22 октомври 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Според зам.-министъра на правосъдието Жанета Петрова на 29 декември 2009 г. за строителството на сградите на Софийския районен съд и Съдебната палата във Варна се сключени два договора. Под документите стои подписът на предишния правосъден министър Миглена Тачева. Договорите са направени със специална обществена поръчка, което означава, че е трябвало да минат през открити търгове, но вместо това е имало пряко договаряне. Като съображение за това е послужил фактът, че сградите трябва да имат секретни помещения. Правосъдният министър Маргарита Попова предупреди, че заради тежкото финансово положение във ведомството предстоят съкращения. Един от начините за пестене на средства според нея е да бъдат прекратявани договори, които са в начална фаза, а тези, чиито изпълнение е напреднало, ще бъдат предоговорени.

Сумите по договорите за строителството на двете съдебни сгради в София и Варна наистина са сериозни, но те не са предвидени да се платят в рамките на бюджета за 2009 г., а са разчетени за три години. Това каза за „Класа“ бившият правосъден министър Миглена Тачева. Тя категорично отхвърли обвиненията на новото ръководство и каза, че отношението към нейният екип е недопустимо.


22.10.2009 г., с.10
Имотният балон изтри 83 млрд. лв. на българските домакинства
Михайлов, форумът на "Класа":

Главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян има възможностите да види и да посочи инфраструктурните проекти като потенциална област на растеж, не само под формата на магистрали, но и като "комуникации и технологии на XXI век". Той не случайно очаква и раздвижване на сделките по сливания и придобивания през следващото тримесечие.

Изглежда, "утехата" на регионалния министър е в европейските пари по опе­ративните програми, където за пътища са предви­дени стотици милиони евро. Оттам по ОП Транспорт" чакаме над 990 млн. евро, с които трябва да се по­строят Тракия", "Марица", част от "Струма" и дp. A no "Регионално развитие" -около 500 млн. лв. за ремонт и рехабилитация на пътища II и HI клас. Важни в случая обаче са контролът и про­зрачното харчене - неща, ко­ито досега ни изиграваха лоша шега с евросредствата по различни про­грами. Защото види ли не­редности, Брюксел знае как да постъпи - просто ни ги спира. Допълнително успо­коение през следващата го­дина за страната ни ще са и заемите от над 260 млн. евро - отново за инфра­структура. Пари явно ще има, но не се знае дали ще има кой да свърши рабо­тата Още повече че ин­ституцията, отговаряща за пътищата у нас, за п-ти път смени шефа си. Да, прав е министър Плевнелиев, че "АПИ сега е в светлината на прожекторите". Но е крайно време да започне да се представя със строител­ство на магистрали, а не с нови и нови скандали.

спортни специалисти. Възраждането на българския спорт обаче е твърде трудна задача с неясна перспектива. Обектив­ните причини за това са ясни и представляват огромно бреме: тежко на­следство от липсата на дългосрочна държавна стратегия за спорта през последните 20 години, раз­руха и безотговорност или неясна собственост при ек­сплоатация на строените преди десетилетия бази.

Разбира се, все някога и от някъде трябва да се за­почне да се гради. Хубавото е, че Свилен Нейков изглежда твърдо решен да ус­пее ентусиаст. Светов­ната финансова криза, която не подмина и нашата държава, както и скром­ните й финансови Възмож­ности обаче също ще спъ­ват реализацията на наме­ренията му. Вехтите сте­реотипи на работа и менид­жмънт на много хора на различни нива в българския спорт също се нуждаят от драстична реформа. Всичко това със сигурност отлага за неограничен срок възраж­дането на българския ели­тен спорт, както и крайно необходимото развитие на масовия спорт.


22.10.2009 г., с.14
Горан Стаменович, областен управител на Пирот: В условията на криза трябва да сме активни
Граничните райони трябва да работят за усвояването на еврофондовете
- Г-н Стаменович, как българските, сръбските и румънските общини могат да си помогнат, за да бъдат преодолени негативните последствия от кризата?

