Божидар ДАНЕВ, шеф на Българската стопанска камара

„До 15 дни ще укрепим ската с циментови пилони", обещаха от община Варна, Дотогава ! движението от Виница за Варна ще става по обходен маршрут. Снимка Наталия Божидарова

Сега обръщаме поглед към една друга пробойна в националната икономика - фирмите в ликвидация, през които в продължение на вече много години са изтекли не малко държавни пари.

В системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ликвидацията е тежка орисия за 63 предприятия. Те са не толкова известни и не толкова атрактивни като приватизираните “Кремиковци”, авиокомпания “Балкан”, БТК, но и от тях е имало какво да се отмъкне.

Доказателство е случаят с “Консолид Комерс”. През 2006 г. от някогашния гигант, обединил капитала на 6 външнотърговски фирми, бяха източени 5 млн. лв. с помощта на ликвидатора Владимир Милев. Тогава Милев твърдеше, че е сключил договор с финансово-брокерска къща за управлението на тези пари и че сделката е изгодна за двете страни. Три години по-късно от парите няма ни кост, ни вест.

Пладнешкият обир “Консолид Комерс” не е единствен. Справките показват, че някои от фирмите са изкарали в процедура по ликвидация повече от 10 г. През това време на безценица са били продавани машини, земя, оборудване и сега срещу много от ликвидаторите се водят дела.

Дали кранчето е вече затворено, или там, откъдето е текло, пак ще тече?

Времето на безстопанственост е приключило, категоричен е Лъчезар Борисов, шеф на отдел “Преструктуриране и капиталови пазари” в икономическото министерство. Следи се всяка крачка на ликвидаторите, има ясни правила за работата им и при всяко съмнение за злоупотреби се сигнализират компетентните органи. Така неотдавна министър Трайчо Трайков е сезирал главния прокурор за сделка в мина “Чипровец”, чийто ликвидатор е продал 13 дка до яз. “Огоста” за 12 хил. лв. Сделката е станала без знанието на министерството и без търг.

Сезиран е и областният управител на Благоевград за продажбата на гребна база от 29 дка за 175 хил. лв. при оценка от над 1,2 млн. лв. Имотът е бил част от държавното дружество “Стопански търговски комплекс”, което обединява почивните бази в системата на министерството. Базата е била актувана от бившия областен управител на Благоевград като частна държавна собственост въпреки съпротивата на “Стопански търговски комплекс”.

След приключване на проверката прокуратурата ще бъде сезирана и за друго нарушение в същото дружество. Там са направени разходи за строителни дейности и адвокатски хонорари за стотици хиляди левове. Министерството е изпратило сигнал и до Агенцията за държавна финансова инспекция за нарушения в мина “Иван Русев”. Ликвидаторите там са изразходвали неправомерно държавна субсидия в размер на 140 хил. лв., която е била предвидена за техническа рекултивация на рудника. В момента тече прокурорска проверка.

За да се прекратят подобни практики, се забранява да се продават активи чрез пряко договаряне, защото това е удобна форма ценни имоти да се харижат на определен купувач, коментира Лъчезар Борисов. Сега сделките могат да стават само чрез търг или конкурс. Нова идея е процесът на лидвидация да се координира с Българската агенция за инвестиции, защото някои от терените в дружествата може да бъдат атрактивни за чуждите инвеститори. Това са земи с определен статут и не е необходима промяна на предназначението им.

Дружеството било замислено от енергийния министър в кабинета “Костов” Иван Шиляшки. Идеята е била да се съберат в eдно всички губещи звена, мощности и пасиви на бобовдолските мини и да се приложи оздравителна програма.

Към 31 август 1999 г. предприятието има стартов баланс с около 20 млн. лв. задължения, като само невнесените ДОД и осигуровките възлизали на 12 млн. лева. Останалото е неразплатено към доставчици, кредитори, контрагенти. “Не само че не бяха погасени старите борчове, а от лихви дълговете за тези 10 г. вероятно са вече над 30 млн. лв.”, пресмятат посветени. За това време закъсалият рудник “Мламолово” бил закрит. Другият рудник - “Миньор”, през 2005 г. бил продаден за около 250-260 хил. лв. на софийски предприемачи.

