28 февруари 2013 г. Тема: здравеопазване



страница1/4
Дата17.10.2018
Размер0.55 Mb.
#90534
  1   2   3   4
28 февруари 2013 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Здравната каса плати за януари
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) плати на болниците и лекарите за извършената дейност през януари, съобщиха от пресцентъра на институцията. Личните доктори, специалистите, зъболекарите и лабораториите получават пари за всичко, което са изработили, като средствата ще са с 25% повече спрямо предварителните разчети, обясниха от касата. Болниците вземат 101 млн. лв., които са с над 8 млн. лв. повече от заложените обеми и също са за пълния обем работа за миналия месец. Средствата трябваше да бъдат преведени вчера и днес. От Българския лекарски съюз (БЛС) обаче обявиха, че бюджетите на болниците са орязани с от 10 до 30% в сравнение с миналата година, а общо за лечебните заведения ще има 100 млн. лв. по-малко спрямо 2012 г.

Към февруари просрочените задължения на лечебните заведения са около 148 млн. лева, съобщиха вчера от Министерството на финансите. Почти половината от тях се дължат на натрупаните дългове на ВМА. Задълженията на държавните болници са около една трета от сумата, останалото са на общинските лечебници. В тройката с най-много просрочени задължения освен Военна болница с 66,3 млн. лв. са още старозагорската болница „Киркович" (15,5 млн. лв.) и пловдивската „Св. Георги" (8,5 млн. лв.).

Новата методика на финансиране на докторите и болниците с предварително зададени обеми работа по тримесечия е основната причина за лекарския протест, който ще се проведе днес пред районните здравни каси.

„Ако шефът на касата д-р Цеков внесе в Министерския съвет искане тази методика да се отмени в четвъртък до 16 ч, протести няма да има", обеща шефът на БЛС д-р Цветан Райчинов. По думите му съсловната организация още настоява за оставката на управителя на НЗОК. „Нямаме нищо против личността на д-р Цеков, а имаме против това как управлява здравната каса", каза той. Методиката се обсъждаше до късно снощи от Надзорния съвет на касата. До редакционното приключване на броя срещата не беше приключила. Д-р Пламен Цеков обяви в Пловдив, че вече е създадена работна група с участието на експерти от здравното министерство и доктори, за да се преразгледат клиничните пътеки и да се потърси вариант за увеличаване на техните цени.



Омбудсманът Константин Пенчев също поиска мерки, за да се преодолее кризата, свързана с лимитите. „Здравето и животът на хората не може и не трябва да бъдат функция от прогнозни обеми на дейност и ограничени бюджети", написа той в писмо до здравната министьрка в оставка Десислава Атанасова. Според него независимо от това, че кабинетът си отива, тя трябва да предприеме мерки за решаване на проблема.


Срещу монопола – избор, не контрол
Петър Ганев

Българинът с право се гневи срещу монополите. Те обикновено означават както липса на избор, така и калпави услуги и трупане на подсигурена печалба. Често биваме успокоявани, че това са някакви естествени или социално обусловени монополи, които могат да работят добре, стига регулацията и контролът върху тях да бъдат качествени. Ето и сега се говори масово за гражданска квота и контрол върху регулаторните органи като най-доброто възможно решение. Да, но има и по-добро - най-висшата форма на граждански контрол е правото на(потребителски) избор. Такъв можем да имаме навсякъде, а причината да го няма на места съвсем не се крие в някакви естествени реалности на пазара, а в нормативните пречки пред появата на конкуренти. Електричеството е пример за точно такъв сектор. Пазар, доминиран изцяло от държавата, разбирай политиците, с нормативно установен монопол при доставката на електроенергия. Потребителят няма думата, той трябва само да плаща сметки. Проблемът не е в собствеността на електроразпределителните дружества, нито дори в липсата на гражданско представителство в съответната комисия. А че има монопол, който политиците са създали, без нищо да налага неговото съществуване. Търговията с електроенергия трябва да бъде либерализирана, а потребителят свободно да избира измежду няколко доставчика. Ако има инфраструктура, която отговаря на дефиницията за „естествен монопол", да разпишем правила за достъп и пак да има избор на доставчик. Токът може да е както кабелната телевизия или интернетът. Няма нужда човек да е специалист и да разбира технологично как се формира сметката му, нито пък да се интересува от работата на разни комисии. Интересува го само кой каква услуга предлага и на каква цена. Ако някой не се справя, го сменя с друг - това е истински граждански (потребителски) контрол. Друг пример за тежък, институционално наложен монопол е здравната каса. Няма лошо всички да бъдем осигурени за здраве, но защо това трябва задължително да бъде в един общ кюп? Този монопол има някакъв социално-солидарен характер - едни плащат, други ползват - но на цената на постоянно напрежение в системата и въобще калпаво здравеопазване. Отново проблемите не се коренят в работата на Надзорния съвет на НЗОК, където се предполага, че гражданите (работодатели, работници и пациенти) са по някакъв начин представени, а в тоталната липса на избор на осигурените. Няма пречка тази система пак да има социален характер, но и да даде избор, да отговори на личните предпочитания на осигурените. Ако попитаме българите кои са монополите, те най-вероятно ще посочат почти всички доставчици на масови стоки и услуги - от мобилните услуги и банките до медиите. Това в голяма степен се дължи на ниското доверие в институциите и въобще на съмненията за „нечисти" зависимости, формирали се в годините на преход. Например когато в края на миналата година от Института за пазарна икономика попитахме хората дали биха се съгласили с твърдението, че богатите предприемачи са се възползвали от смяната на режима и са нарушили моралните принципи, трима от всеки четирима отговориха утвърдително. Това означава, че повсеместно (резултатите не варираха по възраст и образование)хората вярват, че успехът, измерен чрез печалбата и богатството в страната, е обвързан с някаква „схема". Когато подобно схващане преобладава, нормално е всеки по-значим бизнес, който води до големи печалби или влияние, да се гледа под лупата на монопола, тоест да се предполага, че един или няколко избрани извличат изгода, без да се допускат други. Институциите тук са важни, тъй като в тези значими сектори почти никога няма свободен вход, тоест решенията за участие на нов играч се вземат под една или друга форма от държавата. Няма как например да се появи нов мобилен оператор, без държавата да му позволи. Нормално - когато няма доверие в институциите и възприятията за корупция са високи, се насаждат съмнения, че тези големи бизнеси са облагодетелствани. Това пак се потвърждава от възприятията за предприемачите -дребният бизнесмен е харесван от българите, защото няма допирни точки с политиците и работи пред очите им, докато големите будят съмнения, защото са твърде близо до политиците. Рецептата срещу монополите съвсем не е лесна. Най-малкото трябва да се гарантира, че за всяка стока и услуга потребителят има избор. Каквото и недоволство да се е натрупало, хората няма как да не отчитат, че е по-добре да избираш измежду няколко големи мобилни оператора, отколкото да си вързан за едно електро-разпределение. Така че на всеки пазар трябва да се намери формула, която да води до някакъв избор за потребителя. На другия полюс са доходите. Високите сметки за ток и парно не се борят само с избор, но и с покачване на доходите, а затова ни трябват нови работни места.

Авторът е старши икономист в Института за пазарна икономика.


Какво могат да свършат премиер и министър за 50 дни
Николай Василев

Някой ще кажат, че служебното правителство не може да направи нищо значимо. Докато влезе и се ориентира, времето ще изтече. Не могат да се приемат закони, защото няма парламент. А администрацията ще блокира всички радикални намерения на т.нар. експерти без административен опит. Според мен обаче всичко зависи от лидерските качества на „служебните" министри и от избора на приоритети. За кратко може да се постигне много. В момента времената са динамични и събитията през следващите два месеца ще бъдат по-решаващи от с нищо незапомнените март-април на някоя друга година. Трябва да се успокои обществото и да се стабилизира демокрацията. Чрез излъчване на професионализъм и увереност служебният премиер бързо би могъл да свали напрежението. Ключови задачи пред него са:



•Бърз анализ на дейността на енергийните дружества - сметки, ценообразуване, признати разходи. Протестите започнаха заради тока. Ако всички спрат да плащат сметките, защото ги смятат за некоректни (а те може и да не са), енергетиката ще колабира.

