29 юни 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

С идването на летния сезон всички започваме планирането на ваканциите си и дългоочакваната почивка. Плановете ни включват къде да идем, кога да заявим отпуската си и разбира се, какви средства можем да отделим за приятното си изкарване. Рядко в тези планове включваме различни застрахователни продукти, които, макар и на пръв поглед ненужни, биха ни спестили много проблеми.

Част от застрахователните компании у нас започват да предлагат промоционални пакети за различни полици, конкретно свързани с летния отпускарски сезон. Както повечето сектори, така и застрахователният пазар изпада в лятна летаргия, но въпреки това търсене отбелязват имущественото застраховане за кратък период и "Помощ при пътуване".

Предпочитани услуги

Най-често срещаме промоции и намаления за застраховки, свързани с имуществото и допълнително осигуряване на автомобила - например "Автокаско". Пазарната логика на двата типа застраховане са пътуванията, които клиентите ще реализират през летния сезон, най-често с личния си автомобил и съответно оставянето на празния им дом по време на почивката.

Специалисти в сектора коментират, че масово хората си правят имуществени застраховки предимно лятото и за кратък период. Най-вече когато планират да отсъстват от дома си. Според Марияна Игнатова, директор "Имуществено застраховане" в "Армеец", не може да се говори за сезонност при застраховането, тъй като полиците са годишни. "При имотното застраховане полиците са за цяла година. Възможно е и краткосрочното им сключване, но тогава преференциалните ни условия няма да важат", обясни тя.

"Алианц" например предлага до средата на юли сключване на застраховка "Жилищни сгради и домашно имущество" с отстъпка от 45%. Освен традиционните природни бедствия и токови удари се включва и експлозия, имплозия, удар от летателен апарат, удар от транспортно средство и др.

Допълнително "Каско"

Обикновено обхватът на "Автокаско" включва щети, нанесени само на територията на България. Възможно е да се разшири обхватът, като условието за това е полицата да е с покритие "Всички рискове". При сключване само на клауза "Кражба на МПС" например допълнително разширение за чужбина не може да се направи. Има случаи, в които разширяването на териториалния обхват може да се направи, без да се изисква допълнителна премия за това.

Промоционалните условия при "Каско" в застрахователно дружество "Армеец" са обвързани с вече приключилия автомобилен салон в София. Те обаче важат и за предстоящото автоизложение във Варна, както и по време на есенния панаир в Пловдив.

Според Пламен Симеонов, директор "Автомобилно застраховане" в дружеството, промоционалните условия при автозастрховането се реализират през лятото, защото всички изложения са по това време. "Има и немалка група граждани, които пътуват само в периода май - септември. През останалото време колите им са на паркинг. Заедно с кризата този процент нарасна и е около 20% в момента", обясни той.

Застрахователен пазар

Подобни промоционални пакети дават нужния тласък на имущественото застраховане у нас. Спас Алексиев, директор "Общо застраховане" в "Група-ма Застраховане", заяви, че фирмите от бранша не правят нужното за популяризирането на този тип застраховки у нас. Докато автомобилното държи първенството в сектора, имущественото носи последствията от свитото банково кредитиране - масово този тип полици у нас се изискват при ипотечните заеми и поради тази причина се сключват. По данни на Комисията за финансов надзор за 2010 г. загубите при имущественото застраховане са 16.4 млн. лв. при 26.7 млн. лв. печалба за 2009 г.

Автомобилните застраховки продължават да имат най-голям дял в портфейла на дружествата. "Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС" има 43.1% дял, следвана от застраховката "Автокаско" - 31.3%. Така двете застраховки съставляват общо 74.5% от премийния приход, реализиран в целия сектор. Имуществените застраховки "Пожар и природни бедствия" и "Други щети на имущество" следват, заемайки 16.1% от общия премиен приход.

► 16.1% е делът на имущественото застраховане в приходите на застрахователите от премии

Експертите отчитат, че през месеца само в сектора на услугите бизнесът е подобрил очакванията си. Прогнозите на мениджърите за следващите шест месеца са по-резервирани, като има известно влошаване и очаквания за търсенето на услуги през следващите 3 месеца. По мнение на предприемачите през последното тримесечие заетите в сектора са намалели и тенденцията ще продължи в същата посока. Несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша продължават да са основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла. Отрицателното влияние и на двата фактора се засилва през последния месец и е все още над обичайното за последните 10 г., отчитат от НСИ.

