24 юни 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

Повечето днешни телеви­зионни репортери се хващат с този занаят, сякаш за да се отучат да помнят. Човек до­ри би си помислил, че с ня­каква операция им премах­ват мозъчния, център на па­метта. Проверих обаче - не са извършвани тайни лоботомии в телевизиите.

Ето, например, историята с архитект Янев, който изоб­личи двама крадльовци от фонд „Пътища". Втурнаха се към него и го разпънаха от всички телевизии. С изве­стно изумление, разбира се, понеже скоро не бяха виж­дали такъв глупак. Особено на някои от водещите им ли­чеше, че никак не им е сим­патичен - да му предложат 50 хиляди лева, а пък той да ги откаже. Лош пример.

И след два дни го забрави­ха. Оттогава, вече близо по­ловин година, Янев се е пре­върнал в доказателство за безсмислието на граждан­ските жестове у нас.

Сигурно отдавна прокли­на собствената си глупост. Проектът, заради който му искаха подкуп, още не е одо­брен. И, представете си, до­ри не са му върнати собстве­ните му 10 хиляди лева, кои­то дал на полицията за ак­цията с белязаните пари. Той отдавна е забравен от телевизиите, не им е интере­сен, неговата храброст ве­роятно им е изглеждала не­лепа още от самото начало. Няма защо да осиновиш и да дундуркаш такъв наивник, да се занимаваш всеки ден с него - както става с някоя силиконова цица или някой политик, който пък е изцяло силиконов.

Липсата на памет може да се дължи и на липсата на състрадание. Обзети от бе­са на уличното любопит­ство, повечето репортери нямат време да отгледат в себе си подобно чувство. То не им е нужно. На една Ани Салич обаче й личи, че състрадава нещастието на си­ротните деца, това е изписа­но на лицето й при всяка бла­готворителна акция, в която участва. Но малцина са като нея. Останалите са обсебени от шоуто, от забавата, от възможността да покажат себе си. При това състрадаването е доста мъчително занимание и затова мнози­на го заобикалят.

Безпаметните хора не мо­гат да състрадават. Целият „преход" е битка с колектив­ната памет, той е безпримерна апология на забрава­та. Която отпуши също тъй

безпримерно мърсуване

но това е отделна тема.

Всъщност, някои репор­тери се държат като анестезирани и по една друга,

доста по-банал­на причина - не използват въ­проса „защо", непрекъснато го пренебрегват или забравят. А това е велик въ­прос в журнали­стиката. Много словесни теле­визионни рево­люции можеха да бъдат пре­дизвикани, ако репортерите го използваха по-често.

Ето, обявяват темата на изпита за 7-и клас и тя се оказва преразказ на „За­ложна къща" на Деян Енев. Министър Даниел Вълчев веднага подхвърля пред ка­мерата, че Деян е един от любимите му автори. И ни­кой репортер не се сеща да го попита - защо?

Отговорът би бил много любопитен. Сигурно ще е доста пространен. Разбира се, и неясен.

Някаква дама от просвет­ното министерство не оста­ва по-назад и казва, че раз­казът бил „лесен", давал до­бри възможности на учени­ците поне за няколко ин­терпретации.

Защо? - никой не задава клетия въпрос. И какви са нейните „интерпретации"?

В началото на 90-те Деян Енев написа разказа „Кеворк Кеворкян" и аз още продължавам да размиш­лявам над него. А минаха доста години. Тогава той издаде цяла книга с диаболични разкази за по-извес­тните лица на прехода, коя­то е едно от най-ценните свидетелства за онази бър­котия. Не искам да кажа ни­що излишно, за да не го обидя - Деян просто е писа­тел. Той изглежда сякаш нарочно, малко невзрачно, мотал се е навсякъде и ви­наги трудно се е прехран­вал , така ще бъде и до края. Погледът му обаче все още е повече от опасен. Писа­тел.

Но е катастрофа „Залож­на къща" да бъде използван за подобен изпит. На Да­ниел Вълчев може и да му харесва Деян Енев. Но на „Заложна къща" изобщо няма да й харесат инфан­тилните преразкази на сед­мокласниците.

В началото Деян не се се­ти за този си разказ и дори призна, че не може веднага да изсмуче посланието му. После се окопити от шока и милостиво заяви, че „това е разказ за жеста". Тъй ли? И защо?

От Би Ти Ви бяха покани­ли за коментар Ваня Щерева - точно нея от поне 1500 официални писатели. Но за разлика от репортерката, Ваня умее да си задава въ­проса „защо" и почтено се учуди на поканата. И също почтено намери разказа за неподходящ.

Още доста въпроси „за­що" останаха по джобовете на репортерите само в тази история. Деян даде някол­ко интервюта и понеже е наистина писател изрече само една погрешна фраза - „Писателят не трябва да се интересува от славата". Тя е погрешна, понеже е издайническа.

Не задаваха въпроса „за­що", обаче в замяна много охотно го питаха как се чув­ства като жив класик, поне­же са го експлоатирали неудачно за един изпит. Как се чувства - иска да емигрира в страна, в която задават въпроса „защо".

Не стана ясно защо в „Темата на Нова" Николай До­йнов представи, и то в две части, президента Желев. Направих набързо някои сметки и съм сигурен, че Дойнов в момента е най-до­брият новинар. Много ха­ресвам и Ани Салич, за нея скоро ще напиша нещо специално, но тя все пак е част от един тандем, което по принцип донякъде раз­мива самоличността на водещия. Смятам, например, че Мира Добрева избяга в майчинство и заради ек­ранния си партньор - дълго време Андрей Захариев я гледаше така, сякаш иска да й каже нещо, но не смее. И тя на моменти също се заразяваше от несигур­ността му. Накрая се скри. Повечето екранни двой­ки са съставени така, че лесно да схванем

кой е погрешният човек

в тях. Двойката неминуемо трябва да театрализира но­вините - заради това горки­те водещи усърдно разчленяват на две иначе банални фрази. Напрежението, с което пък поглеждат партньора си, за да го под­канят да довърши фразата, не може да се изрази с ду­ми. Сякаш това е последни­ят човек, на когото биха имали доверие. Но то си е и така всъщност, прави са.

Дойнов няма подобни проблеми, понеже е сам, като изключим най-важния партньор на днешните но-винари - машинката, която им диктува думите (автома­тичния четец) - третият в двойката, диктаторът, кой­то много често те принуж­дава да ръсиш глупости, съ­чинени от друг. Жалкото приспособление, което до голяма степен извади ми­сленето от телевизионния занаят. Николай не зависи от четеца, той не влачи на гърба си и поредния избра­ник на каките от нюзрума -не знам защо, напоследък на тия обикновено ушите им стърчат, това изглежда е някаква нова мода. Дой­нов внушава доверие, ма­кар че известна импрови­зация в ефир няма да му дойде в повече. Изобщо, той е лидерът между новинарите, вън от съмнение. Защо е направил тогава толкова банален, скучен филм? Желев е труден съ­беседник, той е лишен от силните страни на обикно­вения българския политикан - фантазьорството, преувеличенията, себе-надлъгването и пр. Освен това никога няма да види един факт по три различни начина, което е несъмнени­ят чар на нашите политици. Той не може и лесно да бъ­де изкушен да полемизира с дребните мушици на пре­хода, които, между друго­то, го подложиха на систем­но обругаване.

И накрая, говорил е доста за 10 ноември и за прехода изобщо и за да проникнеш отвъд вече казаното, се ис­ка голямо упорство и май­сторство. А само това про­никване би било интерес­но.

Нищо ново не чухме - и Николай първи трябва да е недоволен от тази рутинна разходка по улица „Чавдар войвода" и из историята из­общо, филмът бе

отблъскващо фрагментарен

което веднага подсказва, че Николай не е успял да се домогне до един цялостен разказ. Сякаш бе предназ­начен за седмокласниците на Деян Енев.