•Провеждане на прозрачни избори. Усещането за масови изборни измами може да роди нелегитимен парламент и нова управленска криза. А имиджът ни на корумпирана държава ще бъде затвърден. Институциите трябва да продължат да функционират. Пробойни да не се допуснат. Не е тайна, че покрай всяка смяна на властта месеци наред администрацията не работи с нужния темп, сменят се хиляди хора. През 2009 г. системата съвсем се парализира заради отричането на миналото, повсеместните „ревизии" и всяването на страх. През 2013 г. е нужна повече приемственост и стабилност. . В преходни периоди на безвластие има опасност да падне данъчната събираемост, да се увеличи престъпността, да има злоупотреби и загуби в държавните дружества „като за последно". В частния сектор да не би да не се случва същото, ако сменят директора? Препоръчвам ресорните министри да замразят всички харчове в държавните фирми и в целия публичен сектор. Само в енергетиката, транспорта и здравеопазването при липса на контрол до лятото може да се прахоса още един милиард. Популизмът в икономиката е вреден Дефицитът - също. Ако някой смята, че служебните министри магически ще свалят цените на тока, ще вдигнат доходите и ще създадат хиляди работни места, ще се разочарова. По-важно е обратното - не толкова да се съгради, колкото да не се разруши. В период на политическа криза инвестициите замръзват, оборотите на бизнеса падат, всички гледат телевизия. Ако е вярно, че „хладилникът победи телевизора", е вярно и че телевизорът сам няма да напълни хладилника. Бизнесът и инвеститорите се нуждаят от стабилност. Задачата на служебния кабинет е да не допусне съмнение в стабилността на валутата и банките. Ключовият фактор е бюджетът. Не само че никакви кесии не трябва да се развързват, а обратно - данъците стриктно да се събират, а неприоритетните разходи да се зачеркнат. Реално и желателно е служебният кабинет да остави бюджета с излишък, а фискалния резерв - увеличен с един милиард. Ще кажете -трудно и невъзможно? А на Софиянски през 1997 г. да не му е било лесно? Измерени в долари, доходите тогава са били над 100 пъти по-ниски. Някои процеси могат да се довършат - започнати приватизационни и концесионни сделки, приоритетни обществени поръчки, европейски проекти. Други обаче не могат. Не е реалистично да се започват нови големи проекти {7-и реактор на „Козлодуй", нов мост над Дунав, купуване на изтребители). В консервативни системи като здравеопазването, правосъдието и отбраната съществени реформи не могат да се случат. Особен акцент върху еврофондовете. Няма подходящ момент за падане на едно правителство, но в периода на договаряне на 7-годишната бюджетна рамка на ЕС моментът съвсем не е подходящ. Ако в някой сектор е нужна най-много приемственост, то това е усвояването на еврофондове. Плащанията по проектите трябва да продължат. На европейския съвет за договарянето на средствата трябва да присъства авторитетна политическа фигура. Ако доверието на Брюксел спадне, ще ни трябват години, за да го възстановим. Независимо от сектора, задачите са сходни. Всеки служебен министър трябва да влезе с летящ старт и да изпълни няколко задачи:

•Да съхрани работещите екипи и да поддържа висок морал във ведомството.

•Да опази бюджета и да не харчи за почти нищо. Плочките ще ги ремонтираме наесен...

•Да избере 1 -2 проблема от голямо обществено значение, които могат да бъдат спешно и справедливо решени - ВМЗ-Сопот, пистите в Пирин, прозрачност (не популизъм) в сметките за комуналните услуги и в банковите договори

•Да „затегне болтовете" на държавните дружества и агенции, които в „мътната вода" могат да злоупотребят в големи размери,

•Да се въздържа от масови.уволнения освен на явно компрометирани ръководители. Всеки би могъл да даде предложения какво да се направи. Някои от тях биха отнели много време или за тях няма финансиране в бюджета. Други са спорни и за тях е нужен политически дебат. За трети са нужни мащабни промени в законодателството и дори в конституцията. За мен са важни три приоритета на служебния кабинет:

1. Да запази гражданския мир;

2. Да затвърди финансовата стабилност и да не се впусне в популистко харчене;

3. Да организира прозрачни парламентарни избори. Ето и още няколко разнородни идеи, за които не са нужни големи срокове и средства: •Да осигури достатъчно средства за всички нуждаещи се от и н витро процедури. Няколко милиона лв.

•Да проведе кампания срещу купуването на изпити в университетите. Това не струва пари.

•Да не допусне фалит на НЕК, БДЖ, като намери решение за рефинансиране на падежиралите кредити.

•Да подкрепи инвеститорите във възобновяеми енергийни източници, като коригира (чрез ДКЕВР) спорното решение на ДКЕВР от миналата година. Това не струва пари на бюджета.