Бизнес климатът в промишлеността се понижава с половин пункт спрямо май. Спадът се дължи основно на влошаването на очакванията за състоянието на компаниите през следващата половин година. Последната анкета регистрира увеличение на дейността, но все още без намерения за допълнително наемане на персонал. Както при услугите и в промишления сектор несигурната икономическа среда е сред основните фактори, затрудняващи бранша. Освен това мениджърите изпитват проблеми с недостатъчното търсене, но нагласите от май за известно покачване на продажните цени през следващите месеци се запазват.

След като през май бизнес климатът в строителството се повиши с близо 4 пункта, през юни той запазва равнището си. Данните на националната статистика сочат, че има тенденция свиването на дейността да спре, като в същото време в очакванията за следващите три месеца се отчита известен оптимизъм. Освен това бизнесът регистрира и намаление на броя на клиентите със закъснения в плащанията.

При търговията на дребно спадът на бизнес климата е най-голям - 1.7 пункта в сравнение с предходния месец, което се дължи на неблагоприятните оценки на компаниите за настоящото бизнес състояние на предприятията. Относно продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца очакванията на търговците са резервирани. И в този сектор несигурната икономическа среда продължава да е основният фактор, затрудняващ дейността на фирмите и макар през юни негативното му влияние в сравнение с предходния месец да намалява, равнището му остава значително над обичайното за последните десет години (с 29.8 пункта).
Снимка на три колони - При търговията на дребно спадът на бизнес климата е най-голям - 1.7 пункта в сравнение с предходния месец, което се дължи на неблагоприятните оценки на компаниите за настоящото бизнес състояние на предприятията.




29.06.2011 г., с. 6
Ток, парно и газ поскъпват от 1 юли
Топлофикациите дължат 117 млн. лв. на „Булгаргаз“
От началото на следващия месец ток, парно и природен газ поскъпват, обяви вчера председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Средно с 6% скача цената на топлоенергията, на газа с около 5 % и с 2% на тока. Цената на парното ще скочи заради по-скъпия газ.

Най-голямо поскъпване на парното ще има във Варна- с 8%, в Русе - с над 7%, и в Пловдив - с 6%. Новите цени на "Топлофикация-София" ще бъдат с 4% по-високи, в Плевен с 5% и във Враца с 3%, показват данните на ДКЕВР. Минимално ще бъде увеличението във Велико Търново (между 1.5 и 2%), където по принцип са най-високите цени в страната. Задълженията на топлофикационните дружества към "Булгаргаз" към момента са малко над 117 млн. лева, заяви вчера изпълнителният му директор Димитър Гогов. Най-големият длъжник е "Топлофикация-София" с почти 70 млн. лева задължения. „Булгаргаз" изпитва финансови и ликвидни трудности заради огромните несъбрани вземания, каза Гогов. Според него няма да бъде спазена уговорката с Москва сключването на нови договори да стане до края на този месец. Той уточни, че засега преговарят само с "Газпром експорт", но не и с „Овергаз“ и „Винтерсхал“.

Премиерът Борисов преряза вчера лентата на новата канализация заедно с министъра на околната среда и водите Нона Караджова и с кмета на Перник Росица Янакиева. На церемонията присъстваше и председателят на Народното събрание Цецка Цачева.

Борисов посочи, че работата на Министерския съвет с всички кметове на общини е новото, което екипът му е демонстрирал в България, без да се ръководи от тяхната партийна принадлежност или цвят.

Според него освен река Искър вече и Струма няма да бъде замърсявана заради липса на канализация, което ще зарадва много рибари.

До 24 септември работим като приятели, след това местните организации ще обсъдят кандидатите за кметове на ГЕРБ, заяви Борисов, отговаряйки на въпрос дали ГЕРБ ще подкрепи Росица Янакиева на предстоящите местни избори.


29.06.2011 г., с. 10
Жилищните заеми и тези за големия бизнес отново поскъпват
Consigliore, форумът на "Класа"

Вярно е, че България вече започва да излиза от кризата и икономическото оживление ще се засилва. Банките обаче трябва да са много прецизни в стремежа си да повишават лихвите по корпоративни и жилищни кpeдити, защото негативните последици от натрупаните лоши кpeдити още не са отшумели.

