27 март 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница6/13
Дата23.07.2016
Размер1.84 Mb.
#2558
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

27.03.2009 г., с. 10
Брюксел обещава 2,5 млрд. лева за ВИК сектора у нас
Преодоляхме поредната малка криза в отношенията с Еврокомисията
България ще получи от Европейския съюз 2,5 млрд. лева до 2015 г. за инвестиции във водния сектор, съобщиха от кабинета на вицепре­миера Меглена Плугчиева. Сумата е обявил заместник-началникът на отдела за България в Ге­нерална дирекция"Регионална политика" в Евро­пейската комисия (ЕК) Карстен Расмусен, който присъства в София на представянето на нацио­налната позиция за виК системата.

Националната пози­ция беше изпратена без забавяне в Брюксел. То­ва стана в отговор на писмо от ЕК, с което на България се препоръчва­ше да не се подписват но­ви договори във водния сектор по Оперативна програма "Околна среда", докато не се изясни въп­росът със собственост­та на виК инфраструк­турата.

в националната пози­ция са решени въпросите с планирането и развити­ето на сектора, уточне­ни са собствеността и управлението на елемен­тите от системата, оп­ределени са цените на ус­лугите, предвидени са и законови промени. Управ­лението на публичната собственост - общинска

и държавна, ще се осъщес­твява от асоциации, в ко­ито 65 на сто от гласо­вете ще са на общините, а 35 на сто - на държава­та. Държавна ще е вод­ната инфраструктура, обслужваща повече от една община, а общинска - тази, която обслужва самата община. Расмусен е похвалил директно уси­лията на изпълнителна­та власт. "вшкдаме, че българското правителс­тво реагира много бързо в състояние на малка кри­за, това е скорост на ре­акцията, каквато досега не сме виждали", е изтък­нал той.


Коментар

Диалогът с ЕК тръгва "по вода"
България спешно подготви национална позиция за развитие на виК системата, с което отговори на поредните критики от Брюксел. Българските институции реагираха бързо и успяха да намерят общо решение на проблемите в сектора. От Еврокомисията не закъсняха да ни похвалят. Скоро вероятно ще се деблокира и спряното подписване на нови договори за финансиране на проекти в сектора.

Какво пречи така да е и 8 другите области, в които търпим основателни критики от еврочиновници и комисари? Толкова ли е трудно да не сме сред изоставащите по прилагане на нормите и процедурите в Евросъюза? вероятно - не.

Достатъчно е институциите у нас да заработят бързо и ефективно. По европейски. Тогава и диалогът с Брюксел ще потръгне, Както в случая - по вода.


27.03.2009 г., с. 15
Фирмите ни се насочват към строителството и комуникациите
Общо 120 дружества в базата данни за участие в търговете на алианса
Изграждането на инфраструктура, строителството, информационните и ко­муникационните систе­ми радиомрежите и дале­косъобщенията са облас­тите, към които е най-голям интересът на бъл­гарските фирми, желае­щи да участват в международните търгове на НАТО, информираха от МИЕ. Съответно и най-активно е участието в тръжните процедури, обявявани от Агенция­та на НАТО за поддръжка и снабдяване (NAMSA), Агенцията за консултации, командване и контрол (NC3A), Агенцията за поддръжка на комуникационните и информационните систе­ми (NCSA).

NC3A има разработе­на специална двустепен­на процедура за провеждане на международни търгове, при която със заинтересовани фирми се сключва предварително Рамково споразумение за поръчки - BOA (Basic Ordering Agreement). Две български фирми вече имат сключено споразу­мение с агенцията, с тре­та фирма преговорите са в напреднал етап, а други две са в процес на подготовка на докумен­тите, посочват от ико­номическото ведомство.

Участието на българ­ския бизнес в търговете на НАТО е отлична възможност страната ни да демонстрира иконо­мическите си постижения в рамките на пакта. Това е всъщност една от солидните икономи­чески ползи от членство­то ни в алианса.

НАТО обявява международните търгове за осъществяване на съв­местно финансирани про­екти по Програмата за инвестиции в сигурност­та, както и в подкрепа на мисии и операции на алианса. в състезателни­те процедури могат да се включат фирми от страните членки.

Важно е да се знае, че те не могат да канди­датстват директно, а трябва да бъдат предс­тавени в страната до­макин по търга (държава членка, командване или агенция на НАТО) по дипломатически път съгласно изискванията на регламентиращите документи на алианса, изтъкват от МИЕ. в повечето случаи това става чрез издаване на Декларация за съответ­ствие от специално оп­ределен орган във всяка страна. Този документ се изпраща до възложи-теля. Декларацията удостоверява, че канди­датите притежават не­обходимите финансови, технически и професио­нални способности да ре-

ализират поръчката, предмет на международната процедура.

Освен това докумен­тът удостоверява и пра­вото на достъп до кла­сифицирана информация на НАТО, ако това се изисква за участие в тър­га. Декларацията за съ­ответствие се издава за всяка отделна процедура.

У нас този документ се издава от министъра на икономиката и енерге­тиката. Това се извършва в съответствие с из­дадената през 2005 и до­пълнена през 2008 г. На­редба за условията и ре­да за допускане на българ­ски физически или юридически лица до участие в международни процедури на Организацията на Се­верноатлантическия договор (НАТО). От МИЕ обясняват, че с промени­те от миналата година значително се е облекчил и оптимизирал админист­ративният ред и възможността бързо да се реа­гира дори при ускорени процедури на НАТО. Це­лият процес по организиране и координиране на участието се ръководи от едно ведомство -МИЕ.

Министерството поддържа и база от дан­ни на кандидати за учас­тие в търгове на НАТО, които са заявили прин­ципното си желание, подали са необходимите до­кументи и отговарят на условията за участие. Целта е това участие да е максимално ефек­тивно в условията на кратките срокове по търговете. в случай че обявен международен търг на НАТО представлява интерес за да­дена фирма, тя трябва да представи писмо за интерес в МИЕ.

Към момента в база­та данни към министер­ството са включени око­ло 120 дружества. Ин­формация за обявените търгове на НАТО може да се намери в интернет-страницата на МИЕ -www. mi. go vernment. bg/,

раздел "Обяви", а под­робности за кандидатс­тването - чрез линка "Евроатлантическа ин­теграция".

Проектите, заради ко­ито НАТО организира търговете, се изпълня­ват на територията на страни - членки на НАТО, и в райони, където алиан­сът ръководи свои мисии и операции. През минала­та година, например, има­ше търгове, свързани със строителство или дос­тавки на оборудване за обекти в Унгария, Бълга­рия (база "Граф Игнатиево"), Белгия (Главната квартира на НАТО), Литва, Германия, Афга­нистан (Кандахар и Кабул) и т. н.

Напоследък се осъществяват проекти от па­кет от способности "Осигуряване на опера­тивни способности на се­демте нови нации", из­тъкват от МИЕ. Ини­циативата изцяло се фи­нансира от Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността, включително и на територия­та на България, където българските фирми вече имат успех, допълват от ведомството.

Оттам коментират, че участието в междуна­родни търгове на НАТО е изключително предиз­викателство пред бъл­гарския бизнес. Процеду­рите протичат в условия на сериозна конкурен­ция и дори да не спечелят

търга, родните фирми придобиват ценна ин­формация и опит, пред тях се разкрива възможност да утвърждават авторитета си и да пе­челят доверие, да уста­новяват нови контакти и партньорство. Освен това в процедурите на НАТО са заложени мер­ки в интерес на евенту­алните подизпълнители. Български фирми вече ра­ботят като партньори и подизпълнители на ком­пании от страните в НАТО. Става дума за области като информа­ционните и комуникаци­онните технологии и от­бранителната промиш­леност, информират от МИЕ. Оттам препоръч­ват на българските фир­ми добре да се информи­рат и да се възползват от всички случаи да пред­ставят себе си и постиженията си, активно да търсят контакт с аген­циите на НАТО, а също и да се включат в тех­ните бази данни на по­тенциални доставчици, което разкрива допълни­телни възможности за изява на родния бизнес в рамките на алианса.

