29 октомври 2011 г. Тема: здравеопазване


Първата ни сделка е пред приключване



страница4/4
Дата01.01.2018
Размер0.5 Mb.
#39492
1   2   3   4

Първата ни сделка е пред приключване
Павел Езекиев, управляващият партньор на NEVEQ

NEVEQ Capital Partners ще управлява рисковия фонд за стартиращи компании (наричан Risk Capital Fund) по JEREMIE. Екипът на компанията начело с Павел Езекиев има зад гърба си вече един рисков фонд за инвестиции в България - NEVEQ 1. Фондът по JEREMIE ще е с 30 млн. евро капитал, от които 21 млн. евро от програмата и 9 млн. частен капитал. Екипът на NEVEQ вече работи и по първите проекти за новия фонд, като повече за тях и фонда разказа Павел Езекиев.

Лесно ли набирате капитал за фонда? Кога очаквате да приключите и на колко фази ще е?

- Не е лесно да се привлече рисков капитал за България и за региона. Малко чудо беше стартирането на първия ни фонд и не случайно той остава единственият такъв в региона. Но аз съм оптимист. Нашите инвеститори продължават да ни подкрепят и успехите досега помагат да привлечем и нови. До няколко седмици ще стартираме с 30 млн. евро, в първите месеци на 2012 се надяваме да направим още едно увеличение на капитала до значимо по-голям обем.

Гледате ли вече проекти и какви?

- Не спираме да оценяваме интересни проекти и вече сме набелязали няколко инвестиции за новия фонд. Една е пред приключване. Всички са много вълнуващи и с голям потенциал. Вече планираме и структурираме няколко сделки, правим анализи и проучвания. Във всеки проект може да инвестираме между 1 и 4.5 млн. евро.

По принцип какви и колко компании планирате да финансирате, от кои сектори?

- Планираме десетина инвестиции. Търсим компании с иновативни технологии и продукти, отличаващи се от конкуренцията. Основен фокус остават информационните технологии, но гледаме и други сектори с голям потенциал. Много вярваме в бъдещето на мобилните технологии и услуги и на новите модели за осъществяване на отделни услуги в здравеопазването – те ще имат още по-голям ефект върху живот на хората от самия интернет.

Само миноритарен дял ли ще придобивате или и мажоритарен, от какво ще зависи?

- Предпочитаме миноритарните дялове, защото искаме предприемачите да продължават да бъдат силно мотивирани да развиват компаниiте си.

Какви ще са разликите с първия NEVEQ?

- Този път ще съдействаме повече с други фондове от Америка и Европа, за да ги убедим и те да коинвестират в български проекти. Така заедно ще пoмагаме на българските предприемачи да стъпват на световните пазари.


Вече разглеждаме проекти
Павлин Петков, инвестиционен мениджър в Axxess Capital

Axxess Capital ще управлява фондът за инвестиции в компании в развитие (наречен "Растеж"). Капиталът му ще е 60 млн. евро, половината осигурени от програмата JEREMIE. Целта му ще е да предоставя дялов капитал за разрастване на бизнеса със средна инвестиция на сделка между 2 и 5 млн. евро. Общо от екипа на Axxess предвиждат да направят между 7 и 9 транзакции, като ще финансира проекти в сферата на бързооборотните потребителски стоки, здравеопазването, софтуерни и други услуги. Повече за плановете на фонда разказа един от инвестиционните мениджъри на Axxess Capital Павлин Петков.

Как върви набирането на капитал, кога ефективно ще заработи фондът?

- В момента не мога да се ангажирам с никакви срокове, тъй като току-що бяхме номинирани за фонд мениджър. Предварителните ни очаквания са той да заработи до края на първото или началото на второто тримесечие на 2012 г.

Кога може да очакваме първите разгледани от вас проекти?

- Проекти гледаме дори в момента. Имаме набор от компании, които са проучени и евентуално могат да бъдат финансирани, при условие че фондът се реализира. Така че сигналът към всички предприемачи е да кандидатстват, ако имат проекти, които са в индустриите, които таргетираме, и в нужния размер - 2-5 млн. евро.

А кои са индустриите?

- Индустриите са: ритейл, нишов ритейл, който се занимава с определени продукти: например две от компаниите, в които сме инвестирали в другия ни фонд, са за детски играчки и детско облекло, други фондове са инвестирали в храни за домашни любимци. Освен това имаме интерес към финансовите услуги, макар сега да не е най-идеалният момент за индустрията. Интересуваме се и от здравеопазване, тъй като смятаме, че този сектор в България изостава от другите източноевропейски държави. Тук имаме предвид клиники и вериги клиники, които впоследствие да добавят към съществуващата си структура и болници.

Има ли определени условия към предприемачите за големина и години на бизнеса им?

- Би трябвало да има дейност от поне две години, за да видим как се развива бизнесът. Не казваме, че това е твърдо изискване: в някои индустрии сме поемали по-голям риск - например финансовите услуги. Що се отнася до размера, искам да разделя двата ни фонда: единият е по JEREMIE, който скоро може да стане факт и е за компании от 2 до 5 млн. евро, а другият ни е съществуващ с общ размер 94 млн. евро - Emerging Europe Accession Fund, който е за много по-големи компании - от 5 до 12 млн. евро. Така че ние можем да покриваме и далеч по-голям размер на инвестиции.

На какъв етап е този по-голям фонд?

- В момента е действащ и търсим инвестиции не само в България, но и в Румъния, бившите югославски републики, Турция. Но основният му фокус е румънският и българският пазар. Отново искам да подчертая, че разполагаме със средства, работата ни е да гледаме проекти и всички компании в България, които имат нужда от финансиране, могат да се обърнат към нас. Както и банки, които имат в портфейлите си компании, които смятат, че са подходящи за финансиране. Те могат да разчитат на дискретност от наша страна.



Потребителската такса за здраве била за урок
Потребителската такса не прави докторите богати, а трябва да покаже на хората, че здравеопазването струва пари. С тази мъдрост ни сащиса вчера не кой да е, а здравният министър Стефан Константинов. От много години насам българинът въобще не се заблуждава, че здравеопазването е безплатно. Знаем колко пари струва, д-р Константинов. Много. И това идва не от потребителската такса. Въпреки че ако докторите не забогатяват от нея, защо всеки път като се заговори някои групи като пенсионерите да бъдат освободени или с намалена такава, надават вой до небесата. Плащаме си сериозно за здраве, а който не плаща - мре. И това не е просто метафора. Преди дни научихме, че 19-годишна българка е решила да става майка, без да плаща 950 лв. за избор на лекарски екип. Чувствала се здрава и разчитала на онзи пакет от услуги, осигурен от държавата, който не предполага студентска като нея да плаща. Спестила е неправилно, както обясниха всички. Момичето почина, след като бе разкарвано от екипите в три болници - "Шейново", "Александровска", "Пирогов". Та тази майка по най-трудния начин е разбрала, че ако не платиш, се разделяш с живота си. Както казва министърът, за да знаеш, че здравеопазването струва пари. Не, д-р Константинов, струва живот. И ако обичате, не ни давайте "уроци", а си вършете работата на доктори, не на банкери.


БЛС: Не сме сдружение на предприятия и не нарушаваме закона за конкуренцията
Българският лекарски съюз не е сдружение с идеална цел, не е синдикат, не е фирма по Търговския закон, не е „предприятие” или „сдружение от предприятия” по смисъла на Закона за защита на конкуренцията. Това се казва в юридическо становище на БЛС по повод оповестеното вчера определение на Комисията за защита на конкуренцията. С него се предявява твърдение за извършено нарушение към БЛС и се твърди, че определената от събора на съсловната организация минимална цена за частен преглед противоречи на Закона за защита на конкуренцията.
На 52 извънреден Събор на БЛС през април 2011 г. бе гласуван минимален размер на лекарския хонорар за частен преглед в размер на 10% от минималната работна заплата, установена за страната. В стойността се включват разходите на лекарските практики по обучение, квалификация, текущи разноски и консумативи, както и капиталови разходи по оборудване и ремонт на техника. Според БЛС, тази сума има стимулиращо значение за неосигурените лица.

„С Определение № 1476/25.10.2011 г. на КЗК, се предявява на БЛС едно недоказано и неаргументирано твърдение за забранено решение на сдружение от предприятия, което нарушавало конкуренцията. КЗК твърди, че БЛС бил сдружение на предприятия”, се казва в юридическото становище на БЛС. От там твърдят, че КЗК се държи непоследователно, защото в свое решение от 27 септември тази година вече е приела обратното – че лекарската съсловна организация не следва да се разглежда като предприятие по смисъла на закона, защото не извършва стопанска дейност.



„Предстои разглеждане на делото в открито заседание, в което ще докажем, че решението на Събора е правилно и законосъобразно”, се казва още в становището на БЛС.


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница