27 март 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Изтегляне 1.84 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 27.03-02.04.2009 г., с.23 117% е ръстът на необслужваните кредити 1,65 млрд. лeва са лошите заеми на банките
- 27.03-02.04.2009 г., с.25 Строителството на “Тракия” тръгва с бюджетни пари Политика
- 27.03-02.04.2009 г., с.26
- 27.03-02.04.2009 г., с.26 750 рисунки разкриват историята на архитектурата
- 27.03.2009 г. ,с. 4 Обвиняват Тошко Добрев за 200 000 лв. Ивайло КРАЧУНОВ
- 27.03.2009 г. ,с. 4 Кабинетът пред Темида и съдебните сгради Огнян СТОЙЧЕВ
- 27.03.2009 г. ,с. 8 450 млн. лв. дар бюджета Силистра взе боклука на София и получи лъвския пай - 15 млн. лв.
27.03-02.04.2009 г., с.18-19 Н. Пр. г-жа Данаи-Магдалини Куманаку, посланик на Гърция в България: БАЛКАНСКОТО ТРИО НА ЕС СВИРИ В СИНХРОН Гърция е идеално място за стопанска активност на динамичните български предприятия Евгений Еков - Ваше превъзходителство, променят ли годините значението на 25 март, Деня на независимостта, като национален празник на Република Гърция? - 25 март 1821 г. е върховен момент в по-новата история на елинизма, от който черпим ценни уроци. В тези дни изникват отново в паметта ни образите на нашите въстаници, които с душата и кръвта си са се борили и са дали на гръцкия народ висшето благо - свободата. Изпитваме и дълбока нужда да заявим още един път нашата привързаност към ценностите и идеалите, към принципите и общата визия, които са нашият скъп завет във времето. Всъщност това е заветът на нашата култура. За да превърнем и днес това наследство в манталитет и практики, обслужващи колективния интерес. Особено днес, когато този празник се чества в условия на международна нестабилност, когато страхът и несигурността влияят на ежедневието ни. На тази променлива и опасна международна среда всички гърци, както в Гърция, така и в чужбина, сме призвани да противопоставим нашата привързаност към демокрацията, вярата в бъдещето на елинизма, визията ни за прогрес и социална справедливост, за едно по-добро общество за всички. - Повлия ли по някакъв начин двугодишното членство на България в ЕС на развитието на двустранните отношения? - Да и то по абсолютно позитивен начин. Както знаете, Гърция подкрепи с всички сили предприсъединителния процес на България и днес е готова да предложи на съседката си опит и ноу-хау, натрупан в продължение на 28-те години членство в ЕС. Европейското измерение представлява вече един съществен параметър в отношенията помежду ни. Нашите две страни, като равноправни партньори в голямото европейско семейство, имат възможността да си сътрудничат и да координират своите действия по един широк спектър от въпроси, които занимават ЕС. Например, министрите и висшите чиновници на двете страни имат много често възможност да контактуват и си сътрудничат в рамките на редовните срещи на Съвета на министрите и на различните работни групи в европейските институции. От друга страна, двете държави имат задължения по спазването на една и съща законодателна рамка и това са така наречените „достижения на правото на общността" (acquis communautaire). Това вече е още едно съществено измерение, европейско и наднационално този път, което разширява възможностите за по-нататъшно обогатяване на двустранните ни отношения, както и за преодоляване на евентуални трудности, които понякога могат да възникват в отделни области на нашите отношения. - В коя сфера от отношенията между нашите две страни се отбелязва най- ускорено развитие? - Двустранните ни политически отношения са отлични, факт, който има своето отражение във всички сфери на нашето сътрудничество, от енергетиката и инфраструктурата до културата и туризма. Показателно е развитието на икономическите ни отношения. Гръцките инвестиции в България в периода от 1989 г. до днес надвишават като цяло 2 млрд. евро и Гърция е един от тримата най- големи търговски партньори на България в рамките на ЕС. Съответно, българският износ за Гърция се е увеличил с 13,8% през 2007 г. - В кои основни направления виждате по-нататъшното задълбочаване на връзките помежду ни? - Мисля, че усилията на двете страни ще се концентрират в постигането на видими резултати в областта на