- Със 17% е намаляло индустриалното производство в Сърбия заради кризата. И трите страни очакват свиване на брутния вътрешен продукт – в Сърбия с около 4%, в България с 6,5%, а в Румъния очакваният спад е 8,5 на сто.

Икономическата криза у нас се усети много силно. Отношенията ни с България са изключително добри и на политическо, и на икономическо ниво. Миналата година стокообменът с България отбеляза сериозен ръст, но сега намаля с около 30-40%.

Имаме намерение да отворим нов граничен пункт в Стара планина, който да улесни връзките на Пирот с България. Имаме разбиране от страна и на сръбското, и на българското правителство. Това ще ни помогне за развитието на туризма. Надявам се скоро този граничен пункт да бъде отворен.

- Вие на какви проекти залагате?

- Един от приоритетите за трите страни трябва да бъде трансграничното сътрудничество. Ние сме приятели и съседи. Граничните общини трябва да работят заедно.

Получихме големи грантове за инфраструктура по предприсъединителните програми. По тези схеми могат да кандидатстват неправителствени организации, общини и региони.

Срокът за приемане на проекти е 30 ноември. Те трябва да са за развитие на инфраструктурата, включително малки проекти. Надявам се, че и Сърбия, и България ще кандидатстват успешно за развитието й. Само за нашата страна траншът е 6,1 млн. евро. Ако не представим добри предложения, парите ще пропаднат. Затова граничните райони трябва да работят за усвояването на еврофондовете. След няколко години кризата ще мине, затова сега трябва да сме активни.

- Колко още гранични пункта трябва да се отворят според вас между България и Сърбия, за да се осъществяват нормално връзките на граничните райони?

- Колкото са повече, толкова по-лесно ще се осъществява комуникацията между хората. Сега на сръбските граждани им трябват визи, за да влязат в България. Надявам се от 2010 г. това изискване да отпадне, за да общуваме повече.

Това ще е полезно за развитието на туризма в Стара планина от двете страни на границата – например ако някой иска да разгледа Белоградчик.

Ние пък планираме да направим ски курорт. Заради кризата нещата обаче замряха, тъй като е трудно да се намери финансиране.

- Какво е положението в Пирот?

- Безмитната зона в Пирот работи най-много в сравнение с останалите четири такива зони в страната, но е добре, че въпреки световната икономическа криза положението там не е замряло. Ясно е, че при сегашните условия не можем да имаме големи очаквания по отношение на инвестициите.

Населението на селата намалява. Хората не са обучени да развиват бизнес и туризъм. Пътната инфраструктура не е добра.

Имаме висока безработица и заплати, по-ниски в сравнение с други области на Сърбия. Безработицата в страната ни е около два пъти по-висока, в сравнение с България, у нас тя е над 16%. А в Югоизточна Сърбия в граничните райони е около 20 на сто.

- Как се развиват българските инвестиции в Сърбия предвид трудната икономическа обстановка?

- Всички чуждестранни инвестиции са намалели, не само българските. 110 млн. евро са инвестирали около 30 български фирми в Сърбия. Сръбските инвестиции в страната ви са 70 млн. евро.

Има свиване на производството на фабриките, но нямаме спрени мощности.

Кризата ще мине, а ние оставаме. Затова се надявам, че към 2011 г. тя ще приключи.

- На кои инфраструктурни проекти разчитате?

- Очаквам до края на 2012 г. да бъде завършен сръбският участък от коридор 10.

Надявам се при развитието на проекта „Южен поток” газификацията в Пирот и Зайчар да се развие.


22.10.2009 г., с.16
На Витоша продължава да се строи безконтролно
Мащабни метални конструкции се вдигат и в момента, показа проверка на „Класа“
Въпреки забраната строителството в парка продължава.Може ли на една крачка от столицата и буквално пред очите на 2 милиона софиянци да се разгръща незаконно строителство? Проверка на в. „Класа“ показа, че това е напълно възможно. А още по-странното е, че практиката да се строят незаконни обекти не е от днес или от вчера. Любители на Витоша казват, че първите конструкции са вдигнати още през 1995 г. И въпреки че държавната администрация многократно е уведомявана, досега все още няма разрешение на проблема.

