите не получават финансиране, коментира Илко Йоцев, заместник-председател на асоциацията и инвеститор в слънчеви централи. За това инвеститорите искат тарифата с преференциални цени на изкупуване на тока от слънчева енергия да бъде фиксирана за 25-годишен период.

Стратегия

Присъединяването към електропреносната мрежа и липсата на стратегия за развитие на възобновяемата енергия също бяха изтъкнати като проблем от инвеститорите, за които ще се иска законодателна промяна.

Друг проблем, който плаши инвеститорите, е сигурността на българската валута, каза Румен Христов, който също инвестира в подобни проекти. За това асоциацията ще поиска изкупната цена за слънчевата електроенергия да бъде фиксирана в EUR. По подобен начин е уреден въпросът в Македония, която дори не е член на ЕС, коментира Христов.


22.10.2009 г., с.8-9
Отрязаха Български пощи за компенсации
Дружеството ще трябва да предлага достъпни услуги за своя сметка
Илиана Тончева

Мнозинството на ГЕРБ в парламента отхвърли предложението на депутата от Коалиция за България Петър Мутафчиев за създаването на компенсаторен фонд за Български пощи. Мутафчиев настоя създаването на такъв фонд да бъде записано в Закона за пощенските услуги. Това ще помогне на държавната фирма да покрие загубите си от осъществяване на универсалната пощенска услуга. Според европейските директиви националните пощенски оператори са задължени да предоставят тази услуга на гражданите срещу достъпни цени. В момента обаче дружеството губи от това, защото трябва да доставя писма до най-отдалечените райони на страната и да поддържа национална инфраструктурна мрежа.

Либерализация

Досега Български пощи АД финансираха тази си дейност със собствени средства. Според експерти обаче ще става все по-трудно предприятието да поема тези разходи за своя сметка заради либерализирането на пазара. Пощите вече допуснаха конкуренти в областта на паричните преводи и малките пратки. Колкото и малък пазарен дял да имат все още частните пощи, те все пак отнемат клиенти от държавната фирма. Повечето от основните пощенски оператори в Европейския съюз са държавни. Всички те изпитват подобни трудности, затова Брюксел удължи първоначално предложения срок за пълна либерализация на пощенските услуги.

Препоръки

Най-напред пазарът в ЕС трябваше да се отвори изцяло от 2009 г. В самата Европейска комисия обаче нямаше съгласие по въпроса. Някои експерти дори настояваха либерализацията да се отложи за 2013 г. В крайна сметка бе възприет компромисен вариант пазарът на този вид услуги да се отвори през 2011 г. Затова обаче Брюксел препоръча на страните, които още не са приватизирали националните си пощенски оператори, да създадат специален фонд, който да ги компенсира за загубите.

Решение

Убеден съм, че компенсаторен фонд все пак ще има, коментира за в. Пари Енцислав Харманджиев, изпълнителен директор на Български пощи. Според него въпросът по-скоро е как да се регулира създаването на фонда - дали да се включи като текст в Закона за пощенските услуги или в подзаконова наредба. Най-вероятно това ще стане чрез подзаконов нормативен акт, прогнозира Харманджиев.

Спор

У нас също имаше спор кога да се приватизират Български пощи. Конфликтът бе между бившия транспортен министър Петър Мутафчиев, принципал на дружеството, и тогавашния председател на Държавната комисия по информационни технологии и съобщения Пламен Вачков. Мутафчиев настояваше да се изчака с продажбата, за да се стабилизира дружеството. Вачков застъпваше обратната теза - за по-бързо раздържавяване. Неговата идея бе за обособяване на отделни дружества и приватизацията им на парче. След преструктурирането на транспортното министерство и връщането на информационните технологии и съобщенията в него вече няма две институции, които да определят стратегията за развитие на Български пощи. В момента тя е грижа единствено на ведомството на Александър Цветков.

Съвсем скоро ще е готова стратегията за развитие на Български пощи, обеща транспортният министър. Според него тя предвижда обособяването на различните дейности в отделни дружества и търсенето на външни партньори за тях. Така ще се подобри качеството на предлаганите услуги, смятат от министерството.|

Интереси
Европейски оператори искаха пощите
Интересът към приватизацията на Български пощи е отдавна. Още преди три години стана ясно, че Австрийските пощи имат намерение да участват в евентуална бъдеща продажба. Австрийците притежават дружества в Източна Европа за отделни услуги в сектора. Известно е, че и друг мощен европейски оператор - Германските пощи, също проявява интерес към нашите пощи.