Желев направи и една прогноза, която прозвуча странно - че след изборите ГЕРБ щял да се коалира с БСП и ДПС. Но преди седмица Бойко се подписа пу­блично, че това няма да стане. Репортажът очевид­но бе остарял още преди да бъде излъчен. Липсваше на много места въпросът „защо". Но пък имаше недо­дялани за класата на Дой­нов въпроси, като напри­мер „Как се справят със си­туацията (Станка и Адриан - дъщерята и зетят.на Желев, които живеят в Па­риж)"? Ситуацията би трябвало да означава жи­вота, нали. Телевизията е в подробностите.

Доста патетично Нико­лай обясни на зрителите, включително и на д-р Же­лев, какво представлявал митингът на СДС на 7 юни 1990 г. А пък Желев пояс­ни, че тогава са прочели обръщението на прези­дента Рейгън. Не от дреб­навост трябва да уточня, че въпросното обръщение на Рейгън бе осигурено от американското посолство и донесено директно от ле­тището в студиото на „Вся­ка неделя" от Миро Се­влиевски и излъчено пред поне 5 милиона зрители четири дни по-рано - на 3 юни, в присъствието на са­мия Желев и Г. Пирински, който обаче си затвори очите и не реагира пред то­ва нарушение на изборния закон.

След провала с европей­ското първенство по фут­бол БНТ щяла да пуска спортен канал..Това е един от малкото случаи, когато няма смисъл да се използ­ва въпроса „защо".

Най-често от екрана чу­ваме преувеличения. На­пример, Миро (екс „Каризма") каза в „На четири очи", че 40% от българите гласу­вали за него и Дивна в „Пей с мен". Да допуснем, че въ­просното шоу е било гледа­но (в най-добрия случай) от 10% от публиката. Това прави 750 хиляди души. 40% от тях са 300 хиляди души. А това са само 4% от тъй наречените „българи".

И в „Музикален идол" не­прекъснато подскачаха, че „България гласува/избра" еди-кой си, отдавна вече забравен, и който никога няма да се върне.

Тези преувеличения правят живота нереален. Да живееш с подобни преу­величения е комично. Въ­просът „защо" и сега би мо­гъл да свърши работа на во­дещите.

Встъпването на папа Бенедикт XVI бе отразено по-сдържано от Би Ти Ви в сравнение с едно друго не­що. Бареков се венча в Пловдив. Църковните кам­бани в целия град биели ка­то при царска сватба - по нареждане на митрополит Николай, браво, до вчера го виждах по друг начин. И из­веднъж Б. извика - пред ця­ла България, както и той се изрази - Да живее българ­ската православна църква!

Защо?

Бербатов се оказа фен на Първа инвестиционна банка - това ме накара да се замисля за някои неща.

Стоичков не поиска нито един лев. Съгласието му бе осигурено от Стойне Ма­нолов, организатора на бингото.

Да се върнем при клипа на Бербатов. Той е необи­чайно повествователен, разказът се движи плавно и гладко, но до едно време, когато Бербатов казва следното: „феновете са те­зи, които те подкрепят в трудни моменти". И после, след един малко изкуствен преход: „На кого съм аз фен? На ПИБ!"

Излиза, че банката е в труден момент - което оче­видно не е вярно.

Това е едно недоглежда-не на авторите на клипа.

И още. Преди време Бой­ко отхвърли подозренията от себе си ,§ каза, че в ДАНС знаят всичко за опи­та да бъде разклатено до­верието в ПИБ. Какво ча­кат репортерите и не отидат там с десетина въпроса „Защо"?

Инвеститорите не проя­вяват желание за покуп­ки, като повечето акции се върнаха на дъната си за тази година дори по-лесно, отколкото отчита­ха покачване През май. С книжата на „Химимпорт" бяха сключени най-много сделки в понеделник при постоянен натиск от про­дажби по време на цялата сесия.