•Да намали усещането за полицейщина, подслушване и прекомерното движение на автомобили с лампи. Това не струва пари. Списъкът не е изчерпателен. Лидерството е не по-малко важно. Всяка стъпка на служебния кабинет ще бъде критично наблюдавана. Понякога не е толкова важно какво се казва и върши, а кой и как го казва и върши. Личният пример е важен. Служебното правителство носи огромна отговорност. Отговорността на бизнеса и гражданите е не по-мала. Служебният кабинет не е безвремие, фирмите трябва да продължат да работят, всички да си плащаме данъците и сметките. Служебното правителство може да върне вярата на нацията в демокрацията, институциите и утрешния ден. Може да покаже, че има достойни хора, които работят в интерес на гражданите. Затова протестират хората. Нали всички затова протестирахме и през 1989-а, и през 1997-а?


Шефът на касата е българоубиец
Ако Пламен Цеков склони за лимитите на болниците, докторите няма да протестират
Жулиета НЕДЯЛКОВА

Управителят на здравната каса е българоубиец, заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов пред журналисти вчера. Той обвини Цеков в скрити кражби на над 2 млрд. лева от здравни вноски и поиска оставката му от името на цялото съсловие. „Като си откраднал два милиарда от хората, не може да не ти се търси отговорност", категоричен бе Райчинов. По думите му лимити на болниците са абсурдни и ощетяват както дейността на лекарите, така и пациентите. Шефът на БЛС даде болницата в Мадан като пример. „Там са направени четири операции на апендицит, а това прескача с една бройка лимита й. Така до края на годината лекарите в Мадан нямат право да извършват подобна интервенция", обясни д-р Райчинов.

„Не може един човек да разполага със здравето и парите на нацията. Трябва да се мислиш за Господ, за да предвидиш в даден регион колко души ще се разболеят от пневмония, колко ще получат инфаркт или инсулт, на колко ще им се възпали апендицитът", добави председателят на Лекарския съюз.

Медиците призоваха Пламен Цеков да внесе днес в Министерския съвет предложение за отпадане на новата методика и връщане на миналогодишните правила. За днес в 16 часа е насрочен протестът на „белите престилки" в цялата страна. „Ако НЗОК отмени лимитите, няма да излизаме на улицата", уточни Райчинов. Ако Цеков не изпълни ултиматума на лекарите, ще застраши и пациентите, тъй като поне 5% от докторите няма да отидат на работа днес, заявиха още от БЛС. От съсловната организация призоваха колегите си да не отказват лечение въпреки изчерпаните лимити.




ВМА с най-много дългове
148 млн. лв. са просрочените задължения на болниците към февруари, като почти половината от тях са на ВМА. Дълговете на държавните болници са около 33% от общите, но просрочията на общинските лечебни заведения се увеличават. Болниците с най-много дългове в края на януари т.г. са: ВМА - 66,3 млн. лв., МБАЛ „Киркович" Стара Загора -15,5 млн. лв., МБАЛ „Св. Георги" Пловдив - 8,5 млн. лв., МБАЛ Бургас - 7,3 млн. лв., МБАЛ Пловдив - 4,9 млн. лв., УМБАЛСМ „Пирогов" - 3,5 млн. лв. Междувременно от касата се похвалиха, че вчера са превели 101 млн. лв. на болниците за януари. Това е с 8,2 млн. лв. повече от прогнозните разчети.


Проф. Милан Миланов: Здравната каса е чудовище!
Проф. д-р Милан Миланов е тръгнал от обикновения ординаторски стол и е стигнал до директор на „Пирогов". Не е напускал института и $а един ден. Бил е и зам.-председател на лекарския съюз, зам.-министър на здравеопазването б правителството на Филип Димитров и общински съветник. В момента е началник на Централната реанимация на „Пирогов" и шеф на столичната лекарска колегии на БАС.
Интервю на Жулиета НЕДЯЛКОВА за протестите на лекарите и неволите на пациентите

Проф. Миланов, изправени сме пред поредния хаос в здравеопазването. Знам, че рецепти трудно се дават, но вие сте сред малцината, които знаят как да спрат болката и как да отложат смъртта.

- Да, рецепти трудно се дават. Още повече че в момента сме в ситуация, в която изпълнителите на тази рецепта не са ясни. В България най-хубаво е да бъдеш космонавт и консултант. Това са хубави професии. Хвърлят те в небето и след това 50 години ядеш пържоли. Или консултант - никой не ти знае името и всичко ти е много лесно. Съветваш, пък някой друг да го реализира. А за хаоса в здравеопазването ние, лекарите, предупредихме още през септември миналата година.