След сигнали районната прокуратура в Дупница образувала предварително производство срещу бившия и пръв ликвидатор на “Колош-БД” ЕООД инж. Пламен Стефанов. На 17 декември 2003 г. той сключил сделка с пернишката месопреработвателна фирма “МесКо - ММ5” ЕООД за съвместна дейност. Схемата била проста - перничани купували от “Колош” въглища по 40-45 лв. за тон, а ги доставяли на ТЕЦ “Бобов дол” на почти двойна цена. Така от “Колош” били източени към частната фирма за 6 месеца около 700 хил. лв., а за година и половина - 2,4 млн. лв.

Никой и до днес не казва защо “Колош” директно не е доставял кюмюра на централата, а е потърсен посредник.Обвинение имало и срещу тогавашния шеф на ТЕЦ-а инж.Георги Димитров. “Бях свидетел по това разследване. Чух, че перничани купували въглищата по 30 лв. за тон, а ги продавали на ТЕЦ-а за 80-100 лв./т. Разпитваха ни следователи, но делото не стигна до съд. Отърваха се началниците и ликвидаторите, спомня си инж. Васил К. от Бобов дол.

През 2006 г. инж. Пламен Стефанов станал изпълнителен директор на мина “Бобов дол”, която пък по това време е отдадена под наем на “Балкан-МК-Ораново”, сателитна на същите “герои” от Перник - “МесКо-ММ5”.

Ликвидаторските стратегии в “Колош” били поверени през 2006 г. на кюстендилеца Йордан Станков, дипломиран филолог русист и мениджър, който по ирония на съдбата тази година от няколко месеца е изпълнителен директор на държавните Мини “Бобов дол”.

Станков все още дублира и поста ликвидатор на “Колош”. Без да си дава голям зор, за три години той дарява почти всичко. Продадени са над 100 от бившите миньорски апартаменти по цени 3-5 хилядарки за жилище. Продадена е и известната в града младежка пала-2, която е извадена от активите на “Колош” чрез Агенцията за държавни вземания.

Намерени са купувачи и за бобовдолското НДК - тукашния дом на културата. Общината платила за комплекса към 50 хил. лв. при балансовата стойност 1 млн. лв.

Кирил ФАЛИН


22.10.2009 г., с.16
Падат приходите от продажба на активи
По последни данни 63 търговски дружества са в ликвидация в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма срещу 81 през юли 2008 г. Прекратена е процедурата на 20 фирми, но в същото време други две са изпаднали в затруднения и вече са в ликвидация.

През 2007 г. бумът в цените на недвижимата собственост превърна някои доскоро ненужни сгради и парцели в атрактивни имоти. Благодарение на подобни сделки през същата година от продажба на активи са получени 17 млн. лв. Приходите за 2004 г. са били 2,8 млн. лв., за 2005 - 3 млн. лв., а за 2006 - 11 млн. лв.

През м. г. обаче финансовият резултат е скромен - едва 6,2 млн. лв. Тази година са получени 5,180 млн. лв., като 80% от тях са от една сделка - продажбата на два терена и сгради в "Екоел" - Плевен.


22.10.2009 г., с. 18-19
На гол тумбак – зала
На гол тумбак - спортна зала. По тази формула започна строителството на 15-хилядна арена в София.

След 8 години, през които държавният бюджет приключваше с излишъци за милиарди левове, точно в разгара на икономическа рецесия и очертаващ се дефицит (също за милиарди левове) строежът тръгна. С намаление на цената от 107 на 90 млн. лева. Но без ясни отговори на въпроси за бъдещото функциониране на съоръжението.

Например - правени ли са предварителни проучвания и сметки колко ще струва издръжката на залата и кой ще плаща разходите? Вариантите са различни. Обектът може да бъде даден на специализирана фирма за дългосрочно (20- или 30-годишно) управление срещу фиксирана годишна вноска в държавния бюджет.

Може да се основе самостоятелно търговско дружество (държавно или в публично-частно партньорство), което да управлява залата. Всъщност най-вероятно е арената да бъде вкарана в капитала на “Национална спортна база” ЕАД.

