29 септември 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Не е нужно обаче да се четат правителствени док­лади, за да се разбере, че икономиката на страната продължава да се свлича надолу. Достатъчно е човек да следи обявите за търго­ве на ипотекирани имоти, за да си състави представа за ситуацията. Само в края на септември съдия-изпълнителите са обявили за пуб­лична продан 14 фабрики, три бензиностанции, 25 хо­тела, 30 търговски и 35 про­изводствени имота, 11 офи­са, 16 магазина и още тол­кова заведения. Това е ис­тинското лице на кризата, пред което всякакви статис­тики и дълбокомислени ана­лизи губят стойност и зна­чение. Защото в споменатите случаи не става дума за активи от по 50-60 хил. лева. Повечето от имотите са оценени за стотици хи­ляди и дори милиони лево­ве. А това, че се разпрода­ват, означава, че десетки и дори стотици хора, които са си вадили хляба в тези ма­газини, офиси, хотели и фабрики, остават без рабо­та.

Да проследим например фабриките. Общият размер на първоначалните цени, от които ще започнат търго­вете на обявени за продан 14 предприятия, е около 24 млн. лева. Не е нужно да се разказват всичките чети­ринадесет случая, за да

стане ясно на какъв хал е производственият сектор. Достатъчно е да се посо­чат трите търга, за кои­то са обявени най-високи це­ни.

Съдия-изпълнителят Шукри Дервиш е обявил първоначална цена за

завода за съобщителна техника в Благоевград

от 7.68 млн. лева. „фирма­та, която притежава заво­да, не е в несъстоятелност, но кредиторите си искат па­рите и затова имотът със

сградите в него са обявени на търг", каза за „БАНКЕ­РЪ" съдия-изпълнителят. Както пише местната пре­са, заводът е стопанисван от „ЗСТ" АД, „собственост на ексдепутата от СДС Илиан Попов и дясната му ръка в политиката и бизнеса Альоша Сиджимов". Благоевградчани си спомнят, че по времето на соца това е бил най-големият завод за телекомуникационна техни­ка, в който са работили 3 хил. души и е изнасял до 300 000 автоматични теле­фонни централи за Русия. През 1999 г. като обосо­бена част от холдинга „Инкомс Телеком", заводът в Благоевград е вкаран в схе­мата за работническо-мениджърска приватизация. И пак по тази схема е даден на „правилните" хора.

С най-голям брой акции - по 33.33%, са човекът на Илиан Попов и активен до момента седесар - управи­телят на завода инж. Геор­ги Манзуров, и директорът на клона на тогавашната Българо-руска инвестици­онна банка Иван Николов. „Двамата заместник-директори на ЗСТ Иван Иванов и Стефан Душев също са сред акционерите. Бивши­те работници получават името дребни акционери и общо 12.5% от капитала на работническо-мениджърското дружество. За надзор­ници Попов праща шефа на НЕК - Благоевград Васил Камбуров, строителния предприемач Петър Байкушев и седесаря Иван Прангов. Последният по онова време е и председател на борда на директорите на „Интерхотел Сандански" и ликвидатор на „Винпром Горна Джумая", пише вестник „Струма".

По предпочитаната при управлението на Иван Кос­тов схема с РМД-тата купу­вачът плаща за завода 5.5 млн. лв. за десет години (в компенсаторки). Всеки сам може да си направи заклю­чението доколко реална е тази сума, като се има пред­вид, че сега само имотите и сградите на „ЗСТ" АД се продават за 7.68 млн. лева.

Както повечето предп­риятия, купени от работническо-мениджърски дру­жества, и благоевградски­ят завод има нещастна съд­ба. В ръцете на партийните кадри производството му замира, повечето сгради се отдават под наем на други фирми. А с настъпването на кризата идва и краят на са­мото предприятие. Заради просрочения дълг към „Кре­ди Агрикол България" (бив­шата „Емпорики Банк Бъл­гария") теренът и сградите са обявени за продан. И ни­що чудно, когато след ня­колко неуспешни наддавания цената им драстично падне, купувачи на същите

тези активи отново да са фирми, свързани с някогаш­ния местен лидер на СДС Илиян Попов, с Альоша Сиджимов и обкръжението им.