Страници 14 и 15 подготви Андрей РАНГЕЛОВ
Снимка на четири колони - Агенция NC3A управлява 60 на сто от инвестициите на НАТО в Афганистан. На снимката - съоръжения за сателитна комуникация на ИСАф.
Снимка на четири колони - Авиобаза Граф Игнатиево също се модернизира по проект на алианса.


27.03.2009 г., с. 31
Отстъпки и иновации на "Стройко 2000"
С ниски цени и нови ре­шения се откроява 32-рото изложение "Строй­ко 2000" в НДК. До 31 март водещи български и чуждестранни фирми ще представят най-новите технологии и продукти в областта на строителс­твото, архитектурата и обзавеждането.

Сред хитовете тази пролет са системите за пречистване на въздуха и на отпадни води. Нов вид термоизолационен мате­риал пък позволява строеж на къща само за месец, похвали се фирма, участ­ник на изложението. Ма­зилката и строителните блокове позволяват на сградите да "дишат", а конструкцията се олекотява с 50%, тъй като материалът е в пъти по-лек от тухлите.

С 25% по-ниски цени за блиндирани и интериорни врати. Посетителите ще видят блиндирани врати с уникален патрон, който многократно по­вишава степента на си­гурност.

Сред новостите са атрактивните интери­орни врати Art line, нов вид патронно заключване от най-висок клас на сигурност, нови аксесоари за завършен изящен вид на продукта - деко­ративна Art каса, както и нови покрития за вра­ти. (БА)




27.03-02.04.2009 г., с.2
ДО ДНИ ЧАКАМЕ ОТГОВОР ОТ ЕК ЗА ПРОМЕНИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО на

водния сектор. Това каза Димчо Михалевски, зам.-министър на регионалното разви­тие и благоустройството. До края на април ще бъдат приети промените в Закона за водите, уточни той. „Очаквам, че до десет дни ще получим потвърждение от ЕК, че логиката, която сме заложили като проме­ни, ще бъде потвърдена и приета от коми­сията", посочи той.




27.03-02.04.2009 г., с.6
Как ще ги стигнем македонците
Комшиите пак ни натриха носа с почистването на снега по пътищата си
Евгений Еков

В петък и събота, 21 март и 22 март, небето се разцепи и Дядо Боже ни изпрати толкова много сняг, колкото не сме и сънували, че може да падне през март. Снежната пелена, достигаща някъде към метър, например в Кюстендилско, покри не само България, но и Македония. Даже навяванията у комшиите бяха на определени места по-големи от нашите. Целият съботен ден службите по почистването се бореха с бедствието и отсам, и оттатък Осогово и Огражден. При съседите битката със снега бе спечелена, с някои изключения, още в края на съботния ден. От нашата страна на границата обаче преспите останаха още два дни. Нещо повече блокирането на външната граница на Европейския съюз, каквато е нашата с Македония, доведе до истински сървайвър по граничните ни пунктове.

Камион с ганджа затъна в гората край Петрич и с това превърна няколко полицаи в треперещи заложници на бялата стихия докато техните колеги успеят да прехвърлят марихуаната в РПУ-то в града. И ако пазителите на реда са един вид "абонирани" за подобни преживявания, гонейки разпространителите на наркотици, какво да кажем за обикновените граждани, имащи злата участ да се опитат да преминат границата. След буквално почистените до сухо пътища в Македония и граничния пункт "Деве баир", ГКПП "Гюешево" ги посрещаше здраво барикадирано с преспи. Видимо напомняйки, да кажем, гледка от Втората световна война, а не "врата на Европа". Два набързо издълбани улея като за бобслей поемаха от нашата страна на границата камионите, автобусите и леките коли и ги отвеждаха в ръцете на подскачащите от студ край будките си български граничари и митничари.

Главното занимание на последните обаче не бе по-бързото обслужване на преминаващите през браздата, а зоркото следене кой ще се подхлъзне на леда сковал цялото пространство на пункта. "Скива ли тоя как се пльосна?" и "Язък, не можа да падне!" бяха сред най-често подхвърляните фрази между видимо веселящите от нещастието на "гостите" им родни "домакини". В същото време слезлите от возилата си нашенци и чужденци неистово се опитваха да запазят равновесие върху непочистения и нагънат лед, правейки ред чупки в кръста, подобни на тези на начинаещ фигурист. Изпитанието обаче изобщо не свършваше с напускането на ГКПП-то. Напротив, то продължаваше с пълна сила чак до превърнатия в снежен Сталинград Кюстендил. Над една педя непочистен и неопесъчен лед превръщаше 14-те километра до града в истински ад за шофьорите, особено на ТИР-ове.

Ех, кога ли ще ги стигнем американците? Грешка, извинете, македонците. За тях става въпрос.


27.03-02.04.2009 г., с.6
Попитайте депутата

Йордан Мирчев, НДСВ: КАТ ще глобява за ямите
По пътищата има цели ями и то изключително опасни. Те могат да предизвикат тежки катастрофи и е важно да се знае чия е вината за това - на общините или на НАПИ. На коя фирма те са дали да стопанисва пътя, вече си е тяхна работа.

Органите на КАТ ще глобяват общините и пътната агенция. Както в момента санкционират водачите, ако не са си сложили колана или карат с превишена скорост, така ще глобяват общините или НАПИ, ако не са осигурили безопасен път. Пътните полицаи знаят къде са опасните участъци. Първо ще отидат да предупредят институцията, която стопанисва съответния участък и ще дадат указания. Ако те не бъдат спазени, ще съставят акт и ще ги глобят с 1000 лева. Доста средства ще трябва да намери НАПИ, за да си плаща санкциите. Но не можем да търсим отговорност само от водача. Да сте видели някъде, че вина за катастрофите има и състоянието на пътищата? Такъв извод в анализа им за 2008 г. няма. А трябва да има!

Ние искаме работещ закон. КАТ все пак са компетентни и знаят дали една дупка може да е предпоставка за сериозно произшествие или не.
Снимка на една колона - Йордан Мирчев


27.03-02.04.2009 г., с.8
24% се тревожат за работните си места
Отсега се наблюдава значителна политизация и нарастване на готовността за гласуване
Чавдар Найденов, Агенция АФИС

Три очаквани неща и една изненада - това са резултатите от последното проучване на обществените нагласи. Да започнем с очакваните неща. Първо, рязко нараства безпокойството от кризата. Това личи от факта, че на въпроса „Кое от изброеното лично за вас е най-важно?" 24% посочват работните места и заетостта, а 12% - икономическата криза.

При това само за един месец честотата на тези отговори е нараснала съответно със 7 и 3 процента само. За сравнение - почти не се наблюдават промени в броя на избралите корупцията и престъпността (15%), ниските заплати (10%), липсата на възможности за младите хора (6%), проблемите на земеделците (1%), злоупотребите с еврофондовете (1%). А по някои пунктове като бедността (11%) и пенсиите (7%) се забелязва дори намаление. На нашата политическа класа, породена и израснала в хроническа криза, тази новина най-вероятно ще подейства като озон.

Второ, отсега се наблюдава значителна политизация и нарастване на готовността за гласуване. Делът на активните избиратели, които биха подкрепили конкретна партия, нараства от обичайния дял от 75-80% на 90%.

Трето, данните показват, че за възобновения алианс СДС-ДСБ биха гласували 6%. И отново - за сравнение: през февруари отделно за СДС бяха готови да гласуват 3%, а за ДСБ 2%.

СДС и ДСБ се коалираха - нещо което не беше възможно цели 8 години. И въпреки че не бе изключено взаимната нетърпимост между старите лидери да доведе до малък сбор, засега операцията изглежда успешна. Тя е и навременна. След дълга ерозия на подкрепата не само ДСБ, но и СДС застрашително витаеше от долната страна на изборната бариера.