Там се предвиждаше друга схема - съвместно с голяма компания за куриерски услуги в ЕС с клон у нас. Както в. Пари писа, ставаше въпрос за DHL. От българския офис коментираха преди време за вестника, че нямат информация за такъв интерес от компанията майка.
Снимка на три колони –Изпълнителният директор на Български пощи Енцислав Харманджиев е убеден, че все пак компенсаторен фонд ще има


22.10.2009 г., с.9
Плевнелиев дава ход на 500 забавени концесии за добив
Минната камара включена в работните групи по разглеждане на преписките
Мила Кисьова

Независими експерти на Българската минно-геоложка камара ще подпомагат Министерството на регионалното развитие и благоустройството в при-движването на забавените преписки по издаването на разрешения за търсене, проучване и добив на подземни богатства. Това се е съгласил министър Росен Плевнелиев след среща с компании от минния сектор.

Забавяне

Около 500 са чакащите отговор заявления в МРРБ още от 2001 г. насам. Министерството е отговорно за всички концесии за добив на строителни и скални материали. В годините на строителен бум това забавяне пречеше изключително много на фирмите, които искат да развиват този бизнес. Това бе и причината да разцъфти нелегалният добив на строителни материали - пясък и чакъл. Министерството отнесе много критики, че не осъществява добър контрол и с това още повече подпомага сивия сектор.

Заради големия брой на преписките е необходимо те да бъдат придвижени по приоритети и затова е нужна подкрепата на минната камара, коментира министър Плевнелиев.

Обединение

Министър Плевнелиев се обяви и за създаването на единен орган, който да издава всички разрешения за проучване, търсене и добив на подземни богатства. В момента тази дейност се върши от три министерства -

на икономиката, на регионалното развитие и на екологията.

Обединението на тези дейности в едно ведомство е основна промяна в Закона за подземните богатства, искана от години от Българската минно-геоложка камара. Идеята е по този начин да се съкратят сроковете за отговор на инвестиционните намерения на фирмите.

Има принципно съгласие между трите министерства, отговорни за регулирането на добива на подземни богатства в България, да бъде създаден подобен единен орган, е уверила минните компании и министърът на околната среда Нона Караджова. Консултациите вече са започнали.

Готови сме с предложения за промени в Закона за подземните богатства, заяви председателят на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков. Проектът ще бъде предложен в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма до края на този месец.

Контрол

Екоминистерството работи по наредба, която да ограничи добива на полезни изкопаеми в речните русла, съобщи министърът на околната среда Нона Караджова.

Разпоредени са проверки от регионалните екоинспекции срещу незаконния добив на инертни материали.

Министър Караджова е приела предложението на минната камара съвместно да се обсъдят по-облекчени процедури за извършване на оценката на съвместимост на инвестиционните проекти с Натура 2000.

От МОСВ са заявили още, че на интернет страницата на ведомството ще бъдат публикувани регламентите на ЕС, свързани със специфичните изисквания за управление на минните отпадъци.


22.10.2009 г., с.12
Оргахим продава активи за 3.55 млн. EUR
Русенският произво­дител на бои и лакове Оргахим ще продаде свои активи за 3.55 млн. EUR на Мапей България ЕООД, съобщиха от публичното дружество. Договорът за покупко-продажбата е сключен на 21 октомври 2009 г. Оргахим ще продаде терен заедно с построените в него 5 сгради и технологично оборудване. Компанията не конкретизира как ще използва средствата, но когато съобщи намеренията си за продажба на имота, от мениджмънта обявиха, че ще покрият банкови кредити. Дружеството ще получи и 241 000 EUR от продажби към румънската компания Поликолор.


22.10.2009 г., с.15
Песимистична вълна заля капиталовия пазар
Равнопретегленият BGTR30 се оказа най-вкусната хапка за мечките
Атанас Христов, ahristov@pari.bg

Песимистична вълна заля капиталовия ни пазар, което свали цената на 72% от търгуваните 60 компании. Започнала с фалстарт търговия на БФБ донесе повишение за едва 18% от позициите, а капитализацията на всяка десета компания не претърпя промяна.

Мечата атака покоси и четирите индекса, като най-вкусна хапка се оказа равнопретегленият BGTR30. Измерителят заличи 1.40% от стойността си и се смъкна на 359.61 пункта. Бенчмаркът на сините чипове Sofix последва негативния тренд и затвори с отрицателна корекция от 1.25% на ниво 475.49 базисни точки. BG40 се понижи с 0.76%, а BGREIT отчете спад от 0.33%. Широкият индекс затвори на 129.32 пункта, а бенчмаркът на АДИСЦ се смъкна до 48.65 точки.

Настъплението на мечките поведе русенското Спарки АД, което изтри 34.46% от стойността на книжата си. При прехвърлени едва 5 лота цената на затваряне се стопи до 2.85 лв. за акция. Песимизмът се настани удобно и в Слънчев бряг АД кк Слънчев бряг, като курортният комплекс се раздели с 30.75% от капитализацията си. Общо 480 лота смениха собственика, а цената на затваряне се понижи до 4.50 лв. Малкото останали бикове бяха предвождани от Булгериън Инвестмънт Груп АДСИЦ, което повиши пазарната си оценка с 25%. По позицията на фонда минаха 18 899 дяла, а цената за акция се изкачи до 25 ст.

Втора поредна сесия Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ е най-търгуваната позиция, след като инвеститорите прехвърлиха 212 529 дяла на дружеството. Книжата на ЗД Евро инс АД също бяха сред търсените, а по позицията на застрахователя минаха 187 819 лота.

Написаното не е препоръка за сделки с ценни книжа.

И резиденцията на властта в Банкя ще бъде трансформи­рана в лечебно заведение за рехабилитация, стана ясно вчера.

Както "Телеграф" вече писа, кабинетът реши да даде на ВМА две свои бази - в Хисар и в Нареченски бани, за да се ползват за рехабилитация. Бившата резиденция на Тато пък ще отиде при "Пирогов". Въпреки че все още няма решение на Министерския съвет за преотдаването, премиерът Бойко Борисов възложил на здравния министър Божидар Нанев да подготви такъв текст. Имотът в Банкя е общо 455-хил. квадрата и върху него има построени пет сгради. В Хи­сар и Нареченски бани пък се простират съответно върху 230 и 23 хил. кв. м.


22.10.2009 г., с.5
Съдията убиец от Варна лапнал и имот
ИЛКА КАТРЕВА

Бившият съдия от Варненския районен съд Галин Костов, кой­то се разследва като поръчителство за отв­личане и убийство на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов, е злоу­потребил с държавен имот в района на Вар­ненското езеро.

Това той е направил като пълномощник на фирма "Тракия крошет"

на германския гражда­нин Бернард Тобиш. Фирмата придобила там 2,5 дка площ, върху кои­то се намира сградата на бившата държавна фирма "Родопа". Заедно с терена обаче бил заку­пен и държавен пирс, който не може да се про­дава, обясни вчера об­ластният управител на Варна Данчо Симеонов. Най-любопитно в дала­верата с държавния пирс е фактът, че за адрес на "Тракия крошет" е посочен адрес на бив­шия съдия по личната му карта, обясни още Симеонов. Теренът пък от 2,5 дка е платен от фирмата на германеца със ЗУНК-облигации. Данчо Симеонов е вне­съл иск от името на об­ластната администра­ция в районния съд в морския град, за да въз­станови изключителна­та държавна собстве­ност.

Хората на Кемал Еюп отне­соха остри критики от парла­ментаристите по време на вчерашните дебати за го­дишния им отчет. От доку­мента става ясно, че през 2008 г. комисията се е самосе-зирала само по 4 случая за дискриминация, като две от преписките са прекратени,а останалите две са висящи. "Подобни органи са измисле­ни и не вършат никаква рабо­та - те са създадени, за да се включат в тях кадри на пре­дишното управляващо мно­зинство", скочиха от ГЕРБ и призоваха да се гла­сува "въздържал”

Околовръстното шосе на столицата ще бъде готова до две години. Участъкът на южната дъга от Симеоновско шосе до кв. "Младост 4" ще се строи с 12,7 I млн.евро.

Това обяви вчера регионалният министър Росен Плевнелиев след заседанието на кабинета. Отсечката от 5 километра ще глътне 4,8 млн. евро от хазната, а останалата част от су,мата ще дойде от държавен заем от 8 млн., който ще ни отпусне Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), уточни Плевнелиев.

Според плановете рабо­тата по участъка трябва да стартира през март другата година. "Той трябва да бъде изграден в периода 2010- 2012 г.", заключи министърът. За строителството му обаче ще се обяви нова тръжна процедура вместо да се сключи анекс с „Главболгарстрой". фирмата, ко­ято в момента работи по Околовръстното. Разширя­ването на Околовръстния път от Симеоновско шосе до кв. "Младост" е изклю­чително важно за облекча­ване на трафика в столица-

кмет. откри първата 4,5-километрова отсечка от юж­ната дъга на обновения па-

"Симеоново".

Държавно гарантира­ни заеми за половин милиард лева ще тегли България за приоритетни инфраструктурни проекти.

Това реши вчера кабине­тът. Кредитите ще са от различни банки - от Све­товната банка (СБ), от Ев­ропейската инвестиционна (ЕИБ) и от немската KfW. Общата сума е за 247,5 млн. евро.

11,2 млн. евро ще глътне пътният възел Бургас - Ме­ден рудник. 7 млн. евро ще е кредитът от ЕИБ, а оста­налата част от сумата ще е с българско финансиране, обяви вчера строителният министър Росен Плевнелиев. Финансиране ще има и за варненския пътен възел. За укрепване на брега на Дунава при Русе и Силистрa пък ще теглим заем от j 34,3 млн. евро. Същата банка ще ни даде и допъл­нителни 4,6 млн. евро за I борба със свлачищата по пътя Бургас - Варна при Поморие.

127 млн. евро пък ще искаме от Световната банка за жп инфраструктура. Още 81 млн. евро ще дойдат за общините. С тях до три години трябва да се доизградят три язовира - "Пловдивци", "Луда Яна" и "Нейковци", както и да се реконструира "Студена". 48 плана за водния сектор също ще чакат финансиране отвън.


22.10.2009 г., с.9
Проверяват чистачите на сняг
ПЛАМЕНА ДЖЕНЕВА

Строителното минис­терство и общините погват фирмите за снегопочистване. Ще про­веряват каква работа са свършили те през миналата зима и дали тя отговаря на факту­рираното.

Това научи "Телеграф" от източник от кабинета. Причината е в мината за милиони, която ведомст­вото на Росен Плевнелиев наследи от стария ка­бинет. Одитът показа, че пътната агенция е оставила дупка в хазната си за 132 млн. лв. – хпари, които не са били изплате­ни на чистачите на сняг през зимата. Министер­ството е предвидило около 70 млн. лв. да се разплати с тях. Преди да ги даде обаче, ще провери свършили ли са си добре работата, за­щото имало и сигнали за фиктивно почистване, което обаче било факту­рирано. Пример за това вчера даде и премиерът Бойко Борисов: "Когато поех София, ми казаха, че навън има 400 снегорина. Когато обаче ги преброих на място, се оказаха 17”, припомни той



22.10.2009 г., с. 29
БУТАТ И ВДИГАТ ХОТЕЛ ВЪВ ВАРНА
Наематели дължат 1,8 млн. лв. на базите
Засега има пари само за козметични ремонти
ТАНЯ МАНОВА

1,826 млн. лева дълго­ве е заварил новият из­пълнителен директор на Националната спор­тна база ЕАД Петър Бо­жилов.

Делът на спортните фе­дерации от тази сума е 980 000 лева.

"Няма да вдигаме нае­мите и да притискаме федерациите, макар че някои договори ще бъдат преразгледани - уточни Божилов. - Няма защо да нокаутираме финансово наемателите си, ние има­ме полза те да стопанис­ват добре обектите и да ги използват по предназ­начение, като си пла­щат."

Угасен

За 30-те дни откакто пое НСБ, шефът й е инс­пектирал 21 от подопечните на дружеството 23 обекта. "На 20% слагам оценка около 5 по шестобалната система, а със­тоянието на останалите е за между 2 и 3. Това не е само мое мнение, а извод от докладите на профе­сионалистите", алармира Божилов.

„Спортпалас”

НСБ ЕАД има пари за "козметични ремонти" (около 200 000 - 300 000 лева на обект) на Белме­кен, Националния стади­он "В. Левски", НБ "Спар­так" в Созопол, Пампоро­во и още някои бази. В те­зи, към които има реституционни претенции, как­то и отдадените под наем за дълги срокове, няма да се инвестира.

На "Спортпалас" край Варна обаче плановете са да се изгради изцяло нов хотел, като се събори старият, а стадионът, за­лите и други съоръжения да бъдат модернизирани по европейски и световни стандарти. За разлика от целия свлачищен район, точно там основата е здрава и постройките стъпват на скала, уточни главният архитект на НСБ Лилия Лазарова. За пълното реновиране на комплекса при добра ор­ганизация ще стигнат около 7,5 млн. лева, смя­та Божилов.

От май досега за ре­монти са отишли 3,7 млн. лв., като повечето от тях са сполучливи. Целта е базите да се ползват от български и чуждестран­ни спортисти, обясни ди­ректорът и добави, че дружеството му разра­ботва нови проекти за стадион "Юнак", конна база "Хан Аспарух" и за колодрума в София.
Снимка на две колони - Петър Божилов и главният архитект на НСБ ЕАД Лилия Лазарова успокоиха, че "Спортпалас" е изграден върху скален, а не свлачищен район.

Хотелът във варненската база за подготовка ще бъде съборен и на негово

място ще бъде издигнат по-малък.


22.10.2009 г., с. 2