- Г-жо Чавдарова, само преди дни алармирахте за проблеми с плащанията към общините по ОП „Регионално развитие“. Каква по-точно е опасността средствата отново да не бъдат усвоени?

- Плащанията по програмата са спрени заради променени в движение правила. От финансовото министерство са наредили на управляващия орган по програмата да не извършва плащания на общините, преди те да преведат дължимото съфинансиране от 15% по проектите за социална инфраструктура, като саниране на училища, детски градини и други публични сгради. Тъй като договорите с общините са подписани с условие за плащане на съфинансирането до края на изпълнението на проекта, сега изведнъж, едностранно, нещата се променят, като се въвежда негласно друго изискване.

Досега “Регионално развитие” е била най-добре усвояваната оперативна програма от местните власти и се притесняваме, че може да се блокира работата по нея, а тя е изключително важна за инфраструктурата. Тъй като енергийната ефективност предполага определени положителни резултати по-късно, най-малкото – икономия на ресурси, това наложи да има съфинансиране от страна на местните власти. Много сме зле не само в публичния, но и в частния сектор с енергийната ефективност и се съгласихме да плащаме тези 15%, което е най-високият процент съфинансиране досега по европейски програми. Затова сдружението беше упрекнато от кметовете. Приемайки тези 15%, ние де факто осигуряваме ресурс за повече проекти и по-широк достъп за повече общини. На тази основа предупредихме всички общини така да си направят бюджетните прогнози, че към края на проекта, който обикновено трае 2-3 г., да осигурят наличност от средства, възлизащи на 15% от стойността му. Но без никакви разговори с нас централно бяха спрени парите по проектите с уговорката, че сега трябва да се плати съфинансирането. Ние все още нямаме никаква официална позиция или уведомление за спиране на парите, но се надяваме, че това е някаква недообмислена акция от страна на Министерството на финансите.

- На каква стойност възлизат тези десетки блокирани проекти?

- Ние нарочно не изчисляваме стойността, защото очакваме някаква позитивна реакция, и сега отново ще се срещнем с министър Томислав Дончев, който също бе изненадан от решението и нямаше обяснение за мотивите му. Отвсякъде погледнато, това е грубо нарушение на европейски правила и процедури. В сключените договори е записано какви са нашите ангажименти и ние ги изпълняваме.

- И сега се надявате на разумно решение от страна на кабинета?

- То съответства на общоевропейското решение. Еврокомисията налага правила не заради държавите, а заради работата на тези, които реално усвояват парите, т.е. бенефициентите, за да се охлаби финансовата примка в условия на криза. Всеки разбира, че тези 15% в проектите за енергийна ефективност ние плащаме за нероден Петко, защото това са бъдещи икономии във времето, но трябва в момента да извадим тези пари.

- Как сдружението на общините се готви за предстоящите местни избори?

- Съчетаваме две неща – провеждаме последното за мандата си общо събрание, на което по устав изборните органи на сдружението трябва отчетат дейността си за целия 4-годишен период. По традиция приемаме послание към следващите избрани местни лица – кметове и общински съвети, къде и какво оставяме, кое да запазят и надградят или кои нерешени въпроси да обърнат внимание. Като във всички европейски институции ние много държим да има приемственост, за да не се започва след избори от нулата. Правим тези послания в името на добрите практики, за да отстраним балканския синдром новият кмет да намери заключен празен кабинет, каквито случаи имахме досега. Въведохме символично предаване на огърлицата на местната власт от стария на новия кмет. Нашите очаквания са, че преди изборите партиите няма да хвърлят толкова усилия само в политически битки една с друга. Ако част от тези битки не е да се промени законодателството и да се направи по-нормална средата за работа на хората, успехът ще е голословен. Има личности, които обичат да се оплакват, че нещо им пречки, но има и общи спънки, които не зависят нито от волята, нито от инициативността, нито от „умността“ на изборното лице.

- Тогава коя е най-голямата спънка?

- Една от големите ни спънки е системата на финансиране на общините, която води до разпиляване на ресурси и вечен дефицит. Това пък демотивира желанието ефективно да се управляват финансите, защото се чака стандартен национален ресурс „да капне“ за определен вид услуги. Финансовата децентрализация спря още от предходното правителство, а сега централизацията дори се повишава. Дано политическите партии, стъпвайки малко по-близо до общинските проблеми покрай изборите, слушайки и отговаряйки на въпросите на хората, да осъзнаят в какъв голям дълг са към тях.