Години наред наблюдавахме и постоянен вот в полза на обединението - хора, които посочваха в отговор на отворени въпроси „обединена десница" или „ОДС", а не една от двете партии. Затова не учудва фактът, че резултатът надхвърля механичния сбор на двата пост-сини електората.

А изненадата е в следното. След евроизборите и местните избори от 2007-а партия ГЕРБ беше заела ролята на главна опозиционна сила и изглеждаше сякаш абонирана да печели от идеите за алтернатива, които по принцип преди избори нарастват. Но вече трети месец констатираме друго - приливът на избиратели е налице, но е склонен да се разлива във всички посоки, дори към управляващите. На въпроса „За кого бихте гласували?" получаваме следното разпределение на отговорите: ГЕРБ - 37% (увеличение с 2%), БСП - 25% (+3%), ДПС 7% (+1%), "Атака" 9% (+3%), СДС+ДСБ 6% (+1%), НДСВ -1% (без промяна), Ред законност, справедливост - 2% (+1%).

Каква е вероятната причина. С наближаване на изборите все повече хора внимателно се вглеждат в жестовете най-вече на неформалния лидер на ГЕРБ, в резултат на което някои започват да му възлагат повишени надежди, а други да изпитват съмнения. Което е естествено, ако си припомним да речем твърдението на Бойко Борисов, че е участвал във Възродителния процес и че смяната на имената не била лоша по замисъл, но е трябвало да бъде осъществена по друг начин; изявлението му пред емигрантите в Чикаго, че пенсионерите, ромите и турците са лош човешки „материал" и гласуват погрешно; поредната и още по-голяма неразбория и урагана от обвинения във връзка със сметосъбирането в София. В тях отчетливо се долавя конфронтационен оттенък, който, от една страна, може да печели привърженици, но от друга - и съвсем излишни врагове.

При такива стартови позиции какво да очакваме оттук нататък? Резултатите от летните избори силно ще бъдат повлияни от развитието на стопанската криза и от това, докъде ще стигне градусът на политическата активност сред населението. В случай на максимално ниска активност се очертава парламент с 5 партии - изравнени сили на ГЕРБ (32%) и БСП (32%), на ДПС и "Атака" (по 9%) и СДС+ДСБ - 7% (виж първа колонка за гласуващите „винаги" в трета таблица). И само ако участието е близо до максимума, се очертава ГЕРБ да достигне положение, когато един партньор би му бил достатъчен за мнозинство в парламента, т.е. да положение, при което да не зависи нито от Атака, нито от ДПС или „Ред, законност, справедливост".

Засега обаче такъв развой изглежда слабо вероятен, защото факторите, които засилват избирателната активност, същевременно тласкат нагоре и дела на "Атака" и РЗС. Разумната прогноза засега е за средно положение, което вещае пъстър и доста неуправляем парламент.

И това не е случайно. По всичко личи, че Волен Сидеров и Яне Янев са съумяли по-рязко силуета си на радикална опозиция, отколкото столичния кмет и в резултат се оказват в състояние да жънат повече дивиденти от недоволните. С едно уточнение. След президентските избори "Атака" смени стратегията, „посреса се" и частично се интегрира в елита (издигането на нейния спонсор Валери Симеонов на местните избори и на Слави Бинев на Евроизборите беше показателно). С което изглежда оголи фланга за Яне Янев. Да си признаем, той поне се отработи двата процента. Като илюстрация можем да посочим многобройните скандали, които неуморно устройва, започвайки още от димките на конгреса на СДС през 2001 г.