На търг се предлага и габровската гордост - заводът за пластмасови изделия „Капитан Дядо Ни­кола". Едно от най-добре работещите предприятия в близкото минало също бе продадено при управлени­ето на Иван Костов през 1999 година. За купувач бе избрана турската компания „Алтън Мая". Тогава тя бе представена като солидна

- с няколко завода за бира, ликьори и хлебна мая в Ру­мъния, Турция и Украйна, създадена година и поло­вина по-рано специално за инвестиции в Източна Ев­ропа. Медиите дори писа­ха, че „Алтън Мая" е част от холдинга „Гарипоглу груп", който е сред големите семейни структури в Турция. През 1999-а обаче „Ал­тън Мая" склони да даде 1.38 млн. щ. долара за 67% от акциите на „Капитан Дя­до Никола", като пое анга­жимент половината от тази сума да бъде изплатена с компенсаторни записи. Ос­вен това купувачът се задължи да инвестира през следващите три години по­не 10 млн. щ. долара, пус­кайки „бомбата", че част от новото модерно оборудва­не вече било поръчано и капарирано. С това се из­черпаха добрите вести от „Алтън Мая". За изненада на всички две години по-късно заводът се сдоби с нов собственик - регистри­раната в Кипър фирма „Никорина", чиито представи­тели в управата на завода са турци.

Така или иначе за съд­бата на бившия „Капитан Дядо Никола" днес досто­верна информация има са­мо съдия-из пълнителят. А той предлага за продажба неговите имоти, за да удов­летвори претенциите на ипотекарните кредитори „Райфайзенбанк (Бълга­рия)" и ОББ. Всъщност то­ва е вторият опит за про­дажба на завода. Първият бе през юли, когато първо­началната цена бе 8.1 млн. лева. Сега цената е падна­ла до 6.48 млн. лева. Но спо­ред запознати тя все още е висока, за да се разчита на успешна продажба.

За размера на бедстви­ето у нас може да се съди и по това, че въпреки неве­роятния бум на строителс­твото през изминалите го­дини до фалит са стигнали и фирми за производство на дограми. „Интернешънъл Асет Банк" например се опитва

go си събере вземанията от "Евростилл"

Двете Л в наименова­нието на фирмата са важ­ни, за да не стане обърква­не с многото други дружес­тва, носещи същото име, но с едно Л. Базираната в Кюс­тендил фирма е ипотекира­ла в полза на банката не само производствената ба­за, но и складовата си ба­за. Тримата й собственици Генчо Данчев, Даниел Дан­чев и Страшимир Данчев са взели през 2008-а инвес­тиционен заем от „Интер­нешънъл Асет Банк" за 4.86 млн. евро. С тези пари е трябвало да развият бизне­са си за производство на дограма. От документите се вижда обаче, че от начало­то на 2011-а „Евростилл" за­почва да изпитва големи финансови затруднения. Това личи и от запорите, наложени върху дружест­вените дялове по искане на „И Еф Джи Лизинг", и от договорите за допълнител­но обезпечаване на креди­та. А че това не са временни проблеми красноречиво говори насроченият търг за продажба на земята и сгра­дите, в които се помещава фабриката. Първоначално обявената цена, от която ще започне наддаването за тях, е близо 6.48 млн. лева. Дори да се намери инвес­титор, който да я плати оба­че, тя едва ли ще е доста­тъчна да покрие дълга към банката. Но кредитните ин­ституции в подобни ситуа­ции са доволни, ако въоб­ще успеят бързо да осреб­рят заложените в тяхна пол­за имоти.

