22 октомври 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

2 милиона лева са инвестирани в пистите и съоръженията на Витоша, съобши в интервю за sportline.bg шефът на УС на “Витоша ски” Георги Бобев.

В същото време положението преди зимния сезон продължава да е трагично въпреки твърденията на шефа на парка Тома Белев и бившия шеф на ДАГ Георги Костов. Според снимки от вчера върху “Витошко лале” вече има храсти с човешки бой, а отделно са падналите дървета, които не бяха пощадени от корояда, след като не бе разрешено да се преместят. Върху трасето за бягане пък въобще не може да се стъпва, камо ли да се кара. Според договорите почистването е ангажимент на собственика - ДАГ. (24часа)
Снимка на три колони – Така изглеждаше “почистената” писта “Витошко лале” вчера преди обед. Ясно се виждат дори и паднали дървета.


22.10.2009 г., с. 39
УЕФА иска 1 1,826 млн. лв. наеми чака държавата
„Предстои козметичен ремонт за отстраняване на течовете между секторите на „Васил Левски". Необходимо е да се закупи нова техника за терена на стадиона, която струва около 90 000 лева. От УЕФА обаче има предписание той да се покрие. До 2 седмици ще стане ясно и какво ще се прави на „Юнак", обяви изпълните-леният директор на Национална спортна база - ЕАД Петър Божилов.

„20% от 23-те спортни обекта, които принадлежат на дружеството, са в добро състояние и могат да получат оценка между 4,5 и 5 по шестобалната система, на останалите може да се постави между 2 и 3. Наследили сме дългове в размер на 1 826 000 лв. от наематели на наши обекти и от федерациите. От тази обща сума парите, които ни дължат федерациите, са в размер на 980 000 лв.", допълни той.

Според Божилов в момента има пари единствено за козметични ремонти, като един излиза максимум 300 000 лева.

Строителните работи в „Спортпалас" са започнали през май тази година от предишното ръководство на НСБ, т.е. едва два месеца преди края на мандата на предното правителство. До момента за инвеститорски контрол и за строително-ремонтни работи са усвоени 3,749 милиона от „Главболгарстрои" и от подизпълнителя „Онтарио".

Стадионът обаче е с размери, които не позволяват да се играят официални футболни срещи там, баскетболната площадка е с асфалтова настилка, осветлението в трите зали не е подходящо за тренировъчен процес, лекоатлетическата писта е 333 м, а не 400, басейнът е плитък - това е констатирала проверката. Ще се преговаря с община Варна за допълнителна площ, за да се решат тези проблеми. Ремонт ще бъде направен на високопланински спортен комплекс „Белмекен", където ще се ремонтира покривът на сградата, ще се сменят дограмата и фаянса в столовата, а в спортните зали ще се вкарат нови уреди. (24 часа)


22.10.2009 г., с. 1
Шокиращи договори за 350 млн. лв. изскочиха и в правосъдието
Бившият министър Тачева подписала строителни сделки с огромни неустойки в полза на фирмите
Павлина Желева

Неизгодни договори за стотици милиони левове и обществени поръчки, сключени в нарушение на правилата, с подписа на бившия министър на правосъдието Миглена Тачева е изпратила в прокуратурата наследницата й на поста Маргарита Попова. Само с договора за строеж на сграда за Софийския районен съд и прокуратура ще фалира държавата, каза Попова при представянето на финансовия одит за времето на Тачева. Новият министър допълни, че ще започнат и дела за развалянето на договорите по съдебен път, а трима служители от ведомството вече са уволнени дисциплинарно.

Проверката е установила, че правосъдното министерство е подписало договори са строеж и ремонт на сгради за 350 млн. лв., при положение че в бюджета му за капиталови разходи за три години напред са планирани само по 26 млн. лв. Малка част от парите са платени и сега новото ръководство на ведомството се оказва с 333 млн. лв. дълг.

Една от причините за скъпите строежи и ремонти е, че е оставено на шефовете на съдилища сами да избират проектите за тях. "Естествено е всеки да иска за служителите си най-добрите условия, но нали трябва министерството, което дава парите, да контролира. Ако нямаш пари за ресторант, си отиваш вкъщи, а не поръчваш всички най-скъпи ястия", каза Попова, която определи тази практика като лош мениджмънт.