- Но ГЕРБ спази обещанието си за промяна на местните данъци и такси. Това не доведе ли до известна децентрализация на местните власти?

- Туристическият данък от такса стана данък, но пак е същото като източник на приходи. Разбира се, имаше чисто технико-организационни промени по събираемостта, като принудителните изпълнения, правомощия и др., които повишиха местните приходи. Но важни стъпки към децентрализация не бяха направени и това се вижда ясно. Сега ни предстои да анализираме резултатите от мониторинговия комитет на Съвет за децентрализация. Бяхме си поставили през 2010 г. да изпълним няколко задачи.

- Кои са те?

- Да се даде нов собствен приходоизточник, който да отразява развитието на общината, като местен данък върху доходите на физическите лица, или т. нар. данък върху заплатите. Друга задача е да се изгради фискална връзка между местен бизнес и община, защото тези отношения сега тотално са скъсани. Другото е да се даде възможност на общинските съвети да въвеждат данъчни облекчения или утежнения индивидуално, на определени групи или сектори, определени при публичните обсъждания с гражданите. Всички тези неща останаха неизпълнени и дано сега политическият футболен мач на общински терен ни научи, че не може да се гради европейски тип местно самоуправление с посткомунистическа система на финансиране, при която всяко решение се взема от София. Кметовете споделят, че централизацията на общините сега се увеличи много и заради това, че има секторно управление на оперативните програми. Не стига че парите на българския данъкоплатец се управляват централизирано, това се прави и с парите на европейския данъкоплатец и зависимостта ни от централни решения става тройна. Обсъждаме нов дизайн на оперативните програми и свалянето им на равнище региони в следващия планов период. Ние натрупахме едни горчиви уроци от първия период като страна - членка на ЕС. Ако повторим стари грешки, ще ни струва много скъпо. В края на краищата има рухнала общинска инфраструктура, има проектна готовност какво да се прави и пак може да върнем тези неусвоени европейски ресурси, както се очертава и в Програмата за селските райони. Ако се наложи да връщаме тези ресурси, ще бъде един национален неуспех. За да бъдем полезни на фонд „Земеделие“ и на другите управляващи органи, назначихме в НСОРБ експерти, които да са в ежедневен диалог с тях, да подсказват проблемите, идващи от практиката, за да търсим незабавното им решение, доколкото е възможно.

- Т.е. сдружението на общините настоява за законодателни промени?

- Ние бихме подкрепили една по-стабилна законодателна рамка по управлението на евросредствата, която да създаде такъв тип регламенти, при които никой чиновник или шеф на агенция да не може да променя едностранно. Освен тежката финансова криза този мандат ще мине под знака и на отварянето на европейските оперативни програми. Ръст на собствените приходи и държавни трансфери са реализирали само 28 от 264 общини. С увеличение само на собствените приходи са 145 общини. При тях ръстът не е голям. При 8 общини са се увеличили средствата, които държавата превежда.

- Усеща ли се в общинските бюджети излизане от кризата?

- Скоро в Боровец ще организираме национална конференция на тема „Местните власти след кризата“. Когато изпратихме поканата на общините, имаше много шеговити питания правим ли такава конференция и наистина ли кризата свършва. Факт е, че има обнадеждаващи симптоми в една трета от общините, поне според финансовия отчет за април спрямо същия месец на 2010 г. До март обикновено сме зле и тези месеци са непоказателни за местната власт. Тогава приемаме бюджети, гласуваме размери и събираемостта тръгва едва през април. Тъкмо тогава една трета от общините отчитат вдигане на собствените приходи, и то най-вече от данъка, който и досега ни хранеше – от покупко-продажба на имоти. Дали този ръст ще се потвърди през май и юни, времето ще покаже.

- Има ли общини във фалит?

- Около 40-50 общини са много зле, а има група от 50-60 кметства, които са в доста затруднено финансово положение. Фалити няма да има, но блокирани сметки - да. Така парите на гражданите, които са платили за услуги, са стопирани, и то заради нищожни суми. Ще търсим някакво законодателно или друго решение срещу безхаберното блокиране на общински финанси, което пък пречи да се издължаваме на бизнеса.