Практиката показва, че подобни обезпечения се въртят на пазара минимум една година, преди да се на­мери някой, който да ги ку­пи. Примери за това колко­то щеш и с фабрики - като този на фирма „АНИ", която се предлага на търг за трети път, и с хотели, и с произ­водствени площи. Това е по­редното доказателство, че бизнесът, поне засега, не вижда перспективи за по­добряване на икономичес­ката конюнктура. Ако не бе­ше така, все щеше да се на­мери инвеститор и за заво­да в Благоевград, и за този в Габрово, и за фабриката около Кюстендил.
Снимка на две колони - Навремето заводът в Благоевград произвеждаше хиляди подобни телефонни централи. Сега активите му са обявени за Продан.
Снимка на три колони - Дограмите на завода на „Еврос тим" не вървят и по искане на кредиторите предприятието се продава.


28.09-05.10.2012 г., с. 9-10
България – балканският данъчен рай
Гръцки фирми бягат от 70-процентно данъчноосигурително бреме
Нашият плосък данък от 10% (десятъкът) е изк­лючителна съблазън, при положение че средният корпоративен данък в Гърция е на рекордното ниво от 45 на сто, а данъчноосигурителната те­жест в Гърция често над­хвърля 70 на сто, показа проверка на „БАНКЕРЪ". Не че гърците някога са плащали пълния размер на тези задължения, но при свирепите опити да бъдат притиснати да го правят все по-голям брой от тях виждат основание да превърнат България в балкански данъчен рай за себе си.

Преди седмица кметът на Солун Янис Бутарис се ожали, че около 6000 фир­ми - основно от управля­вания от него регион - са се преместили у нас. „Не трябва да има съмнения защо са дошли в Бълга­рия тези предприятия: за­щото е по-евтино - данъ­ците са по-ниски, а и ра­ботодателите плащат по-малки надници", допълни той.

Въпреки че тенденци­ята се наблюдаваше и преди гръцката криза, в последните месеци инте­ресът е нараснал многок­ратно. Технологията е из­ключително проста и се осъществява свободно.

„Първите фирми, кои­то преместиха централи­те си в България през 2006 г, бяха големи строител­ни и текстилни компании", обяснява гръцки адвокат, който има офис в София. Стимулът за преместване­то тогава е бил увелича­ване на печалбите, а не икономическо оцеляване. Според него гръцки стро­ителни компании движат най-големите обекти в

България.

През 2008 г. в списъка с гръцките фирми вече влизат компании, които работят в сферата на ус­лугите, електронната тър­говия и производството. От януари тази година тенденцията към премества­не в България се е заси­лила още повече и инте­рес проявяват дори ком­пании, които се занима­ват с кинопродукции.

Гръцкият адвокат каза, че в последните шест ме­сеца получава по десет запитвания на ден от гръц­ки фирми, които искат да избягат от Гърция заради бюрокрацията и данъчна­та несигурност. Той дава пример с бизнесмен от град Козани, който об­мисля да продава про­дукцията си с български етикети през София, тъй като заради лошия ими­дж на Гърция е загубил клиенти в чужбина.

Опитахме се да засе­чем тези информации. Според Веселин Пасев, консултант по „преселва­нето" на гръцки фирми у нас, числото е съвсем ре­зонно. Според него гръц­ките компании от Север­на Гърция се заселват в пограничните райони на България, докато тези от Атина, където живее и ра­боти една трета от населението на Гърция, търсят за регистрация предимно София и Пловдив.

По информация на На­ционалната агенция за при­ходите (НАП) до юни тази година 3781 дружества с изцяло гръцки капитал са подали декларации за об­лагане с корпоративни да­нъци за 2011-а. Само през първото полугодие новорегистрираните гръцки фир­ми в НАП Благоевград са 1580. Те са предимно от сферите на транспортните и туристическите услуги.

Данните от Търговския регистър също сочат, че в последните няколко годи­ни броят на фирмите с гръцко участие е нараснал значително.

Мит са обаче огромни­те икономически и социал­ни ползи, които

България получава "наготово"от тази имиграция

„Бизнесмените от юж­ната ни съседка осигуря­ват работа на около 82 000 наши работници, което е добре във време на криза, писаха някои сайтове". Те се позовават на данни на Гръцко-бългapската търговско-промишлена палата.

„Това не е така, гръцките фир­ми не местят бизнеса си тук, то­ва не са инвестиции на зелено. Става дума просто за данъчна регистрация, за пестене на данъ­ци и осигуровки", обясни за „БАНКЕРЪ" Пасев. Версията бе потвърдена и от Минко Герджиков, изпълнителен директор на Гръцкия бизнес съвет в Бълга­рия, който обединява 212 фирми с над 5 млн. евро оборот всяка.

Герджиков каза още, че плю­совете за България от южната „счетоводна инвазия" са пренеб­режимо малки, ако картината се погледне глобално. България тър­пи огромни загуби от това, че не­ин основен търговски партньор е на ръба на фалита. Български­ят експорт за Гърция се свива непрекъснато, а преди години е бил на

рекордното ниво от 1.4 млрд. евро годишно

От друга страна, гръцката не­мощ орязва инвестициите в Бъл­гария, а както знаем, до неотдав­на Гърция беше инвеститор № 3 след Холандия и Австрия. Голе­мите гръцки фирми у нас държат цели отрасли като металургията, битовата стъклария и производ­ството на цимент и се славят ка­то стабилни партньори и добри

платци, но кризата ги спира да правят нови инвестиции, комен­тира Герджиков.

Гръцките власти въобще не се­дят със скръстени ръце пред по­тока от фирми емигранти за Бъл­гария. Според Веселин Пасев при прекратяване на дейността данъч­ните и осигурителните власти пра­вели свирепи ревизии, чиято цел била да се окаже натиск върху бизнеса, за да не се мести. Пишещият тези редове видя с очите си едночасова внезапна провер­ка на плажен бар на остров Санторини. За минути барът беше опасан с червено-бяла полицейс­ка лента, целият персонал беше „арестуван", а собственикът бе­ше докаран специално.

По проблема обаче вече се мисли и на високо държавно ни­во. Измислен беше и изход от тежката ситуация - зони с български заплати фалиралата Гърция, която не може да се справи с неплащането на данъци, предлага на нейна територия да бъдат изградени специални икономически зони, като тези в Китай, но с българ­ски заплати. Целта на това пред­ложение е в Гърция да бъдат съз­дадени зони за инвестиции,чрез които страната да измъкне ико­номиката си от депресията.

Предвижда се зоните да пре­доставят на инвеститорите данъч­ни и административни преферен­ции. Атина вече води разговори с Европейската комисия (ЕК) за одобрение на проекта, каза пре­ди дни министърът на регионал­ното развитие Костис Хадзидакис. Вярваме, че тези зони ще подкрепят реалната икономика чрез своя специален режим за привличане на инвестиции и ге­нериране на износ, казва той. Създаването на такива зони щя­ло да превърне

Гърция в инвестиционна дестинация

Смята се, че за да привличат местни и европейски инвестито­ри, заетите в тези зони трябвало да бъдат с български заплати. Предложението за специалните зони идва в момент, когато Гър­ция се опитва да вдъхне живот на икономиката си, преживява­ща пета поредна година на реце­сия. Хадзидакис призовава пар­тньорите от ЕС да приемат пла­на за създаването на специал­ните икономически зони в стра­ната. Според него някои страни от съюза имат възражения сре­щу подобен проект, тъй като то­ва би дало на Гърция конкурен­тно предимство.

Чавдар Цолов
Снимка на три колони - Българската граница стана много примамлива за гръцкия бизнес не само заради набезите за пазаруване, но и за износ на бизнес поради в пъти

по-ниските данъци.

За радост този път не става дума за поредните бюрократични спънки и чиновнически недомис­лия, на каквито се нагле­дахме през последните години около европрограмата за бизнеса. Напро­тив - по думите на Кирил Гератлиев, главен дирек­тор на дирекция „Кохезионна политика за околна среда", която е Управля­ващ орган на „Конкурен­тоспособност", бавното подаване на предложе­ния е резултат от новите правила, с които фирми­те още не са свикнали.