Кой позволи на територията на Природен парк „Витоша“ да се извършва незаконно строителство? В писмото си от 25 март 2008 г. , чието факсимиле публикуваме, директорът на парка Тома Белев информира собственика на една от временните постройки, изградена преди 10 години, че поставянето й е „законосъобразно само ако за това има учредено право на ползване на земя от ДГФ (Държавен горски фонд) и се заплаща съответната такса, определена с ПМС №220 от 24.08.2004 г.“ За да бъдат предприети необходимите мерки за узаконяване на съществуващата временна постройка, е необходимо да се произнесе Държавно лесничейство в София, съветва Белев.

Това са инструкциите на директора на парка. А какво е казал законодателят? Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за устройството и застрояването на Столична община в зелената система са включени съществуващите и предвидените озеленени площи в градския и околоградския район и горите в защитените територии, т. е. ПП "Витоша", парковете и горите в планините, които ограждат Софийското поле - Лозенска, Люлин, Плана и Стара планина. А според ал. 2 на чл. 56 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) преместваемите обекти се поставят върху поземлени имоти по ред, установен с наредба на общинския съвет. Когато пък става дума за държавни и общински имоти задължително трябва да има схема, одобрена от главния архитект на общината. В чл. 57 на ЗУТ пък се казва, че обектите се премахват, когато са поставени без разрешение.

От всичко това излиза, че „определената" от Държавно горско стопанство – София, процедура за издаването на разрешителни за строеж на Витоша е в пълно противоречие със закона.

Горските власти обясняват решенията си със Закова за горите (ЗГ), който допуска извършване на странични дейности. Само че още в първата алинея на чл. 63 са изредени допустимите „странични ползвания“: добив на смола, борина, сено, листников фураж, лико, кори, семена, събиране на гъби, горски плодове, други растения и части от тях, улов на животни, които не са дивеч, паша на селскостопански животни, пчеларство и други, без ползване на дървесина. Временните постройки, независимо дали са база за ски училище или пък заведения за хранене, не попадат сред допустимите от ЗГ странични дейности.

По повод поставянето на преместваеми обекти в района на център „Алеко“ заместник- директорът на Държавната агенция по горите (ДАГ) Росен Попсавов на 3 юли т. г. е изпратил писмо до директорите на Държавно горско стопанство – София, и на ПП“Витоша“. В документа, с който редакцията разполага, се казва, че „поставянето на преместваеми обекти или строителството, независимо от територията, в която се извършва, е свързано с разрешително за поставяне по чл. 56, ал 2 от ЗУТ и се изисква разрешение за строеж.“ Попсавов е категоричен, че трябва да бъдат преустановени всякакви строително-монтажни дейности в района.

Последният шеф на ДАГ Георги Костов, който през миналата седмица беше посочен за заместник-министър на земеделието, също е информиран за проблема. Но въпреки очевидните закононарушения реакция от него няма и постройките не са премахнати. В момента дори безконтролно и неправомерно се изграждат нови.
Снимка на две колони- Въпреки забраната строителството в парка продължава


22.10.2009 г., с.16
Петър Диков, главен архитект на София: Не съм издавал никакви разрешения, тези постройки са незаконни
- Г-н Диков, какви действия ще предприемете с незаконните постройки на Витоша?

- Не съм издавал нищо и затова тези постройки са незаконни. Попитайте в парк “Витоша“, защото от там непрекъснато ни обвиняват в какви ли не грехове. А в същото време си позволяват да извършват строителство, което е извън рамките на закона. Но аз съм пратил проверка, имаме констативен протокол на дирекция „Контрол по строителството“ и проблемът в момента е в ДНСК.

- След като казвате, че са незаконни тези постройки, кога ще бъдат съборени?

Аз не мога да ви кажа подобно нещо. Колегите са ходили там и са направили констативен протокол. А ние за разлика от тези, които строят незаконно, действаме по закон.

- Какво е следващото действие по закон, след като има констативен протокол?

- Да пратим съответното писмо заедно с констативния протокол до ДНСК. Те са органът, който трябва да предприеме действия по събаряне, ако се потвърди, че тези постройки са незаконни.

- Но вие сте виждали този протокол. Освен констатация, че постройките са незаконни, има ли някаква препоръка?

- Не, ние препоръки не можем да правим. Не можем и да събаряме. ДНСК може да събаря.

- Бихте ли казали в какъв срок ще бъде решен този проблем?

- Ето, вижте случая с дискотека „Амнезия“. Нали помните кога беше случката, миналата година през декември. Януари имаше наш протокол, февруари излезе заповед на ДНСК за събаряне. Съборена ли е сградата? Не, защото тези, които са я купили, оспорваха в съда, делото мина преди двадесетина дена и чакаме след около месец да се произнесе съдът. Ако се потвърди заповедта на ДНСК, вероятно собствениците ще оспорват и ще отидем на ВАС. Ако съдът се произнесе, че постройката е законна, тогава ще оспорваме ние, защото смятаме, че е незаконна и пак ще го отнесем до ВАС. И когато ВАС реши въпросът, тогава можем да предприемем действия. Но колко време става, година и малко. Е, това е.

- Как ще коментирате лансираната идея парк „Витоша“ да стане общински?

- Парк „Витоша“ не може да стане общински, защото се намира на територията на седем общини и на три области. Може ли да стане общинска територия в рамките на седем общини? И в рамките на коя община ще бъде?

Българските акции бяха подложени на натиск вчера – в унисон с негативните настроения на международните финансови пазари. SOFIX се понижи с 1.25%, BGTR30 – с 1.40%, докато загубите за BG40 и BGREIT бяха под 1%.

Най-отчетлив бе натискът по холдинг „Пътища“, чиито акции се понижиха с 3.89% до 3.26 лв., а това бе и най-търгуваната емисия за деня по брой сделки. На отрицателна територия след сравнително активна търговия приключиха и „Химимпорт“ (-0.39%), Първа инвестиционна банка (-1.05%), Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ (-1.76%) и Индустриален холдинг България (-3.70%). Прехвърлен пакет от 186 424 акции на „Евроинс“ успя да спомогне за реализирането на седемцифрен оборот на регулиран пазар. Пазарната капитализация на застрахователя се понижи с 2.12%. Сред малкото поскъпващи акции се наредиха „Албена инвест холдинг“ (+0.78%) и „Софарма“ (+0.42%).

През следващите дни предстои да бъдат оповестени много отчети за третото тримесечие, които може да доведат до по-голяма волатилност при определени акции, но отчетите вероятно отново няма да имат решаващо значение за посоката на търговия. По-вероятният сценарий е корелацията на българския пазар с развитите пазари да продължи.

„Наследили сме дългове в размер на 1 826 000 лева от наематели на наши обекти и от федерациите. От тази обща сума парите, които ни дължат федерациите, са в размер на 980 000 лева”, каза още Божилов. Шефът на НСБ допълни, че заварват тежко наследство и под формата на лошо сключени договори за отдаване на бази под наем.

Следа огледа на спортните бази е направена организация за тяхната реконструкция и модернизация. Те ще се съгласуват с ръководствата на федерациите, за да има пълна прозрачност. “Имаме пари да се справим с козметичните ремонти в спортните бази. Един такъв ремонт се движи между 200 000 и 300 000 лева”, заяви Петър Божилов.

Строителните работи в “Спортпалас” във Варна са започнали през май тази година от предишното ръководство на НСБ, т.е. едва два месеца преди края на мандата. До момента за инвеститорски контрол и за строително-ремонтни работи са усвоени 3 749 000 лева от “Главболгарстрой” и от подизпълнителя фирма “Онтарио”. Стадионът обаче е с размери, които не позволяват да се играят официални футболни срещи там, баскетболната площадка е с асфалтова настилка, осветлението в трите зали не е подходящо за тренировъчен процес, лекоатлетическата писта е 333 метра, а не 400, басейнът е плитък – това е констатирала проверката. Идеята на новото ръководство на НСБ е на мястото на сегашния хотел да се изгради нов на два етажа. Водят се преговори с община Варна да се отпусне територия, за да се разшири стадионът и да бъдат изградени 8 коридора на лекоатлетическата писта. Доизграждането на „Спортпалас“ трябва да струва в рамките на 7 млн. лв., заяви Божилов.

Изпълнителният директор на НСБ не пожела обаче да назове общата сума, която е планирана за ремонтите на всички нуждаещи се от това бази.

Петър Божилов подчерта, че в някои случаи реституционни претенции пречат на работата им и призова за промени в Закона за устройство на територията.

През тази седмица бе забъркана поредната журналистическа интрига около възможното изключване на България от проекта за газопровода Южен поток. Редица софийски медии безкритично цитираха една невероятно нелепа дописка на руския вестник Комерсант, сътворена от журналист, който явно никога не е виждал карта на Балканите и на Черноморския регион. Във въпросната публикация се твърди, че на тристранна среща в Милано Русия, Италия и Турция взели важни решения за нови енергийни коридори, от които губеща се оказва все България. Южен поток щял да мине през територията на Турция вместо през тази на България, а освен това Русия станала участник в нефтопровода Самсун - Джейхан, който е пряк конкурент на Бургас - Александруполис.

Разбира се, нито една от тези две “новини” не е вярна. Всъщност в Милано още веднъж е потвърдено вече даденото през август съгласие на Анкара черноморското трасе на газопровода Южен поток да мине през турски териториални води, а оттам в български и да излезе на сушата край Варна. Руският журналист обаче явно не прави разлика между термините “турски териториални води” и “турска територия”.

Всъщност ако идеята беше Русия да пренася повече газ до Турция без участието на България, въобще не е необходимо да се строи никакъв Южен поток. Достатъчно е само да се увеличава капацитетът на вече съществуващия тръбопровод Син поток, който върви по най-краткия път от руския до турския черноморски бряг. Но това съоръжение и сега не работи с пълна мощност. Газпром обаче търси нов излаз в Европа, а не в Турция. В това отношение единствената възможна алтернатива на България при прокарването на Южен поток може да бъде Румъния. Тя обаче отпада, защото предполага руснаците да изкопчат съгласието на Украйна да прокарат газопровода през нейните териториални води, а това е много трудно.

Невярна е и информацията, че на срещата в Милано Русия е влязла в проекта за нефтопровод Самсун - Джейхан, в който по 50% от дяловете засега държат турската компания Чалък холдинг и италианската ENI. Достатъчен е един поглед върху съобщението на официалния уебсайт на ENI, за да стане ясно за какво иде реч. Чалък холдинг, ENI и руските Росснефт и Транснефт са подписали меморандум за разбирателство, който предвижда те да се заемат с проучването на техническите, икономическите и финансовите въпроси, свързани с реализацията на Самсун - Джейхан. Пълна яснота за характера на този меморандум дава вицепрезидентът на Транснефт Михаил Барков. Той казва: Меморандумът е правна форма, която предполага наличие у страните на намерения, а не на задължения. В него няма нито юридически, нито финансови задължения на компаниите.

Впрочем за достоверността на информацията в Комерсант достатъчно показателен е фактът, че авторът на статията бърка президента Първанов с премиера Борисов, като пише, че колебанията на България да участва в Бургас - Александруполис се появили, след като клетва положил “новият президент” на страната. Истинският извод от срещата в Милано е, че Русия и Турция действително засилват сътрудничеството си в енергийната област, но засега това не е за сметка на България.