27.03-02.04.2009 г., с.11
Вицепремиерът по еврофондовете Меглена Плугчиева: Шепа измамници ни градят лош имидж
Финансовата криза няма да отмине така бързо, както изборите
Меглена Плугчиева е завършила Висшия лесотехнически институт в София. Зам.-министър на земеделието в кабинета "Сакскобургготски". Посланик на България в Герма­ният 2004 г. до 2008 г. Член на Висшия съвет на БСП
- Г-жо Плугчиева, как оценявате работата си с администрацията за тази една година, откакто сте премиер?
- Оценката ми е много противоречива. Както има много амбицирани истински професионалисти, така и на места има случайно попаднали хора. Но фактът е, че в тази една година има и положителна промяна. Администрацията вече е по-ангажирана и отговорна. Затова съм по-скоро оптимист.
- Идват положителни сигнали от Брюксел, че до края на месеца парите по САПАРД ще бъдат размразени. Това така ли е?
- Не бих искала да правя прогнози. Поддържам принципа, че трябва да си свършим работата максимално добре. Макар и със закъснение от страна на земеделското министерство, вече е готова националната ни позиция по САПАРД, която съдържа изпълнение на всички ангажименти, поети от нас по плана за действие - анализ на слабостите, проблемите, самите процедури. Този пакет ще замине за Брюксел. Въз основа на него ще се вземе решението дали ще бъдат пуснати парите по трите или по двете спрени мерки по САПАРД. За да се осигури разплащане на добросъвестни проекти, независимо дали ще бъдат пуснати средствата от ЕС, е много важно и да се осигури финансов ресурс от Министерство на финансите към Държавен фонд „Земеделие", с който да стане разплащането. Говоря го още от януари. Затова напоследък правя срещи, и то с малко силов подход към всички - от политическо през административно ниво. Но смятам че си заслужава, след като друго не помага. На 26 март трябва да има конкретно решение по този въпрос на заседание на МС.
- Земеделците, чиито плащания се бавят и затова банките ги притискат, вече се заканиха да съдят фонда.
- С основание могат да го съдят. Забавянето за съжаление беше прекалено голямо. Точно тук са слабите места на администрацията. При проблем трябва да се реагира адекватно. Цялата информация със списъка на проектите и графика на плащанията трябваше да е качена на сайта на фонда още през януари, за да може всеки бенефициент да отвори страницата и да провери на какъв етап е неговият проект. Второ, тази информация трябва да върви към банките по служебен път и когато те знаят, че техните кредитополучатели са добросъвестни, да могат да разсрочат разплащането. Системата не е сложна, но просто трябва да се осигури нейното функциониране.
- Март се очертава като благоприятен месец за спрените милиони и по ИСПА. Има ли основания да смятаме, че до дни ще има добри новини?
- По отношение на ИСПА сме по-добре поради факта, че приключихме с ангажимента си да преструктурираме пътната агенция. В момента очакваме да се произнесе и комисията. Има все още някои чисто субективни елементи, като не особено перфектна комуникация между НАПИ и управляващия орган - Министерство на транспорта. Сами разбирате колко несъстоятелно звучи това да е причината. Затова на 26 март съм разпоредила отговорниците да докладват на заседанието на Министерския съвет каква е индикативната програма на агенцията за тази година. Това ще е точка първа. В точка втора - ще очакваме да чуем консолидирана позиция по строителството на магистрала „Тракия". Подчертавам - консолидирана! От НАПИ, МТ и МФ трябва да предложат един или два варианта кой строи аутобана, как и с какви пари, в какви срокове, и МС да реши.
- Но Брюксел ни каза в прав текст, че ще получим парите по САПАРД, когато има поне един осъден за измами, а по ИСПА - когато се реши проблемът с конфликта на интереси.
- Тук сте много права. Досега говорих за административната част на нещата, но другата голяма тема е съдебната ни система. Тя трябва да се произнесе ясно и категорично - и по случаите със САПАРД, и по тези с бившия фонд „Републиканска пътна инфраструктура". Очаквам като обикновен гражданин, не само като вицепремиер, това да стане час по-скоро. Иначе никога няма да се освободим от етикета „страна, в която законите не работят". Заради шепа хора страда общият имидж на България.
- И все пак, ултиматум ли ни дава ЕК с тези си искания?
- Мисля, че комисията си дава сметка, че разделението на властите също трябва да бъде взето под внимание, както и че решенията є не трябва да се обвързват крайно с решенията на съдебната система.
- ФАР вече изтече. Стана ли ясно кои проекти и с какви средства ще трябва да си достроим сами? Ще връщаме ли пари на ЕК и има ли шанс тя да все пак да ни разплати някои от проектите?
- Пак на 26 март министрите на финансите и регионалното развитие трябва да докладват пред кабинета. Те трябва да внесат и постановление, което да осигури финансовия ресурс за разплащане на добросъвестните проекти. Дебатът на последното заседание на кабинета беше, че в списъка има и консултантски проекти по ФАР. Приоритетно обаче трябва да бъдат изплатени обществено значимите - за пътища, за оборудване на МВР, а не консултантските. Проекти с установени груби нередности, дори и да са били допуснати по времето на делегацията на ЕК, категорично няма да бъдат разплащани. На този етап не може и да се говори, че ще връщаме пари на ЕК, а става въпрос само за признаване на разходите.
- А ще строим ли с пари от бюджета?
- Ако комисията не признае разходите за някой проект, а ние смятаме, че е национално значим и добросъвестно изпълнен, ще го разплатим с наши пари, но трябва да сме наясно, че сме в условия на криза.
- Преди седмица в Брюксел премиерът Сергей Станишев поиска от страните членки на ЕС техни експерти да влязат в нашата администрация. Не стана ясно обаче с какъв статут ще са те - само ще ни съветват или ще взимат и решения. Ако са на ръководни постове, кой ще носи отговорност при евентуално грешно решение - България, страната, която го е изпратила, или ЕК?
- Мога да коментирам само темата за експертите в звената, които се занимават с еврофондовете, и до голяма степен вече съм уредила този въпрос - довела съм експерти на няколко ключови места. Смятам, че това, от което имаме нужда, са съветници-консултанти там, където не ни достига капацитет.
- А не експерти на ръководни постове, така ли?
- Ако ме притеснява нещо, то е, че сме в края на мандата. Второ - как ще им плащаме на тези хора? Един чужденец на българска заплата? Трудно. Вземете, например, моята съветничка Карен Хоххаус. Тя получава заплатата си от германското правителство. Ние имаме ангажимент само към жилището и канцеларията є. По същия начин са и съветниците в агенция „Пътища", МВР и МЗХ.
- А какво се случи с пакета от промени в ключови данъчни закони, който общественият съвет към вас трябваше да предложи да влязат в пленарна зала?
- Всичко е готово. Текстовете минаха и през обществения съвет и през комисията по корупция към МС, която наскоро оглавих. Предстои да влязат като пакет в парламента, макар че си давам сметка, че не мога да очаквам това Народно събрание да успее да се занимае с всички. Затова ще бъдат подбрани най-важните предложения. Те са 3-4 и на всяка цена трябва да влязат в пленарна зала.
- В един от старите екшън планове беше залегнала и мярката за изготвянето на черен списък на фирми, злоупотребили с еврофондове. Какво се случи с него?
- Тази мярка е залегнала в законите за конфликт на интереси и обществените поръчки. Текстовете ги има, остава Агенцията за обществените поръчки да елиминира фирмите, които вече са злоупотребили с еврофондове. В системата за ранно предупреждение, която работи, се включват и списъци само на заподозрените фирми. Идеята е да се прескочат границите на отделните оперативни програми и списъкът да се използва от всички. Знаете, че ще се промени и системата на самото докладване на нередности. В момента тя е прекалено сложна.
- Предстоят избори за парламент. Къде се виждате след тях?
- Признавам, че не правя никакви планове. Напрежението е толкова голямо напоследък, че споделям принципа „каквото сабя покаже". Но пък съм много притеснена, че с наближаването на изборите има опасност да падне темпото на работа. И без това координацията ни не е на нужното ниво. Точно наваксахме голяма част от оперативните програми. Дано да не се забавим отново. По-важно е да се мисли за финансовата криза, която не прощава, и няма да отмине така бързо, както ще отминат изборите. Трябва да се използват максимално средствата от европейските фондове, защото те са единственият гарантиран ресурс. През юни 2008 г. имаме сключени договори за 93 млн. лв. Към 20 март 2009 г. сумата е вече 2 милиарда и 800 милиона лева. Това е реален резултат и така трябва да продължим.
Снимка на три колони – без текст




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница