29 октомври 2011 г. Тема: здравеопазване

"Потребителската такса за посещение при личния лекар няма да се увеличава догодина при евентуално ново повишаване на минималната работна заплата", обяви вчера здравният министър Стефан Константинов пред Нова телевизия. "Сега, когато имаме криза, да, увеличава се минималната работна заплата, но пенсиите и доходите на хората не се увеличават с такива темпове. Утре, ако ни тръгне икономиката, хората се видят с пари, аз ще съм първият, който ще каже - вижте, трябва да следва и потребителската такса това повишение на доходите", обясни министърът.

По закон в момента таксата е 1% от минималната работна заплата, или 2.70 лв. След увеличението на минималното възнаграждение обаче беше решено таксата да е фиксирана сума, макар че все още не е ясно каква ще е тя. Кабинетът вече обяви, че възнамерява отново да увеличи минималната заплата догодина, но явно новото увеличение няма да се отрази при формирането на таксата.

Има опасност догодина да възникне проблем с лечението на част от онкологично и диализно болните. От 2012 г. то се поема изцяло от здравната каса, която обаче по закон плаща само за осигурени пациенти. Част от тези групи болни обаче нямат редовни вноски. Затова със закона за бюджета на касата се прави промяна, според която здравното министерство ще плаща за тяхното лечение, като преведе пари на НЗОК. От министерството обаче вече обявиха, че техните средства са крайно недостатъчни, освен това подобен трансфер изобщо не е предвиден в закона за бюджета на касата. От МЗ коментираха само, че все пак това не е окончателният вариант на бюджета на касата, тъй като проектът предстои да мине и през парламента. Според синдикатите обаче това означава, че просто здравната каса ще плаща лечението и на неосигурени пациенти.

26-годишен каскадьор загина при снимките на "Непобедимите 2", а друг негов колега е тежко ранен. В четвъртък към 18.30 отговорникът на снимачната площадка е подал сигнал на телефон 112 за взрив по време на снимките на филма. Инцидентът е станал вследствие на пиротехничните ефекти, които произвели взрив в язовир "Огняново" край Елин Пелин, при който каскадьорите в гумените лодки пострадали тежко. Китайският каскадьор е починал в софийската болница "Света Анна", а колегата му е настанен в "Токуда". Той е приет с фрактури на двата крака и дълбока порезна рана в областта на корема. След петчасови животоспасяващи операции от болницата заявиха, че той е в стабилно състояние, но не е контактен. Каскадьорът е на командно дишане под интензивно лекарско наблюдение.

На мястото на инцидента са пристигнали незабавно полицейски екипи от ОД МВР-София и екип на Районното управление в Елин Пелин. Районът е бил отцепен, а разследващите са извършили два огледа на мястото. По случая вече е образувано досъдебно производство в ОД МВР-София.

Снимките на продукцията у нас започнаха в средата на септември и ще продължат три месеца. За филма пристигнаха Силвестър Сталоун, Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Арнолд Шварценегер, Чък Норис, Долф Лундгрен, Жан Клод ван Дам и други. Участие в продукцията вече взеха и стотици българи - актьори, каскадьори, технически екипи, компютърни специалисти, статисти.

Заместителят на кръвта ще се произвежда в лаборатории с помощта на стволови клетки и ще бъде от група нулева отрицателна, за да може да се използва при възможно най-много пациенти. Учените смятат, че синтетичната течност никога няма да стане достатъчно добра алтернатива на преливането на кръв от донор, но в спешни случаи тя ще може да се използва, за да стабилизира пациентите. Новото откритие може да спаси хиляди животи в Третия свят, където често липсват кръвни банки.

Екип от Единбургския университет вече е разработил метод, който превръща стволови клетки от гръбначния стълб в кръвни телца, които почти не се различават от истинските. Когато техниката се усъвършенства, учените ще могат да използват и клетки от кожата.

