Шефът на митницата в Свиленград е преназначен като експерт там

Междувременно стана известно, че шефът на митницата в Свиленград Стефан Марашев е преназначен като експерт там. Борисов поиска оставката му, защото Марашев също има къща край язовир "Ивайловград". Той отказа да напусне, оказа се, че не може и да бъде уволнен, защото не е нарушавал дисциплината.

Финансовата ревизия обхваща периода 2008-2009 г., когато БАН е управляван от акад. Иван Юхновски, до март 2008 г., а след това от акд. Никола Съботинов. Двамата категорично отрекоха констатациите. "Проверката е поръчкова, предишните ревизии не откриха нищо, а сега намират нарушения. Не сме търгаши и няма злоупотреби в БАН", каза акад. Юхновски.

"Търсят под вола теле, добре стопанисваме имотите си", коментира акад. Съботинов (виж карето). От обясненията му обаче става ясно и че приходите от имотите на БАН отиват за тяхна поддръжка. А в опитите да се задържат наематели БАН е намалявал и без това ниските наеми. Въпреки установените нарушения АДФИ не е наложила наказание на никого поради изтекли давностни срокове или правомощия да налага санкции. Резултатите от ревизията са изпратени в прокуратурата и Агенцията за обществени поръчки, каза Теменужка Петкова, директор на АДФИ.

Проверката се случва почти година след като Симеон Дянков нарече учените "феодални старци, които стоят там и събират заплати". След това стартираха опити за реформа на БАН, която дълго се отлагаше, но вече започнаха промени - намаляване броя на институтите и съкращения. Според акад. Съботинов са съкратени 700 души, но парите продължават да не стигат. "Необходими са ни 72 млн. лв. бюджетна издръжка само за фонд работна заплата, а разполагаме с 59 млн. лв. за 2010 г.", каза той.

Какво откри АДФИ: Институтите, а не БАН управлявали имотите

Стопанисването, управлението и контролът на имотите, предоставени от държавата на БАН, се прави от институтите, а не от БАН, което е нарушение по Закона за счетоводството и устава на БАН. През 2007 г. тогавашният председател акад. Иван Юхновски е утвърдил правила, които противоречат на устава и не са приети от общото събрание. С тях на институтите са дадени права по управление и контрол на имотите, като договорите за отдаване под наем задължително се подписват от председателя на БАН. Утвърдени са минимални месечни наемни цени – 2 евро/кв.м за сгради за производствена или търговска дейност и 1.5 евро/кв.м за офиси. Те не са променяни оттогава. Според АДФИ липсата на критерии е позволило субективно да определят наемателя, условията на договора и несъобразената с равнището на пазара на недвижими имоти наемна цена.

Договорят се наеми, по-ниски от минимално определените

Въпреки определените минимални наемни цени има случаи на сключени договори на по-ниски от тях. Например отдадената под наем "Автобаза със сервиз" в София на "Промобил". Според лицензиран оценител за имота от близо 5 декара с помещения от 2204 кв.м трябва да се плаща месечен наем от 7626 евро. Ръководството на БАН обаче решава и акад. Юхновски подписва договор за 5250 евро. А ако се приложат правилата за минимален месечен наем, той би следвало да е 11 857 евро.Според заключенията на ревизията "на практика "Автобаза със сервиз" не е ползван от БАН, а управлението на имота не е осъществявано с грижата на добър стопанин и в интерес на академията".

Друг пример е с отдаването на части от един и същ имот на цени различаващи се с над 300%. Склад на "Искърско шосе" в София е наеман от три различни фирми на цени от 1.56 евро/кв., 2.25 евро/кв.м и 6.24 евро/кв.м. Договорите с компаниите са подписани от председателя на БАН акад. Никола Съботинов и директора на Център за приложни разработки Стефка Петрова.

С договори от 2008 и 2009 г. на ЕТ "Барите КД" са отдадени 6000 кв.м от опитна база в район "Овча купел" София за 100 евро на месец или 0.02 евро/кв.м. През 2006 г. 3000 кв.м от същия имот са отдадени под наем на "Хоум Гарден ВТ" ЕООД по 0.03 евро/кв.м плюс помещения за офис по 1.3 евро/кв.м при утвърдена долна граница от 1.5 евро/кв.м, посочват ревизорите.

Почивна база на язовир"Пчелина" в село Лобош пък е отдадена срещу наем от 340 лв. месечно или по 0.048 лв./кв.м на едноличен търговец "Валтер – Валерий Андреев". Това е с 362% по-малко от утвърдените цени. За базата от 780 кв.м разположена върху 7 декара минималният месечен наем би трябвало да бъде 5044 лв., е пресметнал финансовият ревизор.

Финансиране на частни фирми за сметка на БАН

Под формата за "съвместна дейност" са предоставяни без пари сгради, машини и съоръжения за ползване от частни фирми. Според АДФИ така "на практика е финансирана дейността на частни дружества за сметка на БАН".

Например случай за съвместно производство на биопродукти, което не се случва, но в отдадените на фирмата 5000 кв.м (за които се плаща наем 30 лв., или по-малко от една стотинка за квадратен метър - 0.006 лв./кв.м) се произвеждат пластмасови изделия. Проверката е показала, че договорът за "съвместна дейност за получаване на биопродукти" е от 1994 г. Институтът по биология и имунология на размножаването предоставя 5000 кв. м в село Студена, Пернишко, на "Агробиопласт". Според договора фирмата се задължава да плаща "процент от месечния положителен финансов резултат от съвместната дейност, но не по-малко от 3000 лв. (30 деноминирани лева)". Реално обаче съвместна дейност не е осъществявана. Стопанската сграда се използва за производство на пластмасови изделия вместо за биопродукти, установява АДФИ. Въпреки това договорът с "Агробиопласт" е анексиран и удължен на два пъти през 2007 и 2008 г. от директора на института. Цената е останала същата - 30 лв. или по-малко от една стотинка за квадратен метър - 0.006 лв./кв.м.

С договор от 2005 г. на дружеството "Металком" е предоставено ползването на стругарска работилница от 32 кв.м с машини и съоръжения на Инситута по металознание във Варна. През 2006 г. на "Ан Ди Мет" е предоставено ползването на сграда от 180 кв.м с машини и съоръжение на Института по металознание за леярски цех. Договорите са подписани от научен сътрудник І-ва степен Николай Великов за осъществяване на съвместна стопанска дейност, без такава да е установена от финансовата инспекция. Единствените документи, свързани със сключените договори, са издадени от двете дружества фактури за заплатени от Института по металознание отливки и механичната им обработка. Фирмите не са плащали наем за ползването на сградите и оборудването, като разходите за ток, вода и консумативи са били за сметка на института. Ефектът за БАН от тези сделки са не изгоди, а акумулирани разходи, пише доклада.

Друг случай за финансиране на частна дейност е безплатното отдаване на здравната служба на БАН в блок 25 в София на ДКЦ "д-р И.С.Грийнберг". ДКЦ-то не е плащало никакъв наем за сградата и оборудването, но учените са си плащали за ползваните медицински услуги, констатира АДФИ.

Акад. Съботинов коментира, че "договорите за съвместна дейност се управляват от институтите. Тук БАН не се меси, защото става дума за управление на собственост, която е на самия институт".

Царският дворец отдаден без търг

Части от царския дворец на ул. "Московска" в центъра на София са отдадени неправомерно без търг на цени, по-ниски от тези в Закона за държавната собственост, и не се ползва по предназначение. Това е източното крило на двореца, което е дадено на БАН за етнографски музей. Вместо това обаче чрез договори за наем две от залите от по 20 кв.м са отдадени за златарско ателие и магазин на "ВЕК – В – Варджийски и сие". Месечният наем, който е плащал фирмата през 2008 г. е бил 30 евро/кв.м, а през 2009 г. е увеличен на 38 евро/кв.м.

Жилища на ниски цени

Имотите в жилищния фонд не са стопанисвани от БАН. Резултатът е неосъществен контрол и 16 наематели без право да ги ползват. БАН притежава 48 къщи, апартаменти и ателиета, като живеещите в тях плащат месечен наем от 0.98 лв./кв.м.

В доклада на АДФИ е посочено, че акад. Иван Тодоров неправомерно ползва апартамент от 89 кв.м в центъра на София на ул."Хан Крум", за който плаща 77 лв. месечен наем. В апартамент № 23 от блок 2 на Научния комплекс на БАН се е самонастанила и не плаща нищо Мариана Пенкова. В БАН няма информация откога и в какво качество тя ползва жилището, констатира ревизията.

Единствената продажба на имот, която е извършило БАН през последните години е сделка с апартамент 90 кв.м на ул."Прага" 7 в София, собственост на Икономическия институт. Той е продаден през 2008 г. за 200 000 лв., а със средствата е купено жилище 62.5 кв.м в Офринио, Гърция за 180 163 лв.

Академични търговци

В БАН има звена с щат под 15 бройки, които осъществяват само стопанска дейност, но не и научна. Това са филиалът на Института по техническа кибернетика и роботика, който има директор, главен счетоводител и касиер-домакин плюс пазачи. Годишните му приходи са 4673 лв. от наеми, а разходите - седем пъти по-големи - 28 622 лв. Той не осъществява научна дейност, а охрана и отдаване на имущество под наем. Другите подобни примери са с Център за иновации и Център за изследване на националната сигурност и отбраната, Център за обучение, Лаборатория по телематика и експериментална развъдна база за опитни животни в Сливница.

Настоящият и бившият шеф на БАН коментират заключенията на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), чиято проверка откри нарушения като отдаване на имоти на занижени цени, финансиране на частни фирми за сметка на академията, звена, които развиват не научна, а стопанска дейност, незаведени изобретения. Санкции не са наложени, но резултатите са изпратени на прокуратурата.

акад. Никола Съботинов, председател на БАН:

Търсят под вола теле, стопанисваме добре имотите си

Според доклада на АДФИ БАН не е добър стопанин на собствеността си. Как ще коментирате констатациите?

- Това не е вярно. Направил съм възражения. Не може да се направят заключения за 800 обекта, които стопанисваме, с проверката на няколко имота, които се броят на пръстите на ръката ми. Няма нито една сделка, с която да сме нарушили законови норми. Нямаме нито една приватизация под масата или продажбата на имот, който да ни очерня. Има бележки за отдаването под наем. Всички знаят в каква криза сме, как непрекъснато се менят наемите или се спира отдаването под наем на обекти заради недобросъвестни наематели. С тях водим дела. За тези случаи да се прави заключения, че не сме добри стопани, не е разумно. Това е по скоро търсене под вола теле. Стопанисваме си добре имотите. Има проблеми, но те не идват от нас, а от критичната финансова ситуация, в която се намира цялата държава. Бележките са, че някъде наемът бил намален. Намален е, за да задържим по-дълго време наемателя. Действаме динамично и оперативно според ситуацията.

Не мисля, че това са някакви нарушения, които да казват ето тези не са добри стопани и дайте да им вземем имотите. Напротив мисля, че в този тежък момент управляваме сравнително добре имотите си. Там, където имаме свободни помещения, ги отдаваме под наем, за да си помагаме. Всичко, което взимаме по линия на наемите, веднага се използва за ремонти, плащане на ток, вода, отопление, поддържка. БАН е много под минимума на съществуване по бюджетна издръжка.

Има извод, че чрез съвместна дейност за сметка на БАН финансирате частни фирми?

- Такова нещо не мога да допусна. Това е друга бележка, където някои институти са сключили договори за съвместна дейност, но то е вече в рамките на управление на самия институт като юридическо лице. Тук БАН не се меси, защото става дума за управление на собственост, която е на самия институт.

Как ще коментирате констатацията, че има звена в структурите на БАН, които не извършват никаква научна дейност, а само стопанска?

- Ревизията се прави в момент на реформи на БАН. Намаляваме броя на институтите и от 69 в БАН вече има 42 института. Намираме се в процес на цялостно преобразуване на академията. Ако някъде има нередни неща, те няма да останат така и ще се поправят. От 7700 работещи в БАН вече са съкратени 700. Ефект спестени средства за 2010 г. няма, защото изплащаме финансови обезщетения, каквито се полагат при такива случаи. Направихме персонална акредитация на целия състав на БАН и сега предстои втора вълна на съкращения, на тези, които са показали слаби резултати. Проблем е, че няма пари за обезщетения. Реформи все пак се вършат с пари. БАН може би е единствената институция, която направи реформа в кризата. В момента работещите в БАН са на половин заплата. Има институти, където професори работят за 200 - 300 лева. Някой да направи проверка на тези неща. Бюджетът, който ни беше определен, не дава възможност БАН да съществува пълноценно. Необходими са ни 72 млн. лв. бюджетна издръжка само за фонд работна заплата, а разполагаме с 59 млн. лв. за 2010 г. Човек да е факир не може с тези пари да изпълни дейностите, които са му определени в закон.

Наложени ли са ви някакви санкции заради ревизията на АДФИ?

- Досега не са ми наложили никакви санкции. Ако съм написал някакъв документ за лично облагодетелстване, би трябвало да ми наложат, но няма такъв.

Иван Юхновски, председател на БАН до 15 март 2008 г.

Не сме търгаши, нямаме злоупотреби

Запознат ли сте с доклада на АДФИ, който констатира лошо управление на собствеността на БАН?

- Не съм запознат, от две години съм пенсионер. Минималните цени са утвърдени от управителния съвет на БАН. Правилата са приети преди много години. Моят подпис стои под много документи на БАН, но решенията винаги са били колективни. Никога не съм си позволявал да взема еднолични решения. Учудвам се малко от реакциите на този одит. Правен е доста тенденциозно. Защото откакто започна атаката срещу БАН, оттогава започнаха непрекъснати одити. Още просветният министър Даниел Вълчев пращаше проверки. Сегашните правят същото. Опитват се да уличат в нещо БАН, но не могат. Ние не сме търговска организация.

Точно този извод се прави в одита - учените не се занимават с наука, а с търговска дейност. Преотдават базите си на частни фирми, от което БАН губи.

- Това са поредните глупости. Това е начин за оправдаване на лишаването на БАН и науката в България от нормални средства за финансиране. Целта е да бъде уличена БАН, да се атакува собствеността й, след което тя да бъде иззета, преактувана и накрая да отиде в някои частни джобове. Тези неща са ми добре известни. Докато бях председател на БАН, имаше съвсем редовни проверки от държавната агенция за финансов контрол и от Сметната палата, които не разкриха почти никакви нарушения на политиката за отдаване под наем. Да се мъчиш в страхотно безпаричие да задържиш някакви наематели, които всеки момент те заплашват, че ще си отидат, и ти ще останеш без всякакви пари, това просто не е живот. Не сме търгаши, нямаме злоупотреби.
Снимка на три колони – 7850 е общият щат на БАН, като разходите за 7645 от тях се финансират със средства от държавната субсидия


22.10.2010 г., с. 7
Строй (се)!
Кратка сводка на новините от прелитането над "строителния сектор": Премиерът Бойко Борисов ще тества нов шеф на Дирекция "Национален строителен контрол" (ДНСК) половин година. Това е досегашният заместник на подалия оставка заради незаконното строителство на язовир "Ивайловград" несменяем от почти десетилетие Иван Симидчиев.

Борисов нареди на министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев и на тестваната Милка Гечева "да си запишат", че шестмесечният срок е даден за събаряне на незаконните строежи в страната. Министърът на финансите Симеон Дянков и той имал шест месеца срок, в който да прибере данъците от всички, които не са си платили за "големите къщи". За да се видело накрая колко е "тоталът от летенето с хеликоптера". Точка.

Премиерът със сигурност е притеснен и определено има основание да се съмнява дали след половин година подчинените му ще отчетат онези резултати от започналата кампания, на които избирателите му се надяват. Огромна част от проблема се крие в самия Закон за устройство на

територията и "тоталът" може и да не излезе, ако прословутият ЗУТ остане в този вид. Борисов може и да не знае това, което собствениците на незаконни имоти отлично знаят. А то е, че де факто няма разпоредби, които да задължават де юре строителния контрол да контролира. Точно затова в чашите на язовирите съществуват китни селища, по плажната ивица има десетки хотели, ресторанти и басейни, в националните паркове се сече и строи какво ли не, а хиляди граждани успяват да отгледат децата си в несъществуващи в данъчните регистри жилища.

"Законното" бездействие на строителния контрол, чиито инспектори и техните шефове в районните поделения в цялата страна данъкоплатците великодушно издържат, далеч не е единствената беда. Капсулирането на общинските служби по строителство не отстъпва по капацитета си да подпомага вършените безобразия.

Оттам излизат разрешенията за строежи на куриозни места, там става "затварянето на очите" за никнещите като гъби сгради и за вандалските преустройства. В същите служби, както и в подчиненото на главния архитект на София направление "Архитектура и градуостройство" информацията за това кой и на какво основание изведнъж започва да строи на места и по начини, невероятни за здравия разум, се пази като държавна тайна - пак с помощта на закона, който заради някои от членовете си, тип параграф 22, може да се разглежда като придатък на този за класифицираната информация.

По този начин се гарантира, че не само обществото, но и пряко засегнатите съседи много трудно ще добият представа законен ли е даден строеж, възнамеряват ли отговорните държавни органи да вземат мерки, ако не е, и въобще възможна ли е някаква справедливост. Защото законът ги е обявил за незаинтересувани.

Единственият начин за пробив на тази нормативна "берлинска стена" е да се мине през съдебно производство, което освен всичко означава, че строителният контрол е прехвърлил на съда всичките си задължения. Съдебното решение само по себе си също не означава, че ще бъде изпълнено. Най-емблематичният пример е случаят с комплекс "Златна перла" край Варвара, който продължава да си съществува въпреки 10-те окончателни съдебни решения по различни аспекти на казуса. С последното си решение обаче Върховният административен съд (ВАС) се предаде и констатира, че дори собствените му решения не са достатъчно основание да бъде принудена РДНСК да действа. Според съдебния състав в ЗУТ липсва изрична норма, която да кара тази държавен орган да работи според законово описаните му функции, главната сред която е да следи за законността на извършваното строителство. ДНСК и поделенията й работят по собствена преценка, която очевидно е с по-голяма тежест от преценката на Върховния административен съд примерно, а както изглежда - и на конституцията, задължаваща безусловно изпълнение на съдебните решения.

По тази причина и отказът й да ги изпълнява не може да бъде санкциониран от никого.И този абсурд беше постигнат след години на "хармонизация" на българското законодателство с европейското, което в резултат се оказа надупчено от лобистки вратички.

Под претекста, че не са заинтересувани лица, гражданите и техните организации биват здраво държани далеч от възможността да обжалват строителните безобразия. Действащият "параграф 22" гласи, че нарушението на закона може да се атакува само от институции, които не желаят да го атакуват. Какъвто е случаят със "Златна перла", в който ДНСК и общината, вместо да събарят, търсят вратичка чрез изменение на устройствения план да узаконят впоследствие един съвършено незаконен строеж.

Ако някой си мисли, че това е изолиран казус, дълбоко се заблуждава. ЗУТ дава толкова много възможности на тези, на които не им пука да газят строителните разпоредби, защото знаят, че шансът да бъдат санкционирани е едно на хиляда, а може и по-малко. Като се започне от т.нар. търпими строежи, чието събаряне се отлага във времето до безкрай, "временните обекти", които съществуват на българския принцип, че временното обикновено е завинаги, "узаконяванията" със задна дата, както и установената практика на съда по множество казуси да излиза с мотива "да не се спира инвестиционният процес".

Да не говорим за липсата на срок в ЗУТ за изваждане на разрешение за ползване (акт 16) - факт, който позволява да си живееш в луксозната къща в полите на Витоша и други подобни места, без да си данъчно задължен, и незаконно да ползваш ток, вода, телефон, кабелна телевизия, интернет...

За да не е съвсем явно бездействието на близо 420-те й служители, ДНСК все пак симулира някаква дейност, тъй като е задължена и да я отчита. Миналата година например са премахнати 612 незаконни строежа и са наложени санкции за над 2.8 млн. лв., пише на сайта й.

Доста от разрушените обекти са павилиончета, но никоя от разрушените постройки не е на митничар, съдия, добре облечен бизнесмен или ръководен фактор във властта. Няма го в списъка и барбекюто на Доган, превърнало се в трагикомичен символ на недосегаемостта. Защото такава е държавната политика - освен ако не са дребни риби, лошите обичайно си остават анонимни и паднали от небето, както показва поне досега кампанията с прелитането над луксозни обекти.

"Ще стигнем до края", заяви в сряда Борисов. Какъв край обаче има предвид - събаряне само на известен брой вили на митничари заради наглостта им да кажат в медиите, че очакват куфарчета за пълнене по силата на българската обществено-политическа традиция? Усилени проверки в рамките на шест месеца и след това отново отпускане "по течението"?

Дали тези, дето вчера се строиха мирно пред премиера и си "записаха" задачките, след половин година няма да се оправдаят в стил "ние ги хващаме, те ги пускат", защото съдът им е вързал ръцете, тъй като делата за незаконно строителство ще виснат при него? А ще бъде ли разрешено по време на "акцията" на ДНСК да четем регионалната преса, където редовно се публикува информация за това къде какво строи бивш или настоящ властимащ или спонсор на властимащите?

А най-важният въпрос е с каква отговорност ще бъдат обвързани държавните и общинските служители, които през цялото време са асистирали на беззаконията? Защото нали виновен беше този, който дава зелника...