- Къде е грешката в новата методика на касата за разплащане с болниците?

- Чрез тази методика самоволно надзорният съвет на касата и нейният управител въведоха финансов, административен и политически диктат над болниците. Отбележете, аз не казвам частни, държавни или общински, а над болниците, финансов диктат значи, че касата самоволно определя финансовия ресурс, с който ще работи например „Пирогов" за тази година. Икономически диктат, защото НЗОК самоволно определя и дейностите, които трябва да изпълнява „Пирогов". Какво значи политически диктат? Много просто. Ако слушкаш, ще получиш дейности, ще получиш и финансиране. Това здравната ни система не може да понесе.

- Защо не ви чуха?

- Защото някой е платил на касата тя да направи точно такова разпределение. Разпределение, при което „Пирогов" получава нула пациенти по една много често срещана и скъпа пътека за гнойник в корема, например. А някоя друга болница получава 100. Тъй като ние, държавните болници, нямаме начин, нямаме финансови средства, нямаме и пътищата, чрез които да платим на когото трябва, на нас тези пътеки са ни отрязани. Ако това касаеше само „Пирогов", при цялата му уникалност, при спешността, която обслужваме, с мед да ги намаже човек. Но това засяга цялата ни здравна система. Изкривява се основен принцип на осигуряването - пациентът да отиде с парите си, където поиска. Не може по този начин да заложиш здравето на нацията и качеството на медицинските услуги за изпълнение на частни цели. Това е най-големият ми упрек към досега управляващите.

- Казвате, че частните болници са платили на касата, за да им се отдели бюджет.

- Не частните болници, поне не всяка. Но си има вериги, има хора с много пари, някой ги е строил и те са платили, за да има бюджет за тези болници.

- Тогава някой е взел тези пари.

- Разбира се. -Кой?

- Тези, които бяха на власт. А сега искат да вбият клин между болниците. Ето например в момента другите лечебни заведения подозират „Пирогов", че си е задействал публичния механизъм, показал е юмрук и на него ще му бъде пуснат гювеч за разлика от частните болници, на които гювечът им беше пуснат срещу пари, твърдя го това. Нека да ме опровергаят, нека да ме дадат на съд. Искам да видя как ще го направят. Нека и Цеков ме даде на съд.

- Хората излязоха на улицата срещу монополите, но пациентите сякаш си харесват медицинския монополист НЗОК и обявиха, че не подкрепят протестите на лекарите. Защо?

- Хората излязоха на улицата, защото им дойде до гуша. Чашата преля заради тока, но вижте докъде се стигна. То какво не беше, какво ли не измислиха! Салами с разни наименования, пак същите, но по-скъпи. Хляб с не знам ти какво, по-скъп. Вода - по-скъпа. Газ - по-скъп. Парно - по-скъпо. Данъци - по-високи и скъпи. И вече токът преля чашите. Обаче най-тежкият монополист в държавата, превърнал се дори в чудовище, е здравната каса. Защото все пак аз мога и да си угася лампите у нас. Мога да спра хладилника. Мога да спра климатика. Мога. Но ако съм болен, какво правя? На пациентите искам да кажа, че ние с тях сме от едната страна на окопа. И ударът не е върху лекарите, не е и върху болниците, ние по някакъв начин ще оживеем. Ударът е върху пациентите. Заплашено е тяхното здраве. И затова за мен в бъдещото служебно правителство ключов ще бъде постът именно на здравния министър. Както и на земеделския.

- Защо?

- Това са най-тежките сфери.



- Или може би това са министрите от кабината „Борисов", които не са се справили?

- Не казвам това. Имам предвид, че служебното правителство има само два месеца, а ще трябва да реши изключително сериозни проблеми. В земеделието се очакват много сериозни пари от Европа, те трябва да бъдат разпределени. Там не може да се чака. При нас, в здравното министерство, е същото положение. Ние имаме да решаваме изключително тежък проблем. Ако министърът не е в състояние да оглави касата и да й каже това ще правиш, защото българските граждани и лекари искат това, в България ще настъпи много тежък бунт. Сега за два месеца може да оставим отношенията си с Македония, Европейския съюз тъта-мъта, и т.н. Ще спрем подслушванията, защото министърът на вътрешните работи може би няма да се занимава с това. Няма да се занимава с това да казва, че докторите сме убийци. Той ще държи два месеца държавата в едно добро състояние по отношение на вътрешния ред и сигурността. Няма нужда да бъде пак физкултурник или човек, който се занимава с всичко друго, но не и със своята работа. Военният министър за два месеца - какво? Е, няма да купи хеликоптери. Но земеделието и здравеопазването не могат да чакат.

- Кой трябва да е новият министър?

- За два месеца този човек може да свърши и много работа, може да остане и незабелязан, както предишните двама служебни здравни министри. Неговата основна задача е ужасно трудна. Тя е да усмири системата, и то само по един начин. Ние нищо друго не искаме, освен да се върнат правилата на 2012 г. Второ, трябва да е човек, който знае колко етажа е министерството и че по стълбите са наредени портретите на всички министри от първия до последния и той трябва поне половината от тях да познава, да знае съдбата им и да не я повтаря. Този човек трябва да послуша болниците, доболничната помощ и пациентите, да не се съобразява с политиканите, да не се съобразява с натиска на частните структури, на големите фармацевтични компании, на големите дистрибутори.

- А лекар ли да е?

- За мен, да. Проблемът в момента е медицински, да не казвам точно в коя специалност на медицината. Винаги съм мислел, че при такава тежка смяна и при такъв кратък срок, че се касае до реаниматор, ама тоя път отидохме вече в психиатрията.

- И все пак реаниматор не е ли по-подходящ? Ако ви предложат поста на вас, бихте ли приели?

- Първо, никой не е разговарял с мен за такова нещо. Второ, едно такова решение е изключително сложно, а и преди седем години напуснах политиката и оттогава въпреки най-различни предложения не съм се съгласявал, говоря за политически и административни постове. Със сигурност служебният министър не трябва да е мек, витиеват, а да е човек, който може да тропне по масата. И да наложи на касата да се откаже от идиотските си методики и процедури. Аз обаче мога да помагам, ако има кой да ме слуша. Защото през последните години се убедих, че дори и някой от властващите да знае, че нямаш политически искания, че нямаш административно желание, че не искаш да се издигаш, че ще бъдеш добросъвестен консултант, хора като мен не се ползват. Ползваха се послушковци и ръкопляскащи. Знаете ли, че държавата е вложила в мене не по-малко от 500 хиляди долара, за да ме образова?

- Мандатът на служебния кабинет ще е само два месеца. А после какво?

- Един съвет ще дам на бъдещия редовен министър. В първия ден от възкачването си на престола да влезе в „Пирогов". В първия, а не в последния ден. Това го казвам с най-добри чувства към Десислава Атанасова. Защото в последния ден се ходи на църква.

- Стигат ли 4% от брутния вътрешен продукт за здраве?

- Сметката е проста - у нас се падат по 150 евро на човек на година за здраве. Тази сума в Америка е 1500 долара и между 700 и 1200 евро в Европа. И тук проблемът не е за лекарите, за доходите им, за медикаменти. Тук проблемът е в качеството на медицинската услуга, която получават хората за тези 150 евро. И българското общество най-после трябва да разбере, че пред Министерството на здравеопазването и пред НЗОК неговият естествен съюзник и защитник е лекарският съюз. Сега се опитаха в тия последни четири години да ни сблъскат лекари и пациенти, да ни унищожат, да ни направят врагове. Обаче властта си плати за това. Вярно, плати си чрез тока, но си плати и заради нас.

- Какво да правят болните в момента, ако им се спука апендицитът или получат инфаркт? Как да си намерят болница, която няма да ги върне?

- Да отговори д-р Цеков на този въпрос. Онзи ден го чух да казва, че имало Гугъл за тая работа. Да, бе. Ще си пуснем ние в Гугъла обява, че сме изчерпили лимита, и моля ви, ако обичате, тия с апендицитите, насочете се към болницата в Каспичан, там има места. Ако слушаме управителя на здравната каса, знаете ли колко трябва да ми пука на болницата „Пирогов", че вие имате инфаркт? Но на нас ни пука. Ето, това е нашата защита на пациентите и не напразно, ако някой е чел протестното писмо на „Пирогов", в него пише: „Ние няма да спрем работа и няма да върнем нито един пациент, ще продължаваме да лекуваме с пълна сила и с пълна пара и ще търсим парите си чрез закона и чрез съда.






Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница