23 декември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Годишната данъчна декларация за личните доходи от 2009 г. вече е достъпна на интернет страница на НАП, съобщиха оттам вчера. Гражданите могат направо да я разпечатат от интернет, да я попълнят и да я представят пред данъчните.

Документът трябва да се подаде най-късно до 30 април. Ако гражданинът се справи със задължението си по-рано - до 10 февруари, той ползва 5% отстъпка, но само върху сумата, която има да довнася. До 30 април се ползва бонус в същия размер, ако декларацията се подаде по електронен път. Може да се ползва обаче само единият от двата бонуса, т.е. ако някой подаде декларацията по електронен път до 10 февруари, ще плати само с 5% отстъпка.

Документът се състои от обща част и 9 приложения. Гражданите не е нужно да подават всичките 9 приложения, а само онези от тях, които трябва да попълнят. Ставката на данъка за физическите лица е 10% като миналата година.

От НАП съобщиха още, че са разработили нова декларация за недвижимите имоти заради промените в Закона за местните данъци и такси. Тя също може да се изтегли от сайта на НАП.


23.12.2009 г., с. 6
Нов консултант за АЕЦ „Белене"

ще се избира с обява, която Българският енергиен холдинг възнамерява да пусне във Financial Times и в The Economist, съобщиха от холдинга вчера. Задачата на избрания ще е да преструктурира целия проект, както и да избере нови акционери.

Ресурсите на икономическата престъпност са потенциален източник на приходи за бюджета, а от резултатите на борбата с нея зависи кога и доколко ще се отпушат каналите на еврофондовете и на чуждите инвестиции.

При последните две правителства икономическата престъпност се обогати с нови форми, често свързани с видни представители на държавния апарат и на политическата класа. Това бе забелязано от европейските институции, но не и от българските компетентни органи. Така замразяването на еврофондове

по ДПС измами

* Авторът е бивш началник на отдел „Анализи"в Бюрото за финансово разузнаване

се оказа единствената работеща мярка за озаптяване мераците на политици и техни спонсори да тъпчат джобовете си с европейски пари. Защото Европа не можеше да разчита нито на политическата воля, нито на неефективната българска съдебна система.

Политическата воля за борба с икономическата престъпност вече е налице. Такива са уверенията. Но какво точно трябва да се направи, за да се разчистят Авгиевите обори на криминалния преход? На първо място е необходимостта от свиване и изсветляване на сивата икономика.

При нея нарушенията на търговското и данъчното законодателство се преплитат с инструментите на икономическата престъпност. Търговските сделки нарушават правилата, оборотите не се отчитат и не се облагат с данъци. По различни експертни оценки в България сенчестата икономика държи 25-35% дял от брутния вътрешен продукт. БВП е над 60 млрд. лв., което означава, че оборотите на

сивия бизнес у нас надхвърлят 15 млрд. лв., а бюджетът се лишава от данъчни приходи за над 4 млрд. лева годишно. Промените в законите и в държавните институции трябва да имат за цел да ограничат сивата икономика поне до средното равнище за ЕС-15-20%.

При тройната коалиция кражбите на ДДС достигнаха колосални измерения. Проличаха и връзки между ДДС измамниците и висши представители на институциите и политическата класа. По различни оценки у нас откраднатото ДДС е между 1 и 2 млрд. лв. годишно. Във Великобритания - най-засегнатата от ДДС измамите страна в ЕС, годишно източваният данък се движи между 3.5 и 5.5 млрд. ев-ро, или от 0.5 до 1% от брутния вътрешен продукт. При нас този показател е между 1.5% и 3%.

В България има още една особеност - този ДДС често е фиктивен, тъй като е начислен върху фиктивен оборот. Бедата е, че престъпниците превръщат фиктивния ДДС в реално вземане от бюджета за съответните фирми. Повишаването на ефективността на данъчната администрация е от ключово, но не и единствено значение за ограничаване на ДДС измамите. Защото първопричината е процедурите за регистриране и прехвърляне на фирми и във възможността да се документира фиктивен оборот. И във високото покровителство на този доходоносен „бизнес", разбира се.

В черната икономика приходите са от изрично забранени от закона дейности. В черния сектор са например корупцията, финансовите измами, квалифицираната контрабанда, митническите престъпления, фалшифицирането на пари и ценни книжа, производството и разпространението на наркотици, проституцията, търговията с човешки същества и органи, незаконната търговия с оръжие и др. Съвкупни оценки за приходите на черната икономика липсват. Съществуват експертни виждания за оборота на отделни сектори. Вътрешният пазар на наркотици например се оценява на над 100 млн. лв. годишно.

Контрабандата е на особена почит сред бизнесмени, които наред със съмнителната репутация имат и връзки с някои професионални политици. Спомнете си само за снимките, правени на борда на станалата вече пословична яхта и открити после в един взривен автомобил на известен мафиот, който вече не е между живите.

При контрабандата неплатените акцизи съставляват лъвския пай от онези 800 млн. лева, които финансовият министър се надява

да събере чрез свързването на информационните мрежи на НАП и митниците.

У нас контрабандата не от вчера е политически дирижирано и покровителствано престъпление. Това изисква широк кръг от мерки за противодействие - политически, законови и институционални.

Прането на пари е свързващото звено на всички сектори на сивата и черната икономика. Чрез него доходите от престъпна дейност преминават в легалната икономика. Затова най-острите критики на ЕС и САЩ към България са за липсата на реални резултати в борбата с изпирането на пари. Констатира се, че законовите норми не водят до практически резултати поради стерилността на съдебната система, финансовото разузнаване и други ключови институции. Подобни са изводите и за прилагането на Закона за конфискуване на имуществото, придобито от престъпна дейност. Моделът, създаден от бившия НДСВ министър Георги Петка-нов, се нуждае от промени - по отношение и на конфискацията, и на финансовото разузнаване.

Успешното противодействие на

икономическата престъпност минава през радикални законодателни, институционални и кадрови промени. Законодателната дейност трябва да се фокусира върху премахването на „тесните места" и постигането на синхрон между търговското, наказателното, наказателно-процесуалното, административното, данъчното, митническото и счетоводното право, Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за установяване и конфискуване на имущества, придобити от престъпна дейност, и др. Тясно място е например обвързването на конфискацията на имуществото, придобито от престъпна дейност, с влязла в сила осъдителна присъда.

Не е нормално финансовото разузнаване да използва една дефиниция за изпиране на пари, а прокуратурата да работи с друго определение. Това трябва да се промени. Време е Наказателният кодекс да бъде подсилен с нарочни текстове за квалифицираните в други закони икономически нарушения, които снижават значително бюджетните приходи. Особено внимание заслужават различните данъчни и ДДС измами, регистрирането на фирми фантоми, документирането на кухи обороти и т.н.

Наложително е да се променят онези наказания в НК, които не съответстват на икономическата тежест на престъплението. Например чл. 254а предвижда лишаване от свобода до 3 години за използването на бюджетни средства не по предназначение, а 2546 - до 5 години затвор за злоупотреби с еврофондове. Целесъобразно е да се премахне алтернативната санкция „глоба", особено когато е в смехотворни размери. Като например чл. 313, който предвижда за деклариране на неистински данни или затаяване на данни с цел избягване плащането на дължими данъци лишаване от свобода от една до шест години или глоба от 100 до 250 лева!

При особено тежките икономически престъпления санкцията „лишаване от свобода" трябва да има не само таван, но и долна граница, което да парира откровени корупционни практики - например снизходителни присъди за щети, възлизащи на десетки милиони. Наказателният кодекс трябва да е страшен, за да има наистина възпираща роля.

"Главболгарстрой" (ГБС) ще бъде глобена, защото е започнала строежа на многофункционалната спортна зала в София, без да е избрала фирма за строителен надзор. Това съобщи вчера строителният министър Росен Плевнелиев, който подчерта, че това единственото нарушение на закона, допуснато от фирмата.

В понеделник Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) издаде заповед за спиране на работите по залата. В нея се посочва, че вече е образувано административно-наказателно производство срещу ГБС. От регионалното министерство обаче обясниха, че след като бъде избрана надзорна компания, строежът ще продължи.

Според Закона за устройство на територията глобата за започване на строеж, без да е избрана фирма-надзорник, е между 1000 и 10 000 лв. Друга санкция за това нарушение е, че кметът или местната дирекция за строителен контрол може да спрат такъв строеж със свой акт. Ако въпреки това фирмата го продължи, глобата става доста по-голяма - от 10 000 до 100 000 лв. В момента дейността на строителния обект на 4-ти км е преустановена.

Залата се строи с държавни пари, след като бившата агенция за младежта и спорта (ДАМС) обяви обществена поръчка, спечелена от ГБС. Първоначалната цена за строителството беше 107.6 млн. лв., но след идването си на власт премиерът Борисов се похвали, че е успял да свали цената до 90 млн. лв. После се оказа, че това е станало благодарение на занижаване на параметрите, по които ще се строи залата.
Снимка на две колони - Строежът на лелеяната спортна зала в София стартира бодро през лятото, но замръзна заедно с настъпването на зимата.


23.12.2009 г., с. 21
НАП започна проверка на парите на 261 футболисти
Националната агенция за приходите (НАП) започна проверки на 261 професионални футболисти от България и техните близки. Вече е ясно, че акцията обхваща всички играчи на софийските "Левски", ЦСКА, "Славия" и "Локомотив", тъй като в столицата се проверяват 97 човека. От клоновете на НАП в Благоевград и Бургас също съобщиха, че под лупа са съответно "Пирин" и "Черноморец".

Проверяващите ще съпоставят притежаваното от футболистите имущество с декларираните от тях доходи пред НАП. Информацията за недвижимото имущество, притежаваните превозни средства и банкови авоари вече е поискана от отговорните институции. Ако бъдат установени разминавания, ще се назначават ревизии, а в случай на съмнение за данъчни престъпления, документите ще бъдат предавани на прокуратурата.