29 септември 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Програмата за „Енергийна ефективност и зелена икономика" се реализира с пари от Европейският фонд за регионално развитие. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процеду­рата е 293 374 500 лева. От тях 249 368 325 лв. дава Европейският фонд за регионално развитие, а 44 006 175 лв. са национално съфинансиране.

Закупуване, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на материали и оборудване.

Извършване на строително-монтажни работи, които водят до намаляване на енергоемкостта на съществуващия сграден фонд на предприятията или са необходими за въвеждането в експлоатация на предвиде­ните по проекта материали, машини, оборудване и съоръжения.

Придобиване и инсталиране на дълготрайни нематериални активи, свързани с изпълнението на проекта.

Закупуване, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на когенерационни инсталации за собст­вени нужди, както и системи за отопление и вентилация от възобновяеми енергийни източници за собствени нужди (соларни, геотермални, термопомпи и оползотво­ряване на вторична биомаса).
По Компонент 2 "Инвестиции, попадащи в режим "регионална инвестиционна помощ":

Закупуване, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на машини, оборудване, съоръжения, които допринасят за намаляване на енергоемкост­та на производството на единица продукция.

Придобиване на дълготрайни нематериални активи (патенти, лицензи, ноу-хау и др.).
По Компонент 3 „Услуги, попадащи в режим "минимална помощ":

Извършване на енергиен одит („обследване за енергийната ефективност").

Консултантски услуги за въвеждане и сертифициране на системи за управление в предп­риятията.


28.09-05.10.2012 г., с. 28
София - без европари
Хаотично и често пъти абсурдно застрояване, ра­бота „на парче", без цялос­тна визия как трябва да ста­ват нещата, пълен провал с управлението на трафика, огромна липса на места за паркиране... Това са само част от днешните пробле­ми на София. И докато дру­гите големи градове в стра­ната имат шанса да придо­бият европейски облик през следващите години, столицата може и да си ос­тане при сегашното поло­жение. Вината за това оба­че няма да е на софиянци, а на цялата ни управленска върхушка, която в случая си е спестила усилието да за­щити обществените интере­си.

Неприятното е, че след 2014-а Брюксел ще отпуска пари от оперативните прог­рами само за цялостни про­екти, включващи както ре­монтните работи, така и съ­пътстващите дейности по облагородяване на среда­та. Така например, ако се кандидатства за нова ВиК мрежа, проектът трябва да включва и ремонт на път­ната настилка, тротоарите и озеленяване на околните пространства. За да се слу­чи всичко това, както го ис­кат европейските ни парт­ньори, общините имаха за­дължението да изготвят ин­тегрирани планове за въз­становяване и развитие, с които именно да кандидат­стват за безвъзмездно фи­нансиране.

Дотук добре - архитек­тите са назначени и плано­вете се пишат. Този на Со­фия дори вече е одобрен от местния парламент, но... в него е включена само една четвърт от големия град. В останалите територии ще продължи да важи законът на джунглата. До тази аб­сурдна ситуация се е стиг­нало, тъй като управлява­щият орган на оперативна­та програма „Регионално развитие" (б.а. - която фи­нансира създаването на инегрираните планове) ме­ханично е определил едни и същи критерии за близо двумилионна София и за малките селища с по 30 хил. души население. Защо чи­новниците да си правят тру­да да разработват отделни документи за столицата, след като може да ползват тези, да речем за Лом, ни­що че по територия той си­гурно е колкото Борисовата градина? Изглежда, така мисли и министър Лиляна Павлова, щом е одобрила подобен подход.

Според правилата все­ки град, включително и Со­фия, трябва да определи три зони за въздействие -със социален характер, за икономически растеж и об­ществено значима. Точно тази методология е била защитена от българските власти пред Ев­ропейската коми­сия и сега няма как да бъде про­менена. В също­то време Унгария се е договорила всеки от 18-те ра­йона на столица­та й Будапеща да има собствен ин­тегриран план за развитие с въп­росните три зони, или общо 54 тери­тории на въздейс­твие, които ще по­лучават евро­пейско финанси­ране. За да стане напълно ясно как­ва са я свършили нашите управля­ващи и с риск да се повторим отново, ще ка­жем, че София ще получи пари само за три зони, ма­кар и по площ, и по насе­ление да не отстъпва на Бу­дапеща.

Разбира се, министър Павлова може да излезе с оправданието, че така ще има повече пари за оста­налите български градове, но е някак нелогично да се спира развитието на сто­лицата с подобни съобра­жения.

На практика в интегри­рания план за възстановя­ване и развитие на София, който бе изготвен срещу 900 хил. лв. от „Обединение Coфия XXI" (в него влизат дър­жавният Национален цен­тър за териториално раз­витие, „Урбитат" и „Инфрапроект консулт"), има общо пет зони, като за две от тях няма да може да се разчи­та на европейски средст­ва. Тези с преобладаващ социален характер са две: „Северозапад-Запад" („Обеля", „Връбница", „На­дежда", „Свобода", „Толстой", „Триъгълника", „Мо­дерно предградие", „Крас­на поляна", „Разсадника", „Западен парк", „Илинден", „Гевгелийски", „Св. Трои­ца", „Фондови жилища", „Захарна фабрика" и „фа­култета") и „Североизток" („Хаджи Димитър", „Сухата река", „Васил Левски", „Левски" В и Г, както и „Христо Ботев"). Зоните с потенциал за икономичес­ко развитие също са две -„Изток" („Искър", „Слати­на", „Къро", БАН 4-и км, как­то и участъкът 7-11 км на бул. „Цариградско шосе") и „Север" („Илиенци", „Воен­на рампа" и Задгаров ра­йон). За публични функции с висока обществена зна­чимост е отредена зона „Център", която включва Централната градска част, Южния парк и Борисовата градина. Като резервен ва­риант е записан и Студен­тският град.

В плана е залегнало още доизграждането на Източ­ната и построяването на из­цяло новата Западна тангента. Първата е от „Искър­ско шосе" до Северната скоростна тангента, а вто­рата - от бул. „Сливница" до „Ломско шосе". Плани­ран е и бул. „Тодор Каблешков" от „Овча купел" до „Дървеница" , както и тре­тият метродиаметър.

Всичките южни кварта­ли, където канализацията все още е лукс, както и ог­ромните, пренаселени и презастроени жилищни комплекси „Люлин", „Мла­дост" и „Дружба", остават извън плановете за разви­тие и зоните на въздейст­вие (разбирай финансира­не).

Всеки пореден ремонт се мотивира с необходи­мостта да бъде усъвършен­ствана нормативна база, да бъдат ефективно актуа­лизирани кадастралната карта и кадастралният ре­гистър, а и обслужването на физическите и юриди­ческите лица. Но всеки път недомислените текстове създават нови и нови проблеми на гражданите -тема, която в."БАНКЕРЪ" пръв повдигна неотдавна.

В законопроекта на Министерския съвет ак­центът беше поставен ос­новно върху текстовете, които засягат кадастъра и кадастралния регистър. Имотният пак беше позаб­равен. На практика обаче проблеми създава именно липсата на координация и на реален обмен на данни между двете държавни ин­ституции, които основно трябва да изпълняват нор­матива - Агенцията по ге­одезия, картография и ка­дастър и Агенцията по вписванията.

А всички промени пък, които уж целят подобря­ване на административно­то обслужване с кадаст­ралната информация, ос­тават само на книга.

Сегашните изменения са минали ситото единствено на Комисията по земеделието и горите преди седмица. Тя вече е внесла своя доклад.

В норматива се пред­лага в обхвата на кадастъ­ра да бъдат включени дан­ни за зони на ограниче­ния върху поземлените имоти, произтичащи от сервитути, и за тях да се води регистър. В кадастъ­ра трябва да намерят мяс­то и съоръжения на техни­ческата инфраструктура, в които има самостоятелен обект. Преведено на чо­вешки език, това означава, че трябва да бъдат опи­сани всички имоти, които са построени в подлезите или по спирките на метро­то например. Всеки мага­зин там трябва да получи свой идентификационен номер и да бъде вписан неговият собственик.

Очевидно, тъй като дър­жавните служби не могат да се справят с огромния брой искания за карти, про­менените текстове позво­ляват всеки, който иска да получи новите кадастрални скици за имота си, да има това право, но и да си пла­ти. Такива случаи по всяка вероятност ще има повече в по-малките населени мес­та, където кадастрални кар­ти не са правени.

За неурбанизираните територии проектонормативът пред­вижда кадастрална карта

и кадастрални регистри да могат да се създават само въз основа на данни от кар­тите, одобрени и поддър­жани по реда на Закона за собствеността и ползване-

то на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху го­рите и земите от горския фонд. Стига да отговарят по съдържание и точност. Данните за тях ще предос­тавя на Агенцията по гео­дезия, картография и ка­дастър Министерството на земеделието и храните.

Одобрението на картата и регистрите ще става със заповед на изпълнителния директор на агенцията. За тази заповед ще бъде уве­домяван министърът на земеделието и храните.

Предлага се, когато се разглеждат възражения по кадастрална карта и по впи­саното в кадастрални ре­гистри, в състава на коми­сията да бъдат включени представители на Минис­терството на земеделието и храните и на Изпълнител­ната агенция по горите. По

всяка вероятност с този текст в закона се дава въз­можност на държавата да защити границите на част от имотите си, тъй като го­ляма част от тях вече бяха нарушени след връщането на земи на бивши собстве­ници.

Изменения на кадастралната карта и кадастралният регистър ще могат да се правят едва след вписване на пра­вото на собственост в имотния регистър въз ос­нова на изработена скица-проект.

При възстановено по реда на Закона за собст­веността и ползването на земеделските земи право на собственост върху зе­меделски земи, включени в урбанизирани терито­рии, нотариален акт ще се издава, след като позем­леният имот бъде очертан в скица-проект. Същото се изисква и за издаване на решение за възстановява­не на правото на собстве­ност върху поземлен имот, когато за землището има одобрена кадастрална карта.

Предвидено е при ус­тановена непълнота или грешка в кадастралната карта и кадастралните ре­гистри, когато са създаде­ни в съответствие със За­кона за собствеността и ползването на земеделс­ките земи и на Закона за възстановяване на собст­веността върху горите и земите от горския фонд, засегнатите собственици да бъдат обезщетени по реда, описан в тях.

Разширяват се въз­можностите за бездъзмезден обмен на данни

както между информаци­онните системи, включи­телно и на търговския и на имотния регистър, така и за нуждите на ведомства­та и на общинските адми­нистрации при осъществя­ване на техните правомо­щия. Официалните удостоверителни документи ще се издават за територия­та на цялата страна от вся­ка служба по геодезия, картография и кадастър. С преходните и заключител­ните разпоредби се правят изменения в други свързани закони. От док­лада на земеделската ко­мисия става ясно, че аг­рарното ведомство нас­тоява част от текстовете в зоконопроекта да бъдат синхронизирани с разпо­редбите на Закона за го­рите.

Разбира се, не всички депутати са били очарова­ни от промените.

Димчо Михалевски от БСП например е категори­чен, че част от текстовете трябва да бъдат внимател­но обсъдени и коригирани между първо и второ чете­не, тъй като крият опреде­лени рискове. Той смята, че такъв риск е предвиде­ната възможност кадаст­рална карта и кадастрален регистър за неурбанизирани територии да могат да се създават само въз ос­нова на данни от картите на възстановената собст­веност. В тях има изклю­чително много грешки, убе­ден е той, и това може да създаде сериозни пробле­ми.

От Агенцията по геоде­зия, картография и кадас­тър смятат, че това негово опасение не е основател­но, тъй като до тази въз­можност ще се прибягва единствено в случаите, ко­гато предварителният ана­лиз на данните от въпрос­ните карти покаже, че те съответстват по съдържа­ние и точност. В останали­те случаи агенцията ще продължи да прилага про­цедурата по отстраняване на несъответствия и греш­ки в контактната зона на неурбанизираната с урба­низираната територия, къ­дето най-често има застъп­вания. В момента агенци­ята извършвала и анализ по отношение на линейни­те обекти - пътища, канали и железопътни линии и съ­ответно, ако няма недопус­тими различия за тези обекти, ще може да бъде използвана картата на възстановената собстве­ност.

Мариета Велинова


28.09-05.10.2012 г., с. 32
ДРУЖЕСТВА
Дружеството със специ­ална инвестиционна цел „Парк" - София, което е с фокус върху недвижими имоти в столица­та, се отчете с нетна печалба за първото полугодие в размер на 7 хил. лева. Тя е намаляла почти два пъти спрямо края на юни миналата година, кога­то е била 16 хил. лева.


29.09.2012 г., с. 4
Спряха ремонт на църква заради кмета на Ново село
Комисията за защита на конкуренцията отмени избора на изпълнител за ремонт на църква. Според експертите решението на кмета на община Ново село за определяне на изпълнител за реновирането на църквата „Успение Богородично" е незаконосъобразно. Проектът е финансиран по договор с Държавния фонд „Земеделие" за развитие на населените места. Според комисията квалификацията на членовете на оценителната комисия не отговаря на предмета на обществената поръчка, тъй като в състава й не фигурира лице с професионален опит по извършване на ремонтните дейности.
Снимка на една колона – без текст


29.09.2012 г., с. 2-3
Тоалетни с дъх на теменужки след 2015 г.
Обществените тоалетни у нас ще миришат на теменужки и ще отговарят на всички европейски стандарти. Такива планове и стратегии готвят от години общините из страната, но все още - в XXI век в европейска България, нужниците, където изобщо ги има, са отвратителни и вонящи. В повечето човек дори не би помислил да влезе. Така е в София, а и в повечето градове в страната. От години решаването на проблема с липсата на места за естествените нужди на хората не е приоритет на кметствата. А оправданията са липса на пари, концесионери и нормативна уредба.

За да не се излагаме още дълго пред чужденците, Столичната община вече има Стратегия за обществените тоалетни. А за да не стане грешка, документът е изработен от експерти на Световната асоциация на тоалетните. Те са констатирали „незадоволителното състояние на обществените нужници в столицата, чието население нараства бързо. Общината не само няма регистър, но и не е ясно кой стопанисва тоалетните и дали изобщо те работят. Единствените данни, до които са се добрали експертите, са, че WC-тата са между 40 и 60, а 18 са приватизирани в периода 2002-2009 г. Затова от асоциацията предлагат веднага да започне изпълнение на стратегията.

Тоалетните в София ще замиришат на теменужки до 2015 г. Дотогава трябва да бъдат ремонтирани и отворени за ползване съществуващите, както и да бъдат изградени нови 10-15. Част от напрежението по проблема ще се облекчи и с монтиране на 60-70 автоматизирани самопочистващи се WC-та, предлагат експертите. Според тях този нов тип нужници трябва да станат „гръбнак" на мрежата от обществени тоалетни в града. А плановете са до 2025 г. да се монтират 250 броя. Със свръхмодерни тоалетни от години разполагат голяма част от столиците и големите градове по света. В София една подобна бе монтирана от частна фирма експериментално през 2008 г. до НДК, но отдавна вече я няма, а идеята на общината за повече такива нужници отпадна.

За да покрие минималните изисквания спрямо броя на населението, София трябва да разчита на общо 340 обществени тоалетни или 400-500 отделни кабинки за мъже и жени. Стратегията планира това да стане до 2025 г.

Два са възможните варианти за стопанисване на WC-тата - чрез концесия или от общинско звено. Преди години нужниците се обслужваха от общинската фирма „Хигиена", но тя е в ликвидация от 2006 г.

„На частници може да се предостави безвъзмездно право на строеж на определено място, където ще има тоалетна, а срещу инвестицията си ще събираме таксата за ползване", смята главният архитект на София Петър Диков.

Предимствата им били, че могат да се поставят на всякакви публични места - гари, паркове, площади, в метрото. Степента на хигиена и дезинфекция са високи - вратите са автоматични, чинията и подът се почистват сами, а въздухът се вентилира и освежава след всеки посетител.

Срокът на годност на една такава тоалетна е 15 г., а цената варира между 25 000 и 50 000 вро в зависимост от размера. Консумативите и поддръжката - пълна дезинфекция 2-3 пъти седмично, излиза според разчетите 1050 лв. на месец. Нужниците трябва задължително да се застраховат, което струва още около 700 лв. на година. Така инвестицията при 70 ст. без ДДС за едно посещение се възвръща за 8 г.

10 зони в широкия център и около него са определили експертите за поставяне на нови тоалетни в София. Районите са около паркове, обществени сгради и площади. Началната инвестиция до 2015 г. е 7,7 млн. лева.

В центъра няма нужник. Двете тоалетни - при театъра и Чифте баня, е по-добре да бъдат избягвани. „Удоволствието" да се облекчиш там струва 30 ст. За обекта при театъра отговарял по устна договорка с общината ромът Стефан Асенов.

Изкарва по някой лев „на черно" от посетители. Денем уж пази оборудването от крадци. Нощем обаче влизат вандали, потрошили са мивката, клекалата. Тоалетната бе ремонтирана преди години. Малко по-цивилизован е нужникът при Чифте баня. Предлагаме и топла минерална вода в туба - да си измиеш ръцете, похвали се отговорникът ром, който също не е на договор.