22 октомври 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Според Лазаров няма да има проблем за почистването на снега в тези райони, защото ако в тях не се стигне до сключване на договори, ще се работи по старите.

Вчера Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви търговете за поддържане на пътищата във Варна и Добрич за незаконни. Двете поръчки бяха спечелени от дружеството "Североизток груп", в което влизат две варненски фирми и една от Добрич.

Мотивът за отмяна на избора на победител е назначаването в състава на комисията на външен експерт без необходимото образование. Председателят на управителния съвет на АПИ Божидар Йотов е допуснал "инженер по водно строителство", а е било необходимо специалистът да бъде пътен инженер съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки, отбелязва КЗК.

С друго решение КЗК е отхвърлила обаче жалбата на "Холдинг Пътища" за избора на изпълнител за област Благоевград като неоснователна. Решенията на КЗК могат да се обжалват в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.

За областите Перник, Плевен и Смолян АПИ сама е установила нарушения в процедурите за обществените поръчки и там търговете ще бъдат повторени. В 13 области процедурите са приключили без обжалване. Фирмите са поканени да сключат договори и очаквам това да стане в близките дни, каза Лазаров.

До 15 ноември трябва да приключи подготовката на пътищата за зимния сезон, като в момента започва изкърпването на най-големите дупки. Вече се работи в участъци от прохода Петрохан, както и в Русенска област.

Областните пътни управления съвместно с областните управители и депутатите от региона решават кои дупки приоритетно да се запълнят. За целта са отпуснати 21 млн. лв. от Министерството на финансите. Все още не са осигурени обаче 15 млн. лв. за зимното почистване на пътищата, казаха от АПИ.

"Не успяхме да постигнем съгласие. Няма да има сделки със земята на "Елма", коментира Евгения Банева. Тя обаче не уточни какви точно са намеренията с проектоодобрението на сделки с активи на дружеството. "Нищо няма да се продава", лаконична беше Банева.

От записаното в материалите за общото събрание обаче става ясно, че все пак намерение за продажби на имоти на "Елма" има, като очакванията са тя да стабилизира финансовото състояние на дружеството.

"Стопанската необходимост от това решение е продиктувана от подготвяна от дружеството сделка с предмет – недвижим имот в гр. Троян на значителна стойност с купувач, който не е заинтересувано лице, която цели да покрие изцяло изискуемите задължения на дружеството и да балансира финансовото му състояние, без това да рефлектира върху основната му дейност", се казва буквално в един от документите, съпътстващи общото събрание на 11 ноември.

"Елма" е в затруднено финансово състояние. За полугодието троянското предприятие регистрира 61% спад на продажбите си на годишна база до малко над 1 млн. лв. и както през миналата година е на макар и по-малка загуба.

Ако се отчетат само постъпленията от продажбата на продукция, понижението на оборота е още по-драстично - над 81%, а крайният финансов резултат е редуциран благодарение и на чувствителни съкращения на разходи, в това число и на тези за персонал.

Текущите задължения на дружеството надхвърлят текущите активи, което показва неспособност на предприятието да покрива всекидневните си плащания, а най-ликвидните активи - парите в брой, са кът в дружеството.

В края на 2008 г. заводът спря и пусна в платен и неплатен отпуск 400-те си работници. Основна причина за спирането на производството беше липсата на средства за финансиране на оперативната дейност на предприятието.

По последна информация от в. "Труд" "Елма" не работи и в момента. Евгения Банева обаче твърди, че, напротив, "предприятието е единственото работещо на територията на Троян". В последния отчет на ръководството на компанията дори се посочва, че предвид прогнозите за излизане на страната от кризата през втората половина на 2010 г. се очаква постепенно увеличение на производството и реализацията на дружеството.


22.10.2010 г., с. 4
Замазването на поредния гаф
НОИ успокоява финансовите институции, че няма да прода­ва активите на професионал­ните пенсионни фондове
Ден след като правителство­то обяви намеренията си да закрие частните професио­нални пенсионни фондове, от първоначалните планове остана основно хаосът. Иде­ята активите да бъдат прех­върлени в държавен солида­рен фонд към НОИ съвсем логично произведе страх за национализация. Защото в тези фондове вноските на осигурените са по индиви­дуални партиди, те са тяхна лична собственост и може да се наследяват. Освен това хо­рата сами са избрали фонда, в който да се осигуряват, и са сключили договор с него.

Лавина от негативни реакции

Отказът на социалния минис­тър Тотю Младенов, който съобщи новината след заседанието на правителството, да обясни как ще става прех­върлянето на активите, подхрани още повече тревогите около това какво всъщност се случва.

Акциите на БФБ получи­ха поредния си срив. Защо­то пенсионните фондове са най-големият институци­онален инвеститор у нас. Неяснотата как може да се

прехвърлят активи за близо 500 млн. лв., които са под формата на финансови инструменти, развихри въоб­ражението на финансисти и инвеститори за пагубния ефект върху цената им от подобно действие.

Политическите опонен­ти пък не пропуснаха да разкритикуват поредната "безумна" идея на ГЕРБ. Дори сред депутатите от управляващата партия има­ше недоумение какво точно означава подобно решение. Това е прекалено драстична идея, не я одобрявам, заяви за в. "Пари" Делян Добрев от ГЕРБ, зам.-председател на икономическата комисия

От работодателските ор­ганизации предупредиха, че не трябва да се вземат прибързани решения, за да не се срине доверието към пенсионната система. Прех­върлянето на активите на професионалните фондове към НОИ е безпрецедентна намеса на правителството във финансовата система с последствия, които пряко ще влияят върху стабил­ността на небанковия и бан­ковия сектор, алармираха от БСК.

Спешна среща

Притеснени, ръководствата на Комисията за финансов надзор, Българската народна банка и Националната аген­ция за приходите се срещна­ха в четвъртък с експертите на НОИ, за да научат какви са намеренията на правител­ството. Те са били успокоени, че няма да има осребряване или ликвидация на активи, а новият фонд към НОИ прос­то ще ги поеме и ще започне да ги управлява така, както досега са ги управлявали частните фондове. Това до­някъде изяснява картината, но пък поставя въпроса дали държавата ще бъде по-добър стопанин на тези средства.

Пенсионните дружества, които продължават да бъ­дат в неведение какво ще стане със средствата, шито управляват, обявиха, че са шокирани от изказвания на премиера, които са прочели в публикуваната стенограма от заседанието. Според тях Борисов е взел решение, без да познава дейността на професионалните пен­сионни фондове. Вероятно подведен от синдикатите. Възможно е да не се стигне до подобна мярка, смятат немалко наблюдатели. Ка­заното от премиера обаче свърши своето - всички ин­веститори вече имат едно наум за дясната политика на това правителство.

Как ще се управлява фондът

Както вече стана известно, намеренията на правител­ството са новият фонд "Ран­но пенсиониране" да работи по подобие на Учителския фонд към НОИ. Според Ко­декса за социално осигуря­ване активите в Учителския фонд се инвестират в ДЦК и депозити. Премиерът Бойко Борисов го посочи като мно­го успешен. В момента в него има 100 млн. лв. повече, отколкото е необходимо за изплащане на заплатите на учителите, които вече са из­лезли в пенсия, заяви Йосиф Милошев. На практика не НОИ, а посредници управляват активите на Учител­ския фонд. По същия начин се управлява и фондът за гарантиране на вземанията на работниците при фалит на предприятие, в който ве­че са натрупани близо 200 млн. лв. Посредниците -предимно банки, се избират с обществена поръчка.

Депозитите няма да се прехвърлят

От НОИ са успокоили и представителите на банки­те, че всички депозити, в които са вложени средства от професионалните пен­сионни фондове, също ще бъдат задържани там, където са направени. Няма да има прехвърляне на средства от една банка в друга, каза Милошев. Той твърди, че в първите две-три години вноските, които фонд "Ран­но пенсиониране" ще събира от работодателите (12% за работниците при първа категория труд и 7% за втора категория), ще са достатъч­ни да посрещат пенсиите на хората, които излизат от работа.

Осигурените

В момента в пенсионни­те фондове има разкрити партиди на 232 187 души. По данните на пенсионните фондове само 7% от тях са получавали през целия 10-годишен период всички вноски без прекъсване. В ос­таналите 93% има частично участие във фондовете.

Според НОИ е грешно да се твърди, че в случая става дума за национализация. Национализация има, ко­гато е взето имуществото на някого от държавата, без той да е обезвъзмезден, казва Милошев. Държавата поема задължението на даде на хората, които отго­варят на условията за ранно пенсиониране, по-високи пенсии, отколкото може да очакват от професионал­ните фондове, твърди той. Ранната пенсия ще бъде изчислена по общите пра­вила с превръщане на ста­жа (1 година труд в тежки условия на труд се брои за 3 години трудов стаж), индивидуален коефициент, среден осигурителен до­ход, без да се интересуваме колко средства са натрупа­ни по партидата, обяснява Милошев.

Грешен модел

Сегашното ръководство на НОИ твърди, че през 2000 г. когато започва пенсион­ната реформа в България, е сгрешен моделът, по който са създадени професионални фондове. "Те не са втори стълб на пенсионната систе­ма, така както са универсал­ните фондове, които дават допълнителна пенсия. От професионалните фондо­ве би трябвало да се взема заместваща пенсия, дока­то човекът, пенсионирал се по-рано, достигне общата възраст за пенсиониране в страната и започне да полу­чава пари и от солидарната система. Никъде в ЕС няма професионални фондове, из­градени на капиталов прин­цип, всички са солидарни", казва Милошев.

►хил. души са осигурени 6 професионални пенсионни фондове

е натрупаната доход­ност от създаването им

млн. лв. са активите на професионалните фондо­ве към 8 октомври 2010 г.

професионалните фондове в НОИ, отражението върху фондовата борса у нас ще е много негативно. Капиталовите пазари са изключи­телно чувствителни към подобни новини и тези сигнали допълнително на­тискат и без това кретащия пазар в България. Дали договорните фондо­ве имат ресурс да поемат нарасналото предлагане от ППФ - отговорът е "не". Взаимните фондове нямат достатъчно средства, тъй като в последните две годи­ни заради кризата активите им намаляват. Средствата под управление се понижи­ха както заради преоценка надолу след понижение на цените на финансовите инструменти, така и от липсата на нови вложения.

Предложението отново е негативен сигнал към чуждите портфейлни инвеститори на българ­ския капиталов пазар. За стратегическите борсата не е приоритет и тези сигна­ли са косвено негативни. Вероятността скоро да се завърнат чуждите инвес­титори на БФБ става все по-малка.

Стоян Тошев,председател на УС на БАУД


22.10.2010 г., с. 5
Не вярвам държавата да се справи по-добре от частните фондове
Това е крачка назад в развитието на този сег­мент във финансовата сис­тема. От индивидуалното осигуряване преминаваме към комунистическо. Идва от думата "common" - об­що. Вместо индивидуални осигуровки на хората, които през живота си тру­пат капитал, който да се ползва, когато вече няма да работят, сега се отива към осигуряване, при което от един се взима, за да се даде на друг. Не си пред­ставям как ще се отнемат личните партиди с натру­пани средства. По същия начин някой може да реши да ни прехвърли жилищата в комисията "Кушлев".

Чисто прагматично не смятам, че след като на пазар, на който всички се конкурират, частните про­фесионални фондове не са успели да направят добра доходност, държавата ще е единствената, която ще успее. Не зная случай, в който държавата да се е показала като ловък упра­вител, независимо какво управлява. По цял свят се е доказало, че държавата не може да управлява по-добре от частните компании. Ако НОИ пък наистина управлява толко­ва добре, да направи едно "НОИ Асет Мениджмънт" АД и да започне да набира пенсионни влогове.

Емил Хърсев, финансист


22.10.2010 г., с. 5
Намеренията за национализация сринаха фондовата борса
Професионални инвеститори са кате­горични, че чуждите инвеститори няма да се върнат при подобни сигнали
Изказаните от премиера Бойко Борисов намерения за прехвърляне на натру­паните средства от про­фесионалните пенсионни фондове в солидарен фонд към НОИ доведоха до раз­продажби на Българската фондова борса. Само за две търговски сесии след изявлението страхът на ин­веститорите свали водещия индекс Sofix c 4.24% до 346.39 пункта. В сряда бенч маркът се понижи с малко над 2%, а вчера заличи още 2.27% от стойността си. Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) и Българската асо­циация на лицензираните инвестиционни посредни­ци (БАЛИП) веднага пре­дупредиха, че подобни изя­вления ще сринат пазара, на който пенсионните фондове са най-големият институци­онален инвеститор и имат значителни експозиции в акции и облигации.

Много надолу

Малко преди двете органи­зации да кажат мнението си, Sofix се срина с 4.69%, като 10 минути след отваря­нето на сесията стопи стой­ността си до 337.82 пункта. Това беше и най-силният спад на дневна база през последните две години.

Капиталовите пазари са изключително чувствител­ни към подобни новини и тези сигнали допълнително натискат и без това кре­тащата борса в България, смята Стоян Тошев, пред­седател на управителния съвет на БАУД.

Ефектът върху пазара ще е силно негативен, защото пенсионните фондове са инвеститори и във взаим­ните фондове, коментира Надя Неделчева, портфолио мениджър в "Карол Капитал Мениджмънт". Според нея, ако се наложи разпродажба, ефектът ще е двоен, защото пенсионните фондове имат инвестиции и в договорните фондове и ще се наложи всички да разпродават. "Са­мо изказването на социал­ния министър след заседа­нието на правителството в сряда срина борсата с над 5%, което носи загуба и за самите пенсионни фондо­ве, заяви и Петко Вълков, изп. директор на "БенчМарк Асет Мениджмънт". Според него трябва да се види дали подобни идеи не противоре­чат на нормите в ЕС.

Сега малко ще се запълни дефицитът в НОИ, но ако до­година пак нарасне, да очак­ваме ли идеи за национализа­ция и на универсалните фон­дове, коментира Владислав Панев, председател на СД на "Статус Капитал" АД.

Неяснота За бъдещето

Освен сегашните негативи, които понася пазарът у нас, подобни идеи ще спънат и бъ­дещото му развитие, смятат професионалните инвести­тори. По думите им чуждите инвеститори, които могат да изведат БФБ от летаргията, няма да се появят скоро зара­ди противоречивите сигнали. Когато чуждите инвеститори чуят за национализация, ще се въздържат да инвестират на българския пазар, твърди Владислав Панев.

Подобно нещо се случи в Аржентина през 2008 г. и тогава пазарът рухна, даде пример Петко Вълков.

Атанас Христов


22.10.2010 г., с. 7
Земеделците също се готвят да яхнат протестната вълна
Зърнопроизводителите заплашват с наци­онални протести на 1 ноември заради неизпълнени ангажименти на правителството към тях

И Националната асоциа­ция на зърнопроизводителите (НАЗ) се записа в списъка на заплашващите с протести. От асоциация­та обявиха, че ще започнат протести в цялата страна, ако до края на месеца не получат ясен отговор от правителството защо не изпълнява договорките от меморандума, подписан през юни тази година.

Зърнопроизводителите се опасяват, че няма да си получат евросубсидиите през декември, както е записано в меморандума. Също така тревогите им са, че ще загубят и да­нъчните си облекчения за гориво. "Правителството не е направило нищо по 90% от договорките в ме­морандума и това изчерп­ва кредита на доверие, който им отпускахме до­сега", каза председателят на сдружението Радослав Христов.

Евросубсидиите ще закъснеят

От асоциацията твърдят, че не знаят кога Министер­ството на земеделието и храните (МЗХ) ще започне да изплаща европейските директни плащания. Тази година те ще бъдат по 17.20 лв. на декар. В меморанду­ма е записано, че плащанията трябва да станат през декември т.г. Те обаче са обвързани с изготвянето на новата ортофотокарта на земеделските площи, без която ЕК няма да ги разре­ши. "По наша информация картата няма да бъде готова скоро, тъй като са заснети едва 30% от площите, а времето е много лошо", каза Христов.

Съгласно договоренос­тите с ЕК ортофотокартата трябва да бъде акту­ализирана до 31 януари 2011 г. Преди тази дата ЕК не допуска да се пла­щат европейски средства за субсидиране, съобщи и Мирослав Найденов. Зър­нопроизводителите обаче твърдят, че не могат да чакат, защото 70% от тях са взели кредити, гарантира­ни с директните плащания. А и защото им е обещано от правителството.

Още пари са под въпрос

Друго голямо опасение на земеделците е, че няма да могат да си възстано­вят акциза на горивото за земеделски нужди, както беше в минали години. През 2010 г. тази префе­ренция отпадна, но бе взето решение те да бъ­дат компенсирани със 70 млн. лв., които са част от заложените в бюджета за

догодина 300 млн. лв. за национални доплащания. За да се случи това обаче, фонд "Земеделие" трябва своевременно да нотифи­цира данъчните облекче­ния за производителите. "Това също все още не е направено, а времето си минава. Оставаме с усеща­нето, че е нарочно, за да не получим тези пари", казва Радослав Христов.

"В момента тече процедура по изготвянето на но­тификацията", увери обаче Мирослав Найденов. Той каза и че няма да се посегне на сумата за национални доплащания от 300 млн. лв., защото тя вече е зало­жена в бюджета за 2011 г.

Това обаче не успокоява зърнопроизводителите. Те подчертават, че им е омръз­нало от хаоса, и настояват за ясни правила.

Ани Коджаиванова



22.10.2010 г., с. 7
Пропуски

Какво още не е направило правителството
Зърнопроизводителите твърдят, че правителството

не е изпълнило и други договорки от меморандума.

От тази година те плащат данък печалба и субсидиите също се облагат. Правителството е поело ангажимент да поиска становище от ЕК дали субсидиите може да се извадят от облагаемата сума. Това обаче не е направено.

Няма развитие и по въпроса за прехвърлянето на средства по Програмата за развитие на селските райони

(П РСР), за което са настоявали от НАЗ.

Не са предприети мерки и за обещаното изравняване на данъчния статут на земеделските производители с този на едноличните търговци.

Властта и народът

Местните власти поискаха финансова децентрализа­ция, но единственото, което ще получат за следващата бюджетна година, е право­то да определят нов данък за туристическия бизнес. И при това още на етап обсъждане идеята спечели противници сред хотели­ерите, показа допитване на в. „Пари". В проектозакона за местните данъци и такси държавните финансисти за­ложиха и по-високи данъци за недвижимите имоти и леките автомобили, за да може общините да увели­чат приходите си. Граж­даните пък се възмутиха от новия 130-процентен данък „лукс", който може да бъде начислен дори и на тяхното съвсем обикновено жилище, ако данъчната му оценка е над средната за общината.

Въпросът оттук нататък е - като се има предвид, че следващата година е предизборна, а бизнесът и всеки отделен гражданин са чувствителни на тема данъци, дали общините ще са склонни да се възползват максимално от обещавани­те им правомощия?

В търсене на злато­то и златната среда

До края на януари общин­ските съвети трябва по за­кон да определят размерите на данъка върху недвижи­мите имоти, данъка при придобиване на имуще­ства и новия туристически данък. Ако не спазят този срок, през 2011 ще се при­лагат действащите към края на 2010 г. правила. Лично решение или просто заба­вяне на процедурите може да доведе до запазване на данъците или минималната им промяна. Целта - всички да са доволни.

Кметът на София Йордан­ка Фандъкова вече обяви, че през следващата година да­нъците в столицата няма да бъдат променяни, а за да се осигурят по-добри прихо­ди, ще се акцентира върху контрола на събираемостта. „Рано е да се каже какви ще бъдат данъците догодина. Предпочитаме да изчакаме гласуването на държавния бюджет. Всичко зависи и от това каква политика ще преценим да водим - протекционистична или да се възползваме максимално от закона", коментира за в. „Пари" кметът на Шабла Красимир Кръстев.

От Министерството на финансите прогнозират по­добри приходи за местните власти благодарение имен­но на новия туристически данък. Общинарите обаче ще могат да избират разме­ра му при зададени долен и горен праг. По това ще си проличи и коя община държи на туристическия бизнес и коя ще го експло­атира максимално с риск да го провали. Тази опция е добър повод и за засилване на лобизма и корупцията

на местно ниво. И не на по­следно място - за засилване на сивия сектор, а не за уве­личаване на събираемостта, казват хотелиерите.

Добри намерения и лоши резултати

Към момента общинарите са по-скоро доволни от то­ва, че се правят промени в законодателството, които да им гарантират по-висока събираемост. С въвеждането на 30% допълнителен данък за имотите с данъчна оценка над средната в общината обаче ефектът може да се окаже и негативен. Един и същ имот например ще бъде облаган по различен начин в различни общини и всичко ще зависи от това какъв е типът на преобладаващите жилища - по-луксозни или с по-семпло изпълнение, кое­то ще повлияе и на средната данъчна оценка.

Всъщност все още има възможности идеите на фи­нансистите да бъдат прера­ботени. Законопроектът за местните данъци и такси трябва да бъде внесен в Народното събрание до две седмици, а след това всич­ки заинтересовани страни - да се приеме или отхвър­ли някоя идея, може да се опитат да повлияят. Ако не, да се надяват, че местните власти ще предпочетат да имат по-добър имидж сред избирателите и ще опреде­лят данъците си разумно въпреки неразумните зако­нови разпоредби.