Двата най-скъпи договора са за строителство на нови съдебни палати в София и Варна. И двата са подписани на 28 декември 2008 г. За столицата е предвидено в нова сграда на бул. "Цар Борис III" (на мястото на тази на Строителни войски) да се настанят районният съд и прокуратура. Цената на договора е 184 млн. лв. и е възложен без търг или конкурс на публичното дружество "Енемона". Същата фирма пак без конкурс преди години ремонтира Съдебната палата в София и договорът с нея се превърна в източник на продължили с месеци скандали между бившите шеф на Върховния касационен съд Иван Григоров и главния прокурор Никола Филчев. Изграждането на нова Съдебна палата във Варна пък е поверено на "Валекс" ЕООД (Трявна), сега "Валекс" ЕАД, със собственик Христо Кацаров.

Масово по договорите са включвани клаузи за неоправдано високи неустойки. Например за сградата в София се оказва, че министерството трябва да дава на строителя по 154 хил лв. на ден при закъснение на плащанията. При по-дълго забавяне министерството трябва да плати 34 млн. лв. на фирмата строител, без дори да се налага тя да доказва, че е претърпяла вреди.

За строеж на новата съдебна палата във Варна пък неустойката е 118 хил. лв. на ден. По тези сделки на изпълнителите "Енемона" и "Валекс" авансово са преведени целите суми за проектни дейности, че и отгоре. Така вместо 1.5 млн. за проектиране "Енемона" е получила над 5 млн. лв., без дори правителството да е одобрило събарянето на бившата сграда на Строителни войски, върху която е предвидено да се изгражда новата.

Делата, които ще заведе министерството за развалянето на договорите, също ще струват доста. Само държавната такса за сградата в София ще е над 7.3 млн. лв., а за тази във Варна - 4 млн. лв.

"Очаквам да бъда потърсена от прокуратурата и ще съдействам за изясняването на обективната истина", каза бившият министър Тачева пред "Дневник". По повод констатациите на одита, назначен от Попова, коментарът й беше: "Нека новият министър да каже няма ли нужда от съдебни сгради в София и Варна и защо въпреки кризата се водят преговори за покупката на сградата на Полиграфическия комбинат в София. Ще има реформа и делата ще приключват бързо, когато има зали, в които да се гледат. Тези терени стояха празни от години и нямах друг ход освен да задействам обществените поръчки." Тачева обясни подписването на договорите, без да има предвиден бюджет за тях с бавната процедура. "Никой няма да чака финансовият министър да му даде 300 млн. лв. и тогава да действа, ако иска да свърши работа", каза тя. Според нея не е провеждан търг или конкурс за избор на строител, тъй като е имало становище на Държавната агенция "Национална сигурност", че двете съдебни палати са обекти със специален режим. Бившият минисър се усъмни в размера на неустойките по договорите, съобщен от екипа на Попова, тъй като всички сделки били преглеждани от специални комисии. "Вярно е, че под всички договори стои моят подпис, така е по закон, аз нося отговорността. След като минат стоте дни на правителството на 7 ноември ще събера медиите и ще коментирам всичко с факти и доказателства", каза Тачева, която в момента е безработна, а преди влизането й в правителството на тройната коалиция беше шеф на районния съд във Варна.

Новият министърът на правосъдието Маргарита Попова съобщи още, че при крайно неизгодни цени е сключен и договорът за доставка на храна за затворите. Той е за 9 млн. лв. за три години. Доставчикът е "Панда – И.П." ЕООД. Според заместничката й Жанета Петрова фирмата е доставяла олио на местата за лишаване от свобода на цена от 3.20 лв. за литър при цена в магазините между 2.10 лв. и 2.40 лв. Сигналът срещу договора са подали служители в затворите.

От фирмата оспориха изнесената информация с разпратено от собственика й Ивайло Пандов съобщение, според което от март до август е доставяното олио е било на цени от 2.02 лв. до 2.20 лв. за литър. Пандов посочва също, че през август договорът му е прекратен от министерството и новата фирма доставя на цена от 3.20 лв.


22.10.2009 г., с. 5
Държавата ще гарантира кредити за 300 млн. евро
Най-голямата сума е за пътища, от пролетта тръгват студентските заеми
Лили Границка

Държавата ще гарантира заеми за над 286 млн. евро за инфраструктура и образование през 2010 г., реши в сряда правителството. Най-много средства - близо 140 млн. евро, отиват в министерството на регионалното развитие.

Предвижда се през следващата година да продължи строителството на южната дъга на Околовръстното шосе на София, съобщи министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев. За 5-километровата отсечка от "Симеоновско шосе" до кв. "Младост 4" са заделени 12.7 млн. евро. От тях 8 млн. евро са кредит от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), а останалите - от държавния бюджет. Участъкът трябва да бъде готов през 2012 г. За изграждането му ще има нова тръжна процедура, а няма да се сключва анекс с досегашния изпълнител "Главболгарстрой", каза Плевнелиев. За пътния възел Бургас - Меден рудник са предвидени 11.2 млн. евро, от които 7 млн. евро от ЕИБ.

Германската банка за възстановяване и развитие (KfW) отпуска 34.3 млн. евро за укрепване на брега на Дунав при Русе и Силистра, както и за свлачище на пътя Варна - Бургас в района на Поморие (4.6 млн. евро). Заемът трябва да се изплати за 20 години при фиксирана лихва от 4.3% годишно. Гратисният период е пет години.

До 81 млн. евро ще бъде заемът от Световната банка за доизграждането на три язовира - "Пловдив", "Нейковци", Луда Яна" и за ремонта на "Студена". За стабилизиране на железопътната инфраструктура ще се тегли друг кредит от банката в размер на 127 млн. евро.

С 40 млн. лв. държавата ще гарантира студентските кредити. Гаранциите ще бъдат предоставяни на банките, които са сключили договор с министъра на образованието. Студентите ще получат средства за плащане на таксите за обучение, които ще се превеждат директно на университетите и за издръжка. Втората сума одобрените кредитополучатели ще взимат в началото на всеки семестър. Първите заеми ще бъдат отпуснати през втората половина на тази учебна година, т.е. през пролетта на 2010 г.

Това е уютното малко преходно жилище в Горен Чифлик, институция в източна България, където живеят 90 жени с умствена изостаналост и психични разстройства. Тези две момичета са сестри и идват от дома в Могилино.

Това е пак Горен Чифлик, на метри от преходното жилище. 30 жени са постоянно заключени зад оградата на ужасяващите бивши конюшни. Това момиче топи хляба си в мръсната локва пред външните тоалетни. И след това го яде. Никой не обръща внимание.

Реформата се случва твърде бавно в институциите за възрастни с умствена изостаналост и психични разстройства в България, Румъния и Сърбия, където хроничното занемаряване, отвратителните условия на живот и употребата на физически имобилизации и високи дози лекарства с цел контрол на поведението продължават да са рутина.

"Дневник" е първата българска медиа, която публикува част от разследването за тези домове*.

Някой пищи.

Някой се разкъсва от писъци в край от двора, който до момента е изглеждал необитаван. Oграда заобикаля някакви бараки и с всяка стъпка в тази посока писъците стават все по-силни. Още десет стъпки - ето врата в оградата. Още десет - и целият ад се отприщва.

Фотогалерия: Бунища за забравени хора

Там е пищящата жена – боса, мършава, облечена в дрипи. Там е и друга жена, която не може да ходи и се въргаля по земята, покрита с мухи – стотици мухи. В ужасно мръсните си ръце тя стиска здраво две дебели парчета хляб. Там е и едно момиче, което топи сухия си хляб в мръсната локва пред външните тоалетни. И след това го яде. Никой не обръща внимание.

Обяд е – в Горен Чифлик, институция в Източна България, където живеят 90 жени с умствена изостаналост и психични разстройства. Институцията е наскоро реновирана, но мястото на ужасите, бараките за "най-увредените" домуващи, не са докоснати. Мястото е добре скрито; всъщност толкова добре, че ръководителят на местната дирекция за социално подпомагане казва, че никога не го е виждала въпреки многобройните си посещения в дома. На трийсетте жени тук не е позволено да ядат с останалите. Вместо това храна им се дава зад телената ограда, която обикновено е заключена, на практика превръщайки мястото в клетка.

Това разследване, проведено предимно под прикритие в институциите за възрастни с интелектуални и психични проблеми в България, Румъния и Сърбия, разкрива доказателства за потъпкване на човешки права, нечовешко и унизително отнасяне и ужасяваща липса на грижа. То показва, че реформата в тази сфера остава разпокъсана и бавна и твърде често забравя най-уязвимите.

България и Румъния, и двете членки на ЕС от 2007, и Сърбия, която се стреми към същия статус, имат зловещо минало в областта на институционалните грижи. Настоящoто разследване показва, че те все още се провалят в това да покрият международните стандарти. Неадекватни политики водят до недостатъчно финансиране и невъзможност за привличане на квалифициран, мотивиран персонал. Домуващите са по-скоро държани под контрол, отколкото лекувани. Много от тях са постепенно унищожавани чрез постоянeн прием на вредни лекарства в свирепи дози. Хора не напускат леглата си с години. Деца са държани вързани през по-голямата част от времето.

Залогът за тези държави е голям. Европейската комисия каза, че може да спре плащанията по Европейския социален фонд в случай на значителни нередности в българските и румънските институции. Колкото до Сърбия, много значими гласове настояват, че ЕС трябва да изисква по-добри резултати в областта на човешките права от бъдещите страни членки. На практика обаче Брюксел си затваря очите за тези злоупотреби от години.

Завързани с лекарства

В дома за възрастни с психични разстройства в Радовец срещам 76 изключително летаргични мъже. Твърде много ръце треперят, твърде много лица са сковани и твърде много движения са тежки. Скоро ще разбера защо.

Радовец е миниатюрно село в Югоизточна България и като повечето институции е невероятно отдалечено. Привличането на квалифициран персонал тук е на практика невъзможно.

3,700 в българските институции за възрастни с умствена изостаналост или психични разстройства

5,700 в институциите под шапката на сръбското социално министерство

4,800 в отделенията за хронично болни на румънските психиатрични болници

Официално съм в Радовец като сътрудник на Българския хелзинкски комитет (БХК), най-влиятелната неправителствена организация в сферата на човешките права в страната. Това е начинът, по който избрах да събера по-голямата част от информацията за това разследване, тъй като журналистите правят институциите нервни.

Едно последствиe от това занемаряване е, че всички мъже в Радовец са на една и съща терапия – халоперидол – във всеки медицински картон, който виждаме. Директорът потвърждава това. "На всички домуващи е предписан халоперидол от психиатъра", казва той. И не вижда нищо нередно в това.

Медицински експерти обясняват, че халоперидолът, стар антипсихотик, има изключително силни странични ефекти, включително късна дискинезия – неволеви движения на лицето и тялото; акатизия – изразена в повтарящи се клатещи движения; летаргия и сънливост.

Мъжете в Радовец са вземали халоперидол всеки ден, понякога в продължение на години. Документите показват, че дозите са високи и лекарството е давано без съгласие. Това означава тихи домуващи и необезпокояван персонал. Също така означава замъглени умове и увредени тела.

"Това не е лечение. Това е контролиране, управляване на хора, казва Красимир Кънев, директор на БХК. Никога не съм виждал странични ефекти, които да са толкова широко разпространени."

По време на посещението ни мъжете или спят, или седят на двора, без да правят нищо. Христо е един от тях. Този 32-годишен мъж, някога шампион по шах, описва деня си: "Събуждам се, закусвам, взимам си лекарствата, но тъй като те изпиват цялата ми енергия, заспивам отново. Събуждам се, отивам на обяд, за щастие тогава не ни дават лекарства, така че след това играя малко шах; идва вечерята, взимам си лекарствата, изтощен съм, заспивам."

Тъй като това се отнася за всички домуващи, става ясно защо старият изолатор – малък килер под стълбите – вече не се използва. Медикаментозното обуздаване е станало заместител на физическото.

Когато конфронтирам директора на Радовец за терапията, той казва, че ще проучи въпроса.

"На тези места персоналът е този, който де факто предписва медикаментите. Тъй като психиатърът не е наоколо да наблюдава, персоналът му казва кой "се нуждае" от повече седиране", казва Кънев. "Персоналът в тези институции е по подразбиране неквалифициран и недостатъчен. Ето защо e голямо изкушение даването на лекарства да се сведе до контрол над поведението."

Българското правителство казва, че отдалечеността на много от социалните домове е ключов фактор зад липсата на квалифициран персонал в тях. То заявява, че работи за разрешаване на проблема.

Мъжете в Радовец не са единствените, които са оковавани с високи дози успокоителни средства. Същото е и в Оборище, дом за възрастни, в който една трета от 98-те домуващи са с психични разстройства.

Един поглед в медицинската документация в Оборище също разкрива широкоразпространената употреба на халоперидол. Много домуващи са на 9 мг на ден от години. Професор Тома Томов, един от водещите психиатри в страната, казва, че толкова силни дози трябва да бъдат давани само за кратки периоди от време при обострени състояния.

Професор Томов пита психиатъра в Оборище (там на половин работен ден) защо толкова високи дози редовно са давани на хора, които нямат нужда от тях. "През нощта имаме само един пазач и една санитарка. Много е страшно", казва тя.

Отговорът й потвърждава че тук също хората са тъпкани с потенциално вредни лекарства, за да се гарантира спокойствието на недостатъчния персонал. Директорът на дома Илчо Горанов защитава употребата на лекарството с мотива, че е "предписано от специалист". Той няма планове да променя дозировките.

Най-нуждаещите се получават най-малко
"Идентифицирахме нещо, което считаме за изтезание – деца, вързани в леглата си; мъж, който не беше напускал кревата в продължение на единайсет години, казва ми Ерик Розентал, изпълнителен директор на Mental Disability Rights International, MDRI. Въпросът е дали това малтретиране е спряло."

Отговорът е не.

През 2007 г. MDRI, която се бори за човешки права в тази сфера, публикува изобличаващ доклад за Сърбия, в който се подчертаваше обичайната употреба на физически имобилизации и унизителното третиране в сръбските социални домове.

Тогава сръбските власти гневно отхвърлиха обвиненията и все още изглеждат в състояние на пълно отрицание. В отговор на молбата да коментира сегашното състояние на домовете в страната сръбското социално министерство просто ми препрати своя отговор на доклада на MDRI от 2007.

Когато отивам в Кулина, институция в Югоизточна Сърбия, подслоняваща 500 възрастни и деца с умствени увреждания, има някакви признаци за подобрение. Издигната е привлекателна нова сграда за "подпомогнато живеене". Има и ново спортно игрище, както и дневни стаи, където по-леко увредените деца могат да рисуват и играят. Но, както в толкова много от тези институции в региона, в Кулина съществуват паралелни вселени.

Павилионът за неподвижните е на два етажа и няма асансьор. Горе намирам хора, плътно натъпкани в тъмни стаи. Те никога не са извеждани навън. Всяка стая изглежда и се усеща като следващата. Мъртвешки тихо е.

"Тежко увредените" деца прекарват времето си неподвижни в леглата си, понякога вързани; или вързани за столовe в празни дневни стаи. Някои се клатят напред-назад на пода от липса на внимание. Виждам много такива забравени деца. Приковани в леглата си тийнейджъри изглеждат не по-възрастни от четири. Децата в кошарките са ужасяващо слаби, с ръце и крака, атрофирали от липса на движение.

В повечето институции в България, Събия и Румъния един от проблемите е, че тези, които имат нужда от помощ най-много, получават най-малко. Липсват не само финансови и човешки ресурси и добри медицински практики. Липсва разбиране. В резултат хората в най-тежко състояние често страдат в най-голяма степен.

Във всички посетени институции реформата е разпокъсана. Повечето имат реновирани сгради, както и "преходни жилища" за шепа домуващи. Но подобрение в цялостните стандарти на грижа, предоставянето на терапии отвъд лекарствата и програми, които да подготвят хората за завръщане към света – всичко това изглежда много, много далеч.

Чуруг, сръбска институция за 206 мъже и жени с психични разстройства, е друг пример за реформи, които забравят най-уязвимите. В Чуруг има три павилиона, два от които са реновирани. Третият, където са "най-тежките случаи", не е. Това е стара военна сграда с мръсни, прашни, вонящи стаи. Управителят казва, че хората тук не са обект на никаква друга терапия освен лекарствата. Дейностите в дневните стаи са запазени за "по-способните" домуващи.

В дома за жени с психични разстройства в Свиленград, България, е същата история. Уютно ново преходно жилище съществува редом с павилиона за неподвижните. Там миризмата е първото, което те блъска – отвратителната смрад на подове и дюшеци, подгизнали от урина и изпражнения. Жените са натъпкани в голи стаи. Една от тях тихо плаче, докато лежи в собствените си екскременти.

Горен Чифлик, българската институция от началото на този текст, предлага може би най-шокиращия случай на паралелни вселени. Малкото ново преходно жилище, основната сграда на дома, празният нов павилион и ужасяващите бивши конюшни, където 30 жени са перманентно заключени, се намират в един и същ двор.

Директорът на дома Станислав Енчев не смята да мести жените от старите конюшни в новия павилион, защото се страхува, че "ще счупят всичко". Той казва, че властите трябва да отпуснат пари за изграждането на още един павилион.

Но Борислав Натов, местният кмет, казва, че тези пари няма да дойдат от общината. "Нямаме бюджет, за да осигурим нормалното съществуване на тези хора", казва той.

В старите конюшни намирам Лиляна, покрита с мухи. Тук е от 1999, тя е парализирана, сгърчена като скакалец, кожата на краката й е жълто-синя. На 62, Лиляна изглежда недохранена, тялото й е поразително слабо. "Някога напускат ли леглата си? Извеждате ли ги навън", питам аз. Санитарката разтяга устни в тъжна усмивка: "Обикновено съм тук сама с 30 жени. Няма време."

Друго място, където грижа се предоставя на едни, но не на други, е психиатричната болница Мокреа в Западна Румъния. 70 от 160-те пациенти тук са хронично болни. Институцията е реновирана наскоро. Но около половината пациенти на практика са затворници, заключени в стаите си, допускани навън под наблюдение само за 30 минути на обяд и 40 минути за разходка. Психиатърът тук обяснява, че някои "могат да избягат", а други са "много агресивни".

В друга румънска институция, Гура Ваи, няма дори постоянен достъп до течаща вода. 56-имата пациенти се къпят веднъж на седмица.

Въпреки многобройните обещания румънското министерство на здравеопазването така и не отговори на серията въпроси относно условията в Мокреа и Гура Ваи.

В Гура Ваи липсата на грижа е тотална. Двете дневни стаи стоят заключени и неизползвани.

"Има ли нещо друго, което се случва тук, отвъд даването на лекарства", питам аз.

"Ами, музиката навън", отговаря мениджърът, имайки предвид звукa от радиото, коeто гърми в двора. Еднакво шокиращо е и изказването й, че повечето от пациентите в това психиатрично отделение за хронично болни, нямат психични разстройства, а са с интелектуални увреждания, страдащи от деменция или просто бездомни. В двора те се клатят напред-назад или седят, вторачени в пространството. И когато си тръгвам, дори музиката навън е спряла.

Да се разминеш безнаказано с убийство

"Европейската комисия е напълно наясно със сегашните проблеми в българските и румънските институции", е официалната позиция на ЕK в отговор на моите въпроси. От EK добавиха още, че винаги има възможност плащанията по Европейския социален фонд да бъдат спрени в определени случаи.

Въпреки че много експерти мислят, че ЕС трябва да изисква по-добри резултати в областта на човешките права от страните - кандидати за членство, комисията отказа да коментира това твърдение.

"България и Румъния съвсем буквално се разминаха безнаказано с убийство", казва Оливър Люис от международната правозащитна организация Mental Disability Advocacy Center. "Хората бяха и все още са често субект на най-гротескни липса на грижа и злоупотреби."

Лора Паркър, която е работила като съветник по въпросите на социалната политика в делагацията на Европейската комисия в София преди присъединяването на България към ЕС, казва: "Ясно е, че решенията за разширяването на ЕС бяха предимно политически [и] човешките права просто не са приоритет на ЕС."

Тя и колегите й "опитвахме да отразяваме реалността… но, след като редица чиновници в Европейската комисия ги бяха редактирали, окончателните редовни доклади вече не представяха ситуацията правилно".

Далеч от очите на Брюксел и сърцата на националните правителства, институциите, складиращи най-уязвимите граждани на България, Румъния и Сърбия, продължават да не са нищо по-добро от бунища за забравени хора.

Гробището на Радовец е метафора за степента на това занемаряване. От около половин век институцията има свой собствен парцел и дузини бивши домуващи лежат под буренясалото поле. Но надгробните камъни са едва два-три. Анонимността в смъртта е логичният край на живот без права и идентичност.

Разследването е направено с подкрепата на Балканската стипендия за журналистическо майсторство, инициатива на фондация "Робърт Бош", фондация ЕРСТЕ, в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.

Още за разследването на http://dumpinggroundsforpeople.wordpress.com/

Деинституционализация

Експертите призовават за деинституционализация от години. Това включва развиването на мрежа от услуги в общността, като например дневни центрове и защитени жилища, които да предпазват хората от влизане в институции, или да им помагат, след като излязат. Но според Open Society Mental Health Initiative "нито една от новите страни - членки на ЕС, няма конкретни планове или механзими за финансиране за развиването на мрежи от базирани в общността алтернативи".

Така например по данни на българското социално министерство през 2009 г. десет души са били изведени от институции и са били настанени в защитени жилища. В същото време 1300 души са в списъци на чакащите за настаняване в институция. Българският хелзинкски комитет нарича тази политика "имитация на деинституционализация".