29 октомври 2011 г. Тема: здравеопазване

За 15 години на манежа и над него Леонсия не е имала сериозни травми, но определено рискът е част от живота й. До­като била в Египет, се разминала на косъм от сериозно нараняване. „Бях облечена в дълга бяла пелерина и тъкмо се готвех да изляза на сцената", разказва Леа. Запъ­твайки се към завесите, тя се оказала нео­чаквано близо до клетките на лъвовете. Един мъжкар, вероятно привлечен от пе­лерината й посегнал с лапата и за малко да я стигне. За щастие, разминала се само с уплах и скъсана пелерина.

Болниците са пропищели от пациенти без здравни осигуровки. Хора, които с години не са си плащали вноските, пълнят спешните центрове и клиниките, и докторите не могат да ги върнат. Заради това лечебните заведения затъват в дългове, призна вчера д-р Евгени Душков от КТ „Подкрепа“, който е представител на синдиката и в Националната здравноосигурителна каса. Посред нощ наръгани с нож или пребити обсаждат кабинетите на „Пирогов“, лекарите спасяват живота им, но после разходите си остават за сметка на болницата, предупреди синдикалистът.

Само в Сливен за първите 9 месеца Дирекция за социално подпомагане е получила 95 молби да покрие 40 000 лв., направени за лечение на неосигурени.

Увеличението на исканията е двойно признават социалните работници. В областта през 2010 г. са подадени 48 молби, а са покрити 11 000 лв. разходи.

Все още обаче няма яснота колко точно са здравно неосигурените българи. Статистиката се колебае между 1,8 млн. и 1 млн. човека, коментира д-р Душков. В бюджета за догодина обаче са заложени като неосигурени 1,3 млн. човека, като за лечението им са заделени 1,5 млн. лв. Парите са в бюджета на социалното министерство и достъпът до тях е подробно описан в Постановление 17 от 2007 г. То предвижда шефът на болницата, приела за лечение неосигурен, да препрати неговата молба декларация за финансиране до съответната дирекция за социално подпомагане по местоживеене. Социалните за седмица трябва да направят съответното проучване дали пациентът няма някакви скрити доходи имоти, или други източници на пари. И ако той наистина няма пукнат грош и покрива изискванията на постановлението, да преведат дължимата сума на болницата. Преди това обаче могат да поискат от съответната районна здравна каса потвърждение, че разходите са реални и отговарят на приложената към болния клинична пътека. В Пловдив и Пазарджик болниците често се оплакват, че пациентите бягат още преди да е завършило лечението, а за попълване на необходимите документи не се и говори. Дори родилки изчезват часове след като на бял свят се появи бебето. Заради сложния механизъм постановлението на практика се използва много по-рядко, отколкото са реално лекуваните бедняци.
Пари има, дълговете растат

Според статистиката на Агенцията за социално подпомагане за тази година парите ще стигнат за не повече от 2000 човека, ако лечението им струва общо до 2,5 млн. лв. През миналата година обаче са одобрени молбите на 866 човека, за които са изхарчени половин милион лева. От януари до момента са лекувани 1169 бедняци, а на болниците са преведени 608 158 лв. Преди кризата за неосигурените социалното министерство беше заделило 5 млн. лв., които обаче също не бяха използвани по предназначение. От 2012 г. здравната каса ще поеме и лечението на неосигурените онкоболни.

Близо 350 000 души у нас страдат от диабет, 250 000 от тях обаче дори не подозират, че са засегнати от болестта. Една малка част пък крият състоянието си, за да не тревожат своите близки. Това съобщи националната консултантка по детска ендокринология и диабет доц. Калинка Коприварова по време на конференция, посветена на проблемите на детския диабет, която се проведе в София вчера. Тя обясни, че инсулинозависимият захарен диабет тип 1 засяга най-често деца до 18-годишна възраст, понякога и бебета. Заболяването засяга най-вече малчугани и тийнейджъри с наднормено тегло. Диабет тип 2 засяга предимно възрастни хора над 40 години, най-вече с излишни килограми.

Доц. Коприварова подчерта, че България е една от малкото страни в света, осигурила за диабетиците си човешки инсулин, а не говежди или свински, какъвто се използва дори в далеч по-добре в икономическо отношение от нас държави.

Независимо че здравната каса поема инсулина, тя не реимбурсира консумативите за инсулиновите помпи, на месец те излизат около 400 лева, казаха пък от Националната асоциация на децата с диабет. Не се покриват от касата и самите помпи, всяка от които струва 8000 лева. От асоциацията настояват НЗОК да включи като безплатни помпите и да поеме консумативите за тях.

Утре, ако тръгне икономиката и хората се видят с пари, аз ще съм първият, който ще предложи и потребителската такса да последва това повишение на доходите, каза д-р Константинов. Според него проблемът с неиздаването на касови бележки от лекарите ще се реши, когато касовите им апарати се вържат с НАП.

Човекът има наследствено заболяване хемолитична анемия, при което като усложнение е развитието на остеопороза. Всичките 13 лекарства срещу коварната болест, при която костите изтъняват и стават крехки, се изписват с намаление от здравната каса. Но това се прави само за жени, а на мъжете е позволено да се възползват от частично покриване на цената единствено, ако са над 50 г. Освен това само три от изписваните препарати се плащат частично, когато са предназначени за силния пол. Сливенецът смята, че НЗОК, както и здравното министерство очевидно правят разлика между половете и възрастите. Той е убеден, че става дума тъкмо за дискриминация по два признака - пол и възраст. Заради това Комисията за защита от дискриминация ще гледа делото му в петчленен състав на 2 ноември.

По закон за хората без вноски за здраве може да плаща социалното министерство. Въпреки че според статистиката те са поне 1 милион, до момента парите на социалното подпомагане от години не се изхарчват докрай. Причината е сложната процедура, която изисква социална анкета, проучване на икономическото състояние на пациентите по местоживеене и т.н. Хората не бива да бъдат оставяни без помощ. Но пък няма как болниците да поемат разходите за лечението им. Въпросът е какво точно да се направи, за да има и лечение, и справедливост.

Ако ви кажат, че ще ви оперира робот, едва ли ще легнете спокойно на хирургическата маса. Но ако проф. Григор Горчев и неговият екип направляват машината, може да сте благодарни за късмета си. Защото проф. Горчев е бащата на роботизираната хирургия в България. А преди седмица заслужено, макар и малко късно, взе приза „Лекар на годината 2011”. Според колегите му и от Плевенския медицински университет, и от Софийския той отдавна е заслужил приза. Без неговия принос този сравнително нов дял в българската хирургия, който от години спасява безкръвно и без риск от инфекции хиляди души по света, у нас все още щеше да е фантастика.

Преди шест години именно проф. Горчев – ректорът на Медицинския университет в Плевен, въведе роботизираната операционна система „Да Винчи” – първата у нас и една от петте на континента. Първите операции са гинекологични – огромни кисти, ракови образувания, деформации на тъкани – все диагнози, които биха накарали лекарите на други места да махнат с ръка и да извикат близките настрани от болния, за да ги подготвят за най-лошото. Проф. Горчев обаче се бори докрай не само за живота на всяка пациентка, но и прави всичко по силите си жената след това да води максимално добър живот.

„Гордея се, че винаги съм бил честен и отговорен към себе си и пациентите. Стремял съм се да правя само добрини. Да бъда коректен с моите знания към пациентите. Това е най-важното за мен ­ казва проф. Григор Горчев. ­ Независимо от успехите, има случаи, в които не може да се помогне. Тези пациенти помня и ще помня цял живот”, промълвява той с видима тъга в очите.

Впрочем д-р Горчев става професор едва на 45 години – подобни случаи, особено в сферата на медицината, не само у нас се считат за рядкост. По специалност е гинеколог. Не избира обаче специализацията си в тази област от раз.

„Завърших медицина, но в началото нямах ясна представа какво точно искам да правя, с какво да се занимавам”, признава той.

Първоначално смятал да специализира патоанатомия, тъй като още от ученик се увличал по анатомията. Дори след като се дипломирал през 1982 г., работил в продължение на две-три години като асистент в Катедрата по патоанатомия. Всекидневният сблъсък със смъртта и неизбежните посещения в моргата обаче скоро го отказали да поеме попрището на патоанатом.

„Не подозирах, че съм толкова емоционален, не ми понесе. Затова напуснах и заминах за Трявна, където съм роден. В болницата единственото свободно място беше за гинеколог, така ме и назначиха, така се оформи житейското ми поприще, без особен избор в началото”, разказва за първите си стъпки като самостоятелен доктор Лекарят на годината.

Съдбата в случая се оказала твърде благосклонна към него. Година по-късно се отворило място за специализация по акушерство и гинекология в Плевенския медицински университет. И този път, без да обмисля прекалено дълго време, д-р Горчев стегнал куфарите и се зачислил като специализант в тази катедра. Оттам нататък кариерата му на лекар се развива толкова благоприятно, че мнозина негови колеги и досега не могат да се начудят как така за няма и пет години да извървиш иначе трудния в професионално отношение път на акушер-гинеколог от скромната тревненска болница до една от най-престижните клиники във Франция, тази на проф. Жан-Клод Жансер.

„През 1991 г. заминах за Франция. Там имах честта близо две години да работя с един от най-известните онкогинеколози в Европа ­ проф. Жан-Клод Жансер”, продължава разказа си ректорът на Плевенския медицински университет. В чужбина защитил и дисертацията „Предракови заболявания на тялото на матката”. Станал доцент на 36, а десет години по-късно вече е и професор.

Французите са очаровани от трудолюбието, но и от ведрия характер на човека,

прекрачил скоро руините на Желязната завеса

Предлагат му работа там. Д-р Горчев за пръв път обмисля възможност дълго. Раздвоен е, в крайна сметка – отказва. Решава, че с това, което е научил, може да бъде много по-полезен и ценен в България. Връща се, но не прекъсва контактите си с Франция, пътува често дотам на симпозиуми, конференции, поддържа контакти с водещи медици.

Скоро след това специализира в Германия, Великобритания и Италия. Въпреки това Франция остава любимата му страна. Затова впоследствие изпраща дъщеря си Ангела да учи в Париж. Тази година тя завършва лицей и смята да запише право в Сорбоната.

„Аз съм либерален баща, не бих искал да се бъркам в живота на децата си, нито да им налагам мнение. Всеки трябва да е свободен в избора си, за да бъде щастлив. Имах обаче някаква надежда, че Ангела може да запише медицина, като малка играеше на доктори, беше є интересно да идва в болницата”, разказва проф. Горчев. Според него напълно възможно е дъщеря му просто да е осъзнала, че човек, избрал тази професия, не разполага със себе си, той живее за пациентите си.

„Имам обаче известна надежда, че синът ми Григор може да наследи професията ми, като порасне”, продължава лекарят.

Засега момченцето е твърде малко, само на годинка, за да направи своя избор. Контактът му с татко е в игрите, смяната на памперсите и гушкането.

Проф. Горчев не е единственият доктор в семейството

Съпругата му Зорница е стажант-лекар в Плевенската университетска болница. Медицината обаче, не е единственото, което ги свързва. Двамата са запалени спортисти и използват всяка възможност през зимата да отидат на ски, ако има повече време, дори до Швейцария. През лятото играят тенис.

Проф. Горчев обаче има едно само свое, мъжко увлечение – да се спуска с високопроходим велосипед в Троянския балкан.

По този вид спорт го запалил негов познат преди няколко години. Първоначално проф. Горчев не знаел нищо повече за велосипеда от това, че става за каране. Сега вече е наясно и с механизма му, и дори с ремонтирането му.

Независимо от увлечението му по спорта, лекарят на годината има твърде малко време за него.

„Спя малко, по природа съм работохолик, не зная от кого съм го наследил. Наспивам се бързо, рядко се чувствам уморен”, казва проф. Горчев и по всичко личи, че не кокетира. Изправен, ведър, всякога усмихнат и в добро настроение, той е от хората, които умеят да вдъхнат оптимизъм дори на сетния окаяник. Затова и пациентите го обичат и му вярват.

Проф. Горчев пък вярва на себе си и мечтае да види в България развита роботизирана хирургия.

„Имаме отлични лекари специалисти, имаме вече и техника, унизително е при тези възможности нашите болни да ходят на лечение в Турция. Ние можем да им дадем не по-лоша медицина - убеден е той. - Готов съм да помагам за развитието на роботизираната хирургия в България. Независимо че в страната ни тя се практикува сравнително отскоро, нашата медицина в това отношение е на европейско, дори на световно ниво”, продължава проф. Горчев.

В момента у нас се правят по 100-120 операции годишно с робот, което по мнението на лекаря е твърде недостатъчно. Затова той е изпратил лекари от Университетската болница в Плевен на специализация в чужбина, за да усвоят тънкостите точно на тази хирургия. Надява се скоро там с робота „Да Винчи” да се извършват и кардиооперации. И мечтае да дойде времето, когато, както в древността, лекарите да работят в тандем, без завист и злословия.


Инсулинови помпи само срещу диплома за средно
Инсулиновите помпи за диабетици да се дават само на хора с минимум средно образование, и то след консултация с психолог.

За това настоя вчера националният консултант по детска ендокринология доц. Калинка Коприварова. Тя се мотивира с аргумента, че в противен случай хората биха могли да надвишат дозата заради некомпетентност или нехайство, каквито случаи вече имало по света. Затова според Коприварова образователният ценз е нужен, а в случаите, в които става въпрос за деца диабетици, трябва да важи за родителите им. Около 80% от болните деца и 20% от възрастните са с диабет ти п 1, което означава, че трябва да си инжектират инсулин постоянно. Именно за тях са предназначени помпите, които изчисляват кога и по колко инсулин да подават на организма. Засега тези апаратчета се купуват от самите пациенти по предписание на лекуващия лекар, но струват около 8000 лева, а месечните консумативи са около 400 лева. Тъй като малко хора могат да си ги позволят, според доц. Коприварова НЗОК трябва да поеме поне разходите за консумативи.

Предложението звучи някак абсурдно - ако имаш необходимото образование, ще получиш по-удобно и безболезнено лечение, а ако не - ще се дупчиш всеки ден. Няма как апарат, който е създаден за удобство, да се счита за опасен за определена група от хора. Все пак всичко се учи. Учим се как да боравим с телевизора, с пералнята и печката. Защо да не се научим как да работим с нищо и никаква машинка с няколко бутончета? Трябва ли ни висше, за да си изгладим дрехите, без да се изгорим и без да предизвикаме пожар? Не. Очевидно не ни трябва и за инсулиновата помпа, която се настройва с помощта на лекар. Ако все пак се приеме идеята за образователен ценз за диабетиците, то тогава някой ще предложи да се въведе такова изискване и за всички пациенти - все пак някой може да изпие повече от предписаните му хапчета и пак да застраши живота си.

Най-добре би било пък абсурдът да се разшири и да стигне до там, че право да се лекуват да имат само докторите, защото хем имат образование, хем няма да си сбъркат диагнозата, хем ще знаят какво и как да пият!


Прибраха шеф на лудница с рушвет за медицинско
Шеф на лудница изгоря с рушвет по подозрение, че издавал фалшиви експертизи. Белезниците щракнаха върху ръцете на директора на Държавната психиатричната болница в Кърджали д-р Дамян Гетев и на колежката му д-р Катя Рачева. Медиците са задържани за 72 часа, като предстои искане за налагане на по-тежка мярка за неотклонение. Подкупите са открити след претърсвания в работните кабинети на лекарите. Гетев и Рачева са поискали и са приели облага с цел осуетяване на процесуално-следствени действия срещу обвиняем в досъдебно производство. "Едното от длъжностите лица е взело рушвет в размер на 500 лв., а другото е поискало 100 лв. и стек цигари", коментира наблюдаващият случая зам. окръжен прокурор на Кърджали Дафин Каменов. По думите му срещу задържаните ще бъде повдигнато наказание по чл. 301, ал. 3 от НК, визиращ лишаване от свобода до 10 години и глоба до 15 000 лв.

"До задържането се стигна при съвместна операция, започнала преди месец по сигнал на обвиняем по досъдебно производство", обясни обвинител номер 1 на Кърджали Светлозар Лазаров. По думите му до момента са засечени няколко случая, по които разследващите имали съмнения за обективността на съдебномедицински експертизи във връзка с наказателните дела.