27 март 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Работната група е сформирала три критерия на залегналите в бюджета проекти - проекти, които трябва да бъдат подложени на допълнителна оценка за целесъобразност, разходи, които нямат ефект върху реалната икономика и са свързани предимно с внос, проекти, които няма да бъдат завършени до 2009 г. заради технически обем, сложност и др.

15 млн. лв. допълнително се предоставят на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за социална инфраструктура. С парите ще се реализират 54 проекта в близо 40 общини по "Красива България". Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ще получи над 5 млн. лв. допълнително бюджетни кредити за национален конкурс "Чиста околна среда", по който бенефициенти са училища, читалища и др.

На Министерството на отбраната (МО) ще бъдат дадени бюджетни кредити за 45 млн. лв. за закупуване на жилища. Допълнителни целеви субсидии за капиталови разходи се предоставят на общините в размер на 155 млн. лв. Тези средства ще се насочат директно към общините и няма да бъдат управлявани от правителството, посочи премиерът. Станишев заяви, че антикризисният план на правителството постоянно се актуализира и се вземат гъвкави решения за подкрепа на бизнеса и хората.

Друга промяна в закона забранява строителството на нови сгради, ако не се осигу­рят необходимите места за паркиране на автомобилите на живущите в тях. Променят се изискванията за разстояние между жилищните сгра­ди. Досега то трябваше да е по-голямо или равно на ви­сочината на сградите през улицата. Сега разстоянието ще се измерва според висо­чината на постройката, коя­то е откъм най-слънчевата страна.

Новите текстове предвиж­дат консултантите в строи­телството да минат на лицензионен режим, а не на досегашния регистрационен. Въвежда се и определение за големината на градовете, като най-големи ще са тези с 200 000 жители, а за много малки ще се считат градове­те с под 10 000 жители.


27.03.2009 г., с. 10
България - притегателен център на Балканите
Васил Савов
Вече 2 години, откакто България и Румъния са в Европейския съюз. Редица неща между двете страни се промениха. Но при новите условия те за първи път са под ударите на световна финансово-икономическа криза. Тя е още в силата си и резултатите от нея ще станат ясни по-късно. Някои непознати явления обаче се виждат и сега.

Тези дни в румънския печат се появиха информации, отбелязващи отражението на възникналата криза върху различните икономически условия в двете страни. "Привлечени от по-благоприятната данъчна система и по-ниските такси, писа в. "Гъндул", румънските работодатели са по-склонни да прехвърлят дейността си отвъд Дунава, опитвайки се да избегнат колкото е възможно ефекта на икономическата криза." По оценки на някои експерти миграцията на бизнеса се обяснява с по-ниските разходи в България средно до 40 на сто. В Русе вече се усеща значително нарастване на румънски фирми за наем на недвижима собственост и се предвижда тази тенденция да продължи и през 2009 година. Един от мотивите за привличането на румънския бизнес в България са заплатите - у нас средната заплата е 267 евро, в Румъния - близо 400 евро, а в Гърция - 1400 евро. В България данъкът върху печалбата е 10%, а в северната ни съседка - 16 на сто.

В Гюргево голяма част от доставчиците на хляб и млечни произведения са от България. Представител на търговската камара в града признава, че много румънски търговци са открили магазини у нас. "В България, казва той, фискалните процедури са опростени."

Различните финансово-икономически условия в двете страни са причина и за друго явление. От миналата есен крайграничните румънски селища в Добруджа се снабдяват с дърва за огрев от България. "Нарязани, сухи, докарани пред портите, разтоварени от придружаващи камионите работници, претеглени точно" - така в. "Романия либера" представя сделките в Негру Водъ. Заплащането не е проблем. Дървата български, парите румънски. Няма долари, няма евро. Свободна размяна. Но не цените са главното. За румънците излиза по-евтино, но главното е, че "българските дърва са сухи", а румънците ги продават сурови. Кметът на града не скрива: "Много сме доволни. Възможно е и тази година да доставяме дърва от България."

Но не само бизнесът и търговията са белегът на промяната. За румънските селища не е новост, че ергените канят момите в края на седмицата на кафе в България. "Тук няма места за развлечения, така че събота и неделя голяма част от нас отиват на терасите в България", казва жител на Негру Водъ.

По повод очертаващата се тенденция във взаимоотношенията между двете страни генералният секретар на Асоциацията на бизнесмените в Румъния Кристиян Първан заключава в интервю, че България "е по-близо до балканските пазари в Югоизточна Европа, много атрактивна в сегашния момент".