Според специалистите от университета в Есекс обаче съществува и по-радикално решение – да се създаде чисто нова алтернатива на кръвта. Те смятат, че това ще е възможно до 10 години. В изкуствено създадената течност няма да има кръвни клетки, а хемоглобин, пренасян от синтетични молекули. Алтернатива на кръвта вече е патентована в Русия и Южна Африка, но е забранена в САЩ, защото властите я смятат за опасна.

Думите на Бойко Борисов идват в горещ момент. Първо, има лошото съвпадение държавният бюджет да се мисли точно по време на избори. И второ по-лошо - Европа е разклатена икономически. Все пак парите през 2012 г. реално няма да са повече от тазгодишните и дори има ведомства с орязани разходи. Каквато и да е причината за това привидно въздържание, то устройва финансовия министър Симеон Дянков. Несигурната ситуация в еврозоната предполага по-консервативен поглед върху сметките за приходите и разходите на държавата през следващата година. Защото това ще е гарант за стабилност. А проектобюджет 2012 е по-скоро умерен, отколкото подготвен за по-сериозни трусове:

- отново липсват реформи, с които да се намалят разходите

- фискалният резерв пада до санитарния минимум от 3 млрд. лв.

- прогнозата за ръст на икономиката от 2.9% изглежда оптимистична

- в началото на 2013 г. трябва да се изплатят 1.6 млрд. лв. от външния дълг на страната, а подготовката за това трябва да се прави през следващата.

И все пак на фона на проблемите на някои страни от еврозоната, българските изглеждат като игра с дървено ножче. Още повече че планираният дефицит е доста под позволените от ЕС 3% от БВП. Разбира се, това не означава, че можем да си позволим разточителност или пък ново увеличение на минималната работна заплата, каквато заявка вече даде премиерът.

Розови очила

Износът е основният двигател на българската икономика през последната година и половина и при липсата на чужди инвестиции, ще остане такъв и занапред. Затова и трусовете, които изпитват нашите основни търговски партньори (разбирай ЕС), бързо-бързо се пренасят и тук. Предвид притеснителната несигурност в еврозоната и поредната доза отлагане на решението на проблемите там българският ръст на БВП едва ли ще е внушителен. В проектобюджета се залага икономиката да порасне с 2.9% при прогноза от около 2-2.5% за същия показател, направена от повечето международни институции. В доклада към проектобюжета дори се посочва, че първоначалните разчети са били изготвени при още по-високи очаквания, но последните събития както в световен мащаб, така и в еврозоната, са станали причина за ревизиране на макропрогнозата. Ако тя е твърде розова, сметките за приходите ще станат нереалистични, а това ще увеличи бюджетния дефицит. Справка - скандалът "Митрева" заради осигуровките тази година. Успокоение донякъде внася фактът, че в доклада към бюджет 2012 е посочено, че прогнозата за приходите е изготвена при още по-предпазливи очаквания от тези в макрорамката. А и от разбивката с разходите (виж графиката) се вижда, че най-големият ръст идва от европейското финансиране, а не от данъци.

"Има три сценария за това накъде ще поеме икономиката през следващата година с по 30% вероятност те да се сбъднат. Бюджетът трябва да може да издържи и на трите", твърди Георги Ангелов от "Отворено общество". Според него е пропуск липсата на изчисления за чувствителността на приходите от ДДС при по-ниски от прогнозираните инфлация или цена на петрола например. "Няма анализ и на рисковете, които носят за бюджета задлъжнели дружества като БДЖ и "Топлофикация - София", а проблемите там не са за подценяване", допълва той.

А застраховката?

Опасенията за нова световна рецесия логично поставят въпроса дали има резерви, с които да бъдат посрещнати евентуални шокове. Е, няма. Или поне са невидими за хората извън кухнята на правене на бюджета. От финансовото ведомство твърдят, че по-бързото свиване на дефицита ще играе ролята на такъв буфер. Правителството залага консолидиран дефицит от 1.3% от БВП, или малко над милиард през следващата година. Първоначалният вариант беше за по-отворена ножица (1.5%) между приходите и разходите, но опасенията за по-ниски постъпления явно са занижили и числото в бюджета. В други години обаче имаше по-голям резерв за непредвидени разходи, както и 10% ограничително правило.

"Би било добре да има буфери. Защото настоящият подход на изготвяне на бюджета донякъде прилича на този през 2009 г. – тогава се заложи на оптимален икономически ръст и се стигна до актуализация", твърди Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Той допълва, че сега някакво успокоение внася фактът, че през 2008 г. (когато се готвеше бюджет 2009) вече се вихреше световната финансова криза, докато сега има само предпоставки за забавено възстановяване на световната икономика и вероятност от втора рецесия.

В този контекст предложението минималният допустим размер на фискалния резерв да е 3 млрд. лева (което означава практически да се похарчи цялата част, която е на разпореждане на Министерството на финансите) също е притеснително. Вярно е, че заделените в добри времена пари са за това – за да се използват по време на кризи. Това правеше и правителството досега – финансираше дефицитите именно с резерва (другите опции бяха дълг или увеличаване на данъците). Но снижаването на резерва с една трета през следващата година на практика означава държавата да се лиши от най-сигурния си буфер срещу потенциални шокове. Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии фактът, че през следващата година има планирано увеличение на държавния дълг (до 4.2 млрд. лв.), означава, че управляващите си оставят две опции – да пласират държавни ценни книжа или да използват резерва. Другата хипотеза е сниженият минимум да е вид застраховка за поемане на удара, ако се разрази катастрофа в Европа. "От друга страна, няма как да се изготви бюджет, който да работи хем при катастрофален, хем при нормален сценарий", допълва Ганев.

И няколко неясноти

От доклада към бюджета не става ясно и каква ще е стратегията на държавата с падежиращата в началото на 2013 емисия глобални облигации на стойност 1.6 млрд. лв. Най-вероятно за целта ще се пласират еврооблигации – в проектобюджета е записано, че през следващата година държавата може да емитира дълг на външните пазари на стойност до 2 млрд. лв.

"Трябва да има стратегия какво ще се прави през 2013. Иначе може да се стигне до ситуация, в която ще посегнат и на парите от Сребърния фонд. Така че по този въпрос правителството явно не е взело решение. Другият вариант е да е имало спор между управляващите какво да се прави и се дават опции според това кой ще надделее политически", твърди Ангелов. Според него обаче тази несигурност е проблем.

От Българската стопанска камара обръщат внимание и на още един потенциален проблем - недостатъчният капацитет за подготовка и реализация на европроекти в страната. Затова според тях може да наложи да се използват допълнителни ресурси за авансово съфинансиране. А това също ще изяде част от резерва.

В проектобдюджета за първи път от години липсва и графа "приходи от приватизация". Най-вероятно това се дължи на факта, че планираните сделки (като БДЖ "Товарни превози" и държавните дялове в ЕРП-та) ще стават през държавни холдингови структури и парите ще влязат в дружествата. Така приходите за държавата ще са от корпоративен данък и дивидент, а постъпления в Сребърния фонд няма да има.

Ако изключим увеличението на капиталовите разходи (виж графиката), което идва от европейските средства, сериозни промени в бюджет 2012 в сравнение с тазгодишния няма. Ръстът в парите на някои ведомства е за сметка на други, но кой знае какво ограничение на общите разходи също не се забелязва. "Ако не се съкращават разходи, няма как да се направят реформи. Защото ги няма стимулите", пояснява Калоян Стайков.

И ако използваме известното клише, че бюджетът е основен инструмент за провеждане на държавна политика, през следващата година тя явно ще е като през тази. Все пак промени между двете четения в парламента не са изключени, още повече че БАН и здравният министър вече дадоха заявка за повече пари. След изборния ден може да изригнат и още. Затова ограниченията, за които премиерът призовава другите държави в Европа, трябва на първо време да важат и за България.


Лихва мечта
Всеки българин вероятно гледа със завист на факта, че американските домакинства плащат за ипотечни заеми лихва от едва 4%, което е наполовина на нивата в нашата държава. Е, за обикновения потребител нямаме добра новина. Но имаме за фирмите – догодина малките и средните фирми ще могат да получат заеми на половината от пазарната лихва. Това означава, че ако цената за такъв заем сега е около 10%, през 2012 ще може да бъде теглен кредит с лихва от 5%. Сумата за това финансиране е 600 млн. лв., което ще стигне за стотици малки и средни предприемачи. Има и уговорка – парите ще са за инвестиции, а не за закърпване на положението и оборотни средства.

"Чудото" с ниските лихви ще стане, ако Европейската комисия даде одобрението си за промяна на част от средствата по оперативна програма "Конкурентоспособност". Идеята е 150 млн. евро да бъдат насочени към банки. А процесът да се управлява от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ).

Планът беше обявен на конференцията на "Капитал" "Сливания, придобивания и дялово инвестиране", в която съорганизатори бяха икономическото министерство и JEREMIE - България.

Кога, какво, колко

Идеята на схемата е следната: фондът избира местни банки и при отпуснат от тях заем на малко или средно предприятие половината от средствата се предоставят срещу нулева лихва от фонда. Ако другата половина е със стандартната лихва, например 10%, реално компанията ще плаща 5%. Условието е парите да се ползват за инвестиции, а изключението ще е за оборотни средства, но само ако са свързани с проекта.

Кредитите ще са максимум десет годишни и ще са от порядъка на 1-2-3 млн. лв., обясни зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов. Ако програмата заработи през следващата година, компаниите ще могат да кандидатстват за нисколихвените заеми до края на 2015 г.

Пред кое гише

Все още е рано да се говори кои точно банки ще работят по схемата. Хубърт Котони, който е ръководител на екипа за регионално бизнес развитие в ЕИФ, обясни, че това ще са основно местни финансови институции, които трудно набират евтин дългосрочен ресурс, но пък реално дават кредити точно на малките и средните фирми. Сега просто продуктите ще станат по-евтини за клиентите.

"Всички банки ще бъдат поканени, но накрая вероятно ще бъдат избрани 5-7. Броят е достатъчно голям, за да се покрие пазарът, но и е оптимален, за да се администрират лесно", допълни Ангелов.

Разговорите между министерството и ЕИФ вече са в напреднала фаза, обясниха представителите на двете институции. Сега остава бързо да се задвижи машината: да се преформатира схемата, което може да отнеме на Брюксел между три и шест месеца; едновременно с това да се изготви споразумение между министерството и фонда, и то да се ратифицира. После ще стартира конкурс за банки. Това според Котони може да се случи през април, а министерството е дори по-оптимистично настроено. Ако процедурите и конкурсът за банки вървят с добро темпо, е напълно възможно след година да са факт вече първите заеми с приятни лихви.

Ако се съди по предходната съвместна схема – за поемане на част от риска, интересът на предприятията е висок. Само за няколко седмици, откакто пет банки работят по програмата, в процедура по отпускане са над 100 заема, отчитат от ЕИФ. Двата продукта си приличат с това, че използват средства от оперативна програма "Конкурентоспособност", но като механизъм са много различни. Първият продукт е схема за гарантиране на загубите със средства от евроинициативата JEREMIE, с която се облекчават условията за отпускане на кредити от търговските банки. Такива гаранции получиха пет търговски банки и сега отпускат заеми с до 50% по-леки условия по исканите обезпечения, защото JEREMIE им гарантира до 80% от загубата на всеки кредит, но само до 25% загуби в общия кредитен портфейл. (Повече за останалите продукти по JEREMIE, по долу.)

При бъдещия кредитен продукт обезпеченията ще са класически, но пък лихвата ще е по-ниска. От нея ще може да се възползва почти всяка фирма в България, защото над 90% от компаниите влизат в дефиницията за малко или средно предприятие. Остава само да имат смислен инвестиционен проект.

Австрийската Mezzanine Management ще управлява фондът по JEREMIE за хибридно финансиране в партньорство с българската инвестиционна компания Rosslyn Capital Partners. Екипът на фонда ще включва както представители на Mezzannine Management като Николас Пихлер, така и местен екип от Rosslyn Capital в лицето на Иво Евгениев и Любомир Минчев. Мецанин фондът по JEREMIE ще е с 60 млн. евро капитал и ще се цели в по-малки сделки - от 2 до 5 млн. евро. Той би инвестирал в производствени компании, здравеопазване, финансови услуги и други, а ще игнорира проекти в областта на недвижимите имоти и силно процикличните сектори. Повече за плановете на фонда и моментното му състояние разказа Томаш Квечен от варшавския офис на Mezzanine Management.

Докъде сте със структурирането на фонда?

- Структурата на фонда вече е установена. Това, че аз съм от Полша, обаче не искам да ви подвежда, че ще инвестираме оттам. Напротив. Инвестициите ще се правят на местно ниво с нашите местни партньори в лицето на Rosslyn Capital Parnters, които имат много богат опит в инвестициите в средно големи компании. Така че смятаме, че няма да имаме никакъв проблем в намирането на добри проекти за инвестиици.

Как върви набирането на капитал, който трябва да намерите като допълнение към средствата по JEREMIE?

- Вече имаме средствата от JEREMIE и водим разговори, с които сме подсигурили част от допълнителните средства. Към момента вече имаме наналице 70-75% от целта ни, която е 60 млн. евро. Разбира се, търсим инвеститори, включително и от България, защото както бизнесът има нужда от нашите средства, така и ние имаме нужда от инвеститори. Вече водим разговори и с местни физически лица, някои от които дори живеещи зад граница.

А набелязалили сте вече конкретни проекти за инвестиции?

- Екипът ни вижда много възможности и затова всъщност се включихме в конкурса за мениджъри на мецанин фонда. Като инвеститори с другите си два фонда в страната ние като Mezzanine Management виждаме, че тук има голяма нужда от по-малки инвестиции в рамките на 3-5 млн. евро, което за нас иначе е много малко. Така че определено има много проекти, които да финансираме, и вече можем да обърнем внимание и на по-малките.

Освен това опитът ни в България е показал, че повече предприемачи тук искат да разширят бизнеса си, но без да губят контрол над него, т.е. да го продават на друг след това. Затова в случая за тях ще са подходящи нашите мецанин заеми, с които те могат да постигнат желаното разрастване без загубата на контрол. Така например финансирахме някога Jet Finance. Дадохме им 10 млн. евро, с което те успяха сериозно да увеличат дейността си в страната.

От трите фонда вие единствени споменахте, че бихте инвестирали и в производствени компании. Защо? И какво всъщност включвате в определението за производство?

- В това определение включваме всичко около производството - от производство на части до производството на целите машини. Така че тук например влизат електрониката и компонентите за нея или елементи за автоиндустрията. За нас инвестициите в такива компании означават стабилен и предвидим паричен поток за обслужването на дълга. Защото в производствения бизнес е сравнително по-лесно да се прогнозира паричният поток спрямо например бизнеса с услуги. А и нашите пари са по-"търпеливи", защото отпусканото от нас мецанин финансиране прилича повече на дългосрочен заем с опция да се превърне в капитал, отколкото на чист капитал, и в повечето случаи е вид дългосрочен заем. В случая, тъй като има достатъчно капиталови продукти, с този фонд ще наблегнем именно на дълговото финансиране. Иначе освен в производствени компании ще инвестираме в здравеопазване, финансови услуги и вече доказалите се технологични компании.