Друга възможност е залата да получи специален статут на важен национален спортен обект и да мине изцяло на държавна издръжка.

Но всеки от тези варианти предполага различна конструкция на сградата. Например външен частен мениджър би искал да има ресторанти, кафенета, конферентни зали, подземен паркинг и други, които да му носят допълнителен целогодишен приход.

Липсата на визия кой и как ще управлява съоръжението може да изключи отсега някои от вариантите и да останат един-два. Ако не се вземе бързо решение, строителството ще напредне и държавата няма да може да избира между изгоден и неизгоден вариант.

И още само заради цената ли в проекта примерно липсва атлетическа писта? Както и възможност полето да се заледява и да става за хокей, фигурно пързаляне и шорттрек?

Ясно е, че освен състезания залата ще може да приема изложения, автосалони, концерти и др. Но работи ли се вече по бъдещия календар, защото за големите прояви се кандидатства с години напред?

Сама по себе си такава арена не може да издигне качеството на българския спорт. А и колко са родните отбори, които могат да съберат публика от 15 хиляди души под един покрив. Май засега това са само волейболистите от националния тим. Ако наемите са високи, отборите ще избягват да я ползват за тренировки и състезания. Ако са ниски, няма да стигат за режийните разходи. Същата дилема стои и при цената на билетите за събитията в бъдещата арена.

Един пример. Зала “Уаховия” във Филаделфия, САЩ, е собственост на градската управа, но се управлява от специализирана фирма с договор за 29 години. За да осигурят редовен приход, мениджърите са изградили пивоварна и бар за любителите на пури. И това - в спортна зала в Америка!? Няма как - разходите за издръжка са огромни.

Това не означава, че на София не й е нужна престижна спортна зала. Идеята за такава е от поне 15-20 г. И все бе стопирана с железен аргумент - липса на пари. По-видимо раздвижване започна при тройната коалиция. Евентуалното й изграждане щеше да се превърне в марково за управленския мандат на Весела Лечева като председател на бившата ДАМС.

Но поне две години бяха пропилени в спорове между спортната агенция и Столична община за мястото на обекта. На предложението на спорта за ст. “Юнак” от кметството отговориха с вариант нейде из далечните покрайнини, където метрото нямаше да стигне и след десетилетие. После се заговори за “Младост 4”, известно време дори изглеждаше съвсем реално държавата да започне да строи една голяма зала, а общината - друга.

Всички искаха арена. Но и всички искаха точно те да са в основата й - и организационно, и финансово. И, разбира се, накрая да прережат лентата. Накрая ДАМС и общината се съгласиха залата да бъде на IV километър до комплекса “Червено знаме”.

Тогава спортната агенция направи много бърз конкурс. Дори не един, а два. Краен победител излезе “Главболгарстрой”, извадил оферта за 117 млн. лв. Предизборно Лечева удари първа копка. Новата власт завари договор с “Главболгарстрой”, подписан на 27 юни - по-малко от 10 дни преди изборите.

След като стана премиер, Бойко Борисов свали с анекс цената със 17 млн. лв. Така започна градежът, който трябва да завърши през август 2011 г. срещу три вноски от държавата по 30 млн. лв.

Това са пари на данъкоплатците, които едва ли ще са съгласни да плащат и след това за издръжката на залата...

Георги ШАРАБОВ
Търси се рекламодател да плаща сметките
Един от най-сериозните варианти за издръжката на бъдещата зала в София е да се продаде името й. Идеята е на зам.-министъра на спорта Иван Ценов, натоварен с всички въпроси по бъдещата арена. “Конкурс ще избере фирма за строителен надзор до средата на декември, друг ще определи кой да прави инвеститорския контрол - каза Ценов. - Разчетите, по които бяха работили в бившата Държавна агенция за младежта и спорта за разходите по залата, когато влезе в експлоатация, бяха средно за по 1000 лв. на ден. Това не бе обосновано с изчисления. Смятаме, че сумата ще е значително по-голяма и ще са нужни поне по около милион лева годишно. А може и повече.”

Ценов е убеден, че по-голямата част от издръжката, а евентуално и цялата, може да дойде от договор с мощна фирма, която да купи името на арената. Най-добре още докато залата е в строеж.

“Нуждата на българския спорт от такава зала не подлежи на коментар - добави Ценов. - Практика по света е арените да носят фирмени имена. Защо у нас схемата да не проработи? Става дума за маркова арена, като рекламодателят ще бъде защитен с дълъг договор. Това, което ще плаща, може да покрива разноските изцяло или в по-голяма степен. Не съм готов да говоря с точни цифри, но това е добра перспектива.”

Ценов добави, че първото плащане от държавата към “Главболгарстрой” ще е през март догодина, ако всичко върви по план. Засега не се предвижда в арената да има възможност и за спортове на лед. Но нещата може да се променят, ако се окаже, че инсталацията за заледяване няма да оскъпи много проекта. “Настояваме залата да е оборудвана със соларни колектори на покрива и с водоспестяващи устройства - добави Ценов. - Разчитаме и на сериозен приход и от двете по-малки зали, които ще се ползват и за тренировки. Едната е под основната арена, а другата за 500 зрители ще има топла връзка с основния комплекс.”

Залата се ползва по 12 часа дневно - когато няма тренировки или мачове, се дава за концерти, тв предавания и др. Общината прибира парите от билетите на мачовете, както и парите от реклами и тв права.

От фалшивото й “зачеване” в края на декември 2008-а, когато бе обявен конкурс от Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) за “Изработване на устойчива концепция и идеен проект за изграждането на многофункционална спортна зала в София” до крайния срок за предаването на проектите на 19 януари 2009 г., когато председателят на Съюза на архитектите в България (САБ) Петко Йовчев изрази категоричното несъгласие с “цинично късите срокове за проектиране, изопачаване на изискванията на Закона за обществени поръчки в архитектурното проектиранe, което на езика на гилдията означава предварителен избор на колектив или колективи, работещи отдавна по конкурсната задача…” Защото смисълът на конкурсното начало е да дава шанс, а не да го отнема. Целта за ДАМС (сега Министерство на спорта) е да получи най-доброто решение на определената с конкурсната програма задача за проектирането на Националната спортна зала чрез конкуренция на по-голям брой идеи, а не конкурсът да е по поръчка за наши хора.

След неуспешния начален “светкавичен” конкурс поради умишлено променена програма и процедура на втория тур се явиха 13 фирми, от които 11 се отказаха и останаха само две. В тази връзка САБ и Камарата на архитектите отново излязоха с декларация до всички заинтересувани власти, че след анулирането на първия конкурс вместо да се направи правилният извод, се преминава към конкурс за инженеринг между строителни фирми. Въпросът е защо ДАМС изчака да минат почти 4 години и в последния момент създаде тези конкурси “недоносчета”?

Последвалите събития, вече при новото Министерство на спорта, също будят недоумение - не е направен дори и елементарен опит да се вникне в материалите за т. нар. конкурси за Националната спортна зала. Там може да се види как изпълнителят на проекта “Главболгарстрой” първоначално подписва за 107 милиона лева и после се отказва от печалбата си. И все пак става въпрос за 17 млн. лв. Пита се ще има ли още анекси до края на строежа?

Изходът беше да се потърси публично-частно партньорство, след като кризата тепърва ще се усеща по-сериозно у нас. При съставянето на новия бюджет трябва да се заделят годишно по 30 милиона за спортната зала. И така три пъти до 2011-а, когато трябва да се пререже лентата. И още нещо - когато в последния момент се разбра за първия “нелегален конкурс” на ДАМС, бе представена нова американска куполна строителна технология, за която големият български архитект проф. Георги Стоилов обяснява, че това е строителството на бъдещето. Идеална за бърз строеж на спортни зали от всякакъв размер и почти с 50% по ниска себестойност от конвенционалното строителство.

В тази връзка американски специалисти твърдят, че построяването на подобна арена с параметрите на Националната спортна зала не би трябвало да струва повече от 50 милиона лева. За уникалната технология бяха уведомени и други държавни институции, но въпреки това дирекция “Държавна собственост” към ДАМС имитираше конкурси…

Може би е крайно време премиерът Бойко Борисов да разпореди преразглеждане на конкурса и да включи този проект в антикризисните мерки на правителството. Не със 17, а с 57 милиона лева икономия. След което България законно ще се гордее с новата си многофункционална спортна зала.

Ангел ЛАБОВ (Авторът е бил дългогодишен управител на зала “Универсиада” и един от най-добрите съдии в българския баскетбол.)

“Белградска арена” е изградена със средства от бюджета на града - внушителните 70 млн. евро до цялостното завършване. В сравнение с миналата година през 2009-а има увеличение на приходите с около 30%, разказа директорът на залата Деян Петричевич. Според него всяка година обектът внася между 200 000 и 350 000 евро в градската каса.

Що се отнася до текущите разходи - и те са впечатляващи. Така например за редовното комунално поддържане на арената, заплати и договори за нормалната работа на съоръженията, Градският съвет на Белград годишно отделя до 2 млн. евро.

Очевидно проблем в сегашната дейност на арената са недостатъчните спортни състезания. Липсват и т. нар. постоянни наематели - спортни клубове, които плащат за тренировки и мачове. Затова в залата има и много други събития, включително концерти и изложения. Но незабравими за феновете остават европейските първенства по баскетбол, волейбол, тенис на маса и джудо. Свои инициативи в арената осъществяват и политически формации, най-вече преди избори.

При общо около 50 прояви годишно въпросът за рентабилността на една от най-големите зали в Европа няма да стои и тогава залата не би трябвало да тежи на градския бюджет, смята Петричевич. Допълнителна възможност за самостоятелно покриване на разходите на “Белградска арена” е да бъде завършена и да заработи и малката зала в комплекса.

За жителите на сръбската столица залата е действително въпрос на гордост и... самочувствие. Още повече, че този обект е в истинския смисъл на думата изстрадан и има своята нелека история, съпътстваща драматичните събития на територията на разпадналата се Югославска федерация.

Идеята за голяма спортна зала се ражда, след като Белград е определен за домакин на световното по баскетбол през 1994 г. Строителството почва през 1992 г.след подписването на договор с американската компания НОК. В същото време избухва войната в бивша Югославия и срещу нея ООН въвежда санкции, поради което фирмата от САЩ се оттегли. Строителството продължи и в периода на хиперинфлация през 1993-а, но заради санкциите и войната домакинството на световния баскетболен шампионат бе отнето и дадено на Торонто.

След прекъсване на строителството от 1995-а до 1998-а градежът е възобновен, когато Белград е избран да приеме световното по тенис на маса през 1999 г. Във връзка със събитията в Косово и бомбардировките на НАТО срещу Сърбия тогавашната СР Югославия още един път губи правото да организира голяма международна спортна проява.

Политическите промени в Югославия през 2000 г. откриват пътя и пред завършването на “Белградска арена”. Залата е готова през 2004 г. за баскетболния турнир “Диамантена топка”, а Белград получава и европейското в спорта с оранжевата топка през 2005 г.

Това накратко е историята на една от най-големите зали в Европа. Сега феновете на тениса в Белград с нетърпение очакват мачовете за Купа “Дейвис” през март 2010-а между мъжките отбори на Сърбия и САЩ.

Пловдив е на път да стане Рим на Балканите. Първата крачка е направена. Намериха се европейски пари за реставрация на Римския стадион на главната улица “Княз Александър I”, побирал в античността 30 000 души, жадни за зрелищни надбягвания с колесници.

Значимата архитектурна постройка от години тъне в мизерия. Пловдивчани я наричат “Дупката”, свърталище е на клошари, просяци и наркомани. Някогашните лъскави мраморни седалки са потъмнели от времето, по пистата за надбягвания се въргалят боклуци, а от арката се виждат разхвърляни постелки, столове, дървета и хартии. Мирише на тоалетна. Картините на уличните художници закриват малко, но не достатъчно, “Дупката” от погледите на десетките чужди туристи.