Поради фискалните улеснения и по-ниските производствени разходи Русе привлича интересите не само на румънски фирми, но и на гръцкия бизнес. Гръцкият в. "Вима" отбелязва, че изгодата от ниските цени и заплати привлича гърци и чуждестранни компании в България. Много от тях са задвижили процедура за преместване, а някои вече са у нас.

Още от 2008 г. компаниите в Румъния "Kraft Food", "Nestle" и в Гърция - "Tate & Lyle Orecta", "Crown Corn & Seal", "Triumph" са изразили своите намерения да преместят дейността си в България.

Не съм икономист и не мога да преценя накъде водят тези нови симптоми на кризисните процеси. Пазарната стихия е понякога неукротима. Всяко ново явление има положителна и отрицателна страна. В чия полза е то? Само за тези с дебелите портфейли, или и за тези с празните торбички. Засега България, Румъния и Гърция са балканските страни членки на ЕС. Мога само да констатирам, че българи отиват в Румъния и Гърция да работят за повече пари, а румънският и гръцкият бизнес се настаняват у нас. Български търговци от Родопите изнасят дървен материал в Гърция, а от Северна България - в Румъния. Горският фонд в България не е с неограничени възможности.

Не си спомням първите ръководители на трите страни да са се срещали да обсъждат и решават възникващите проблеми на новите отношения. А това е от полза не само за тях, но и за кандидатките от Западните Балкани. Европейският съюз си е Европейски съюз, Балканите са си Балкани.

В периода на строителен бум и повишено търсене на нови жилища цената на маломерен двустаен партамент в София достигна около 40 хил. евро. След кризата обаче тя спадна до към 32-33 хил. евро с тенденция за по-нататъшно понижение. Защото вече има над 120 хил. апартамента, които се предлагат, а търсенето е за не повече от 20 на сто от тях, което ще спадне и още повече. При тази ситуация пазарната цена ще се снижи и под 30 хил. евро. В същото време данъчната оценка възлиза на 65 хил. лв. или 32 500 евро и върху нея се начислява данък сгради и такса смет. При това жилището може да бъде необитаемо, защото е купено с инвестиционна цел, но от момента на издаване на акт 16 върху него се дължат данък сгради и такса смет. При това положение е редно, ако някой си е купил жилище, но впоследствие е изпаднал в затруднено положение, държавата или общината да му го купи по данъчна оценка. Само че ако това стане, няма да има от кого да се събират данък сгради и такса смет.

И в сегашната кризисна обстановка държавата и общините се оказаха с неадекватна реакция. Държавата трябваше да увеличи данъчната оценка с не повече от 10-15 процента. От своя страна общините трябваше да реагират със снижаването на промилите до 1 на хиляда. За данък сгради и такса смет за 2009 г. в Софийска община те са съответно 1,875 и 1,6. Всеизвестно е, че когато данъчната тежест е висока, данъкоплатците търсят начини да я избегнат и има доста начини това да стане. Поради това една община като Бургас отчита, че не е прибрала годишно приходи от данък сгради и такса смет за най-малко 500 хил. лв. За целта ще се предприемат мащабни проверки, но това също струва пари. Общината ще похарчи примерно 80 хил. лв. за тях, като вероятността е да събере данъци и такси за към 160 хил. лв. Ако обаче данък сгради и такса смет са върху 1 промил, от доброволно плащане постъпленията ще бъдат най-малко 300 млн. лв., без затова да се похарчи дори 1 лв. за събирането им.

Отделен въпрос е защо държавата прехвърли редица пълномощия на общините за действие в данъчната област. Отговорът е ясен. На първо място с това се намалява държавно-бюджетната издръжка за общините. Като им се дава възможност да събират повече приходи, това означава че те трябва да поемат и разходите - инфраструктура, благоустрояване, чистота, транспорт и т. н. Другият фактор е психологически. Недоволството от повишените данък сгради и такса смет се прехвърля от държавата към общинските ръководства. А пък от това следва, че за непочистените улици, за неизвозения боклук, за дупките по градските пътища, за нередовния транспорт и за всичко останало са виновни кметовете и общинските съветници, а не премиерът и министрите.

Нито със законите, нито с решенията на местните парламенти се защитават интересите на гражданите, както иначе би трябвало да бъде по европейски и американски образец. В противовес на това у нас е създадена система, при която хората имат безкрайно много задължения и почти никакви права. Ето един парадокс - стана известно, че поставяните на покривите на жилищни блокове антени за мобилни телефонни връзки са изключително вредни за здравето и дори за живота на обитателите. Хората масово се разболяват от различни болести. Това по принцип се знае, но не се прави нищо съществено, за да се промени положението - нито се иска съгласие от живеещите в блоковете за поставяне на антените, нито разрешение от лабораторията за физични фактори, която установява дали излъчванията от антената няма да бъдат вредни за хората. А такова е положението с още много неща...


27.03.2009 г., с. 5-6
Правим всичко възможно, за да бъде българският военнослужещ със самочувствие
Министърът на отбраната Николай Цонев очаква до края на април да има ясни и точни параметри за по-нататъшния ход на модернизацията на Българската армия
Интервю на Спирдон СПИРДОНОв

- Г-н министър, на 29 март се навършват 5 години от приемането на България в Органи­зацията на Северноат­лантическия договор. Какви практически ползи носи за България това членство?

- Това за нас е важен политически договор, който безспорно гаран­тира националната ни сигурност и променя сис­темата за отбрана на страната ни. Заедно с другите 25 държави -членки на съюза, ние обединяваме усилията си, за да защитаваме сигур­ността на всяка една. Известен е чл. 5 на ва­шингтонския договор, че нападението на всяка страна членка е нападе­ние върху целия съюз. Провеждаме много съвместни учения с колеги­те от съюзните армии. Спазваме всички стан­дарти на алианса, стремим се да постигаме оперативна съвместимост, за което и модер­низираме нашата армия. Не по-малко важно е участието ни в операци­ите и мисиите на НАТО. Там нашите военнослу­жещи придобиват богат практически опит и с това повишават профе­сионализма си за изпъл­нение на бойни задачи.

- Споделяте ли оцен­ката, че вече пет годи­ни България е надежден и предвидим съюзник в НАТО? Какви са ваши­те аргументи?

- Отговорът на то­зи въпрос е еднозначен. Ние сме надежден и предвидим съюзник в НАТО. високата оценка, която дават нашите колеги в ръководството на Северноатлантическия пакт за участието ни във всички съвместни учения, за работата на нашите офицери в структурите на съюза, не може да не ме кара да изпитвам гордост.

Определено мога да кажа, че се гордея с нашите воен­нослужещи.

- Тече процес на трансформация на НА­ТО и на Българската армия. Какви са резул­татите до този мо­мент?

- Процесът на транс­формация е доста дълъг и сложен. Той стартира в самата структура на НАТО. Движи се бавно, но се надявам да успее. Трансформацията в Българската армия е към своето приключва­не. винаги съм заявявал, че с приемането на За­кона за отбраната и въоръжените сили, кой­то е в парламента на второ четене, ще приключи един етап от ре­формата на Българска­та армия. Това е ета­път, в който ние се ог­раничаваме до 32 хиляди души численост на Бъл­гарската армия. С прие­мането на закона започ­ва оптимизацията на нашата дейност. Самият закон дава много со­циални стимули на воен­нослужещите, създава условия за въвеждане на интегрирания модел, който е една модерна, европейска структура за управление на национал­ната отбрана и въоръ­жените сили.

- Каква е ролята на България като член на НАТО за намаляване на напрежението в нашия регион, за развитието на "Партньорство за мир" и по-нататъшно­то разширяване на съюза?

- България заема цен­трално място на Бал­канския полуостров и ние би трябвало да има­ме решаващ принос за запазване на сигурност­та и мира в региона. Преди няколко месеца Народното събрание ра­тифицира договора за приемането на Албания и Хърватия в НАТО, ко­ето е доста сериозен принос на България в то­ва отношение. Надявам се в бъдеще към алианса да се присъединят Сър­бия, Босна и Херцегови­на, Черна гора, а ако се намери решение на въп­роса с името, това да се случи и с другата ни съ­седка - Македония.

- Какво бихте каза­ли за модернизацията на въоръжените ни си­ли като национален и съюзнически ангажимент?

- Модернизацията е един доста важен въп­рос, който трябва да се разглежда сериозно как­то от политическа, та­ка и от икономическа гледна точка. Ние се стремим да постигнем нашите цели за съвмес­тимост и оперативните способности според изис­кванията на НАТО чрез модернизиране на българ­ските въоръжени сили. Стартирали са много модернизационни проек­ти. Те са в определен етап на своето развитие. В момента извършваме преглед на модернизационните проекти 6 Българската армия. На-дявам се до края на дру­гия месец да имаме ясни и точни параметри, как да продължим от тук нататък. все пак трябва да се включим в необ­ходимите минимални во­енни способности, които можем да си позволим. Много е лесно да се купува една скъпа техника, която не можем да овла­деем или не ни е необхо­дима съобразно нашите цели.

- Кой от модернизационните проекти предстои да старти­ра?

- Естествено, на първо място пред нас стои въпросът да стартира­ме проекта за такти­ческата комуникационна система. в момента из­вършваме подготовка. Разработваме техничес­ките параметри. Надя­вам се към края на годи­ната този проект да стартира. Другите про­екти се движат, водят се разговори. На този етап не можем да си поз­волим да закупим много­целеви изтребител. Затова водим разговори с нашите колеги от армията на САЩ да повишим присъствието на техни военнослужещи, които се обучават в съвместните съоръже­ния. Това е добра въз­можност за повишаване на оперативните ни спо­собности.

- Смятате ли, че се интегрираме успешно не само в структури­те, но и във философи­ята на НАТО?

- Тук отговорът ми отново е еднозначен. Масовото участие във всички структури на НАТО, във всички уче­ния и в мисиите и опера­циите, включително и в Ирак, показва, че наши­те военнослужещи имат модерно,европейско мис­лене за управление, прог­рамиране и бюджетиране на Българската ар­мия.

- Има ли противоре­чие между ангажиментите ни към НАТО и към Европейската по­литика за сигурност и отбрана?

- Не би трябвало да има никакво противоречие и никакви проблеми. След като търсим мир, борим се с тероризма и помагаме за изграждане на демокрацията, не би трябвало да има проти­воречия. Конкретен при­мер в това отношение е присъединяването на Франция към военната част на алианса, което ще засили способности­те и на НАТО, и на ЕС.

- Казахте, че новият закон вече е включен за второ четене в дневния ред на парламента. Удовлетворяват ли ви текстовете, които ще гарантират по-ната­тъшната социална по­литика в интерес на военнослужещите и техните семейства?

- Действително очак­ваме да започне приема­нето на закона на вто­ро четене. Той е доста дълъг и ще отнеме мно­го време. Мога да кажа, че всички предложения, които постъпиха между двете четения, се отна­сят повече до някои де­тайли от закона. всич­ки приветстват текстовете, които регла­ментират социалната политика 6 интерес на българските военнослу­жещи. Създаваме соци­ални стимули, които ще дадат възможност на военнослужещите да из­пълняват своите задъл­жения, без да се притесняват от битовите си проблеми.

- Един от актуални­те битови проблеми е жилищният. Кога Ми­нистерството на отб­раната ще започне ку­пуването на апарта­менти?

- Тук имаме две действия, които малко си противоречат, но аз ще обясня защо ги правим. На първо място, след ка­то беше коригирана от Министерския съвет на­редбата, започнахме да продаваме жилища от съществуващия фонд. Преди една година заварихме около 500-600 кан­дидати за закупуване на жилища с подадени доку­менти, но връщани и за­бавяни. През това вре­ме те са напуснали арми­ята. Ние променихме на­редбата, за да могат да си купят жилища, което те заслужават. Така да­дохме право всички жи­лища, строени преди 1985 г., да бъдат закупе­ни. Със средствата, ко­ито получаваме, прис­тъпваме към втория етап - закупуване на жи­лища и създаване на обо­ротен жилищен фонд. Освен това дадохме въз­можност да се закупят и жилища, които се на­мират във вече закрити гарнизони. Така ще опти­мизираме и преструкту­рираме нашия жилищен фонд. в служебните жи­лища военнослужещите през целия период на службата си няма да плащат наем, а само консу­мативите. Министерс­твото на отбраната ще се грижи за поддръжка­та и ремонтите на те­зи жилища.

- Според закона, кой­то се приема, Минис­терството на отбра­ната трябва да предос­тави за закупуване жи­лища на военнослужещи с 15 години служба в ар­мията. Купува ли ми­нистерството вече такива?

- Тези жилища, които в момента купуваме, са само за оборотния жи­лищен фонд. Те остават публична държавна собственост. Към другите жилища, които ще предоставим за закупуване, ще подходим по-прагма­тично. Ще купуваме там, където се предла­гат на по-ниски цени, за­щото имаме намерение да ги продаваме на военнослужещите на себес­тойността, на която министерството ги е придобило. За да бъдат по-евтини жилищата, има два начина за придо­биване. Единият е с отстъпване право на строеж, а другият - сами да строим в наши войскови райони. Целта е след 15-ата си година наши­те военнослужещи да могат да си купят жили­ща на преференциални цени. Естествено, тези, които в момента си купуват жилища, няма да имат това право.

- Ще продължават ли ремонтите на обще­житията и доколко разчитате на тях?

- Имаме намерение да променим и самата на­редба за общежитията. Още като изпълнителен директор на ИА "Соци­ални дейности на МО" се сблъсках с проблема в общежитията да живеят хора в продължение на 15-20 г. Общежитията са временно решаване на жилищния проблем в ар­мията. Те са нужни. Ще ни трябват на първия етап от провеждане на социалната реформа. И по-късно за настаняване на новоназначени воен­нослужещи, докато полу­чат жилища от оборот­ния фонд.

- Какво се изгражда в столичния квартал "Младост 3" на място­то на бившето военно окръжие?

- Аз се надявам в началото на май, хубаво ще бъде това да стане преди празника на Бъл­гарската армия или по­не преди 24 май, да бъде завършен ремонтът на сградите. Там ще има прекрасен комплекс с общежитие за военнослу­жещите. Предвидили сме десетина стаи, кои­то ще предоставим на Музикалното училище като общежитие за даровити деца. С предимство ще се ползват децата на военнослужещите. Освен това се ремонти­ра сграда и за детска градина.

- След влизането на закона в сила ли ще за­почне откриването на изграждащите се дет­ски градини за деца на военнослужещи?

- Да, тогава. в зако­на всичко е регламенти­рано.

- Спечели ли Минис­терството на отбра­ната от решаването на

казуса с двата имота до Пловдивския уни­верситет?

- Смятам, че и минис­терството, и Българс­ката армия, и военнослу­жещите, и всички, кои­то са в системата на отбраната, спечелиха авторитет. Нашата позиция беше изключително принципна, че имо­ти на Министерството на отбраната не бива да се предоставят безвъз­мездно. Имаме горчивия

опит от предишните го­дини, когато имоти се предоставят на общини, без да се използват или да се препродават, без средствата да влязат в бюджета на Министер­ството на отбраната. Бих искал да отбележа един много сериозен факт, че аз съм единст­веният министър, кой­то не се оплаква от бюджета. винаги съм дек­ларирал, че бюджетът ми стига. Това е въпрос на мениджмънт и на уме­ние за преразпределяне на средствата. Минис­терството на отбрана­та има доста сериозен капитал, който се нами­ра в недвижими имоти. Трябва да бъде раздвижен, преструктуриран и използван за целите на Министерството на отбраната, които са бойната подготовка, модернизацията на Бъл­гарската армия и соци­алният пакет за военнослужещите.

- Подобни очаквания има и за Националния армейски комплекс в бившия район на НвИМ?

- Да, ще започне неговата продажба. Доку­ментите за внасяне в Министерския съвет ве­че са готови. Разрешение от правителството е необходимо за разпореди­телна сделка с всеки имот, който има данъч­на оценка над 1 милион лева. Следващата сед­мица ще внесем докумен­тите. Те са и за други имоти. Истината е, че големите финансови очаквания са от този армейски комплекс.

- Изпълнихте обеща­нието си. От 1 януари са увеличени заплати­те на кадровите военнослужещи и гражданските лица. Ще има ли достатъчно средства в бюджета?

- Искам да успокоя военнослужещите и гражданските лица, че всички разчети за увеличението от 1 януари с 20 процен­та са правени още през юни м. г. Планирани са всички средства до края на годината. всичко е включено в бюджета и във фонд "Работна зап­лата" на Министерство­то на отбраната, вклю­чително с добавките, ко­ито определени катего­рии получават.

- Това успокоение

отнася ли се и за тези военнослужещи, на кои­то предстои през тази година да получат ед­нократните си обезще­тения при напускане на армията?

- Абсолютно никой не бива да се притеснява. Предвидени са средства абсолютно за всичко - и за обезщетения, и за заплати, и за добавки, и за командировки. Естес­твено е, че сме планира­ли и резерв за неочаква­ни плащания. Пак казвам, че това е въпрос на управление на финансо­вите средства.

- Ще има ли самос­тоятелно висше воен­новъздушно училище със седалище в Долна Митрополия? И това заплаха ли е за факул­тет "Артилерия, ПвО и КИС" 8 Шумен, кой­то е към НВУ "Васил Лебски"?

- в Комисията по от­брана при второто че­тене на закона бе гласувано да има самостоя­телно висше военновъз­душно училище в Долна Митрополия, като изле­зе от състава на НВУ. Това обаче в никакъв случай не е заплаха за факултета в Шумен, който продължава да из­пълнява същите задачи.

- Кога ще има нови генерали през тази го­дина? Ще чакаме ли за­конът да бъде приет и да влезе в сила?

- Ще чакаме законът да влезе в сила, дори и това да не стане до 6 май. важното е да има­ме модерна структура на Българската армия.

- Накрая да се вър­нем отново към тема­та за 5-годишнината от членството ни в НАТО. Бихте ли прог­нозирали каква ще бъ­де Българската армия след още пет години?