„Програмата „Енер­гийна ефективност и зе­лена икономика" е раз­лична от познатите до то­зи момент схеми за без­възмездна помощ и е не­обходимо време кандида­тите да се запознаят с ос­новните разлики. При нея

сме заложили на механи­зъм за кандидатстване, който дава тежест на ка­чеството на проектите, а не толкова на формални­те административни изисквания", обясни за „БАНКЕРЪ" Гератлиев.

Какво точно е новото?

На първо място, е про­менено провеждането на процедурите за избор на изпълнител на проекта. Това трябва да става още при подготовката на са­мия проект, тъй като се приема като критерий за неговата допустимост. Именно това е и причи­ната за малкия брой по­дадени предложения. Предимството на този подход обаче е, че фир­мите ще разполагат с достатъчно време да от­странят грешките и несъ­ответствията, ако има такива, и няма да търпят фи­нансови корекции. На етап оценка на проектно­то предложение и сключ­ване на договор пък вече ще се знае какви са дейс­твителните инвестицион­ни разходи, което дава много по-голяма яснота и сигурност на кандидатите.

Новост е и списъкът на материали и оборуд­ване, допустими за фи­нансиране, от който кан­дидатите могат директно да избират машини и технологии, за да ги включат във фор­муляра си за кан­дидатстване. Цел­та е да се постиг­не опростяване на доказването и оценката на техни­ческите характе­ристики, така че по-лесно и бързо да се подписват договорите. Естес­твено, при това положение въз­никва въпросът дали това не е вид

ограничение пред бизнеса

Някой може да заподозре и пред­варителни договорки с произво­дителите на посо­чените материали и оборудване, та­ка че именно тех­ните стоки да са в списъка. Според Кирил Гератлиев за подобни опасе­ния няма място.

„Списъкът е разработен от избрания от Евро­пейската банка за възс­тановяване и развитие консултант за подготов­ка на програмата, в чий­то екип бяха включени инженери с опит по подоб­ни програми за енергий­на ефективност - отбеля­за Гератлиев. - В него има стандартни технологии и материали, които в най-голяма степен доприна­сят за повишаване на енергийната ефективност в предприятията и които са налични на пазара. Освен това списъкът е от­ворен и всеки произво­дител или доставчик на оборудване, което покрива заложените минимални техни­чески критерии, може да подаде заявка за вписва­не. А и включени­те производители и доставчици не са обвързващи за кандидата, при условие че избра­ното от него обо­рудване отговаря на техническите параметри, посо­чени в списъка."

Интересното е, че при съставянето на списъка са били изпратени писма до много български про­изводители и доставчици, но първоначалният инте­рес от тяхна страна е бил много слаб. Дори е има­ло откази или въобще не е изпращан отговор. „След стартирането на програмата през юни ин­тересът значително на­расна, вече са получени близо 30 заявки, които трябва да се обработят и оборудването да бъде включено", казва Герат­лиев.

Промените при„Енер­гийна ефективност и зе­лена икономика" не свър­шват дотук. За улеснение на бизнеса по схемата ще работят и външни консултанти - т.нар. асистент по про­екта и асистент по верификацията. Първият ще съдейства в процеса на разглеждане на формулярите за канди­датстване и проверката на процедурите за избор на изпълнител. Накратко, кандидатът ще подава доку­ментите си първоначално на асистента по проекта. От своя страна той ще извър­шва проверка за техничес­кото съответс­твие и ще из­готвя станови­ще. В случай че има несъответствие или недопустими дейности, кандидатът има възможност да пре­работи формуляра или енергийния одит и да го подаде отново.

Асистентът по верификация пък ще отчита тех­ническото изпълнение на всеки проект, което е предварително условие за изплащането на без­възмездната финансова помощ. Точно заради бавното възстановяване на разходите (стигащо до една година) много от фирмите се отказаха да кандидатстват по програ­мата „Конкурентоспособ­ност". Целта сега е с по­мощта на външните екс­перти компаниите вече да получават парите си нав­реме и да не затъват в кредитите, които са тег­лили за първоначално фи­нансиране на начинани­ето си.

За асистент по верификацията вече са изб­рани отидорите от KPMG, като договорът с тях ще бъде сключен в най-скоро време. Процедурата за избор на асистент по проекта обаче е затъна­ла в съдебни спорове, след като един от участ­ниците - „Зелена иконо­мика" ДЗЗД (в което вли­зат „Елена Инвестмънт", „ЕнЕфект - Консулт" и „Кривачка и Ко"), обжал­ва избирането на „ТУ-Технологии-Рувекс" ДЗЗД (обединяващо „Технически университет София - Технологии" и „Рувекс").

Важно е да се отбележи, че трудът на асистентите ще е за сметка на техническата помощ по оперативната програма „Конкурентоспособност" и от кандидатите

нямо да се събират допълнителни такси

Но какви са обаче гаранци­ите, че няма да се развие няка­къв вид корупционна схема, при която само този, който си пла­ти, ще получава положителни­те оценки и становища?

Тъй като все още не е склю­чен договор с организация, ко­ято да осъществява функциите на асистент по проекта, тези дейности са поети от специали­зирани екипи, назначени към Управляващия орган. В тях вли­зат експерти - държавни слу­жители от Министерството на икономиката, енергетиката и ту­ризма, за които са приложими всички правила, установени в европейското и националното законодателство, за предотвра­тяване на конфликта на интере­си и на корупционни действия. „В случай че се сключи дого­вор, чрез предвидените в доку­ментацията за участие в общес­твената поръчка изискуеми до­кументи, както и чрез предви­дените в проекта на договора условия ще се гарантира избяг­ването на такива лоши практи­ки", категоричен е шефът на програма „Конкурентоспособ­ност".

Друг механизъм за избягва­не на корупцията, според Гератлиев, е предвидената възможност за подаване на възраже­ние от кандидатите до Догова­рящия орган срещу действие, бездействие или становище на асистентите по проекта и по верификацията. Това обаче ще ста­ва само в случаите, когато има противоречие с нормативен акт, с изискванията на насоките за кандидатстване, с договора за безвъзмездна помощ или с друг документ, съдържащ правила за съответната процедура.

Всеки кандидат също така може да подаде сигнал за из­мами или съмнение за такива и по реда на Наредбата за опре­деляне на процедурите за ад­министриране на нередности по фондове и програми, съфинансирани от Европейския съюз. Това може да стане както при провеждане на процедурата за предоставяне на безвъзмездна

помощ, така и при изпълнение и отчитане на проекта.

Последното ключово ново­въведение по схемата за „Енер­гийна ефективност и зелена икономика" е, че банките пар­тньори (б.а. - „Райфайзенбанк банк", „ПроКредит Банк", „Алианц Банк България", „Банка ДСК", „МКБ Юнионбанк" и „УниКредит Булбанк") ще пре­доставят становище за кредитоспособността

на съответното предприятие. Те ще потвърждават и наличието на необходимите за изпълнение на проекта ресурси дори ако фирмите го реализират със соб­ствени средства. Банките парт­ньори ще отпускат заемите по кредитната линия на пазарна це-

на и при пазарни условия, като решенията за кредитоспособ­ността и условията по заемите ще се вземат индивидуално след вътрешни оценки на кредитния риск. Предвид това всички так­си, включително и тази за изда­ване на становище за кредитос­пособност, ще са за сметка на кандидатите и няма да бъдат включени към допустимите раз­ходи по процедурата.

Дали бизнесът ще се ориен­тира бързо в новата обстанов­ка, предстои да видим. Все пак проекти могат да се подават до края на октомври 2013-а, така че има достатъчно време да бъ­дат постигнати добри резулта­ти. Друг е въпросът дали пред­видените пари ще стигнат за всички желаещи да се възпол­зват от тях?

Ивайло Станчев
Снимка на една колона - Шефът на програма „Конкурентоспособ­ност" - Кирил Гератлиев, е убеден, че в следващите месеци фирмите ще се активизират с проекти за енергийна ефективност.