В червено беше оцвете­на сесията и за „Холдинг Пътища", като акциите на инфраструктурното дру­жество също приключиха с 4% спад. Двете компа­нии бяха основни двига­тели за борсата преди ме­сец, а този път се превръ­щат в най-голямата те­жест за SOFIX.

А ниските обеми не обе­щават предстояща про­мяна на тенденцията. За­губите на Уолстрийт ще са определящи за движе­нието на българската борса през следващите

няколко сесии.

Икономическите нови­ни от Европа също сочат влошаване. Тази седми­ца е първичното публично предлагане на акциите на „Железопътна инфра­структура - Холдингово дружество". Със сигур­ност има отдръпване на капитали за участие в не­го.

Но интересът към даде­на компания и сектор за­виси и от оценката на ин­веститорите към нея, а не само от моментната ко­нюнктура.

Материалът е инфор­мационен и не предста­влява препоръка за по­купка и/или продажба на ценни книжа.

Момченце на 9 години, дядо му и негов приятел за­гинаха в огнен ад в центъра на София в първите часове на понеделник.

Пламъците захапали тух­лена кооперация на ул. „Шандор Петьофи" 21 откъм входната й врата. Точно в 4,50 ч съседи позвънили в пожарната. Седем-осем минути по-късно два екипа огнеборци долетели на ад­реса. Но късно. Те открили малкия Цветомир Христов да лежи безжизнен по очи до сградата. Зад построй­ката майка му Диана се свлякла на земята с горящи дрехи, които пожарникари­те светкавично изгасили. Гъстите пламъци на втория етаж се оказали гибелни и за дядото на хлапето Петър Кръстев (65 г.) и неговия приятел Сашо (60 г.), който му дошъл на гости предиш­ния ден. Двамата издъхна­ли в съня си от задушаване, без да дойдат в съзнание. За щастие Димитър, с кого­то Диана живеела на се­мейни начала и друго се­мейство - техни наематели, се отървали невредими. Ос­вен Цветомир, Диана имала и друг син Драгомир. Той работел в пицария и по вре­ме на инцидента не бил в къщата.

„Спираме се на една от версиите, която сме забе­лязали - умисъл", обясни Тошко Тошев, главен инс­пектор в столичната пожар­на.

„Много ми е жал за мом­ченцето. В неделя дойде в нашия двор да си поиграе с дъщеря ми. Заедно караха колела. Голям сладур беше", едва преглъщаше съ­лзите си пред „Труд" съсед­ка на почерненото семей­ство. Друга комшийка раз­каза, че преди година Хри­стова ипотекирала къщата си, за да вземе заем от за­ложна къща срещу кожо­дерска лихва. С парите санирала старата къща и на­правила освежителен ре­монт. Стегнала и приказен детски кът за Цветомир. Средствата обаче се стопи­ли и в последните месеци Диана и приятелят й често били навестявани от лихва­рите.

„Пред къщата им спира­ше кола и набит мъж при­викваше Димитър и с нетър­пящ възражение тон го пи­таше кога ще върне пари­те", довери близка приятелка на Диана.

„Гаджето на Диана беше наркоман. Постоянно изна­сяше предмети от къщата. Сигурно много е задлъжнял и са го запалили", изложи версията си жена на средна възраст от ул. „Шандор Петьофи". По протежение­то на цялата улица репорте­рът на „Труд" забеляза празни пакетчета от хе­роин. Плъзна и слух, че Ди­митър е задържан в поли­цията.

„Няма арестувани във връзка с пожара. Назначе­ни са няколко експертизи, които ще изясняват как са възникнали пламъците", ко­ментираха за „Труд" от сто­лична дирекция на поли­цията.

Наша проверка показа,

че това не е единственото нещастие, което е сполетя­ло Диана Христова. През юли 2002 г. тя подава жалба в кюстендилската полиция, че съпругът й Христо Хри­стов, който търгувал с мине­рална вода, е изчезнал без­следно.

Жената потърси помощ и от в. „Труд" с надеждата, че ще открие мъжа си, който бил и бивш състезател по щанги. „Сигурна съм 99 %, че мъжът ми вече не е меж­ду живите. Но имам 1 % на­дежда. Заради този про­цент живея. Заслужава си, нали?", каза тогава Диана пред „Труд". В момента же­ната е настанена в институ­та „Пирогов" с 50 % изгаря­ния по цялото тяло. Живо­тът й е в опасност.
Три снимки на четири колони – Полицаи и пожарникари оглеждаха в продължение на часове палежа на ул. „ Шандор Петьофи”. На метри от къщата беше паднало колелото, което Цветомир е карал ден преди трагедията. Диана и съпругът й Христо, изчезнал безследно през 2002 г. ( снимката най – вдясно)


24.06.2008 г., с. 40
Разследват схеми със строителни скелета
Прокуратурата във Велико Търново разследва измами със строителни скелета пак в село Самоводене. За новия мошенически удар аларми­рали ужилени бизнесмени, които дават конструкции под наем. Засега няма данни из­мамата да е свързана с взри­ва в селото (виж вляво), ка­заха от полицията.

Ловките мошеници първо вземали малко модули и ги връщали в срок. После чети­рима мъже се появили в ба­зата на Стефан Глушков и се представили за строителни предприемачи. Взели 3 скелета за по 3-4 хиляди лева всяко и не ги върна. Раз­следването показало, че един от измамниците е реци­дивист и има 13 дела. За тартора на бандата има данни, че се крие във Финландия.

съюз по десетте проекта на пътния фонд по програма ФАР, чието еврофинансиране беше спряно.

Това съобщи вчера заместник регионалният министър Савин Ковачев.

KPMG ще прави нови одиторски проверки, този път по проектите на фонд „Ре-

публиканска пътна инфраструктура“ по ФАР. Това съобщи правителственият пресцентър след среща между вицепремиера Меглена Плугчиева и министрите Асен Гагаузов, Пламен Орешарски и Петър Мутафчиев. Тримата министри, които управляват пътния фонд, вчера обсъдиха двата вече изготвени доклада на одиторската компания. Единият от тях е за цялостната система на управление на средства по ФАР в пътния фонд, а вторият за наличие на конфликт на интереси във фонда. В края на миналата седмица стана ясно, че са установени общо 10 случая на реален и потенциален конфликт, като някои от замесените служители още са на работа във фонда.

Според съобщението новият одит ще бъде в две посоки - проверка на транзакциите и за конфликт на интереси по всеки отделен проект. Транспортният министър Петър Мутафчиев разясни пред БНР, че новата проверка на одиторската компания трябва да докаже какви нарушения се допускат при провеждането на търговете и как може да се създаде действаща система за контрол.

Освен да загуби финансиране по предприсъединителните програми на ЕС - ФАР и ИСПА, България може да се окаже и в позицията да връща средства, отпуснати за някои от десетте проекта по ФАР със спряно финансиране, тъй като срокът за разплащане изтича в края на месеца. Това съобщи зам.-министърът на регионалното развитие и ръководител на агенция ФАР в регионалното министерство Савин Ковачев пред БНР.

Мутафчиев каза още, че проектът за тунела при Дупница най-вероятно е замесен в конфликт на интереси. Той се изпълнява от турския консорциум ТИНСА - ЕРКО, супервайзър е британската "Мот Макдоналд". Съпругата на заместника на бившия шеф на фонда Веселин Георгиев - Живко Недев, Елена Недева е служител във фирмата "Трансконсулт-БГ", която е дъщерна на българския клон на инженеринговата фирма "Мот Макдоналд". "Трансконсулт БГ" "надзирава" и строежа на пътя Твърдица - Елена, където изпълнител е фирмата "Биндер", управлявана от брата на Веселин Георгиев.