Археолозите са разкрили останките през 70-те години, около които са вдигнати бетонни ограждения в соц. стил. “Пловдив трябва да стане модел за добре запазен исторически град на открито. Да има какво да разглеждат туристите, да разказват и се върнат отново. Нека да се учим от гърците - показват купчина камъни, но правят легенда”, казва областният управител на Пловдив Иван Тотев. Той и екип от историци и зам.-министъра на културата Тодор Чобанов успяха да се преборят за финансиране на проекта “Античен стадион Филипопол”, одобрен от Министерството на културата и Националния институт за паметниците на културата. За възстановяването са отпуснати 900 000 евро по финансовия механизъм на европейското икономическо пространство.

Реставрацията на стадиона е първият етап от възобновяването на уникалната археология на Пловдив. Предстои да се кандидатства за финансиране за прокопаване на тунел под Главната улица - от Римския стадион до стълбите на комплекс “Каменица”. Мястото е продължение на пистата за състезание на колесници, а покрай нея са запазени мраморните седалки. “Проблемът е, че ако тръгне да се копае, трябва да се премести подземният колектор, което пък ще доведе до ново разместване на настилката. Ако това бе направено от бившия кмет Иван Чомаков, когато сменяше плочките по Главната, сега щеше да е лесно”, коментира Тотев.

Какво е представлявал Римският стадион в древността? Съоръжението е с размери хиляда римски стъпки дължина, или 250 м, и 50 м ширина. Хрониките сочат, че е построен в характерния за малоазийските градове, като Милет, Аспендос и Ефес, тържествен архитектурен стил. Седалките са на 14 мраморни реда, декорирани с релефни подпори, издялани като лъвски крак. Наблизо се издигат две колони на античния акведут, който е захранвал голямото водохранилище на Таксим тепе с вода от Родопите. През римската епоха, при разцвета на Филипопол (II-IV век), на Римския стадион се провеждали Кендрийските и Александрийските игри в чест на бог Аполон и Александър Македонски. Побирал 30 000 зрители.

“Римският стадион е едно от най-монументалните съоръжения от облика на античния Пловдив, който сега търпи пълна деградация”, обяснява проф. Тодор Кръстев - автор на проекта за възстановяване. Изследване на общественото мнение показва, че само 6,4 % от пловдивчани смятат мястото за туристическа атракция, други го свързват с “Дупката”, а младите хора почти не знаят историята му.

При реставрациите пешеходната зона в центъра няма да бъде засегната. От долното към горното ниво ще има изграден изход, както и платформа със стъклени отвори. Стадионът ще бъде осветен през нощта.

Започналото вече почистване на съоръжението приключва през ноември. Зимата ще се изпълни техническият проект, за март предстои възлагане на строителстовото, а през април стартира възобновяването. Крайният срок за приключване на проекта е април 2011 г.

Пловдив ще стане исторически град на открито като Рим, но ако се предаде завършен вид с възстановяването и на Голямата късноантична базилика - паметник на културата с национално значение, казват експерти. След съдебни спорове през миналата година теренът с историческите останки бе обявен за държавна собственост. Преди това софийска фирма предложи да изгради стъклен мост през булевард “Княгиня Мария Луиза”, свързващ базиликата и католическата катедрала “Свети Лудвиг”. Нещо като Триумфална арка за Пловдив - бизнес център със зала за археология. Съдът отряза мераците на бизнесмените, с което даде зелена светлина на Министерството на културата и общината да вземат най-правилното решение за съдбата на археологическия комплекс. Проучените помещения са с богата, многоцветна двупластова подова мозайка, разкритите елементи са оградени, но не са достатъчно обезпечени. Неразкритата част от базиликата - портикът, се намира на дълбочина три метра под северното платно на бул. “Княгиня Мария Луиза”, католическата църква и съседните сгради.

В плановете на новата управа влиза и реставрацията на Римския форум до Централна поща, където има оцелели части от акрополна крепостна стена на обширния градски площад от римско време, прокарана по височините на Трихълмието. Сега е западнал, спят клошари сред руините, събират се бездомници и наркомани. За антиката също текат съдебни спорове.
Снимка на три колони – Римският стадион в центъра на Пловдив.
Снимка на две колони – Останки от Римския форум до Централна поща в Пловдив.