инфраструктурата, енергетиката, граничните пунктове, както и в тясното сътрудничество по въпроси, свързани със защитата от природни бедствия. Възползвайки се от възможностите за сътрудничество, които ни се предоставят след включването на България в ЕС, аз съм оптимист, че нашите два народа ще почувстват скоро ползите от тази нова реалност в региона. - Какви са възможностите за участие на български компании в развитието на търговско-икономическите ни контакти? - България е единствената страна членка на ЕС, с която Гърция има сухоземна граница. Тази географска близост, в съчетание с качеството на равноправен европейски партньор, предоставят на българските предприемачи нови възможности, а с премахването вече на митата и на мерките с равностоен ефект бе даден съществен тласък на българския износ на гръцкия пазар. Мисля, че икономическите отношения между Гърция и България се намират днес в толкова напреднал стадий, че можем абсолютно оправдано да говорим за „икономическа и търговска интеграция" между двете страни. Следователно, а и имайки пред вид възхода на българската икономика, Гърция автоматически се превръща в идеално място за стопанска активност на динамичните български предприятия, които разполагат вече с отлични познания за гръцкия пазар, както и с опит в сътрудничеството с гръцки предприятия и могат да се възползват от сравнителните предимства, които предлага Гърция в тази област - икономическа и политическа стабилност, инвестиционни стимули, съвременна инфраструктура, установено присъствие в други балкански страни и др. Като сектори, които предоставят повече възможности, биха могли да се посочат туризмът, изследванията и технологията, енергетиката, както и възобновяемите източници на енергия, биологичното земеделие, информационните технологии и комуникациите. - Какво най- много интересува гръцкия бизнес в нашата страна? В коя област бихме могли да си сътрудничим най- ефективно? - Преди всичко искам да отбележа, че гръцкият бизнес започна да развива дейност в България още в първите стадии на преход на страната към пазарна икономика, в началото на 90-те години. Тази дейност от тогава досега отбелязва едно постоянно възходящо развитие, факт, който отразява както увеличаващата се екстровертност на гръцкия бизнес, така и формирането на подходящ инвестиционен климат от българска страна. Показателен е фактът, че днес Гърция е един от най-големите чужди инвеститори в България, като гръцките фирми работят в редица области - от промишленост и банково дело до предоставяне на услуги и търговия. Мисля, че е важно да се подчертае, че гръцкият бизнес, с инвестициите и ноу- хау, с които разполага, е допринесъл за икономическото развитие на България, за създаването на хиляди работни места, за модернизирането на банковата система. Същевременно, тази дейност има позитивно отражение и върху гръцката икономика. С други думи, касае се за едно взаимно полезно икономическо сътрудничество, което, имам всички причини да вярвам в това, ще се разширява в бъдеще във все повече области. - Оптимист ли сте за изграждането на връзката между гръцката и българската газопреносни системи? - Преди всичко трябва да се подчертае, че двете системи са вече свързани, тъй като Гърция се снабдява чрез България с природен газ от Русия. По повод януарската газова криза за пръв път се установи, че може да се случва и обратното, т. е. да се обърне посоката, в която тече газът и България да се снабдява от гръцките запаси. И наистина това се случи - по време на кризата политическите ръководства на двете страни обсъдиха въпроса и се договориха, а специалистите незабавно намериха решение, предоставяйки определено количество природен газ от гръцката система на българската, като по този начин българската икономика получи глътка въздух. В същия дух обсъждаме вече и построяването на един втори газопровод между двете системи, от Димитровград до Комотини. Това е един проект, който и двете страни желаем да се осъществи, а е включен и в програмата на ЕС, участващ във финансирането му, тъй като увеличава сигурността на доставките. - Ще повлияе ли задълбочаващата се криза в Европа и Русия на изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис? - Проектът за изграждането на петролопровода Бургас- Александруполис, който е важен за енергийната сигурност на Европа, се развива нормално и Международната проектна компания работи интензивно за осъществяването му. Ако съществува някаква вероятност световната икономическа криза да повлияе на развитието на проекта, тя ще е по-скоро в позитивна насока. Според експертите кризата ще намали стойността на строителството и по този начин проектът ще стане икономически по-изгоден. - Как се развива трансграничното сътрудничество между Гърция и България? - След приемането на България в ЕС то навлезе в нова фаза. Европейското законодателство предоставя необходимата стабилна основа, за да се развие още повече и по един ефективен начин многостранното сътрудничество, изискващо се за посрещането на общите предизвикателства, както на правителствено, така и на областно ниво между двете страни. Нека не забравяме, че общата сухоземна граница между нашите страни е вече вътрешна граница на ЕС, а в скоро време се надяваме, че ще стане и вътрешна граница на Шенгенското пространство. В тази връзка напредва работата по изграждането на необходимата инфраструктура от двете страни на границата, за да се отворят договорените гранични пунктове, които, вярваме, ще улеснят контактите и ще укрепят приятелските връзки между двата народа. - В Гърция работят много наши сънародници. Какво прави гръцката държава за разрешаване на техните проблеми? - Българите, които живеят и работят в Гърция, както и гърците, които живеят и работят в България, са един от най- ценните аспекти на двустранните ни отношения. С работата си те помагат на икономиката на двете страни. Отношенията им с приемащата страна се регулират вече от една обща законодателна рамка, тази на ЕС. Тук искам да ви припомня, че от 1 януари 2009 г. Гърция е премахнала преходните ограничения за достъп на български граждани на гръцкия трудов пазар, докато други страни в ЕС са ги запазили. В тази връзка искам да подчертая, че Гърция направи това в условия на световна криза, в които самата гръцка икономика е подложена на натиск. - Как се развива междукултурният диалог между нашите приятелски страни и народи? - Културният обмен между двете страни е една изключително активна и същевременно „безшумна" област в двустранните ни отношения. Народите ни общуват и си сътрудничат в областта на културата от векове, влияейки си един на друг непрекъснато. Това взаимодействие се е запазило в различните исторически епохи, дори и в периоди, в които политическите ни отношения не са били на такова изключително ниво, на което са сега. Днес вече виждаме, че гръцко- българското сътрудничество дава плодове във всички области на изкуството и на знанието - имаме многобройни преводи на литературни и научни произведения, общи театрални постановки, участия в кинофестивали, хора на изкуството, художници, скулптори и музиканти с контакти в двете страни, нека споменем и големия брой учени във всички области, които обменят визити всяка година. От широкия спектър на културните ни отношения бих искала да посоча по-специално създаването и функционирането от миналия ноември на Центъра за гръцка култура в София. - И Атина, и София водят активна политика спрямо Западните Балкани? В състояние ли е различното им отношение към независимостта на Косово да накърни общите им интереси в региона? - Що се отнася до основните въпроси, политиката на Атина и София спрямо Западните Балкани в общи линии следва същата насока. Двете ни страни искрено желаят и работят за европейската интеграция на този важен регион. И двете страни осъзнаваме, че процесът на европейската интеграция няма да е завършен без присъединяването на Западните Балкани в ЕС. Истина е, че по въпроса за едностранното обявяване на независимостта на Косово, Гърция и България подходиха по различен начин. Бихме желали и по този въпрос политическият ни избор да бе в същата посока с цел постигането на една обща координация между балканските страни членки на ЕС. При всички случаи обаче, различните подходи по отделни въпроси, като този за Косово, не могат да засегнат общите интереси на двете страни в региона, както и решимостта им да работят съвместно и в рамките на ЕС за осигуряването на стабилността в Югоизточна Европа и европейската интеграция на Западните Балкани. - Докъде стигна развитието на спора за името на БЮРМ? Има ли шансове за неговото скорошно разрешаване? - Въпросът с името, въпреки позитивният ни подход, все още не е решен. Позицията на Гърция е точна, ясна и честна. Продължаваме с постоянство и реализъм да търсим едно взаимно приемливо решение чрез преговори, едно решение без победители и победени, което ще нормализира двустранните отношения, ще засили стабилността и сътрудничеството в региона, както и европейската перспектива на съседната страна. Това решение се отнася до съставно име с географско определение за всяка употреба, което да прави ясно и отчетливо разграничение между съседната ни страна и по-широката област Македония, оставяйки в миналото иредентизма, който е дестабилизиращ фактор за целия регион. В тази връзка страната ни участва последователно и конструктивно в преговорите, които се водят в рамките на ООН. За съжаление обаче, правителството в Скопие продължава да следва една политика, обладана от негативни балкански синдроми от миналото. Надявам се скоро да осъзнае безизходицата, към която го води тази позиция, да остави непримиримостта, иредентизма и тактиката на протакане и да участва конструктивно в преговорите под егидата на ООН. - Реално ли е едно близко разширяване на Европейския съюз със страни- кандидатки от района на Западните Балкани? - По своята природа процесът на разширяването е доста сложен, затова няма смисъл да правим предположения свързани с конкретни срокове за членство на една или друга страна. Впрочем, това е и поуката от досегашния процес на последователни разширявания на ЕС. Що се отнася до Западните Балкани, мисля, че е реалистично разширяването на Съюза със страни от този регион в относително близко бъдеще. И това въпреки факта, че в Европа се говори много напоследък за „умора от разширяването" и следователно за отдалечаването на перспективата за всякакво разширяване. Това обаче не е нещо ново. Нека не забравяме, че цялата досегашна история на европейската интеграция е една дълга серия от сменящи се фази на интровертност и екстровертност, умора и възход. Във всеки случай Гърция ще продължава винаги, както го е правила с постоянство дълги години, да подкрепя присъединяването на страните от региона към ЕС. Нека припомня, че Гърция е допринесла съществено за формирането на политиката на ЕС за присъединяването на Западните Балкани чрез така наречения „Дневен ред от Тесалоники", възприет от ЕС през юни 2003 г., по време на гръцкото председателство и оттогава е стабилен ориентир за всички политики на разширяване на ЕС към Западните Балкани. - Сработи ли на практика балканското трио в Европейския оркестър - Гърция, България и Румъния? - Както сигурно си спомняте, формулата за тристранно сътрудничество започна да се прилага преди присъединяването на България и Румъния в ЕС и оттогава започна да дава конкретни резултати. В целия този период, естествено, балканското трио премина през последователни фази по отношение на интензитета на неговата дейност. При все това изглежда, че днес съществува широк спектър от въпроси, по които тристранната формула би могла да задълбочи и същевременно да разшири дейността си, допринасяйки между другото за разработването и формирането на политиките на ЕС в областта на Западните Балкани и Черно море. - Успяхте ли да опознаете България? Намирате ли време да пътувате из страната и да се срещате с хората й? - Сметнах за много важно от първия момент, в който поех поста на посланик на Гърция в България, да опозная страната, нейната култура и хората й. Имах възможността да пътувам доста из България и не само в рамките на служебните ми задължения и това ми помогна да открия природни красоти и качествени хора. Имах възможността да се запозная с хора от различни социални сфери - не само политици, висши държавни служители и журналисти, но и академици, научни работници, хора на изкуството, бизнесмени, обикновени хора. Мога честно да кажа, че впечатленията ми са отлични и вярвам, че вашата страна разполага с всички предпоставки, за да оползотвори възможностите, които ЕС предоставя и да осигури благоденствие на своите граждани. Необходима е вяра във възможностите, смелост и постоянство при правилните решения. 
27.03-02.04.2009 г., с.23 117% е ръстът на необслужваните кредити 1,65 млрд. лeва са лошите заеми на банките Влошаването на портфейли е започнало през декември 2008 г. Политика Ръст на лошите и просрочените кредити със 116,8% на годишна база до 1,65 млрд. лв. в края на февруари 2009 г., отчитат българските банки, показват данни на БНБ. На месечна база ръстът на лошите кредити е 23,44% или само за един месец лошите кредити са се увеличили с 314 млн. лв. Делът на лошите кредити достига 3,41% от размера на раздадените кредити към края на февруари 2009 г. спрямо 1,99% година по-рано. Лошите кредити се увеличават най-бързо при фирмите, а именно със 152,65% до 918 млн. лв. в края на февруари. Само за февруари покачването е с 33,1%, или 228 млн. лв. Лошите и просрочени кредити при домакинствата се увеличават с 84,26% на годишна база до 736 млн. лв. Ръстът само за февруари е с 13,2%, или 86 млн. лв. При домакинствата лошите и просрочени жилищни кредити се увеличават с 94,46% на годишна база до 251 млн. лв. По-бавно нарастват лошите потребителски кредити, или със 75,55% до 422 млн. лв. Влошаването на кредитните портфейли на банките започва през декември 2008 г. През ноември ръстът на лошите кредити на месечна база е само 0,44%. Следва ръст от 9,64% през декември, 13,51% през януари и 23,44% през февруари. Кредитите за фирмите и населението в края на февруари достигат 48,56 млн. лв., което е ръст с 27% на годишна база и с 0,05% на месечна база. Кредитът за домакинствата намалява през февруари с 0,15% до 18,03 млрд. лв., а на годишна база нараства с 23,67%. Кредитите за фирмите (нефинансовите предприятия) се увеличава с 0,16% през февруари до 30,53 млрд. лв.
27.03-02.04.2009 г., с.25 Строителството на “Тракия” тръгва с бюджетни пари Политика Строителството на трите участъка на магистрала "Тракия" ще започне тази година с бюджетни средства. Това е било общото становище на ръководството на Национална агенция "Пътна инфраструктура" и на министрите на финансите и на транспорта, изразено на среща вчера, съобщиха от пресцентъра на НАПИ. Бюджетът на агенцията позволява в близките няколко месеца да бъдат обявени тръжните процедури за пътните участъци, а осигуреният финансов ресурс от 30 млн. лева е достатъчен и за началните строителни дейности през тази година. На среща между ръководството на агенцията и министъра на транспорта Петър Мутафчиев е било посочено, че двете институции ще използват максимално правомощията и ресурса си в намирането на ефективна схема на дофинансиране на участъците и през следващата финансова година, въпреки размерите на икономическата криза и нейните негативни отражения. Трите магистрални участъка са с приоритетно и стратегическо за страната значение и двете институции са категорични във волята си да заемат единна национално-отговорна позиция по изпълнението на проекта. Инвестирането в инфраструктурата на страната, особено в такава ситуация и в рамките на толкова мащабен проект, е полезен ход, на който държавните институции трябва да заложат с общи усилия, бяха категорични министърът на транспорта и ръководството на НАПИ. Снимка на три колони – Дострояването на магистралата най-после започва
27.03-02.04.2009 г., с.26 Снимка на три колони - Лидерът в търговията на дребно в Европа и втори в световен мащаб Карфур (Carrefour) официално откри своя първи хипермаркет в България. Той се намира в първия шолинг мол в Бургас- Бургас Плаза- и е разположен на 13 000 кв. м.,от които 8 300 кв. м. търговска площ.
27.03-02.04.2009 г., с.26 750 рисунки разкриват историята на архитектурата Какво било първото, което направил бившият войник Траян, след като бил коронясай за император през 98 г.? Той започнал бурно строителство на пристанища, бани и улици, настлани с бетон и тухли. С това драстично променил облика на Рим и оставил забележителна следа в историята му. 11 века по-късно немските архитекти били вманиачени по кръглите арки - и с това сложили изключителен отпечатък върху европейското изкуство. Тези и стотици други подробности разкрива Емили Коул в "Енциклопедия на архитектурата" (ИК "Труд"). Богато илюстрирано със 750 рисунки и гравюри, изданието включва подробна информация от най-ранните цивилизации до индустриалната революция. Коул разказва за най-любопитните детайли в историята на това изкуство - от пирамидите в Египет, дворците в Асирия, храмовете в Индия, пагодите в Китай, през византийската, готическата и ренесансовата архитектура, до барока, неокласицизма и съвременността. Енциклопедията е допълнена с богата библиография и. речник, който обяснява различните архитектурни детайли. 
27.03.2009 г. ,с. 4 Обвиняват Тошко Добрев за 200 000 лв. Ивайло КРАЧУНОВ С ново обвинение се сдоби в сряда бившият изпълнителен директор на „Софийски имоти" Тошко Добрев. Ексуправникът на добилото скандална слава общинско дружество ще отговаря пред закона за умишлена безстопанственост. Според наблюдаващия прокурор Пламен Панайотов Добрев е дал съгласието си за апортирането на два апетитни магазина на столичния площад „Славейков" № 6 на цени много по-ниски от пазарните им оценки. Единият от търговските обекти бил с площ 154 кв. м, а другият -50 кв. м. „Щетата, която е настъпила от действията на Добрев, е около 200 000 лв. Срещу него са събрани достатъчно солидни доказателства. Наложена му е мярка за неотклонение подписка", заяви вчера пред „Труд" прокурор Панайотов. Това не е първото обвинение срещу Добрев. В понеделник срещу него и 13 бивши управници и оценители на „Софийски имоти" стартира процес за безстопанственост. Според прокуратурата от действията им дружеството е загубило над 2 млн. лева.
27.03.2009 г. ,с. 4 Кабинетът пред Темида и съдебните сгради Огнян СТОЙЧЕВ Съюзът на юрисконсултите е подал жалба във Върховния административен съд срещу двете решения на Министерския съвет, с които бившата централа на ГУСВ в кв. „Лагера" се дава за нуждите на Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура. На министъра на правосъдието пък се възлага да купи нова сграда за Агенцията по вписвания в кв. „Гео Милев". Новината съобщи в сряда вечерта шефът на съюза Мария Странджанска по време на обществено обсъждане в Дома на правника на тема „Съдебните сгради в София - ефективност и достъпност". Изпълнителният директор на Агенцията по вписвания Даниела Митева каза, че министър Миглена Тачева ще излезе до края на седмицата с официално изявление в сайта на ведомството.
15 млн. лв. получава социалното министерство за 54 проекта „Красива България" 30 млн.лв., за да се стартира от магистрала 3 лота (б.р. - при обща стойност на проекта около 600 млн. лв., които не е ясно откъде ще намерим). На екоминистерството се отпускат 5 млн. лв. допълнително. На фонд „Земеделие" се отпускат 100 млн. лева да разплати изрядно изпълнените проекти по САПАРД. Още 100 млн. лв. се дават за проекти по ФАР, чието финансиране бе отрязано от Еврокомисията. Средствата за общини не са разпределяни според политическата принадлежност на кметовете, заяви Станишев. Той даде пример, че „червеният" Благоевград получава 500 000 лв., а София - 6 млн. лв. Созопол взема 2,3 млн. лв., независимо че кметът бе наш опонент, посочи премиерът. Сапарева баня с кмет от десницата получава 2 млн. лв. Най-много пари са за Силистра -15 млн. лв., тъй като прие боклука на София.
Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 1.84 Mb. Сподели с приятели:
|