24 юни 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

През последните две години пазарът на логистични площи в цяла Европа преживява силно развитие. Водещите фактори са недостигът на модерни складови площи и нарастващото търсене. Всичко това води до ръст на предприемаческата активност, сочи проучване на консултантската компания King Sturge.

Миналата година не бе толкова динамична като търсене и предлагане в сравнение с предхождащата я 2006 г. Пазарът обаче продължи да се развива във възходяща посока, отбелязват от консултантската компания. Проучването сочи, че на пазара на складови площи се налагат големите мащаби заради тенденцията към централизация на дейността на дистрибуторските вериги, изнасянето на дейност (аутсорсинг) и съпътстващото ги нарастващо търсене. Затвърждава се и тенденцията като движеща сила на пазара на логистични площи в Европа да се налагат не производителите, а дистрибуторите и големите вериги за търговия на дребно. Тя е свързана с консуматорския бум на континента, поддържан с евтин внос от Китай, тихоокеанската част на Азия, Централна и Източна Европа.

Като цяло развитите пазари в Западна Европа - Германия, Холандия, Белгия, са доминирани от собственици. В развиващите се страни в Централна и Източна Европа преобладават предварителните договори за наем на площи в строеж, отчитат от King Sturge. По данни на компанията най-големият пазар на логистични площи остава Лондон, където заедно с базите край летище Хийтроу има около 25.8 млн. кв. м складови и производствени площи. Следва го Ile de France (Париж и регионът около него) с общо 25 млн. кв. м. Трети е Бирмингам с 20.2 млн. кв. м складови и производствени бази, следван от Барселона и Мадрид, съответно с 12.75 млн. кв. м и 9.5 млн. кв. м. В другата част на скалата са пазарите в Централна и Източна Европа, сред които най-слабо развит е този в Белград с едва 100 000 кв. м складови площи. Следват го трите балтийски столици с по 300-400 000 кв. м площи всяка, Букурещ с 600 000 кв. м и Братислава с 800 000 кв. м складове. В тази част на класацията попада и България, като по различни проучвания индустриалните помещения в София са около 1.2 млн. кв. м.

Данните на King Sturge сочат, че само сръбската столица Белград изпреварва София по наеми на складове на Балканите. Причините са именно слабо развитите пазари в двете страни и малкото предлагане на фона на нарастващото търсене на площи от страна на търговци и дистрибутори. Средният наем на тези помещения в София се движи около 72 EUR/кв. м годишно (6 EUR/кв. м месечно), докато в Белград тази стойност е 78 EUR/кв. м. Сходни с наемите в България са тези в столицата на Хърватия - Загреб, където наличните складови и производствени площи са едва 360 000 кв. м. Хърватия е оценявана от анализаторите като държава с добро местоположение и потенциал да се превърне в логистичен хъб за страните от Западните Балкани. В София очакванията са да се развият районите на запад и изток от града, разположени в близост до Околовръстния път и европейски транспортни коридори.

Според проучването единственият по-развит логистичен пазар на Балканите е Атина. В гръцката столица наличните площи са около 5 млн. кв. м, което е близо до мащабите в големите градове на Западна Европа.
Снимка на три колони – В цяла Европа строителството на логистични бази претърпя бум през последните години


24.06.2008 г., с. 23
Традиции: Дървопреработване

Фирма от Бургас налага мебелната мода в Европа
20% ръст в продажбите бележи Кроношпан
Eвгения Джорджева, еdjordjeva@pari.bg

Близо 20% растат годишно продажбите на продуктите, произвеждани в бургаския дървопреработващ завод Кроношпан, съобщи изпълнителният директор на дружеството Николай Банков. Марката е добре известна на инвеститори, строители и производители на мебели в страната. Дългогодишният опит, модерните научни и технически познания в областта на технологията за обработка на дървесина и полимерната химия, както и фирменото ноу-хау определят компанията като лидер в производството на материали от дървесина за Югоизточна Европа. Продуктите на Кроношпан България са сертифицирани по европейския стандарт EN 13986 и изпълняват критериите за клас на емисии Е1, който не е опасен за здравето на потребителите. Всичко, произведено тук, е съобразено с нормите, забраняващи употребата на определен вид химикали.

6.3 млн. кв. м ламинирани плоскости се произвеждат ежегодно в бургаските заводи за мебелната индустрия и вътрешния интериор. Над половината от тях се продават на българския пазар. 140 хил. куб. м е годишното производство на ПДЧ плоскости, като част от тях също се пласират на националния пазар.

През 2001 г. Кроношпан започна производството на нещо непознато на българския пазар - плоскости от ориентирани частици (OSB). В Канада и САЩ ги използват за изграждането на къщи заради добрите им изолационни качества. Затова и в началото по-голямата част от производството беше експортно ориентирано. Големи количества OSB купува Турция за покривни конструкции. Заводът произвежда годишно 160 хил. куб м OSB и вече част от продукцията остава в страната.

Потребностите на българския пазар нарастват, увеличават се претенциите на потребителите, затова сега усилията на бургаския производител се насочват към максимализиране капацитета на мощностите и подобряване на качеството.

В Кроношпан смятат, че интересът към OSB плоскостите в България ще расте и заради директивите на ЕС за използване на енергоспестяващи материали в строителството.
Предистория

Кроношпан България е наследник на бившето Булес АД. След приватизацията през 1997 г. заводът стана част от австрийската група Кроношпан, която има 28 завода в 24 държави и е европейският лидер в бранша. Управлява се от Николай Банков, Асен Ников и Радован Цаха. Компанията успешно реализира инвестиционната си програма, превърна стария нерентабилен завод в модерно, съобразено с всички европейски изисквания производство и така успя да стъпи на много от международните пазари, за да изчака стабилизирането на икономиката в страната и да изпълни основното си предназначение - да задоволява потребностите на българското строителство.

Хит е ламинатът, който прилича на дюшеме

Най-голямо в момента е търсенето на паркети с дебелина 8 мм и клас на устойчивост 32 АС 4. Въпреки по-високата си цена продуктите от този клас са предпочитани и от българите, защото са отражение на актуалните тенденции на пазара в Централна Европа и в частност в Германия.

Хит сред клиентите е ламинат с качества, релеф и визия на дюшеме.

С изработването му се щади природата, защото не се изсичат гори, а се използват частици от малоразмерна дървесина, уточнява Николай Банков.

Крайният продукт отговаря на всички екологични и хигиенни норми, така че се вписва напълно в интериора на всеки дом или офис, дори приликата със старите производства от миналия век се постига с наличието на микрофуга от четирите страни.

На българския пазар бургаското дружество предлага и над 120 декора ламиниран паркет, произведен в заводите на Кроношпан в Германия.

Продуктът устремно увеличава ръста си на пазара заради усилията на производителя той максимално да наподобява масивния паркет като повърхност, декор и начин на сглобяване.

Групата Кроношпан е сред водещите производители на подови настилки в Европа. Всяка година колекцията се обновява, за да отговори на последните тенденции и изисквания на клиентите.


24.06.2008 г., с. 2
Военни сделки ужилили държавата с 2 млн.
Комисията за борба с корупцията ще даде на прокуратурата още две сделки с военни имоти. Става дума за продажби на армейски терени в Хасково и в стара Загора.

Сигнали за корупция при продаж­бите на домовете на отбраната в двата града бяха подадени вчера по време на изнесената приемна на парламентарната комисия в Хаско­во, съобщи председателят на комисията по корупция Бойко Великов. В изнесената приемна вчера постъ­пиха общо 15 сигнала и три писмени жалби, Гражданите са сигнализирали за корупция в общинските администрации, в" съда и прокуратурата' във ВиК и за конфликт на интереси.

За това съобщи кметът Димитър Николов. Той до­бави, че паметникът е все още в гаранция и община­та търси връзка с фирмите изпълнители на проекта, за да укрепят композиция­та. Монументът се намира на една от централните алеи в Морската градина. От него се открива гледка към целия Бургаски залив. Самият паметник предс­тавлява моряшки възел с широко стълбище, офор­мено като котва. Паметни­кът е изграден за шест ме­сеца и в него са инвестира­ни около 500 000 лева.

Джипове, лимузини висока кла­са. .. Такива новини долитат от Сто­лична община (виж стр. 6).

Тук няма да се отдаваме на евтин популизъм. В действителност никой не иска столичните инспектори да возят телата си в неудобни лади, преслед­вайки поредния изцапал с кал улиците на София камион. Още по-малко пък е нужно кметът да стига с велосипед до следващата запълнена дупка, край ко­ято официално ще разреже лента. Не че това би го затруднило, но поне да имаше велоалеи. А сега такива няма и трафикът, особено есента, би изцапал якичката на тениската му.

Разходите за удобство и комфорт, в частност за превозни средства, по пра­вило винаги бодат очите на данъкоп­латеца. И е най-напредналите страни харченето на публични средства вина­ги е прекалено разточително за тези, които издържат администрацията и прекалено свито за тези, които ги хар­чат.

Но ако критиките на гражданите на Копенхаген, Виена и Амстердам се притъпяват от добрата работа на местната власт, у нас червените точки на столичното управление не са многоб­ройни. Наскоро бе публикувано изслед­ване, според което София се нарежда да последно място в ЕС по качество на живот. Нещастните граждани са много по-чувствителни към харчовете на ад­министрацията, отколкото щастливи­те. И така, новите коли за инспекторите пораждат въпроса: Липсата на високопроходима техника ли им пречеше досега да изчистят столицата от пла­кати, реклами, обяви и всякакви други материали, с които градът е окичен? Липсата на джипове ли им пречеше да спрат калящите улиците камиони от строежите? Това че нямаха джип ли им попречи да отучат най-нисшия слой столичани да не хвърлят фасовете си

по улиците? Може би сега с новите мощни возила ще започнат да глобя­ват и да контролират по-качествено?

Нахалство

Лимузината пък е истинско нахалство на фона на тревясалите градинки, изя­дените от реституцията паркове, лок­вите, дупките... Тя няма нужда дае ви­соко проходима - надали ще й се нала­га да минава през новозастроените ра­йони на София. Там, където хората с го­дини чакат същата тази модерно обо­рудвана община да асфалтира блата­та, в които се превръщат неасфалтираните им улици при всеки дъжд. Кой ще купи джип на живущите там, на крайно нуждаещите се?

„Южен поток" потича след 6 г.

През 2014 година ще започнат доставките на природен газ по "Южен

поток", съобщи вчера във видео пресконференция Москва-София Сергей Коровин, зам.-ръководител на департамента за външноико­номически връзки на " Газ п ром".

Проектът предвижда суровината от руските находища да достигне до Австрия. Обмислят се и възможни маршрути, за да се захрани с руски газ и Северна Италия. За всич­ки страни участнички в бъдещия газопровод и за България такива проекти носят големи инвестици­онни и бизнес възможнос­ти, напомни Коровин. Той не се ангажира обаче да посочи точната цифра на очакваните за страната ни приходи.

Осъществяването на такъв голям инфраструктурен проект не е въз­можно без външно кре­дитиране, категоричен е Коровин. В момента се обсъжда възможността за оптимизиране на про­екта, а отношенията между партньорите окон­чателно ще се оформят, след като е готова технико-икономическата оцен­ка.

Доставката и транзитът през България ще възлизат на 30 млрд. куб. м газ годишно, възможните промени зависят от пот­ребностите на страната ни. Съгласно спогодбата, подписана между бъл­гарското и руското прави­телство, ще бъде създа­дено съвместно предпри­ятие с разпределение на капитала 50 на 50. Проуч­вателните работи по тра­сето на "Южен поток" ще приключат през 2009 г.
Снимка на три колони - Проучвателните работи по трасето на "Южен поток" ще приключат през 2009 г., съобщи Сергей Коровин.


24.06.2008 г., с. 15
Връщаме пари на ЕС
Има опасност да вър­нем средства на ЕС за ня­кои от десетте проекта по програма ФАР със спря­но финансиране, тъй ка­то срокът за разплащане изтича в края на месеца.

Това съобщи зам.-министърът на регионално­то развитие и ръководи­тел на агенция ФАР в ре­гионалното министерст­во Савин Ковачев.

Той посочи един от обектите - втората тунел­на тръба на влизане в Дупница на път Е-79. На­чалото на строителство­то е на 11 януари 2005 г., а обектът вече е трябвало да бъде завършен.

Правителството ще по­иска от KPMG допълните­лен одит на проектите по програма ФАР и ИСПА, които се изпълняват в момента от фонд "Репуб­ликанска пътна инфраструктура". Това съобщиха от правителствената ин­формационна служба. Одитът ще бъде в две по­соки - проверка на тран­закциите и за конфликт на интереси по всеки един проект.

Двете компании бяха одобрени от НЕК като предпочитани кандидати в процедурата. Предстои подробно разглеждане на офертите и преговори с кандидатите.

Проектът за изгражда­не на АЕЦ "Белене" е при­оритетен за българското правителство. 51% от собствеността е държав­на, а изборът на стратеги­чески инвеститор е за останалите 49%.

В началото на юни бе подписан договор между НЕК и БНП Париба за на­чалото на дейностите по структуриране на финан­сирането на проекта АЕЦ „Белене".

България получи поло­жително становище на Европейската комисия, че инвестиционен проект за АЕЦ „Белене" изцяло съответства на принци­пите на Договора за Евратом. В становището на ЕК бе отбелязано, че изб­раната технология за строежа на АЕЦ „Белене" включва подобрена за­щита срещу външни опасности като например земетресения.


24.06.2008 г., с. 15
Имотите поскъпват, но по-скромно
Недвижимите имоти в България са поскъпнали с 15,21% за периода януари-март в сравнение със същия период на миналата година. Това сочат данни на Global Property Guide.

Темпът на нарастване на цените на имо­тите у нас е отбелязал значително забавя­не през първото тримесечие в сравнение със същия период на миналата година. То­гава цените на имотите са поскъпнали със 17,7%. По ръст на цените България изпа­да на шеста позиция. Миналата година за четвъртото тримесечие у нас бе отбеляза­но повишение от над 30%, което ни изст­реля на първо място в света.

С най-много за първите три месеца са поскъпнали недвижимите имоти в Слова­кия - 29,3%. Втори в класацията се нареж­да Шанхай в Китай, където имотите са поскъпнали с 28,47%, а на трета и четвърта позиция е Хонг Конг с две водещи зони. На пето място е Сингапур. Най-голям спад в цените на жилищата се наблюдава в Латвия - през месец май тази година те са били с 38% по-евтини спрямо същия пери­од на миналата година.
Снимка на две колони - Въпреки по-ниския ръст на цените на имо­тите, интересът към изложенията в област­та на недвижимостите остава голям.


24.06.2008 г., с. 32
ДВА ТРУПА ОТКРИТИ В ЛЕТНИЯ ПЕК
СКЕЛЕТ ИЗСКОЧИ ОТ АСАНСЬОР
Трактористи намериха разлагащ се мъж.
МАРКО РУМЕНОВ

Скелет изскочи от асансьорна шахта в Радомир. По-малко от 24 часа пре­ди това бе открит друг труп в напреднал стадий на разлагане.

Първо група трактористи се натъкнали на разлага­що се тяло във видинското село Връв.

Мъж

Към 17 часа в неделя група трактористи решили да си отпочинат след ра­ботата в жегите. Те се съб­рали на раздумка, когато вятърът донесъл силен аромат на мърша.

Първоначално помисли­ли, че някое умряло живот-, но е започнало да се раз­лага. Впоследствие обаче се натъкнали на гниещ труп на човек. Те веднага звъннали в полицията.

Униформените установи­ли, че тялото е на мъж, но

към този момент не могат да дадат каквато и да е ин­формация. Трупът е отка­ран за аутопсия, която ще установи приблизително преди колко време е почи­нал човекът и на колко го­дини е бил.

В асансьора

Подобна случка се разиг­ра и в Радомир. Хората от един от блоковете в квар­тал „Гърляница" решили да почистят шахтата на асан­сьор, който не се е използ­вал от построяването на блока до момента. Докато събирали боклуците, те се натъкнали на човешки ске­лет. Месото по него отдав­на било разложено. Те вед­нага алармирали в полицията.

Ченгетата се видели в чудо, тъй като по фазата на разложение предпола­гат, че човекът е умрял преди 8 години, а може и доста по-отдавна. Скеле­тът е изпратен за аутопсия, която да определи пола, приблизителната възраст и времето на смъртта на човека.

Версии

Докато не получат резул­татите от аутопсията, чен­гетата са с вързани ръце, тъй като съществуват без­крайно много версии.

Според комшиите е твър­де вероятно тялото да е би­ло подхвърлено в шахтата доста след смъртта на човека. Те се обединени око­ло това мнение, понеже в нито един момент не са усе­щали миризма на гниещ труп. Други смятат, че е възможно скелетът в шах­тата да е на някой от виет­намците, работили преди време при построяването на блока.

Обяснение

"Няма какво да коменти­раме, тъй като не разпола­гаме с достатъчно инфор­мация. Нека специалисти­те да установят пола, ръс­та, възрастта и времето на смъртта, за да можем да проверим регистрите за из­чезнали хора", коментира­ха пред "Телеграф" от ОДП-Перник.

Забележете: едва една трета!

Такъв прецедент Бълга­рия не помни поне за последните петдесет години.

И последва сухото, наистина по статистически, обяснение: поради сушата.

Че бе голяма тя през 2007 г., спор няма. Но подобни и още по-тежки суши е имало и по-рано, има ги периодично и то е закономерно за нашия климатичен пояс.

Логично бе да очакваме коментари от специалисти в земеделското министерст­во, от политици, но това не се случи. Пък и защо да го правят, щом това „обясне­ние" напълно ги устройва. Суша, и толкова!

Въпросът е: как така в същата тази година много земеделски кооперации, арендатори и частни стопа­ни получиха по 250-300 и повече килограма пшеница и ечемик от декар, а други, дори от едни и същи райо­ни, не можаха да вземат и по 100 кг? Никой не напра­ви опит да обясни това. А нещата са съвсем прости. Не може да не засееш навреме, било поради липса на средства или от немар­ливост, и да очакваш добра реколта. Не може да не си торил и опазил от плевели посевите и да се надяваш на богата реколта. Не може при 12 милиона декара поливни площи миналата година да са полети едва 300 000 дка, толкова, колко­то преди Втората световна война. А знае се, че при сушави лета като миналото преди двадесетина години вода получаваха и стотици хиляди декари есенни посеви, да не говорим за милиони декари с цареви­ца, захарно цвекло, зелен­чукови култури, овощни насаждения.

Намерихме му лесното и за сушата, и за кишата -природно бедствие и толко­ва. А мълчим за поразиите, които сами си направихме, мълчим за човешкото бездействие.

Колкото и да е неприят­но, трябва да го кажем: загърбили сме тотално . селскостопанското произ­водство. Мълчим за това кой го доведе до днешното плачевно състояние. Мъл­чим и по това кой и как ще го изведе от там. Мъл­чат управляващите през всичките години на прехода и не искат и да чуят вопли­те на селскостопанските производители и разумните предложения на учени и специалисти за разработва­не на нова аграрна програ­ма - в краткосрочен и дългосрочен план. Програ­ма, в която ясно да се очертаят ролята и мястото на селскостопанските субекти - земеделски кооперации, арендатори, еднолични стопани, струк­турата на селскостопанско­то производство.

Нямаме сега такава програма и се люшкаме по вълната на конюнктурата и по това, което ще ни поис­кат от Европейския съюз. Хората питат кога отново ще имаме на пазара вкусни­те български плодове и зеленчуци, вместо вносните, твърде често със съмнителен произход по отношение на вид и съдържание.

Отговор няма.

Неотдавна министърът на икономиката и енерге­тиката Петър Димитров направи прогноза, че иде спад на цените на селскос­топанските произведения заради очертаващата се добра реколта. А Стефан Софиянски отиде още по-далеч, като заяви по една телевизия, че най-сигурното средство за нас срещу отрицателните последици от световната криза с петрола било да увеличава­ме селскостопанската продукция. Това било нашият „петрол".

Идва ми чак да се просълзя. Вижте какво прозрение?!

А как да стане това, как бързо да се увеличи произ­водството? С магическа пръчка ли? Не, разбира се. От преди 1989 г. имаме научни разработки за специализация на селскостопанското производство у нас. Може и трябва да се извадят папките от прашасалите шкафове и да се актуализират тези разработки, съобразно новите условия и изисквания, за да стане ясно за всеки произ­водител кои са нишите, които отново можем да заемем на европейския пазар, пък и не само там. Но се иска политическа воля за това, каквато у нас няма. Нямаше я досега, няма я и от управляващата коалиция днес. В Хисаря тази пролет коалицията намери кураж да очертае перспективите за развитие­то на икономиката не само до края на мандата, но и по-далеч. И отново нито дума за селското стопанст­во. Всеки ден в печата и по телевизията излизат съобщения за намаляване броя на животните не само в земеделските кооперации и арендаторите, но и в едноличните стопанства, за протести от страна на производителите на плодо­ве и зеленчуци заради ниските изкупни цени. Никой не трепва от това.

Докъде сме я докарали само, в земеделска Бълга­рия - най-големият износи тел преди на плодове и зеленчуци в Европа, - сега да липсва мотивация за увеличаване на селскосто­панското производство. Обратно - стремеж то непрекъснато да намалява Дори чичкото на село с две кравички гледа да се освободи от едната!

Жалкото е, че нито управляващи, нито опози­ция сочат изход от това положение. Наистина, откъде да дойде такова предложение, от СДС и неговите производни ли, които извършиха погрома върху отрасъла? Едва ли това може да се очаква и от двата коалиционни партньори. Преди 3-4 години ДПС направи несполучлив опит с предло­жената програма за разви­тие на Родопите, от която нищо не се получи. В НДСВ пък и хабер нямат от селско стопанство.

Исторически погледнато, право и задължение на БСП е да инициира идеята за възраждане на отрасъла. Защото по времето на нейния предшественик България отбеляза Златния век и на своето селско стопанство.

Има в страната научен потенциал, опитни селскос­топански специалисти. Ако държавата се опре на тях, ще бъде намерен верният път за излизане от кризата. Очакваните средства по еврофондовете, ако успеем да ги усвоим, ще подпомог­нат развитието на отрасъла, но едва ли ще бъдат доста­тъчни. Нужни са икономи­чески стимули за наши и чужди инвестиции. Колко по-добре би било чуждите инвеститори да влагат пари не само в хотели и молове, а и в селското стопанство, за да осигурим здрав тил на един от най-перспектив­ните отрасли в страната -туризма. Иначе може и той да залинее. Дано не допус­нем това.